На около 30-ина минути югоизточно от Бургас има друг фантастичен малък град, Созопол. Неговият чар, както и Несебър, е в калдъръмените улички, привлекателните ресторанти и спиращата дъха гледка към морето. Снимка: Ню Йорк Таймс

Когато за първи път стъпих на горещия пясък на българския плаж и плъзнах очи по Черно море, си казах: „Това трябва да е океан“. Грешах, разбира се, но не можех да проумея колко огромен беше, простирайки се безкрайно до хоризонта.

Черно море, което свързва югоизточна Европа със западна Азия, покрива близо 415 хиляди квадратни километра, приблизително колкото е Калифорния. Около него има половин дузина държави, включително Русия, Турция и България.

Също така е перфектното място за пътешественик, който търси чудесно изживяване. Прекарах няколко дни в пътуване по българското черноморие с кола, радвайки се на слънчевото време, зашеметяващите океански гледки и елегантните древни градове край бреговата линия. Няма да се изненадам, ако този ъгъл на света стане новата „гореща“ точка в Източна Европа, с нейното изобилие на евтини места за настаняване, фантастична морска храна и прекрасни (безплатни) плажове.

Също така не е толкова трудно да се стигне до там, колкото може би предполагате. Има (към момента на писане на този текст) няколко добри самолетни предложения от Съединените щати до столицата София – на цени около 600 долара за дати през септември.

Струва си да се отбележи и че София и Пловдив, град на около 145 километра от столицата, са дестинации на нискобюджетните полети на „Рианейър“. Еднопосочни билети от София до Лондон струват дори по 19 долара.

Веднъж на твърда земя, се нуждаеш от кола. Аз си наех от „Сикст Рент а Кар“. Не бях чувал за „Сикст“ (германска компания) преди това, но бях достатъчно доволен от цените – 15 евро на ден, без данъка. Не бях чувал и за модела автомобил, който получих – нещо, наречено „Дачиа Сандеро“. То беше дребна кутийка, която леко се разклаща при силен полъх на вятъра или при преминаването на голям камион, но иначе се представи чудесно.

Имаше също и ръчна смяна на скоростите – за щастие, няколкото часа кормуване в гимназията ми свършиха работа. Помогна и че пътищата в България са добри и основната магистрала, А1, е с четирилентови платна. Но когато сте на двулентов път, карайте внимателно – българските шофьори са агресивни. Не изпитвайте съдбата и бъдете търпеливи.

Отбих се през малкия град Хасково по пътя към морето, за да посетя сватбата на братовчед ми Матю и годеницата му Таня, която е от България.

Прекарах нощта в просторния и стилен хотел „Ретро“, където получих огромна стая с климатик за 71 лева, около 49 долара. Също така се насладих на първата си от много шопски салати – освежаваща смес от домати, краставици и лук, леко гарнирана с олио. От Хасково, имах около 2 часа безпрепятствано шофиране до Черно море.

Като своя отправна точка използвах малкия град Бургас и скромната къща за гости „Фотинов“ (65 лева на нощ). Внушителният хотел „България“ е друга възможност в центъра на града – огромен 17-етажен бетонен монолит. Стаите са огромни и имат отлични гледки, но цената е, грубо казано, двойна от тази, която платих.

„Приятно е – каза ми Таня. – Е, по комунистически приятно.“

Един плюс: край хотела има малка, елегантна арменска църква, построена през 1673-а.

Всъщност, този район е пропит с история. Обикнах богатото, дълбоко усещане за минало, което имаш в Бургас и близките градчета Несебър и Созопол. Около VII в. пр. Хр. византийски колонизатори се настаняват в древните тракийски поселения на западния бряг на Черно море. Археологическият музей в Бургас съдържа някои удивителни артефакти от Бронзовата епоха, включително най-старата мраморна статуя, откривана в България. (Входът за музея е 5 лева, а комбиниран билет за всичките четири музея в града е само 10 лева.)

Макар да намерих няколко англоговорящи като цяло в България, една жена в музея говореше малко и любезно ме разведе из града, за да ми покаже къде са и другите музеи. Повечето табели в Бургас са на български език, който използва кирилицата. Много фирми обаче, особено тези, които са в туристическия бранш, предлагат превод.

И ако историята в Бургас е впечатляваща, бях дори по-удивен от качеството и цените на храната. Бях в „Сладко и солено“, малка пекарна на ул. „Александровска“, и хапнах редица невероятни сладки, бисквити и закуски. Фаворитът ми навярно е голямата, мека кашкавалка. В друг ден, се спрях при малка дюнерджийница на булевард „Алеко Богориди“ и си взех голяма тънка питка, пълна с изпечено пиле, пържени картовки и зелева салата, за 3 лева.

Дори и най-стиснатият пътешественик обаче не трябва да се ограничава до пекарни и улична храна – а в България приятните заведения за сядане изобщо не затрудняват джоба. Бистро „Ореха“ е отличен ресторант с маси навън на основния пешеходен булевард в центъра на Бургас. Порция миди с билки и остър, леко пикантен сос струва 11 лева. А чиния с нежни, пържени калмари с кремообразен чеснов сос – още 11. И алкохолът не е никак скъп също така – половин литър от местната бира „Бургаско“ е 2 лева.

Изследването на града чрез храната е задоволително, но Бургас е по-голям от това и до повечето от него може да се стигне с колело. Наех велосипед по програма за споделени двуколесни, която изискваше да си купиш малка магнитна карта за 10 лева. За разлика от отдаването под наем на цена за ден, получавате 10 часа ползване, като се чекирате всеки път когато вземате или оставяте колелото на някоя от много станции из града. Така разходът е наистина оптимизиран.

Използвах велосипеда си преди всичко да проуча Морската градина, просторен парк, който минава почти по цялата източна граница на града, по протежението на Черно море. Градината, проектирана около началото на ХХ век, е дом на арт инсталации, обществен басейн, летен театър и, разбира се, километри велоалеи и страхотни гледки към морето.

Бургас не е единственият град на Черноморието, който си струва да се види, други очарователни местенца са изключително близо. За трийсет минути с кола стигнах до Несебър, 3000-годишна бивша гръцка колония, която днес е в Списъка с културното наследство на ЮНЕСКО. Старият град е свързан с модерния от тесен, направен от човека, провлак. Лесно е да паркираш за няколко лева и прекарах няколко часа сред древните руини и техните десетки църкви, някои от които от V-VI век.

Да се разгледат всички храмове и музеи в Несебър би отнело цял ден, но успях да видя няколко. Фаворитът ми е „Свети Стефан“, трикорабна базилика от XI век. (Ако искате да видите много от храмовете, комбиниран билет за седем от тях струва 20 лева.) Особено забавно е просто да ходиш по калдъръмените улички на града, да си купиш прясно изцеден портокалов сок (платих 4,20 лв. за огромна пластмасова чаша) и може би да напазаруваш малко.

Има множество магазинчета за сувенири, предимно кожени стоки. Макар аз да не си взех нищо, разгледах няколко от местата – чанти, изцяло от кожа, са от порядъка 150-200 лева. Ако си гладен, можеш да се спреш до ресторант „Стария Несебър“, с маси с изглед към морето. Мидите са 16,50 лв., съществена разлика с Бургас, но няма да те разори.

На около 30-ина минути югоизточно от Бургас има друг фантастичен малък град, Созопол. Неговият чар, както и Несебър, е в калдъръмените улички, привлекателните ресторанти и спиращата дъха гледка към морето. Но някак има по-празнично усещане – когато карах из града и паркирах, улиците бяха пълни с търговци, музиканти и улични изпълнители. Минах през някои бутици (очаровах се особено много от малкия магазин с галерия „Котка и котка“) и се срещнах със семейството си в ресторант на име „Античен кладенец“, където, освен останалите неща, ядохме и пържен скат (16 лева).

След това, хапнахме палачинки от съседната „Работилницата на Веселите палачинки“, малко заведение, обслужвано от трима приветливи млади актьори от София. Три палачинки – сливи и канел, шоколад и ябълки с розмарин – ми струваха около 9 лева.

Плажът, обаче, е в крайна сметка това, заради което дойдох. Един ден се спуснах по малка пътечка близо до пристанище „Бургас“, стъпвайки сред храсталаци и висока трева, докато стигнах красив, огромен плаж с бял пясък. Беше много горещ ден, а кърпи и чадъри осейваха брега. Жените без горнища също бяха навсякъде – тук плажовете са топлес (или с горнища най-много), така че най-добре оставете всякакви пуритански възражения у дома.

Екскурзията ми беше импровизирана и не бях напълно подготвен, но просто действах направо. Свалих си панталоните, останах по боксерки, зарязах дрехите си на изолирано местенце и се гмурнах. Водата беше хладка и чудесно освежи кожата ми. Носех се на гърба си по повърхността, слушах семейства, излезли на пикник, плисъка на вълните, слабия тътен на музиката някъде от плажа и се чудех – как да не съм идвал в тази част на света по-рано…

Площад Славейков

Материалът Един чужденец: Как не съм идвал в България по-рано? е публикуван за пръв път на Опознай България.

Много въздействащо видео. Нашата Родина е най-прекрасна на света. Земя на горди и свободни хора от дълбока древност! Нека бъдем достойни наследници на нашите предци.

Искрено се надяваме, да опазим България свободна, независима и прекрасна за бъдещите поколения.

Насладете се, това е България! Страхотно, професионално изработено видео, с невероятни ефекти, прекрасни кадри, което с гордост може показвате на вашите приятели от чужбина.

Източник: Българи

Материалът Над 1 500 000 гледания в мрежата! Великолепно, вълнуващо и въздействащо ВИДЕО за България! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Източник: lentata.com

Обещах да ви разкажа… Tова не е страшна приказка. Това е истинска история. Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене? Аз видях.

Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне – съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим.

Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави – Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.

Първо им показах алчността. Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина.

После снимките се смениха и хората видяха разрушените дюни, гъсто построени хотели по плажовете, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си…

След това им показах гнева. Снимките на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед, се смениха с картини на обезлюдени села, порутени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам-сами на прага на последната оцеляла къща, цигански гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадки, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни… Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш.., не съм съдник, а само свидетел.

След това им показах леността, чревоугодието и надменността. Не ми беше трудно.

Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета. После достатъчно бе да покажа парламента и лицата на депутатите, дремещи по време на заседание. Много лица – подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банкети, къщи като дворци на кметове и управници. После им разказах за Ботев, Левски, Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах потретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите. Гротеска.

След това им показах завистта. Разказах им вица за казана с българи в ада, който, единствен по рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, ако някой се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу.

Накрая им показах похотта. Проститутки по магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те са още в утробата им, циганки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.                                                           Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капят в чинийката.

Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита: „Но защо, защо направихте това..?“

Нямах отговор. Не, имах. Но нямаше да повярват… Успях да кажа само няколко думи на Екзюпери: „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки“.

автор: Лидия Делирадева

Материалът Българка насмете политиците със статията си: СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА НА БЪЛГАРИНА! Мрежата прегря след това, а думите й накараха италианец да… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Докато сервитьорът поднасяше поръчката, която направихме, на развален английски попита дали ще му дадем бакшиш. Така, директно. Аз се засмях и отговорих, че ще преценим, когато дойде време да си оправяме сметката. Тогава той нацупено отвърна, че сега трябва да кажа, защото той нямал намерение „да бие 100 метра път“ до нашата маса, за да разбере ще има ли кяр или не от нас като клиенти.

Случката беше много странна, направо не знаех как да възприема станалото. На следващия ден обаче се сблъсках с подобно отношение, този път от продавач-консултантите в магазините, които решихме да обиколим със съпругата и дъщерята. Не само, че в България цените на всички стоки са поне двойни, в сравнение с тези, които плащаме в Полша, а и качеството, което се предлага е доста по-ниско в нашите магазини. Виждам, че хората не могат да си позволят много, а и самите служители в магазините изглеждат доста нервни. В повечето случаи като клиент или се чувстваш като натрапник, че си нарушил спокойствието на продавачката, или пък ако се загледаш в нещо, но нищо не купиш, те изпращат с такъв остър поглед, сякаш са опрели дулото на пистолет в гърба ти.

Разбира се, моята домакиня, при която отседнахме, обясни къде е корена на подобно отношение. Тя ми сподели: „Разбери, тези хора работят свръх усилията си, често без почивка, срещу заплата, която уж я получават, но реално не я виждат, защото стига да вържеш месеца и толкоз“. И като се върна към цените, които виждам по стоките, и заплатите, които хората получават, бързо се уверявам в обяснението на домакинята си.

Въпросът е защо хората не се надигнат, защо не се събудят, защо все още стискат зъби и мълчат. И в Полша беше така допреди няколко години. Но у нас трудовото законодателство е изцяло в защита на работника, така че щом на хората им дотегна, започнаха по-често да се възползват от правата си. Разбира се, в малките фирми все още съществува експлоатацията на работниците, затова и никой не предпочита да си търси работа в такива фирми. Всеки се стреми или да отиде в голяма фирма, където трудовите права са по-добре гарантирани, или цели семейства се местят да живеят в райони с нулева безработица. Там работодателите са притиснати от липсата на кадри и не могат да си позволят никакво своеволие.

Жалко, наистина жалко. Толкова красива страна, хубави, сърцати хора, а така смачкани от битието.

Изтоюник: Блиц

Материалът Разказът на един поляк в България. Дойдох тук на почивка и онемях! е публикуван за пръв път на Опознай България.

А когато изгледате това видео, в което момчето описва как като е дошъл в България и е бил наплашен, че тук е страшно, че се случват страшни неща, ще се убедите, че животът тук далеч не е това, което ни представят нашите медии например. Особено ако сме честни и работливи, то тогава няма кой да ни стори нищо лошо.

Лошите неща се случват на лошите хора. Разбира се не говорим за произшествията по пътя – за съжаление понякога животът ни зависи от друг човек. За това момче българите са най-естествените хора от всички по света. Култовото в неговата реч е, че българите са щастливи, когато живеят с приятели и пият ракия. Но вижте сами целият негов монолог и го оценете.

Материалът Как вижда България през собствените си очи един чужденец, живеещ у нас и дали му харесва? ВИЖТЕ неговото откровено ВИДЕО и се замислете. е публикуван за пръв път на Опознай България.