Това познават турците и затова техните патриоти, какъвто е софийският паша, българоубиецът Маасар, отровителят на владиката Дионисия, джелатинът на В. Левски, с особено едно диво и бясно остервение гонят и мъчат народът ни на сяка крачка, без да помислят, че с това тие сами си копаят гробът. Молим читателите си да обърнат своето внимание на плачевните известия, които прочитаме в една дописка от Кюстендил до „Източно време“, и ако ня сякой от тях, който, като прочете тие жалостни и унизителни за народът ни известия, се не напълни сърцето му със силен и праведен гняв и не поиска да мсти на убийците на народът ни – той не е човек, той няма честно и благородно сърце. Послушайте, господа, думите на дописникът, пък ако ви дава сърце, порадвайте се на резултатите на мирният прогрес в Турция.

„Тука правителството хвана да гледа на българите, говори дописникът, като на виновници на сичките злочестини и безредици, които тука стават или се случват. Из градът но по разни улици були и турчета бият евреите. Кой е виноват? – Без съмнение българите. У народът пари няма, гладен мре, от което е спрял алъш-веришът. Кой е крив? – Българският владика, казват евреите, и каймакаминът телеграфисва на пашата. И пашата, разбира се, праща, за да изпитат работата, комисии, съставени от разни развратници и пиеници, които само знаят да блудстват и да пият, а да гледат дивия – да те пази бог! Който даде по-много рушвет, той е и прав. Такава била комисията, пратена да разгледа работата и да издири убийците на детето, за което, ако помнят читателите, ние бяхме споменали в един от предидущите броеве на „Знаме“, че е убито от чифутските фанатици, за да му земат кръвта за своят варварски обред. „Бимбашията1, член от комисията от София, се е хвалил, че доколкото стоял в Кюстендил, вода не бил пил. Вино му се носеше от две места: сутрин с бенликът от едното, вечер със стомната от другото.“ По-нататък говори дописникът: „Едно момче, като минувало през цифутската чаршия, натоварено със сено, биде мушнато от едно турче.“ Кой е виноват? Пак българите ли?

Четирима българи от комисията, като видели, че с пристрастие се дири убиецът на детето, направили някои бележки на комисията. Но за това намерили си белята в торбата. Те били повикани от управителя Маасар паша в София, дето той зел да ги съди за един отдавна вече заборавен вопрос, защо народът не давал на гъркоманите да се ровят в черковата „Св. Мина“. Пашата зле псувал четиримата комисари, като казвал, че те са, дето бунтуват народът, и не ги пуснал да си идат в Кюстендил, дорде не земал от ръцете им писмено обезателство, че ще предават лошите хора на правителството, ако такива има в Кюстендил. (Виждате ли ум и чудо! Виждате ли правосъдие? Ех, ти, ръка, ръка юнашка, кога ще се размахнеш надясно и наляво?… Но иде той, от синца ни многоочакваният час на кървавата сватба! р.)

Докато ние тука очакваме с нетърпение кога ще се върнат комисарите от София, гледаме един ден и дядо владика да се стяга за път. Някои казваха, че пашата бил писал на владиката и го бил мъмрал, дето е бил заповядал на радомирските свещеници да възпират народът да не търгува с евреите, и го бил подканял да иде да смири бунтът в Радомир. И така, старият ни дядо владика със старите си кости ходи и си дойде от Радомир. (Ох, бедният, кога ли и него ще да убие или отрови софийският втори Мидхад паша! р.) Ето каква е била радомирската размирица.

Някой си радомирски евреин, който ходел със сергията си по селата да продава, отишел в едно село, дето му били излезли две мющерийки, снаха и свекърва, за да си купят телове и мъниста. В това време се връщал от нива мъжът – свекър, уморен, измъчен и с мотика на рамо. Жените зели да му искат пари за мъниста. Свекърът се разсърдил и казал: „Аз пари нямам данъкът да платя и хляб да ви купя, а вие ме задявате за нищо и никакво.“ Жената, защото упорствувала в исканието си, яла лобут от мъжът си. Разсърденият евреин, че не можал да продаде, отива в София и с още няколко други евреи подава жалба на Маасар паша, че кюстендилският владика бил заповядал на свещениците да гонят евреите из селата си. Пашата, без да земне във внимание незавидното положение на народът от тежките данъци, от голямата оскудност на храна, от нечутата сиромашия, които са спрели търговията, и без да изпита малко по-хладнокръвно работата, т. е. кой е именно свещеникът, който е изгонил евреинът, писал на владиката едно строго писмо, а на радомирският каймакамин пратил заповед да въдвори потребната тишина. Каймакаминът, преди да стигне дядо владика, затваря около 20 свещеници от селата и в денят на Вознесение и св. Константин черковите на много села стояха затворени. (В Турско има Танзимат и свобода на совестта! р.) Ще се каже Маасар паша и в тоя случай предпочете един евреин от старият архиерей и митрополит иот 20 свещеници.

За удовлетворение на толкова злини, които станаха в градът в разстояния на една година, старият каймакамин се замести с нов каймакамин, който, като доде в градът, изпрати едного от българските ази2 на мезлиша3 в каазата Краище, на която от няколко села около 40 фамилии забягнаха в Сърбия, за да издири и изпита причината на това ново злощастие. Главната причина на това е самото правителство, казали останалите селяни, и ние, казали мнозина, ще бягаме, защото не сме си на нищо стопани, ни на честта си, ни на стоката си, ни на животът си. Безчестният ни сякъде и сякога. Никога не сме ексик от незвани гости и тежко и горко, ако няма с що да ги гостим, или нямаме това, що искат да им дадем. Да не сеем – зле, защото не ще има с какво да живееме и да си платим данъкът; де сееме – още по-зле, защото няма изкупуване от илтизамджиите. Ако се поплачем нейде, то ще ни стане скъпо и прескъпо: няма само конакът с хиляди укори и блъскания да се отървем; защото сме принудени секиму и сякъде да се кланяме. Никога не са ни изпущали с надежда, че ще се послуша молбата ни, а почесто са ни изгонвали с думите гяур и кяфир4. На`, казали селяните от Горна Лисина, белиме корите на сухите плодовити дървта пи ги тълчим, варим, сушим и ядем.
Селяните от Грусец изповядали как нихен един съсед близо до една седмица живял с децата си от трева.“

/в. „Знаме“, г. I, брой 22 от 13 юли 1875 г./

Материалът Христо Ботев – Турските зверства в Македония (в. Знаме, 1875г.) е публикуван за пръв път на Опознай България.

В символичното поставяне на внушителния трикольор участваха и известни имена от спорта – боксьорът Тервел Пулев, биатлонистката Екатерина Дафовска, сноубордиста Радослав Янков, Крум Дончев – автомобилен спорт, Елица Янкова – борба, Павел Лефтеров – автомобилен спорт и др. Много местни и дошли от страната за събора също участваха в разпъването на флага, който се е превърнал в символ на събитието.

Националният трибагреник бе изработен специално за събитието от фирма „Бендида“ в Първомай и е с площ над 7000 кв.м.

„Знамето е дълго 320 метра, с 20 метра е по-дълго от предишните знамена, които сме шили за събора на Рожен. Трикольорът е широк 21 метра, общата площ е над 4.5 дка, ако сложим лентите една до друга ще се получи дължина над 4.5 км. Използвани са около 20 км конци, знамето е тежко с конструкцията над 500 кг“, каза Атанаска Велчева от шивашката фирма изработила огромния трикольор. Изработването му отнело около месец работа на двама шивачи на две смени. „Сгъването и пренасянето беше най-трудното, правим го за трети път и знаем как да го шием. Това е най-голямото знаме като площ на България. Румънците са шили свое знаме 10 пъти по-голямо от нашето“, поясни Велчева.

Трикольорът бе докаран на поляните на ролка с трактор. След това от бяло към червено бе спуснат по поляните.

Организаторите призоваха хората да не оскверняват знамето по време на събора като строго е забранено стъпването по него.

След като приключи събора огромното знаме ще бъде превърнато в хиляди малки знамена, които организаторите на събора ще подарят за пореден път в София, но този път и в големите областни центрове, за Деня на независимостта.

За съборът, който започва сутринта в петък, вече са подредени на поляните четирите сцени и всички шатри на ресторанти, занаятчии, демонстрационни и атракционни места.

Организаторите призоваха хората да отиват на поляните в народни носии и обявиха конкурс за най-красиви автентични народни носии. На два пъти по време на събора – в петък и в събота от 16 часа каним всички, които са в народни носии в подножието на знамето, за да бъдат снимани за общ паметен кадър, казаха организаторите.

„Достатъчно голямо знаме, така че, това може да ни обедини всички, голяма част от българите – символа на България – националния трикольор. За мен младите трябва да се учат истинската история, за да имаме бъдеще като народ. Енергийно, уникално място е Рожен, чувствам се у дома си“, каза Тервел Пулев.

„За нас, за българските спортисти по света, знамето е свято. Носим знамето в сърцата си, химна. Този събор обединява всички българи и ни прави по-задружни и ни кара да се замислим за това, което имаме като богатство – страната ни, природата, спортисти и всичко останало“, каза Радослав Янков.

„За нас като спортисти, които сме представяли България и сме се борили за нея, е голяма чест да участваме в разпъването на най-голямото българско знаме“, каза и Екатерина Дафовска.

„Това за нас е много голяма емоция, цял живот сме се борили да защитаваме българския флаг и сме тук да разпънем едно от най-ценните неща на нашата Родина“, добави и Крум Дончев, който за първи път е на събора на Рожен.

Спортистката Елица Янкова пък дойде в народна носия за разпъването на знамето. Почитам българските традиции и всичко българско, каза тя.

Официалното откриване на тридневния събор ще направи в петък в 10.30 ч. президента Румен Радев.

От ОД на МВР – Смолян предупредиха, че във връзка с провеждането на събора, на територията му е забранено спирането и паркирането на моторно-превозни средства в лентите за движение от двете страни на пътното платно. „Паркирането да се извършва само в определените за това места! При извършено нарушение автомобилите ще бъдат репатрирани, а на нарушителите ще бъдат налагани административни санкции. Препоръчваме гражданите стриктно да спазват указанията на служителите на реда, които ще ги насочват към местата за паркиране!“, предупреждават от полицията.

Материалът Десетки разпънаха над 500 кг знаме за събора на Рожен (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Елисавета Георгиева е известна още като днешната Райна Княгиня

На празненствата по повод честването на паметта на св. цар Борис Покръстител в „Двора на Кирилицата” тази година една учителка от Панагюрище зарадва присъстващите гости и домакините като подари везано знаме, изработено ръчно от нея на основателя на този храм на буквите Карен Алексанян, пише десант.нет.

Пряпорецът е ръчно изработен от панагюрченката Елисавета Георгиева, прочута още като съвременната Райна Княгиня. Гордо разветият в Плиска флаг е 21-я, който сътворяват изпод талантливите й ръце.

“Изработвам знамена и ги подарявам на места, свързани с величието на България и различни исторически обекти. Първото знаме е подарено от мен в Петрич на 19 април 2005 г.“, споделя гордо жената пред медиите.

По думите й, за ръчното ушиване на уникалния дар за „Двора на кирилицата“ е отделила общо 393 часа от времето си.

Байракът е нашит с могъщи знаци и послание – лице срещу лице стоят орелът на Аспарух и лъвът, символ на българският дух. В средата е розетата от Плиска. Конските опашки над нея напомнят за приемствеността.

«Да бъде България!» е надписът върху знамето, който е великолепно пожелание и завет към всички българи, разяснява Елисавета Георгиева, която е извезала и кръст, символизиращ вярата, че родината ни ще пребъде.

Тя сънува преди 4 години модела на посветеното на кан Аспарух знаме. Признава, че някои от детайлите постепенно са изчезнали от спомена за съня, но не и текстът на надписа: „Да бъде България!“.

Материалът За ПРИМЕР! Учителка от Панагюрище нашива и подарява прекрасни везани знамена е публикуван за пръв път на Опознай България.