ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКОТО СЕЛО ВЕТРИНЦИ СЕ НАБЛЮДАВА ЗАСЕЛВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПРОТЕСТАНТСКАТА ХРИСТИЯНСКА ОБЩНОСТ АМИШИ. Чудатите хора, с произход от САЩ и Канада, са закупили имоти в малкото населено място и провокират местните с необичайния си вид и начин на живот.

Чужденците са около десетина и започнали да прииждат, след като преди няколко години във Ветринци се установило българско семейство, пребивавало в Канада. Фамилията също имала странни възгледи и порядки и с времето била последвана от съмишленици.

Амишите трудно се вписват в местните порядки и няма как да останат незабелязани, тъй като ходят облечени с дълги дрехи, които покриват цялото тяло, а жените носят специфични забрадки. За мъжете се характерни дълги бради и отрицание на всякакви вредни навици като тютюнопушене, употреба на алкохол, прелюбодейство и т. н. Въздържат се от използването на модерни технологии, дори на автомобили и електричество.

Външният вид на заселниците буди любопитството на местните и поради факта, че в много американски филми присъства образът на сектантите и е представено тяхното виждане за живота.

АМИШИТЕ ВЪЗПРИЕМАТ КАТО ДЕЛО НА ДЯВОЛА ВСЯКО ЕДНО ПОСТИЖЕНИЕ НА СЪВРЕМИЕТО, чрез което ежедневието на човечеството става все по-добро и улеснено. Те не ползват интернет и компютърни технологии, а залагат на екологичен начин на живот, земеделие и пестене на природните богатства. Характерно за тях е убеждението, че традиционната медицина не е полезна, и затова не ходят на лекар.

Именно такава случка шокирала кмета на Ветринци Кольо Минков. Преди година един от мъжете амиши дошъл рано сутринта в кметството с молба за издаване на акт за раждане, тъй като съпругата му станала майка през нощта, а бебето се появило в домашни условия. Наложило се Минков да посети къщата на семейството и се уверил с очите си, че пеленачето се е родило благополучно, въпреки липсата на адекватни условия и медицинска помощ. Наложило се да търси съдействие от Община Велико Търново, тъй като до момента не се бил сблъсквал с подобен казус.

Вероятно обаче ще трябва да повтори още доста пъти процедурата, тъй като в културата на амишите е заложено да стават родители на много деца. При тях абортите са забранени и обикновено се радват на 4-5 наследници. Всички заедно обработват земя и се хранят с произведеното. Според проучване жените от тази общност са майки на три пъти повече малчугани, в сравнение с останалите американки.

ПО ДУМИТЕ НА КМЕТА НА ВЕТРИНЦИ НЯМА НИЩО НЕЗАКОННО В ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧУЖДЕНЦИТЕ, но действията им често предизвикат смут сред останалите в селото. В обичайна гледка се е превърнало събирането на амишите по поляните, седнали по турски и изпълняващи непонятни ритуали. От известно време чудатите новодошли раздават и сектантска литература на местните.

Галина ГЕОРГИЕВА

Източник: БорБа.бг

Материалът Кой допусна това: Колония от амиши се засели във Великотърновско село е публикуван за пръв път на Опознай България.

“Баща ми беше военен във флота и се местехме постоянно. Учил съм в 12 училища. Преди да навърша 16 не съм живял никъде за по-продължителен период от 5 години. Може би това предопредели постоянните ми пътувания в професионалния ми живот. Винаги съм обикалял по света почти по 5 месеца в годината. Това е прекрасно, защото съм бил на удивителни места. Сега обаче имам тази къща и тя ми е достатъчна”, казва Тим. Всъщност той продължава да пътува, защото приятелката му работи в Киев. Признава, че по-малкото пътувания по света му дават възможност да опознае България по-добре. Заради професията си често посещава морето, харесва Созопол, а също и Пловдив.

В Миндя англичанинът попада съвсем случайно. Преди 20 г. претърпява тежък развод. Няма пари и не знае накъде да поеме. Един ден неговата настояща приятелка му казва, че е попаднала на реклама на евтини къщи в България. Предлага му да разгледат и той се съгласява. Когато влизат в къщата и виждат гледката, откриваща се от чардака, решават, че това ще се превърне в техен дом.

“Беше 7 март. С приятелката ми стояхме на терасата и гледахме в далечината. Беше ужасно студено. Термометърът показваше минус 15 градуса. Тя ми каза: Можеш да смениш къщата, но никога не можеш да замениш тази гледка. И това ми беше достатъчно да я купя”, разкрива англичанина. В началото, когато купили къщата, идвали в нея само на почивка, но постепенно започнали да остават за по-дълго.
Тим се срамува, че не може да говори български, въпреки че е тук вече 14 години. Казва, че освен родния си английски владее добре испански и френски. Опитал се да научи и нашия език, но никак не му се отдавал и затова сега често местните добронамерено се шегували с него.
“90% от хората в Миндя, а и въобще в България, са фантастични. Единственият сериозен проблем, който имам с тях, е, че се отнасят жестоко с кучетата… а аз ги обожавам”, споделя Тим.

Англичанинът е вегетарианец, а приятелката му е веган. Той обича да готви с българските зеленчуци. Казва, че няма нужда да си ги отглежда в собствения си двор, защото всичките му съседи имат предостатъчно. От единия си купува най-прекрасните домати в региона, жената зад ъгъла му дава най-вкусните яйца и най-свежия чесън, от другия съсед взема най-ароматните и сочни праскови.
“Това е животът на село. Имаме си всичко необходимо и почти не се налага да ходим до магазина. Тук нещата са 10 пъти по-хубави. Не искам да си ги произвеждам сам, защото така няма да имам повод да видя съседите си”, шегува се британецът. В двора си той има единствено лоза и орех. Когато гроздето узрее, го дава на комшията си, а той му го връща във вид на ракия.

С въвеждането на противоепидемичните мерки Тим е поставен под карантина за 14 дни, защото тъкмо се бил върнал от Испания. Полицаите редовно обикаляли, чукали по вратата и го проверявали. Тогава не му разрешавали дори да извежда кучето на разходка, но съседът редовно оставял по една бутилка ракия пред вратата му в знак на подкрепа, разказва британецът.

“Много ми харесва как тук ракията е решение за всичко – когато не се чувстваш добре, ти трябва ракия, когато се чувстваш страхотно, си наливаш ракия, вали дъжд – пиеш ракия, пече слънце – пак пиеш ракия”, смее се Тим. Добавя, че в къщата с двора определено му е било по-лесно да прекара 14 дни в изолация. Не пропуска да похвали и скоростта на интернета в България. Според него това е най-бързият интернет, който някога е срещал в пътуванията си по света. Казва, че е 14 пъти по-бърз от този в централната част на Лондон. В тази връзка Клинч споменава и за сина си, който живее в Чили, но решил да се завърне в Европа, за да завърши университет. В условията на коронавирус обаче условията са различни и никой няма намерение да ходи в градовете и сградите на университетите. Обсъждайки къде е най-подходящото място за евтин живот с бърз интернет за онлайн лекциите, двамата стигнали до извода, че това може да е Миндя.

“Когато чужденците дойдат в България, те не знаят нищо за нея и остават очаровани. Страната е прекрасна, но е неизвестна по света. Хората идват тук и не знаят какво да очакват, а това е тъжно. Храната е фантастична, виното е великолепно, природата е красива. И това го казва абсолютно всеки. България е невероятна! Тя не е само Слънчев бряг и евтин алкохол”, уточнява Тим. Тим споделя, че има приятели главни готвачи, които са му идвали на гости в Миндя. Според тях продуктите тук са най-добрите, които са виждали и опитвали.

Британският фотограф работи за няколко престижни списания в Европа и Съединените щати. Има публикувани над 50 книги. Поддържа редовна рубрика в списанието “Black&White Photography” във Великобритания. Клинч е започнал голям проект, рекламиращ българските вина, на които той също е почитател. Имал е желание да прави и фотографски уъркшоп, но пандемията от COVID-19 спира работата му изцяло. Снимането за него не е само професия, а и хоби, което му доставя огромно удоволствие. Той често участва в различни конкурси, печелейки редица награди. Наскоро Клинч отново се нареди на челно място в престижния международен фотоконкурс “Pink Lady/Food Photographer of the Year 2020”, в категория “Снимки с телефон”. Фотографията, с която се класира трети, е озаглавена “В моята кухня, Миндя, България”. В конкурса са участвали близо 9 000 фотографии от над 70 държави. Повечето снимки Тим прави с телефона си. Той постоянно пише статии за мобилната фотография, която е много модерна и динамично развиваща се. Често дори преподава и провежда курсове за това. Казва, че наистина обича да снима по този начин.

Преди няколко години англичанинът прави изложба, с която подпомага събирането на средства за ремонт на покрива на читалището. Тя е озаглавена “Миндя – портрет на едно село” и показва лицата на местните жители.

“За мен е много важно фотографиите да показват позитивизма и щастието на тукашните хора, защото те през повечето време са точно такива. Страхотно беше да им помогна. Те наистина са много приятни и отзивчиви и сред тях се чувствам много добре приет. Тук всичко е толкова спокойно. През цялата година не се случва нищо. Единственото голямо събитие в селото е рок фестивалът. Тогава обстановката коренно се преобразява и наистина е забавно”, убеден е англичанинът, който предпочита да казва, че повече се чувства като един от местните хора.

Източник: Янтраднес

Материалът Британецът от село Миндя: “Харесва ми, че в България ракията е решение за всичко” е публикуван за пръв път на Опознай България.

„КОГАТО РАЗБРАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА, ВСИЧКИ ЗАПОЧНАХА ДА МЕ ПИТАТ КЪДЕ ЩЕ РАЖДАМ. А пред мен този въпрос не стоеше. Аз живея тук, всичко ми е тук – къщата, съпругът, животът, детето ми ще живее тук, когато се роди… Приятелите ни се чудиха как така съм готова да поема риска, вместо да си отида у дома, в Англия. Но аз нямах колебания и съм категорична, че и второто ни дете ще се роди тук”. Така започва разговорът ни с Лора и Дарън Куин, които само преди четири месеца са станали родители. Двамата живеят в село Ветринци, но работят във Велико Търново в своето езиково училище АВС.

Преминали са по целия път, който обичайно изминават бъдещите родители в страната ни и не съжаляват нито за секунда, че са избрали да се доверят на българското здравеопазване. Личният лекар насочил Лора и Дарън към д-р Мавроди Калейнски. „Срещнахме се и аз го харесах още на първата среща. Успокои ме, почувствах се в сигурни ръце. Той ми даде вяра в системата, освен това говори английски, а това за мен беше допълнителна сигурност”, усмихва се Лора. И признава, че и тя, като всички жени, на които предстои да стават майки за първи път, е била пълна със страхове. Но всички те били свързани не с това как ще я приеме нашето здравеопазване, а дали бременността ще мине спокойно, дали всичко ще бъде наред с нейното здраве и най-вече с това на бебето. „Това са страхове, които ще изпитвам и да съм в Англия, така че те нямат нищо общо с лекарите тук. А и да не мислите, че в моята страна няма проблеми?”, споделя още Лорън.

Малкият Роън се появил седмица преди термина, бил близо 4-килограмов юнак. Дарън не успял да чуе първия му крясък, защото младежът се появил със секцио. Сега Роън е вече на 4 месеца и той, като родителите си, вече си има личен лекар – д-р Мария Пенева.

ЛОРА И ДАРЪН СИ КУПИЛИ КЪЩАТА ВЪВ ВЕТРИНЦИ МИНАЛАТА ГОДИНА. На 14 февруари тази година за първи път се появили в читалището на тържеството за Трифон Зарезан. Искали да представят и себе си, и малкия Роън. Бебето, естествено, предизвикало възторг сред ветринчани, а родителите му изобщо нямали проблем с това да станат част от общността.

През 2008 г. Лора и Дарън за първи път стъпили в България. Пристигнали в нашата страна за ваканцията си и се влюбили от пръв поглед. Затова веднага направили план, който имал няколко основни точки: да си намерят дом, да направят сватба, да имат деца. Засега всичко върви по точките. Двамата харесали Велико Търново заради атмосферата и спокойния живот. Градът им се видял нито малък, нито прекалено голям. Бил достатъчно малък, за да могат да си намерят приятели много бързо и достатъчно голям, за да развият свой бизнес. Това, че тук има университети, било още по-интересно за тях, защото висшите училища са гаранция, че градът ще поддържа младостта си винаги.

След като си намерили дом, Лора и Дарън станали семейство Куин. Сватбата им била в двореца в Балчик, където Дарън предложил брак на любимата си. Видели това място при първото си посещение в страната и веднага решили, че там искат да си кажат „да”. „Имахме притеснения, че ще е далеч за близките ни, но те дойдоха и бяха много впечатлени от ботаническата градина и от България. Освен това нашите родители се видяха за първи път на сватбата, а това си беше доста голямо изпитание за нас. Така се стече животът ни дотук, че нямаше време аз да се запозная с неговите родители, а той – с моите. Видяха се в дворец, как да не се харесат”, усмихва се Лора. И допълва, че когато младите влюбени съобщили на двете фамилии, че са избрали да останат да живеят в България, родителите казали: „Ами добре, ОК”. И как няма, след като другата перспектива била Корея.

ДВАМАТА СЕ СРЕЩНАЛИ ИМЕННО В КОРЕЯ, КЪДЕТО ПРЕПОДАВАЛИ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК. Преди това Дарън, който е от едно ирландско село, трупал опит като земеделец в Нова Зеландия. Лора, която е от Манчестър, работила като психолог в център за деца с противообществени прояви. Но искали да бъдат учители, да натрупат интересен опит и преживявания и тези им мечти ги отвели в Корея. После, когато видели България, решили, че учители могат да бъдат навсякъде и… пристигнали. Намерили къщата във Ветринци, близо до града и с голям двор. „Той още прилича на джунгла, но сме решили да си направим градинка и да си сложим домати, чушки. Дарън разбира, нали беше земеделец в Нова Зеландия, ще се справи с градината”, уточнява Лора. И заявява, че толкова много обичат и харесват България, че са категорични, че искат да останат тук до края на живота си.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Източник: Борба.БГ

Материалът Новите българи – Лора и Дарън Куин: Обичаме и харесваме България! Оставаме тук, защото… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Марсел купува място извън дряновско село, до което няма път. С времето изгражда такъв. Отнема му около 10 месеца, за да построи всичко. Смята да произвежда козе сирене, което да изнася в чужбина.

„Община Дряново ми помогна доста. Много хора се отзоваха. Проектът е добър и затова смятам, че нещата станаха толкова бързо”, разказва Марсел.

Инвестира собствени пари, но печели и европейски проект, от който очаква финансиране. Когато ги получи смята да направи още плевни и ветеринарен кабинет. Внася кози от Австрия, защото са много млекодайни.

„Приятелите ми в Швейцария ми казваха, че съм луд да идвам тук, вместо да си харча парите, без да се налага да работя. Аз обаче имах мечта и реших да я сбъдна”, споделя бизнесменът.

Видео: NOVA

Материалът Швейцарец с първата ферма за кози и продукти от козе мляко у нас (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Може да не говорят нашия език, но по-важното е, че се чувстват и оценяват българите, българщината, традициите и др. (в доста случаи повече от тези, които бягат по чужбина и забравят език, род и да се върнат). Тука е важно виждането за нещата, а не от къде идваш и дали ти е евтино или не.

Тези хора сигурно не гледат българска телевизия и не знаят кои са нашите политици, но виждат нещата обективно. България не е това, което дават по новините в 19:00 часа. Знаем, че има и българи, които мислят като тях, много от нас също споделят това. Тук е по-добре от колкото ни го показват и втълпяват многократно. Който ходи по света, говори с хората и вижда нещата обективно, ще разбере и ще цени България.

„Те обичат нашето образование, нашата здравна система и нашият патриотизъм, който според тях вече е лукс в световен мащаб. След този разказ много хора, които искат да емигрират, ще се замислят сериозно. Това ще видите в клипчето на „Събуди се” с Галя Щърбева.

Видео: Публицистиката на NOVA

Материалът От Австралия до село Катранджи. Историята на семейство, което избра България за свой дом. (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вижте интересната история на Тим Бригнал, който избра българско село за свой дом, пред няколко уредени европейски градове. Защо ли? Биха попитали не малко сънародници, но това, което ще чуете от чужденеца ще ви накара да се замислите.

Той завършва изкуство в Лондон, но идва в България, за да рисува портрети на местните жители от с. Водолей.
Вижте художника Тим Бригнал в рубриката на „Отблизо с Мира Добрева“ – „Чужденците“.

Космополитният човек на изкуството е направил това, което много млади българи трудно биха направили – преместил се е от големия европейски град на село.
И много си му харесва. Иначе е роден в Перу, живял е в Англия, в Норвегия, в Холандия, където все нещо не било наред, докато не дошъл в нашето село Водолей. Сприятелил се с хората, които го научили как да гледа домати, как да поправя всичко с тесла и как да коли прасе.
Той пък от своя страна ги увековечава в портретите си. За изкуството и живота във великотърновското село Водолей ще разберете повече от Тим Бригнал.

Видео: ОТБЛИЗО с Мира Добрева
https://youtu.be/DTXOMK5fLJQ

Материалът Тим избра село Водолей пред Перу и Англия. Вижте неговата история (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Джулия и Антъни Чарлс купуват разпадащата се сграда през 2012 г. за 25 000 лева. Това е еквивалентът на 10 000 английски паунда, за които в Обединеното кралство няма как да се купи имот. Две години продължава ремонтът и през 2015 г. фамилията от Бирмингам се нанася в голямата си къща.

Англичаните все пак са запазили част от духа на някогашното училище „Христо Ботев“. В широкия им коридор има портрет на Ботев, а стените красят исторически карти, които показват славната история на България.

В старото училище в Одринци, община Ивайловград, пък се засели цяла комуна от чужденци, които живеят в хармония с природата. Колонията, която местните наричат Немската общност, вече достига 25-ма души.
Повечето обитатели са германци, но има холандци, британци и хора от цяла Западна Европа. В комуната са се родили и две деца в домашни условия, тъй като общността съзнателно не иска лекарски грижи. Лекуват се само с билки. Продажбата на стари училища беше разрешена, след като се оказа, че у нас има стотици пустеещи школа. Към много малко от тях обаче инвеститори са проявили интерес.

Преди да се обявят за продажба обаче, трябва да се провери дали сградите не могат да бъдат използвани за образователни или социални дейности. Най-често новото предназначение на закритите школа е за старчески домове, а вместо детска глъч и веселие, по коридорите и в стаите им се разхождат болни и немощни възрастни хора. Закритото основно училище в село Драгижево, община Лясковец, например, преди десетина години беше купено от бизнесмени, които инвестираха 2 млн. лв., за да го превърнат в лъскав частен дом за стари хора с 80 места.

Месечните цени за живеене там са от 700 лв. за място в двойна и до 1600 лв. за единична стая. В модерен хотел със СПА център е превърнато някогашното школо в чирпанското Могилово. Инвестицията е на руски оръжеен търговец, който развива в района лозаро-винарски комплекс.
В село Мерданя пък, след като дълги години бе обречена на разруха, триетажната масивна сграда на местното, също отдавна закрито училище, най-после бе купена от варненска фирма, която извърши основен ремонт и днес там се намира склад и производствена база на фирмата.

Материалът Англичани купиха само за 25 000 лв. старото училище в село Левка. Няма да повярвате как изглежда няколко години по-късно! (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Казвам на българите „Много ми харесва тук!“. А те с учудване отвръщат: „Наистина ли?“. И аз: „Да, не виждате ли колко красива е страната ви?“. Не се шегувам. Много ми е приятно да съм тук. Тук е спокойно, сигурно и наистина ми харесва.“

Думите са на Лизбет. Тя е от Гватемала и е третият член от семейството на The Stars Group, който ви представяме в специалната ни рубрика. Заедно със съпруга си, който е полубългарин, живее в София от година, а от около два месеца работи в компанията.

Дребничка, с лек тен, традиционен за хората от Гватемала, огромна усмивка, която не слиза от лицето й, и изключително позитивна, се съгласява да ми разкаже малко повече за себе си, за живота си и защо толкова много обича нашата страна.

„Всичко е страхотно – природата, храната, различните места. Аз съм от Гвателама. Преместих се в Тексас. Там живеех и работих. Там срещнах и съпруга си. Баща му е българин, от Варна. Но е живял почти през целия си живот в САЩ, в Лас Вегас“, казва Лизбет.

След като той се връща до България за една ваканция, двамата решават да се преместят тук.

„Каза ми: „Имам план следващата година да се преместим в България. Първо ще те науча на азбуката“. Беше направил карта с всяка буква и докато пиехме кафе или имахме свободно време, се упражнявахме. Имаше букви, които не съм виждала никога преди.

И въпреки че е наполовина българин, той също не знае перфектно български, защото е живял през по-голямата част от живота си в САЩ. Затова решихме заедно да се запишем на курс по български език. Малко е трудно, но е по-лесно, когато сме двамата.

Първо дойдохме през юли и после през септември. Ходихме до Варна. За Коледа също бяхме там, защото „баба is there”. Много се забавлявахме с баба. Тя ми показа някои рецепти, готвихме заедно. Ходихме до Морската градина, видяхме морето. Беше страхотно. Много студено, но и много красиво.“

Всъщност, Лизбет се вписва много добре в компанията на „баба“, защото по професия е готвач и това е работила в САЩ, преди да дойде в България.

„Никога преди не съм работила в офис. Беше странно да имам два монитора пред себе си и да трябва да описвам всичко. Но с времето, се надявам да стана по-добра.

В Тексас работех в голям супермаркет и готвех всичко. Правилото беше да има само пет съставки. На хората им харесваше, беше им любопитно, защото всеки работи и няма време да готви, но в същото време иска нещо вкусно, но лесно и бързо за приготвяне.“

Споделя, че най-много обича да работи със сладки неща, но се опитва да ги избягва, за да бъде във форма. За година вече се е научила да обича кебапчета и лютеница. „Като зеленчуци в буркан!“, възкликва, когато говорим за традиционната ни червена вкусотия.

Когато идват в София, първоначално ползват Airbnb, но скоро осъзнават, че няма да издържат на цената и само след седмица започват търсене на апартамент. Намират си квартира в центъра и са много доволни, защото в Тексас „беше много, много, много, много скъпо и не можехме да си позволим да живеем в центъра“.

Имат и френски булдог. Кръстили са я Авена, което на испански означава „овес“, защото е бяло-кафява на цвят. Сред приятелите им обаче е по-известна като „кебапче“, именно заради цвета си.

Обожава транспорта – нещо, от което ние постоянно се оплакваме, защото, точните й думи са: „За мен е много спокойно. В Гватемала имаме автобуси, но нямаме метро и трамваи“.

„Храната тук е перфектна за диетата ми, защото се опитвам да ям здравословно, а тук е пълно със зеленчуци и месо и много ми харесва – продължава Лизбет. – Също така, когато искам нещо сладко, то не е толкова сладко, а точно толкова сладко, колкото искам. Има много ресторанти. Обичаме да ходим и да опитваме нови неща.“

Едно от най-трудните неща за нея тук е придвижването през зимата. И не от гледна точка на транспорт, а откъм ходене. (Надяваме се тази година да се научи)

„Обичам времето тук. Има огромни паркове, които са супер и навсякъде е зелено. Но през зимата ми е трудно. В Гватемала нямаме сняг. И изобщо не става толкова студено. В Тексас пък е много сухо и също няма много сняг. Много харесвам снега тук, защото е много различен от този, който съм виждала в Тексас. Проблемите започват, когато дойде време да се топи и започва да се пълни с всички тези кафеви нещица (смее се). Много е странно. Когато ходих на курсове по български, се учудих колко лесно вървят останалите хора през снега, а аз се чувствах като на кънки. Все едно се учех да ходя. Мислех си: „Аз ли съм единствената, която не може да върви в сняг?“.

Разказва още, че понякога се притеснява и в работата си, „защото става въпрос за парите на хората“. Сегашната й работа няма нищо общо с готварската й професия отпреди, но се старае. И въпреки че е живяла и в Лас Вегас, не е имала никакъв опит в хазартните игри. „Когато се обучавах, се прибирах и разказвах какво е станало на съпруга ми. Той веднага ми отговаряше: „Супер, сега можем да играем!“. Но аз бях: „НЕ! Дай ми малко време, трябва още да се уча, тогава мога да играя“.

Намира и сериозни разлики между хората в България и хората в САЩ. „В Щатите, когато влизаш в ресторант, всички те приветстват. Карат да се чувстваш специален, но и ти трябва да си по същия начин настроен към тях. Но тук, като отидеш някъде, има само едно хладно „Здрасти“. Хората са малко по-сериозни. И мисля, че това е добре. Защото няма никакъв смисъл да си толкова позитивен, все пак, дори не познаваш човека отсреща.

Тук хората могат да са сериозни, но с времето, „лека-полека“ (казва го на български – б.а.) стават меки като масълце. Трябва да свикнеш.

В началото ми беше малко трудно, защото аз се усмихвах на всички, а останалите бяха сериозни и си помислих, че може би проблемът е в мен. Тогава бащата на съпруга ми ми каза: „Не, не, продължавай да се усмихваш. Не се променяй само защото ние или някой друг е сериозен.“

Другата разлика е, че в САЩ всичко трябва да е голямо. Лудост! Ако си живял само там, си мислиш, че това е нормалното. Но като заживееш някъде другаде, започваш да се питаш „Защо? Защо им е нужно да го правят? Защо го правят?“. Всичко е въпрос на култура.“

Въпрос на култура е и за нас да обичаме страната си повече. Защото в същото време чужденци идват тук, за да живеят и работят, а ние продължаваме да се учудваме с „Наистина ли?“

Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България. В следващия епизод от поредицата ни ще Ви представим Джеймс, който е „про“ в хазартните игри, но е решил да се „пенсионира“ и да насочи усилията си в съпорт частта им, предавайки опита си на останалите играчи.

Материалът Аз ли съм единствената, която не може да върви в този сняг? Или защо Лизбет реши да се премести в България. е публикуван за пръв път на Опознай България.

700 евро пенсия. За Германия е нищо, за България достатъчно. Оттам нататък решението къде да се прекарат старините е повече от лесно и вече цели семейства от Федералната република тръгват към приказна България, да не говорим за самотни бивши стюардеси или диджеи, чиито пенсии в Германия не могат да стигнат само за тока, пише clubz.bg.

Каварна е новата Обетована земя, където има евтини жилища под наем, дружелюбни съседи и пазари, на които можеш да купиш блуза за цената на кило домати. Паралелно учат български, защото езиковата бариера пречи, но отзивчивостта я има и от двете страни, и местните, и новодошлите имат интерес да намерят общ език.

Съвсем не всичко е като в Германия, заключава 70-годишната Хилдегард, бивша чистачка и таксиметров шофьор. Като изчислява обаче плюсовете и минусите, България печели. Повела е съпруга си към напълно неизвестната дестинация с ясното съзнание, че не искат са в тежест на децата. А те, децата, и без това в Германия не са толкова тясно свързани с родителите и само приемат с облекчение новината за новият им дом.

„Германия е хубава страна, но ако в нея мога само да оцелявам, а не да живея нормално като пенсионер, за какво ми е? Родината ми е там, където мога да живея нормално“, споделя след осем години престой в България 75-годишният Валдемар, работил преди десетилетие като тираджия и касапин.

61-годишната бивша стюардеса Мария пък е привлечена от рекламата „Малко пари, високо качество на живота“. Признава, че е дошла по чисто икономически причини – в България може да запази достойнството си, дори на старини.

По Черноморието са накацали атрактивни агенции за предоставяне на недвижими имоти, има и оферти за луксозни старчески домове, които са в пъти по-евтини от тези в Германия – 400 евро срещу 4000. И изборът съвсем не е трудно да се направи – дали да си бедстващ в Германия с деца, които не се интересуват от теб, или да се „потопиш“ в една малка източна страна, която при това е напълно добронамерена.

Когато не знаеш езика, разчиташ на онлайн преводача предоставен от гугъл.

От излъчения по Втора германска телевизия ZDF филм под заглавието „Пенсионерско щастие на Златните пясъци“ стана ясно, че по официални данни регистрираните в България германски пенсионери са около 500, но неофициално са много повече. Те са готови да научат български, готови са да научат и българите на немски, ако има интерес. Гледат на всичко откъм най-добрата му страна, при положение че родната им държава на практика ги забравя. Деца и роднини им липсват, но от друга страна, те не биха си мръднали и пръста за тях, защото това не е в традициите на обществото. И тогава им остава да се спасяват индивидуално – с новозавързани контакти с кметица и съседка, с познанства с предавача на пазара и с таксиметровия шофьор.

„В България не всичко е перфектно. Германската логика например трябва да я забравим, защото не функционира, но това не е толкова важно – нали имам всичко, от което се нуждая. А и все по-често се усмихвам“, разказва своите впечатления Мария.

Тези хора са се уредили, ще си кажат по този повод и германци, и българи, но логиката им при всички случаи ще е под въпрос –  става дума за хора, които са работили цял живот и са внасяли за пенсия, но за тях като пенсионери бъдеще в Германия няма. Така стигат до райска земя, която не е тяхната, но става тяхна, за да запазят самочувствието си.

Материалът България – рай за германските пенсионери е публикуван за пръв път на Опознай България.

Марк Раутли е на 53 години, а жена му Пасуда е на 42. Двамата новодомци са усмихнати, позитивни, енергични и гостоприемни, като българи. Запознали се преди 14 години, когато Марк е бил учител по английски език в „Страната на усмивките”. Като по класическа любовна история бъдещата му съпруга се оказва негова ученичка. Само че Пасуда съвсем не била сред отличниците, а напротив – „ужасна ученичка“, разказва през смях Марк.

Любовта ги завладяла и скоро станали семейство. Четири години живели в Тайланд – първо в един град на 40 км от Банкок, а после и в град до границата с Бирма в Северен Тайланд, където си взели къща, която е тяхна и днес. След това, за да може Пасуда да се сдобие с британско гражданство и да пътуват свободно навсякъде по света, интернационалното семейство заживява за кратко в Англия. За България пък си мечтаели още от тайландския си период, споделя Марк Раутли.

„Бяхме чували за българския йогурт, но не знаехме нищо за вашата държава. Постепенно обаче се запознахме с подробности от интернет и в нас се оформи една мечта, макар че първоначално се шегувахме, че някога ще дойдем да живеем тук“, казва британецът. Така преди около три години двамата се свързали с българска агенция за недвижими имоти, планували десетдневна ваканция във Великотърновския край с цел да разгледат десет къщи и да изберат една от тях свой бъдещ дом, тъй като имотите в Англия надхвърлят доста бюджета им.

„На третия ден харесахме третата къща и спряхме с огледите. Изобщо не се поколебахме, защото тук въздухът е уникален, слънцето е щедро и въобще природата ви е уникална“, възхитено разказва Марк. Когато купили новия си вишовградски дом, къщата била доста запазена в строително отношение, но имало и елементи, които се нуждаели от основен ремонт, с който се заело новото българско семейство, а довършителните работи продължили до есента. Ето част от техните дейности: изчистили двора, като оставили в него сайвант, плевня, корито за слънчева вода и кладенец, боядисали фасадата на къщата в бяло, ремонтирали покрива, сменили изцяло електрическата инсталация и си изградили камина. Оформили декоративно септичната яма, прекарали и вода, която се оказало, че … вероятно заради високото място, на който се намира къщата, от време на време налягането не достига…

НАЙ-ГОЛЯМАТА ИМ МЕЧТА Е ДА СИ НАПРАВЯТ МИНИБИОФЕРМА, а още миналата пролет двамата направили първите стъпки. Впрочем Марк от 20 години членува в голяма международна организация, която обединява производители на биопродукти. В нашата страна тази организация тепърва прохожда, но вече има около 1000 членове, уточнява британецът, който е голям фен на природосъобразния начин на живот.

„Генералната концепция на подобни органични ферми е, че при тях не се използват никакви препарати, химикали и изкуствени торове, а земята се обработва с голи ръце и възможно най-малко интервенции, така че почвата да си запази структурата“, споделя Марк. И допълва, че миналата година той и тайландската му съпруга собственоръчно засадили картофи, домати, пипер и всякакви други зеленчуци, както и някои екзотични поправки – тарус, кориандър и лимонена трева… Торът е естествен – от гниенето на суха трева в определени части на двора, казва още 53-годишният Марк и допълва, че в къщата има само домашна котка. Животни не се гледат, понеже той и Пасуда често пътуват до Тайланд, което означава и по-дълги отсъствия от новият дом.

„Дали ще останем завинаги тук? Това е големият въпрос“, казва на довиждане бившият учител по английски език. И уточнява, че това зависи от… доходите, с които той и съпругата му ще получават в близко бъдеще. Семейството има спестявания, които обаче са на изчерпване около разходите по къщата, а Марк дори вече си търси работа, за да запълва семейния бюджет…

Материалът Запознайте се с новите българи: Британец и тайландка направиха своя биоферма в село Вишовград е публикуван за пръв път на Опознай България.