– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате? …Не разбираме проблема!

– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?

– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?

– Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?

– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид!

Източник: Фейсбук група за вицове

Материалът Запис от 112 (По действителен случай) от Сапарева Баня: Вкъщи влезе крадец!!! е публикуван за пръв път на Опознай България.

🙂 🙂 🙂

Хайде, не остана! Само още 288 дни до края на учебната година…

🙂 🙂 🙂

Учителка:
– Тези, които учат за 5 и 6 – попадат в рая. А тези, които са за 2 и 3 – в ада.
Глас от заден чин:
– А, живи да завършим училище – шанс има ли?!

Материалът [МНОГО ВЕСЕЛ ВИЦ ЗА 15-ТИ СЕПТЕМВРИ] Петре ставай, закъсняваш за училище! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Плажът в Китен, около 10.00 ч. сутринта.

Около нас започват да надуват дюшеци и да плющят плажно масло. Дебела майка крещи на дебелото си ревящо дете: „Некой ден че ми писне и че те разчекнем, беее!”.
Възмутен гларус изразява мнението си за нея, като се изцвъква на чадъра й. Европейският „елит” е представен от група сърби и един унгарски хипопотам, чиито задни части, широки и необятни като прерията, затулят гледката към морето.

Към съседния чадър се клати мъж, видимо омагьосан от йодните изпарения.

– Аре, ма, Пешооо, още ли си пиян, д’еба, майка ти д’еба. Виж го, ма, виж го,
ни знай къдей, ни знай…

Пешо, чието туловище напомня обрасъл цепелин, подръпва рибката в банския си и
се запътва към плажната кръчма за шкембе чорба. Компанията се налива с бира и
се уригва на воля към вълните.

Към 12.00 ч.

Спареният мамул в панталонките на продавача на „Млеееечна царевицаааа!” със сигурност е по-млечен от царевицата, която разнася.

Продавачът на гаден, оцветен в жълто и розово яйчен крем, е измислил нова реклама
и пъчи космати гърди под носа ми: „Кооолкото го ближеш, по-голям става!”…

Световнонеизвестен фотограф разхожда слънчасало пони по плажа и предлага снимки. Понито е роб на системата, може би. А може би не.

Трима ячки мъже, с чела, широки, колкото клечка от сладолед, вдигат ръце и напомпват мускули за снимка.

Децата са прекрасни. Но не след дълго ще заприличат на родителите си.

Ден пореден. Около 9.00 ч. сутринта.

На плажа все още не е пренаселено. Въпреки това, точно над главата ми се разкрачват две мощни целулитни бедра. По репликите и дупликите разбирам, че са пристигнали европейските граждани мадам Живка и мосю Ачо. Мадам Живка е освободена жена. Вади лявата круша от горнището на банския си и щедро я омазва с лосион. Прибира я и повтаря ритуала с дясната круша. Опитвам се да бъда с Марсел Пруст, но крехката му импресионистична чувствителност е смазана от земното притегляне на крушите.

През това време мосю Ачо вече е готов за подвизи. Засилва се, хвърляйки върху
прилежната ми хавлия пясък и прави в морето вампор. Флагът на спасителната кула
е червен. Но мосю Ачо не признава червените флагове. Той е демократ.

Към мен се приближава малко русо момиченце и ми протяга пластмасова чашка, пълна с мокър пясък:

– Лельо, искаш ли сладолед?

– Какъв сладолед имаш, мъничка русалке? Шоколадов, сметанов, ягодов?

– Ягодов – светват очичките на детето.

Някъде отдясно се надига женски глас:

– Аз казáх ли ти да не досаждаш на хората с тоа пясък, ма!

Съчувствам на майката. Изисква се сериозно количество нерви, за да лишиш детето
си от фантазия.

Около 8.00 ч. вечерта. Китен ни зове.

По тротоарите са накацали гъсто коли, като препечени от слънцето гигантски хлебарки. Сградите са толкова близо една до друга, че гостите на семеен хотел „Морска звезда“ си подават бирите през балконите и разменят наздравици с гостите на „Морска краставица“, а те от своя страна предават на „Морски таралеж“.

Попадаме в стъргалото на главната улица и тълпата от разголени горещи тела ни
затиска в човешкото менгеме, лашка ни между магазините с китайски стоки, предлага ни евтини изживявания и евтини мечти. Вдишваме аромата на вечерта, който е досущ като в кухнята на работнически стол.

Влизаме в някаква кръчма и отегчена сервитьорка подпира ръкави на масата:

– Ох, припотих се, много жега днеска…

– Да ви изчакаме да се преоблечете?

– Ми, нье, то поизсъхна.

Поръчваме хубаво бяло вино. Искаме го добре охладено.

– Ми, то от това имами само на витрината. Но ше ви пусна музичка.

След миг над главите ни се извива страдание:. „Защооо няма радооост…“

Китен пее. Въздухът се е сврял в пролуките, наподобяващи улици. И в този гъмжащ
неонов аквариум цацата се чувства отлично. Щастлива е, шета, поглъща и пърди.

Опитвам се да предам по телепатичен път на страдащата Софи Маринова, чието вибрато кънти над главите ни, че радост има и тя е в това, че ние сме китайският квартал на Европа.

Около 10.00 ч. вечерта край нас преминава рекламен автомобил тип баничарка, от
който дамите и господата от китайското предградие се поканват на „500 безплатни
шота на всеки кръгъл час!“

Наздраве, скъпи сънародници!

Материалът Невероятното приключение на една туристка в Китен или историята за мадам Живка, мосю Ачо и потната сервитьорка е публикуван за пръв път на Опознай България.

Концентрирайте се и решете задачата!
Задачата е позната – трябва да откриете 2-те разлики на картинката.
Не забравяйте да споделите решението в коментарите!

Успяхте ли да забележите разликите? Ако сте го направили за 40-50 секунди, значи сте много внимателен човек, който забелязва най-малките детайли.
Ако ви е отнело повече време, продължете да упражнявате уменията си с нашите следващи тестове.

Материалът Тази не е от лесните: Намерете двете разлики за по-малко от минута е публикуван за пръв път на Опознай България.

? ? ?

Приближава се малко момче към полицай.
– Чичко, може ли да ти разкажа ли
един як виц за полицаи ?
– Става. Ама знаеш ли, че аз съм полицай !
– Добре. Ще ти го кажа бавно и повторя…

? ? ?

Седи си полицай и гледа телевизия. Тъкмо се е прибрал и още не е свалил униформата. Покрай него минава сина му:
– Документи за проверка!
Момчето носи бележника. Баща му го отваря и гледа вътре – 20 лева.
– Браво, на тати отличника!

? ? ?

Пътен полицай в малък град спрял шофьор за превишена скорост.
– Но, господин полицай, мога да ви обясня… – започнал шофьорът.
– Спестете си оправданията – прекъснало го ченгето. – Ще почакате в затвора, докато се върне началникът.
– Но, господин полицай…
– Млъквайте – озъбило се ченгето. – Отивате в затвора. Началникът ще се заеме с вас, когато се върне.
След няколко часа полицаят отишъл при арестанта.
– Имате късмет, че днес се жени дъщерята на началника. Когато се върне, той ще е в добро настроение.
– Не разчитайте на това – отвърнал арестантът. – Аз съм младоженецът.

Материалът Полицай на кон спира момиченце с колело… (МНОГО ЩУР ВИЦ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Я, пиячка, мезе и жена.
Ударил едни 200гр. и припаднал.
Минава мечката.
– Я пиячка, мезе, жена и някой с който да се сбия.
Ударила едни 350гр и припаднала.
Пръв се събудил заекът, поизтупал се, поогледал се и рекъл:

– Е, не, спирам пиенето. Малко да пийна и не знам кого пребивам.

………………………………………………………….

Върви си Зайо Байо през гората и изведнъж чува:
– Помооощ! Помоощ!
Поглежда и какво да види – коня паднал в една дупка…
– Моля те, извади ме оттук, не мога да изляза! – казал коня.
– Нямаш проблеми, брато. – казал Зайо и отишъл, запалил БМВ-то, върнал се, хвърлил едно въже на коня и го изтеглил от дупката.
На следващия ден, както си препускал през гората, коня чул:
– Помоощ!
Погледнал и в същата дупка бил паднал Зайо…
– Моля те Конче, извади ме – аз вчера как ти помогнах!
– Нямаш грижи! – казал коня и си подал „шнура“ в дупката.
– Хвани се за „шнура“ ми! – речено сторено, хванал се Зайо за „оная работа“ на Коня и бил спасен!
След това коня му казал: Защо ти е БМВ, като имаш голям „шнур“?

………………………………………………….

Баба Меца имала рожден ден и си казала:
– Ако някой ми подари цвете, ще му го навра в задника.
Дошъл Зайо на купона с голяма маргаритка и Меца изпълнила заканата си.
След това Лиса питала Зайо:
– Ти защо плачеше и се смееше, когато стана случката с цветето?
Зайо отговорил:
– Плаках, понеже ме болеше, а се смеех, защото зад мене беше Кумчо Вълчо с кактус!

………………………………………………………………………….

Върви заека през гората ухилен, та ухилен. Насреща му – таралежа.
– Какво става зайо, защо си така ухилен?
– Ха ха ха, голям кеф ежко, лисицата се е заклещила между две дървета, не може и да помръдне. Като я видях и веднага и мушнах два пъти пръчката. Бягай и ти свърши тая работа, докато не се е измъкнала.
Разделили се те, и след 2-3 часа пак се срещат.
Заека пита таралежа:
– Какво става, Тарльо, оправи ли и ти Лиса?
– Ми Зайо, аз не можах да намеря пръчка наблизо, та и мушнах две шишарки дето ги намерих под бора.

Материалът Едно зайче вървяло през гората и се спънало в …шише ракия. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Дали с цел подобряване на отношенията или добър жест, премиерът Бойко Борисов реши да предостави част от ваксините, които България е поръчала, на част от държавите в Западните Балкани, включително и Северна Македония. Но в съседката ни решиха да се пошегуват и с това. След като комедийното предаване „Зевзекмания“ направи скеч, в който се горят български паспорти, сега шоуто се подигра с ваксините, които ще дарим на Северна Македония.

В уж репортаж със случаен минувач на улицата, жена заявява, че „няма да се ваксинира с българска ваксина“, а уж репортерът просто иска да знае какво мисли тя за новите кадрови решения в кабинета.

„Няма да се ваксинирам с българска ваксина! Тия ни се правиха на братя, на приятели, почнаха да ни продават цигари, ама не. Да умирам, няма да се ваксинирам с българска ваксина!“, заявява жената.

След това допълва: „Слушай, знаеш ли какво четох из вестниците? Че Сърбия и Хърватска започват да се ваксинират сега, а ние чак до март ще чакаме! А и от къде да знам, като ме ваксинират с тия български ваксини, дали няма да ми сложат някой чип и утре да се събудя и да се мисля за българка. Абе няма шанс да се вакснирам с българска ваксина. Няма шанс!“

Днес.бг

Материалът Нова шега с нас. Македонка се страхува: Ще ми сложат БГ ваксина и ще се събудя българка е публикуван за пръв път на Опознай България.

Голямата Татяна Лолова се раздава от сърце, за да забавлява българите с години…Да, наистина актьори-легенди!

„Новогодишна шега”, с участието на Татяна Лолова и Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Георги Парцалев, 1969г:

Материалът БИСЕРИ от Новогодишната програма на БТ 1969г. и 1996г. (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вижте отговорите под картинката:

Ако сте избрали № 1

За съжаление, вие сте човек, който често се отказва. Смятате, че така или иначе не може да повлияете на ситуацията, затова приемате нещата такива, какви са. Никога не спорите и обикновено се държите тихо и спокойно, защото крайните скандали ви натъжават. Като цяло сте любезни и честни хора.

Ако сте избрали № 2

Понякога сте склони да взимате прибързани решения. Не анализирате ситуацията. Хората обаче в намират за амбициозни и упорити личности.

Ако сте избрали № 3

Вие сте импулсивни, отивате винаги до ръба. Никога не се отказвате и винаги се борите за правата си до последно. Имате дарба за бизнес, тъй като мислите стратегически. В тази област със сигурност ще успеете.

Ако сте избрали № 4

Вие сте истински бунтовник. Понякога сте готови да се сбиете. Вие сте роден революционер.

Newsbul.com

Материалът Кой от четиримата е най-глупав според вас ? Ето какво разкрива това за вас е публикуван за пръв път на Опознай България.

Жените избират

Грапава неделна сутрин. Прегръщам Нора с надеждата за сношение, ала тя ме дарява с лакът в ребрата. Къде остана доброто старо гушкане – нали това искат жените? Шептя в изумителното ѝ ухо, а лигите ми капят вътре: „Хайде на секс, Бухалче!” „Изчезни.” „Дай само малко. Обещавам, че нищо няма да усетиш.” „Разкарай се.”

Какво отношение – как да дружа с нея? Вярно – снощи ме пожела, но нали имаше финал на Шампионската лига. Тоя мач е един път в годината и тя баш сега се сетила за мръсотии. Разхождаше телцето си с клошарско бедни дрехи, а в невинната ѝ срамежлива усмивка имаше нещо толкова долно. Тя обича футбола, но вчера беше настръхнала за чифтосване.
Предпочетох бирата, футбола и Кристияно Роналдо. Любимата си легна. Ставаме. Сега ми е сърдита: „Да си пушил вътре?!” „Не, Гущерче.” Дори рибките в аквариума разбират, че лъжа. Нора мрази цигарите, особено когато не са консумирани на терасата, в което съм се заклел.

А тютюнопушенето е толкова красиво занятие. Аз димя задълбочено от четвърти клас (въпреки че и преди това съм пушил, но само заради компанията или на маса). Защо забраниха пушенето в болниците… ами в училищата?? Колко по-приятно е да трупаш знания с цигара в уста. Представям си второлаците в час – на всеки чин има пепелник, Гошко си е забравил запалката вкъщи, но милата класна грижовно му дава огънче от своя качак. Влиза директорът и черпи дечицата с гъзарски Ротманс Плочка, а малчуганите весело шумолят около него. Ами хирурзите – защо не им е позволено да пушат в операция? Та това е гротеска – те спасяват живота ни. Щяла да пада пепел в разтворения ни организъм. И какво толкова, някой да е умрял от пепел!? Така докторите ще са съсредоточени и няма да забравят инструменти в нас (на един приятел му забравиха кафемелачка вътре). Пушенето укрепва моралните ценности, прави индивида далновиден и достоен.

„Защо, Кольо, на печката има тенджера черна вода с девесил?” „Ъмм… снощи настъпах една лютеница и реших да си изпера чорапа във вряла вода. Девесилът е за аромат, че ми се набръчкаха зъбите от изпаренията. Исках да ти помогна с прането.”
„Идиот… а как тъй котката прилича на линчуван германец – рошава, едното ѝ ухо клепнало, ходи и внезапно заспива. Бира си ѝ дал нали?!”
„Не е вярно, само от твоя „Бейлис” лочи. И то е живинка горкото и то иска да разпусне. Бог му е дал душа да взима решения – тя избра алкохола.”
„Боже… котката ми е махмурлийка… Кольо, писна ми – искам нормален мъж.”
„Копнееш да съм ти досаден?!”
„Не… просто искам, като се прибера от работа, да не ви заварвам с котката Ивелина да си мажете петите с мас, за да се пързаляте в коридора; комшиите да не се обръщат към мен с „лейди” и да ми се кланят като японци, защото си ги подучил така и ги е страх да не ги биеш; срам ме е, че стъпя ли в магазина, продавачките винаги ми подготвят две гумени бири, без да съм ги искала; обидно ми е, дето си казал на хорските деца, че съм вещица, която яде колелата им нощем (аз се чудя що, като ме видят, карат надалеч с риск за живота си).”
„Прилепче, да разбирам ли, че с тоя реферат ме молиш за секс?” „Оффф… няма оправия… но… по-добре с теб, отколкото с някой друг. Айде – ще давам.”

Исус е на моя страна. Скачам към банята с мощта на локомотив. Следва прословутото ми 20 секундно сухо къпане, включително миене на зъбите чрез мисъл, ноктопластика и бръснене без отстраняване на косми. Нахлувам в спалнята като кон изял носорог. Любимата е гола… легнала настрани, с четири крайника леко провесени от леглото… Кошута… Поглежда ме… и аз я гледам. Потта ми пада на парцали…

Съвестно върша мъжката си работа… мозъкът ѝ разцъфва като топла баничка. После се прегръщаме. Една жена обича ли – нищо не може да я спре, докато ние сме лежерни и горделиви, мързеливи в любовта. Мъдрите ‘ора са казали, че момичетата може и да не знаят какво искат, но знаят как да го постигнат. А ние… вятър ни вее на бял прилеп. Жена без мъж е като антилопа без хокейна шайба, но мъж без жена… все едно цвете от краставица без пчела да му се порадва.

„Колче, искаш ли капучино?” Сякаш ме пита желая ли да стана педал – какво да го правя това капучино?! „Не, отвори ми една бира.” Минават две минути. Протягам се лениво като тиксо. Изведнъж я чувам да вика оттатък – псува на еднорък чобанин пчелар. Застава на вратата – зачервените очи ме гледат с чиста детска ненавист… от устата ѝ тече тънка лента слюнка… Сега пък какво?! Ооо… забравих… снощи се опитах да опера втория чорап в новата кафемашина – натъпках го в гнездото за кафе. Човек добро да направи…

Автор: Никола Крумов

Материалът Жените избират: Грапава неделна сутрин. Прегръщам Нора с надеждата за сношение, ала тя ме дарява с е публикуван за пръв път на Опознай България.