Броят на туристите в момчилградско село надмина този на местните жители. Над десет души са посетили Каменец след новината на 24rodopi.com за теленцето, което се роди със сърце на челото. Знамението от Родопите предизвика огромен интерес от страна на любопитни нашенци, разкриха жители на Каменец.

Едва седем души живеят в населеното място. По избирателен списък пък те са 28.
Теленцето се родило във фермата на местните животновъди от „Нашата ферма“. Същия ден на бял свят се появило и друго уникално теленце – цялото черно с бяла глава.

„Майката на теленцето със сърце на челото също има петно, което наподобява сърце. На другото теленце, което се роди същия ден, с няколко часа разлика, майката също е с бяла глава“, уточнява животновъдът Хасан Хасан.

Семейство от Бурса, което е на гости при роднини в Кърджали, потърси 24rodopi.com, за да научат как да стигнат до фермата. „На късмет е да докоснеш челото на такова животно“, споделиха те.

24rodopi.com

Материалът Щастливо знамение! Теленцето със сърце на челото прочу село Каменец: Туристите в селото повече от местните жители (Снимки) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Скъпи приятели, днес ви предлагаме да се впуснем в едно невероятно приключение от серията „Топ мистериите на България“, в което ще минем през най-дългия въжен мост до едно забравено място – село Лисиците и Чит Кая!

Това е място откъснато от модерния свят и до него не може да стигнете с кола. Единственият начин да посетите селото е чрез лодка или да преминете през 260 метровия въжен мост. Нашата крайна цел обаче не е Лисиците, а обгърнатата в легенди скала над него известна като Чит Кая.

Село Лисиците се намира на 10 км от град Кърджали на брега на язовир Студен Кладенец. За да стигнете до него трябва да карате с колата до село Широко поле, след което паркирате някъде, грабвате раницата ако носите такава и тръгвате пеша. Който и да попитате ще ви упъти, но гледате язовира да ви се пада отляво докато ходите покрай жп линията. Малко по-надолу се забелязва дървена пейка и табела спирка Лисиците. Спокойно имаме още път до селото, просто тук ще ви остави влака ако пътувате с него. Пътеката надолу криволичи в продължение на 10 минути, докато най-накрая не се появи прословутият мост. Пригответе се за около 5 км ходене пеша като цяло.

Самият мост е наистина много красив и във сравнително добро състояние. Местните разказват обаче, че вече няма кой да го поддържа и някои дъски са започнали да изгниват. За това е добре да си гледате в краката, въпреки невероятните гледки наоколо. По дължината на моста са разположени 40 стоманени въжета, които държат платформата. Този мост е построен през 90-те като преди него е имало друг, който се е скъсал. Преминаването не е за слабите духом, мостът се клатушка и не е от най-стабилните. Но тази крехка въздушна пътека ни отвежда в един друг свят.

От едната страна на моста е нашият свят. От другата е безвремието към, което сме се отправили. Тук няма лисици и никога не е имало според местните. Кръстили го така, защото били сгушено като лисича дупка. В самото село няма коли, нито асфалтови пътища. Миналото сякаш се е запечатало на това място в даден момент и часовникът просто е спрял. Това е един отделен свят, десетки години назад във времето. Няма магазин, нито аптеки, лекар и всичко на каквото сме свикнали. Повечето къщи са отдавна изоставени и природата си ги взима обратно, камък по камък. Животът в село Лисиците е истинско предизвикателство за 15-тината останали жители. Всеки ден те трябва да изминават това разстояние, за да си набавят ежедневните продукти като хляб. Ток в селото има, но вода до всяка къща не стига. Използват се местните чешми за утоляване на жаждата.

Видео: The Clashers

Сега обаче е време да се насочим към скалите над селото, които са известни като Чит Кая. В превод това означава „Зидан камък“ и има защо. В него са издълбани около 50 трапецовидни ниши и други причудливи форми. Това е първият ни сблъсък с тях в тези епизоди, но ще говорим повече за тях в сезон 2. До там уж водели всички пътеки, но повечето са много трънясали и непроходими. За това аз ви съветвам да последвате брега на язовира докато не ги видите. След това тръгвате към тях. Може да минете и през селото, но всеки път удряхме на задънена улица. Ако срещнете местни, най-добре попитайте тях.

Самите ниши са разположени на около три реда, като големината им е различна. Някои от тях са започнали да се рушат благодарение на естествените процеси, но хилядолетната им история все още личи. Някои от нишите са трапецовидни, други елипсовидни, но всяка една от тях е издълбана на недостъпно място. Това се наблюдава и на другите места като глухите камъни и орловите скали. Около тях можем да видим така нареченият скален венец, в който според вашето въображение може да видите различни форми като лица на хора, влечуги и птици.

Материалът Най-дългият въжен мост в България води до едно забравено кътче – село Лисиците и Чит Кая (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Не са много хората, които са виждали това древно тракийско светилище.

Пещерата Утробата /наричана още Вулвата/ се намира близо до Кърджали, над хижа Боровица. Към пещерата води маркирана пътека.

Пещерата е позната отдавна на местното население, но става известна след 2000г. след проучване на археолога Николай Овчаров, който прави подробни проучвания там.

Пещерата, според древните траки символизира свещеното зачатие на Богинята-майка от Бога-слънце.

Легендите твърдят, че посещението в пещерата може да помогне на млади жени да заченат по-лесно.

Вижте видео на Кирил Желев-Чиро за обекта:

Материалът Уникално тракийско светилище – пещерата Утробата (Снимки и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Не за пръв път турският президент предявява териториални претенции към балкански държави. Преди година и половина той преначерта ислямската дъга на Балканите, достигайки до Търговище и Шумен. Тогава нашето външно министерство отново не реагира.

От скоро имаме подобна реакция. Бившият ни министър беше казал за изказването на Ердоган, че няма нищо тревожно. Това не било въпрос на граници, а на негово сърдечно увлечение. Какво увлечение?

Не може един президент, който е авторитарен диктатор в Турция, да говори, че всичко му е на сърцето – от Кърджали, та чак до Сибир. Кърджали му е на сърцето на Ердоган, а на мен Лозенград и Бунархисар, където е загинал моят дядо на 34 години по време на Балканската война /1912-1913 г./ Неговият гроб е заличен. В изявленията на Ердоган се прозира съюзът между ислямизма е неоосманизма.

В Анкара вече си въобразяват, че могат да възстановят геополитическото пространство на Османската империя към Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия и Сибир.

Това е нещо нечувано с оглед на ревизията, която Ердоган прави на Мустафа Кемал Ататюрк /1923-1938 г./. Последният проповядваше, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. А Ердоган казва точно обратното: „Нас ни възпитаваха, както по времето на Ататюрк, че ние трябва да се затворим само в Анадола. Не. Ние трябва да се отворим и в трите посоки – към Балканите, Близкия изток и Кавказ и Средна Азия”. Това е едно много опасно явление и заплаха. Има едно имперско умопомрачение в Анкара и това е много опасно.

Но в Турция добре си дават сметката, че тези територии на три континента не могат да бъдат върнати с ятагана.  Възвръщането им може да стане по икономически, политически, верски и културен път.

Но ние в София не можем да позволим на някой да говори, че не прави разлика между Одрин и Кърджали. Това е скандално. Българското външно министерство трябва да запретне ръкави и да защити нашия национален интерес. Имаме една смесена българо-турска комисия, която от дълги години не работи. Ердоган каза оставете вашите бежанци от Южна Тракия, ние също имаме бежанци от България. Не те нямат бежанци, те имат изселници.

Официална София трябва да каже на Анкара: не бъркайте бежанци с изселници! За съжаление външното ни министерство си е втълпило, че няма никаква заплаха от Турция.

Но нека не забравяме какво се случи в Кипър през 1984 г. Има една Севернокипърска турска република, която е призната само от Анкара, но тя продължава да съществува. Има заплаха.

Като гледам речите на Ердоган пред тези многомилионни митинги, той ми напомня за Хитлер от 1938 г. Той говори без да чете и размахва юмруци на Евросъюза и САЩ. Ердоган се чувства като новия баща на Турция, новия султан.

Много е тревожно, трябва да разчитаме на собствените си сили. Назряват събития и тук, в София, управляващите трябва да се вземат в ръце, да не се разсейват и да помислят за нашата югоизточна граница. Не трябва да се заблуждаваме – заплахата назрява от югоизток. 

Акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН.

Източник: Petel.bg

Материалът Думите на един прозорлив българин към цяла България разтресоха мрежата: Не се заблуждавайте! Заплахата назрява от югоизток! е публикуван за пръв път на Опознай България.

А там, където камерата не може да достигне, както достига пред всяка ексклузивна реч на Ердоган, вдън родопските села, турци тероризират българчета, като ги наричат гяури и ги бият. Но не само българските християни са в центъра на тази про-турска пропаганда на Ердоган и Турция, на ДПС и на иманите по родните мюсюлмански села. Българските мохамедани са масово използвани за турцизация на земите ни.

Турските правителства се намесват в политиката и гео-социалното ни развитие като нация. Те наливат пари за изграждане на мрежи от ислямизиращи структури, които да всяват страх сред българи, да ги затриват. И това не е всичко…Българското правителство реши да влезе в капана на европейските столици, които сами поставиха на себе си, като „поканиха“ хиляди бежанци да навлезнат сред нас, да изпълнят мисията си, която дори не прикриват с думите: „Ние сме тук, за забременим вашите дъщери и жени, защото вие не можете да правите деца, вие не се размножавате“. А джихадистите могат. Това е едно от оръжията им наред с атентатите и бомбите – да ни стопят по най-естествения път, който дори не е незаконен, като спят с българските жени и „произвеждат“ ислямисти.

Кадри: НОВА ТВ, бТВ, ТВ 7, ТВ СКАТ

Материалът ШОКИРАЩО! Как България се ЗАТРИВА, а продажбата на ЗЕМЯТА е финала! ЗАМИСЛЕТЕ СЕ! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.