Ивайла Василева споделя, че е земеделец по призвание и от три години се радва на ароматните полета край Полски Сеновец

ИВАЙЛА ВАСИЛЕВА ПО ОБРАЗОВЕНИЕ Е ЮРИСТ, НО ЗАСЕГА Е ЗАРЯЗАЛА ПРАВОТО, ЗА ДА ОТГЛЕЖДА 60 ДКА ЛАВАНДУЛА КРАЙ РОДНОТО СИ СЕЛО ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ. Обяснява това с факта, че по призвание е земеделски производител. Завършила е право във Варна и е работила по специалността си известно време. През 2017 г. решава да започне собствен бизнес, в който да вложи цялата си енергия, амбиция и желание за развитие.

Младата правистка започва със засаждането на 40 декара лавандулови насаждения. Земите са семейни и се намират в землището на Полски Сеновец. Ивайла обяснява, че е била много важна предварителната подготовка на почвата и осигуряването на качествен посадъчен материал. Доверява се на ИРЕМК в Казанлък и залага на сортовете „Севтополис” и „Юбилейна”. През 2018 г. увеличава насажденията с още 20 декара. Закупува техника за механизирана обработка на растенията и за прибирането на продукцията.

„Прибирането на реколтата започва в края на юни, когато времето е най-горещо, тихо и слънчево, в горещата част на деня, в диапазона от 10 до 16 часа. Необходимо е лавандуловият цвят максимално бързо да се извози до дестилерия за извличане на лавандулово масло…”, разказва земеделката. При отглеждането на лавандуловите насаждения тя използва единствено органични торове и препарати. Нехимична е и борбата с плевели, като се извършват около 4 – 5 механични междуредови обработки и около три обработки вътре в самите редове. Помага й семейството, на което е много благодарна и признателна. Наясно е със земеделието и защото баща й Пламен Василев е председател на земеделската кооперация в селото. За начинанието помагат сестра й Нели и племенникът Никола, който все още е единственото дете в семейството.

ЗАЩО ТОЧНО ЛАВАНДУЛА?

Ивайла Василева решава да се занимава точно с лавандулови насаждения, защото иска да избяга от традиционните и добре познати за района култури. Лавандулата сама по себе си е не само диво, красиво, ароматно растение, но и лечебно. Лавандуловото масло намира широко приложение в парфюмерията, фармацията, козметиката. Познато е и като инсектицидно средство срещу комари, дрешен молец и др. Използва се и като подправка за кулинарна употреба. Лавандулата е трайно насаждение, най-висока продуктивност има до 9 – 10 години.

Ивайла е неомъжена и е вече на 35 г., играе народни танци, обича разходки сред природата и срещи с приятели. Следва мечтата си да създаде собствена марка козметичен продукт, като крем или парфюм, който да реализира на пазара. В същото време се зарича, че няма намерение завинаги да се отказва от правото, и смята да стане адвокат.

С усмивка Ивайла добавя, че нейните полета, преди да бъдат ожънати, са били ползвани за много прекрасни фотосесии, защото са единствени в района. Юристката земеделка скромно казва още, че сега са ожънати около 35 тона от двете полета, а реколтата в момента е в дестилерията в Казанлък и чака добра цена, която тази година е доста по-малка от предишни години…

Нели СУКОВА, вестник: Борба

Материалът Юристка заряза правото, за да отглежда 60 дка лавандула на село е публикуван за пръв път на Опознай България.

Непрекъснато у младите се насажда твърдението, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни напитки, шоколадови яйца, кроасани, хамбургери и буквално сме умирали от глад. Да.
Нямаше ги тези боклуци. Казвам „боклуци“, защото всеки знае какво съдържат и как тровят хората.

Но от глад не сме умирали. Не зная дали едно съвременно дете познава дъха на истинския хляб с препечена коричка. А не на земелите, които идват замразени от чужбина и се пекат в супермаркетите.

Този дъх на хляб беше незаменим. И не, не сме го мирисали само. Ядяхме го с истинско овче или краве сирене, които се продаваха навсякъде. Мажеха ни филии с истинско масло – от онова, което сега на може никъде да се намери.

Върху него слагаха дебел пласт мармалад, или сладко. В магазините имаше всякакви сладка, но бабите ни правеха домашни. От смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли, даже и от портокалови кори.

И ако днешните младежи мислят, че сме яли само хляб, бъркат. Вкъщи винаги имаше готвено.

Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката.

Оттам идваха ухания на пилешка супа, на страхотна бобена чорба, на супа от киселец и лапад с много масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на пържени картофки, на кюфтета от пържена кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всякакви вкусотийки.

А като започнеше сезонът на рибата, целият квартал ухаеше. Печена, пържена, на фурна, плакия… Аз не обичах риба и много ми се караха нашите. Плашеха ме, че ще ми се изкривят костите и ще станат чупливи. За нещастие, това се случи, но не зная дали заради рибата.

В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко направо от гюмовете.Ходехме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак.

Нямаше страх от отравяне, никой не проверяваше хигиената. Едно гъсто мляко с каймак отгоре, ядяхме, ушите ни плющяха. Купувахме дини с чували. Бяха по- малки, но много вкусни.

Често чета, че не сме знаели какво значи колбас, понеже магазините били празни. Щандовете се оголиха едва през 1988/89 г. Дотогава си имаше и кренвирши, и салами, шпековият „Бургас“ нямаше нищо общо с ментето, което продават сега, телешкият беше от телешко и се топеше в устата. Имаше и луканки, суджук, наше производство обаче. Не като сега със завъртени имена и хиляди овкусители и подобрители.

И сладки също имаше. Колкото си поискате. Щандовете на сладкарниците бяха отрупани от пасти – „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Шоколадка“ и не мога просто да си спомня всички. Имаше сиропирани сладкиши – огромен избор. Саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, арменски сладки с бадеми, сухи сладки всякакви видове, банички, милинки, тутманици, софиянки, рогчета, каквото ти душа поиска.

Вкъщи бабите ни също печаха сладки и кексове през ден и си разменяха рецепти. Баницата на моята баба беше най-хубава, а от бисквитената й торта с какао и масло направо си облизвахме пръстите. Нямаше „Орео“, имаше чаени бисквити, нямаше сегашните сладки с палмово масло, имаше „Детска закуска“, „Анелия“, халва с какао, какаови кремчета. Нямаше шоколади „Милка“, но имаше „Крава“, „Фин млечен“, „Кума Лиса“ и различни десертчета, които се топяха в устата. „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти, фастъковки, ореховки, сусамки.

Не мога да изброя всичко. Но който е на моята възраст ще потвърди, че тези неща се продаваха навсякъде и струваха стотинки. Ужасена съм, когато моите внуци ме питат какво съм яла по време на социализма. А аз да изброявам подробно, пък те да клатят недоверчиво глави.

Сега подменят историята. Промиват мозъци.

И докато моите внуци все пак виждат как им правя сладките на моята баба, виждат снимките ми като дете, здраво и усмихнато, техните внуци тотално ще бъдат със заличена памет.

Периодът, в който се тъпчехме до пръсване с истинска и вкусна храна, ще остане като най-черният в историята ни. А ние няма да сме живи да обясняваме, че не е било така.
Кой иска да ни остави без спомени? Кой иска да ни смачка и да забравим, че сме народ с 1300 – годишна история?
Заличителите на България пръскат милиони, за да ни обезличат. Да станем хора без лица, хора без минало, хора без достойнство, хора без корени. Безродници.

Ще им позволим ли?

socbg.com

Материалът Ужасена съм, когато моите внуци ме питат какво съм яла по време на социализма. (История, споделена от една 60-годишна жена) е публикуван за пръв път на Опознай България.