Любимият цвят на Гери е жълто, затова и цялото събитие минало под този знак – украса, дрехи, цветя, дори и годежният пръстен, който е от жълто злато. На романтичната вечеря любовни песни изпълнил музиканта Илин Папазян – Ниньо от „Гласът на България“, а фотографът Деян Романов запечатал незабравимите моменти. Важна част от събитието били шеф Росен Чакъров, който приготвил кетъринга, както и сватбеният организатор Ваня Гергова от „Ваняя Стил“, която се заела с декорацията.

Голямата изненада обаче не било самото предложение, а приятелите им, облечени също в жълто, които неочаквано изненадали годеницата и станали свидетели на предложението за брак.

„Помолих Гери, преди да отидем на въпросното събитие, да отскочим до нашето първо място. Всичко беше подготвено. Там я чакаше романтична вечеря, която да се превърне в предложение за брак. Не беше лесна задача да организирам всички хора. На жълтата приказка край р. Въча се случи и чух заветното „Да”, сподели радостният Стелиан.

Източник: Марица

Материалът Като в приказка: Романтично предложение за брак край р. Въча. СНИМКИ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Те си липсват всяка минута, в която не са заедно, чакат се с нетърпение да се видят. „Единият тръгне ли да пада, другият го дърпа, видиш ли, че единият се отказва, другият се държи повече“, споделя Донка Стоянова. Марко допълва, че има ли мрак по лицето на единия, търси се вариант да излезем от тази ситуация.

Най-тежки са първите десет години от брака им, когато се борят да имат дете. И днес си спомнят за тези моменти със сълзи в очите. Донка разказва как е ходила тайно по билкари и баячки. Дори е предложила на мъжа си да се разделят. „Аз й казах, че няма да стане, ако трябва ще си осиновим дете, но аз с нея няма да се разделя“, категоричен е Марко.

Съдбата ги среща с доктор Методи Генов, на когото са благодарни до днес. Той оперира Донка и през 1986 година се ражда синът им, а след още 10 години -дъщеря им. Днес те са поели своя път, а любовта на родителите им е все така силна.

Донка не вярва, че децата сплотяват двама души. Ако я няма любовта, те не могат да задържат никой.

„Дойдат по празници, после си вземат багажа и всеки си заминава, но ние оставаме, ние трябва да се крепим“, категоричен е Марко.

„Все ме прегръща, все ме целува, все гледа да е до мен. Имали сме по цели маси гости, той обаче ще ги остави и ще дойде до мен“, допълва Донка.

За него тя остава момичето от първата им среща през далечната 1972 година. В коридорите на техникума в Сливен първо забелязал красивата й коса. Била в първи, а той-в трети курс.

Тази тръпка е жива и днес – категорични са двамата. Никога не лягат скарани, а най-дългата им раздяла е два дни. Той е кмет на село Роза, а тя – детска учителка. Въпреки че са ангажирани в работата си, с нетърпение чакат края на деня.

Мечтаят да имат повече време заедно и да дочакат още внуци. Искат да им оставят едно послание – че животът е простичък, а голямата му тайна е любовта.

Източник: plovdiv24

Материалът За пример: Българско семейство още влюбени след 45 години брак е публикуван за пръв път на Опознай България.

Баба казваше, че в този живот най-важно е за кого ще се ожениш. Всичко друго е „вятър работа“. Защото, според нея, лошия мъж или жена може да обезсмисли целия ти живот. „Каква полза от учене и пари, ако не те уважават в къщи?“

– Като ще се жениш – ми казваше тя – ще гледаш три неща: да е добър, да е работлив и да не пие!

Освен тези три основни изисквания, които бяха задължителни, имаше и някои препоръчителни. Като например: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в семейството /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма болни в рода и най-вече луди и охтичави /болни от туберкулоза/, а и да не е с черен цвят на кожата. Защото, казваше баба, то черното „плуве“. С каквото и да го смесиш, то все най-отгоре изплува. За нея да си черен, беше по-лошо от това да си… простоват /както тя наричаше откровено простите хора/. Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и как живеят. Да не се окажат някакви „диваци“. „Защото накрая всички правят, каквото са видели от майка си и баща си. За това хубаво ги виж какви са!“. Е и да не е грозен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го искало много имотно момиче. Богато, ама грозно. Майка и баща й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.

– А бе, защо не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, каквото като е грозна?
– Не я искам! Ами ако народи 5 грозни момичета, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?
Като се замислиш – има логика.

– И много да избираш файда няма. – продължаваше тя. – Ние тъй избирахме един хубавец за една роднина, от хубав род, богат, баща му авторитетен. Взехме го за хубав, пък той да излезе един простак. Отрови й живота. И да е учен пак нищо не значи. Аз знаех един доктор, дето все викаше за жена си „онази овца“.

– А бе то жененето е деликатна работа. – заключаваше по някое време. – Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.
– Ами ако не се оженя? – питам я аз.

– Абсурд! – вдигаше категорично глава. – Днес се ожени – утре се разведи!
– Не е ли грях развода, бабо?
– Да се караш и крещиш по цял ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си минала по реда си. Разведена е по-добре от стара мома.
– После не ли по-трудно да се ожениш?
– Те хората са го казали: първия път се жениш сам, втория път те жени родата, третият път цялото село. Като стигнеш до селото – внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш, само когато ти „оттърва“!
– В какъв смисъл?

– Ами така. Ако имате да работите нещо двамата, или ще ходите някъде или предстои нещо важно, пък той те ядосва – ще мълчиш! Нека да мине каквото сте подхванали, пък после… той няма къде да избяга. Мене така понякога дядото ми е ядосвал, ама аз като знам каква работа ни чака – мълча, че да не се разсърди и да не я свършим. Като мине всичко, и ако и на мен не ми е минало, му казвам каквото съм искала. Ще гледаш работата да върви и децата да са добре! И вечер да имаш ядене на огъня! Цял ден може да правиш каквото искаш, той като се прибере и има манджа, няма да те пита какво си правила цял ден, а и едно уважение е това!
– Бабо, страшна ми се вижда тази работа с жененето…
– Такава е! От жененето по-страшно няма! Защото не знаеш на какъв ще попаднеш. Вземаш го за хубав, пък…

Баба гледаше на брака, като нещо което е неизбежно и трябва да се справиш с него по най-добрия начин и да ограничиш щетите. Тя беше изпълнила голяма част от инструкциите за женене, в нейния избор за съпруг. Дали е била щастлива с него? Не сме говорили за това, а и едва ли има някой с еднозначен отговор на този въпрос. Но си спомням, колко ме впечатли, когато на погребението на дядо, баба се приближи до ковчега, преди да го спуснат в гроба и дълбоко се поклони. Дали традицията е такава или тя така го е почувствала не знам, но в този момент знаех, че му благодари и се сбогува с него достойно и истински. Без драми и ненужни думи. Просто поклон и край!

Във времената, в които е живяла тя и 100-те си години живот, през които с нейна помощ се ожениха много хора /някои от които не бяха много доволни от избора/, тези правила са били важни и съществени и единствен начин да подчиниш това нелогично нещо – женитбата, на логиката. До колкото това е възможно, разбира се. По повод липсата на логика в отношенията между мъжете и жените, баба ми даваше за пример мъж, който бил влюбен в много грозна жена. Всички му казвали: А бе къде са ти очите? Не виждаш ли колко е грозна? А той отговарял: Да можех да ви дам моите очи, да я видите през тях колко е красива… Божа работа е тази, казваше баба, така го е отредил Господ: за всеки да си има негов човек, дори и за грозните.

Сега времената са различни и дали си стара мома или разведена няма особено значение. Внимание вече се отдава на това, всеки да е щастлив и да прави това, което му носи удоволствие и ако имате късмета да срещнете човек, който да разбира и уважава това ваше желание – сте късметлии, ако ли не – ви предстои битка или примирение.

Времената може и да са различни, но някои неща не се променят – като трите основни правила при избора на съпруг/а. Защото е важно да е добър – с добър човек лесно ще се разбереш, важно е да е работлив – да не ти се търкаля по цял ден вкъщи и да не може да нахрани децата, а за пиенето – мисля всичко е ясно. Там пораженията могат да бъдат катастрофални.

Баба никъде в инструкциите не споменаваше любов, може би защото се беше разделила с нейната голяма любов, преди да бъде изселена със семейството си от Румъния в България или просто смяташе, че любовта е фактор само в началото и после всичко се свежда до това да е добър, работлив и да не пие.

Сега имам дъщеря на почти 17 години и не знам какви инструкции за женене мога да й дам. И тези на баба не са много актуални /или поне не всички/. Единственото, което мога да кажа и на двете си деца е да обичат! Да обичат с цялото си сърце, пък каквото ще да става. Може да са щастливи, може да ги боли, може да се разочароват, но е важно да са обичали!

Надявам се те да имат късмет, а аз да помъдрея докато дойде време да се заженят внуците, че да мога да ги посъветвам нещо…

Материалът “От жененето по-страшно няма!” – съветите на баба за семеен живот е публикуван за пръв път на Опознай България.

Пред Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина в Обрадовския манастир „Св. Мина“ в София хората се молят за изцеление от тежки болести, за рожба или за приятел/ка в живота, пише РОЗАЛИ.

Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина е нарисувана от руския художник Михаил Малецки и е донесена в манастира в началото на 1950 г. Св. Мина се е явил в сън на художника като е пожелал да бъде нарисуван.
Малецки е бил светски художник и не се е занимавал с църковна иконопис, затова от начало не е обърнал внимание на съня, но той се е повторил и потретил. Човекът тогава разбрал, че действително трябва да нарисува светеца. Светията в съня е пожелал да го нарисуват и да отнесе иконата в Обрадовския манастир в София.
Художникът даже не знаел къде се намира манастирът, разпитвал на Женския пазар в София и му казали къде да отиде.

Донасянето на иконата в манастира съвпаднало с деня на честванията на Свети Великомъченик Мина на 11 ноември, без художникът да знае, че това е празникът на Св. Мина. Още с донасянето на иконата в манастира тя проявява дар на чудотворство, сляпо дете е прогледнало още на момента.

„Множество хора се спират пред нея, за да отправят молитвите си. Действително сме свидетели на множество чудеса на изцерение на тежко болни хора. От друга страна бездетни семейства след молитва пред Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина се сдобиват с желаната от тях рожба.

Млади хора, пък, които не намират подходящия другар/ка в живота си, светията по неговото застъпничество посочва подходящия за венчавка човек.
Множество са чудесата, които върши Свети Великомъченик Мина, разбира се, след усърдна молитва от страна на хората, произлизаща от дълбочината на сърцето, с истинска вяра, а не случайно от никъде и от нищото. Всичко това се случва, благодарение на отправените пред него молитви.

Най-често хората се молят за това, но всеки според нуждата си. Радостното е, че има и много молитви, които се отправят от благодарност. Много хора, когато получат помощта от светията и благодатта на Бога, след това идват бързо да благодарят. Затова и Свети Великомъченик Мина се почита като бърз помощник. Св. Мина е закрилник на семейството, на бездомните и страдащите“, допълни още Борис Петров, протойерей в Обрадовския манастир „Св. Мина“.

Молитва към Св. великомъченик Мùна:

О, пречуден и бърз помощниче, страдалче Христòв и чудотворче, велик сред мъчениците Мùно! Ето, както виждаш, ние със сълзи прибягваме към тебе, горещ ходатаю за нас пред Бога, целуваме иконата ти с вяра и любов, и чрез тебе умоляваме Бога, Който е дивен в Своите светии! Погледни милостиво на нашите въздишки, досточудни, и изпълни всички богоугодни просби на нас, които с любов те почитаме: изцели нашите болести, излекувай недъзите ни; ако е полезно за нас, намери изгубените от нас вещи, та да се утешим и да се усили вярата ни; ето, гледаме на твоя образ като на тебе самия, спомняме си подвига на твоето страдание и вярваме, че в тоя миг се молиш на Бога за нас, многогрешните, стоиш заедно с нас в тоя храм и чуваш всички наши умилени просби, които отправяме към тебе. Затова без съмнение вярваме, с надежда се помазваме с елей от твоята икона, и според вярата си получаваме изобилна благодат от Бога, поради което с веселие ти благодарим и те възхваляваме с тези думи: Радвай се, великомъчениче Мùно, бърз помощниче на тия, които те обичат…Амин.

Честит празник! Здраве, благоденствие и светли дни!
Имен ден празнуват днес Мина, Минчо, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.
С решение на правителството от 2010 г. днешният ден е обявен и за професионален празник на охранителя и частната охранителна дейност.

Материалът Историята на чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина в Обрадовския манастир „Св. Мина“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ако все още не сте срещнали любовта, посетете храма с неговата чудотворна икона.
По-долу сме качили текст, върху който сами да съставите своята молитва към Свети Фанурий.

Свети Фанурий прекарал своя живот в помощ и служене на хората, преди да приеме неговата мъченическа смърт след огромни изтезания и нечовешки мъки.
Свети Фанурий ще ви помогне да откриете щастието в любовта.
Днес Свети Фанурий помага на вярващите да намират своята голяма любов. Човекът, с когото могат да изградят естествено хармонични отношения, които да просъществуват във времето.

В Обрадовския манастир, където се намира голямата чудотворна икона на Свети Мина, има и чудотворна икона на Свети Фанурий.
Вярващите, които са ходили там, са видели около иконата на Свети Фанурий, че има оставени предмети.
Те са от сватбите на щастливо оженените или омъжени, които са получили подкрепа от Светеца.

Вярващи разказват, че са имали сполучлива връзка или брак.

Когато отишли в манастира на поклонение и се помолили пред иконата не само на Свети Мина, но и на Свети Фанурий, след време тяхната връзка или брак се разпадали, защото в живота на хората се появявал истинският и най-подходящ партньор.

Голямата чудотворна икона на Свети Фанурий в храма на Обрадовския манастир

Много хора се оплакват, че макар и да имат приличен брак, все нещо не им достига в отношенията и това ги прави нещастни.

А когато започнат да полагат някакви специални усилия, за да внесат разнообразие или по-голяма хармония в своите отношения, получава се обратният ефект.
По-младите двойки решават, че ако направят още едно дете, то ще скрепи техните отношения, но се оказва, че това не е било уместното решение.
Затова на помощ идва обичаният Свети Фанурий.
Когато изпитвате вътрешни съмнения относно вашето семейно спокойствие, хармония и естествени отношения, търсете младия Светец за помощ и за съвет.

Ето и обещаният текст, върху който ще Ви помогне да съставите своята молитва към свети Фанурий.

За разлика от България, където Свети Фанурий е все още малко познат светец, то почитта към него в Гърция е голяма.
Там го търсят за лечение на онкоболни.
Голяма чудотворна икона на Свети Фанурий има в гръцкия град Волос.
След молитви пред иконата, излекувани са били и болни от рак в последен стадий.

Свети Фанурий останал сирак, след като негодници убили баща му и измамили неговата майка. Той избягал от родното място и се заселил в покрайнините на едно полупустинно селище. Започнал да се труди усърдно, пише chudesa.net.
Изчистил камъните от почвата, оформил градинки, в които засял плодове и зеленчуци. Помагал на изтощените пътници, носел им вода, давал им от произведената храна.

Заради доброто му и щедро сърце, Господ го надарил с дарбата да лекува. Фанурий се молел горещо и после можел успешно да прогони всякакви болести. В същото време Св. Фанурий бил безценен проповедник на правата вяра. Той кръстил много хора в името на Христос.
След като успял със силата на горещата молитва да спаси мъртвата дъщеря на управителя на един град, 5000 души приели Христос в знак на признателност, благоговеейки пред неговата безгранична сила.

Но злото не подминало кроткия и предан Фанурий. Бил набеден, че се занимава с магии и бил екзекутиран около 1500 година.
Благочестиви хора погребали тялото на светеца в една пещера.

Минали години трима овчари видели как свети силен пламък откъм пещерата. Помислили, че там може да има заровено съкровище и решили да проверят.
Не намерили злато или други скъпоценности, но открили нещо още по-ценно, при това свято. В пещерата лежало тялото на Свети Фанурий нетленно. На гърдите на светеца имало свита кожа на руло. На нея били изписани житието и страданията на младия Светец.

Днес Свети Фанурий помага на хората най-вече да намерят подходящия партньор за брак. В Обрадовския манастир около иконата на светеца има оставени безчет дарове от хора, открили любовта с помощта на Св. Фанурий.

Свети Фанурий разделя неподходящите партньори, а после помага да се срещнат подходящите.
Има случаи, в които след посещение на Обрадовския манастир без явна причина двойки, които са съжителствали години се разделят.

Материалът Чудотворната икона на Свети Фанурий в Обрадовския манастир лекува и помага за … е публикуван за пръв път на Опознай България.

За целта пловдивчанинът взел билети за концерта на любимия изпълнител на приятелката си още преди Коледа, за да се дореди до първите редове. След това двамата написали различни плакати, с които да покажат на испанеца колко много го харесват, а хитрецът Иван пъхнал и един допълнителен между тях, на който пишело на испански „Енрике, помогни ми да направя предложение на приятелката си. Тя ти е голям фен. Изкарай ме на сцената”. Когато певецът видял написаното така и направил. Така Иван се озовал на сцената и предложил на Нели по начин, който тя едва ли някога ще забрави. Сватбата е планувана за 27 август – датата, на която двамата се запознали.

Материалът НЕВЕРОЯТНО! Да предложиш брак на концерт на ЕНРИКЕ ИГЛЕСИАС. Кой е смелчагата? (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.