На 25 април 1995 г. около 21.15 часа 30-годишният Васил Илиев пътува с луксозния си „Мерцедес“ към „централата“ на ВИС – ресторант „Мираж“ в София. Двамата гардове на Императора го следват със „Сеат Толедо“. Двете коли навлизат в кварталната улица „Никола Каменов“, която е осеяна с дупки. Наблизо има строеж. Васил Илиев намалява скоростта, за да не потроши новия сребрист „Мерцедес“, който е купил ден по-рано от Филип Найденов-Фатик. Тогава от строежа изскачат двамата килъри, въоръжени с автомати „Заги“, и откриват огън по колата на Илиев.

Дъждът от куршуми пръска предното стъкло, а след това и предния десен прозорец на автомобила. Васил Илиев издъхва за секунди, а гардовете му така и не успяват да реагират на смъртоносната атака. Двамата убийци пък изчезват в тъмнината между блоковете. При огледа в мерцедеса на основателя на ВИС са открити видеокасети с филмите „Кръстникът” и „Шотландски боец”, златна гривна, златен часовник, мобилен телефон, 2000 лева, документи и бележка с надпис: „Да пратя на мама още пари за ремонта в Кюстендил!”. Два дни след убийството основателят на ВИС е погребан пищно в родния си град Кюстендил. Около 5000 облечени в черно мъже плачат на 4-километрова траурна процесия. Сред тях са братът на Васил – Георги Илиев, Константин Димитров-Самоковеца и Димитър Димитров-Маймуняка.
През следващите 10 години и тримата бяха ликвидирани от наемни убийци.

През 2015 г. разследването на поръчковия разстрел е прекратено поради давност. Убийците не са разкрити, поръчителят също. Сред най-спряганите имена обаче са тези на сръбския наркобос Сретен Йосич и на един от босовете на групировката СИК Милчо Бонев-Бай Миле, който бе застрелян заедно с охранителите си на 30 юли 2004 година от група маскирани като антимафиоти в ресторант-градина „Славия“ в София.
В Кюстендил пък внушителната гробница, в която преди повече от 28 години е погребан Васил Илиев, все още е под денонощна охрана.

Основателят на ВИС има една дъщеря – Ивона от първата си съпруга Мариета. Преди две години Ивона Илиева присъства на юбилейното 20-о издание на международния турнир по борба за кадети „Васил и Георги Илиеви“. „Пазя само скъпи спомени с баща ми. Като всяко дете сме ходели на различни места, на почивки заедно. Бях на 9 години, когато почина, така че имам ярки спомени. Но това са лични неща и се натъжавам много. Винаги съм била свързана със спорта. Родителите ми са майстори на спорта. Майка ми е акробатка, а татко професионален борец. Може да се каже, че съм израснала в залите“, сподели тогава младата жена. Във „Фейсбук“ пък от няколко години са създадени групи ВИС-1 и ВИС-2, втората от които има вече над 35 000 последователи, обменящи снимки, разкази и спомени за мутренските времена от началото на 90-те години.

Източник: БЛИЦ

Материалът Архивни разкрития! Последната бележка на разстреляния на 25 април Васил Илиев: Да пратя на мама още пари за… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Новооткрит надпис в най-представителната част от Римския форум в Пловдив съобщава как император Септимий Север наказва Филипопол с глоба за това, че е подкрепил неговия конкурент в битката му за претендент на трона, пише Марица.

Текстът е върху мраморна плоча, където са запазени само осем реда, обясниха археолозите Мая Мартинова и Биляна Здравчева, които го откриха и ръководят разкопките. Имаше вероятност проучванията да спрат поради липса на финансиране. Местният парламент обаче гласува средствата и археолозите в момента копаят от северната страна на древната агора на Филипопол.

„Именно тази част от паметника е свързана с култа към императора и затова надписът е изложен там – да се чете от всички граждани като обект за почит към жив бог“, обясни епиграфът Николай Шаранков, който разчете текста.

По същество надписът представлява императорско писмо в отговор на молба на Койнона (Съюза на тракийските градове), отнесено до принцепса от двама пратеници. Техните имена са изписани върху мраморния камък – Филип и Цецилий Церелий. На тях е възложено да отидат в Рим и да занесат обезщетението или глобата на венценосеца. На двамата обаче е трябвало да бъдат изплатени разходите за пътуването им – нещо като командировъчни.

Шаранков допуска, че императорът е Септимий Север, за когото се знае, че е глобявал градовете, които не са били на негова страна в борбата му с неговия конкурент Песцений Нигер. Един от неговите центрове е старата мегарска колония Бизантион. „По стечение на обстоятелствата и някои градове от Тракия са заели грешната страна, заставайки зад Песцений Нигер. Но след като той загубил, а на престола се утвърдил Септимий Север, тези градове е трябвало да си изкупят вината. И допускам, че случаят с Филипопол е точно такъв“, коментира епиграфът.

По думите му винаги така завършвали подобни писма, в които е посочено, че на пратениците трябва да се изплатят разходите за път. С това се удостоверявало, че действително са били при императора.

„Допускам, че Филипопол е възложил глобата да бъде платена от виден гражданин, който и друг път е поемал разходи, за да спаси столицата на провинция Тракия. Този човек е заемал достойна длъжност“, посочи специалистът по древни текстове. Според него новооткритият надпис е интересен, макар че ги няма най-важните подробности.

Писменият документ се отнася в края на ІІ – началото на ІІІ век. Археолозите Мартинова и Здравчева предполагат, че се касае за императорите Комод или Септимий Север, стъпвайки на палеографските данни. В запазения текст не е съобщено името на венценосеца.

„Септимий Север не е единственият император, известен с подобни санкции. Но историческата наука разполага с ясни свидетелства, в които античните автори разказват как точно този принцепс е налагал жестоки глоби на градовете, които не са му били верни. Откритият надпис в Пловдив е изключително интересен“, коментира пред „24 часа“ проф. Диляна Ботева от катедрата по стара история и тракология в Софийския университет. Според нея Николай Шаранков е разчел и интерпретирал древния текст по най-добрия начин.

„Северната част на Римския форум е най-представителната. Досега сме открили над 20 надписа, като 4 от тях са постаменти на императорски статуи“, припомни археологът Мая Мартинова. Тя оприличава обекта на своеобразна каменна библиотека, която разказва за историята на Филипопол през римската епоха. Някои от откритите древни текстове ще бъдат експонирани на място.

Мартинова уточни, че разкопките от северната страна на форума се осъществяват от 1987 г. След прекъсване са подновени през 2012 г именно от нея с осигурено финансиране от общината. „В момента се проучва последната част от терена, който до тази пролет беше частен имот и градската управа го откупи“, добави тя.

Материалът Сензационен надпис от II век откриха в Пловдив СНИМКИ е публикуван за пръв път на Опознай България.