„Когато реших да си поставя импланти вече бях родила. Тъкмо се бях разделила с първия ми съпруг. Мислех, че той ме оставя заради поувисналият ми бюст. Бях си въобразила, че това е причината и страдах от ниско самочувствие. Години по-късно се оказа, че съм сгрешала. Явно бившият ми мъж просто е бил човек на живота. След развода ни той беше с по-млада от мен жена, но се раздели и с нея. По това време майка ми работеше с пластичния хирург доцент доктор Христо Бояджиев. Той и беше разказал, че разполага с експериментални мостри на гръдни импланти, които до тогава не са били поставяни в България.”Така се поставя началото на естетичните корекции в България. Преди тридесет и кусур години за такава интервенция е било необходимо специално разрешение от директора на Пирогов, където е направена операцията, и от Министерство на Народното здраве. Имало е и задължителни условия, на които трябва да отговаря пациентката. Размерът на имплантите не може да надвишава многократно размера на естествения и бюст. Това се налага, за да се разпъне нормално кожата и имплантите да стоят естествено. Самата пациентка казва, че номерът на сутиена и не се е увеличил след хирургическата намеса. Операцията продължила около два часа / за сравнение, днес можеш да се сдобиеш с нови гърди само за 40 минути/.

Първата българка със силиконов бюст не е от богато семейство. Напротив, тя е типичен представител на работническата класа. Майка и е медицинска сестра, бащата е бил проектант. Самата тя по онова време работи в Пирогов. Операцията е била подарък. Явно тенденцията за подобни подаръци се е запазила и до днес. Разликата е, че в края на седемдесетте години чифт нови гърди са стрували колкото кола, а днес не е необходимо да ги плащаш веднага. Може да вземеш заем от банка за тях.
„След операцията лежах в болницата два дена. На следващата сутрин станах от леглото и започнах да се разхождам из стаята. Аз не смеех да разкажа за случилото се, защото не знаех дали интервенцията изобщо ще бъде сполучлива. Ако не беше, лекарите просто щяха да извадят имплантите, да ме зашият и да си остана както съм била преди. Нямаше и да се разбере, защото винаги съм ходела със сутиен с подплънки. Само майка ми и сестра ми знаеха на какво се подлагам. Преди операцията си взех отпуска, за да не се разчуе. Някои от колегите ме видяха в отделението, но не съм коментирала с тях за какво съм там. Наистина не виждах смисъл в раздухването на историята. А и по онова време почти никой не знаеше, че гърдите могат да се уголемяват и оформят. Естествено, че съществуваше риск. Организмът можеше да отхвърли имплантите. Можеше да се получи възпаление. И в днешно време е така.”Тя пази тайната за операцията не от срам, а за да се предпази от излишни хорски коментари.

„Страх ме беше, че ако е неуспешна операцията, хората ще кажат: За какво ти трябваше да си причиняваш това?”. След като мина малко време споделих с няколко приятелки и колежки.”

Говори се, че след тази операция известни жени като Алис Крайчева и Йорданка Христова също са се престрашили и са решили да променят визията на гърдите си. „През седемдесетте и осемдесетте години със сигурност е имало популярни българки, които са си правели корекции. За техните операции изобщо не се говореше. Те отиваха директно при докторите. Тогава по-популярно беше повдигането на бюста. Предполагам, че са се възползвали точно от тази корекция. Заедно с мен в болницата имаше една стюардеса с огромен, но увиснал бюст. Тя беше приета точно за такова повдигане, без да се поставят втвърдители.”

Тя има силиконов бюст повече от 35 години, но все още и се налага да работи и то много. Медицинско лице е и смените и започват в 7 сутринта. Години наред има по четири нощни дежурства в месеца. Смята, че днес хората са прекалено задоволени имат по-големи финансови възможности и излишно се подлагат на операции. „Днес бих си направила още корекции, само ако имам физически проблем /крив нос или клепнали уши/, но всичко ми е нормално. Бих си опънала бръчките, когато поостарея още малко. Все още нямам такава нужда. На 59 години съм, но никой мой познат не ми ги дава. И до днес ходя без сутиен. Не обичам да се стягам, имам чувството, че не ми достига въздух. Естетичните корекции са се превърнали в някаква мода, мания. Не виждам защо млади, хубави момичета се подлагат на излишни операции. Не ги разбирам. Нека се коригират, но само след като родят и кърмят, ако много увисне бюста. Те младите обаче не кърмят. Ако имах дъщеря, щях да и дам същия съвет. В противен случай не е оправдано. Аз не съм предполагала, че ще доживея такава мода и без причина ще се правят операции.“Тя не харесва гърдите, които днес вижда по улиците или от телевизионния екран. „Разликата между моите импланти и тези, които се поставят днес, е огромна. Днешните приличат на топки. Стоят много изкуствено. Моите са съвсем естествени. Леко увиснали са надолу, както на всички жени, които не са се пипали. Аз нямам белези,които да издават хирургическа намеса. Никой не би разбрал, ако не споделя. Затова колежките ми не вярваха, че съм правила корекции.”

„Не разбирам как момиче ще се подложи на операция, само защото родителите и имат пари и могат да си го позволят. Не ми харесват гърдите на фолк певиците, които ходят с много отворени деколтета. Това е демонстрация, просто е грозно! Още като го видиш си личи, че е лепнато и изкуствено! Имам чувството, че даже кожата не им стига, за да се постави нормално имплантът.“

На пук на всеобщото мнение, че гърдите помагат за по-добро вписване в обществото тя е убедена, че те могат да повдигнат самочувствието, но не и да „купят“ нов, лъскав живот.„Не смятам, че уголемяването на гърдите промени социалния ми статус. Аз не парадирам с бюста си. Гърдите ми не са направени по-големи, за да правят впечатление или да бият на очи. Същия размер са, както преди. Гърдите ми бяха увиснали и нямах самочувствие. Затова се оперирах. Мислех си, че мъжът ми ме е напуснал, защото вечер, като си легне до мен, усеща увисналите кожи. Лъгала съм се! Никога не съм искала 2 или 3 номера по-големи гърди, за да ги показвам. Аз никъде не съм се събличала пред хора! Едно време беше така. От операцията до днес гърдите ми не са се променили. Същите са си. И аз съм същият човек.”

Статия от: в-к „Стандарт“

Материалът Историята на първата с*кс бомба у нас, изгряла преди повече от 40 г. е публикуван за пръв път на Опознай България.

„СЛЕД 10 ДНИ ЩЕ ТИЧАШ!“, КАЗА МИ Д-Р МУТАФЧИЙСКИ

„Веднъж ме намушкаха тежко с нож, пребиха ме и ме захвърлиха!
Нямам представа защо.
Най-вероятно ме объркаха с някого, защото и пари, и злато, и часовник ги оставиха у мен!
Беше сред нощ, лежах без да мога да мръдна. Бях в съзнание. Нищо не ме болеше, но усещах, че умирам.

Бях по гръб.
От стомаха ми нещо излизаше, а върху едното ми око плискаше кръв и не можех да мигам с него. Единият от ударите с ножа беше попаднал над ухото ми, разрязал артерия фациалис и от там пулсираше кръв нагоре.
Бях върху камъни и малко ми беше студено. Това беше единственото неудобство, което изпитвах, както и лека тъга, че умирам, и…колкото и странно да звучи – съжалявах, че не мога да запаля цигара!
Нямаше трагедии, страх от смъртта или болка! Просто лека тъга, необясним покой и хлад.

Тогава чух сирените!
Някой от балконите на близкия блок ме видял и извикал полиция. Помня разтревожени униформени, които говореха по станция, но ги чувах глухо, отдалечено и не разбирах думите им. Сякаш говореха на някакъв друг, неразбираем език.

После помня линейката. Много разтревожена млада лекарка в бяло. Имаше разкошни, гърди. Не съзнаваше, че престилката й е разкопчана и с ужасени очи, почти кресливо ме молеше да дишам.
Аз виждах кървавите й ръкавици, но се мъчех да проникна с поглед в деколтето й!

Молеше ме…
Трепереща ме молеше да дишам.
Сега мисля, че именно красивите й, тревожно люлеещи се гърди ме държаха и запазиха жив. Не помня лицето й!
Само кървави ръкавици и истеричен, но добър и загрижен глас.
Говореше ми на ТИ и повтаряше:
„Моля те, дишай! Преглътни и дишай. Аз те пазя! Дишай, момче! Чуваш ли ме! Моля те! Хайде двамата! Ето така! Дишай, моля те!“

После дрезгав глас в „Пирогов“ отсече:
„Тук ще умре! Карайте го в спешна неврохирургия на военномедицинска! Аз ще им звънна да подготвят екип!“
И…гърдите потънаха в някаква далечна белота!
Не бяха големи, но … добре оформени и тревожно люлеещи се!
Последното, което си спомням е хладния допир на метал по тялото ми / режеха дрехите ми с ножица/ и думите: „На три го местим! Хайде! Едно, две….“ – и съм загубил съзнание!

Събудих се в легло с разтворена книга на шкафчето до мен. Помня книгата. Кримка на Чейс. Някаква сестра ме будеше с леко побутване. Лекар неврохирург с името Добрев, показваше на колцина студенти, как е обработена трепанираната слепоочна кост, а преди това спешно е зашита артерия фациалис. Основната артерия снабдяваща мозъка с кръв. Говореше им за удачните действия на колегата си от спешна помощ, която с пръсти събирала разкъсаните краища и по този начин запазвала притока на кръв в мозъка , което съхранило пациента жив!

Млад лекар се включи също и обясни как като ръководител на приемащия ме екип, наредил на доктор Добрев първо да обработи артерия фациалис, с цел да осигури мозъчна дейност. Едва тогава разпоредил, анестезия и се заел с обработка на коремните рани и изваждане на счупеното от ножа острие.
Беше много блед и наистина младолик, симпатичен и смътно познат!
Аз бях на 35, а той изглеждаше по-малък от мене!

Когато приключи визитация, мина сам.
Прегледа всичките ми рани. Обясни ми за болките в главата, мътното зрение. Каза също, че вечерта ще ме заболи много корема!
После тръгна към вратата, обърна се, намигна ми и каза: „След 10 дни ще тичаш! Обещавам ти!“

Нататък е ясно!
Мама, приятели, визитации и така 10 дена!
Изписаха ме здрав и с белези като кърпена топка по главата, но жив.
Изписа ме доктор Добрев – неврохирургът!

Исках да благодаря и на онзи, дето всеки ден идваше. Същият дето ръководил екипа. Този, който наредил на Добрев да започне от артерия фациалис.
Беше в операция.
Не го видях.
Спасяваше някой друг!
Това беше доктор Венцислав Мутафчийски!
Тогава млад хирург!
Благодаря Ви, докторе!

NB
Лекарката, дето ме доведе до него никога не видях. Знам коя е и помня гърдите й!
Оженила се и напуснала страната ни!
Работи в САЩ!
Дали ме помни!

NNB
Благодаря на един лекар, мой приятел. Всъщност най-дългогодишният ми и истински приятел. Той също е хирург във ВМА. Той ме върна към този случай и ми припомни неща, които исках да забравя! Чете ме и си знае кой е. Ако желае може да се обозначи.

В момента е из Африка! Заради карантината не може да се прибере при семейството си. Лекува ги там. Сигурно и него го плюят местни журналисти. И той с мисии в Афганистан, Ирак и Босна. Синът му – също е лекар. Първа година. Младо и много красиво, високо момче – пак във ВМА.“

автор: Emil PopOff
#ИкарскиЕтюди

Материалът Разкошните гърди на млада лекарка и намесата на ген. Мутафчийски спасяват живота на българин (Истинска история) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Няколко дена след музикалният фестивал “Putte I parken” в Карлстад, където беше извършен опит за масово изнасилване, полицията откри, че мнозина измежду извършителите носят гривни с надписи “Не опипвай”.

Много хора се втрещиха, когато научиха, че организаторите на музикалният фестивал “Trästocksfestivalen ” са осигурили безплатен превоз с автобуси за “изоставените и самотни бежански деца.” Организаторите твърдят, че са горди да организират първият музикален фестивал в Швеция, на който са поканени безплатно новопристигнали мигранти. До края на този фестивал, полицията е отчела 12 изнасилени жени и още много, които са се отървали на косъм.

Очевидно по-красивата част от шведската нация трябва да се научи да живее с мисълта, че ще бъде групово изнасилвана, или да не припарва на обществени места въобще.

Не много след прочулите се масови изнасилвания на Нова година в Кьолн, в шведските медии гръмна новината, че подобна масова ексцесия е имало срещу много жени на музикалният фестивал “We Are Sthlm” (Ние сме Стокхолм, ред.) през 2014 и 2015-та. Изглежда в две последователни години медиите и полицията са прикривали истината от обществото. След като това все пак става обществено достояние, главния полицейски комисар Дан Елиасон, провежда разследване.

През май разследването излиза с доклад озаглавен “Настоящата ситуация относно сексуалните нападения и някои предложения за действие”. Изводите на доклада са плашещи, но логични. Над 90 % от извършителите са от Сомалия, Еритрея и Афганистан. Все хора, които Кралство Швеция приема по хуманни и човеколюбиви причини.

На музикалният фестивал в Малмьо през 2015-та…: четирима млади мъже обграждат жена и й посягат сексуално. После полицията арестува заподозрян, докато една от жертвите реве. Фотографът съобщава, че жертвите са били сексуално нападани от “млади мъже от чуждестранен, по-скоро южен произход”

В доклада на Полицейския департамент по национални операции се отбелязват случаите на изнасилвания по концерти, фестивали, празненства и карнавали:

“Жалбите подадени през 2015-та и 2016-та показват, че най-уязвими са момичета на възраст 14-15. Атаките са били възприети по различен начин, в зависимост от modus operandi (механизъм на действие, бел) на извършителя, но като цяло информацията в жалбите и сигналите показва, че повечето жертви са в тежко състояние и често ментално нестабилни след инцидентите. Особено шокиращи и травмиращи за жертвите са тези инциденти, в които атаките са извършени от големи групи, които не просто сваляли жертвата на земята, но и я “групирали”, т.е. извършвали групов насилствен коитус с нея и разкъсвали дрехите й.”

“Повечето от атаките са били извършени от един човек. В повечето случаи атаката се е материализирала на обществени места, където има много хора, като жените са били нападани в гръб, като извършителя е слагал ръката си под панталона/полата или блузата на жертвата, опитвайки се да я задържи здраво и целуне. Поради опитите за съпротива или, защото нападенията са ставали в гръб, жертвите рядко могат да дадат добро физическо описание на нападателя, което би могло да го идентифицира. В много от случаите жертвите са седяли измежду тълпата пред сцените или са се опитвали да си пробият път, заедно с приятели, когато са били нападани.”

Има поне десет случая на тахаруш гумея (на арабски това означава “групов тормоз”), когато група от мъже си набелязвали жертва и нападали заедно. Доклада цитира Сени Джуркиайнен от Хелзинкския университет, който изследва междуполовите отношения в Египет:

“На арабски тахаруш е тормоз. Ако добавите “ел-гинси” това означава сексуален тормоз, а с “гумея” става групов сексуален тормоз.”

Полицейският доклад описва този феномен по следния начин:

“В десетина случая самотно момиче на възраст 14-15, а понякога 25-30 е било обграждано от няколко мъже (най-често от пет до шест души). В повечето от тези случаи, някои от мъжете държали момичето на земята, докато други я опипвали по гърдите, бедрата и цялото тяло, а в един случай имало и човек, който снима. Понякога извършителите разкопчавали панталоните на момичето, често успешно, преди да пристигне помощ. Има и няколко случая, при които няколко момичета от една и съща компания били нападани по едно и също време от големи групи мъже.”
“Някои от извършителите са били идентифицирани. Това са граждани на Афганистан, Еритрея и Сомалия. Всички досегашни разследвания от Стокхолм и Калмар са били прекратявани, поради липса на доказателства.”

Полицията цитира и няколко от случаите в доклада си:

• 16-годишно момиче нападнато от група мъже, които се опитали да разкъсат дрехите й. Момичето ги описва като “чужденци, които говореха лош шведски.” Някои от извършителите са заснели деянието си с мобилни апарати. Момичето се е прибирало с приятеля си от празненство, когато е била нападната. Момчето е станало свидетел на опита за изнасилване.
• Две момичета атакувани от мъже, които изглеждали все едно са от “африкански произход” и на възраст от 15 до 20.
• Атака срещу момиче в парк, превърнала се от сексуално посегателство в изнасилване от страна на група мъже. Мъжете и момичето са присъствали на едно и също парти. Когато младата жена си е тръгнала, те я последвали.
• 12-годишно момиче, което било нападнато от 4-ма мъже, които “говореха чужд език, може би арабски и изглеждаха на възраст между 20 и 25”. Очевидец на инцидента е опитал да помогне, но нападателите го пребили.
• Момиче, което отишло да уринира в храстите било нападнато от 12 мъже. Голяма група от агресивни мъже опипвала младата жена по задните части и дори отнела портфейла й.
• 17-годишна ученичка, която излизала от мол била нападната от трима “африканци”, които толкова силно стискали задните й части, че панталоните й се сцепили.
• 13-годишно момиче, което учи в учебно заведение за деца със специални потребности било нападнато от “4-5 непознати момчета с много слънчев тен”, които я пипали “по неприятни места.”
• Млада жена, която чакала влак била завардена от голяма група младежи на възраст между 15 и 17, които й говорели неприлични неща и я заплашвали. Когато влакът пристигнал, те прекратили атаката си.
• Момиче срещнало група от 10-тина мъже на възраст 18-20. Четирима от тях я дърпали за потника и ръцете, докато трима други я опипвали по гърдите, корема и краката, а други трима само гледали. Тя ги молела да престанат, но те не се разубедили. Най-накрая момичето съумяло да се освободи и да избяга.
• Млада жена е била вербално нападана във влак от 9 мъже на възраст около 20-25, които й пречели да се премести на по-удобно място. Само един от тях говорел на шведски, а другите й говорели на непознат език, но жената смята, че “може да са от Афганистан.”
• Момиче било обградено във влак от осем мъже, които се качили с нея. Двама от тях започнали да я “галят” по бедрата и да се опитват да “достигнат интимните части”. Най-после момичето съумяло да извади своя спрей за самозащита, което принудило нападателите да се отдръпнат. Тя твърди, че повечето от тях били на възраст над 25, може би между 30 и 35.

Доклада продължава с това, че през 2015-та има 123 документирани случая на сексуални нападения в обществени басейни. При тях 86 % от извършителите са били непълнолетни и в тинейджърска възраст. Повечето от момчетата нямали номер в шведската социална сигурност, което значи, че най-вероятно са мигранти.

За съжаление тези плашещи факти не са повлияли шведската общественост ни на йота. Феминистките все още говорят за “мъжете”, които “като цяло обичат да изнасилват.” През януари Карен Остин, която работи за шведското правителство по проект за социални контакти с мигрантите, е написала статия, в която твърди, че религията и културата нямали нищо общо с изнасилванията.

“Нима шведските мъже имат по-добър набор хромозоми от другите мъже по света?” – пита г-ца Остин.

Барбро Сьорман, която е председателка на Лявата партия за Стокхолм, написа в туитъра си, че всъщност по-лошо е, когато шведи изнасилват жени, отколкото, когато това се прави от чужденци:

“Шведските мъже, които правят това са по-лоши, защото те са израстнали с джендър равенството. Те правят активен избор, докато мигрантите нямат избор.” След като миганти нападнаха сексуално и пребиха дъщеря й, г-жа Сьорман промени мнението си и каза, че “всички изнасилвачи са лоши.”

След доклада си, комисар Елиасон излиза с гениална идея за борба със сексуалното насилие – гривни “Не опипвай”. Елиасон обясни идеята си така:

“Полицията гледа сериозно на сексуалните нападения особено, когато са извършени от млади хора. Престъпленията разбира се, са неприятни, и цялото общество трябва да се бори с тях. С гривничките можем да направим въпрос обществен и да събудим обществената съвест.”

Организаторите на музикалните фестивали, които се превърнаха в маратони по изнасилване също не си взимат поука. Главният организатор на “Trästocksfestivalen ” Нийлс Андрен твърди, че няма нищо лошо в това да викнеш бежанците, и да им осигуриш транспорт. Мотото на тяхното мероприятие било “достъпност” и заради това разпространявали флаери на шведски, арабски, персийски, турски и тигриния.

С такива нагласи в обществото, на Швеция и шведките им предстоят трудни времена.

Източник: Alter24

Материалът Изнасилената Швеция е публикуван за пръв път на Опознай България.

Двата са на двама възрастни индивиди. Третият е на едно дете между 4 и 6 години. „В гърдите на детето бе открит връх на стрeла“, уточни ръководителят на разкопките археолог Елена Божинова, информира Марица.бг.

Тя датира от средата на 3-и век от новата ера. Точното тогава градът е изпепелен и разорен от готите. Според автора на „Залез и упадък на Римската империя“ Едуард Гибън, във Филиполол загиват над 100 хиляди души.

Другите скелети са на 17-годишен индивид и на по-възрастен човек.

Драмата е още по-ужасяваща, когато се осъзнае, че тримата са носели в себе си куп бронзови монети. Единият скелет е държал бронзова статуетка на Афродита със златна торква /гривна на врата/. Това вероятно е било домашното им божество. Вероятно тримата са търсели спасение от нашествениците, взели са всичките си пари и статуетката. Така са ги застигнали варварите, считат археолозите.

Над тях е рухнал запаленият дом. Днес археологическият екип разчистваше слоят от пепел, натрупан в този частен римски дом. Стаята, където са открити скелетите е с размери 16 кв. м.

Трите тела са изследвани и приети от антрополог. В момента са прибрани на съхранение. Не се планира да им се правят някакви генетични изследвания, защото те са много скъпи.

Марица.бг припомня, че преди десетина дни на същия обект бе открита огромна древна арка, чиито основи бяха широки 3,6 метра.

Материалът ОТКРИТИЕ НА 18 ВЕКА! Скелет на дете със стрела в… (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.