Светлана Зворигина взела ипотека още през 2015 г. на висок процент. Жената пояснява, че в този момент тя била подложена на голям натиск от социалните, затова решила бързо да вземе собствен апартамент, за да осигури жилище на двамата си сина.

Зворигина работила като специалист по пенсионна програма в недържавен пенсионен фонд и успявала самостоятелно да плаща 30 000 ($476) всеки месец. Въпреки това през 2019 г. компанията била закрита и всички служители били помолени да напуснат. Тогава започнали проблемите с изплащането на заема.

Според жената нямало кой да й помогне с пари. Тя е разведена с бащата на децата си от 2009 г., но бившият й съпруг не плащал издръжка.

“Веднага се разделих с кожени палта, злато, уреди и кухненски прибори. Синът ми забеляза трудностите пред които съм изправена, и че парите не стигат за храна и за някои основни нужди” – споделя Светлана, “Когато започнахме да продаваме всичко от вкъщи, той снима старите си картини и ги постави на таблото за обяви. За всяка от тях той искаше хиляда рубли /почти $16/.”

За щастие хората харесват творбите на малкия художник и всички десет картини били изкупени. След пост в социалните мрежи, хората започнали да поръчват по интернет и детето едвам смогвало да изпълни всички поръчки.

“Аз съм на 41 години и никога не съм мислила, че ще продавам нещо от вкъщи, за да си купя храна.” – жалва се майката.

Светлана е завършила инженер по безопасност, но все още не може да си намери работа по професията.

За щастие 10-годишният Егор преминава от продажба на картини към анимация. Сега той прави карикатури от LEGO и ги пуска в мрежата, надявайки се да спечели по този начин необходимите три милиона за изплащане на жилището.

Понякога осъзнаваме, че семейството е най-важното нещо именно в най-трудните моменти, когато никой освен нас не може да ни помогне.

Ще сме благодарни да споделите тази статия с вашите приятели!

Материалът 10 годишно дете продава рисунките си, за да помогне на майка си да изплати апартамента е публикуван за пръв път на Опознай България.

Етнически състав :
кабардинци – 498 702; 55.3%,
руснаци – 226 620; 25.1%,
балкарци – 104 951; 11.6%,
украинци-7592,
немци-2525,
осетинци-9800,
турци-8800,
арменци-5300,
лакци-1800,
карачаевци-1300

Официално и тук има българска диаспора, а българите са записани, като балкарци -104 951, карачаевци-1300 и българи – 1 000.
В графата българи са включени славяноезични и тюркоезични потомци на бесарабски българи. Общо от български произход са около 107 300 души.

Балкарците българи са преки наследници на българите на кан Батбаян. Населяват най-високите части на Кавказ.
В етногенезисът им взимат участие и кумани и алани.
По вероизповедание са мюсюлмани сунити. Говорят на карачево-балкарски език, който е клон на тюркския език.

Снимки: типични национални костюми и балкарска къща

Материалът Другата България: Българите на кан Батбаян и Република Кабардино-Балкария е публикуван за пръв път на Опознай България.

Един богат човек и неговия син събирали редки картини от велики художници. Имали в колекцията си всичко – от Рафаел до Пикасо. Често се любували и възхищавали на картините.
Синът на колекционера, обаче заминал да воюва и загинал геройски в битка докато спасявал друг войник.

Месец по-късно, точно преди Коледа, при бащата дошъл млад мъж с пакет в ръце и му казал: Господине, вие не ме познавате, но аз съм войника, заради когото вашият син даде живота си. Този ден той спаси мнозина и докато ме пренасяше на безопасно място беше улучен и умря незабавно. Знам, че обичате картините. Знам, че не съм велик художник и не ви давам много, но мисля, че синът ви би искал да притежавате това.“
Бащата отворил пакета – той съдържал портрет на неговия син, нарисуван от младия човек. Бащата бил поразен от начина, по който младия човек бил успял да улови личността на неговия син в картината си. Той предложил да му плати картината, но човекът казал: „О, не, Господине. Не бих могъл да се отплатя на сина ви за това, което направи за мен. Подарявам ви я.“

Бащата окачил картината над камината си. Всеки, който влизал в къщата, първо виждал портрета на неговия син преди той да му покаже останалите картини от колекцията си.
Няколко месеца по-късно бащата умрял. Картините му били изнесени на търг. Събрали се много влиятелни хора, които търсели възможността да купят нещо от неговата колекция.

На платформата бил поставен първо портрета на неговия син и търгът започнал. „Започваме с „Портрета на сина“. Кой ще наддава за него?“
Последвало мълчание. Нечий глас от дъното на залата извикал: „Искаме да видим известните картини. Пропусни тази.“
Но водещият търга настоял: „С колко ще започнете наддаването – 100 долара, 200 долара?“
Друг глас сърдито се обадил: Не сме дошли да гледаме тази картина. Дошли сме за Ван Гог и Рембранд. Започвай истинското наддаване.“
Но водещият търга продължавал: „Сина, кой взима сина?“

Накрая от дъното на залата се чул гласа на градинаря, който години наред работел за семейството: „Аз ще дам 10 долара за картината“ Тъй като бил беден, това било всичко, което можел да си позволи.
„Имаме десет долара, кой дава 20 долара?“
„Дай му го за десет долара и ни покажи известните художници!“
„Предлагат се десет долара. кой дава 20?“
Тълпата започнала да се вбесява. Те не искали портрета на сина. Искали по-скъпите творби за своите колекции.
Водещият извикал „Десет долара веднъж, десет долара втори път, ПРОДАДЕНА за десет долара“
Един мъж от втория ред извикал: „Давай сега колекцията!“
Водещият обаче казал:

„Съжалявам, но търгът приключи!“

„Ами картините?“

„Съжалявам. В завещанието имаше тайно условие, което мога да разкрия едва сега. На търг можеше да се предложи само портрета на сина. Условието беше: който купи тази картина да наследи цялото му имущество включително картините.“
Условието гласеше: „Този, който вземе сина – получава всичко!“

Така и Бог преди 2 000 години даде своя Син и той умря на кръста.
ЗАЩОТО ТОЙ ОБИЧАШЕ СВЕТА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ МУ ДАДЕ СВОЯ СИН И КОЙТО ПОВЯРВА В НЕГО И ГО ПРИЕМЕ В ДОМА И СЪРЦЕТО СИ, ЩЕ ИМА ЖИВОТ ВЕЧЕН!    ТОВА Е ЛЮБОВ.
Бог да ви благослови!

Материалът Портретът на сина. Този, който вземе сина – получава всичко! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Запознайте се с една от тях.
Можете ли да откриете жена на картината?
Ако тази задача ви отнеме по-малко от 5 секунди, следователно интелекта ви е над средното ниво.

Интелект (на латински: intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея. Терминът е централно понятие във философията на ума и гносеологията.

В латинската терминология е с по-тясно значение например от sapientia, ratio (разум), с което се описва висока степен на логическо и абстрактно мислене. Като философски термин е превод на старогръцкото νους – една от основните категории в античната философия, обобщаваща всички смислови и мисловни закономерности, господстващи в микро и макро света.

По-конкретно значение на думата като философско понятие е трудно да се даде, тъй като тя няма единно такова. Самото понятие и определението му са обект на философски спорове и дискусии – различно е разбирането за интелекта при платонизма, в учението на Аристотел, в късната елинистична философия, при схоластиката, в класическата немска философия (Имануел Кант и Георг Хегел) и в по-късните философски школи.

Понятието има голямо значение и в отделни сфери на психологията.

Материалът Можете ли да откриете жена на тази картина? Тогава IQ-то ви е над средното е публикуван за пръв път на Опознай България.

Всяка една страна по света се гордее поне с няколко свои изключителни личности, било то радетели за свобода, защитници на човешки права, политици или хора на изкуството. Те са се загнездили толкова дълбоко в националното самосъзнание, че почти всеки знае не просто имената им, а и множество легенди за битието и делата им.

Точно такъв е случаят с Владимир Димитров-Майстора (1 февруари 1882 г. – 29 септември 1960 г.). Според всеобщото мнение у нас Майстора е безспорният символ на българското изобразително изкуство за всички времена. Роден в с. Фролош в област Кюстендил, Майстора рисува най-известните си картини в с. Шишковци в същата област, където живее в периода 1924-1951 г.

Сред тези картини е и „Момиче със слънчогледи“, на която е представена красива девойка от с. Шишковци, с бяла забрадка, на жълтозелен фон от слънчогледи. Момичето със слънчогледите е от община Невестино, област Кюстендил.

Въпреки първоначалното си притеснение, Тодорка Григорова, по-известна като баба Тодорка, ни прие в скромния си дом с отворени обятия.

„Докато бех у Шишковци, [Майстора] три пъти ме е рисувал. После дойдох тука. Край вече! Разделихме се и он умре после у София“ – така тя започва разказа си пред Truestory.bg.

Баба Тодорка е родена на 1 ноември 1926 г. в с. Шишковци като най-малкото от общо пет деца. Има двама братя и две сестри. С радост си спомня за дните, когато всички са били заедно и са живеели сравнително добър живот за онези времена. През 1949 г. тя се мести в Невестино, където се омъжва за пет години по-възрастен мъж. За съжаление съпругът ѝ си отива от този свят преди 34 години и оттогава тя живее сама. От време на време я навестяват синът и дъщеря ѝ, както и внуците ѝ.

„[Майстора] не ме оставяше“, спомня си баба Тодорка. „Като ме види да играем у хорото в Шишковци, он като връти се, връти се, връти се, сопреме ли да играеме, току дойде [и вика] Тоде, утре, че дойдем край тебе. Викам [му] па нали си ми изпотребал, че дойдеш при мене. И он вика, а бе, че направиме една рисунка. Викам слушай, гледай колко много момичета има, нарисувай ги них, стига мене си ме рисувал. Вика не, сакам те тебе, сакам те тебе и това си е. Ти ми харесваш, ти ми допадаш и край.“

Усилията на Майстора дават резултат. Въпреки че отначало се дърпа, баба Тодорка все пак му позволява да я рисува. Майстора взима материалите си, избира подходящо място, двамата сядат и той започва да запълва белия лист с нейния образ.

„За един час ми даваше два лева да ме рисува“, казва баба Тодорка. „Толкова ми даваше пари. Я му викам, малко даваш [смее се]. Ама тогава два лева беха много нещо. Като ойдеш с два лева, чантата пълна ще напълниш: и сиренце, и халва, и хляб и други работи. А сега два лева що е? Нищо! Една кутия бонбони не можеш да купиш с два лева. И они станаха два и осемдесет.“

„Щом иска Майстора да те рисува, нека те рисува“, казвали родителите ѝ. След като рисуването приключвало, баба Тодорка обикновено го канела на вечеря у дома. Семейството имало две крави и си произвеждали сами млечни продукти. Майка й посрещала Майстора с качамак с домашно масло и мътеница.

„Тоде, те това ми е душа и свет. Мътеница и с масло качамак“, разправял художникът и хапвал доволно в компанията на семейството.

С изключение на нейното семейство и на своите хазяи, Майстора отказвал да ходи на гости, продължава разказа си старицата. Отличавал се с добрите си обноски и завидна скромност.

„Беше човек на место. У него немаше лоши приказки. Интелигентен човек, весел човек, приказва ти… Имаше тамбура. Току рече, че дойдеш у квартирата, па аз с тамбурата че ви подрънкам малко, вие че поиграте.“

Като лидер на момичетата в квартала, баба Тодорка събирала 3-4 от тях, отивали заедно в квартирата на Майстора и започвали низ от песни, танци и игри, които продължавали до ранните часове на сутринта.

Баба Тодорка потвърждава многобройните твърдения, че Майстора водел почти монашески живот. Предпочитал да раздава, отколкото да получава.

„Бедните ги почиташе много. Даваше им пари, даваше им дрехи, даваше им обуща.“

Стаята, в която си говорим, изпълнява функциите и на кухня, и на дневна, и на спалня. По стените са закачени десетки снимки, които пазят спомена за живота на баба Тодорка като млада. Въпреки че е в повече от добро здраве за възрастта си, тя признава, че отскоро е започнала да използва бастун, защото постепенно отмалявала.

„Мъчно ми е. Като гледам каква съм хубава била, пък сега каква съм“, обобщава тя. Когато погледне към една от снимките, на която тя и други деца са заедно с Майстора, на мига ѝ става още по-тежко на сърцето.

Баба Тодорка е навършила 89 г. само преди няколко дни. Получава пенсия в размер на 210 лв. на базата на стажа, който е натрупала в местното ТКЗС. Признава, че само тя си знае как се справя с такъв малък бюджет, но пък е благодарна на един от внуците си, който много я обича и продължава да ѝ помага по един или друг начин.

Около 40 минути след началото на разговора ни баба Тодорка ме изпраща. Напускам не просто дома ѝ, а и един магичен свят, изпълнен с романтика и добрина, до който се докоснах благодарение на емоционалния ѝ разказ.

Източник: truestory.bg

Материалът Момичето със слънчогледите от прочутата картина на Майстора: Спомените на 89-годишната баба Тодорка за художника е публикуван за пръв път на Опознай България.

Българският фолклор продължава да удивлява и вдъхновява хора по целия свят. Много са световноизвестните филми, в които присъстват български народни песни. Освен това не бива да забравяме, че женският хор „Мистерията на българските гласове“ няколко пъти е номиниран за награда „Грами“, а през 1990 г. я получава.

Какво кара българската фолклорна музика да звучи толкова въздействащо? Как успява да спечели сърцата на милиони хора по света? Каква магия се крие в нея? Въпросите са много, а отговорите със сигурност не е необходимо да търсим. Достатъчно е да имаме самочувствието, че сме народ с богато минало, който има какво да покаже пред другите народи. Да не забравяме и какво е казал Вазов: „и ний сме дали нещо на света“. Уверяваме ви, че това е самата истина и можем да се гордеем с това!
В следващото видео ще чуете едно различно изпълнение на „Притури се планината“. Въпреки, че песента е осъвременена в стил дъбстеп, все пак са запазени уникалните фолклорни елементи, каращи всеки българин да потръпва. А съчетана и с магията на танца, музиката наистина ще ви накара да настръхнете.

Вижте уникалната сцена от филма „Step Up 4: Революция“ и се насладете на българското:

Материалът Уникално съчетание на българска фолклорна песен с модерно звучене, бодиарт изкуство и танци. Ще останете без думи от видяното… (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.