Бившият и настоящ министър председател на страната господин Борисов дарява на светата обител около двадесет и пет хиляди лева от държавната субсидия на партията си. Къде е този причудлив манастир, каква е историята му и защо стана известен по един меко казано скандален начин? Нека ви разкажем малко повече.

Манастир „Свети Атанасий Велики“ се намира в непосредствена близост до село Златна Ливада, Чирпанско. Пътят или отсечката изградена до него от магистрала Марица, стана повод за медиен скандал и нарицателното „път на любовта“. Много жалко, защото вярващите отдавна са открили пътя до това свято място и много добре знаят, че то е прекрасно поддържано, отворено за тях и вярата им. Точно на втори май българската църква чества светеца Атанасий Летни, когато е и празника на светия храм. На датата се стичат вярващи от близо и далеч в страната, за да отпият от лековитата вода в аязмото, да се докоснат до магията на природата наоколо и до прекрасния манастир.

Историята на най-стария манастир в Европа – Свети Атанасий Велики

Според учените и по точно академик Милев в България, манастира е датиран от древни времена. Именно според теорията на Милев това е един от най-старите манастири съществували в рамките на Европа въобще – основан бил през 344 година след Христа от самият светец. Първите монаси в манастира на Атанасий са били готи, които по времето са населявали именно този район. Самият светец е един от най-големите пазители на чистата и свята християнска вяра. Той е бил архиепископ в Александрия, където активно се е борил с арианската ерес, която е отричала Христос и неговата равнопоставеност.

Една от легендите за светата обител разказва за посещението на патриарха на Александрия Алексий. През 343 г. Патриархът на Александрия-Атанасий отива на църковния събор в Сердика, където се вземат важни решения за раннохристиянската църква и година по-късно, на връщане от събора, основава манастир в близост до тогавашния град Берое /Стара Загора/т.ст. 344год, основан върху останките на стара византийска крепост. Св. Атанасий пренася монашеството в Европа.

Дълго време манастирът е бил заличен от земята, бил е опожарен през 17 век по време на турското робство и случайно един овчар открива заровена икона в земята, което дава тласък за възстановяването му. Може би отново става въпрос за Св. Атанасий, който сее посвещавал в пост и молитви в скалите до манастира-Пасовата дупка. Мястото е силно енергийно, оживял рай сред мрачното ежедневие на битийността ни и заслужава да се види!

Там той вероятно е живял в постница, вдълбана в скалите до самия манастир. До отвора в скалите може да се стигне и до днес по изградена дървена стълба, но достъпът е ограничен поради опасността от срутвания. През 2003 година в манастир „Свети Атанасий Велики“ пристига патриарха на Александрия Петър Седми. Той освен, че отслужва литургия в светата обител, дарява и икона на Свети Атанасий за манастирската църква.

Легендите за манастира са тясно свързани и с харизматичната фигура на Апостола на българската свобода – Левски. Точно според легендите разказвани от уста на уста, Дякона е имал убежище под една от килиите в манастира. Левски се е укривал и в една от къщите в село Златна ливада, която доскоро съществуваше. С гордост бабите и дядовците от селото ще ви разкажат, как преоблечен като булка, Дякона преминава река Марица с лодка и отива в село Ябълково. Негов лодкар е Димитър Христов от селото, чийто род днес носи фамилията Комитов, заради смелостта му. Днес килията под, която Апостола се е укривал е реставрирана, както и цялото крило на манастира, което я помещава. Това става с дарените пари от Борисов за манастира.

„Пътят на любовта“ до манастир „Свети Атанасий Велики“ ще ви отведе до още много история. По турско време светата обител е опожарена и по-късно през 1844 година е възстановена. Портата на манастира, която днес ще видите е градена през 1980 година. Въпреки добрата поддръжка и любовта на вярващите през вековете, днес манастира се нуждае от още ремонти, за да бъде запазен. Само усилията на местната община не са достатъчни да запазим най-стария манастир в Европа действащ и до днес. По своя характер светото място е женски манастир, въпреки че днес тук има само една-единствена монахиня.

Лековитата вода от аязмото според вярващите лекува безплодие и помага при редица други заболявания. В кладенеца на самото аязмо мнозина са казвали, че виждат светеца навръх храмовия празник на обителта.

В усилията си да поддържа манастира жив и да привлече хората към него, общината на Чирпан организира ежегодно събор на поляните около него. Този събор с фолклорен характер се нарича „Гласове и ритми от Тракия“. На него се събират професионалисти и самодейци от района, за да покажат уменията си. Датата на събитието е всяко първо число от месец май, а сега достъпът е много по-улеснен, след като не трябва да се заобикаля през селото. Жалко е, че манастир „Свети Атанасий Велики“ стана известен по медиите заради изказването на инженер Запрянов, че пътят до него е изграден поради любовна афера. Дали е така не знаем, но знаем че светата обител заслужава пряк достъп от магистралата и хората трябва да я видят. Село Златна Ливада е малко и в него живеят около стотина души. Едва ли някои ще отиде до селото и от там до манастира, ако не знае за съществуването му. Затова „път на любовта“ или не, пътят до манастир „Свети Атанасий Велики“ е път до едно от местата повод за гордост, че сме българи.

Материалът Манастир „Свети Атанасий Велики“ – най-старият в Европа е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вижте поредния пример на младо семейство, заживяло щастливо на село и превърнало работата в удоволствие и бизнес. Те се казват Боян Савов и Ани Маврова. Домът им се намира в село Средно Градище (Чирпанско),

където отглеждат и произвеждат домашни храни и напитки от собствени лозя, зеленчукови и овощни градини, диви плодове и билки, лимец и слънчоглед, и ги предлагат в сайта domashno.org. Портал12 се свърза с Боян, за да разкаже трудно ли се живее на село, има ли работа там и каква, скучно ли е или напротив – обогатяващо и забавно.

Какво Ви липсваше в града и защо заживяхте на село?

Спокойствието. То винаги ми е липсвало, особено в София, където съм живял 4 години. Също ми е липсвал и въздухът, който не мога да го дишам в София. Затова моето хоби е планинарство и селото, което съм си избрал, е близо до Средна гора. Заживяхме на село, за да си произвеждаме сами храна, да не си купуваме отрова от магазина.

чиста еко- храна – домашно производство

Възможен ли е животът на село? Как се справяте?

Чудесно се справяме! Нямаме телевизия, нямаме радио, не четем вестници, четем през интернет конкретно избрана информация и се чувстваме прекрасно. Живеем спокойно, тихо, приятно… Имаме достатъчно храна за себе си, произвеждаме дори за приятели и познати, и каквото остане – на фермерски пазари.

Обработваме 90 декара от дядо ми с нула лична техника, всичко се наема. Дори нямам склад, където да си държа лимеца и слънчогледа, и ги държа в селската баня. Всеки може всичко да направи, стига да има желание. Аз искам да живея на село – живея на село, никой не може да ме спре.

Сега някой иска да живее на село и казва: “Ама аз нямам пари за трактор!” – това са глупости. Една оран струва 10 лв. Който иска – може да живее на село, който не иска – не може. Не е трудно.

Много хора се притесняват, че като отидат на село, ще им липсват някои удобства, а също и социализацията. При вас има ли такава липса?

Нищо не ни липсва, понеже нашето село е в центъра на България и сме на 40 минути от Пловдив, на 2 часа от София и на 2 часа от морето. Все едно живеем в предградие на два мегаполиса.

Решили сме проблема със социализацията по много уникален начин – каним доброволци от цял свят, които ни помагат. В къщата ни винаги има готини млади хора и все едно светът минава през дома ни. По 20-30 доброволеца минават на година. Това не е по никаква програма, това е на принципа човек до човека – чрез сайтовете Helpx, workaway, wwoof.

Те са на принципа на сайтовете за запознанства – аз имам профил, той има профил. Аз казвам: “Трябват ни хора да берат грозде, предлагам подслон и храна срещу помощ.”, той казва “Искам да дойда за 2 седмици.” – аз му казвам: “Заповядай!” И това е – аз го храня, той ми помага и се забавляваме яко! И ги водим по екскурзии като безплатни гидове за тях. Това е без обмен на пари от каквото и да е естество и валута. Всичко е на доброволен принцип.

Можем ли да развенчаем мита, че на село няма работа?

На село няма работа ли?! Боожее, че то само в наше село има 1000 декара ниви, които пустеят, и още 20 декара градини. Във всяко село е пълно с къщи и дворове под наем и даже ще ви ги дадат безплатно, за да не пустеят и да не им обират къщите. Всеки може да живее на село с 0 лева инвестиция.

Бихте ли дали практически съвети на градски хора, които мечтаят да живеят на село, но не смеят да направят първата крачка?

Първо да ходят доброволци някъде. И при нас могат да дойдат, и където още искат, навсякъде да отидат. Да ходят някъде да се учат от баби и дядовци, от подобни такива ферми, да си садят разсад на терасата.

Да живееш на село и да работиш в града също не е много трудно, така че и без да си земеделец, може да стане. Зависи за всеки човек какво е по-важно. В нашата ценностна система е важно да имаме спокойствие и чист въздух.

Можем да направим сравнение: ако апартаментът в града е с 200 или 300 лв. наем, ти можеш да си наемеш на село една къща за 50 лв., да дадеш 100 лв. за газ или бензин месечно, и то ще ти излезе същото като разход. Въпросът е ти да имаш такава нагласа. Аз, например, като живеех в София, бях болен 3-4 пъти в годината. Сега за 4 години съм бил болен 2 дена и половина. И кое е по-важно? Някой път може да ти е скучно – тогава се качваш на колата или на автобуса и отиваш някъде, където да не ти е скучно.

Съветът ми е никой да не бърза да си купува къща и да взема ниви – първо да се пробват хората. Селото не е за всеки! Зависи какъв човек си и много зависи от селото, което ще ти подхожда.

Материалът Боян Савов: ВСЕКИ може да ЖИВЕЕ на СЕЛО с 0 лв. инвестиция, стига да иска е публикуван за пръв път на Опознай България.