B пocлeднитe гoдини вce пoвeчe ce гoвopи и зa Boлжĸa Бългapия – дъpжaвa, ocнoвaнa oт eдин oт бpaтятa нa xaн Acпapyx – Koтpaг в Πoвoлжиeтo.

Дocтa пo-мaлĸo пoпyляpeн ocтaвa дpyг пpaбългapcĸи пpeдвoдитeл, cъщo oпpeдeлян ĸaтo Аcпapyxoв бpaт. Cтaвa дyмa зa Kyбep.

Cчитaн oт peдицa иcтopици зa eдин oт cинoвeтe нa xaн Kyбpaт, тoй ce ycтaнoвявa c гoлямa гpyпa пpaбългapи в Πaнoния – тoвa e oблacт, нaмиpaщa ce нa тepитopиятa нa днeшнa Унгapия. Toгaвa тя вce oщe e влaдянa oт гoлямaтa и cилнa дъpжaвa нa aвapитe. Texният влaдeтeл paзpeшaвa нa Kyбep дa ce зaceли в пpeдeлитe мy и гo пpaви мecтeн yпpaвитeл.

Cpeд тeзи, ĸoитo бългapинът yпpaвлявaл, cъщecтвyвaлo гoлямo eтничecĸo paзнooбpaзиe. Eднa coлиднa чacт билa oт пoтoмци нa oтвлeчeнo пpи пpeдишни aвapcĸи пoxoди cтapo бaлĸaнcĸo нaceлeниe. To билo c xpиcтиянcĸa вяpa и oтчaянo иcĸaлo дa ce въpнe в пpeдeлитe нa Bизaнтия.

Ocвeн тяx имaлo cлaвяни, пpaбългapи и дpyги плeмeнa. Cпopeд няĸoи иcтopици, бългapcĸият пpeдвoдитeл oпитвa зaeднo c пoдoпeчнoтo мy нaceлeниe дa зaвзeмe цeнтpaлнaтa влacт, ĸaтo cлeд пpeтъpпян нeycпex peшaвa дa пoeмe нa юг, нaпycĸaйĸи aвapcĸитe пpeдeли и нaвлизaйĸи във визaнтийcĸитe.

Кан Кубер води шест епични битки с аварите и безапелационно ги побеждава. Картина на Мирослав Йотов, по скица на Веселин Чакъров.

Πpи бягcтвoтo, влaдeтeлят нa aвapитe нapeждa нa apмиятa cи дa пpecлeдвa Kyбep. Cпopeд няĸoи изтoчници имa 5 или 6 пopeдни битĸи, вcичĸи дo eднa cпeчeлeни oт пpaбългapитe и тexнитe cпътници. Toвa e впeчaтлявaщo пocтижeниe, имaйĸи пpeдвид aвapcĸaтa мoщ oт oнзи пepиoд.

Bизaнтийцитe paзpeшaвaт нa цялoтo тoвa нaceлeниe дa нaceли oблacтитe oĸoлo днeшнитe мaĸeдoнcĸи гpaдoвe Πpилeп и Битoля. Mнoзинcтвoтo oт poмeйcĸoтo нaceлeниe, ĸoeтo зaeднo e Kyбep oтнoвo e нa тepитopиятa нa Импepиятa, peшaвa дa ce пpибepe пo гpaдoвeтe и ceлaтa, oт ĸoитo пpoизxoждa. Taĸa в oблacтитe пoд ĸoнтpoлa нa бългapcĸия пpeдвoдитeл ocтaвaт пpaбългapи, cлaвяни и oĸoлнoтo мecтнo нaceлeниe. Cпeциaлнo зa пpилeпcĸaтa и битoлcĸaтa oблacт иcтopицитe твъpдят, чe тe ca били бyĸвaлнo пpaзни oтĸъм нaceлeниe c гoдини.

Toвa oзнaчaвa, чe peaлнo cлeд вpъщaнeтo нa oгpoмнaтa чacт oт poмeйcĸoтo нaceлeниe пo ĸpaищaтa, oт ĸoитo пpoизxoждaт, нa тepитopиятa нa тeзи двe днeшни мaĸeдoнcĸи oблacти ce e oбpaзyвaл дo гoлямa cтeпeн eтничecĸи чиcт aнĸлaв oт пpaбългapи. Toвa ce твъpди вĸлючитeлнo oт мaĸeдoнcĸи yчeни. Eтo и eднo oт нaй-вaжнитe пocлeдcтвия нa ĸyбepoвитe дeйcтвия, ĸoитo мoгaт дa бъдaт изпoлзвa в пoлзa нa Бългapия днec. Чecтo ca тиpaжиpaни eтничecĸи „paзлиĸи“ мeждy бългapcĸия нapoд, пpoизxoждaщ oт „тaтapи“ (югocлaвcĸa мaнипyлaция, oпитвaщa дa пpинизи пpaбългapитe) и мaĸeдoнcĸия – пpoизxoждaщ oт „вeлиĸитe aнтични мaĸeдoнци“.

Kaĸ тe вoдят нaчaлoтo cи oт пocлeднитe, пpи нaпycнaтa oт пpeдишнoтo cи нaceлeниe зeмя, нaceлeнa пoчти изцялo c пpaбългapи? Излизa, чe „иcтopичapитe“, ĸoитo твъpдят тoвa, пpoизxoждaт пpяĸo oт гopecпoмeнaтитe „тaтapи“.

Ha тaзи тepитopия нa пpaĸтиĸa e фopмиpaнa oщe eднa Бългapия, cъщecтвyвaлa мнoгo cъвceм близo дo нac, зa ĸoятo в мoмeнтa мoжe би ce знae пo-мaлĸo, oтĸoлĸoтo зa дъpжaвaтa нa Boлгa. Moжe би, ĸaтo днeшeн пoлитичecĸи cтaтyт, e билa нeщo ĸaтo вътpeшнa aвтoнoмия. Hяĸoи yчeни cчитaт, чe дa ce гoвopи зa ocнoвaнa втopa бългapcĸa дъpжaвa e пpecилeнo, нo e фaĸт, чe Kyбep и cпътницитe мy вoдят дocтa нeзaвиcимa пoлитиĸa. Toвa пpoличaвa oт oпитa зa пpeвзeмaнe нa Coлyн пpeз 680г., ĸoйтo визaнтийцитe ocyeтявaт. Би билo нepeaлнo тaĸaвa ĸpaчĸa дa бъдe пpeдпpиeтa oт oбиĸнoвeни фeдepaти във визaнтийcĸитe зeми. Bпocлeдcтвиe тя ycпявa дa paзшиpи пpeдeлитe cи и дa вĸлючи тepитopии oт днeшнитe Aлбaния и Гъpция. Koлĸo вpeмe e cъщecтвyвaлo тoвa пoлитичecĸo oбpaзyвaниe e cпopeн въпpoc. Πpeдпoлoжeниятa вapиpaт oт няĸoлĸo гoдини дo вeĸ и пoлoвинa.

Hяĸoи иcтopици cмятaт, чe Kpyмoвaтa динacтия вoди нaчaлoтo cи тoчнo oт пpaбългapcĸи poдoвe oт Maĸeдoния. Дъpжaвнocттa, ycтaнoвeнa oт Kyбep в paйoнa, мoжe би пpoдължaвa дo oĸoнчaтeлнoтo влизaнe нa тaзи тepитopия в пpeдeлитe нa нaшaтa Бългapия пpи Πpecиян. Имa cтaнoвищe, чe poдoвeтe нa мecтнaтa apиcтoĸpaция мoгaт дa бъдaт пpocлeдeни чaĸ дo дeceти вeĸ. Bъпpeĸи нeяcнoтитe oт пepиoдa, имa пpoпycнaти пoлзи, ĸoитo зaдължитeлнo мoгaт дa бъдaт извлeчeни и ceгa. Aĸo иcтopиятa зa Kyбep и oпpaзнeнaтa зeмя, ĸoятo зaвapвa и нaceлвa плътнo c пpaбългapи бъдe paзяcнeнa и пoпyляpизиpaнa, тoвa мoжe дa пoдeйcтвa в пpoтивoвec нa гoлямa чacт oт иcтopичecĸaтa пpoпaгaндa нa дpyги дъpжaви зa минaлoтo нa peгиoнa. Ocтaвa въпpocът зaщo нe ce aĸцeнтиpa дocтaтъчнo нa фaĸти ĸaтo тoзи.

Археологическите проучвания на територията на днешна Република Македония показват наличието на прабългарско присъствие. В 808 г. при управлението на кан Крум, който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България.

През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море.

Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош българско златно съкровище, с Преславското златно съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.

Връх Кубер в Тангра планина, Антарктика е именуван на владетеля

Материали от: littlebg.com
bg.wikipedia.org

Материалът Хан Кубер – братът на хан Аспарух, който побеждава аварите 6 пъти и създава Куберова България е публикуван за пръв път на Опознай България.

На пагона има вензел с буквата „К“. Това е означение за шефството на полка. Шеф на полка е Княгиня Клементина-майка на цар Фердинанд, починала през 1907г.
Пълното наименование на полка, който участва в битката в Завоя на река Черна е ‘‘9-ти пехотен на Нейно царско величество княгиня Клементина полк“. Личният му състав е наричан още “Клементинци“.

Боен командир на “Клементинци“ в Завоя на Черна е подполковник Борис Дрангов. Полкът е в новосъздадената 302-ра дивизия с германски щаб, но фактически с български личен състав, ако изключим малобройните германски батальони, по-малки по численост дори от българска пехотна дружина. МАЛКИ, НО МНОГО ЕФЕКТИВНИ В БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ.

По време на войната 9-ти пехотен Пловдивски полк има 5-ма командири. Съдбата на всички е една и съща – загинали с чест или повишени!

В края на октомври 1916 г. полкът е прехвърлен на Битолския фронт. Край завоя на река Черна се разгарят едни от най-тежките сражения през цялата кампания. Тук “Клементинци “се изправят срещу французи, сърби, по-късно идва и цяла италианска дивизия – 35-та, както и срещу руснаците от Експедиционния корпус, прехвърлени по море от Франция на фронта в Македония, прераснали в цяла дивизия.

Руската агресия срещу България на фронта в Македония е исторически факт, премълчаван и до днес от КАЗИОННИТЕ ИСТОРИЦИ, които крият, че Русия е враг на България. За да заличат този факт, УКРИВАТ ЦЯЛАТА БИТКА В ЗАВОЯ НА РЕКА ЧЕРНА.

Руснаци и французи влизат в Битоля на 19.11.1916г. и я ОКУПИРАТ, но по-нататъшното им настъпление е спряно от Българската армия на височините северно от града. Съглашението плаща много висока цена за този частичен успех: по-минимално, занижени от негови източници данни дава 130 000 убити, тежко ранени и евакуирани при почти двойно по-малки загуби на българи и германци.

През март 1917г. за командир на 9-ти пехотен Пловдив полк е назначен легендарният подполковник Борис Дрангов, родом от Скопие. Приоритетна грижа на командира Б. Дрангов ВИНАГИ са войниците. Дълбоки укрития, ешелонирана отбрана-това спасява много животи под тежките вражески обстрели. Като прибавим споделянето на несгодите, добрата дума за всеки и войнишката храна в командирското канче не е чудно, че командирът подполковник Б. Дрангов спечелва сърцата на своите войници завинаги.

Подполковник Борис Дрангов загива край кота 1050 в Завоя на р. Черна. На 26 май 1917 г. героят от три войни преминава във вечността, умирайки от раните си, получени при артилерийски обстрел на противника – ИТАЛИАНЦИ, на българските позиции на Завоя на р. Черна. Посмъртно е произведен в чин полковник.

А иначе руските ПОРОБИТЕЛИ на Македония са посрещнати и бити с много тежки загуби за тях в май 1917г. БРИГАДАТА ИМ, С КОЯТО СА АТАКУВАЛИ Е ПОЧТИ ИЗЦЯЛО УНИЩОЖЕНА. С това реалното руско военно участие на фронта в Македония приключва.

ФАКТИЧЕСКИ КАКТО В ДОБРУДЖА, ТАКА И В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1917г. БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ИЗВАЖДА РУСИЯ ОТ ВОЙНАТА. Това е забележителен факт – ЕДИН ВРАГ ПО-МАЛКО.

На 3.03.1918г. в Брест-Литовск окончателно Русия подписва мирен договор с победителите над нея, с който КАПИТУЛИРА ПРЕД БЪЛГАРИЯ И НАШИТЕ СЪЮЗНИЦИ.
Боевете срещу руските агресори раждат две велики за България дати – 9 май 1917г. – ден на победата в Завоя на река Черна и 3 март 1918г.- ден на КАПИТУЛАЦИЯТА на Русия пред България.

Съдбата на повечето оцелели руснаци на Солунския фронт е печална. След излизането на Русия от войната мнозинството от тях отказват да се бият и са интернирани във френската колония Алжир, където повечето умират от болести.
РУСНАЦИТЕ, КОИТО СА ЗАГИНАЛИ В БОЕВЕТЕ ИМ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ СА ПОГРЕБАНИ КРАЙ СОЛУН И КРАЙ БИТОЛЯ заедно с “православните“ им “славянски“ съюзници и други големи български врагове-сърбите.

Споделено от Янко Гочев

Материалът Историята на легендарния 9-ти пехотен Пловдивски полк с вензел с буквата „К“ на пагона и победата в завоя на река Черна е публикуван за пръв път на Опознай България.

Когато посетих Асеновата крепост и се запознах с надписа на цар Иван Асен II издълбан в скалата на крепостта се запитах доколко той е имал основание да използва титлата ”цар на българи, гърци и други страни”. „В лето 6739(1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град”.

Отговор ми даде друг възпоменателен надпис върху мраморна колона в църквата Св.Четиридесет мъченици във Велико Търново ознаменувал голямата победа на българските войски при Клокотница. „В лето 6738(1230), индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия(Тракия) и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град владееха фръзите(латинците), но и те се покоряваха под ръката(скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си(съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, Aмин.”

Годината след Клокотнишката битка цар Иван АсенII укрепва и разширява крепостта, която е съществувала още от времето на траките и по-късно е преустроена от Византия. През този период е построена и църквата ”Света Богородица Петричка”, която днес е единствената изцяло запазена постройка от това време.

През 1883 г. надписът е унищожен по нареждане на тогавашния кмет грък по народност. По щастливо стечение на обстоятелствата още през 1706 г. френският учен Пол Люкас успял да препише текста и така той бил запазен за поколенията и издълбан по-късно отново в стената.”

Църквата ”Света Богородица Петричка”

Ползвани източници: http://buditeli.blog.bg
karavelov.blog.bg

Материалът Станимашкият надпис още всява шок и ужас у гърците: Цар Иван Асен II – цар на българи, гърци и… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Прабългарите през 535 година превземат Рим. По този повод в италианското градче Челе ди Булгерия неотдавна бе открит паметник на Алцек, брата на Аспарух. Медиите отразиха масово, но пестеливо церемонията с участието на посланика в Рим и бивш служебен премиер Марин Райков и кметовете на Челе ди Булгерия и на Велики Преслав Джино Марота и Александър Горчев.

Градчето е в полите на планината Булгерия. Статуята е 3-метрова, на каменен постамент с тегло 3-4 тона и е в самия му център. Там обаче е имало прабългари век и половина преди Алцек. Той просто е дошъл по стъпките им. Най-смайващото е, че те влизат в Италия от Африка и стигат до Рим.

Българите обсаждат Рим и го превземат през 535 г. като част от византийската войска на император Юстиниан Велики (527-565) с техен стар враг – готите. Хрониките разказват, че заедно с тях са се биели и славяни. Това обяснява защо после Аспарух лесно прави с тях обща държава.

През 535 г. Византия се опитва да си върне Запада, най-вече Апенините. Император Юстиниан успява с помощ от българите. Но първият българо-византийски съюз е с император Зенон от 480-482 г. Той също е за война с готите.

Патриархът на Антиохия Михаил Сирийски в своята „Хроника“ за времето на император Маврикий (582-602) описва съперничеството между българи и готи така: „По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития… на брой 30 000 души…, дошли до реката Танаис (Дон) и Меотида (Азовско море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите край Азовско и Черно море, които са византийско владение), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той минал реката Танаис по посока към Дунав, който се влива в Понтийско (Черно) море. Той помолил Маврикий да му даде една област да се заселят и да станат съюзници на ромеите… Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени българи.“

Хронистът Йорданес, разказвайки за българите край Понтийско (Черно) море, също акцентира на съперничеството им с готите, владеещи голяма част от Западната Римска империя, включително почти цяла Италия. Според Йорданес „по протежението на Понтийско море са местата, обитавани от българите, които се прославиха заради нашето нещастие и греховете наши“. Той разказва, че те воювали яростно с могъщия готски крал Теодорих Велики (453-526). В похвалното си слово за този владетел близкият до него духовник Магнус Феликс Енодий ги нарича през 506 г. „страшните по целия свят българи“. Той пише: „Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не бе помагало при сражение. И готите, и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че всред човешкия род имат противник, равен на себе си… Те, българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът…

Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е водел войните си само с набези. По-рано те вярваха, че светът е открит за тях.

Сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш!“

Именно с остготите воюват българите, когато нахлуват на Апенините. Хронистът Павел Дякон твърди, че първата им поява е през 568 г., когато заедно с лангобардите на крал Албоин нахлуват в Италия. Завоюват областта, в която по-късно Алцек ще бъде настанен с ордата си. Благословена земя, нарече по-късно Ломбардия. Всъщност около 30 г. по-рано българите вече се бият там.

Като мъдър управник Юстиниан решава, че е по-добре да им плаща, за да помагат на войските му, вместо да трепери от набезите им.

Впрочем Юстиниан произхожда от бъдещите български земи. Смята се, че е роден в градчето Тауризиум, сега село Таор близо до Скопие. Има и версия, че е от Сердика и е с тракийско потекло. Твърди се също, че е латинизиран славянин. Но е последният император, говорещ латински като роден.

Източник: 168chasa.bg

Материалът Забранената история, която трябва да знаем! Ето как българите окупираха и превзеха древен Рим! е публикуван за пръв път на Опознай България.

През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в „чувал“ и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната.

Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция – всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър. Планът тръгва успешно — французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.

Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака.

На позиция при Добро поле

В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.

Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.

В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:

„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история – се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една! / факти.бг

Материалът Eсента на 1918 г. Битката при Добро поле, когато Антантата решава да… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Кесарят бил нещо като  вицевасилевс  и Тервел е първият невизантиец, който получава тази титла от императора. Той става най-достойният чуждестранен владетел в доминираната от Европа Византия.

По времето на Тервел в средиземноморския свят се налага нова сила – Арабският халифат. През 712 г. войските му нахлуват в Европа през Гибралтар. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море, предвождани от Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Те идват с невиждана за епохата армия – 200 000 души и 5000 кораба. Арабите прокопават ров край византийската столица от Златния рог до Мраморно море. Започват да нахлуват и в България.

След тежко сражение българските войски отблъскват арабския авангард, предвождан от Убайда. Разбиват и четирихиляден разузнавателен отряд на главнокомандващия Маслама. Самият той се спасява с бягство и е толкова впечатлен от българските войски, че заповядал арабският лагер да бъде ограден с още един ров, за да се защити от тях. Така обсаждащите се превърнали в обсадени.

Някои съвременни чуждестранни изследователи незаслужено приписват заслуги само на тогавашния византийски император Лъв III Иса­вър, който бил организирал блестящо отбраната на Константинопол. В действителност той изпраща патриция Сисиний да търси помощ от Тервел. Както свидетелства хронистът Михаил Сирийски, византийците разчитали на българите срещу армията на халифата и действали в абсолютна координация с тях: „Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето  – от ромейските кораби… Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето, и трето – от българите…“

След неуспешна едногодишна обсада, през лятото на 718 г. арабите получават свежи сили. Новата войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение българите тотално я разбиват. Една от причините можем да открием в лаконичната характеристика на един арабски писател: „Българите са исполини по ръст и на ръкопашен бой десет наши бойци не могат да победят един българин.“

Различни източници изчисляват, че при Константинопол халифатът губи заради българите 22-32 хил. души. Поражението се оказва „велико бедствие за исляма“. Това окончателно охлажда арабските опити да нахлуят в Европа през Босфора, след като вече са стъпили в Испания. За първи път България се откроява като геополитически фактор в европейския югоизток, а приносът на Тервел за спасяването на християнска Европа ще се изтъква в западните извори чак до ХVI в. Въпреки това днес той незаслужено е засенчен от романтичния образ на Карл Мартел, възпяван като спасителя на стария континент само защото през 732 г. отблъсква при Поатие осемхилядна арабска армия и спира халифата до Иберийския полуостров.

Не е трудно да си представим европейското бъдеще, ако през 718 г. огромната арабска армия не бе отблъсната от българите при Константинопол.

Източник: в. Преса, печатно издание, брой 44 (750 от 14 февруари 2014) 

Материалът ХАН ТЕРВЕЛ – СПАСИТЕЛЯТ на ЕВРОПА от арабите! Всеки българин и европеец трябва да ЗНАЕ и ПОМНИ как са посрещнати първите ислямски нашественици! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.