Безспорно едни от най-завладяващите исторически сведения са публикациите в пресата от конкретен, интересен период. Те освен чисто информативни, имат за задача да пресъздадат и мисленето на тогавашния журналистически елит за събитията в света на политиката, както и тяхното отношение към силните на деня.

Именно затова решихме в серия от публикации да ви представим различни материали от световния печат, свързани с цар Борис III. Всеки един от тях се появява в различен момент и държава, но общото между всички е причината за публикуването им, а именно: невероятния интерес и отзвук, който предизвиква българският владетел в световната общественост и преса.

„Информейшън“, САЩ, 14 декември 1928 година:

„Царят (бел. ред. цар Борис III) е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много осведомен по американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в близък допир с народа си, където и да отиде. Той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държание, съвършено лишено от престореност.

Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, що може за своя народ.“

„Дейли Телеграф“, Великобритания, 28 декември 1928 година:

„И ако един българин е по-демократичен от другите – това е царят. Една вечер, когато биволите се прибираха всред облак прах, Негово Величество ме прие в едно старо българско стопанство. Тук, в долината на розите, той живее като всеки заможен селянин всред цветята и планината, които обича. По-късно царят ни отведе с автомобил през хълмовете, където той познава всеки земеделец по име,  и ние узнахме, че всеки път, когато може да има кратка почивка, той обикаля провинцията със своя пътнически автомобил, който кара самичък. Той яде скромно в най-бедните села, говори с мъжете, жените, децата, които го гледат по-скоро като другар, отколкото като човек, който живее в дворците; когато няма друго жилище, той се връща да спи в автомобила си. Заедно с кръвта на Людовик XIV, царят е наследил латинското достойнство и чар. Чувствителен и сериозен, той е крайно привлекателна личност. Той страни от всяка форма на публичност и предпочита да пътува инкогнито. Недоверчив към всичко прекалено модерно и към всички внезапни нововъведения, той още си служи със спалнята, в която е спал като дете и отказва да смени каквото и да било от викторианската мебелировка в дворците си. Традицията значи много нещо за него и макар да е много млад, поради войната той не е имал младост. Той се отнася към отговорностите си сериозно и съчетава съзнанието за дълга с едно живо човешко съчувствие. „

„Летем светем“, Чехословакия, 15 декември 1927 година:

„Българският цар Борис е много обичан от широките маси на своя народ. Днешният български цар по възпитание и схващания е българин. Обичан е не само заради любовта си към България, но главно заради своя демократичен характер, който го сближава с народа. България вече се съвзема от раните, които й нанесоха войните. Благодарение на усилията и дипломатическите способности на цар Борис, днес и международното положение на България е много добро“.

„Ливинг ейдж“, САЩ, май 1929 година:

„Цар Борис спечели сърцата на своя народ още от първия момент на своето царуване. Със своята естествена скромност, лишена от всеки признак на парадност, той не можеше да не направи това. Днес той не само е първият гражданин на българската държава, но и най-популярната личност в нея. Той е познат навсякъде и на всякого, защото постоянно се събира със своите поданици. Веднъж го виждаме придружен от близките си приятели, да се катери по планинските върхове, друг път се бори с вълните на Черно море в моторна лодка, а трети път, сред зима, можем да го видим да извлича автомобила си от някоя преспа с помощта на неколцина селяни. Театри, концерти, войскови и народни празненства, всички важни събития са удостоени с неговото присъствие. В часове на народна трагедия той също пръв се устремява в помощ на своя народ. Хуманноста е главната характерна черта на цар Борис. Той първо е човек, после цар. България е много щастлива, гдето има за свой владетел цар Борис.“

„Ниър Ийст“, Великобритания, 7 февруари 1929 година:

„Има един българин, който напълно заслужава възхищението на Европа, загдето води държавния кораб през време на най-големите бури и запази мира вътре в страната. Аз говоря за цар Борис, чийто голям такт, широко познаване на международните въпроси, безстрашие и чар правят от личността на този монарх една от най-привлекателните в Европа. Цар Борис винаги се отъждествява най-първо със своя народ. Току-що се съобщи, че той е прекарал целите коледни празници с пострадалите от земетресението (бел. ред. през 1928 година земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер удря България), като е живял на лагер сред тях, като е ходи от място на място да надзирава работата по възстановяването и за да раздава помощи от своите скромни средства.“

„Национале“, Италия, 30 март 1929 година:

„Владетелят на България има интуицията да се приближи до народа, да го опознае, да заживее за него и да направи да бъде обикнат. Той е скромен, демократичен, строго безпристрастен и се вслушва във всички и на всички дава указания за онова, което трябва да се направи за доброто на Отечеството и отстраняването на щетите, причинени от войната. И той не само че не затвори на никого вратата на Двореца, но пожела да везе сам в малките къщи и в хижите на селяните, за да узнае най-добре техния живот, за да разбере без посредници какви са техните нужди и желания, за да даде своята подкрепа. През последното земетресение всички можаха да видят какво е било сърцето на младия цар. Няколко чака след бедата цар Борис бе вече на самото място, откъде не искаше да мръдне, въпреки опасностите, преди да се осведоми дали всички ранени са извадени изпод развалините и преди да е казал лично по една утешителна дума на всички пострадали. От това се разбира, колко малко са днес владетелите с популярност като него и така награден от симпатията на народа. Като политик цар Борис има голямата дарба да обмисля добре решенията и да желае да бъде осведомяван по всеки вътрешен и външен въпрос. Познаващ всички въпроси, той следва девиза: да се осигури преди всички благото на България. Освен от твърдата увереност от съвземането на своята страна, цар Борис се крепи и на силна религиозна вяра, която не се ограничава във външните проявления, но живее в едно чувство, внедрено дълбоко в неговата душа. Помнещ последния завет на майка си – когато бъдеш повикан да царуваш, бъди добродетелен владетел. Той се е посветил напълно на своя народ. Неговите добродетели са целесъобразни: той съветва, ръководи ,заповядва, давайки винаги пример за пожертвователността, работа и постоянство. Народът признава неговите заслуги, разбира целите му и го следва, отвръщайки с една силна обич. От това единение между монарха и народа, от тая общност на намерения, от тоя неугасим жар, който въодушевява владетеля и поданици, не може да не дойде щастливата последица на едно бързо подобряване на стопанските условия на България. С цар Борис България може да отиде далеч и в едно ново време ще напредне сигурни тъй, че ще учуди цяла Европа.“

Материалът Цар Борис III през погледа на чуждата преса. Вижте уникални материали от световния печат! е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Тъй като не знаех за тези неща от него самия, ѝ казах, че е страхотно – каза Живков. – Тя ми отговори: „Ти имаш доста сериозна роля във филма за Борис, но не съм ти казала, защото исках да изчакам да мине малко време. Ти съгласен ли си с такова нещо?”. Да, отговорих. Тя ми обясни, че в момента работят за финансирането. Това е разговор от миналата година по това време, оттогава не сме го обсъждали.“

Сценаристите и на двата проекта не са българи. И двата филма ще бъдат на английски, като причината за това е, че са предвидени за международен пазар, обясни Ярив Лърнър.

Режисьор на лентата за Калоян най-вероятно ще бъде легендарния Мел Гибсън, оповести изпълнителният директор на “Ню Бояна филм” Ярив Лърнър, пише „24 часа“.Филмът за Калоян Красивия, както го нарича Лърнър, показва история, която се случва някъде по времето на Четвъртия кръстоносен поход, и пресъздава отношенията между царя и папа Инокентий Трети.

Според исторически сведения, византийският василевс Алексий III Ангел моли за помощ Калоян в борбата срещу кръстоносците, дошли до Цариград, и му предлага в замяна да го коронясат за цар. Калоян пише на папата за предложението, защото бърза да ускори преговорите за сключване на уния с Римската църква. В отговора си папата настоява България да се присъедини към лоното на Римокатолическата църква. Калоян му отговаря след три години, като иска царска (не кралска) корона и самостоятелна църква.

В крайна сметка Калоян е провъзгласен за крал от името на папата, което в онези времена е било символ на велик престиж и авторитет на българския владетел в цяла Европа.

Сцени от филма за цар Калоян, който ще снима американската продуцентска компания “Милениум филмс”, ще бъдат на различни исторически места във Велико Търново. Най-вероятно ще има снимки и в крепостта Царевец. Това съобщиха от „Ню Бояна филмс“ за Times.bg. От компанията обмислят и да се свържат с преподаватели по средновековна история от ВТУ за консултанти на американската продукция. Филмът ще е за един от най-великите български владетели. Ще се пресъздаде история, която се случва по времето на Четвъртия кръстоносен поход, воден от император Балдуин Фландърски. Във фокуса на филмовия сюжет ще са отношенията между цар Калоян и папа Инокентий Трети, преговорите за уния между царя и папата и за присъединяването на Българската църква към Римокатолическата църква. Заснемането на сцени от бъдещата историческа продукция може да се окаже и своебразна реклама за Велико Търново, като да повиши интереса на туристите към старата българска столица.

“Цар Борис Трети наистина подкрепя евреите в България, но се оказва, че има доста повече хора, въвлечени в тази история. Иска ни се да покажем повечето от тях, като развием образите им във филма”, поясни Лърнър.

Малко е странно, че и двете истории са български, но сценариите ще се пишат от американски писатели. Според Лърнър авторите идват тук и ще работят пряко с хората, които могат да им разказват. Една от причините за избора на чужди писатели е, че сценариите трябва да са на английски, тъй като филмите са предназначени за международния пазар. Те ще бъдат заснети и на английски, като за нашия пазар ще излязат с български субтитри.

КОМЕНТАРИ:

1 – Андон Михайлов · Калоян според учените идва от гръцки и е нещо като игра на думи. Кало Йоан – Хубавият Йоан са го наричали гъркините, защото младият владетел е живял години като заложник в Константинопол, още преди братята му да обявят независимост. Обаче, гърците са му викали Скило Йоан – Кучето Йоан.

Ние си го знаем като Калоян…

2 – „Когато Стефан Данаилов се снимаше в италиански филми речта му/нищо че си отваряше устата с български думи/течеше на италиански. Когато испаноговорещи артисти снимат филм в холивуд, говорят на ням испански, а речта и звукът вървят на английски. Не може един велик цар като Калоян да ми говори на лигавия английски, а субтитрите да бъдат на български. И накрая на историята за цар Калоян какво ще се получи-американците ще излезат отново победители и ще спасяват света от измислени химери.“

3 – „Още от сега си представям с какъв респект и страх ще ни гледат по света след филма . Като направи филм за маите искаха да го линчуват. “

Материалът Мел Гибсън ще играе във филми за цар Калоян и цар Борис III е публикуван за пръв път на Опознай България.

Прехвърлят се дивизии от резерва, но броят им е крайно недостатъчен. Така на дневен ред излиза въпросът за по-нататъшните действия на стохилядната българска армия, която до този момент е ангажирана единствено да контролира значителни територии в окупираните Македония, Сърбия и Гърция. Хитлер замисля да разшири окупационната роля на българската армия, но – което е по-важно – той ще се постарае да убеди Цар Борис III да предостави български военни формирования за участието им в защита на южната част от Източния фронт, където действието на румънските военни части е повече от неефективно. Затова в края на юли той поканва официално Борис III да го посети в главната му квартира край Растенбург.

Царят е напълно наясно за естеството на предстоящите разговори и – несъмнено – това го подтиква още на 4 август, преди предстоящата му визита в Германия, да се срещне в София с бившия министър-председател Георги Кьосеиванов и настоящ за момента посланик на страната в Швейцария, на която среща се обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната. Това не остава скрито за пресата и още по-малко – за германската агентура в България. Изненадващо можеби за мнозина е твърдната позиция, която българския цар отстоява на 15 и 16 август, отклонявайки мотивирано настойчивите искания на Хитлер, като изтъква както техническата непригодност на българската армия за водене на активни действия на Източния фронт, така и необходимостта от защита на южните граници на страната при евентуално дебаркиране на съюзниците в Гърция.

Несъмнено Хитлер е – меко казано – силно разочарован от неотстъпчивостта на Царя. Но дали това е достатъчно основание да разпореди за неговото физическо отстраняване? Каква е гаранцията, че след това ще успее да наложи над България своята воля? Ако все пак такова решение е взето в случай, че царят упорства, това означава, че това е станало доста преди самото посещение на Борис III в Германия. Във всеки случай, пристигналите от Германия медицински светила – Проф. д-р Зайтц и токсикологът Ханс Епингер – отказват да подпишат смъртния акт – те са вярвали, че царят е бил отровен по същия начин, както и две години по-рано – гръцкия първи министър Йоанис Метаксас. Версията за използване на бавнодействаща отрова, причияваща инфаркт дълго време е била поставяна под съмнение, с неубедителния аргумент, че по онова време отрова с такова последействие е била непозната. Но ако е имало такава, кой и как я е използвал?

След смърта на Царя външнополитически курс на България не се променя – страната остава в Тристрания пакт, но български  войски не се изпращат на източния фронт, а бългаските евреи не са депортирани в лагерите на смърта. Германските архиви от онова време показват, че това е било очаквано, което демотивира физическото отстраняване на Борис III от нацистите. Но българския цар, с неговото аристократично германско потекло и прогерманската му ориентация му спечелват нескритата омраза от медиите на антифашиската коалиция, ясно личаща в многобройните им пропагандни прокламации. Има логика в предположението, че именно английското контраразузнаване да е пряко замесено да използва конкретния случай на визитата на Борис 3 при Хитлер, за да го отстрани чисто физически, обвинявайки за това нацистите и надявайки се, че настоенията и политическта обстановка в България бързо ще се променят накланяйки везните в посока излизане на страната от войната – подобно на Италия – и сключването на сепаративен мир. Такъв развой би дал възможност  да се нахлуе през вече незащитената южна граница на България на север, което рязко би влошило стратегическото положение на Вермахта с откриването на нов фронт през 1943 г., освен този на италианския полуостров. Но това означава, в България да се установи режим от типа на западните демокрации, нещо което никак не е по-вкуса на Сталинските амбиции за завладее цяла Източна Европа и да установи там комунистически режими, ръководени от Москва. Вече е ясно, че Германия губи войната – тя няма ресурсиите да се противопоставя на съюзениците СССР, Англия, САЩ и Франция.

Не трябва България да излиза от войната чрез сключване на сепаративен мир със съюзниците – тя трябва да бъде отвоювана със силата на оръжието на Червената армия и затова стремежите на цар Борис III за смени външнополитически курс на нстраната трябва да бъдат „посечени“. Съветсктото контраразузнаване ще се погрижи за това премахвайки царя – единствената реална заплаха за експанзионистичните намерения на Сталин, защото анализът, направен въз основа на донесенията на многобройните съветски агенти, действащи в България, показва нерешителността на либералната опозиция да смени външнополитическия курс на страната, твърдата прогерманска ориентация на правителството на проф. Б. Филов, както и твърде слабото за момента влияние на Българскатат комунистическа партия в страната.

Възможен ли е такъв сценарий? Да, като се има предвид, че три дни преди внезапната си смърт царят е бил гост в съветската легация, където – би могло – да е бил „почерпен“ със субстанция, предизвикваща относителна бърза смърт със симптомите на бъречна недостатъчност, мозъчен и белодробен отток, съпроводени с инфаркт. Опонентите на тази версия изтъкват, че Борис 3 се е почувствал недобре още на 23 август, след изкачването от него на връх Мусала на 19 август и семейната обиколка на 21 и 22 август до Соленото езеро и връх Соколец в Рила. Дали Царят не е претоварил с тези екскурзии вече увреденото си сърце? Още повече, че е бил в депресия от посещението си при Хитлер и проведените разговори с него. Дали това не е една лична трагедия с трагични последици за цял един народ?

Твърде много съвпадения и преплитане на напръв поглед случайни факти, гарнирани с нежеланието на съвременниците на тези събития да хвърлят светлина върху тях, обуславят съществуваща и до днес неизвестност и тайнственост, касаещи смърта на твърде популярния всред българския народ последен български цар – Борис III.

https://www.youtube.com/watch?v=D8Uvm67yyqo

Материалът Загадъчната смърт на последния български цар Борис III през 1943 год. – предпоставка за окупиране на страната от Съветската Армия през 1944 год. (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.