„Пак да напомня на всички… Не разбирам, защо толкова малко използват този обход, но той се минава за точно 40 минути – толкова, колкото да изминете 5 километра от Стара Загора до Ракитница.

Пътят Димитровград – Стара Загора не е затворен. Има ремонт на главния път в Димитровград, но се заобикаля през кв. „Изток“ – има жълти указателни табели, за които трябва да следите. Навигацията (както и Waze) бърка и препраща през село Брод, но я игнорирайте и си минавайте спокойно от там“.

Част от коментарите под публикацията:

– Пътя го минахме за 45 минути, от слизането от „Тракия“ до качването обратно. Вярно се обикаля, но поне не се виси в задръстване

– Постоянно ползвам този обход и табелите са си съвсем на място… не знам защо се бъркате

– Прави ми впечатление, че все по-масово никой не обръща внимание на указателни табели, а масово се разчита на „актуалната“ информация на GPS-а. Хора, и без мобилна техника може! Че е и по-лесно даже! Грамотни сте, четете!

Материалът Шофьори споделиха по-бърз маршрут до морето! Оставете GPS-а! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Поддръжниците на официалните теории споменават за присъствието на дедите ни в различни региони. По данните на Мойсей Хоренски, българи има на север от Кавказ.  Теофан Изповедник и патриарх Никифор поставят владенията на дедите ни край полуостров Крим. Лъв Дякон разказва за сблъсък на българи и лангобарди в Панония (Северна Унгария). За български землища на север от Черно море знаем от работата на Йордан, пише изследователят Павел Серафимов в блога за истинската българска история sparotok.blogspot.bg.

Писалият доста по-късно Михаил Сирийски, поставя корените на предците ни край планината Имеон в Средна Азия. От друга страна, около седем века преди времето на Михаил Сирийски, Св. Йероним създава карта, на която областта Мизия (обширна територия на юг от Дунава) е наречена и България.

Тези сведения са интересни, но за жалост са непълни, липсват важни подробности. Най-важното е това, че без изключение, в гореспоменатите региони са регистрирани различни тракийски народи, след които изневиделица се появават българи.

Ако се касаеше само за един регион, то обяснението би било сравнително лесно. Неведнъж се е случвало един народ да заеме мястото на друг, но пък няма прецедент за това – един и също народ да заеме всички региони, в които преди това е живял друг народ. Това е абсурдно, невъзможно е, просто няма как да стане.

Абсурдът може да се обясни сравнително лесно, но за тази цел трябва да излезем от коловоза на официалните теории. Опрем ли се на факта, че в продължение на 1100 години българите биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ, имайки предвид, че във всички места, в които някога са живели траки, после живеят българи, единственото логично заключение е това, че българи е новото название на хората, които римляни и гърци са наричани траки.

Нека разгледаме подробностите, които поддръжниците на официалните теории предпочитат да оставят в сянка. Повечето от нас не са и чували за тракийско присъствие в Кавказ. Само шепа специалисти знаят, че на териториите на Армения и Грузия са живели траки и то още през Бронзовата епоха.

Още в дълбока древност, народът на Орфей е оказал силно влияние върху жителите на Урарту, а пък в асирийските надписи се съобщава за разположеното в Южен Кавказ тракийско селище Иcпили брия. За тези неща пишат ученитеK.Джаукян, О.Карагезян, P.Ходинот.

През I век сл.Христа, Плиний Стари и Страбон съобщават за обитаващите Армения и околните региони тракийските племена халиби и сарапари. B последвалите епохи, никой автор не обелва и дума за това, че балканските преселници са избити до последния човек, или пък, че са прогонени. Къде изчезват тогава хората успели да повлияят няколко кавказки народа? Дали можем да говорим за изчезване, или просто по време на Ранното Средновековие, тези, които са наричани траки, вече носят името българи?

Потомците на Залмоксис и Орфей са колонизирали не само Казваз. На север от тази планина е така нареченото Боспорско Царство. След векове тази територия ще бъде наречена Стара Велика България. Там, по време на Античността са властвали благородници с имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк. По епиграфски паметници се срещат лични имена като Севт, Мокус, Дулос, Битюс, Садала, Мостис, Сурос. Във въпросната държава са почитани тракийски богове, а има и куполни гробници досущ като тези от нашите земи.

Както е в случая с Кавказ, за траките край Крим също липсват сведения, че са избити, покосени от страшни епидемии, или прогонени. Странното е, че никой учен не се вълнува от “изчезването” на тези хора. Тяхното многолюдие в региона е засвидетелствано не само от големия брой регистрирани лични имена, но и от значителното количество тракийски топоними. Такива са Панти-капа, Коркон-дама, Сибри-апа, Сал-оста, Таму-рака, Сур-ува. Елеменитте капа, дама, апа, оста, тама, сур се срещат в тракийските селищни названия Капи-стурия, Уску-дама, Залд-апа, Оста-фос, Тамаси-дава, Суро-бара.

Не само, че няма сведения за затриването на тракийското население в Крим и околностите му, но не съществуват и сигурни свидетелства за пристигане на българи във въпросния регион. За идване няма и как да се говори защото присъстващите в древните топоними елементи капа, дама, апа, оста, тама, сур, отговарят на българските думи копа, дом, вапа, устие, тъма, сур. Това означа, че хора говорещи древен вариант на българския език, са обитавали земите, които Теофан нарича Стара Велика България, около 1100 години преди времето на княз Аспарух.

Трябва да се добави и това, че територията между Боспорското Царство и делтата на Дунава също е древна тракийска земя. Там не само са локализирани гети, беси, тирагети, костобоки и др. но дори и доминиращата материална култура е тракийска по произход.

В този регион, по време на Античността, населението укрепва селищата си със същите ровове и валове, които са типични за защитните съоръжения от Североизточна България по време на Ранното Средновековие.

Къде изчезва това население, отново никой не е обяснил. Обикновено се казва, че в Северното Черноморие се настаняват “германски” готи, които обаче въпреки вековното си присъствие в региона, нито оставят германски топоними, нито керамиката им има прототип в Северна Европа, нито пък поне един автор от времето на Античността е определил готите като роднини на алемани, франки, свеви, квади, херуски и др. германски народи.

При друг опит да се оправдае изчезването на огромния брой траки от земите на север от Черно Море, се ползват хуните. В случая обаче, учените “забравят” да споменат, че хунската материална култура е като тази на местното население, т.е. не може да се говори, че новодошъл народ е изтласкал по-старото обитатели на региона.

Това няма как да стане по простата причина, че така наречените хуни са същия народ, който Херодот нарича скити, а Стефан Византийски определя като сроден на траките народ. Като не се кажат тези неща обаче, могат да се правят дори и абсурдни твърдения.

На запад от черморските градове Олбия и Томи, край Карпатите също са живели траки.
Страбон е пределно ясен когато казва, че гетите (познати и като даки) и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава. Верно е, че в началото на II век, император Траян нанася страшно поражение на тракийския цар Декебал, чиято държава се намира във въпросния регион, верно е, че много от северните траки са избити, много, но не всички.

Точно в този регион, около петдесет години след военната кампания на Траян, се заражда антиримско движение. Избухва въстание с невиждан до този момент обхват. Тракийските бунтовници помитат всички легионери по пътя си, преминават римския лимес, побеждават римските контингенти по пътя си и като стихия стигат чак до Термопилите в Гърция.

Подобно действие не може да се извърши от шепа хора. По това време Рим разполага с най-добре екипираната и най-добре организирана армия в Европа. Въпреки това, римските легиони са смазани и само липсата на средства за дълга война спира северните траки, иначе те биха прогонили напълно чуждите окупатори.

Въстанието е станало през 170 година, а от “Именника на българските владетели знаем”, че 515 преди времето на Аспарух, дедите ни са имали княжество на север от Дунава, т.е. някъде в периода – 135-185 година – точно периода на въстанието против римската власт.

Летописците на империята не дават подробни сведения за бунтовниците, не описват с подробности срамното поражение на войската си, а век по-късно събитието се повтаря и този път всички римски легионери и колонисти бягат панически от Западна Дакия, като след прекосяването на Дунава, те махат дъските от моста, от страх, че “варварите” ще дойдат и на юг от голямата река. През 271 година, император Аврелиан настанява прогонените колонисти в Тракия, а областта, в която те се заселват получава името Аврелианова Дакия, като за административен център бива избрана Сердика-София.

Тези сведения не се отричат нито от нашите, нито от чуждите историци, но пък те не си правят труда да обяснят – къде изчезват хората, които в през II и III век карат римската армия да трепери от ужас. През II век, според Именника, на север от река Дунав се намира княжеството на старите българи, в този регион обаче живеят само траки. В такъв случай не е ли редно старите българи да бъдат причислени към народа на Залмоксис и Орфей?

Да видим как стоят нещата с Панония, там където днес се простират Хърватско, Северозападна, Сърбия, Унгария, Босна. Никой не би оспорил, че по времето на княз Крум, Панония е била владение на българите, този наш владетел е роден там. Да не забравяме и това, че Йоан Зонара отъждествява Панония с България – Πανονία ἡ Βουλγαρία.

Това, което не ни се казва че, че Панония е била обитавана от траки. За името на древния панонски град Песион, койтопо-късно е известен като Пеща, езиковедът Димитър Дечев смята, че е тракийско, въпреки, че Вилхелм Томашек предпочита да определи топонима за келтски. Освен Песион трябва да се добави и Волентум, чието название се обяснява с тракийската глоса волинт-бик, вол, която реално е по-стария вариант на стблг. волѧте-вол. Името на панонските градове Лугио и Карпис пък е сродно на тракийските топоними Лугос и Карпати. Техните имена се тълкуват с българските думи луг-поляна и карпа-скала. Дори по време на римското владичество, Панония е обитавана от траки, за това научаваме от работа на унгарския учен Петер Ковач.

Панонските траки обаче също “изчезват”, подобно на техните братя от Черноморските степи, Крим, Кавказ. И отново, като по някакво чудо, мястото им е заето от българите, които в първата половина на V век, разгромяват лангобардите на Албоин. Българите остават господари на Панония до края на Х век, когато унгарците идват и завземат земите им. На никой от учените поддържащи официалните теории не му идва наум, че панонските траки и панонските българи са едни и същи хора.

Такова е и положението с изчезването на траките от земите на юг от Дунава и трайното настаняване на “новия народ” – българи. Проф. Ганчо Ценов е един от малкото, които се осмеляват да кажат, че българи и траки са едни и същи хора, като траки е название, което е ползвано за дедите ни по време на Античността.

Как иначе да си обясним невижданото чудо – винаги там където е имало траки, се появават българи, като същевременно няма свидетелства за етническото прочистване на въпросните региони, няма данни за измирането на по-старото население.

Отново напомням – ако един народ бе заменил друг народ в определен регион, това може да се приеме за добре познато на историята явление. В нашия случай обаче не става дума за един, а за няколко региона – Тракия, Дакия, Панония, Черноморските степи, Крим, Кавказ.

В науката трябва да се следва логиката, а не желанията и вижданията на учени служещи на определени политически сили. Не бива да се игнорират важни данни и не бива да се прокарват внушения. За жалост това е направено. Пренебрегнат е факта, че така наречените “нашественици” от Ранното Средновековие имат абсолютно същите погребални обреди като тези на траките. Жертването на кон и куче в гроба на боец, доброволната саможертва на съпругата на починал благородник и т.н. не са особености на погребалните ритуали, които се налагат в земите ни след прословутата 681 година.

Част от тези обреди са описани преди около 2500 години от Херодот, а за други знаем от проучванията на археолозите. Пак благодарение на труда на определени археолози като Стамен Михайлов знаем, че старобългарската керамика има дълга традиция тук на Балканите и в никакъв случай не може да се говори за поява на нов вид съдове след 681 година.

Стамен Михайлов дава и друго важно севедение, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат на Балканите още от Каменната епоха. Може ли в такъв случай да се говори за донасяне на този символ от Азия през Късната Античност?

Автори като Луций Флор разказват за това, че траките правят чаша от черепа на враговете си, но на никой от учените поддържащи официалните теории, не му хрумна да свърже този особен обичай с действията на княз Крум, който прави от черепа на император Никифор ритуална чаша, с която черпи велможите си.

Повечето историци смятат, че вековното отъждествяване на българи с мизи е грешка, Геза Фехер с охота говори за българската прическа – бръснене на коса и оставяне на кика, но никой не е чувал за свидетелството на Плутарх, че мизите бръснат темето си и оставят косата да расте само в задната част на главата.

Има такива, които се опитват да прокарат внушението, че просото било донесено в земите ни от дошлите от Азия стари българи. Чудя се как да характеризирам това твърдение, като се има предвид, че просото е основна храна на определени тракийски племена и поради това те са наречени мелинофаги- ядящи просо.

До неотдавна се намираха и такива, които да твърдят, че строежите с квадри са въведени на юг от Дунава едва след 681 година. Реално, траките строят с квадри 1000 години по-рано, но какво са 1000 години за определени хора? За някой май е важно е да се създава объркване, да не може българинът да разбере, че земята, която обитава е свещено място, което хилядолетия наред е напоявано с кръвта на предците му.

Защо някои изследователи изпадат в паника, ако се каже, че траки и българи са имена на едни и същи хора, но в различни времена са употребявани различни названия? Трябва ли да се срамуваме, че сме потомци на героите възпети от Омир, че в нашите вени тече същата кръв каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей? Какво е лошото, да се знае, че от средите на дедите ни са произлезли най-големите военоначалници на Римската Империя, а също така и най-способните императори?

Да, дори след 681 година са се случили много неща, поради които можем да се гордеем, но трябва ли да загърбим по-старото наследство? Това, което е твое, трябва да го пазиш, а не да го покриваш с прах или да оставяш други да го присвоят. Дали сме достатъчно на света, повече от достатъчно, сега е време да си получим заслужената слава и признание.

Материалът Най-взривоопасната тайна за България и българите, която кара враговете ни да треперят от страх е публикуван за пръв път на Опознай България.

В петък бях на 470 км от София. Обади ми се жена, която се представи като служител от клона на UniCredit Bulbank на НДК. Каза ми, че картата ми е блокирана, защото е имало неуспешен опит за неоторизирано разплащане. Не можеше да ми каже причината.

Когато я попитах какво да правя, след като вече не мога да тегля на банкомат пари от картата или да плащам на ПОС, дамата ми предложи да отида в най-близкия клон на банката, който се оказа на 20 км и да тегля на гише. Пак там мога да подам заявление за нова карта и да я получа до 5 работни дни.

Обадих се на кол центъра на Уникредит, за да разбера каква е причината за блокиране на картата, не можаха да ми кажат.

В понеделник отидох в клона на Уникредит на НДК, където ми разказаха същата история – че картата ми е блокирана, защото е имало неуспешен опит за неоторизирано разплащане, но пак не можеха да ми кажат причината.

Трябва да чакам 5 работни дни за нова карта, а ако искам да изтегля пари от сметката си дотогава, има 4 лева такса, ако сумата е до 1000 лв, дори и да изтегля 1 лев. Над 1000 лв вече има 0,6% комисионна.

Вече бях започнал да се изнервям. Почувствах се като обикновен гражданин, на който през 90-те години мутрите и мафията са му поискали малък рекет, съобразен с възможностите му.

Междувременно ми стана ясно, че от 1 юли 2020 г. УниКредит взимат 30 стотинки, ако теглиш пари от собствените им банкомати. Преди това беше безплатно, но великодушно забавили въвеждането на таксата заради пандемията.

Освен това се оказа, че дори и да внеса 1 лев по сметката си сам на гише, има 1 лв. такса, ако сумата е до 3000 лв. За повече става повече.

Отделно всеки месец плащам 2,50 лв. такса за това, че имам сметка и дебитна карта в УниКредит.

Реших да си закрия картата и сметката в Уникредит. За да ми изплатят наличните в сметката 1038,22 лв, ми взеха такса от 6,23 лв.

Което е почти едно кило месо. Или 4 литра дизел. Или половин детска книжка с картинки.

За 2019 г. УникредитБулбанк има печалба от „425.1 млн. лв., което е 5 млн. лв. (или 1.15%) по-малко от отчетената за 2018 г., която беше рекордна за банковия сектор и въобще за българската корпоративна история“, както пише „Капитал“.

За сравнение, ако получаваш по сметката си в Уникредит в Словакия всеки месец сума, съизмерима с минималната работна заплата, получаваш безплатна карта, без месечна такса за обслужване на сметката, без такса за теглене от банкомати на банката и на ПОС, и без такса може да изтеглиш до 10 000 евро от сметката си на гише, когато поискаш.

За 2018 г. печалбата на УникредитБанк Чешка република и Словакия е около 9 милиарда чешки крони (около 670 милиона лева).

Накратко, UniCredit Bulbank, Как Не Ви Е Срам!

В момента България ври и кипи, защото гражданите искат оставката на правителството и главния прокурор, защото искат мутрите вън!

След като гражданите победят, ще дойде време да погледнат таксите на банките за щяло и нещяло, нелоялните практики на мобилните оператори да сключват подвеждащи договори и т.н.

Защото сме 2020 г., а не 1992 г. и е време да не се страхуваме от мутрите и мафията.

източник: Петя Терзиева, lentata.com

Материалът Как не ви е срам?! е публикуван за пръв път на Опознай България.

По думите му буквите са дело на Климент и Борис. Солунските братя Кирил и Методий имат велика и безценна заслуга, защото са направили немислимото да включат българска азбука в системата, забраняваща на българите да имат своя писменост. Прочетете и вие писмото (без редакторски корекции):

„Всички знаем от училищната скамейка, че през 863 г. при византийския император Михаил III пристигат пратеници на Великоморавския княз Ростислав с молба да му изпрати учители, които да проповядват на славянски език. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав и изпращат в Моравия изтъкнатите вече мисионери, работили сред славянството, Кирил и Методий.

Във Великоморавия те създават писменост и богослужение на славянски език. Задачата на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното признание на азбуката от тогавашните авторитети по въпроса – Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма – на гръцки, латински и еврейски език.

През 863–865 г. цар Борис приема християнството с цел да обедини българския народ. Той идва на власт през 852 г. и управлява огромна територия – от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър и Днепър до днешния албански град Драч.

Карта на България по време на управлението на княз Борис I, приел радушно учениците на Кирил и Методий, на която ясно се вижда къде са били македонските земи включително Скопие и Охрид по онова време.

Цар Борис е искал приемането на християнството и осъзнавал външнополитическото положение /акт на международно признание/; съзнавал е и фундаменталното вътрешното положение, а именно – създаване на общ кодекс за различното население на народа, състоящо се от десетки етнически племена, но е съзнавал, че тази голяма амалгама от народности е могло да бъде сплотена от един закон. Християнството си върви със своите закони, обединени още в VI век от Юстиниановия кодекс. Нещо повече, цар Борис I получава възможност да създаде писменост, която да е валидна за всички, не всеки да пише на своите руни, друг – на своите резки и черти като славяните, трети – на гръцки език, а четвърти – на латински език.

Факт е, че през 855 г., със знанието на Борис I, Кирил и Методий провеждат мисия в източна Македония, по река Брегалница. Там те покръстват близо 54 хиляди славяни. Има предположения, че дори цар Борис е покръстен през тази година, защото във византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда”, се казва, че Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Смятаха това за легенда, но се оказа, че не е. Македонските археолози, покрай всичките си дивотии, направиха и нещо хубаво. Преди няколко години откриха град Равен. Самият му откривател – Иван Никулчич от Скопския университет, пише: „Това е една малка Плиска”.

Стигаме до фаталната 886 г. Кирил отдавна е мъртъв, Методий също умира през тази година. Учениците им са арестувани, изпратени в затвор, продадени в робство – над 200 души. Само съдбата на няколко от тях е по-необикновена – на Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Те са изведени от затвора, конвоирани са до българската граница при Белград и оттам са прехвърлени от другата страна на Дунав. Очевидно се е състояло следното: цар Борис I просто е „вдигнал телефона“ и е казал на немския крал , че българите няколко пъти са ги пердашали и пак ще ги напердашат, ако не пуснат поданиците му. При което немският крал правилно преценил, че за петима монаси не си струва да си разваля отношението с българската държава и ги пуснал.

Пристигнали в България. Цар Борис I замислил, дори за днешните мащаби, гигантска операция за въвеждането на християнството на роден език във всички църкви в България. И изобщо – в практиката. Това може да ни се струва днес много леко, но ще кажа какво струва това днес в материално изражение. Книгите тогава са били писани не на хартия, а на пергамент – добре обработена кожа от младо животно – агне, яре и т. н.

От една кожа можело да бъдат изкарани най-много от четири до шест листа, това е скъпа технологична операция, изискваща специални познания и умения от определен тип хора и друго – не е имало печатници и книгите е трябвало да бъдат писани на ръка. По времето, когато при Борис са дошли учениците, те са били само петима, грамотни, с по десетина книжки в торбичките си. Изчисленията показват – тъй като християнската религия е единствената, която се изповядва с книга – че сборникът от книгите, които всяка църква трябва да има, както тогава, така и днес, обхваща 20-22 книги. Това са Светото Евангелие, 12-те минеи, требници, псалтири и какво ли не още. Цялата тази работа изисквала смъртта на 20-25 милиона агнета, съответно – обработка на кожите им, отделяне от стопанския и военния живот на двайсетина хиляди младежи, които трябвало да станат свещеници. Това не е могло да стане без ресурса на държавата и без политическа воля. Защото много е лесно да се откажеш, като видиш какви са разходите. Но цар Борис е останал непреклонен докрай и слава Богу, че е живял толкова дълго. На кого е била възложена тази работа. Тя е била възложена на петимата ученици, които са били разпратени в различни точки на царството. Климент – в Охрид, Горазд и Ангеларий – в Берат, Албания. В Плиска е останал Наум, който е създал десетки манастира – единствените места, където е можело да бъдат правени всички тези неща в онази епоха. Те са и люпилни на кадри, те са и производствени предприятия на книги, те са и печатници, място на написването им. Работата продължила от 886-а до 893-а година.

Само за седем години, научаваме, че Климент е подготвил 3500 ученици; ако по толкова са подготвили и Наум, и Горазд, и Ангеларий, това означава, че необходимите десетина хиляди свещеници вече сме ги имали – обучени да четат и да пишат на български език – и че са създали вероятно за тези седем години необходимите за начало двеста хиляди книги. И тук обаче се появява големият въпрос: братята са написали глаголицата. Именно тази азбука са внесли Кирил и Методий, а днес пишем на друга азбука – съвършено различна като графични очертания. Кой е създал тази, другата, азбука и къде е създадена? Ако не беше едно малко прозрение на византийския писател Теофилакт Охридски. Той пише, че по време на работа с учениците си, Свети Климент забелязал, че те трудно усвоявали графиката на новите букви и измислил нови, по-прости и по-хубави. Съвършено ясно е, че азбуката, която наричаме кирилица днес, е създадена от Климент. Но това не е проста работа – да създадеш, ей така, азбука и да я пуснеш в употреба по цялата страна. Това не може да стане без решителна държавна санкция, която може да дойде от цар Борис.

Той също установил – убедили са го, че много сложно са усвояват тези трудни за очертания букви и се е съгласил на една азбука, която българите познават. Каква познават? Петнадесет от буквите на тази азбука са гръцки и са много добре познати /от нашите книжовници поне/, а други петнадесет са всъщност знаци от прабългарското руническо писмо, на които се предава фонетично, а не изографично значение, каквито са имали до тогава. /Някои автори говорят, че това е своеобразен средновековен български патриотизъм/. За пример: знакът „щ“ е означавал „щъркел“ и нищо друго в изографичната прабългарска азбука. А „щ“, вече в азбуката на Климент, е означавал фонемата „щ“. Така че повече от сигурно е, че днешната азбука, е създадена от Климент отново със санкцията на цар Борис I и с мощния ресурс, който е излял отново за създаване и за преписване на книги. Не бих могъл да изчисля, поради липса на база за сравнение, но най-вероятно държавата е отделила в този момент няколко милиарда лева, при това значително надвишаващи числото десет.

Остава последният въпрос: къде е създадена азбуката? Няма какво толкова да му мислим, то е ясно къде – тези неща се решават в столицата. Там се вземат решенията, след което се хвърлят пари, за да бъде построен към катедралната църква на града – Голямата базилика /тази, която сега е реставрирана със средства на българската държава и на безброй дарители/, най-големият манастир, който е можел да съществува въобще някъде в света християнски – на няколко десетки декара. Този манастир е бил доста луксозен /в него е имало даже „ватер клозети“, бил е снабден с прясна вода/. Очевидно за монасите /или вероятно за повече от тях/, както се шегувам – на „чергобоилчетата“, т. е. – синовете на управляващата аристократична класа, са създавани всякакви условия да творят книги, които да бъдат разпращани както из огромната българска земя, така и по чуждестранни мисии – в Русия, в Краков, в Прага. За това имаме изрични сведения. За това, възстановявайки Голямата базилика и на манастира край нея, ние трябва да знаем, че възстановяваме не просто църква, а възстановяваме и мястото, където се е родила нашата духовност. И нека, когато споменаваме Кирил и Методий, да споменем, че все пак създателят на нашата азбука е Свети Климент. Кирил и Методий са свършили много – те са пробили, както се казва, системата, която е забранявала да имаме своя азбука. Те са автори и на идеята, че може да има такава азбука, но истинският реализатор е Свети Климент“, заключи историкът.

Материалът Покойният Божидар Димитров: Каква Македония, какви 5 лева ?! Азбуката е създадена от Климент и Борис, а не от… е публикуван за пръв път на Опознай България.

На картата също е очевидна разликата, дори в сравнение със съседни наши страни.
В някои страни възрастните хора взимат пенсии, които им дават възможност за нормален стандарт на живот, а в други пенсионерите буквално са обречени на мизерен живот, лишения и постоянен стрес от липсата на средства за преживяване.

Франция …648
Аржентина …110
Нова Зеландия …1119
Полша …200
Ирландия …947
Чехия …119
Холандия …1132
Чили …121
Норвегия …1522
Израел …369
Япония …583
Португалия …206
Швеция …848
Мексико …127
Белгия …1042
Южна Африка …355
Финландия …654
Унгария …94
Дания …918
Гърция …501
Австрия …880
Бразилия …204
Люксембург …1770
България …82
Индия …14
*Сумите са приблизителни (заради преизчисленията от местните валути първо в щатски долари, след което в евро).

Данните са от brightside.me.

Hopвeгия, Швeйцapия и Иcлaндия oглaвявaт cпиcъĸa нa дъpжaвитe, ĸъдeтo e нaй-дoбpe дa cи пeнcиoнep. Kлacaциятa e нaпpaвeнa oт инвecтициoннoтo пoдeлeниe нa бaнĸa Nаtіхіѕ – Nаtіхіѕ Glоbаl Аѕѕеt Маnаgеmеnt, по данни на „Koмepcaнт“, пише money.bg.

Peйтингът e изгoтвeн зa 43 cтpaни пo cвeтa, ĸaтo в нeгo ca вĸлючeни cтpaнитe c нaй-paзвитa иĸoнoмиĸa пo cтaндapтитe нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд, члeнĸитe нa Opгaнизaциятa зa иĸoнoмичecĸo cътpyдничecтвo и paзвитиe (OИCP) и дъpжaвитe oт БPИK (Бpaзилия, Pycия, Индия и Kитaй).

Πoвeчeтo дъpжaви в тaзи ĸлacaция – 25, ca oт Eвpoпa. Πъpвитe тpи мecтa ce зaeмaт oт eвpoпeйcĸи cтpaни, ĸoитo oбaчe нe ca члeнĸи нa EC – Hopвeгия, Швeйцapия и Иcлaндия. Haй-дoбpи пoĸaзaтeли зa cтpaнитe oт Eвpoпeйcĸия cъюз пoĸaзвaт Швeция (пeтo мяcтo, cлeд Hoвa Зeлaндия). Гepмaния e нa ceдмo мяcтo cлeд Aвcтpaлия. Ocми и дeвeти в ĸлacaциятa ca cъoтвeтнo Xoлaндия и Aвcтpия.

Дeceтĸaтa нa нaй-дoбpитe зa пeнcиoнepитe мecтa зa живeeнe зaтвapя Kaнaдa, a CAЩ зaeмa eдвa 14 мяcтo, oтcтъпвaйĸи c eднo мяcтo нa Люĸceмбypг.

Pycия зaeмa 40-тo мяcтo в peйтингa oт 43 пoзиции, вeднaгa cлeд Typция. Beднaгa cлeд Pycия в пeнcиoнepcĸaтa ĸлacaция нa Nаtіхіѕ Glоbаl Аѕѕеt Маnаgеmеnt ce нapeждaт Бpaзилия, Гъpция и Индия.

Aнaлизaтopитe пocтaвят нa дoбpи пoзиции peдицa cтpaни oт Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa: Чexия (18-тa), Cлoвeния (24-тo мяcтo), Ecтoния (27-мo мяcтo), Πoлшa (29-тo мecтo), Литвa, Лaтвия и Унгapия ( 30-тo, 32-po и 33-тo мecтo cъoтвeтнo).

Eĸcпepтитe нa бaнĸaтa ca изгoтвили peйтингa, oтчитaйĸи пpoдължитeлнocттa нa живoтa, дъpжaвнитe paзxoди зa здpaвeoпaзвaнe, paзвитocттa и дocтъпнocттa дo пeнcиoнepcĸи пpoгpaми, дoxoдитe и дaнъцитe. Kaĸтo и Бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт нa чoвeĸ oт нaceлeниeтo в дъpжaвитe, дъpжaвния дълг, нивoтo нa бeзpaбoтицa, paвнoмepнocттa пpи paзпpeдeлeниeтo нa дoxoдитe в oбщecтвoтo.

Cъcтaвитeлитe oтбeлязвaт, чe лидepитe в ĸлacaциятa ca ycпeли дa ce cпpaвят cъc cитyaциятa, в ĸoятo c ocтapявaнeтo нa нaceлeниeтo ce нaлaгaт paзвивaнeтo нa дoпълнитeлни пeнcиoнepcĸи пpoгpaми.

Toвa e нaпpaвeнo, нaпpимep в Hopвeгия, c yвeличaвaнe нa дъpжaвнитe paзxoди зa цeлтa, вĸлючитeлнo и чpeз cъздaвaнeтo нa нaй-гoлeмият в cвeтa cyвepeнeн фoнд, ĸoйтo ce пoпълвa oт пeтpoлнитe пpиxoди нa cтpaнaтa.

Или пъĸ пo пътя нa въвeждaнeтo нa зaдължитeлни пpoгpaми, oтнacящи ce дo пeнcиoнepитe, зa вcичĸи paбoтoдaтeли, ĸaĸтo тoвa ce пpaви в Hoвa Зeлaндия и Aвcтpaлия.

Материалът Вижте в коя държава пенсионерите са най-добре (Карта и списък) е публикуван за пръв път на Опознай България.

На родните пазари или на публични места сме бдителни за крадци. Поради тази причина много българи дори не носят със себе си голяма сума пари за продуктите, които са решили да купят в магазин за хранителни стоки. Често се случва големи покупки да се плащат с кредитна карта, пише ЗаЖената.бг.

Доказано е през последните години, че измамниците с карти също не са за подценяване и постоянно откриват нови схеми на измама. Така че най-доброто средство в градската среда е бдителността.

Прочути сме и в света с все по-популярната нова форма на „скиминг“, от която вече са пострадали хиляди притежатели на дебитни и кредитни карти.

Когато плащаме с карта на каса се получава следния резултат: Касиерът прекарва картата през терминала два пъти: един път, за да вземе парите от нея за покупката ви, а втория път – за да получи от картата вашите данни, които след това може да използва за лични или кооперативни кражби.

Когато давате картата си на касата, може даже и да не забележите измамата! Терминалите за плащане в магазина изглеждат толкова безобидни …

Не всички хора всеки ден проверяват баланса на сметката си. Ето защо, който и да е касиер може да ви измами, като вземе два пъти пари от картата ви за една и съща стока. Допълнителните суми, приспаднати от сметката ви, тя/той след това ще си прибере в джоба…

Има и друг начин: касиерът просто запаметява CVV номера, обикновено от три цифри, напечатан от вътрешната страна на картата.

Знаейки този номер, както и 16-цифрения номер на вашата карта, касиерът или неговите сътрудници могат да направят сума покупки с нея в интернет!

Експертите смятат, че този вид измами представляват 80% от грабежите, свързани с банкови карти. Това е повече от $ 1 милиард годишно само в Съединените щати и Великобритания!

Ето три начина да се предпазите:

1. Не давайте картата си в ръцете на касиера. Ако той настоява, гледайте ръцете му. Ако по някаква причина той прекара картата ви през терминала два пъти, не забравяйте тази покупка. След това, когато сте у дома, проверете състоянието на сметката си чрез онлайн банкиране.
2. Скрийте с лепенка трицифровия код на вътрешната страна на картата (където е магнитната линия).
3. В настройките на картата уточнете, че не желаете с нея да могат да се правят покупки онлайн. В интернет пазарувайте с помощта на отделна карта, която винаги да бъде у дома ви и никога – в портфейла.

Хора, бъдете внимателни! Винаги бъдете бдителни с касиера, след като сте и поверили картата си! И когато я поставяте в банкомата, обърнете внимание на това, дали в слота няма необичайни устройства!

Споделете това с приятелите си! Те също трябва да бъдат информирани!

Материалът Внимание! Нова измама! Дръжте под око касиера, когато плащате с карта, защото… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Първо, печатането на пари отнема на всяка държава значителни ресурси всяка година – между 0.29 и 0.72 % от брутния вътрешен продукт. Второ – пари в брой масово се използват от престъпни организации. От своя страна, електронните методи за плащане дават незаменима свобода в забързаните ни делници. С развитието на новите технологии става все по-лесно да плащаме за стоки и услуги само с няколко клика по телефона си.

Редица държави вече са обявили истинска война на парите в брой. В Швеция, например, търговците имат право да отказват да приемат кеш. Любимата на мнозина шведска група „Абба” има в дискографията си световния хит „Money, money, money”, но музеят посветен на поп звездите в Стокхолм не приема пари в брой. Във Франция половината от всички плащания се извършват чрез банкови карти. Подобни транзакции се увеличават средно с 8% всяка година, посочва в свой пространен материал „Фигаро”. Впечатляващ е случаят със Сомалия. Една от най-бедните държави на света, Сомалия е въвела специална платформа за мобилни разплащания. Със средно по 30 мобилни плащания за месец, гражданите на Сомалия са стигнали доста напред от средното за света, което е 8,5, пише онлайн изданието „Конвърсейшън”.

В България тази борба срещу кешовите разплащания придоби формата на законопроект, внесен от финансовия министър Владислав Горанов. Текстовете предвиждат ограничаване плащанията в брой – от 1 август да са с таван до 5000 лв., а от началото на следващата година – до 3000 лв. с цел да спадне до 1000 лв. през 2019 г. Сериозната промяна беше представена като мярка срещу плащанията „под масата”. Основен аргумент против електронните плащания е свързан с неизбежната следа от лични данни, които една транзакция оставя в интернет. В XXI век, подобна информация е прилича на „златни шарани“ за хора с престъпни мисли. „Парите, които можеш да държиш, помиришеш и усетиш все още надделяват. Европейците и особено Французите са все още силно привързани към тях” казва пред „Фигаро” представител на Френската централна банка.

Безспорен факт е че носенето на пари в брой кара човек да се чувства сигурен. Това също ни дава свободата да плащаме за неща, без да разчитаме на електронни устройства със съмнителна сигурност или повредени такива. За това свидетелства парадоксалното на пръв поглед увеличаване на количеството банкноти във Франция – 7% повече през миналата година. Тези навици и нагласи, разбира се, търпят развитие заедно с обществата, които са ги създали. Напълно възможно е в бъдеще всички плащания да стават по дигитален метод, но на този момент банкнотите в буркани и под дюшеци съществуват, скрити са и не мислят скоро да си сменят мястото. По материали от чуждестранния печат и bTV. /БЛИЦ

Материалът Парите в кеш постепенно се изпаряват! Плащаме с карта или онлайн! Ето какво всеки трябва да знае за финансите си! е публикуван за пръв път на Опознай България.

По случай споразумението между българското правителство и немското, Богдан Филов – тогавашния министър-председател на страната ни държи дълга реч, възхваляваща плановете на Германия, възхваляваща така наречените обещания на Хитлер спрямо нас, нацията ни и всички българи, останали под власт на чужди страни като Сърбия, Румъния, Гърция и Турция.

Ако погледнем чисто исторически на това видео, на речта на Богдан Филов в нея, на Хитлеровите планове, касаещи и българско участие, можем ли да съжаляваме, че в последствие страната ни поема съвсем различен военен курс, или да се замислим: Ами ако бяхме обърнали поглед към Германия, ами ако бяхме останали в съюз с Германия до края на Втората световна война, щяхме ли сега да сме на това положение? Щеше ли да има Македония и какви биха били сегашните ни граници. Някои хора ще възприемат Хитлер по друг начин, ако се вслушат в думите на Филов. А други, ще затворят очи и ще отговорят на предразсъдъците си, като продължат да го смятат за нищо повече от един луд, който е искал да унищожи няколко етноса и нации за сметка на гениалните си военни планове. Вие какво мислите по въпроса?

https://youtu.be/BZfxOEgS7Z4

Материалът Дали ТОВА ВИДЕО няма да ви накара да промените мнението си за ХИТЛЕР? е публикуван за пръв път на Опознай България.