От съвсем малък Димитър Керанов се интересува от земеделие. Разказва, че засадил първото си дърво на 4 години. За това му помогнали баба му и дядо му, които го научили как да се грижи за земята, за да си осигурява прехраната. Именно тези умения го насочили да се запише в паралелка по предприемачество и бизнес в 23-то училище в София. Миналата година Митко решава да се захване с отглеждането на лешници и да развие наученото.

„Стартирах бизнеса изцяло с мои пари, които съм си заделил от джобни, рождени дни, празници. И това в рамките на две години. След което ги инвестирах в закупуването на дърветата и в земята, която закупих”, разказва младият предприемач.

Kои екзотични култури заменят тютюнопроизводството у нас

Със спестените пари ученикът купува 2 декара земя в село Войниково край Добрич, където засажда 150 лешникови фиданки. Разказва, че цялото му семейство го подкрепило в начинанието. Най-голяма помощ Митко получил от братовчед си, който освен с труд, го подпомогнал и със 700 лева и така стартирал бизнеса си с 1700 лв. Надява се резултатите да не закъснеят.

„Годишната ми печалба от тези 150 дървета може да е около 8000 лева. Като аз имам желанието да ги развия и да станат много повече”, уточнява Димитър Керанов.

Ученикът вече е разговарял с фирми, които са заявили готовност да изкупуват продукцията му. Младият предприемач е категоричен, че земеделието дава много възможности за развитие: „Земеделието не е отживелица. От земеделието може да се печелят много пари. Това е много успешен бизнес. Особено сега, откакто България е в ЕС и може да се кандидатства по много европрограми, да се пускат проекти, което много може да помогне на такива млади земеделци като мен”.

Освен със земеделие, младежът се занимава и с програмиране. Споделя, че в момента разработва проект за роботизирано напояване на растенията и следене на полезните вещества и минерали в почвата, тъй като няма възможност често да ходи до селото. А това лято планира да поправи машините на дядо си, с които е обработвал земята. Но най-вече няма търпение да стане на 18 години, за да се регистрира като земеделски производител и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, за да разшири бизнеса си. /БНТ

Материалът 16-годишно момче от Добрич засади 150 фиданки. Очаква годишна печалба в размер на… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Виновни сме обаче ние, защото ги търпим!

От Апостола до Берлин

Всичко си дойде на мястото.
И сега ако не прогледнем, ще означава, че сме свършени.
Преди около четири години цигани от Добрич, като истински скотове, поругаха портрети на Апостола, на княз Борис Покръстителя и на цар Симеон Велики.
Изплюха се в лицето ни.

И нищо. Сега друго животно, пак от Добрич, ни опозори пред целия свят.
Някои политически мишки се тюхкат – какво щели да кажат в Берлин.
Важно е обаче какво ще кажем най-после ние за тия диваци – и за жалките им адвокати от „Българския“ Хелзински комитет.
Защо не се ангажират сега със защитата на този дивак?

Защо мълчат и мошениците, които от години се препитават от лъжите си за „езика на омразата“?
Този циганин мерзък нарита не само невинното германско момиче.
Нарита и нас.
Стовари подлия си удар право в лицето на България. Така удрят тия животни – подло, откъм гърба. Виновни сме обаче ние, защото ги търпим.

Къде е сега циганката, която искаше да ме съдят, понеже съм нарекъл ония цигани от Добрич животни?
Защо си мълчи страхливо тая „журналистка“ Будинова? И за този ли дивак ще ходатайства тя?
Защо мълчи опакованият като външен министър Митов – досега сто пъти трябваше да каже нещо.
Къде, в коя миша дупка се е сврял Главният Циганолюб Кънев?
И, впрочем, българин ли е той – или циганин, в което, само по себе си няма нищо лошо.

Но ако е циганин, това няма ли да постави под съмнение ръждивата му дейност като цигански Апостол?
И нашите власти също са виновни.
Не по-малко. Думица не смеят да обелят.

Защото корумпираха циганите, превърнаха ги в стока по време на изборите. И затова не смеят да гъкнат и слугуват на циганския кеф.
Мълчанието за диваците от Добрич фатално променя и представата за стотици хиляди цигани, които Прехода оскоти до крайна степен.
Мълчат за диваците – и приравняват по този начин и всички останали с тях.

„Умница“ пък една казала по телевизията, че не трябвало да се разпространява позорният берлински клип – това си е чиста проба майкопродавство.
Тя е от избраниците на Плевнелиев – за тях българската чест е без значение: хайде да се завием през главата с юргана заедно с поредния позор – пак с щемпела на циганското варварство.

Думите на Кеворкян наистина се оказаха точни, неудобни, с трудни отговори и трънливи за мнозина…Въпросите: Защо? Докога? се задават от дълго време…и все още нямат отговор и желание за промяна.

А вие съгласни ли сте с написаното от него ?

Източник: standartnews.com

Материалът Кеворк Кеворкян: „От Апостола до Берлин“. Отново статията му – ПРАВО в ЦЕЛТА! е публикуван за пръв път на Опознай България.

През нощта обаче обстановката отново става критична. Едновременно със

завръщащата се 19-а румънска дивизия на помощ към града се насочват съединенията на 47-и руски корпус (2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия) на генерал Зайончковски. Силите са неравни, налице е и психологичен елемент – българската армия трябва да воюва срещу освободителката на България – руската армия.

За защитниците на току-що освободения от окупация град по-важни са националните задачи. Боят се води вече трети ден. Българските войски са принудени да отбиват една след друга няколко руско-румънски атаки. Един от казашките конни полкове, без да държи сметка за жертвите, на галоп прелита над защитниците на града и излиза в техния тил. Резервите и жителите на града се включват в боя и руският конен полк е унищожен.

Кризата при Добрич се задълбочава. Руските части продължават да оказват натиск, а една сръбска дивизия от състава на руския корпус излиза на десния фланг на защитниците и го атакува. Отчаянието влива нови сили у отбраняващите се. Войска и гражданство се вдигат срещу атакуващите руснаци и с гръмко „ура” ги принуждават да спрат. Командването на армията, следейки обстановката по всички участъци, изисква от командира на кавалерийската дивизия , Генерал Колев, да я насочи на северозапад, за да не позволи на противника да се оттегли към Силистра. В същото време се налага незабавно да се окаже помощ при Добрич. С оглед на това и под заплахата от трибунал генерал-майор Иван Колев насочва само част от силите си към крепостта, а той начело на основния състав за 7 часа се явява при Добрич във фланг на атакуващата руска групировка. Във вихрен кариер кавалерийската дивизия се врязва в противниковата маса и със сеч обръща противника в бяг, а Добрич окончателно стабилизира защитата си.

По този повод в. „Народна отбрана” отбелязва:  „В боя при Добрич на изпитание беше поставен войнският морал и гражданското съзнание на българина “.

В тази стремителна атака противникът губи над 600 убити и 1035 пленници, с което румънската 19-а пехотна дивизия е напълно дезорганизирана и превърната в небоеспособна човешка маса.

Заради високата си маневреност кавалерийската групировка на армията получава задача да снове в голямото пространство между Добрич и Тутракан, да решава спешно възникнали задачи и да посреща противник, стремящ се да изолира пехотните групировки. Вместо разузнаване в дълбочина на полосата на армията, както предвижда „Устав за полската служба”, с решителни и бързи действия конната дивизия на генерал Колев помита различни по състав противникови сили и не оставя шанс на противника да разсече групировката на Трета армия.

Не случайно след превземането на Тутракан генерал-фелдмаршал Август фон Макензен също заявява: „Българската армия е една от най-добрите в света”.

Вечна Слава!

Материалът Всеки българин трябва да знае за този ЛЕГЕНДАРЕН КОННИК! Преди 100 години този ВЕЛИК ГЕНЕРАЛ във вихрен галоп и сабя прояви нечувана смелост (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.