Вие знаете сега, че ерозивният колит, улцерозният колит, ракът на дебелото черво станаха напаст божия заради денатурираните храни. Толкова много химия!…, за да може големите търговски вериги, за да може големите корпорации да съхраняват огромни количества храни като изземат тяхното производство от дребните производители.

Дребният производител е този, който ще създаде храната на бъдещето, защото тя ще бъде там, където ще се консумира, защото тя ще бъде откъсната ей сега и защото в края на краищата българинът има право да оцелее. Французите вече не продават зеленчуци и растителни храни, и плодове освен южни. Ако те са набрани от 150 км. нататък, те не приемат нищо.

Ние скоро ще стигнем до тази идея и ще направим производителни сдружения, които трябва да дадат достатъчно повод за доверие и хората от града, които се абонират за тях да бъдат сигурни, че това е нещо. А ние ще дадем уредите за измерване, за да може всеки да си измери в ангстрьоми вибрацията на растението. Повече ли е от 6500 – яде се и вече пък съответно наклонността на всеки и нужната на всеки – също вече има техника, с която много точно се измерва.

Почвите в Европа са ерозирали. Голяма драма! Когато аз самият се замислих по този въпрос бях написал в мрежата: „Дайте са излекуваме нивите и тогава да лекуваме човека!“ България е на първо място в ЕС по внос на пестициди.

Не си продавайте земята, ограждайте я, пазете я. Създавайте малки резервати. Възможността да си запазим земята е възможността България да стане здравница, за да произвежда онези растения, които европейците ще дойдат тук да ядат… и не само те – и от Близкият Изток и от американският континент. Много са се наточили! Българските растения (които) се сеят на недокосвани земи, благодарение на нашата неразвитост до известна степен, ние например работим в резервата на 50 години недокосвана земя. Така, че има още много такива земи, дайте тях да опазим. Това, че Добруджа ще се посолява още с отрови, това засега сме слаби да го предотвратим.

Появиха се млади хора, които тръгнаха по селата, влизат в къщите, ровят по старите сандъци и търсят семена. Браво! Браво на тези хора! Подкрепяме ги колкото можем, даваме им средства и транспорт. Всяко семенце – трябва да се трепери над него ако то има някакви качества и се помни, че е станало от него, че е ставало добро растение, защото тези семена към съответните земи бяха пригодени да растат без химия. Те растяха от само себе си! Вие знаете старите селски лози без пръскане, знаете старите селски зеленчуци без пръскане… най-много да сложиш една отвара от коприва и си готов. Тези семена трябва да се запазят! Независимо какво става в ЕС, че ни забранили розови домати и т.н. Ние сме си тук стопаните, Бог ни е дал тези семена! Забележете, има 2 млечно-кисели бактерии, които не се появяват никъде другаде по света! Защо са дадени тук?!

Растенията са нашите зелени братя и който смята, че са хвърлени, само за да ги мачкаме, тъпчем, скубем, сечем, той дълбоко се лъже и дълбоко наранява своето бъдеще.

Това, че избягахме от селата означава, че ние не участваме в създаването на своята храна. Великата сила на българина е, че той по различни обреди е мил в своята храна. Направи жетвата и старият жетвар ще вземе брадата, т.е. най-хубавите класове, за да ги занесе в хамбара и те да създават воля и сина на другите семена, а девойчетата – всяка ще оплете плетенка. Тя ще я закачи над камината или в своята стая и когато любимия й обърне гръб, ще хапне няколко семенца; като й се възпалят белите дробове, хване настинка – ще хапне няколко семенца. Една малка молитва и няколко семенца от тази плетенка на девойката от нивата, която заедно с това е била жетварка, помагачка на своята майка, баща и т.н. , са давали сили, които няма нужда повече да ядеш. Изследвали сме енергетиката на човека – една филийка (средна) лимец замества 3-4 филии от нормалния хляб, който е правен от хлебна пшеница.

Внимавайте, защото 70% от Добруджанското семе се изнася за Америка, 20% се изнася за Израел. Това е статистика! Около 7-8% се изнася за Близкият Изток. Това, което остава за нашият хляб е фуражната пшеница! Фуражната пшеница има около 14% протеини, а европейската норма е 28-30% и какво правят нашите мелничари?! Те са задължени, за да постигнат европейската норма, да прибавят 14-16% синтетичен протеин. 80% от него е глутен, синтетичен глутен. Това е драма, която в очите на снимки от ирисова диагностика (във видеото са заснети) може да видим ясно следата на глутените от хляба и от разбира се някои други отрови (не може да ги отделим) в дебелото черво. В ирисологията тези следи означават полепналости, които пречат на присъщите за това място микроорганизми да създават витамини от групата Б. Така започва улцерозният колит, отива после с полипи и най-накрая завършва с рак.

Ние трябва да се върнем и да милваме нашата храна. Ние трябва да разговаряме с нашата храна. Ние трябва да бъдем по-умни, отколкото сме сега и да благодарим на зеленият свят, че го има.

Изключително примерно и поучително видео от лекция на д-р Емил Елмазов, основател на природния резерват Билкария, в село Кемтовци, близо до Габрово. Защо е важно сами да произвждаме храната си? Защо е важно да не продаваме земята си на село? Защо е важно да променим отношението си към земеделието и растенията? Изключително важен зов за запазване на българските семена, които са достатъчно устойчиви и нямат нужда от химически примеси…и още във видеото на Портал12:

Източник: Асоциация на българските села

Материалът Д-р Емил Елмазов: Не си продавайте земята на село, ограждайте я, пазете я! 70% от Добруджанското семе се изнася за Америка! Сподели ако си съгласен (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вижте поредния пример на младо семейство, заживяло щастливо на село и превърнало работата в удоволствие и бизнес. Те се казват Боян Савов и Ани Маврова. Домът им се намира в село Средно Градище (Чирпанско),

където отглеждат и произвеждат домашни храни и напитки от собствени лозя, зеленчукови и овощни градини, диви плодове и билки, лимец и слънчоглед, и ги предлагат в сайта domashno.org. Портал12 се свърза с Боян, за да разкаже трудно ли се живее на село, има ли работа там и каква, скучно ли е или напротив – обогатяващо и забавно.

Какво Ви липсваше в града и защо заживяхте на село?

Спокойствието. То винаги ми е липсвало, особено в София, където съм живял 4 години. Също ми е липсвал и въздухът, който не мога да го дишам в София. Затова моето хоби е планинарство и селото, което съм си избрал, е близо до Средна гора. Заживяхме на село, за да си произвеждаме сами храна, да не си купуваме отрова от магазина.

чиста еко- храна – домашно производство

Възможен ли е животът на село? Как се справяте?

Чудесно се справяме! Нямаме телевизия, нямаме радио, не четем вестници, четем през интернет конкретно избрана информация и се чувстваме прекрасно. Живеем спокойно, тихо, приятно… Имаме достатъчно храна за себе си, произвеждаме дори за приятели и познати, и каквото остане – на фермерски пазари.

Обработваме 90 декара от дядо ми с нула лична техника, всичко се наема. Дори нямам склад, където да си държа лимеца и слънчогледа, и ги държа в селската баня. Всеки може всичко да направи, стига да има желание. Аз искам да живея на село – живея на село, никой не може да ме спре.

Сега някой иска да живее на село и казва: “Ама аз нямам пари за трактор!” – това са глупости. Една оран струва 10 лв. Който иска – може да живее на село, който не иска – не може. Не е трудно.

Много хора се притесняват, че като отидат на село, ще им липсват някои удобства, а също и социализацията. При вас има ли такава липса?

Нищо не ни липсва, понеже нашето село е в центъра на България и сме на 40 минути от Пловдив, на 2 часа от София и на 2 часа от морето. Все едно живеем в предградие на два мегаполиса.

Решили сме проблема със социализацията по много уникален начин – каним доброволци от цял свят, които ни помагат. В къщата ни винаги има готини млади хора и все едно светът минава през дома ни. По 20-30 доброволеца минават на година. Това не е по никаква програма, това е на принципа човек до човека – чрез сайтовете Helpx, workaway, wwoof.

Те са на принципа на сайтовете за запознанства – аз имам профил, той има профил. Аз казвам: “Трябват ни хора да берат грозде, предлагам подслон и храна срещу помощ.”, той казва “Искам да дойда за 2 седмици.” – аз му казвам: “Заповядай!” И това е – аз го храня, той ми помага и се забавляваме яко! И ги водим по екскурзии като безплатни гидове за тях. Това е без обмен на пари от каквото и да е естество и валута. Всичко е на доброволен принцип.

Можем ли да развенчаем мита, че на село няма работа?

На село няма работа ли?! Боожее, че то само в наше село има 1000 декара ниви, които пустеят, и още 20 декара градини. Във всяко село е пълно с къщи и дворове под наем и даже ще ви ги дадат безплатно, за да не пустеят и да не им обират къщите. Всеки може да живее на село с 0 лева инвестиция.

Бихте ли дали практически съвети на градски хора, които мечтаят да живеят на село, но не смеят да направят първата крачка?

Първо да ходят доброволци някъде. И при нас могат да дойдат, и където още искат, навсякъде да отидат. Да ходят някъде да се учат от баби и дядовци, от подобни такива ферми, да си садят разсад на терасата.

Да живееш на село и да работиш в града също не е много трудно, така че и без да си земеделец, може да стане. Зависи за всеки човек какво е по-важно. В нашата ценностна система е важно да имаме спокойствие и чист въздух.

Можем да направим сравнение: ако апартаментът в града е с 200 или 300 лв. наем, ти можеш да си наемеш на село една къща за 50 лв., да дадеш 100 лв. за газ или бензин месечно, и то ще ти излезе същото като разход. Въпросът е ти да имаш такава нагласа. Аз, например, като живеех в София, бях болен 3-4 пъти в годината. Сега за 4 години съм бил болен 2 дена и половина. И кое е по-важно? Някой път може да ти е скучно – тогава се качваш на колата или на автобуса и отиваш някъде, където да не ти е скучно.

Съветът ми е никой да не бърза да си купува къща и да взема ниви – първо да се пробват хората. Селото не е за всеки! Зависи какъв човек си и много зависи от селото, което ще ти подхожда.

Материалът Боян Савов: ВСЕКИ може да ЖИВЕЕ на СЕЛО с 0 лв. инвестиция, стига да иска е публикуван за пръв път на Опознай България.