Столетница, изкарала испанския грип, се радва на деца, внуци и правнуци, които са се разпилели в 3 държави.

Достолепната жена е запазила чувството си за хумор и радостта от живота.

Мица Тонева от русенското село Кривина е родена малко след края на Първата световна война. Казва, че в селото тогава е върлувала страшна болест. В семейството са били много деца и не всички са оцелели, предава БНТ.

Столетницата от Кривина споделя, че цял живот е работила на полето. Отгледала е две дъщери и син. Около нея са синът ѝ с неговите деца, внуци, правнуци, 4 поколения от рода.

Дневният режим на столетницата е здравословен.

Сега столетницата и цялата ѝ фамилия се надяват пандемията да приключи и през лятото в Кривина да посрещнат роднини от Испания и Германия.

Канят се да отпразнуват повторно рождения ден този път в по-широк кръг.

Материалът Българска столетница, преживяла испанския грип се радва на внуци и правнуци е публикуван за пръв път на Опознай България.

Това е бай Анастас (бай Тасо), роден в началото на 30-те години на миналия век в село Джурково. Вече близо 90 години той живее в това село, помни неговите истории, а връстниците му в района на община Лъки са останали една шепа. Понякога сълза се търкулва по бузата му, говорейки с умиление за починалата си съпруга и една от двете му дъщери, понякога говори с омраза за самотата, която е обгърнала ежедневието му, както скреба обгръща и задушава плодоносно дърво.

Въпреки всичко, бай Тасо е невероятен оптимист и човек, който е пример за това, как всеки земен ден трябва да се изживява пълноценно. Създал е истински рай в градината си, лачената му жигула винаги е в образцово състояние, а с нея той ходи на минерални бани, на море, на пазар, на разходка или просто пътешества. Годините не му тежат, тежи му самотата, но и на това е намерил „колая“. Всеки ден е в хоремага на Джурково, където пийва с мярка любимата си мента, говори с хората, любопитства, разказва…

Завали ли дебел сняг, до горната част на селото водят само едни стъпки – стъпките на бай Тасо. Няма зима, която да го уплаши, няма работа, която да го затрудни, няма препятствие, през което да не може да премине.

Само самотата… Тая пуста самота….

автор: Ивайло Мирчев-Екскурзовод

Материалът Бай Анастас си спомня преминаването на немските и руските войски през Родопите, а ето как живее днес е публикуван за пръв път на Опознай България.

Семейство Бангиеви – майка и син, от с. Павелско.

По спомен, на тази снимка бабата с хурката е на 115 години.
Снимка: Фейсбук

А вие спомняте ли си вашите баби? …Да тези от селата с хурка в ръка.

Материалът Сем. Бангиеви – майка и син от с. Павелско е публикуван за пръв път на Опознай България.

Преди дни в Тетевен се проведе събитието ,,Дни на планинската вода и природния зеолит“. Това е десето юбилейно издание, превърнало се в традиция за тетевенци. Организира се от Научноизследователския център по медицинска биофизика /НИЦМБ/ в партньорство с Община Тетевен.

Събитието откри д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Община Тетевен, която приветства всички присъстващи и благодари на проф. Игнат Игнатов – директор на НИЦМБ, за организацията, като допълни, че по този начин Тетевен се популяризира като туристическа дестинация. Проф. Игнатов също изказа своите благодарности за дългогодишното съдействие на Общината.

По случай десетото юбилейно издание се раздадоха и награди. Д-р Мадлена Бояджиева и Борис Врабевски – зам.-кмет на Общината, получиха специални грамоти за принос в организацията на традиционното събитие. Баба Лалка и дядо Павел Цветанови от Тетевен също бяха наградени – за най-възрастната двойка на Балканите.

На форума бяха изнесени лекции на следните теми: История на Дни на планинската вода, Тетевен – Теодора Тодорова, НИМЦ; Хидратация в спорта и при младежи – Докладът е съавторски на проф. Игнат Игнатов и д-р Ивайло Якимов (Лудогорец) и представен на Международна конференция Медицина и футбол с президент д-р Михаил Илиев; Качества на планински изворни и минерални води – Клуб по физика, преподавател Ивелина Врабевска СУ ,,Георги Бенковски“; Хербалната (билкова) медицина при висок холестерол – доц. д-р Илияна Янева,

Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на здравеопазването; Физикохимична и микробиологична характеристика на термални лечебни изворни води в Бургаска област – д-р Недялка Нанева Вълчева, Аграрен Факултет на Тракийски университет, Борислав Калейчев – Природен зеолит Родосорб в полза за здравето, Гергана Генова – Електрохимична вода Католит от японски прибор Канген. Бе представена и информация за представяне на информационна табела за изворна планинска вода в с. Бабинци, с подкрепата на Младен Милев. Водата е изследвана със съдействие на доц. Борислав Великов.

Предният ден проф. Игнат Игнатов организира семинар за здраве и дълголетие.

Източник: actualno.com

Материалът В Памет на: Баба Лалка и дядо Павел от Тетевен, които бяха най-възрастната двойка на Балканите. Бог да ги прости! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Достолепната дама посрещна в дома си певицата Ивана, кръщелника й Иван, журналиста Илиян Велков и екип на Български червен кръст. Посещението им бе част от програмата „SOS! Час внимание“ на Трафик СОТ и БЧК, насочена към самотни възрастни хора.

Гостите занесоха на пенсионерката хранителни пакети, красива кошница с цвета и шоколадови бонбони, а тя ги посрещна на крака, без бастун с широка усмивка и младежка енергия.

„Нищо не ме боли, но самотата ми тежи. Тя е по-тежка от всяко заболяване. Затова съм благодарна на тези млади хора от БЧК, които ми се обаждат да си поговорим и ме водят на лекар, когато се налага”, обясни пенсионерката.

Баба Стефка е родена в Карлово. Веднага след завършване на гимназията започнала работа като волнонаемна начална учителка в Калофер. Нямала нужното образование, но местният инспектор Чешмеджиев преценил, че има качествата. „Ще стане от теб учителка”, казал той. Пък имала и примера – дядо й и баща й били даскали. Бащата на баща й постъпил на мястото на Васил Левски в школото в село Войнягово.

„Две-три години бях учителка и по селата. През това време, за да не бъда в тежест на баща ми, който издържаше 5-членно семейство, си събрах пари и записах задочно Руска филология”, разказва баба Стефка. След като завършила, била назначена като учителка по руски в Асеновград.

Там срещнала и съпруга си Таньо, директор на училището. Първоначално родителите й не одобрявали брака заради голямата разлика във възрастта им – 12 години. А фактът, че дъщеря им се омъжила тайно и те не били поканени на сватбата, ги ядосал още повече. И няколко години не й проговорили. Най-комичното обаче е, че и самата Стефка не знаела за намеренията на Таньо.

„Въпреки че беше забранено, аз ходех на църква. Един ден, излизайки от храма, Таньо заедно с двама свои приятели ме срещат и ме вкарват в съвета. И казват на чиновничката: Ще подписваме. Тя се стъписа и попита, дали няма насилие. А мен ме досрамя от нея, извадих си личната карта и се съгласих: Ще подписваме”, смее се дамата.

Но веднага се натъжава – семейният й живот продължил десетина години. Едва на 50, съпругът й се разболял и починал. Преди 5 години жената погребала и дъщеря си. Внуци няма. И сега е съвсем сама. Сама пазарува, готви и чисти апартамента. Дълголетието според нея от една страна е ген, тъй като баба й по бащина линия доживяла до преклонните 106 години. От друга страна, е начин на живот.

„Много ходя. На младини бях планинар, обикалях из Стара планина. Сега по няколко пъти на ден изкачвам стълбите до петия етаж”, разкрива дамата. Никога не е пушила, не е пила кафе или алкохол. Месо хапва веднъж седмично. „При това никога през живота си не съм купила цял килограм месо. Взимала съм кайма – ще направя или сарми, или пълнени чушки”, обяснява баба Стефка. Винаги обаче има нещо сладичко в шкафчето до леглото, тъй като захарта помага на мозъка.

Казва, че всички заболявания ги изкарала на младини. Сега пие само една хапче за сърцето и едно за мозъка – заради прекаран инсулт. Със слуха и ставите е много добре. Има проблем с едното око, но това не й пречи всеки ден да чете вестник. Като е хубаво времето, ходи в Градската градина. Сяда на някоя пейка и си говори с бабите. Иначе е пред телевизора.

Твърди обаче, че въпреки своите 101 години, не се чувства възрастна. „Може физически да съм отслабнала, но душевно се чувствам млада. Дъщеря ми казваше, че учителите не остаряват. Вероятно е била права”, вдига рамене Танева.

Източник: trafficnews

Материалът 101 годишната баба Стефка сама изкачва стълбите до петия етаж и разкри тайната си за… (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Дядо Граф отпразнува вековния си юбилей 2017г, като събра на трапеза деца, внуци и приятели и с наздравици, пожелания и спомени как премина пак дългия си път през годините, с травми от войни, срещи, раздели и много, много труд. Защото въпреки благородническото си име дълголетникът е прекарал целия си живот не в замъци и балове, а в работа за хляба по нивите – от Дунав до Добруджа. Защо на обикновеното селско момче дали гръмкото име “Граф”, никой не може да каже със сигурност. Най-вероятно аристократичното име избрала кръстницата му, която била унгарка – местен жител я довел в селото в началото на ХХ век, считат най-възрастните в Расово.

“Когато съм се родил на 11 април 1917 г., баща ми го нямало, никой не знаел жив ли е. Заминал на война и нямало новини от него. Французите го взели в плен, но успял да избяга и се върна”, споделя столетникът. Бащата Йордан не протестирал за странното име на единствения си сред три дъщери син. Още повече, че никой в северозападното село не наричал малчугана Граф. Приятелите му бързо побългарили изпълненото с благородие име в познатото им и по-обикновено Гато и така наричат столетника и до днес.

“От малък помагах на нашите – на нивите и с добитъка. Ама не изоставях и учениeто – завършил съм седми клас и нито една година не съм повтарял! – хвали се дядо Граф.”

След приключването на основно образование, сериозна степен на грамотност в ония години, Граф-Гато се захванал със семейното препитание – земеделието. “Фамилията на татко и чичо беше голяма и работлива. Имахме 200 дка земя, инвентар. От пролет до късна есен бяхме по нивите да орем, сеем и жънем. Всичко ми идваше отръки, с всичко се справях, но най-обичах машините. На 12 години се качих за пръв път на вършачката”, си спомня старият стопанин.

За да обработва земята си и да прибира добра реколта, семейната земеделска задруга се сдобила с всякаква модерна за времето си техника – плугове, брани, жътварки. И любознателното и сръчно момче изучило до последния чарк всяка машина и работело с всичките. В най-младите си години, още преди да се задоми, Гато мечтаел да емигрира в Америка. Със златните си ръце и работливостта си щял да натрупа състояние, убеден е той и до днес. Но родителите му не го пуснали. “Искаха да остана край тях, за да ги гледам на старини!” – разказва столетникът. Когато започнал да се бръсне и връстниците му ги прибрали в казармите, се оказало, че единственят Граф на село не може да бъде войник. На дясната му ръка по рождение липсвала лакътна става и не го взели в армията. Това не пречело на младия мъж да работи като хала и славата му сред момите били на завидно ниво. Булка Граф си взел не по любов, а според селските обичаи. “Старците с големите мустаци ми избраха за жена съселянката Врачанка”, уточнява столетникът. Но двамата се харесали и уважавали и преживели над 30 години в сплотеност и разбирателство.

“Имахме всичко – машини, кошове, пълни със зърно, обори с добитък и бъчви с вино. Като седнехме вечер на масата 18-20 души, ставаше като панаир”, спомня си с тъга дядото. Но през 1950 г. новата комунистическа власт конфискувала цялото натрупано с труд имане на семейството и го предала на ТКЗС.

“За един ден станах просяк. Без нищо! Взеха ни и машините, и животните, конете и воловете вкараха в общите обори. За да ползвам коня, който бях отгледал, пишех молба и чаках разрешение”, вълнува си столетникът.

“Бях много работлив и съвестен и им вършех работа. Затова ме направиха звеновод и бригадир в ТКЗС. Хората ми бяха все първенци”, допълва белокосият мъж. Завършил курс за трактористи и поел с мощните машини из кооперативните блокове. И така чак до 1991 г., когато колхозите рухнали и нивите отново станали частни. Пенсионирали го и бившият бригадир и тракторист се отдал на младежката си мечта да пътува. Поел – е, не към Америка, а на екскурзии из България. С пенсионерския клуб на Расово обиколил сума градове и исторически забележителности.

“Навсякъде в България е много хубаво, но по-хубаво от Расово няма”, заявява след пътешествията си земеделецът. Единственото, което не одобрява, е положението, живота в страната, не крие той.

“Управниците ни са ашлаци! Не мислят за държавата и народа, а кой колко да заграби. Краде се яко и никой на никого не търси сметка! Трябва човек точен и сериозен да сложи ред. Едно време такъв беше Кимон Георгиев”, пали се столетникът. Въпреки преклонната си възраст и проблемите с очите в последните години дядо Гато живо се интересува от политика и гласува на всички избори. Цял живот е бил земеделец и по призвание, и по политически разбирания, даже на конгреси на БЗНС е ходил. Преди няколко години паднал на двора и счупил крак, оперирали го и му сложили пирон в костта, та вече трудно се движи и по-малко работи. Но макар и с патерици, пак щъка от зори из двора и все се захваща с нещо – клони да насече или съвет да даде на дъщерята Йорданка, която се грижи за него и градината.

Най-хубавите празници за дядо Граф са дните, когато в дома му в Расово идват на гости внуците. Двете му дъщери са го дарили с 4 внуци, 8 правнуци и един праправнук. Единият от внуците наследява дядовата страст към техниката и е компютърен инженер в Канада – гордост за столетника. Макар че е натрупал опит и мъдрост повече от много други хора, столетникът признава, че не знае как се преживява един век.

“Случайност! Природата каквото каже! Времето командва кой къде е и докога е”, изпраща ни с усмивка дядо Граф.

Източник: trud.bg

Материалът Граф на над 100 години живее в българско село. Прочетете мъдрите му думи за … е публикуван за пръв път на Опознай България.

До 106 години доживял най-възрастният жител на община “Марица”, бай Георги от село Бенковски. В добро здраве и с настроение той бил събрал в дома си най-близките и гостите дошли да го уважат за юбилея.

Кметът на община “Марица” Димитър Иванов дошъл на крака при юбиляря и му подарил торта и кошница с плодове.

Бай Георги се бил подготвил предварително и изненадал управника с лимоново дръвче, което сам отгледал за него. Консумацията на киселите жълти плодове е в основата на доброто здраве и дълголетието, обяснил дядо Георги.

Всички присъстващи вдигнали тост в чест на столетника, който бил истински щастлив, заобиколен от три поколения наследници.

Така дядо Георги от село Бенковски отбелязал 106-ия си рожден ден. Той бе ветеран от Втората световна война, участвал в битката при Драва в Унгария. Старецът помнел как се е скрил зад ограда и така се е спасил от стрелбата на минохвъргачките, докато с каруца е карал лекарства на фронта.

От 7 до 27-годишна възраст дядо Георги е бил овчар, а след войната е работил в училището в Бенковски. Той разкрил приживе кои са любимите му ястия – яйца по панагюрски и френковица – доматена каша. Обичал е и попара, тлъсто агнешко месо и овче прясно и кисело мляко.

На закуска хапвал 2 филийки хляб със сланина и чай. Всеки ден ял лимони със захар, настъргани моркови с мед и покълнали житни зародиши, които сам си приготвял. И яйцата, и лимоните са от личното стопанство на столетника, за което той собственоръчно се грижил.

„На лошото винаги отговарям с хубаво“, издал философията на дълголетието си дядо Георги.

Кметът на община „Марица“ Димитър Иванов го поздрави за юбилея и обеща следващата седмица, преди Великден, да подреже дръвчетата в градината му.

„Да ме задминете по години, дано цяла България да е щастлива, да няма болести и децата да са здрави.“, пожелаваше дядо Георги приживе на гостите си.

Информация от: марица.бг и факти.бг.

Материалът В памет на: Бай Георги от Бенковски, 106 г. – Ветеран от две войни, точил баница, копаел, а ТАЙНАТА му рецепта за дълголетие била… е публикуван за пръв път на Опознай България.

В маданското село Средногорци живее 105-годишната Нурие Дерменджиева, която след операция на дясното око за премахване на перде в Смолянската болница започна да брои пръсти от 2 метра .

Дълголетницата оставила без думи лекарите с доброто си общо здравословно състояние. Родопчанката обаче има катаракта и на двете очи. В последно време възрастната жена не виждала дори чинията си с храна на масата, каза д-р Петър Янев, който оперира столетницата, информира „Пик“.

„Много изненадващо за мен като лекар е такъв възрастен човек да е в такова добро здраве като цяло. Тя е напълно здрава жена, макар и на тази възраст. Всички проведени консултации и изследвания показаха, че е добре здравословно, и се оказа, че може да понесе тази операция, споделя д-р Янев. Той разясни, че процедурата изисквала локална анестезия и рискът за общото здраве бил минимален, противопоказанията са изключително малко.

„Почти не съм изпитвал никакви съмнения дали ще издържи самата процедура. Преди операцията виждаше само светлини и сенки“, разказва д-р Янев. Само ден след манипулацията жената вече виждала от 2 метра пръстите на ръцете му и ги брояла. Нурие Дерменджиева вече е изписана, пише в. „Марица“.  „По принцип да се очаква максимално възстановяване на зрението е рано. След операцията Нурие възстановява зрението си вече на поне 10%, което е огромна крачка напред“, каза лекарят. Възрастната жена се очаква все повече да подобрява зрението на дясното си око. Другото не може да се оперира, тъй като клепачът  е паднал и операцията нямало да доведе до желания резултат, уточни д-р Янев.

Столетницата има 6 деца, които отгледала сама, след като преди 60 години съпругът  починал и тя останала вдовица. Жената има 14 внуци, трима правнуци и трима праправнуци.

Материалът Браво на тази 105 годишна баба-чудо в Родопите и нейният силен дух! Тя изуми лекарите, след като… е публикуван за пръв път на Опознай България.