– Айдук, айдук се улете, дождайте!
– Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
– Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
– Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате? …Не разбираме проблема!

– Дидиии, Пешо на 30 от Самоков! Ти!?

– Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
– Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С’а разбра ли?
– Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
– Да бе, да, има!
– Кой? Вие ли?

– Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
– Не сте застрашен Вие, така ли?

– Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид!

Източник: Фейсбук група за вицове

Материалът Запис от 112 (По действителен случай) от Сапарева Баня: Вкъщи влезе крадец!!! е публикуван за пръв път на Опознай България.

🙂 🙂 🙂

Хайде, не остана! Само още 288 дни до края на учебната година…

🙂 🙂 🙂

Учителка:
– Тези, които учат за 5 и 6 – попадат в рая. А тези, които са за 2 и 3 – в ада.
Глас от заден чин:
– А, живи да завършим училище – шанс има ли?!

Материалът [МНОГО ВЕСЕЛ ВИЦ ЗА 15-ТИ СЕПТЕМВРИ] Петре ставай, закъсняваш за училище! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Плажът в Китен, около 10.00 ч. сутринта.

Около нас започват да надуват дюшеци и да плющят плажно масло. Дебела майка крещи на дебелото си ревящо дете: „Некой ден че ми писне и че те разчекнем, беее!”.
Възмутен гларус изразява мнението си за нея, като се изцвъква на чадъра й. Европейският „елит” е представен от група сърби и един унгарски хипопотам, чиито задни части, широки и необятни като прерията, затулят гледката към морето.

Към съседния чадър се клати мъж, видимо омагьосан от йодните изпарения.

– Аре, ма, Пешооо, още ли си пиян, д’еба, майка ти д’еба. Виж го, ма, виж го,
ни знай къдей, ни знай…

Пешо, чието туловище напомня обрасъл цепелин, подръпва рибката в банския си и
се запътва към плажната кръчма за шкембе чорба. Компанията се налива с бира и
се уригва на воля към вълните.

Към 12.00 ч.

Спареният мамул в панталонките на продавача на „Млеееечна царевицаааа!” със сигурност е по-млечен от царевицата, която разнася.

Продавачът на гаден, оцветен в жълто и розово яйчен крем, е измислил нова реклама
и пъчи космати гърди под носа ми: „Кооолкото го ближеш, по-голям става!”…

Световнонеизвестен фотограф разхожда слънчасало пони по плажа и предлага снимки. Понито е роб на системата, може би. А може би не.

Трима ячки мъже, с чела, широки, колкото клечка от сладолед, вдигат ръце и напомпват мускули за снимка.

Децата са прекрасни. Но не след дълго ще заприличат на родителите си.

Ден пореден. Около 9.00 ч. сутринта.

На плажа все още не е пренаселено. Въпреки това, точно над главата ми се разкрачват две мощни целулитни бедра. По репликите и дупликите разбирам, че са пристигнали европейските граждани мадам Живка и мосю Ачо. Мадам Живка е освободена жена. Вади лявата круша от горнището на банския си и щедро я омазва с лосион. Прибира я и повтаря ритуала с дясната круша. Опитвам се да бъда с Марсел Пруст, но крехката му импресионистична чувствителност е смазана от земното притегляне на крушите.

През това време мосю Ачо вече е готов за подвизи. Засилва се, хвърляйки върху
прилежната ми хавлия пясък и прави в морето вампор. Флагът на спасителната кула
е червен. Но мосю Ачо не признава червените флагове. Той е демократ.

Към мен се приближава малко русо момиченце и ми протяга пластмасова чашка, пълна с мокър пясък:

– Лельо, искаш ли сладолед?

– Какъв сладолед имаш, мъничка русалке? Шоколадов, сметанов, ягодов?

– Ягодов – светват очичките на детето.

Някъде отдясно се надига женски глас:

– Аз казáх ли ти да не досаждаш на хората с тоа пясък, ма!

Съчувствам на майката. Изисква се сериозно количество нерви, за да лишиш детето
си от фантазия.

Около 8.00 ч. вечерта. Китен ни зове.

По тротоарите са накацали гъсто коли, като препечени от слънцето гигантски хлебарки. Сградите са толкова близо една до друга, че гостите на семеен хотел „Морска звезда“ си подават бирите през балконите и разменят наздравици с гостите на „Морска краставица“, а те от своя страна предават на „Морски таралеж“.

Попадаме в стъргалото на главната улица и тълпата от разголени горещи тела ни
затиска в човешкото менгеме, лашка ни между магазините с китайски стоки, предлага ни евтини изживявания и евтини мечти. Вдишваме аромата на вечерта, който е досущ като в кухнята на работнически стол.

Влизаме в някаква кръчма и отегчена сервитьорка подпира ръкави на масата:

– Ох, припотих се, много жега днеска…

– Да ви изчакаме да се преоблечете?

– Ми, нье, то поизсъхна.

Поръчваме хубаво бяло вино. Искаме го добре охладено.

– Ми, то от това имами само на витрината. Но ше ви пусна музичка.

След миг над главите ни се извива страдание:. „Защооо няма радооост…“

Китен пее. Въздухът се е сврял в пролуките, наподобяващи улици. И в този гъмжащ
неонов аквариум цацата се чувства отлично. Щастлива е, шета, поглъща и пърди.

Опитвам се да предам по телепатичен път на страдащата Софи Маринова, чието вибрато кънти над главите ни, че радост има и тя е в това, че ние сме китайският квартал на Европа.

Около 10.00 ч. вечерта край нас преминава рекламен автомобил тип баничарка, от
който дамите и господата от китайското предградие се поканват на „500 безплатни
шота на всеки кръгъл час!“

Наздраве, скъпи сънародници!

Материалът Невероятното приключение на една туристка в Китен или историята за мадам Живка, мосю Ачо и потната сервитьорка е публикуван за пръв път на Опознай България.

? ? ?

Приближава се малко момче към полицай.
– Чичко, може ли да ти разкажа ли
един як виц за полицаи ?
– Става. Ама знаеш ли, че аз съм полицай !
– Добре. Ще ти го кажа бавно и повторя…

? ? ?

Седи си полицай и гледа телевизия. Тъкмо се е прибрал и още не е свалил униформата. Покрай него минава сина му:
– Документи за проверка!
Момчето носи бележника. Баща му го отваря и гледа вътре – 20 лева.
– Браво, на тати отличника!

? ? ?

Пътен полицай в малък град спрял шофьор за превишена скорост.
– Но, господин полицай, мога да ви обясня… – започнал шофьорът.
– Спестете си оправданията – прекъснало го ченгето. – Ще почакате в затвора, докато се върне началникът.
– Но, господин полицай…
– Млъквайте – озъбило се ченгето. – Отивате в затвора. Началникът ще се заеме с вас, когато се върне.
След няколко часа полицаят отишъл при арестанта.
– Имате късмет, че днес се жени дъщерята на началника. Когато се върне, той ще е в добро настроение.
– Не разчитайте на това – отвърнал арестантът. – Аз съм младоженецът.

Материалът Полицай на кон спира момиченце с колело… (МНОГО ЩУР ВИЦ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Я, пиячка, мезе и жена.
Ударил едни 200гр. и припаднал.
Минава мечката.
– Я пиячка, мезе, жена и някой с който да се сбия.
Ударила едни 350гр и припаднала.
Пръв се събудил заекът, поизтупал се, поогледал се и рекъл:

– Е, не, спирам пиенето. Малко да пийна и не знам кого пребивам.

………………………………………………………….

Върви си Зайо Байо през гората и изведнъж чува:
– Помооощ! Помоощ!
Поглежда и какво да види – коня паднал в една дупка…
– Моля те, извади ме оттук, не мога да изляза! – казал коня.
– Нямаш проблеми, брато. – казал Зайо и отишъл, запалил БМВ-то, върнал се, хвърлил едно въже на коня и го изтеглил от дупката.
На следващия ден, както си препускал през гората, коня чул:
– Помоощ!
Погледнал и в същата дупка бил паднал Зайо…
– Моля те Конче, извади ме – аз вчера как ти помогнах!
– Нямаш грижи! – казал коня и си подал „шнура“ в дупката.
– Хвани се за „шнура“ ми! – речено сторено, хванал се Зайо за „оная работа“ на Коня и бил спасен!
След това коня му казал: Защо ти е БМВ, като имаш голям „шнур“?

………………………………………………….

Баба Меца имала рожден ден и си казала:
– Ако някой ми подари цвете, ще му го навра в задника.
Дошъл Зайо на купона с голяма маргаритка и Меца изпълнила заканата си.
След това Лиса питала Зайо:
– Ти защо плачеше и се смееше, когато стана случката с цветето?
Зайо отговорил:
– Плаках, понеже ме болеше, а се смеех, защото зад мене беше Кумчо Вълчо с кактус!

………………………………………………………………………….

Върви заека през гората ухилен, та ухилен. Насреща му – таралежа.
– Какво става зайо, защо си така ухилен?
– Ха ха ха, голям кеф ежко, лисицата се е заклещила между две дървета, не може и да помръдне. Като я видях и веднага и мушнах два пъти пръчката. Бягай и ти свърши тая работа, докато не се е измъкнала.
Разделили се те, и след 2-3 часа пак се срещат.
Заека пита таралежа:
– Какво става, Тарльо, оправи ли и ти Лиса?
– Ми Зайо, аз не можах да намеря пръчка наблизо, та и мушнах две шишарки дето ги намерих под бора.

Материалът Едно зайче вървяло през гората и се спънало в …шише ракия. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Голямата Татяна Лолова се раздава от сърце, за да забавлява българите с години…Да, наистина актьори-легенди!

„Новогодишна шега”, с участието на Татяна Лолова и Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Георги Парцалев, 1969г:

Материалът БИСЕРИ от Новогодишната програма на БТ 1969г. и 1996г. (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Жените избират

Грапава неделна сутрин. Прегръщам Нора с надеждата за сношение, ала тя ме дарява с лакът в ребрата. Къде остана доброто старо гушкане – нали това искат жените? Шептя в изумителното ѝ ухо, а лигите ми капят вътре: „Хайде на секс, Бухалче!” „Изчезни.” „Дай само малко. Обещавам, че нищо няма да усетиш.” „Разкарай се.”

Какво отношение – как да дружа с нея? Вярно – снощи ме пожела, но нали имаше финал на Шампионската лига. Тоя мач е един път в годината и тя баш сега се сетила за мръсотии. Разхождаше телцето си с клошарско бедни дрехи, а в невинната ѝ срамежлива усмивка имаше нещо толкова долно. Тя обича футбола, но вчера беше настръхнала за чифтосване.
Предпочетох бирата, футбола и Кристияно Роналдо. Любимата си легна. Ставаме. Сега ми е сърдита: „Да си пушил вътре?!” „Не, Гущерче.” Дори рибките в аквариума разбират, че лъжа. Нора мрази цигарите, особено когато не са консумирани на терасата, в което съм се заклел.

А тютюнопушенето е толкова красиво занятие. Аз димя задълбочено от четвърти клас (въпреки че и преди това съм пушил, но само заради компанията или на маса). Защо забраниха пушенето в болниците… ами в училищата?? Колко по-приятно е да трупаш знания с цигара в уста. Представям си второлаците в час – на всеки чин има пепелник, Гошко си е забравил запалката вкъщи, но милата класна грижовно му дава огънче от своя качак. Влиза директорът и черпи дечицата с гъзарски Ротманс Плочка, а малчуганите весело шумолят около него. Ами хирурзите – защо не им е позволено да пушат в операция? Та това е гротеска – те спасяват живота ни. Щяла да пада пепел в разтворения ни организъм. И какво толкова, някой да е умрял от пепел!? Така докторите ще са съсредоточени и няма да забравят инструменти в нас (на един приятел му забравиха кафемелачка вътре). Пушенето укрепва моралните ценности, прави индивида далновиден и достоен.

„Защо, Кольо, на печката има тенджера черна вода с девесил?” „Ъмм… снощи настъпах една лютеница и реших да си изпера чорапа във вряла вода. Девесилът е за аромат, че ми се набръчкаха зъбите от изпаренията. Исках да ти помогна с прането.”
„Идиот… а как тъй котката прилича на линчуван германец – рошава, едното ѝ ухо клепнало, ходи и внезапно заспива. Бира си ѝ дал нали?!”
„Не е вярно, само от твоя „Бейлис” лочи. И то е живинка горкото и то иска да разпусне. Бог му е дал душа да взима решения – тя избра алкохола.”
„Боже… котката ми е махмурлийка… Кольо, писна ми – искам нормален мъж.”
„Копнееш да съм ти досаден?!”
„Не… просто искам, като се прибера от работа, да не ви заварвам с котката Ивелина да си мажете петите с мас, за да се пързаляте в коридора; комшиите да не се обръщат към мен с „лейди” и да ми се кланят като японци, защото си ги подучил така и ги е страх да не ги биеш; срам ме е, че стъпя ли в магазина, продавачките винаги ми подготвят две гумени бири, без да съм ги искала; обидно ми е, дето си казал на хорските деца, че съм вещица, която яде колелата им нощем (аз се чудя що, като ме видят, карат надалеч с риск за живота си).”
„Прилепче, да разбирам ли, че с тоя реферат ме молиш за секс?” „Оффф… няма оправия… но… по-добре с теб, отколкото с някой друг. Айде – ще давам.”

Исус е на моя страна. Скачам към банята с мощта на локомотив. Следва прословутото ми 20 секундно сухо къпане, включително миене на зъбите чрез мисъл, ноктопластика и бръснене без отстраняване на косми. Нахлувам в спалнята като кон изял носорог. Любимата е гола… легнала настрани, с четири крайника леко провесени от леглото… Кошута… Поглежда ме… и аз я гледам. Потта ми пада на парцали…

Съвестно върша мъжката си работа… мозъкът ѝ разцъфва като топла баничка. После се прегръщаме. Една жена обича ли – нищо не може да я спре, докато ние сме лежерни и горделиви, мързеливи в любовта. Мъдрите ‘ора са казали, че момичетата може и да не знаят какво искат, но знаят как да го постигнат. А ние… вятър ни вее на бял прилеп. Жена без мъж е като антилопа без хокейна шайба, но мъж без жена… все едно цвете от краставица без пчела да му се порадва.

„Колче, искаш ли капучино?” Сякаш ме пита желая ли да стана педал – какво да го правя това капучино?! „Не, отвори ми една бира.” Минават две минути. Протягам се лениво като тиксо. Изведнъж я чувам да вика оттатък – псува на еднорък чобанин пчелар. Застава на вратата – зачервените очи ме гледат с чиста детска ненавист… от устата ѝ тече тънка лента слюнка… Сега пък какво?! Ооо… забравих… снощи се опитах да опера втория чорап в новата кафемашина – натъпках го в гнездото за кафе. Човек добро да направи…

Автор: Никола Крумов

Материалът Жените избират: Грапава неделна сутрин. Прегръщам Нора с надеждата за сношение, ала тя ме дарява с е публикуван за пръв път на Опознай България.

Хитроумните стихове, написани от уважавания професор Огнян Герджиков са един забавен и полезен пример за това, публикувани от “Труд”.

Български вирусолог
погна вируса жесток.
Хвана го и… в епруветка
и му капе със пипетка.

Пробва със доматен сок.
Оня го изпи кат` смок.
Даже си поиска още.
Очевидно с много мощ е.

После го третира с йод.
Вирус – пълен идиот –
хич не се и повлия,
само малко пожълтя.
С к`во ли той не го третира,
оня просто не умира.
Резултатът – пълна скръб.
Май вирусологът – тъп.

В отчаяние горкия
взе, че сипа си ракия
и не щеш ли, без да иска
от ракията изплиска.

В епруветката попадна –
вирусът във миг припадна
и краката си навири.
Траурният марш засвири.

И поуката каква е?
Пий ракия – и това е!

Материалът Стих за вирусолога и ракията на проф. Герджиков изби рибата в Мрежата е публикуван за пръв път на Опознай България.

За три минути танкът е оставен без надзор и циганите го разпарчетосват и го отмъкват за метал.

Неделя: Няма да е сега, че много жега пък и е почивен ден!
Понеделник 7:13 – забелязват се първите организационни дейности по готвения цели два дни преврат – четирите танка на армията ни опитват да излязат по улиците в София
7:36 – единият не успява да се включи в трафика, заради тежкото задръстване и ремонтите по улиците
7:42 – медиите предават пряко настаналата вакханлия около опита да изкарат стари танкове от военноисторическия музей на ул. Черковна
7:58 – пазачът на музея разкарва с викове „К‘ви сте вий, бе, вашта мама?!“ военните, които се опитват да избутат танк Сау Т-3 Майбах, модел 1940 година
8:14 – медиите съобщават за пропаднал танк в разкопките за метрото на бул. Черни връх
8:26 – БМВ 3-та серия предрежда танк на светофара на Софийския университет. Водачът на БМВ-то се сбива с танкиста.

9:02 – над София прелитат двата изстребителя на армията, единият обаче бива бързо върнат в базата си, защото няма пари за гориво
9:15 – Бойко Борисов дава изявление от къщата си в Банкя и казва, че преврат няма, но скоро ще бъде овладян
9:27 – Нова Телевизия дава сутрешния блок на Гала, където псевдолекарка обяснява за чудното въздействие на кисненето на крака с гъбички в леген с гореща вода и морска сол. Горе на екрана върви надпис, че скоро ще има пряко включване с информация за преврата.
10:04 – военни затварят летищата и отменят всичките четири полета за деня
10:27 – войници нахлуват в сградата на БНТ на Сан Стефано 29. Не са пуснати на входа от леля Пенка и се насочват към другите телевизии
11:15 – четвъртият танк все пак стига до парламента и войниците около него започват да крещят към сградата – „Предайте се, вече не сте на власт!“. Вътре обаче няма никой.

12:00 – групи цигани започват да се въртят около танка с думите „Т‘ва ще го ползвате ли?“
12:03 – за три минути танкът е оставен без надзор и циганите го разкостват и го отмъкват за метал
12:25 – превратът е потушен, граждански патрули на Динко от Ямбол водят военните, вързани със свински опашки
13:12 – вече няма следи ни от преврат, ни от танкове по улиците. Бойко излиза с изявление: „Демокрацията победи! Вие какво искахте, да върнете БСП на власт ли? Не виждате ли, че аз съм единствената ви алтернатива?“

13:45 – Борисов вече е в Габрово, където реже лентички при откриването на нова детска площадка
13:52 – Валери Симеонов и Ангел Джамбазки казват, че понеже нямаме читава армия, един преврат не можем да направим като хората
14:07 – така и никой не разбира, кой стои за преврата, но това вече няма значение, тъй като други интересни неща се случват. От фондация Америка за България съобщават, че Путин е виновен за всичко това

14:14 – БСП обявяват преврата все пак за успешен
14:26 – Нова Телевизия започват пряко предаване за преврата

Автор: от Nikolay Dacheff
Източник: СВОБОДНО СЛОВО

Материалът Смях от мрежата: Опит за преврат в България по часове и минути е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Докторе, тука като се пипна ме
боли!
– Не се пипай, няма да те боли, следващият!

– Докторе, тука като се пипна ме
боли, тука като се пипна, пак ме
боли, навсякъде, където се пипна,
ме боли!
– Счупен ти е пръстът, следващият!

– Докторе, когато искам да правя
секс с жена си, членът ми винаги
гледа към обувките.
– Вдигнете обувките на шкафа.
Следващият.

– Докторе, лошо ми зараства
счупеният крак, постоянно съм с
патерици.
– Сестра, вземете патериците,
дайте му разхлабително.
Следващият.

– Докторе, всяка сутрин намирам
във влагалището си пощенски
марки, вижте цял албум вече имам.
– Това не са марки, а етикети от
банани. Сестра, дайте направление
към очен лекар. Следващият.

– Докторе, никой не ме забелязва!!!
– Следващият.

– Докторе, бачкам като кон, ям
като прасе и се изморявам като
куче, какво да правя?
– Отидете на ветеринар.
Следващият.

– Докторе, пожълтяха ми зъбите.
– В такъв случай си купете кафява
вратовръзка, ще ви отива.
Следващият.

– Докторе, боли ме коляното.
– И мен ме боли. Следващият.

– Докторе, като се качвам нагоре
по стълбите ме боли кръстът.
– Тогава се качвай надолу.
Следващият.

– Докторе, дай ми нещо за глава.
– На ти шапка. Следващият.

– Докторе, бременна съм.
– Честито. Следващият.

– Докторе, пикая на четири.
– Глътнал си копче. Следващият.

– Докторе, глътнах мишка.
– Глътни и котка. Следващият.

– Докторе, ухапа ме куче!
– Ухапи го и ти, следващият.

– Докторе, имам високо кръвно.
– Отсега нататък ще е така, бабо.
Следващият.

– Докторе, боли ме черният дроб!
– Покажете си езика!
– Абе, докторе, казах ви, че ме боли черният дроб!
– Покажете си езика!
– Докторе, шегувате ли се?!
– Добре тогава, покажете си черния дроб…

Материалът Докторе, защо?! (СМЯХ на корем) е публикуван за пръв път на Опознай България.