От публикацията му разбираме, че е вдъхновен от новината, с която ви запознахме преди няколко дни за българка, която живее на Острова и снима с телефона си в магазин на популярна хранителна верига. Тя показа на всички нас, живеещи в България, какви са цените на хранителните продукти в Англия.

Ето какво разкри българина във Фейсбук:

„Защо съм в Англия?? При (минимална) заплата /5дни в седмицата по 8 часа/ в Англия 1500 паунда’ какво купувам! (минимална). Да приемем (средна) заплата в България 1500 лева колко струват тези продукти? (средна). Лидъл Англия и Лидъл България.

Не съм подбирал продуктите, защото рядко влизам в Лидъл.

Видях клипа на една жена в интернет за краставици, домати, масло и още други неща, та случайно и аз“.

„Виждам,че на храните няма ДДС,това автоматично прави +20% в България …но в България имаме много хрантутници! В Германия е 7% и цените са почти същите като на този касов бон!“, споделя в коментар под публикацията друг клиент.

„Много тъжно е всичко…като имаш в предвид, че в момента цените в Лидл са се повишили. Аз пазарувам редовно и има завишение. И най-скъпото, което си купил е Гавискона, а не храната…“, коментара друг човек.

Материалът Българин направи сравнение: Показа какво може да си купи от „Лидл“ за близо 24 паунда в Англия / СНИМКИ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Разходете се из България, за да видите колко древни църкви се рушат, гният и се разпадат пред очите ни и тогава се правете на страдалци за „Нотр Дам“.

Построена е от хора, запалена е от хора и ще се възстанови от хора, а какво ще направят всички за изгорелите си безчувствени души?

Какво ще направим за живите горящи факли, които се запалиха пред парламента? Знам, че пак ще кажете, че обръщам всичко в политика, ами да обръщам го, защото мразя лицемерието, неправдата и фалшивите постановки!

„Нотр Дам“ гори, „Нотр Дам“ гори, е и? Христос не е там, нито Дева Мария, те са във вас и се проявяват, когато сте честни и справедливи! Ако сега се появи Христос в друг образ и подобие, всички ревящи хванали свещичката в ръцете за пред камерата пак ще го разпнат…

Като е толкова важен католически храм, нямаше ли поставени вътре противопожарни аларми, пазачи или камери?

Скърбял бил Борисов, скърбял бил Цветанов, същите тези, които опростиха 8.2 млн. дългове на мюфтийството и отпуснаха 25 000, за ремонт за изгорели джамии, а за църквите бе господа, а за хората?

На ония свят няма да можете да подкупите Господ, ще си платите за всичко, което сте сторили …

Ива Иватта, Фейсбук

Материалът Българка от Англия: Разходете се из България, за да видите колко древни църкви се рушат, гният и се разпадат пред очите ни е публикуван за пръв път на Опознай България.

Хора съжаляващи, че са прекъснали кариерите си на ягодоберачи, хора, които се радват, че могат да си напълнят търбуха в Макдоналдс, въпреки, че живеят с още 10 човека на квартира хора, които мислят, че парите в Англия се берат по дърветата? Вече не знам аз ли не съм добре и съм идеалист или хората не виждат по далеч от носът си…

Живея в момента в Англия, имам висше образование, всички необходими документи, два езика знам и знаете ли, трудно се намира работа дори да говориш отлично английски, да си ходил на стаж в държавата им и да имаш опит.

Но да не се отплесвам, изумена съм как неориентирани хора дават акъл на други такива. Видиш ли можеш да дойдеш тук и да завършиш като работиш 20 часа на седмица? А къде добавихте, че с тая работа 20 часа на седмица не можеш и да се обръснеш? 20 часа на седмица трябва да взимаш 15 паунда на час за да събереш 1200 на месец преди данъци естествено… Аз нямаше да уча в България, а направо да се пльосна тук и да стана директор след 3 години? А заемите на година образованието стана 9000 x 3 години колко прави? И после си го изплащаш… Чааак след 25 години ти го опрощават.

Лесно се намира работа- ама разбира се, чистачи, детегледачки, сервитьори, но накрая на месеца и един лев нямат защото се живее седмица за седмица.

Аз смятам, че човек може да се откаже след като е пробвал В България, защото има такива, които наистина искат, но не им се получава, но голяма част просто си мислят, че тук в Англия живот се живее. Аз искам да се върна в България, защото тук ми е самотно, защото не ми харесва да пътувам с метрото от 45мин-1. 30 минути до работа, защотот парите не са всичко, защото тук няма живот- аз съм като робот. Алеко Константинов го е видял много преди нас… Не искам друг да отгледа детето ми, понеже аз трябва да работя и заради това си наемам бавачка, но важното е да мога да си позволя парцали от Зара, Мара и други там. До там ли стигнахме? Да оценяваме живота с дрехи и телефони. Тук идва момента на нападение- хората мизерстват, нямат пари как да не напуснат България! Искам да ви кажа, че познавам много българи тук- който няма пари в България, няма и тук, защото просто на него не му стига мозъка, за да ги пести. Винаги има изключения, така е! Не всеки е така, но масата ми е ясна.

Съвет от мен, не говорете с грозни думи, че мразите България, че има убийци и изнасилвачи, а прочетете новини за Англия, за Америка- СЪЩОТО Е! Просто за една малка държава като България е шок- защото нали занете -1 починал е трагедия, 100 – статистика!
Елате опитайте си късмета, може да ви хареса повече, но не лъжете хората, че тук е живота с главно Ж. Защото не е! Може ли млад човек, който живее 4 години в Лондон и все си е лейбър / общ работник/ по строежи да ми казва, че е постигнал едва ли не много, а той няма два лева в джоба? Нормално ли е да чакаш 1 месец за преглед? Нормално ли е да ядем храна пълна с нитрати? Не внесена от Гърция даже, а от Норвегия и Холандия? Нормално ли е да лягят пияни англичани по улиците полу-голи? Нормално ли е цял живот да чистиш къщи, да не ти стигат парите, но си в Лондон? Нормално ли е живееш с още 3-4ма минимум а си на почти 30?

Моля ви не създавайте грешно впечатление в хората, не ги карайте да си оставят и това, което имат, колкото и да е малко, за да дойдат тук и да се чудят какво да правят, не се хвалете с купените си Calvin Klein парцали, които сте взели от намалението в TKMAX! Не говорете, колко много има за правене в Лондон, а говорете, че няма с кого!!! Българите били лоши в Лондон, злобни- ами как да не са, те повечето живеят като скотове!
Проблемът на българина, е че винаги е на принципа: Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле. Хвалим се, но спеставяме най- важното, че всяко нещо си има цена и идвайки тук повечето я плащат- оставят роднини, родители, приятели, някои дори и децата си…

Съжалявам, ако обидя някого, но съм млад човек и повечето ми познати и приятели, които са умни и работливи и останаха в България са добре- намериха си работа, издържат се, развиват се, тук дойдоха тези, които просто както каза едно момиче, когато я питах няма ли да се върнат в България някога ми отговори: Нямам какво да правя в България! Те нямат знания, не са учили нищо, не умеят нищо, търсят лесни пари, които харчат лятото в България, защото за другаде не стигат.
Не знам дали ме разбирате, но за мен това не е живот! Живях не много охолно, но бях щастлива, бях студентка с не много пари, но успях да отида на няколко места по време на обучението си по различни проекти!
За мен по лесния път е чужбина. Аз съм тук при други обстоятелства, но се надявам и моля скоро да се върна в България, защото ние сме бъдещето, аз искам да го градя, а не да го руша!
Извинявам се, ако се съм засегнала някого с думите си, отново повтарям, че има изключения винаги, но просто още не съм открила много за да променя мнението си ?
Бъдете щастливи и бъдете там където сърцето ви тегли, а не парите!

От млад човек, който се надява, че България има Бъдеще!

Материалът ЖИВОТ В АНГЛИЯ – ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ ? е публикуван за пръв път на Опознай България.

Бармънът кимнал и му казал просто: “Това ще Ви струва един паунд, господин О’Лиъри.”
Донякъде изненадан О’Лиъри отговорил: “Но това е много евтино” и подал парите.

“Е, опитваме се да изпреварим конкуренцията. Освен това раздаваме безплатна бира всяка сряда от 6 до 8 вечерта. И имаме най-евтината бира в цяла Англия”, промотирал заведението барманът.

“Това е забележителна цена!”, възкликнал О’Лиъри.
Барманът обаче продължил: “Виждам, че си нямате чаша, в която да ви сипем бирата, така че вероятно ще ви е необходима една от нашите. С това цената става 3 пануда”.

О’Лиъри се намръщил, но платил, без да казва нищо. Той взел чашата си и тръгнал да си избере маса, на която да седне.

“Вие искате да седнете!” – възкликнал барманът. – “Това ще Ви струва още 2 паунда. Ако изберете да си резервирате мястото предварително, цената остава само един паунд.”
След това продължил малко по-тихо: “Мисля, че може да сте твърде голям за този стол. Мога ли да Ви помоля да седнете в тази дървена рамка, за да преценим габаритите ви?”

Шефът на Ryanair се опитал да седне, но рамката била твърде малка и когато не могъл да се измъкне от нея, се оплакал на бармана: “Никой няма да се побере в тази малка рамка!”.

“Опасявам се, че ако не можете да се поберете в рамката, ще трябва да платите допълнителна такса от 4 паунда за вашето място”, посочил барманът.
О’Лиъри изпсувал тихичко под носа си, но платил. В този момент барманът отново заговорил: “Виждам, че сте донесли лаптоп си със себе си. Тъй като това не е било предварително заявено, това ще ви струва още 3 паунда.”
Майкъл О’Лиъри вече бил толкова бесен, че се върнал на бара, ударил халбата си в тезгяха и извикал:
“Това е абсурдно, искам да говоря с мениджъра”!

“Виждам, че искате да използвате тезгяха” – спокойно казал барманът – “Това ще струва още 2 паунда.”
Лицето на О’Лайъри почервеняло от гняв: “Знаеш ли кой съм аз?”, извикал той.
“Разбира се, че знам господин О’Лиъри”, отговорил мъжът зад бара.

“Достатъчно! Какъв е този хотел?! Аз влязох да изпия едно питие на спокойствие, а вие се отнасяте по този възмутителен начин с мен. Настоявам да говоря с мениджъра!”, изръмжал нетърпеливо собственикът на Ryanair.
“Ето Ви имейл адреса му. Ако желаете, можете да се свържете с него между 9.00 и 9.01 часа всяка сутрин от понеделник до вторник на този безплатен телефон. Таксата е само 1 паунд за секунда или част от нея…”, отговорил все така спокойно барманът.

Напълно побеснял Майкъл О’Лиъри възкликнал: “Никога повече няма да посетя този ши*ан бар!”
“Разбира се, господине, но помнете, че все пак ние сме единственият хотел в Англия, който предлага бира на цена от 1 паунд за халба.”

Защо ви разказваме тази история? Защото е посветена на Международния ден на бирата.

Източник: chujdozemec.com

Материалът ШЕФЪТ НА RYANAIR ВЛИЗА В ЕДИН БАР … е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вижте интересната история на Тим Бригнал, който избра българско село за свой дом, пред няколко уредени европейски градове. Защо ли? Биха попитали не малко сънародници, но това, което ще чуете от чужденеца ще ви накара да се замислите.

Той завършва изкуство в Лондон, но идва в България, за да рисува портрети на местните жители от с. Водолей.
Вижте художника Тим Бригнал в рубриката на „Отблизо с Мира Добрева“ – „Чужденците“.

Космополитният човек на изкуството е направил това, което много млади българи трудно биха направили – преместил се е от големия европейски град на село.
И много си му харесва. Иначе е роден в Перу, живял е в Англия, в Норвегия, в Холандия, където все нещо не било наред, докато не дошъл в нашето село Водолей. Сприятелил се с хората, които го научили как да гледа домати, как да поправя всичко с тесла и как да коли прасе.
Той пък от своя страна ги увековечава в портретите си. За изкуството и живота във великотърновското село Водолей ще разберете повече от Тим Бригнал.

Видео: ОТБЛИЗО с Мира Добрева
https://youtu.be/DTXOMK5fLJQ

Материалът Тим избра село Водолей пред Перу и Англия. Вижте неговата история (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Началото на предприятието поставя малка работилница в Капана. Търговията потръгва и се налага внасянето на машина за рязане на тютюн с ръчно колело. Тя е заменена през 1903 година с машина-резачка с мотор, което се смята за началото на модерното обработване на тютюн в България.

Четири години по-късно цигарите „Томасян“ първи получават златен медал за качество на международното изложение в Лондон. Предприятието произвежда рекордните за времето си един милион цигари на смяна. Те се изнасят основно за Германия и Австро-Унгария, Швейцария, Франция и Англия.

Двете фирми вървят заедно до смъртта на основателите си, после се разделят. През 1922 г. от фирмата на Томасян се отделят наследниците на Гарабедян – Киркор и Ервант Тютюнджиян, и създават отделна тютюнева фабрика, която взема и фирмата „Златен лев“. Тя е снабдена с нови машини и от 1934 г. работи под името „Пловдив“.

Материалът Дори англичаните пушели цигарите „Томасян“ е публикуван за пръв път на Опознай България.