Преди 100 години, обкръжавайки румънската крепост Тутракан, победоносните български войски се насочват към Добрич и го превземат. 2-ра бригада на 6-а пехотна дивизия влиза в града и тук българските войни са потресени от жестокостите на румънския гарнизон – намерени са зверски убити 53 граждани и над 300 арестувани. Освободителите са посрещнати от местното население с облекчение и неописуема радост.
През нощта обаче обстановката отново става критична. Едновременно със
завръщащата се 19-а румънска дивизия на помощ към града се насочват съединенията на 47-и руски корпус (2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия) на генерал Зайончковски. Силите са неравни, налице е и психологичен елемент – българската армия трябва да воюва срещу освободителката на България – руската армия.
За защитниците на току-що освободения от окупация град по-важни са националните задачи. Боят се води вече трети ден. Българските войски са принудени да отбиват една след друга няколко руско-румънски атаки. Един от казашките конни полкове, без да държи сметка за жертвите, на галоп прелита над защитниците на града и излиза в техния тил. Резервите и жителите на града се включват в боя и руският конен полк е унищожен.
Кризата при Добрич се задълбочава. Руските части продължават да оказват натиск, а една сръбска дивизия от състава на руския корпус излиза на десния фланг на защитниците и го атакува. Отчаянието влива нови сили у отбраняващите се. Войска и гражданство се вдигат срещу атакуващите руснаци и с гръмко „ура” ги принуждават да спрат. Командването на армията, следейки обстановката по всички участъци, изисква от командира на кавалерийската дивизия , Генерал Колев, да я насочи на северозапад, за да не позволи на противника да се оттегли към Силистра. В същото време се налага незабавно да се окаже помощ при Добрич. С оглед на това и под заплахата от трибунал генерал-майор Иван Колев насочва само част от силите си към крепостта, а той начело на основния състав за 7 часа се явява при Добрич във фланг на атакуващата руска групировка. Във вихрен кариер кавалерийската дивизия се врязва в противниковата маса и със сеч обръща противника в бяг, а Добрич окончателно стабилизира защитата си.
По този повод в. „Народна отбрана” отбелязва: „В боя при Добрич на изпитание беше поставен войнският морал и гражданското съзнание на българина “.
В тази стремителна атака противникът губи над 600 убити и 1035 пленници, с което румънската 19-а пехотна дивизия е напълно дезорганизирана и превърната в небоеспособна човешка маса.
Заради високата си маневреност кавалерийската групировка на армията получава задача да снове в голямото пространство между Добрич и Тутракан, да решава спешно възникнали задачи и да посреща противник, стремящ се да изолира пехотните групировки. Вместо разузнаване в дълбочина на полосата на армията, както предвижда „Устав за полската служба”, с решителни и бързи действия конната дивизия на генерал Колев помита различни по състав противникови сили и не оставя шанс на противника да разсече групировката на Трета армия.
Не случайно след превземането на Тутракан генерал-фелдмаршал Август фон Макензен също заявява: „Българската армия е една от най-добрите в света”.
Вечна Слава!
