Документът, базиран върху данни от Империал Колидж в Лондон, НСИ на Италия и Националната медицинска библиотека в Тоскана, доказва, че ползването на по-евтината – тривалентна ваксина срещу инфлуенца може да е причина за т.нар. цитокинна буря при огромен брой от починалите пациенти на Ботуша.

При това състояние септичният шок е почти сигурен и се овладява изключително трудно, дори ако бъде подобрено състоянието на засегнатите бели дробове при пациентите с коронавирусна инфекция.

И в китайската провинция Хубей, и в Италия, и в Испания процентът ваксинирани с трите щама на възраст над 65 години е висок – около и над 55 на сто. В същото време държави като Германия и Норвегия вече втори сезон използват адювантната четиривалентна ваксина, която включва и щам „Ямагата“ (щам на грип тип „Б“ – б.р.). При нея имунният отговор не бил толкова бурен и вероятността от развитие на цитокинна буря при средно тежко и тежко прекарване на COVID-19 не се смятала за толкова висока.

Според анализаторите това може да е един от ключовете към отговора на въпроса защо смъртността от коронавируса в Италия и Испания е значително по-висока, отколкото в страни като Германия и Норвегия, където броят на заразените също вече надмина петцифрено число.

Lupa.bg

Материалът Експерти Разкриха: Ваксина срещу грип стои зад ужасната смъртност в Италия и Испания? е публикуван за пръв път на Опознай България.

„os aureum“ – Златната уста или Златоуст

 Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му. Заедно с него българинът наследява  от професора, след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/, както бил известен в началото.

Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему, ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.

„Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време. Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна,  като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..

Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса  назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията в Ронкалската долина край град Пиаченца , където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква  правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.

Знае се, че д-р Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора

Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби“, които дават на Фридрих I Барбароса  почти неограничена власт в Италия – в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.

Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание. Джовани Фантуцо говори за него в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г.. Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област. До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..

Мраморният саркофаг с  тленните  останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166  може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня. Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.

В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва „Санта Мария деи Булгари”. В тази част е било първото седалище на Университета. В рамките на Алма матер има и други сгради, които са  принадлежели на фамилията му. В продължение на дълги векове  един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел  името „Корте деи Булгари.”  За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена. Няма документи ,удостоверяващи категорично  българския произход на д-р Булгаро, но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а

дома на фамилията му – Къщата на българите.

Споменатият вече  Джовани Фантуцо казва, че „курия булгари“ е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.

Булгаро е роден през 1085 г.  в Болоня, като най-вероятно не принадлежи на благородническо семейство. Поне няма данни за това. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери, умеещ да долавя разлика между право и морал. Като дете учел в бенедиктинския манастир, който се намира на мястото на  църквата, приютила по-късно гроба му. Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки. Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория. Умирайки оставя вдовица на име Имелда.  Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот. Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни, нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто. В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин.  Най-известният юридически труд на д-р Булгаро De regolis juris е запазен в повече от 40 преписа. Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове. И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на   Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг…

Д-р Булгаро оставя  и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него. Най-известен от тях е може би  професор по каноническо право Джовани Басиано, както и  Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.

Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да  се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци.  По скоро е

от българите „кореняци” в Италия

Ако можем така да  наречем онези конници, пристигнали през ранното Средновековие и останали на Апенините, като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им. Става въпрос за прабългарите, които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век. Те никак не са били малко, даже има свидетелство, че са петия по численост народ в Свещената римска империя. В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г., в който се изреждат народите й: „лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ….”

Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините  като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали. Италианският историк Паоло Варнефридо цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин. Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.

       Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек, който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух. Той  се представя на краля на лангобардите Гримуалд, който му разрешава да се засели около град Беневент , в земите на собствения му син Ромуалд, на когото заповядва да му даде територия, където Алцек да живее със своя народ. Приет е с радост и му дават обезлюдени и пустеещи след войниоте области- Зепино, Бояно, Изерния, редица други градове с техните земи. Единственото условие е водачът на българите да промени достойнството си от dux, което може да се преведе и като херцог на gastaldius-управител, губернатор. Неговите хора обаче очевидно са продължавали да го таричат кан. Затова свидетелства историкът Винченцо д’Амико, който смята, че днешното градче Канталупо ди Бояно  се е казвало някога с българскотио име „Кхан-телепед“ т.е. резиденция на кхана “Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да употребяват и собствения си език“, пише Павел Дякон.

Има сведения, че са били отлични земеделци, затова са приети с такава готовност. Според д’Амико те за първи път донесли и започнали да отглеждат ориз в Италия.

Източници:
1. Маджаров Х., Колева Г., Юхма М., Златна България, Варна, Алфиола, 2002
2. Къртунов С., Образование, познание и самосъзнание българско, Габрово, Експрес, 2009, ISBN 978-954-490-058-8, стр. 105

Публикувано в: Faktor.bg

Материалът Българинът д-р Булгаро бил светилото на първия университет в света – в италианския град Болоня е публикуван за пръв път на Опознай България.

Мястото е на около 400 км. на юг от Рим и на около 80 км. южно от Салерно

Селото се казва Челе ди Булгерия. На италиански се изписва Celle di Bulgheria. Името не е случайно. Планината наоколо се казва Булгария от векове, вероятно от 1400 години насам. За пръв път е документирано в стари карти от 13 век, че името на планината е България. Мястото е на около 400 километра на юг от Рим и на около 80 км южно от Салерно.От Рим до Салерно се стига за около 3 часа по магистралите. Първите около 200 км се минават сутрин на хладно, след това южното слънце те загрява. Пътят минава край Неапол. Встрани от магистралата се издига заснеженият планински връх на вулкана Везувий. След Салерно няма магистрала до Челе ди Булгерия, пътят започва да се вие в едни зашеметяващи планини.Южна Италия очарова и през зимата, и през лятото. Българинът не е свикнал с такава зеленина зимно време. Температурите рядко падат под нулата. Редуват се маслинови и портокалови градини. В магазинчетата край пътя се продават мандарини с едни свежи листенца и клончета, личи си, че са току-що откъснати.

Едно нещо впечатлява българина непрекъснато, където и да пътува из Италия – и в Тоскана, и в Южна Италия, и навсякъде се виждат села и градове, кацнали на върха на хълм, връх, хребет. Има стари градове и села, разположени като шапка върху някой връх с конусовидна форма. Тук историята през вековете назад така е подредила нещата. Села и градове, построени на високото, със или без крепостни стени, но да може да се бранят от по-изгодна позиция при нападение. По българските земи е по-различно – села и градчета са разположени в долини и котловини, край реката.

На 20-ина минути преди да стигнем селото с името на България, на едни ливади край пътя се виждат дебели маслинови дървета. Моят водач и шофьор, 35-годишен тосканец, актьор с няколко други професии, сочи натам – “Сигурно са на 200 години”. Никой не знае, може и на 300-400 да са. Дънерите им са дебели над метър.

Преди селото Челе ди Булгерия минаваме през съседното, на около 2 километра, където на площада прави впечатление табелата “Св. София”. Тя сочи пътя към близка църква на хълма отгоре. Оказва се, че няма връзка с името на българската столица София, но все пак подсилва впечатлението.

Челе ди Булгария в превод означава нещо като килиите в България. Става дума за планината България в Югозападна Италия. Името в началото на миналия век е било Челе Булгерия – “килиите на българите”. Тук са се заселили прабългари още в 5-6-и век, заживели в планината в някакви издълбани килии като пещери и оттам идва името. Има и друга версия за превода на името – идва от древна дума celis, което означава седя, място за сядане, селище.

Навремето Мусолини, като националист, обаче добавил едно “Де” пред Булгерия. Не може да има село ей така с името България в Италия, то трябва да показва, че е от този район – планината Булгария.

Селото се е превърнало в атракция за днешните българи. За него е писано малко, но се разчува и пътуващи из Италия нашенци прескачат да го разгледат. Тук за пръв път идва българският посланик Райко Николов през 86-а година. Миналата година за последно е идвал сегашният посланик Марин Райков, неговият син. Той довел и Бойко Василев от БНТ, който направил репортаж в “Панорама”. И така се чуло повече за селото.

Каменни къщи, каменни стъпала, плочници, спретнати дворове с каменни огради. Тук там от дворовете се обаждат кокошки, като в българско село. Но в градините зреят портокали и лимони, съвсем не като в българско село. Къщите са на наклон, над селото се издига хребет от планината Булгария, от другата страна на километър-два се издигат други хребети. На един конусовиден връх в далечината е кацнало друго село. Казва се Рока Глориоса и се оказва, че също е основано от прабългари.

Каква е тази история? Странно, но е истина. Описана е тук там, без да е изследвана достатъчно. Няма точни данни, но преди и по време на основаването на българската държава, през 5-и, 6-и и 7-и век прабългарски войници, в някои случаи цяла армия по десетина хиляди души, тръгвали от Волжка България в походи на Запад. И там се разпилявали. Като войници били наемани от готите или от византийците. Някои воювали на страната на едните, други – на другите. И, както си му е редът в онова време, на войниците работодателите се отплащали със земя. Вероятно някой е платил на някакви прабългари със земя в този район, те заживели тук, полека лека направили села. От прабългарите днес са останали само имената на местности и села.

Площадчето на днешното село има всички атрибути на българско село – черква, паметниче на загиналите в Първата световна война. Но някак е различно. Има паркинг за коли, пейки, боклуджийски кошчета, някак градски изглежда. Някои дори го наричат градче. Заедно със съседното село или по-скоро махала, двете образуват една община, общо с 1600 жители. Това е район на Италия, от който в края на 19-и и началото на 20-и век се е изселило половината население. И сега много емигранти от Северна и Южна Америка идват по този край да си търсят корените, родните села на дядовците и бабите си.

Питаме на площада знаят ли защо така се нарича селото. Мъж на средна възраст веднага ни отпраща към доктор Карели, който бил и историк и описал историята на селото. “Той ще ви разкаже всичко”, казва човекът.

По пътя към къщата му сядаме в местния ресторант. Просторен, чист, малко прилича на българска механа. Двама пенсионери играят на една маса някаква игра, едно дете ги гледа. Няма никой, освен нас – български журналист, българка, живееща в Рим и приятелят й тосканец.

Кръчмарката се казва Мария, веднага се разтапя от любезност, като разбира, че има българи. Отива някъде и носи една картичка на храма “Св. Александър Невски” – изпратили й я двама българи, минали оттук, и те обядвали в кръчмата като нас.

Менюто изненадва. Поръчваме три вида паста, кръчмарката ги носи, изглеждат прекрасно, като за снимка. Двамата ми спътници ахват. Познават менютата на римските ресторанти и казват, че такива пасти, правени на място от прясно тесто, се сервират само в отбрани скъпи заведения в Рим. И другите ястия освен пастите оставят впечатление за скъп ресторант. А съвсем не е.

В съседна градина няколко дръвчета са отрупани с портокали. Кой знае защо никой не ги бере и те са накапали на тревата отдолу като в живописна картина. Някак особено е да чуеш как глухо портокалите тупат по земята.

Къщата на доктор Карели е солиден каменен дом, с масивна врата. Докторът отваря лично, въвежда ни в един хол и веднага се впуска да разказва историята на селото. Д-р Паскуале Карели е пенсионер, вече не работи. Издал е няколко книги, една историческа, автор е и на пиеси, някои играни в театри във Флоренция.

Проучвал дълго историята на родния си край, проучвал подробно и откъде идва името Булгария. И отпраща още към 5-и век, тогава се появили прабългари по тези места. Но после споменава хан Алцек, по възрастен брат на хан Аспарух, син на Кубрат. Горе-долу по времето когато е основана България, той тръгнал с 10-хилядна войска на Запад, стигнал Северна Италия, и после следите се губят. Според някои източници стигнал точно до тези места на юг и се заселил тук. Според други не той, а негови войници се заселили тук. Но това става вече в 7-и век, преди Аспарух да основе българската държава. Откъде тогава има данни за прабългари от 5-и и 6-и век по тези места, не става ясно.

И изобщо връзката с България на хората тук е само в името. Самият хан Аспарух идва по сегашните български земи с армия от 10 хил. до 30 хил. души, в най-смелото предположение – до 100 хил. души. Няма точни данни. И прабългарите се разтварят сред население от около 1,5 млн. траки, славяни и всякакви, населили тези места. Последно различни генетични изследвания на БАН и др. потвърждават историческите факти. В гените на българите има около 5-10% от т. нар. конни народи, към които принадлежат прабългарите. Около една трета има славянски гени и една трета тракийски. Но прабългарите са дошли с армия и военна организация и са донесли ноу-хауто за държава. Сключвайки договор с Византия, Аспарух основава държава, която граничи с византийската империята от север.

А част от волжските българи са стигнали и до планините край селото Челе де Булгерия. Доктор Карели казва, че разговарял преди много години със стар пастир по тези места, който му показвал пещери нагоре в планината и останки от нещо като крепост горе на хребета. Там се криели българите, разказал преданието старият пастир. Колко е останало от тези прабългари в следващите години, никой не знае. Но името останало. На тях кръстили планината.

Докато говори докторът, от съседната стая се показва съпругата му, вижда се и възрастна жена край камина. Докторът обяснява, че това е тъщата му, на 98 години, която изглежда на не повече от 70-75 г. Знае всички телефони наизуст, шета из къщи, казва докторът.

Преди да се появят прабългарите, векове наред в Европа е властвала Римската империя. Тогава земите на днешна България са били част от нея. Римската империя е нещо като Европейския съюз днес, но продължила около 500 години. Армиите са обикаляли от Запад на Изток и от Юг на Север, отвсякъде са взимали войници и семето им се разнасяло из пределите на империята. Така се смесвали гените на населението и от днешна Италия, до днешна България има хора с една кръв. Никой не знае с кой римски войник е съгрешила пра-пра-пра баба му през 3-и век, примерно. През 4-и век пък император става Максиминус Трак, който е от българските земи. Като младеж бил пастир някъде около Пазарджик или Монтана, никой не знае. Но го взели в армията, понеже бил едър здравеняк, почти два метра. Той се издигнал като командир, докато един ден оглавил армия и при поредни разправии в сената на Рим армията го издигнала за император. Властвал начело на империята 4 години.

Доктор Карели ни повежда към другата си къща. Тя е като лятна вила, с басейн и голяма градина. Също масивна къща, с просторен долен етаж, кабинет и библиотека на горния етаж. Там докторът отваря един сборник със стари карти и започва да търси къде е отпечатана карта от 13-и век, в която се вижда надписът Булгария върху планините наоколо. Намира картата и ни я посочва. Сочи ни и селото Рока Глориоса на връх в планинските хребети в далечината срещу градината и обяснява, че и то е основано от прабългари. Според д-р Карели общо около 100 наименования на местности, села и др. в Италия имат в корена си “България”, “българи”. Убеждавам се в това дни по-късно в Тоскана, когато виждам на етикета на една грапа името община “Болгери”.

Тръгваме от Челе де Булгерия обратно към Рим по здрач. Планинските хребети по пътя се издигат величествено на фона на тъмното небе, без да знаят, че носят името на България.

Източник: ARTday.bg

Българските следи в Италия.

Научаваме от блога: vitalian4v.blog.bg

Здравейте, днес с Вас ще обсъдим една интересна тема, а именно тази за българите избягали в земите на днешна Италия.
Всеки от нас е чувал и учил за княз (госталд-другата му титла) Алцек, той е документиран от Теофан Изповедник, който казва, че той с множество от своите хора се заселил в земите на днешна Италия, но дали преди него е имало българи там?!
Като начало с Вас ще се запознаем с интересни факти от Италия с български и славянски топоними и пр.

Топонимите са прекалено много за да бъдат наложени през VI век от не толкова голямата група на госталд Алцек, затова ще видим преселенията на траките от стари времена към тези земи.
Като начало ще видим какво ни свидетелства Страбон, а именно, че енетите наречени още венети, придружени от траки са отпътували от Троя за земите на север от Адриатическо Море, т.е. северната част на Апенинския полуостров.

Тъй, до тук добре, траки са се били разселили към Италия, но оставили ли са топоними и на чий език са обясними те?
Първо ще видим кои са били имената на владетелите на тези земи преди раждането на Ромул и Рем,а именно,според Тит Ливий са царували хора с имената Атис,Капус,Капетус, като Атис както знаем е име на „тракийски“ Бог.
Колкото до Капус и Капетус, те са роднини, Капус е бил владетел на Дардания, а Капетус е негов син.
Също така имаме сведения(Плутарх), че пеласги(по-правилно пелгари или българи) се настанили в земите на днешна Италия и създали град на име Рим.
Същото пише и Хеланик,който твърди че тирсените са пеласги/пелгари(/българи).
До тук добре, явно „траките“ или още пелгарите (чието име всъщност е българи) са се настанили в едно старо време на Апенинският полуостров, но оставяли ли са топоними и хидроними там?!
Като начало ще видим с Вас две много показателни имена,а именно „Monte di Bulgheria“ – планина в Италия и „Celle di Bulgheria“ – селище в Италия.

Така,това са много показателни наименования на цяла планина и на цяло селище, но имали и други!?
– Да, разбира се!
Ето и някои от тях, а именно: Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci, Scaptia, Tiberus,Trasimenus lacus, Caletra!

Така, до тук добре, но на чий език са обясними те?!
Тъй нека видим, Caletra се определя така Cal(kal)=кал,също така имаме и „тракийски“ топоним Каластра, тоест частицата кал принадлежи на балкански народ, още Trasimenus lacus=Тразименското езеро,така…tras=треса,това езеро през лятото ставало тресавище,тоест обяснимо е защо има и частицата tras.
Обаче някои учени определят трис със trasate=тръскам,треса,тук обаче имаме и друг паралел,при някои празници при българите и „траките“(пелгари)има обичай да се носи някой заможен човек, който е седнал на сключени заедно дърва,които се наричат „tresate“,тоест тресе се.
До тук добре, вече стана ясно, че там българските следи са доста, но отколко време има българи там?!
Най-добре ще е да кажем, че етруските, които някои индивиди свързват с руснаците (видители : ет руски), но това не е доказано,или че били „германци“,което пак не е доказано,аз няма да твърдя че те са 100% българи,не една част от тях е била от балкански произход,за другата аз лично не съм сигурен,това е работа на историците,сега,обаче има засвидетелствано божество при етруските с име Земла,което не е нищо друго освен българското Земя(според В.Георгиев старобълг.:землiа),тоест една част от етруският народ е била от балкански(пелгарски – български)произход.

Добре, до тук ясно, значи имало е българи там от много време,нека сега само да видим някои думи от етруски и български за да сме сигурни дали сме на прав път.
Етруското ан отговаря на старобългарското онь-той,или още – етруската титла кантке отговаря на нашето канас(каназ)- княз,титлата „тракийските“ и българските владетели,а не „кан,хан“ или въобще няма нищо общо с тюркските титли.
Също така етруското ета отговаря на старобългарското ето=това,или етруското „зива“,отговаря на българското „живя“,тъй и още много други.

Също така да не забравяме,че според най-новите днк-проучвния българите са „тракийци“ и са на балканите най-малко от 10,000 години,като най-близки до нас са – северни гърци(там винаги са живели българи),румънци(влахите или още даките/гети,роднини на мизите/българи) и италианци!
Тоест, днк-експертизите доказват това, което научаваме и от преведената по-горе информация.

Материалът Селото в Италия, основано от българи и българските следи на Апенините (СНИМКИ+ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Не е пожален и Апенинския полуостров, като дори Рим дори изпада в смъртна опасност поради визиготите.

През 552 г. Юстиниан І изпраща своя генерал Нарзис срещу войската на визиготския цар Тотила, който в този момент е завладял голяма част от територията на днешна Италия.

Дедите ни са били едни от най-добрите и храбрите бойци на своето време. Поради тази причина те са били търсени и ценени от римските императори. Не е никак странно, че сред войниците в армията на Нарзис служат и българи. Те вземат участие в редица жестоки сблъсъци.

Както при всяка война, пострадали от насилието има не само сред бойците, но и сред мирното население. В кратък разказ, документиран в писмата на Папа Григорий Велики (VІ-ти век) е казано нещо интересно за един наш сънародник.

По време на схватка между имперските сили и визиготите пострадало малко момче. То било воловарче и явно е бивайки изненадано от бързата атака на някоя от групите не е успяло да се оттегли на време. След края на битката при детето довели един българин. Той служел като спатарий (мечоносец) при генерал Нарзес. Българинът заговорил на смъртно раненото момче на своя език, а воловарчето отговорило показвайки, че разбира всяка дума.

За Папа Григорий това било истинско чудо, показващо, че детето е било на небето, където е научило всичките езици, включително и българския. Не отричам съществуването на чудеса, както в миналото, така и днес стават неща, които науката не е в състояни да обясни. Уверен съм обаче, че има логично и близко до ума обяснение.

Защо да не е възможно раненото воловарче е разбирало езика на българина поради това, че от най-дълбока древност на Апепинския полуостров са живели хора говорещи език, който е бил изключително близък до този на старите българи, или дори вариант на нашия език?

Италианските лингвисти знаят това прекрасно, но на широката публика данните не са представени защото са в противоречие с догмата, че дедите ни са чужд на Европа народ. Вместо да се пренаписва историята и да се признават грубите грешки на мнозина високо уважавани учени, е по-лесно неудобните данни да се премълчат.

Знаете ли, че дори за селищното име Рим италианските езиковеди не могат да представят обяснение с помощта на латинския език? Има добри индикации от къде е дошло името, но за тях не се говори. Плутарх разказва, че названието на Вечния град е дадено от пелазгите (които идват от Балканите). На пеласгийски Rome означавало сила(на оръжие).

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Странно, че никой не е потърсил връзката със стблг. дума раменъ-силен. Не е потърсена и връзка с тракийските именаРома, Ромиталк, Румиталк. А не е само Рим, други древни топоними и хидроними също нямат обяснение на латински. Списъкът е доста дълъг, но най-интересното е, че етимологията на странните имена е българска.

Признава се например, че Калис, Калатиа, Калетра имат в основата си думата кал (която е наречена индо-европейска, макар латини, келти, германи, гърци и др. да не я познават изобщо). За хидронимите Езарус, Езаронис, Езерения се казва, че най-вероятно значението е воден басейн, но нашата дума езеро остава незабелязана, За древната Стабия се твърди, че името идва от корен стаб –стълб, кол, ограда, добре, но и в този случай старобългарската стоборъ –стобор остава “невидима”, същото важи и за нашия топоним Стоб.

Тразименското езеро е известно поради битката на римляните с Ханибал. Като обяснение на Trasimene lacus се предлага ИЕ корен tres – треса. Земите около Тразименското езеро са били блатисти, т.е. става дума за тресавище. В земите на старите римляни срещаме още необясними названия като Листа, Плавис, Плестина. Има и планина Гаурус, дали стблг. гора-планина не предлага добра етимология, да не забравяме и диалектната ни дума гура-гора, планина.

Названия на реки, планини и селища не се появяват спонтанно. Те се налагат след вековно присъствие на хора говорещи определен език. Това е ясно на учените, ясно е също, че древен балкански народ е дал на етруските божествата Земла -земята и С(в)етлан –светлият. Неудобно е обаче да се признае, че Земла и Светулен са безспорни тракийски теоними. Неудобно е да се признае също, че ранните царе на латините носят тракийските имена Атис, Капус, Капетус.

Дали латинската дума vulgus – народ, простолюдие няма да е древен етноним превърнал се в название на подчинено население? Vulgus, vulgaris – народ, народен, нямат обяснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus. Други латински думи за народ, простолюдие, тълпа са plebs, plebes, plebicula, те идва от plenus – пълен, много (множество), plenitas – количество, голям брой (хора).

Смятам, че както в случая с периойките в Спарта, на Апенинския полуостров е живяло население, което е покорено от старите латини и гражданските права са му били отнети. По този начин vulgus, vulgaris се превръща в символ на безправна общност. Тези хора може да са загубили народностното си име, но не и езика си.Чудото с българина е доказателство за това. Воловарчето разбиращо български език (lingua vulgarum) e принадлежало на селското население.

Това, че в земите на Италия са живели наши роднини дава най-логичното обяснeние защо Атила се смилява и не подлага Апенинския полуостров на огън и меч. Не са били молбите на папата, а факта, че при една тотална война е щяло да пострада и голяма част от простолюдието, т.е. наши роднини.
Разбирам, че казаното от мен звучи невероятно – българи в римската държава още във вековете преди Христа! Да помислим обаче трезво – ако нямаше съжителство на българи и латини, кой е създал топонимите с българска етимология, кой е дал на етруските божества носещи български имена?

Няма случайности и феномени, генетичните изследвания от 2012-та година показаха, че част от жителите на Северна Италия са роднини на българите…Сега остава само учените да преглътнат гордостта си и да ни отдадат заслуженото уважение.

Павел Серафимов, sparotok

Материалът Чудото с българчето, което слезе от небето! Истината за нашия народ, която вече не може да бъде укривана е публикуван за пръв път на Опознай България.

За 6-те години от възникването на идеята през 1984 г. до падането на социализма държавата е вложила 25 млн. лева в строежа и са били осигурени още $800 млн. инвестиции от три чужди фирми. Ако всичко е вървяло по план, той е предвиждал през 1992 г. вече да притежаваме лицензирана писта за Формула 1.

Един от верните сподвижници на Живков го запалва по идеята. Това е бившият ремсист и негов съратник още от времената преди 9 септември 1944 г. генерал Иван Врачев, вече покойник. Хората, които го познават, го описват като противоречива личност, но достатъчно инициативна. През 1973 г. като председател на Комитета за отдих и туризъм ген. Врачев представя в Държавния съвет на НРБ – най-висшия орган в онези времена у нас, проект за превръщане на Рилския манастир в „образцов обект на „Балкантурист“.

Идеята му е там да се изградят снекбарове, валутен магазин и още куп екстри за привличане на платежоспособни гости от Запада.
Живков първоначално застава зад генерала, но после е убеден от Политбюро, че наместо в интересна дестинация, това ще превърне България в кич, и проектът не е одобрен. В началото на 80-те Врачев е вече председател на Съюза на българските автомобилисти (СБА) и се среща с трима италианци, които обикалят Балканите, за да търсят терен за база на Формула 1.

По това време турската писта „Истанбул парк“ все още не съществува, но пък социалистическа Унгария тъкмо прави планове да гради своята „Хунгароринг“. Именно това е основният коз на Врачев. След като Живков е казал „да“, вече няма никакви пречки. Любопитна подробност е, че още през 70-те години от Филип Морис проявяват сериозен интерес да изградят такава писта край София, но от наша страна им е отказано.

Почти десетилетие по-късно, след като Живков вече дава картбланш на проекта изниква въпросът за мястото, където да бъде построена пистата.

Няколко месеца се спори къде е най-подходящият терен. Вариантите са два – край Самоков или в землището на Сливен. През 1985 г. надделява лобито на Георги Йорданов, който е родом от града на стоте войводи и е един от активно ангажираните в инициативата. Сливен побеждава и заради близостта му до морето, но и защото наблизо има летище, което днес е изоставено, но в средата на 80-те е имало капацитет да обслужва както граждански, така и карго самолети. Веднага след взетото решение новината е оповестена и в някои тогавашни медии. Решено е пистата да е в местността Романуша, източно от Сливен, буквално на метри от пътя София-Бургас. Използва се естественият релеф на местността. Теренът там е равнинен, с неплодородна песъчлива почва. Допълнително улеснение е фактът, че земята е изцяло държавна и лесно може да влезе като спортна вноска в бъдещия спортен комплекс.

Парите от българска страна официално минават през СБА. Сега тази организация има твърде скромен бюджет, но в онези години годишната й субсидия от държавата е била няколко десетки милиона лева. Идеята е държавата да влезе в съдружие с три чужди фирми, най-известната сред които е немската „Шнайдер“. Останалите две са от Италия и САЩ, като за американците се е знаело, че имат акции в „Боинг“. Специално за преговорите с тях, както и с ФИА през 1986 е създаден екип, в който влиза все още неизвестният бъдещ активист на СДС Венцислав Димитров, както и тогавашният председател на Окръжния народен съвет в Сливен Кольо Николов.

Проблемът, който възниква обаче е не изграждането на самата писта, а обслужващите съоръжения.

За да се провежда Формула 1, изискванията са наблизо да има съвременен хирургически комплекс с хеликоптерна площадка, готов във всеки момент да приеме ранени пилоти. А също луксозни три- и четиризвездни хотели. Оборудването в болницата е щяло да е изцяло американско. А хотелите – част от световноизвестни вериги. Планирало се още в Романуша да се изградят картинг писта, къмпинг с 320 места, паркинг за 30 000 автомобила, хотел, бунгала, тенис кортове и игрища за волейбол и футбол, технически център, хеликоптерна база. Звучи прекрасно, нали? Колко ли щяха да са работните места…?

Преговорите с чуждите инвеститори са водени основно през 1988 и 1989 г. във Виена и Мюнхен, докато едновременно върви и строежът на трасетата. Общата им дължина е 4 266.95 м. Половината са прави отсечки. Завоите са общо 13, като на всеки километър са по три – 8 десни и 5 леви. Наклоните по тогавашните стандарти не е трябвало да са по-големи от 20% при изкачване и 10% при спускане. При нас те са съответно 4,1% и 5,8%, а разстоянието между най-високата и ниска точка е 56 метра. Стартовата права е с дължина 697,19 м. Първоначалният вариант е предвиждал ширината при стартовата полоса да е 15 м, в останалата част да се свива до 11.

Планът е бил доста многомащабен.

Трасето е било предвидено да отговаря на изискванията за провеждане едновременно като на автомобилни ралита, така и на състезания с камиони. Точно когато проектът е вече готов, ФИА приема нови правила за пистите от Формула 1, което налага преработването му. Тази промяна се оказва и препъникамъкът на почти завършения вече спортен комплекс. Според специалистите, ако тя не е била приета, целият спортен комплекс е можело да бъде завършен преди преломната 1989 г. и политическите промени е нямало как да се отразят.

Самата писта е проектирана от инж. Румил Гърнев от „Пътпроект“ – София, чийто екип е автор и на автомагистралите „Люлин“ и „Тракия“. Първият асфалт, положен между селата Цалапица и Мало Конаре по протежението на „Тракия“, част от който е запазен и до днес, е с грапава настилка. Целта е тя да се тества преди след това с нея да се оборудва и българската писта за Формула 1. Напълно готови и асфалтирани са подходните отсечки към пистата. За обработката на терена са се ползвали скрепери, оборудвани с ножове за рязане на почвата, които толкова бързо са се износвали, че се е налагало всяка седмица да се сменят.

Гърнев и колегите му са командировани до Западна Германия, за да наблюдават строителството на пистата „Нюрбургринг“. В Сливен пък пристигат хирурзи от Хюстън, за да подберат български лекари, които по-късно е трябвало да летят до САЩ на обучение за работа в бъдещата модерна болница. С пълна пара върви строежът и на хирургическия комплекс в Сливен – десететажна сграда, първата болнична постройка у нас с площадка за хеликоптери. Водят се преговори с „Шератон“ и „Хилтън“ да управляват бъдещите 6 хотела около пистата. Единият, макар и неизграден, е кръстен „Тоида“ и дори се сдобива с управител, който почти цяла година получава заплата. Предпоследната среща с инвеститорите е в критичен период за зародиша на проекта. Провежда се между 10 и 20 ноември 1989 г. Ръководи я финансовият министър Белчо Белчев. Последната е във Виена през март 1990 г. Месец по-късно току-що поелият премиерския пост Андрей Луканов прекратява строежа!

Причините за прекратяването на строежа можем да ги търсим на две места. През 1985 г. страната ни започва да строи спортното съоръжение успоредно с братска Унгария. Унгарците обаче първи успяват да завършат своята писта и то в рекордно кратки срокове. Работата по строежа на съоръжението там започва на 1 октомври 1985 година и завършва осем месеца по-късно, с което „Хунгароринг“ става най-бързо построената писта за Формула 1. Трасето, отстоящо на 20 км от Будапеща отваря врати на 24 март 1986 г. и веднага става част от календара на Формула 1. Така 4. 381 километровата отсечка в Могьород става първата писта в Източна Европа, на която се провежда кръг от шампионата, още по-времето на Студената война.

Това развитие на нещата до известна степен обезмисля изграждането на второ трасе за провеждане на високоскоростна надпревара в социалистическия блок и българският проект започва бавно да губи инерция още в самото си начало. Въпреки тези обстоятелства обаче, макар и бавно нещата край Сливен се движат, а краят им идва едва след промените през 1989 г. Затова има основание да се счита, че главната причина за замразяването на мащабното спортното съоражение си е изцяло вътрешна. След 10 ноември в управлението на държавата си остават кадрите на БКП. Местните амбициозни ръководители са заменени с нови партийци, но много от тях вече нямат национално мислене. На държавно ниво Андрей Луканов и правителството му са жив пример за това. Така с решението му за спирането на строежа свършва и приказката, че в България ще се провеждат състезания от Формула 1.

Материалът Как България за малко да се сдобие с писта за Формула 1 е публикуван за пръв път на Опознай България.

Двойката излязла на разходка по плажа и била нападната от четирима мароканци. Нападателите пребили мъжа, той изпаднал в безсъзнание. После изнасилили момичето. След това ги изоставили. Жертвата успяла да се добере до близка улица и там й помогнала проститутка. Двойката била приета в болница. След това нападение, четиримата нерези както са били наречени, атакувала друга жена. Тя било също изнасилена групово и изоставена в безпомощно състояние на улицата.

Римини е потресено от престъпленията. Кметът на града се е зарекъл да се намерят до един извършителите и да бъдат съдени по бързата процедура. Какво значение има всичко това? Италия както изглежда не може да защити жените от сексуално насилие и унижение, особено европейските туристки! Препълнено е с нелегални емигранти, които се задоволяват насила с местните жителки! /uniconbg.com

Всеки ден в Италия са изнасилвани 11 жени, като от началото на тази година до края на юли техният брой е 2333 – би тревога Националният статистически институт в Рим. Огромното мнозинство от сексуално насилените представителки на нежния пол между Алпите и Сицилия са италианки – близо 70 на сто, след тях идват румънките с 9,7%, после мароканките – 2,7% и т.н. Ако се вярва на статистиците, в момента в Италия живеят 1 157 000 жени, които са били изнасилени поне веднъж откакто са на белия свят, пише монитор.бг.

Доколкото до насилвачите, изследване на специализирания в изучаването на социалните явления институт „Демоскопика“ показва, че през последните три години италианците сред тях са най-много – 61 на сто. После идва ред на румънците, които са 8,6%, мароканците – 6%, албанците – 1,9%, тунизийците – 1,3% и т.н. С други думи четирима от всеки десетима изнасилвачи са чужденци, като сред тях като цяло най-голям е броят на пришълците от Северна Африка. Тревожен пък за коренните жители на Апенините е фактът, че тенденцията е да нараства броят на италианците, които посягат със сила на жена – докато през първите 6 месеца на 2016 г. техният брой е бил 1474, през същия период н сегашната 2017-та те са станали 1534. Другата неприятна тенденция е тази, че напоследък изнасилвачите са все повече и повече образовани мъже, с професия и добри доходи, докато само преди десетилетие е било точно обратното.

За статистиците минимално успокоение от тревожното явление е лекото намаляване през последните седем месеца на оплакванията в полицията на изнасилени жени – от януари до края на юли 2016 те са били 2345, докато за същия период на 2017-та са с случили вече посочените 2333. В същото време обаче източници от службите на реда посочват, че напоследък все повече пострадали предпочитат да си мълчат за сполетялата ги физическа неприятност, отколкото да я направят публично достояние. Още повече, че голяма част от посегателствата върху нежния пол стават зад домашните стени, а те обикновено се оказват много дебели и не пропускат навън подобни вести.

Иначе последният възмутил Италия гнусен акт на изнасилване бе посегателството върху 80 годишна синьора в Северния парк на Милано – насилникът й според нея бил чужденец, но говорел много добре езика на Данте.

Материалът Българи в Италия алармират: Масово изнасилват жените тук! е публикуван за пръв път на Опознай България.

От тези пари сеньората ѝ е приспадала 130 евро тъй като, според психоложката, Даниела не ги е заслужила, информира 24 часа.

След непоносими и жестоки издевателства, Даниела е събрала смелост и се е обърнала за помощ към топ гледаното предаване, от където е получила камера, с която е записвала гаврите над нея.

Даниела е била наричана проститутка, била е наказвана, че не е мила чиниите на кучетата със сапун.

Била е бита, доказателство за което са синините по тялото на младата жена. На въпроса на журналист, защо е търпяла, а не е избягала, Даниела отговорила, че тези 880 евро били животоспасяващи за нея.

Но вместо тази сума тя е получила 750 евро.

След цял месец мъчения, Даниела не издържа и напуска работа. Сега от предаването „Хиените” са предоставили мейл, за да помогнат и намерят работа на българката.

Социалните мрежи на българите в Италия, се нажежиха след репортажа.

“Вие знаете ли, че посолството на България в Рим не прави НИЩО по въпроса! Ако беше дори рускиня, посолството им щеше да направи такава патардия…знаете ли, че приемната за българи се намира в мазе…знаете ли, колко са „учтиви” със сънародниците си…знаете ли, че за подновяване само на лична карта се чакат два безсмислени месеца…знаете ли, че българите в Италия се надяват да нямат проблеми, за да не ги посещават и да търпят грубостите им….сигурна съм, че не знаете много неща, които трябва да знаем”, са част от коментарите, събрали хиляди реакции в групата Българи в Италия.

Дали ще бъде повдигнато обвинение срещу работодателката за тормоз върху българката, все още не се знае.

Ако България не се намеси, случая ще бъде покрит и българите ще продължават да бъдат третирани като бели роби и робини, доставящи евтино удоволствие на чужденците, пишат сънародниците ни, които апелират за незабавна намеса на българската държава.

Припомняме, че много често българките, които търсят работа, стават жертви на бюрата за намиране на работа. Преди време българка разкри измами на агенция за работа в Италия.

Жената, която работела като болногледачка до Милано, разобличи за измами собственичката на местна агенция за работа.

Българската гражданка потърсила услугите на агенцията за работа в Бриоско, Северна Италия, преди повече от година. Почти веднага след това 49-годишната собственичка на агенцията ѝ предложила назначение като гледачка на възрастен италианец в Ломаня, до град Леко.

Освен комисионата за себе си агенцията получавала всеки месец от българката и парите за задължителните осигуровки, както предвижда италианският закон. Вместо да ги внася в съответните служби обаче, алчната сеньора ги отделяла за себе си.

Измамата била разкрита едва тези дни от българката, която, след като приключила работата в италианското семейство, отишла в агенцията да си прибере документите и квитанциите.

Близо 2500-те евро, платени от българската жена, не били стигнали изобщо до италианския осигурителен институт. Повечето от българките в Италия работят предимно като гледачки на възрастни хора или семейни помощници, а се оказва, че италианците се гаврат с тях и преминават допустимите граници. Смята се, че в Италия има близо 130 000 българи и десетки хиляди от тях припечелват в местните домакинства.

Източник: 24chasa.bg

Материалът Унизената Даниела работила за 880 евро по 14 часа на ден в Италия! Възползвали се от… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Когато малкия юнак запя прекрасната българска фолклорна песен Хайде Калино, всички присъстващи, гости и журито на събитието останаха без думи от гласа на талантливото дете.

С голяма смелост и хъс това 3 годишно дете излезе и доказа, че България ражда уникални таланти, които с помощта на родолюбивите си родители могат да покоряват върхове и печелят медали и конкурси.

Чуйте и се насладете на българската народна песен Хайде Калино, изпята прекрасно от едно гордо българче. Неговото поведение на сцената може само да е за пример! Голямо БРАВО! С пожелания да радва нас, родители си и всички българи още много години, да покорява още по-големи върхове и конкурси!
 

Материалът ПОХВАЛНО! Малкия юнак Даниел спечели 1-во място в Италия с народната песен Хайде Калино! Ексклузивно за Opoznaybulgaria.com! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.