„Правете всичкото добро, на което сте способни, с всички средства, които имате, по всички начини, които знаете, на всички места, където можете, по всяко време, когато можете, на всеки човек, на когото можете, докато можете! – Джон Уесли“

Добротата в хората днес се среща рядко. Повечето хора правят добро на приятели и познати, но в рядко то е от сърце, а за съжаление в повечето случаи – с някаква цел или материална облага. Доброто направено от сърце, дори и на непознат човек и бързо забравено е безценно и истинско злато, както ще се убедите малко по-късно.

Днес, скъпи приятели ще ви разкажем за една такава история – за истинското добро и негово неочаквано, щастливо и чудно връщане…Но нека не издаваме тайната, за да прочетете цялата история докрай. Очаква ви приятна изненада!

В един дъждовен ден гумата на колата на възрастна дама ненадейно се спуква. Тя нямала идея как ще се прибере вкъщи. Наоколо минавали рядко коли, нямала и на кого да се обади за помощ.

През това време по селския път се задал мъж. Шофирайки видял спрялата встрани кола. Там, прегърбена, стояла дама която гледала разтревожена. Младият човек решил да спре и да й помогне.

Жената се обезпокоила, когато непознатият човек се приближил към нея. Какво иска този човек? Тайно се надявала някой да й помогне…

Но тъй като тя не могла сама да смени гумата, нямала друг избор. Дамата оставила всичко в ръцете на мъжа, който взел инструменти, резервната гума и я сменил за няколко минути.

Жената благодарила на младежа и му предложила да заплати за благородната помощ. Мъжът категорично отказал предложената сума. Казал само: „Просто си спомнете за мен, когато видите, че някой има нужда от помощ. Спомнете си за Джейми Доучестър и се отплатете с добро за добрината“.

Добрината не може да бъде забравена! Сторил ли си на някого нещо добро, той винаги ще го помни!

Мъжът дал газ и бързо заминал. А старицата била толкова трогната от добротата на този човек, че чак не могла да повярва какво й се е случило. След това се качила на колата си, покарала няколко километра нагоре по пътя и спряла пред едно заведение за хранене.

Там я посрещнала чаровна сервитьорка, която й предложила кърпа да си изсуши мокрите от дъжда коси. И тук възрастната дама забелязала, че сервитьорката е в напреднала бременност. Навярно е била много уморена, но въпреки това, изглеждала като най-милия човек на Земята.

Възрастната жена си поръчала освежаваща напитка и бързо я изпила. После си спомнила за Джейми Доучестър. Оставила за напитката си 100-доларова банкнота, а когато сервитьорката отишла за ресто, възрастната дама бързeшком отпрашила към вкъщи.

Сервитьорката видяла бележка върху салфетката: „Един много добър човек ми помогна по пътя насам, сега аз помагам на Вас“. В салфетката имало още цели 400 долара!

Сервитьорката не очаквала такъв огромен бакшиш и се зашеметила. Следващия месец се очаквало да се роди бебчето й и тези няколко седмици обещавали да бъдат много трудни. Тя прибрала парите в престилката си и довършила работата си.

След няколко часа сервитьорката, най-накрая, се прибрала у дома. Легнала в леглото и, мислейки днес колко й провървяло, се навела към мъжа си, целунала го по главата и казала: „Всичко ще се оправи! Обичам те, Джейми Доучестър“.

„И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда и ще ти помогне.“ – Учителят Петър Дънов

Материалът Добрината прави чудеса! Мъж помага на възрастна дама да си смени гумата. По-късно осъзнава, че дамата е … е публикуван за пръв път на Опознай България.

Докато сервитьорът поднасяше поръчката, която направихме, на развален английски попита дали ще му дадем бакшиш. Така, директно. Аз се засмях и отговорих, че ще преценим, когато дойде време да си оправяме сметката. Тогава той нацупено отвърна, че сега трябва да кажа, защото той нямал намерение „да бие 100 метра път“ до нашата маса, за да разбере ще има ли кяр или не от нас като клиенти.

Случката беше много странна, направо не знаех как да възприема станалото. На следващия ден обаче се сблъсках с подобно отношение, този път от продавач-консултантите в магазините, които решихме да обиколим със съпругата и дъщерята. Не само, че в България цените на всички стоки са поне двойни, в сравнение с тези, които плащаме в Полша, а и качеството, което се предлага е доста по-ниско в нашите магазини. Виждам, че хората не могат да си позволят много, а и самите служители в магазините изглеждат доста нервни. В повечето случаи като клиент или се чувстваш като натрапник, че си нарушил спокойствието на продавачката, или пък ако се загледаш в нещо, но нищо не купиш, те изпращат с такъв остър поглед, сякаш са опрели дулото на пистолет в гърба ти.

Разбира се, моята домакиня, при която отседнахме, обясни къде е корена на подобно отношение. Тя ми сподели: „Разбери, тези хора работят свръх усилията си, често без почивка, срещу заплата, която уж я получават, но реално не я виждат, защото стига да вържеш месеца и толкоз“. И като се върна към цените, които виждам по стоките, и заплатите, които хората получават, бързо се уверявам в обяснението на домакинята си.

Въпросът е защо хората не се надигнат, защо не се събудят, защо все още стискат зъби и мълчат. И в Полша беше така допреди няколко години. Но у нас трудовото законодателство е изцяло в защита на работника, така че щом на хората им дотегна, започнаха по-често да се възползват от правата си. Разбира се, в малките фирми все още съществува експлоатацията на работниците, затова и никой не предпочита да си търси работа в такива фирми. Всеки се стреми или да отиде в голяма фирма, където трудовите права са по-добре гарантирани, или цели семейства се местят да живеят в райони с нулева безработица. Там работодателите са притиснати от липсата на кадри и не могат да си позволят никакво своеволие.

Жалко, наистина жалко. Толкова красива страна, хубави, сърцати хора, а така смачкани от битието.

Изтоюник: Блиц

Материалът Разказът на един поляк в България. Дойдох тук на почивка и онемях! е публикуван за пръв път на Опознай България.