По-късно станало ясно, че белите врабчета всъщност са три. Те са били забелязани от почиващи и рибари в района на къмпинг „Златна рибка“ в Созопол. Бялото врабче е изключително рядка мутация в природата. От БДЗП твърдят, че да се видят три екземпляра наведнъж е почти невъзможно.

„Вероятно са изтървани някакви хибриди домашно произведени, но нека да оставим на хората положителната нагласа, че бялата птичка им носи щастие и късмет, още повече, че са три – утроен късмет и здраве!“, поясни Радослав Молдовански от БДЗП – Бургас пред БГНЕС.

За спасителя Радо обаче птицата е бяло врабче и е наслука за сезона по морето. „Аз просто не вярвах, че ще видя бяло врабче! Как няма да се зарадвам, това е чудо“, сподели той. /plovdiv24.bg

Материалът Изключителна рядкост на наш плаж, спасител не повярва на очите си! Дано да е добра поличба. СНИМКИ е публикуван за пръв път на Опознай България.

В родопското село Киселчово ни посрещат с местен виц: „Отишла една журналистка от София на гости при баба и дядо дълголетници. – Бабо, вие тука какво ядете? – попитала тя. – О, чедо, право да ти кажа и трохичка хляб не хапваме… Само саздърми, пастърми и суджуци. – Ами, ти, дядо, на колко години си? – На 86. – отговорил той. Еее, сигурно здравословен начин на живот водиш? – Какво да водя? – учудено запитал той журналистката. – Дядо, ти сигурно не употребяваш цигари и алкохол? – Ааа, аз ако не пушех и не пиех, то умиране няма в тая планина, бе момиче.“

И в Киселчово, като в много други села, социалният живот на местните се свежда до приказки около масата, ако въобще си имаш дружинка. А останалата част от ежедневието преминава в грижа за добитъка и градината и, разбира се, следене на турски сериали.

Точно на такова място се заселва Мона Чобан. „Тук няма интернет и обхват и човек може да чуе съвсем спокойно собствените си мисли. Всъщност така се раждат и идеите“ – казва тя. Мона реставрира няколко къщи в Киселчово и създава Център за изкуства и занаяти Артел 13. Тази година за първи път организира „Бардово бърдо фест“ – фестивал за бардове и аналогово общуване. И така с население от 16 души плюс пришълците селото достигна драстичната цифра от около 100 живи човешки същества от различна възрастова група.

Родопската хумористка Веселина Бабаджанкова и бардът Красимир Йорданов откриват първото издание на четиридневния самодеен събор „Бардово бърдо фест“.
Снимка: Илиян Ружин

Поетите с китари също имат нужда от храна – гозби по родопски рецепти, чевермета, бира и ракия.
Снимка: Илиян Ружин

Поляната е подходяща за къмпингуващи. Директно до нея се стига с джип, иначе е 15 минути ходене по баир. Ако ви нападне местна пчела и нямате препарат за ухапване от насекоми, обтрийте засегната зона с пясък.
Снимка: Илиян Ружин

Любов сред дивите ябълки, откъдето идва и топонима на село Кѝселчово.
Снимка: Илиян Ружин

Мона Чобан: „Искаме да научим децата поне няколко часа да общуват без телефони – да играят на „Топчета“, „Развален телефон“, „Въшки“, „Земя, въздух, вода“ и да тичат по поляната.
Снимка: Илиян Ружин

Агнето още се пече.
Снимка: Илиян Ружин

Марк е от САЩ. У нас помага на деца, лишени от родителска грижа. За първи път опита циганска баница, но определено бобът му харесва повече.
Снимка: Илиян Ружин

Пчеларят Елин Моллов, който е родом от село Кѝселчово, но се е изселил в град Смолян. Разказва, че е въпрос на чест да се връщаме към корените си.
Снимка: Илиян Ружин

Източник: binar

Материалът На поляната в село Кѝселчово или как се диша родопски въздух на 1142 м. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лятото още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд.

Когато нашите вземеха отпуска, товарехме багажника на москвича, събирахме почти цялата покъщнина – тенджери, тигани, легени, сякаш се готвехме за война. Безкрайните приготовления не минаваха без разправи и даже скандали за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника. Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния влак до Бургас. На морето оставахме поне 15 дена. А не като сега, когато едвам измолваме седмица отпуска, пък и нямаме пари да си позволим по-дълга ваканция.

Навремето нямаше всевъзможни ресторанти и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен боб и кисело мляко в столовата на почивната станция.

Не можеше да влизаме в морето преди 10 часа и едва дочаквахме този момент. Но беше абсурд да се опълчим на родителите. Още по-мъчително беше нареждането да спим следобед поне час и чак след това да ходим пак на плаж. Сформирахме си банди с другите деца и вечер се отдавахме на игри и всевъзможни бели, докато възрастните гледаха „Шатовалон”. Не се разминаваше без някой и друг шамар.

Нашите нямаха пари за ресторанти, бяхме сравнително бедни, но ваканцията на морето беше весела, шумна и всички бяхме щастливи.

Източник: Ретро

Материалът Когато нямаше олинклузив и ядяхме филии на плажа е публикуван за пръв път на Опознай България.