Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с “обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича “Живоприемен източник”, или още “Балъклъ”. Така е записано в началото на синаксара на празника.

Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм “Живоприемен източник”.

 В 450 г. край Цариград имало блатиста местност, наречена “Балаклъ”. В района имало и гора. През нея вървял слепец, който търсил вода, за да утоли жаждата си. Настигнал го обикновен войник на име Лъв. Слепецът го помолил да му помогне да намери извор наблизо, за да пие. Тогава войникът чул женски глас, който му посочил къде наблизо има извор, с който не само ще утоли своята и жаждата на слепеца, но и ще го излекува странника от слепотата. Войникът чул и порочески думи за своя живот – щял да стане велик владетел, но първо трябвало да прояви милост към слепеца. Войникът намерил извора, който му посочила Света Богородица, с кал от него намазал очите на слепеца и той прогледнал. Странникът сам се запътил към Цариград, разказвайки за чудото и славейки Божията майка. Сбъднали се и думите й – войникът станал император Лъв І Тракиец.
На мястото на извора, който съществува и до днес, издигнал храм в чест на Света Богородица – “Живоносен източник”. Вярващите разказват, че чудесата там не спират.

Друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство нарича Светли петък, “отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка” (вж. Лука. 2:35), при вида на нейния невинно страдащ Син”.

Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода Христос” (Йоан. 4:10, 14).
В Тракийските села петъкът след Великден се нарича летен Петковден и на този ден се устройват жертвоприношения, съпроводени с богати трапези, песни и хора.
Петък е смятан за ден на света Петка, покровителката на жените и на женската домашна работа. Навсякъде вярват, че това е тежък и лош ден. Всеки петък е постен ден, през който се спазва полово въздържание.

В петък жените не работят с вълна, не перат и не се мият, за да не разсърдят света Петка. Смята се, че децата, родени в петък са нещастни и болнави. През годината има дванадесет лоши петъци, през които се забранява всякаква домакинска работа, спазва се строг пост и полово табу. Това са черните петъци срещу Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.

Източник: www.zajenata.bg

На Светли петък – Живоприемни източник, имен ден празнуват всички, които носят имената: Жива, Живка, Живко, Зоя. Благословени да са!

Материалът Светли петък – Живоприемни източник! Историята на чудотворния храм на Св. Богородица. Жените днес НЕ трябва да: е публикуван за пръв път на Опознай България.