Градско момче, родено и живяло в столицата. Това е Пламен Иванчев. Логичното е да избягва мотиката, лопатата и теслата, но не.
В последните 2 години те са често в ръцете му, защото е превърнал в своя кауза възстановяването на едно село в близост до Павликени. “Като дете съм изкарал всичките си лета в село Караисен и помня дните, когато къщата ни беше като “Гераците”. Бавно хората изчезват, а не искам това да се случва”, казва Пламен и не се спира пред нищо, за да попречи на лошата тенденция. Ето 5 стъпки, които той е извървял в каузата си да запази жива общността на едно затихващо малко населено място:

1. Връща се към детството си и напуска държавната си работа

“Тази тенденция да замират селата ме натъжава. Сега в село Караисен закриват училището и така спира следващата вълна от деца”, казва Пламен Иванчев. Към селото го тегли детството му. Като малък е прекарвал всичките си лета там и има много спомени от безгрижното време, когато е бил заобиколен от приятели, с които все още се среща. “Знам, че сигурно звучи смешно мъж на моята възраст да се връща към детството си, но това е, което искам”, споделя 34-годишният Пламен, който поддържа социалния и културния живот в Караисен.

Той завършва икономика на транспорта в УНСС и допреди 2 години работи при омбудсмана на България. Напуска държавната служба, за да може да работи дистанционно с идеята да бъде повече време на село. Отива в маркетингова компания, която обаче бързо се разраства. Така първоначалният му план да стои извън столицата с компютъра частично пропада.

Сега отново му се налага да работи в офис.

След ремонта Пламен представя залата пред хората от Караисен.

“Много ме беше страх да рискувам и да напусна предишната си работа, а втората крачка не знам кога ще е”, допълва Иванчев.

2. Откупува театрална постановка за жителите на селото

За да се запази будно обществото в едно малко населено място, то има нужда от култура, твърди Пламен. Затова в средата на миналия юли той прави театрална постановка в селското читалище. “Хората, отдалечени от града, нямат възможност да гледат театър, а имат нужда. Затова се свързах с Драматичния куклен театър “Иван Радоев” в Плевен”, споделя Пламен, който купува постановката “Женитба” на Гогол със специалното участие на Николай Урумов.

Пламен дава 1000 лв. от джоба си, за да докара цялата трупа и декора за представлението. Така няколко дни преди това селото осъмва, облепено с плакати за културната вечер. Въпреки голямата реклама се пълни едва една трета от залата за 300 човека. За цена на билета Пламен определя 2 лв. и от самото начало е наясно, че няма да успее да си покрие разходите. “Цял камион с декори дойде. Артистите бяха изненадани колко голяма е залата на читалището, а за да гледат постановката, дойдоха и възрастни, и много млади хора”, пояснява Пламен.

3. Възстановява физкултурен салон в рушащото се училище

След театралната вечер Пламен влиза в сградата на старото училище в село Караисен. След кратък оглед започва да чисти бившия физкултурен салон. “Първоначално изглеждаше доста зле, но след като почистих основно, видях, че е доста запазен, макар да беше нужен ремонт”, разказва Пламен. Той решава да възстанови помещението, за да може всички жители на селото да го ползват. Този път са нужни повече средства. Трябва да се купят прозорци, врати, да се направи шпакловка и да се боядиса.

“Направих дарителска кампания за стария физкултурен салон в интернет, но нещата не се получиха. Тогава от благотворителното сдружение “1% Промяна” се свързаха с мен и представиха моята кауза”, разказва Иванчев. За месец се събират близо 6000 лв. за възстановяването на салона. Щом получава парите обаче, започва трудната част. “Трябваше да намеря човек, който да направи ремонта, да купя изгодно материали, но в крайна сметка след 2 месеца работа с много спънки залата е готова”, казва Пламен, който получава боята като дарение от строителна фирма.

4. Организира празник с тенис турнир

След като старият физкултурен салон е чисто нова зала, идва време да бъде открит празнично. На 14 юли Пламен представя новото помещение на съселяните си. Освен това организира турнир по тенис на маса и за втора поредна година кани театрална постановка в читалището. Този път без почти никаква реклама на своеобразния празник идват много повече хора от очакваното. “През деня презентирах свършената работа по бившия физкултурен салон. После имаше открит урок по капоейра. Дойде моят треньор, който показа движения на децата. Междувременно се състоя турнир по тенис на маса, който беше с награден фонд, а вечерта отново се игра театрална постановка. С нищожна реклама дойдоха толкова много хора, че ми свършиха билетите”, разказва Пламен. Тази година на сцената в читалището излизат млади актьори от Нов български университет.

5. Прави лого и сайт на селото

Пламен посвещава всяка свободна минута на село Караисен. “Щом се прибера от работа, се занимавам със сайта на селото”, споделя родолюбеца. Освен страница Иванчев е направил и лого, което е отпечатал на чаши и тениски. Също изследва историята на Караисен, за да създаде текст за него в “Уикипедия”.

Източник: 24 часа

Материалът ЗА ПРИМЕР! 34-годишен родолюбец реставрира училището в селото си, за да го възроди е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ивайла Василева споделя, че е земеделец по призвание и от три години се радва на ароматните полета край Полски Сеновец

ИВАЙЛА ВАСИЛЕВА ПО ОБРАЗОВЕНИЕ Е ЮРИСТ, НО ЗАСЕГА Е ЗАРЯЗАЛА ПРАВОТО, ЗА ДА ОТГЛЕЖДА 60 ДКА ЛАВАНДУЛА КРАЙ РОДНОТО СИ СЕЛО ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ. Обяснява това с факта, че по призвание е земеделски производител. Завършила е право във Варна и е работила по специалността си известно време. През 2017 г. решава да започне собствен бизнес, в който да вложи цялата си енергия, амбиция и желание за развитие.

Младата правистка започва със засаждането на 40 декара лавандулови насаждения. Земите са семейни и се намират в землището на Полски Сеновец. Ивайла обяснява, че е била много важна предварителната подготовка на почвата и осигуряването на качествен посадъчен материал. Доверява се на ИРЕМК в Казанлък и залага на сортовете „Севтополис” и „Юбилейна”. През 2018 г. увеличава насажденията с още 20 декара. Закупува техника за механизирана обработка на растенията и за прибирането на продукцията.

„Прибирането на реколтата започва в края на юни, когато времето е най-горещо, тихо и слънчево, в горещата част на деня, в диапазона от 10 до 16 часа. Необходимо е лавандуловият цвят максимално бързо да се извози до дестилерия за извличане на лавандулово масло…”, разказва земеделката. При отглеждането на лавандуловите насаждения тя използва единствено органични торове и препарати. Нехимична е и борбата с плевели, като се извършват около 4 – 5 механични междуредови обработки и около три обработки вътре в самите редове. Помага й семейството, на което е много благодарна и признателна. Наясно е със земеделието и защото баща й Пламен Василев е председател на земеделската кооперация в селото. За начинанието помагат сестра й Нели и племенникът Никола, който все още е единственото дете в семейството.

ЗАЩО ТОЧНО ЛАВАНДУЛА?

Ивайла Василева решава да се занимава точно с лавандулови насаждения, защото иска да избяга от традиционните и добре познати за района култури. Лавандулата сама по себе си е не само диво, красиво, ароматно растение, но и лечебно. Лавандуловото масло намира широко приложение в парфюмерията, фармацията, козметиката. Познато е и като инсектицидно средство срещу комари, дрешен молец и др. Използва се и като подправка за кулинарна употреба. Лавандулата е трайно насаждение, най-висока продуктивност има до 9 – 10 години.

Ивайла е неомъжена и е вече на 35 г., играе народни танци, обича разходки сред природата и срещи с приятели. Следва мечтата си да създаде собствена марка козметичен продукт, като крем или парфюм, който да реализира на пазара. В същото време се зарича, че няма намерение завинаги да се отказва от правото, и смята да стане адвокат.

С усмивка Ивайла добавя, че нейните полета, преди да бъдат ожънати, са били ползвани за много прекрасни фотосесии, защото са единствени в района. Юристката земеделка скромно казва още, че сега са ожънати около 35 тона от двете полета, а реколтата в момента е в дестилерията в Казанлък и чака добра цена, която тази година е доста по-малка от предишни години…

Нели СУКОВА, вестник: Борба

Материалът Юристка заряза правото, за да отглежда 60 дка лавандула на село е публикуван за пръв път на Опознай България.

ДА ВОДЯТ ПРИРОДОСЪОБРАЗЕН НАЧИН НА ЖИВОТ В МАЛКИ ЧИФЛИК, ИЗБРАХА ВАЯНА КАЛОЯНОВА И СИМЕОН СИМЕОНОВ след странство в чужбина. Двамата влюбени получиха шанса да живеят безвъзмездно в къща в търновското село, открита след запитване във Фейсбук групата „Имот под наем без наем“. Те ще стопанисват постройката и ще облагородят двора й. Планират да засеят различни видове култури, като водещо в дейността им е екологичното отглеждане на плодове и зеленчуци. Двойката ще приложи наученото от престоя й в екоселища зад граница, като планира в бъдеще да си произвежда сама ток чрез слънчеви панели на покрива на къщата.

Ваяна е на 25, а Симеон на 28 години. Тя е от Велико Търново, а той – от Разград.
Запознават се в старата столица и вече две години са заедно. Свързва ги не само
любовта, но и сходните виждания за живот, който щади ресурсите на планетата. Двамата не консумират месо и животински продукти, не си купуват скъпи дрехи, а се обличат от магазини за облекла, втора употреба. А за да не се разхищават платове и други суровини, носят текстилни чанти, пият вода от шишета за многократно използване и т.н.

Преди да се запознаят, Ваяна предприела щуро приключение след завършване на средното си образование в Езикова гимназия „Проф. Асен Златаров“.

ЗАЕДНО С ДВЕ ПРИЯТЕЛКИ ТРЪГНАЛА НА АВТОСТОП ИЗ ЕВРОПА. Носела само една раница на гърба си и имала 50 евро в джоба.

„Спираха и ни взимаха всякакви хора, но всички бяха добронамерени. Случвало се
е дори да ни плащат да нощуваме в хостели. Стигнахме до Италия, Испания, Франция
и Холандия. Носехме си палатка и обикновено спяхме в нея. Нямаше много обичайни
моменти в това приключение, а повече екстремни. Аз свирех на флейта по улиците
и така си изкарвах повече пари, отколкото на нормална работа в България“, споделя
Ваяна.

Спомня си, че веднъж се случило да разпънат палатката в зелените площи на кръгово
кръстовище в Испания. Нощували насред движението, но всичко завършило благополучно.
Продължила странстването във Франция, където работела като детегледачка.

2015 година се върнала, за кратко следвала стенопис във ВТУ „Св. св. Кирил и
Методий“, но прекъснала и заминала за София. През 2018 година се прибрала в родния град и се запознала с приятеля си. Симеон е завършил „Експлоатация на флота и пристанища“, после живял в Дания, където завършил магистратура. От малък имал интерес към алпинизма и скалното катерене и също като своята любима вярва, че хората не бива да живеят като паразитни видове, които единствено „взимат“ от природата, без да правят нищо за екоравновесието.

ДВАМАТА ПЪТУВАЛИ ДО ИТАЛИЯ, КЪДЕТО БИЛИ ДОБРОВОЛЦИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ МЕСЕЦА В МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЕКОСЕЛИЩАТА. Помагали в организацията на събитието, което приело около 600 души от цял свят.

„Заминахме, защото ни е интересен животът в екоселищата – в тях човек е независим
от обществото, има собствена храна, вода и ток. Ние сме свързани с природата и
вярваме, че тя не трябва да се експлоатира, а да живеем в симбиоза с нея“, казва
Симеон.

След това преживяване заминали за Испания, където изкарали половин година, отново като доброволци, в екоселището Сънсийд. То се намира в пустиня, а покрай него минава река.

„Мястото е като оазис. В селото нямаше ток и се ползваха слънчеви панели, нямаше
и водоснабдяване, а взимахме вода от реката. Бяха създадени прекрасни градини,
в които отглеждаха различни култури – картофи, домати, царевица, салати, боб,
патладжан. Ние също участвахме в саденето и засаждахме дървета, тъй като имаше
проект за залесяване“, поясни търновката.

ПРЕСТОЯТ ИМ ТАМ СЪВПАДНАЛ С ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ ОТ ПАНДЕМИЯТА С КОРОНАВИРУС, КОГАТО ИСПАНИЯ БИЛА СИЛНО ЗАСЕГНАТА. Често се случвало в екоселището да идват полицаи, които да разпитват доброволците защо не са в къщите като предпазна мярка срещу разпространението на заразата.

Точно тези ограничения подтикнали двамата влюбени да се замислят за създаване
на свое собствено екомясто у нас, в което спазването на ограниченията да бъде
по-лесно поносимо. Така, след като се прибрали в България преди месец, решили
да си пробват късмета, като пуснат публикация във Фейсбук групата „Имот под наем
без наем“. В нея те отправили запитване за свободна къща в района на старата столица, в която собствениците не живеят, но биха я дали за безвъзмездно ползване и поддържане.

ЗА ТЯХНА ИЗНЕНАДА ВЕДНАГА ПОЛУЧИЛИ НЯКОЛКО ОФЕРТИ – В МИНДЯ, ДРАГАНОВО, МАЛКИ ЧИФЛИК И Т.Н. Обиколили да разгледат всички предложени имоти, но се спрели на този в Малки чифлик заради близостта на мястото с града.

„Къщата е двуетажна, с 1,5 дка двор. Постройката не е стара, може би е на около
15 години. Сега започваме да почистваме двора от обраслата растителност и да подготвяме почвата за саденето напролет. Ще ползваме наличните мебели, ще си донесем само два барбарона. Симеон много се интересува от начините за гледане на растения с възможно най-малко човешка намеса в процеса, като например да засеем дърво, а под него да има сенколюбиви растения“, уточни Ваяна.

По думите й ще събират дъждовната вода за поливане на растенията, за да не се
разхищава водният ресурс.

В къщата освен със земеделие двамата ще се отдадат на хобитата си. 25-годишната
жена ще рисува картини, а приятелят й ще твори различни вещи от костилки от авокадо.
Междувременно от понеделник той започва работа във фирма за строителство на екокъщи.

Ваяна и Симеон споделят, че семействата им приемат радушно идеята да живеят природосъобразно и ги подкрепят.

ДВОЙКАТА СЕ ХРАНИ БАЛАНСИРАНО, КАТО В МЕНЮТО Й НЕ ПРИСЪСТВАТ МЕСО И ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ. Младата жена отказва да нарече себе си веган поради факта, че сякаш хората не възприемат добре този начин на живот.

„Храним се обикновено три пъти на ден. Например днес закусвах овес с орехи, ленено семе, чия и сусамов тахан, за обяд планирам чушки на тиган с лук, чесън и т.н. С приятеля ми се редуваме кой да сготви“, допълва тя.

Влюбените вярват, че скоро и българите, подобно на хората в чужбина, ще прозрат
колко важно е отношението към природата. Предполагат, че за момента местните не
осъзнават негативното влияние, което оказват на околната среда, поради факта,
че са съсредоточени в оцеляването си заради ниските доходи у нас.

Източник: Борба.БГ

Материалът Влюбени създадоха екологичен рай в селски имот, в който живеят безплатно срещу поддържане е публикуван за пръв път на Опознай България.

Куп запомнящи се роли направи и Любо Чаталов. Мнозина сигурно го свързват най-вече с „Лавина“ или „Адаптация“, но чаровникът има над 140 филмови продукции.

Една от най-енигматичните личности на българската култура е Борис Христов. Поезия, романи, сценарии за филми, трудове, няма как да се опише феноменалното му творчество.

Актьорът Юри Ангелов, емблематичният „щурец“ Валди Тотев. Списъкът е дълъг. Какво ги обединява ли?

Все хора на изкуството, избрали да напуснат светлините на големия град и да се отдадат завинаги на спокойния селски живот. Като някои от тях не искат да контактуват извън своя нов свят дори по телефона.

Иван Иванов се заселил в „Дом за отдих от култура“

Идолът от „Всичко е любов“ беше намерил своето райско кътче в село Оборище, до Панагюрище. Актьорът отказвал категорично посещения на журналисти. Не че бил станал надут.

Напротив, съселяните му го описвали като земен човек, който разговарял с всеки от тях. Участвал в раздумките по центъра, но повече като наблюдател. Слушал и записвал бележки за своите книги. Съселяните признават, че понякога им отговарял, но твърде философски и често не го разбирали.

Пред тях секссимволът на българското кино признавал, че се чувства невероятно на село и за нищо на света не би се върнал в големия град. „Жив съм и това е чудо“, обичал да им казва той.

В знак на благодарност за излекувания рак той дарил на местната църква уникален дървен кръст.

Разбира се, Иван живял със съпругата си Петя Силянова, известна актриса, която през последните години се занимава предимно с дублажи. Тя отскача по работа до София или Пловдив за разлика от мистър Всичко е любов, който разчитал само на пенсия. Парите били мизерни.

Вдигнали пенсията му със съдействието на Христо Стоичков –

един от най-горещите почитатели на звездата на българското кино.

Иван преборил рак на устната кухина. Гласът му бил доста променен на последната му публична изява – наградите „Аскеер“ преди вече три години. Но той не говорил по темата.

В Оборище вече не идвали шумни компании актьори, а само синовете му от двата брака. Като младеж красавецът се жени за медицинска сестра, ала след година следва развод. И идва ред на любовта с Петя.

Иван говорил понякога по телефона със стари колеги. Признавал, че още чувства особено близка любимата си екранна партньорка Ваня Цветкова. И с радост би я приел на гости в къщата си, на която е окачена табела „Дом за отдих от култура“.

Любен Чаталов и Камелия Кондова рецитират в селската кръчма

Ако има човек, с когото Иван Иванов още общува активно, това е Любен Чаталов. Двамата са приятели от младежките години, имат доста моменти заедно, включително и намушкване от наркоман, което едва не отнема животите им.

Актьорът живее в село Мирково, на един хвърлей от Оборище. Любо не е направил случаен избор – от селото е родата му, там е роднина с всеки втори.

70-годишният актьор е свил гнездо с изключително талантливата ни поетеса Камелия Кондова. Звездата от „Лавина“ и „Адаптация“ е поканен да чете стихове в най-романтичния ни морски град – Балчик. Там се оказва и значително по-младата добричлийка.

Така на стари години след два брака и две деца Любо открива голямата си любов и я води на село. “Живели сме смислен живот, отгледали сме децата си. Сега общуваме с млади хора и се чувстваме добре. Доньо Донев на 80 години беше по-млад от всички”, разкрива тайната актьорът.

Двамата са като влюбени ученици, често гостуват в селската кръчма. Продължават да работят активно, Любо отскача редовно до София по работа с влак или автобус, тъй като поставя пиеси.

Но не изневерява на Мирково. След живот, минал в София и Варна, той обяснява защо е напуснал големия град:

Варна е малко тъжен град, не че и София е по-различен –

културата навсякъде е „бабината ти трънкина“,

някакви „идиоти“, които рисуват или пишат музика и само харчат пари… Като си представиш, че във Варна живее Нелко Коларов, който е работил с братя Гиб от „Би Джийс“, а никой там не знае за него. А той е световен композитор, не е на „Таралеж в гащите“.

Там живее и Гаро Кешишян, най-големият фотограф, който няма пари да си купи лекарства, защото е пенсионер… Този град ме умори.

И София е уморителен в това отношение град. Хората търсят не какво ще се случи, а срещу колко ще се случи. Светът е комерсиален, животът е комерсиален, но колко са хората на културата в тази държава?! Някакви 1500-2000 души, които са изоставени на самотек.

Любо е превърнал половината си къща в галерия, в която е изложил картини на софийски, пловдивски, варненски художници, събирани през годините. Двамата с Камелия организират четения в селото, което звездата сравнява с швейцарско.

Мечтата му е да направи един спектакъл в читалището с Иван Иванов. Представете си, двете звезди на сцената в Мирково! Готино!

Любо се шегува, че има еднаква съдба с Джордж Клуни. И двамата успели да вземат къща на село. Само че американецът е в Лаго ди Комо, а българинът -в Мирково.

Борис Христов оглася нощта с Вечерния си тромпет

Ако има личност в изкуството, която наистина има отшелнически живот, то това е Борис Христов. Велик поет, белетрист, сценарист. Един от най-добрите съвременни поети и драматурзи – Елин Рахнев, определя Борис като личност без аналог в културата ни.

Роден в Пернишко, Борис Христов е активен в социалния живот, работи като журналист, става истинска сензация в поезията в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. И на върха на славата решава да се скрие от светската суета.

Още с началото на демокрацията заживява в Лещен. Това е красиво село до Гоце Делчев, което привлича доста туристи.

В Лещен постоянно живеят Борис, съпругата му и още 8 души

Геният издава през 1977 година първата си самостоятелна стихосбирка „Вечерен тромпет“. И макар изданието да е съвсем легално, търсенето надминава многократно предлагането – стиховете му се печатат на машина под индиго и се разпространяват из училищата и университетите, сякаш става дума за някаква забранена поезия.

Едвин Сугарев признава години по-късно, че не връща книгата в Народната библиотека, а плаща петорна глоба напълно доволен. Просто няма откъде да я купи.

За изследователите Борис Христов е „некоронованият властелин“ на българската поезия в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.

Той е на върха на славата, когато издава стихосбирката „Честен кръст“ (1982) и романа „Бащата на яйцето“ (1987), по който Анри Кулев по-късно снима едноименния филм.

И тогава отива в Лещен, откъдето продължава да издава книги. Влиза в учебниците.

Чешитът отказва орден „Св. св. Кирил и Методий“, първа степен,

обяснявайки в писмо до тогавашното правителство, че това противоречи на неговото „решение от времето далеч преди промените в България да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната“.

Поетът категорично отказва и интервюта. Негови познати споделят пред „Марица“, че единственият шанс да приеме непознат у дома е, ако има препоръка от актьора Руси Чанев. Но не е много сигурно.

Иначе плевнята на къщата му е превърната в галерия, където съпругата Дария излага картини.

75-годишният Борис отпраща бързо непознати, които искат да говорят с него. По двора му са събрани камъни във всякакви форми.

Но истинска атракция на селото са джаз концертите. Любо раздира тишината на планината с тромпета си. Сред гостите музиканти са покойният Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Стунджи.

Поетът е една от двете атракции на Лещен, казват туристите. Другата е кръчмата с червено вино.

„Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите – двама по двама“.

Стихове, писани доста преди режимът на Тодор Живков да падне. А са повече от актуални.

Юрий Ангелов споделя мистиката на Странджа с петима местни

Актьорът Юрий Ангелов избира още по-странното място за живот. Той зарязва апартамента в столичния квартал „Младост“ и отива в село Фазаново, Бургаско. После се мести още по-навътре в мистичната Странджа – в село Кондолово, което по последни данни има 11 постоянни жители.

Актьорът, познат от „7 часа разлика“ и още 20 филма, обитава каравана. Продължава да играе в Бургаския театър, когато го повикат.

Бягството си от града обяснява така: „Защото се напълни с граждани. Има природа, но тя става безлична, когато няма общуване. Обичам вечер с хората от Кондолово да се съберем при кмета. 5-6 жители сме. Работим здраво през деня, а вечер пийваме малко ракия и приказката тръгва.

Има строг закон – никой няма право да пие повече от кмета и ние го спазваме.

Говорим, ей така, за миналото. Страх ни е да се докоснем до бъдещето и това какво ще се случва с децата ни“, казва известният актьор.

Той обича да обикаля селото и махалите, да чисти чешмичките. Не се притеснява, ако го наричат луд. Странен е от времето на тоталитаризма, когато се запалва по здравословно хранене заради тежка болест.

„Ходех тайно при Лидия Ковачева. Тя ме излекува. Бях фанатичен, ядях покълнали семена и ме мислеха за луд. Не дай боже да стана пак такъв сбъркан вегетарианец, какъвто бях. Поучих се от грешките си“, казва Юри.

Той се отбива често в близкия дом за хора с увреждания, мъчно му е за обитателите. Подарява любимата си кобила на деца с парализа. Смята, че връзката им с коня е специална и им помага.

Валди Тотев – отвлечен от огнена цигуларка​ в русенското село Писанец. Разположено е в природен парк над река Русенски Лом. Стихията издълбала невероятни красоти, което кара куп баровци от областния град да вдигнат вили.

Къщата на Валди и Дими, цигуларка в Русенската опера, е съвсем скромна, даже двамата я наричат „хижа“. Тотев, който е израснал до Борисовата градина, минал през велики турнета с „Фактор“, Емил Димитров и „Щурците“, се чувства много уютно в селото.

Е, когато се налага, двамата пътуват по работа, най-често по хотели в курортите. Имат и апартамент в Русе, но шумът там вече не им понася.

Валди признава, че преди години свири за любимия си комшия дядо Деньо. Авторът на „Вдигни очи“, която ехтеше по всички площади, както и половинката му, имат деца от предишните бракове.

Марица.бг

Материалът Те са любимци на България, но избраха живот на село – далеч от суетата е публикуван за пръв път на Опознай България.

Пандемията води до голям ръст на българите, които се прибират от чужбина в България. Тези хора се насочват към селата. Млади хора с хубави професии, най-вече идващи си от Германия, Франция и Англия.
Решават, че сега е страхотен момент да оставят забързаният ритъм на Запад и да се върнат към българската хармония

Най-търсени са имоти в селата около София, Велико Търново, Варна, Троян, Ловеч. Изискването е да може да се стигне до града за най-много 30 минути с кола. Информацията идва от Асоциацията на българските села.

Тенденцията е започнала още при първата вълна на заразата. Българите в чужбина усещат, че е време да сменят начина си на живот. Придобили са професии там, спестили са някой лев и искат да излязат от матрицата.

Искат къщите да имат поне декар площ със свободно пространство и зеления около дома. Възмобновяват се стари къщи, но се строят и нови такива. Към Северозапада интересът е слаб заради битовата престъпност.

По-голямата част от тези хора се връщат окончателно в България. Едни ще работят дистанционно, други ще се опитат да възродят бизнеса по селата. Много голяма част от хората искат да се занимават и с биоземеделие. Не само заради възможността да изкарват пари, но и заради физическата активност и здравословната храна, която ще приемат.

Istinskiistorii.com

Материалът Българи се завръщат от чужбина заради пандемията – търсят селски живот и хармония сред природата е публикуван за пръв път на Опознай България.

Градските хора, затворени между стените на апартаментите си, рискуват да изпаднат в депресия, емоционален срив и да си навлекат куп други неприятни изживявания, ако не съумеят да си намерят интересни занимания по време на изолацията, казват психолозите.

Затова неслучайно много столичани тези дни наемат цели къщи за гости в района на Велико Търново, търсейки спокойствие и уединение за семействата си.

Сега, когато трябва да спазваме карантина заради коронавируса, в пълна сила можем да оценим предимството на селските къщи. От началото на годината има засилен интерес към този тип имоти, предполага се, че той ще се засили още повече и след края на извънредното положение. Това коментира за „Болярски новини” Калоян Ганев, собственик на една от най-големите агенции за недвижими имоти в региона „Сенчъри хоумс“. Самият той се е изолирал със семейството си в селския си дом и признава, че това е много по-добре за децата му, за него и за съпругата му, отколкото да стоят в апартамента си в града.

Тенденцията, която се отчита в агенцията тази година, сочи, че все повече млади хора, най-често семейства, търсят имоти в селата около Велико Търново. Изключителен интерес и търсене, но много слабо предлагане има в Беляковец, Шемшево, Малък чифлик, Леденик и Дебелец, които са на път да се превърнат почти в квартали на старата столица. Около 40-50 000 евро е най-често цената, на която се сключват сделките за сравнително поддържани хубави къщи.

През последните години са се увеличили сделките с търговия на имоти в селата Драгижево, Миндя и Мерданя. Това, на което всички купувачи държат, е селата да имат уреден транспорт до най-близките общински центрове, да имат магазини и да са благоустроени.

Във времена на много въпроси пред икономиката, какъвто е сегашният момент с коронаривуса, за пореден път излиза на преден план истината, че една от най- сигурните инвестиции е в недвижим имот, посочва Калоян Ганев. Той не се наема да  прогнозира дали браншът на брокерските агенции ще бъде засегнат от кризата и е по-скоро обнадежден, че бизнесът ще съумее да стъпи на краката си. Страната ни е преживявала много природни , политически и икономически катаклизми във вековната си история, и е оцелявала, коментира Ганев.

Болярски новини

Материалът Да имаш селска къща по време на карантина е манна небесна е публикуван за пръв път на Опознай България.

Имат малка ферма във видинското село Подгоре, там гледат над 90 овце. Работят и в Основно училище “Христо Ботев” в с. Раковица. Тя- като възпитател на ученици от 1-ви до 4-ти клас, в полуинтернатна група, той- като нощен възпитател в общежитието.

Какво накара тези млади и образовани хора да направят избор си? Има ли подобна тенденция? Отговорите от Евелина Базова и Цветомир Николов:

“Заедно сме още от 10 клас. Като завършихме средното си образование ходихме малко на гурбет в Гърция, на остров Миконос. Видяхме, че там хората си живеят добре, големият град не им липсва. Видяхме, че животът на село е хубав!”

Евелина работи о. Миконос като домашна помощница, а Цветомир- в строителството.

“Там се строи здраво, богати хора са, плащат добре. Ние живеехме и работехме на острова през 2007 година. По това време един учител в Гърция взимаше доста добра заплата. А България тъкмо влизаше в Европейския съюз, ние там посрещнахме влизането и си казахме “сигурно и при нас  заплатите на учителите ще станат високи както тук”. Харесваме тази професия и решихме да се приберем обратно в страната си и да станем учители.”

Така, след една година престой в Гърция, те отново се прибират у дома, за да се изучат за учители. Харесват Велико Търново и записват в университета, първо- за “бакалавър”, после- за “магистър”. До тук всичко върви по план. Трудното идва след това, във Видин няма работа за тях!

“Всички искат стаж, а ние нямаме. Така липсата на работа ни отведе на село, в село Подгоре!”

Родителите на Цветомир са от там, а за Евелина животът извън града не е новост. Тя самата е живяла на село.

“Баба ми почина и дядо остана сам, той гледаше около десетина овце. Ева си намери работа в училището в село Подгоре тогава по заместване. Сега вече е учител-възпитател в село Раковица и си пътува до дома в село Подгоре. Аз започнах да гледам овце.”

Постепенно стадото се разраства…

“Започнах с 11 овце и с една инвестиция от около 10 000 лева сформирахме по-голямо стадо, закупихме машини и всичко необходимо за фермата. Своевременно се отвори  работа в училището в Раковица за нощен възпитател. Аз го заех, защото на село няма голяма конкуренция, хората с висше образование са малко  – веднага се намира работа!”

Така стигнахме и до първото предимство на селото– няма конкуренция, а има нужда от кадри!

“Има нужда от всичко” – допълва Цветомир.

Как ще убедиш младите без работа да живеят извън града?

“Бих се обърнал към хората, които си имат село, защото, ако нямат- ще е проблем. Първо, трябва да си купят къщичка, продават се за около 2000 – 3 000 лева. Как ще ги убедя? Ами, като изляза навън през нощта в двора си имам семейство таралежи. Това е чудесно- майка, баща и малки таралежчета. Сутрин ме будят птичките, няма шумове на коли, няма викове, няма шумни съседи. Съседите са малко и са ценни, и се уважаваме помежду си, и си помагаме!”

На село имотите са евтини, спокойно е, а хората са истински и си помагат– ето го и второто предимство да живееш извън града!

Ева и Цветомир си създават и удобства, тип “градски”, като например интернет връзка. След гурбета в Гърция, те си купуват малка къщичка, точно до тази на дядото на Цветомир:

“В момента дядо ми е комшия, цялата улица я стопанисвам аз. По моята улица на ден преминава само една жена. Ползвам моята си плевня и тази  на дядо.”

Какво е началото при захващане с животновъдство?

“Трябват инвестиции. Печалбата веднага трябва да я вложиш в инвестиции, за да береш плодовете по-нататък. Първо си купуваш косачка, балирачка, трактор, мулчер, за ливадите, трябват фуражи, лекарства за животните, кандидатстваш по всички европрограми. Всеки животновъд си има сключен договор с ветеринарен лекар, който обслужва фермата.”

Сами ли се справяте или сте наели и работници?

“Привлякох майка ми. Тя работеше във Видин 6-дневна работна седмица, на не висока заплата. Казах й: “Мамо, ела, тук ще изкарваме повече” и тя се съгласи.”

Доволен ли си от резултатите и приходите?

“Хубавото в животновъдството е, че аз тепърва ще започна да изкарвам нещо. За сега още инвестираме и гоним изисквания.”

Липсва ли ви градът, не ви ли се излиза някъде вечер, след работа?

“Компания винаги може да се намери, дори и на село. Тук също има млади хора, те работят като трактористи, ВиК специалисти. На село има много работа, винаги можеш да намериш с какво да се препитаваш. Накъдето и да погледнеш, има работа. Примерно, сега е пълно с трънки- можеш да събираш трънки или да наемеш някого да събира, да намериш пазар, да ги изнесеш в чужбина и така… Трънки има много! Скоро започват орехите, до сега бяха къпините. Винаги има нещо, да не говорим за билките. На село ходиш по пари!”

Ето и третата причина да избереш селото: На село ходиш по пари! Работа има постоянно, стига да ти се работи!

Какви бяха трудностите, с които се сблъска в началото, когато се захвана с животновъдство на село? Как се научи да доиш овцете, да се грижиш за тях?

“Първото нещо, което ни даде университетът е как да се научиш да намираш информация! Купуваш си литература и се запознаваш. Така можеш да станеш какъвто искаш. Аз похарчих около 300 лева за специализирана литература и продължавам да купувам и да се уча.”

Как реализирате продукцията, намирате ли пазар?

“Правим си от млякото сирене, за лични нужди. В момента цената на млякото е паднала много. Аз не мисля да давам овчото мляко под 2 лева на никого, който да го преработва и да печели, а аз да съм този, който е вложил труд и усилия дълго време. Има изисквания, които ще ни задължат да го правим, за да вземем субсидия, но как да го давам на такава ниска цена?! Правителството така го е измислило, че да подпомогне мандрите, като ни задължи да предаваме млякото, вместо да даде по-лесни правила. Примерно- аз да си го преработвам, да излизам на пазара, защо не в Германия, и да не се притеснявам от нищо. А сега съм принуден да го давам на преработвателя. В крайна сметка, аз върша цялата работа, а той само го преработва. И аз мога да си го преработя, не е трудно. Та, за сега с пласмента е малко сложна ситуацията, но ще се оправят нещата…”

Те  работят по специалността си, реализират желанията си, живеят на екологично чисто място, сред природата, хранят се природосъобразно, имат си зеленчуково-плодова градинка! Попитах ги щастливи ли са? А отговорът му е четвъртата причина да изберете живота на село: “Щастливи сме, защо да не сме? Имаме си всичко!”

“Искаме да сме полезни и за обществото, направихме клон на Сдружение “Активно общество” в село Раковица. Искаме да издаваме вестник, в който да пишем за проблемите на общината. Пътища, незаконен дърводобив, боклуци…”

За работата ти с учениците, какви са твоите виждания за съвременните деца, как се променят?

“Все още се възпитават атеистично настроени хора.”

Накрая обобщаваме плюсовете и минусите на живота на село:

“Плюсовете са много и минусите са много, но човек сам трябва да направи избора си и ако няма алтернатива в града, може лесно да избере живота на село. На село животът е по-добър и по-спокоен!”

Накрая им пожелах успех, а те ми отвръщат:

“Ще успеем, разбира се, с труд и с Божия помощ!”

Животът на село сякаш прави хората по-добри, по-човечни, по-искрени! Или, може би, расте ново поколение българи?

Материалът Защо двама млади избират живота на село? е публикуван за пръв път на Опознай България.

В родопското село Киселчово ни посрещат с местен виц: „Отишла една журналистка от София на гости при баба и дядо дълголетници. – Бабо, вие тука какво ядете? – попитала тя. – О, чедо, право да ти кажа и трохичка хляб не хапваме… Само саздърми, пастърми и суджуци. – Ами, ти, дядо, на колко години си? – На 86. – отговорил той. Еее, сигурно здравословен начин на живот водиш? – Какво да водя? – учудено запитал той журналистката. – Дядо, ти сигурно не употребяваш цигари и алкохол? – Ааа, аз ако не пушех и не пиех, то умиране няма в тая планина, бе момиче.“

И в Киселчово, като в много други села, социалният живот на местните се свежда до приказки около масата, ако въобще си имаш дружинка. А останалата част от ежедневието преминава в грижа за добитъка и градината и, разбира се, следене на турски сериали.

Точно на такова място се заселва Мона Чобан. „Тук няма интернет и обхват и човек може да чуе съвсем спокойно собствените си мисли. Всъщност така се раждат и идеите“ – казва тя. Мона реставрира няколко къщи в Киселчово и създава Център за изкуства и занаяти Артел 13. Тази година за първи път организира „Бардово бърдо фест“ – фестивал за бардове и аналогово общуване. И така с население от 16 души плюс пришълците селото достигна драстичната цифра от около 100 живи човешки същества от различна възрастова група.

Родопската хумористка Веселина Бабаджанкова и бардът Красимир Йорданов откриват първото издание на четиридневния самодеен събор „Бардово бърдо фест“.
Снимка: Илиян Ружин

Поетите с китари също имат нужда от храна – гозби по родопски рецепти, чевермета, бира и ракия.
Снимка: Илиян Ружин

Поляната е подходяща за къмпингуващи. Директно до нея се стига с джип, иначе е 15 минути ходене по баир. Ако ви нападне местна пчела и нямате препарат за ухапване от насекоми, обтрийте засегната зона с пясък.
Снимка: Илиян Ружин

Любов сред дивите ябълки, откъдето идва и топонима на село Кѝселчово.
Снимка: Илиян Ружин

Мона Чобан: „Искаме да научим децата поне няколко часа да общуват без телефони – да играят на „Топчета“, „Развален телефон“, „Въшки“, „Земя, въздух, вода“ и да тичат по поляната.
Снимка: Илиян Ружин

Агнето още се пече.
Снимка: Илиян Ружин

Марк е от САЩ. У нас помага на деца, лишени от родителска грижа. За първи път опита циганска баница, но определено бобът му харесва повече.
Снимка: Илиян Ружин

Пчеларят Елин Моллов, който е родом от село Кѝселчово, но се е изселил в град Смолян. Разказва, че е въпрос на чест да се връщаме към корените си.
Снимка: Илиян Ружин

Източник: binar

Материалът На поляната в село Кѝселчово или как се диша родопски въздух на 1142 м. е публикуван за пръв път на Опознай България.

“Но нека и аз да имам джипи – като всички българи, за всеки случай!”, усмихва се леля Горица, наричана в Бобошевско – Железната, заради характера й. Сама обработва градината край къщата, има имоти край селото. “Ако има начин, ще скопае синора чак до с. Блажиево оттатък”, шегуват се из съседните селца. Гледа и крави – двадесетина, има помощници във фермерството, защото с добитъка е трудно.

Леля Горица не ще и да чуе за връщане по София. Особено пък за “Кремиковци”, където “такива работи ставаха и всичко там вече е погребано!”. Веднага, щом се пенсионирала след 33 и половина години в комбината, през 1991 г. дошла с мъжа си Кръстьо в Циклово, негово родно.

Пенсията и не е малка – сега с вдовишките взима около 500 лева. Купили една крава, после ги увеличили до цяло стадо. Заради млякото – да има какво да ядат.

“Аз съм от с. Септемврийци, Видинско. Натам обаче не ме тегли. Тука ми е хубаво. Вижте какъв рай е. Три чешми бълбукат през цялата година. Едната е от турско време, другата е строена през 1939-а, с два чучура е. Каквато и суша да върлува, тия чучури не пресъхват. А и такова спокойствие е. Не се чувствам откъсната от света и не ми липсва нищо – какво като съм сама. Имам телефон в къщата, ползвам и GSM. Вечер гледам телевизия, надавям ухо за новините. Ако ми се приходи нанякъде, звънвам на такси до Дупница или Бобошево. Идват додето е асфалт, до Висока могила, насам отказват. Аз вече съм се придвижила пеша и чакам колата. накъдето искам, дотам мога да стигна. Но не ми се мърда. Тука съм си най-добре”, куражлия е бившата шлосерка.

За този Илинден тя посрещнала стотина гости, дошли семейства и от София. Направили и осветели курбан, станало голямо веселие. Пред спомената чешма и пред параклиса “Св.Илия” вдигнат от сина й Явор Николов, бизнесмен в столицата. Храмът е върху старо оброчище – 94-годишен старец сънувал сън и “рапоредил” да се изгради паракклис. Синът на Горица го издигнал, изпълнил завета на стареца Желязната леля го поддържа, клисарува вътре. И се радва на всеки дошъл в селото, където тя е и кмет, и фермер, и ВиК, и клисар и всичко.

Източник: Кмета

Материалът Историята на “Желязната леля” – единствен жител в бобошевско село е публикуван за пръв път на Опознай България.

25-годишната студентка Цветелина Недкова се превърна в ХИТ в социалните мрежи заради трудния и необичаен бизнес, с който се занимава. Младата жена е завършила икономика в Свищов, предстои да стане магистър по компютърни науки във Великотърновския университет, но развива и собствена ферма за биволи в с. Горна Липница.

– Цвети, как реши да се занимаваш с животновъдство?

– Откакто се помня, семейството ми отглежда животни – имаме ферма за крави. Харесвам животните и не ми е чуждо това занимание.С биволите започнахме на шега. Родителите ми купиха 2 преди 3 г., но поради многото им ангажименти аз започнах да се грижа за тях и реших, че ще се занимавам с това. В момента вече са 13. Изцяло аз се грижа за тях, нямам работници.

– Младите хора не виждат бъдеще в живота на село, още по-малко в селското стопанство. На теб какво ти дава това?

– Животът на село дава спокойствие. Градът ме задушава, там не чувствам свобода – не е за мен.
А много от младите хора са капризни и дори заблудени.
Мислят, че щом си на село, си едва ли не по-долна класа от тях. Разбиранията са по-различни. Всичко, което правиш в града, може да се прави и на село. Въпрос на вкус е кой какво предпочита. В селата има бъдеще, но за мислещите и предприемчивите хора. Но мързелът и в града не може да вирее.

– Печели ли се от селско стопанство и какво може да направи държавата за възраждане на биволовъдството?

– Може да се печели, стига да имаш разбиране за отрасъла и желание да се развиваш. Досега субсидии не съм получавала, може би тази година ще взема. Млякото го продавам прясно или на сирене и оттам основно си изкарвам дохода. Постоянните оплаквания към управляващите, че не са ни дали достатъчно, не са уместни. Ако обичаш това, което правиш, и искаш да се занимаваш с него, ще намериш начин да се справиш в каквато и да е ситуация.

Подкрепата уж е достатъчна, но няма ясна политика в бранша. Всяка година има промени в изисквания, критерии, сектори, които се подпомагат, и т.н. Това носи несигурност. Заради това нашият фермер няма как да е конкурентен на европейския. Тук няма как да направиш стратегия за 5 г. и да я следваш.

Проблемът, че селското стопанство не се развива, е и в това, че младите хора не поемат масово към него, чуждо им е. Всички са откъснати от естествения начин на живот, а това е ужасно.

– Как гледат приятелите ти на твоя бизнес?

– Общо взето, радват ми се. Малко им е странно, но това не пречи. Естествено, има и такива, които тотално не ме разбират, ама е взаимно – и аз не ги разбирам как може да водят толкова монотонен живот и да се чувстват щастливи.

– Ти имаш магистърска диплома и продължаваш да учиш в специалности, които нямат нищо общо със заниманията ти. Да не би да се подготвяш за друга кариера?

– В момента уча втора магистратура “Приложни компютърни науки” във Велико Търново. Преди това завърших бакалавър, магистър и специализация в направление “Търговия”. Всичко съм завършила с отличие. Друга кариера е твърде силно казано.

Не мога да разбера защо доброто образование е несъвместимо за много хора с животновъдството и селото като цяло. Може би защото примерно понятието “прост кравар” трябва да си остане такова. Напротив, познанията по икономика много ми помагат и смятам, че са нужни за успешен бизнес. Относно компютърните науки – животните изобщо не ми пречат да се развивам в това направление. Имам достатъчно време и за тях.

– А какво е мнението ти за качеството на университетското образование у нас? Смяташ ли, че то произвежда скъпоплатени безработни?

– Качеството на образованието в България не е толкова зле. Който има желание да учи, може да получи всичко, което му е нужно. Въпросът е, че поради големите квоти за прием в университетите част от студентите са с тройки от матурите и нямат нито желанието, нито качествата да са в академичната общност. Въпреки това ги приемат, учат и се дипломират.

– Как може да бъде спряно изтичането на мозъци през терминал 2?

– Няма какво да се лъжем, в България обстановката е сложна. Не е за всеки да успее тук, правейки нещо сам. Всичко те потиска – бюрокрацията, връзкарите, дори лошите пътища, ако щеш. Напълно разбирам тези, които бягат оттук. Не обвинявам никого, тръгнал да търси по-добър живот, но за себе си не го намирам за честно спрямо близките си.

– Авантюрист или реалист е човек, който с две магистратури влиза в обора да дои биволици? Красиво и интелигентно момиче може да успее по много по-лесен начин.

– Твърдо – реалист. И пак се стига до това, кое е толкова чудно, че с две магистратури гледам биволи – нямам шеф, нямам работно време, имам достатъчно време за всичките си хобита и достатъчно пари.
Всеки сам избира подхода, по който иска да успее. Определено не съм избрала основният ми коз да е красотата. Искам съвестта ми да е чиста и да спя спокойно, независимо от това дали съм изкарала 2, или 200 лв. за деня. И никога не съм била модел. Тези слухове тръгнаха из интернет по необясними причини. Фотосесиите са ми подарък и нямат нищо общо с моделството. Не бих участвала и в телевизионно риалити.
Животът ми е достатъчно интересен и динамичен, че да търся нещо такова.

– Като заговори за хобита, имаш ли награди от състезанията с мотори?

– Това е поредното медийното преиначаване. Годеникът ми се състезава с мотор. Той пък е пчелар. Аз карам колата си на състезания по драг, но на аматьорско ниво. Медали имам от бойния спорт, в който съм се състезавала – киокушин кай, но не тренирам от 1 г. Иначе съм тренирала 6 г. карате до, малко кик бокс и киокушин. Медалите са от международния турнир за купа “Шумен”. Имам 2 втори места на кумите. Това е най-твърдият стил карате с фул контакт.

– Как виждаш живота си занапред, на 40 г. фермерка ли ще бъдеш?

– Надявам се да си увелича стадото. И в програмирането имам определени идеи за кодове, но ми е нужно време, за да създам алгоритъм за програма, приложение за android. И се надявам да карам Evo (Mitsubishi Lancer Evo – б.а.) в близките години. Дали като състезател, или аматьорски, времето ще покаже, а и това е много скъп спорт.

– От политика интересуваш ли се, ще гласуваш ли на изборите?

– Да, ще гласувам, както винаги съм го правила, защото смятам, че това право ни е дадено, за да се възползваме от него.

CV

Родена на 17 август 1991 г. в Павликени
2009 г. завършва СОУ “Бачо Киро” в Павликени с профил “Бизнес и предприемачество”
2013 г. се дипломира като бакалавър по икономика на търговията в Свищов.
2014 г. става магистър по мениджмънт на търговската дейност
От 2015 г. учи магистратура “Компютърни науки. Приложни компютърни науки” във ВТУ

Тя е най-младият член на Асоциацията по биволовъдство

24 часа.bg

ТРГ

Материалът Да спрем с клишето “прост кравар”- сама гледам 13 бивола и се занимавам с компютърни науки е публикуван за пръв път на Опознай България.