Името й е Мария Атанасова и тя е първата жена в гражданската авиация на България. Случаят предизвиква толкова голям интерес, че българското посолство организира специална обиколка над Лондон за журналисти, които искат да се уверят, че българката наистина пилотира самолета.

Мария Атанасова е първата българка граждански пилот, както и първата жена командир на самолет тежък тип в света.

Приземявала се е при всякакви условия – само с един работещ двигател, в сняг, мъгла и буря. Била е известна като жена с изключително самообладание!
Пенсионират я внезапно и без предупреждение, а държавата моментално забравя за нея. Умира сама в далечно родопско село, без да се е качвала на самолет от 26 години.

Дълбок поклон !

Материалът Българка е първата жена пилот в историята на летище Хийтроу, приземила пътнически самолет в гъстата мъгла през 1965г. е публикуван за пръв път на Опознай България.

В момента вече има билети за по 30-40 паунда, но платихме пет пъти повече, за да летим до Лондон. Няма никаква карантина за пристигащите от България. На летището в Лутън само ни измериха температурата”, разказват хора от Кърджалийско и Смоялнско. Нашенци са ангажирани в строителството, селското стопанство и услугите.

Много от тях са получили и помощи от правителството на Великобритания, дори без да са кандидатствали за това. „10 000 паунда ми бяха приведени по време на кризата с епидемията. Не познавам човек, който да не е бил подкрепен финансово от държавата”, споделя Димитър от Смолянско.

Материалът Гурбетчия от Родопите: Получих от Лондон 10 000 паунда помощ заради К-19 без да съм подавал молба е публикуван за пръв път на Опознай България.

Това са думите на Никола Филипов в социалната мрежа Фейсбук.

Ето какво пише още сънародника ни:

В България сигурно само осемте броя авокадо щяха да струват толкова.

Или само динята и гроздето.

След седмица съм в Пловдив и пак ще се дивя над цените в магазините…

В коментари отдолу можете да споделяте колко би струвало това в България. А за сравнение тук ще опиша повечето неща, които донесох в осем найлонови торби за осем паунда с общо тегло около 20 килограма.

Един паунд или малко над два лева струва диня до 5 килограма, толкова струват и осем броя авокадо, толкова са и 12 броя райски ябълки, толкова са 14 броя банани, толкова струва и килограм и половина грозде, толкова е и килограм домати „чери“, шест краставици, десетина обикновени ябълки и така нататък.

А минималната английска пенсия е около 1500 (хиляда и петстотин) български лева.

Обикновената дневна надница е над двеста лева. И ако някой още се съмнява, че се извършва геноцид над българския народ – нека се позамисли…

Материалът Българин напълни 8 торби с плодове и зеленчуци в Лондон за 17 лв., а мин. пенсия там е 1500 лв. Дали ще се върнат българите обратно?! е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Методи, защо замина да работиш в Лондон?

– Очакваш да кажа, че е за пари, но не беше. Причината се оказа съвсем друга. Доста преди да отида в Лондон там работеха майка ми Мария и баща ми Илиян. Те вече се бяха поустроили и аз отидох да им погостувам, пък и свят да видя. Нещата обаче се развиха в друг план. Погостувах, що погостувах, Лондон взе да ми харесва и наред с другото се хванах и аз да поработя и да изкарам пари.

– И с какво се хвана?

– С какво”! Ами в Лондон такива като мен едва ли биха си намерили работа с писалка в канцелария. Включих се в строителството. Или по-точно в група, в чийто състав имаше такива като мен от Благоевград, а и от Пиринския край. Префасонирахме и обновявахме стари сгради. Това ставаше като махахме всичко ненужно и подменяхме с ново, обновявахме фасадите, дворовете по желание на собствениците.

– Как се строи в Англия?

– При нашите обекти не бе като при нас. Работихме най-вече по стари двуетажни къщи. Зидовете им бяха с тухлено застрояване, но таваните и подовете изграждахме от дърво. Правят се гредореди, редят се пластове вата и други изолационни материали. Тухлени са само външните зидове, защото разпределението по стаи, коридори и помещения го правехме с гипсокартон. Не е като при нас и така нареченият заден двор. Там задният двор бе лицето на дома – с мозайки, цветни алеи, декоративни храсти, беседки и други чудесии.

– Трудът ви оценяваше ли се както трябва?

– В сравнение с плащанията при нас в строителството си струваше да се поработи. Започнах с 50 паунда на ден, което си е по над 120 лева при 8-часов работен ден. Човек като потръгне в работата – и плащането му се повишава. И при това плащането е седмично, точно и коректно. Стига се до 100 – 120 паунда на ден.

– На петдневна работна седмица ли бяхте?

– Официално – да. Така беше и за английските работници, но ние, за разлика от тях, понякога работихме и в събота като добавка за по-високо плащане.

– Имаш вече опит и в работата, а и за живота в Лондон. Какво би посъветвал тези, които сега искат да заминат?

– Ами да се опитат, да сложат в главите си поне най-елементарните за разбиране английски думи в речника си, че с жестове и мимики е много трудно. Проблем е и осигуряването на квартира и добре ще е, ако има някакво настаняване в предварителна уговорка, а още по-добре и ако отиващият знае и какво и къде ще работи. Все пак при упоритост и без тези условия човек може да се устрои, ама няма да му е никак лесно.

– Ти тези проблеми май си ги нямал?

– Наистина ги нямах. Установих се при родителите ми, които си имаха наета квартира и вече знаеха по нещо английско в речника си, пък и аз бях поприхванал нещо. Мама се занимаваше с камериерство в известния в Лондон стар хотел “Виктория”, който е близо до кралските дворци, а тате работеше в строителството. За квартирата ни наемът бе по 160 паунда на седмица, но при тамошните заплати те не бяха особен проблем. За мен бе добре, че в Лондон работеха и други мои близки, сред които беше и семейството на вуйчо ми Георги Воденичарски с братовчедите ми Владислав и Владимир, та си бяхме нещо като колония.

– Понапечели ли се в Лондон?

– Нямам основание за оплакване. Каквото семейно постигнахме, тук нямаше да се случи, макар че тате работеше като мотокарист в големия свинекомплекс в Зелен дол, а мама беше шивачка.

– Скъп ли е животът в Лондон?

– За българския обикновен портфейл – да, но за лондончани – не. Та и за такива като нас всичко бе поносимо. Ще кажа и това, че има и големи скъпотии, но те касаят нещо рядко, нещо модно, нещо, което е за заможните. За обикновените хора всичко е достъпно и по възможности. Ако вземем храната, която при нас е основният проблем и харчлък, там е евтина, даже и по-евтина от ценоразписите в Благоевград, а може да разчиташ и на качеството й, че купуваш това, за което плащаш. В Лондон истински благодат е за по-бедните, че има сезонни намаления на много стоки, в дните на празници цените се свалят драстично, докато при нас те се вдигат. Икономии могат да се постигнат и като се следят честите промоции на стоки. Няма да излъжа, ако кажа, че едно цяло агне, готово за печене, в Лондон при добри случаи може да се намери и при половин цена от тази при нас.

– Като млад човек как видя английската столица?

– Питаш за развлечения” О, там така да се пошляеш, все има какво да видиш. Футбол – религия, стадиони, стотици неща. Има игрища и зали за всякакви спортове. И месец на човек няма да стигне да разгледа Британския музей. Гладът е пълен с кина, театри. Ами парковете, тяхната разкошна ливадна зеленина, цветни чудесии и места за уикенди… Лондон – това е историята на едно велико кралство с влияние близо над половината някогашен и сегашен свят. Ако човек няма какво да прави, така да погледа двуетажните автобуси, които вървят точно по разписание, да понадникне в метрото или да удари нозе край р. Темза – и току-виж денят му минал. Лондон впечатлява и с много велоалеи, е там велосипедното пътуване до работа и обратно, а и като разходка е на мода.

– Къде повече си прекарвал почивните си дни?

– Не беше по стадионите. Виждал съм и митичния “Уембли” и този на Челси. Не съм без хич внимание към спорта, но така – в аматьорските му измерения, колкото за развлечение. Ходим с приятели да ритаме топка из големите Хайд парк и Долиууд. Най-често си правим мачлета с братовчедите Владимир, Владислав и други нашенци от Пиринско, като това става и на гола трева.

– На празници или като именни, рождени дни и други поводи събирате ли се в компания?

– О, да! Ами човек не се е родил само за да работи. Има нужди и от други неща, от неща, които и душа да развеселят. Не всичко е физическата храна, че тялото на човек има и втора част, а тя е душата. И за нея трябва да се мисли. В Лондон човек накъдето и да тръгне, може да долови родна реч, че най-вероятно в него вече има българска колония с жители колкото Благоевград.

– Защо се върна в Селище? Нямаш ли вече сърбеж пак да отидеш в Лондон?

– Засега не. С родителите ми се устроихме в Селище. Аз си намерих работа, каквато ми се иска да работя. Пресьор съм в едно предприятие в Благоевград. Основната ми работа е разкрояването на ламарина в различни детайли, като основи за греди, директни окачвачи, планки в различни размери, част от които отиват и в Англия.

– В Електротехникума не си учил това. Как се справяш?

– Не с гледане, а с работа. Мая ми даде един майстор – Георги. Изделията се търсят, а това е най-доброто, което може да се случи на всеки бизнес.

– Живееш в Селище, а работиш в Благоевград. Не ти ли е далечко?

– Не, не ми е. Имам кола, пътувам и това не ме затруднява. Пък в Благоевград имам и много приятели, че се събираме на по кафе или да поритаме топка на някое частно игрище. Пък може да гледаме и някой филм, театър, да послушаме концерт.

– Имаш ли хоби?

– Обичам риболова. Не знам как и кога ме е хванала тази треска. При свободни дни ходя на язовир “Стойковци”, пък отивам и на язовир “Доспат”, по р. Струма. Имам и добри слуки, но засега не съм в списъка на добрите майстори риболовци. Обикновено се задоволявам с кефал, мряна, каракуда, пъстърва, шаран. За мен риболовът е и възможност за излети сред природата, за освежаване и ободряване на душата и тялото. Напоследък обаче понамалих риболовните си изяви.

– Защо?

– Запалих се по овощарството. В Селище си имаме голямо дворно място и други имоти и взехме да си правим овощна градина. Понаучих азбуката по гледането на дръвчета. Садя, окопавам, водя растителна защита. Посадили се над 70 дръвчета с родителите ми и нека да растат и да плододават.

– Селище що за село е?

– Ами добро село е било. Състояло се е от 15 населени места /махали/, пръснати из Влахина планина, и с една махала централна – селото. По-известни населени места са били махалите Карадачка, Ерделска, Пешовска, Овнарска, Гьочковска, Камбитска. Достигало е до 856 жители /1946 г./, но сега е под 250. Няма го вече и училището “Св.св. Кирил и Методий”. Много къщи са се разпаднали, други са позапазени, но необитаеми, но все пак е хубаво, че има и такива като нашата, от които излиза дим през зимата. Старо селище е Селище. Има останки от тракийско-римски времена в м. Старо село, руини от крепост в м. Градище. Основният поминък някога е идвал от земеделие и домашно животновъдство, но развити били и ловът и дърводобивът. Идващите гости на селото могат да се полюбуват на чудни природни простори, на църквата “Св. Илия”, строена през 1864 година.

– Ще възкръсне ли Селище за нов живот?

– Надежди има. Все някога Благоевглад ще се позадъха от пренаселване и пренасищане и тогава много заможни хора най-вероятно ще погледнат към Влахина планина, а защо не и към нашето Селище, което може да им предложи и добър климат, и природа, като това си е една магия за освобождаване на душа и тяло от пренапрежението, с каквото насища големият град.

Интервю на БОРИС САНДАНСКИ

Материалът 30-годишният Методи : Печелех по 120 паунда на ден в Англия е публикуван за пръв път на Опознай България.

Освен бар Георги вече има свой бленд ром, а клиентите му могат също да си направят в дестилерията на втория етаж на бара му Laki Kane. В него той предлага запознанство с тропическите коктейли с желанието да покаже какво е тики бар в 21-и век.

Във Великобритания тропическите коктейли са в разцвета си през 80-те години на миналия век, а собствениците на такива барове (наричани тики) често се имитират един друг, докато правят малки стъпки в развитието на концепцията. Пловдивчанинът решава да направи крачка напред спрямо общото ниво и да комбинира всички тропически дестинации. А сега издава и книга с 50 коктейла.

По много неща сме уникални. Ние сме единственият бар в света, който не използва захар, а само натурални захари. Имаме лаборатория, в която смиламе сока от захарна тръстика и ползваме него за подсладител. Другото е, че използваме необичайни плодове, които се внасят само по поръчка, казва Георги Радев.

И затова нашият бар, който е непрекъснато пълен, би трябвало да прави много пари. Само че това не е съвсем така. А и на мен баровете са ми страст и не работя това за парите. Всеки иска да прави пари, но за мен това не е цел. Не смятам, че щастието е пари. Това, което ме прави щастлив, е, че аз правя нещо уникално. Хората идват в моя бар и казват: Хей, Жоро, какво си направил!, допълва пловдивчанинът.

Ако ви се случи да сте в Лондон, непременно отидете в Laki Kane London\’s tropical escape. А като влезете, задължително си поръчайте един от емблематичните за този бар коктейли: “Лаки кейн”, “Гинес пънч” и Пинъп зомби”.

Материалът Барът на Георги се превърна в жадувано място за пийване и срещи в Лондон. Вижте защо: е публикуван за пръв път на Опознай България.

Обездвижването и стреса – световен бич, който ,,убива’’ 5 млн. човека за година. Проект на RICHMART VINTAGE в подкрепа на българските фолклорни танци и мода и утвърждаване на марката “MADE IN BULGARIA“!

**************************
Нека продължим кампанията, която събра 15 млн. гледания през 2015 год., 20 млн. гледания през 2016 год. и над 150 публикации в български и чуждестранни медии.
България е там, където са българите!
Моля, включете се в проекта като изпратите видеоклипове от където и да се намирате по света с български танц! (без значение на коя дата е направен вашия видеоклип)
*************************

Видео: Richmart Vintage

Ползите за България:
– световна рекламна и PR кампания за България без разходи от държавния бюджет;
– България би била много по-разпознаваема дестинация и това би повишило доверието към българските стоки и услуги, а това ще повиши като цяло стандартът в България;
– развиване на туризма в България (чужденците ще поискат да дойдат в България, за да видят първоизточника – българският автентичен фолклорен танц);
– разкриване на школи за български танци по цял свят (българските танцьори ще бъдат високо ценени и скъпо платени инструктори – като монасите от Шаолин);
– българското хоро би обединило българите в България и българите по цял свят и би повишило самочувствието и патриотизма на българина;
– спектаклите на българските ансамбли ще бъдат търсени на световните сцени;
***********************
БЪЛГАРСКИЯТ ТАНЦ – РЕШЕНИЕ НА СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ МОДЕРНИЗАЦИЯТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ – ОБЕЗДВИЖВАНЕТО И СТРЕСА – ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВЕН БИЧ, който убива 500 000 европейци (5 млн. за цял свят) всяка година.
ДОРИ 1/5 ОТ ЕВРОПЕЙЦИТЕ ДА ПРАКТИКУВАТ БЪЛГАРСКИ ТАНЦИ – ЩЕ СЕ СПАСЯТ ПОНЕ ПО 100 000 ЖИВОТА ВСЯКА ГОДИНА!
***********************
Защо БЪЛГАРСКИЯТ ТАНЦ може да бъде решението на проблема?
БЪЛГАРСКИЯТ ТАНЦ на базата на неравноделните тактове значително подсилва имунната система.
Другите видове аеробика, танци или спортни занимания развиват единствено дадена група натоварени мускули. За постигането на ефект се изисква много време (1-2 часа на ден). За много от тях се изисква специална, скъпа екипировка и специално оборудвани зали или спортни терени.
БЪЛГАРСКИЯТ ТАНЦ може да се практикува на работното място (там, където главно се получава обездвижване), във всеки клуб или ресторант и изисква много малко време практикуване на ден поради големия ефект от неравноделните тактове.
БЪЛГАРИЯ Е БЕЗПРЕКОСЛОВЕН СВЕТОВЕН ЛИДЕР В БОГАТСТВОТО НА НЕРАВНОДЕЛНИТЕ ТАКТОВЕ В НАРОДНИТЕ ТАНЦИ! Останалите танци и видове аеробика са в 2/4 и 3/4 тактове.
Неравноделните тактове в българските танци са завещание от траките, създадено не от един гений, а от гения на един цял народ и съхранено и до днес от българите.
НЕРАВНОДЕЛНИТЕ ТАКТОВЕ СА НЕ САМО БЪЛГАРСКО, А И ЕВРОПЕЙСКО И СВЕТОВНО БОГАТСТВО!

Материалът Над 20 млн. гледания! „ДРЪЖ СЕ ЗЕМЬО, БЪЛГАРИТЕ ТАНЦУВАТ!” Хорото на българите в Лондон изпрати своите уникални послания до целия свят! (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

По-голямата част от приятелите й от университета в Англия се връщат обратно в България и тя остава почти сама в Лондон.
„Достигнах дъното, когато един ден отидох в супермаркета – не за да си купя нещо, а с идеята просто да отида някъде и да съм сред хора”.
По това време Елена е един от 70-те или 80-те хиляди българи (статистика за 2009 г.), живеещи във Великобритания. След като завършва бакалавърска степен по „Комуникации, култура и медии”, тя започва да кандидатства за позиции и опитът й на трудовия пазар започва.

„Няма такова нещо като открита дискриминация спрямо чужденци, но по мое мнение работодателят винаги ще предпочете да наеме местен. И когато навлезеш в една индустрия и става дума за висококвалифициран труд, има много местни хора, които са толкова добри, колкото и ти. И аз предполагам, че в моя случай е било естествено да назначават тях. Най-накрая си намерих работа като фриленсър. Но това стана възможно, тъй като имах контакт – тогавашният ми приятел ме препоръча на компанията си. Иначе се съмнявам, че можеше да стане”.

Елена работи в продължение на пет месеца в Лондон, по време на което има около шест проекта, но не плаща данъци за тях, защото общата сума от ангажимента е по-малка от английската минимална заплата.
„Почти през цялото време нямах ангажименти, което ме изваждаше извън релси. Когато нямаш приятели и не си зает с работа, усещаш как животът ти навлиза в дупка. Основната ми работа всъщност беше да кандидатствам за работа, но никой не ми се обаждаше за интервю.  Хората, с които се среща човек в Англия са мили, но според мен са различни. Мислят по различен начин, смеят се на различни неща”.
Според КТ „Подкрепа” между 20 и 25 000 млади българи напускат България всяка година в търсене на работа. Немалко млади хора продължават образованието си в чужбина. 80 000 наши студенти са учили в чужбина през 2011 г. (Асоциация на частните висши училища в България).
„Преди две, три години започна нова вълна български студенти във Великобритания, тъй като имаше стипендии. Важно е обаче да се знае, че не всяка специалност позволява на завършилите я да работят в Англия след завършването си там.”, отбелязва Теменужка Спирова, проектен мениджър в „Кариера в България” – форум, създаден от две неправителствени организации.
„Поради това за тях е трудно да работят там, а когато се върнат на българския пазар не са толкова конкурентноспособни, тъй като има и други млади хора с добро ниво на английски език и подобна квалификация”.

„Да отидеш някъде навън”

„В България все още битува един стереотип – трябва да отидеш някъде навън, защото животът там е по-добър”, казва Нели Кирилова, която е на 24 години и в момента живее в Глазгоу.
Само в нейния университет в момента има около 300 български студента поради наличие на изгодни стипендии.
„Бях приятно изненадана, че тук има толкова много българи… Така например, лекарят, при когото ме регистрираха, се казваше Георги Георгиев – „шотландски” доктор, смее се Нели.
Според нея пазарът е отворен за чужденци и съществуват „много възможности”.
„Предизвикателството е да ги откриеш, да имаш информация за тях, и добра квалификация. Изискват се и търпение и постоянство”, допълва Нели, за която основният проблем е „емоционалният студ”, който усеща около себе си в Англия.
Даниел Миланов, на 23 години, завършва Film Studies в Лондон, но решава да се върне. Той определя града като „междугалактическа стация за космополитни хора”, но според него той е „негативно място за живеене”. След четири години, след дипломиране, той се връща в България, като според него и в двата случая – независимо дали избираш да си тръгнеш или останеш, „губиш и печелиш”.
„Реалността е по-сложна от това, което очакваме – казва Нели – По мое мнение, това, което човек може да направи, е да отиде навън, да види плюсовете и минусите на системата в различните страни (тъй като съществува баланс) и да приложи наученото към реалността в България, когато се върне. И бих казала, че перфектна система няма никъде, навсякъде има проблеми със системата и живота като цяло.” Нели е решила да се върне в България след завършване на образованието си.
„И сега това правя – да уча. Това е целта ми. Живях в Барселона в продължение на година, сега съм в Англия и скоро – в Унгария и Русия. И навсякъде отивам с тази цел – да видя добрите и лоши страни на обществената система, сравнени с българската, така че когато се върна, да приложа наученото”.

Падането на ограниченията

От 2014 г. ограниченията за българи и румънци се отменят. Това стана седем години, след като източноевропейските държави се присъединиха към ЕС и след като вече имаха неограничен достъп до 19 страни-членки. Преди премахване на ограниченията започна дебатът за последиците, подхванат от политици и множество таблоиди в кралството. Основна тема беше опасението, че е възможно да се отключи поток емигранти, подобно на непредвидената лавина поляци преди години. Крайнодесният политик Найджъл Фарадж заяви, че ако е млад българин, намиращ се в трудна ситуация, би емигрирал.
Въпреки опасенията и медийния шум обаче, според наблюдатели през 2014 г. няма внезапна промяна в миграцията на румънци и българи.
„Не е вероятно да има голямо увеличение след падането на ограниченията спрямо български и румънски работници”, заяви през януари Ласло Андор, Еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси.
Предстои да бъде публикуван докладът Migration Statistics Quarterly Report, който статистически ще отрази промените. Предишният доклад, базиращ се на изчисления от миналата година, гласи, че има „статистически значително увеличение на български и румънски граждани до 24 000 през периода, приключващ септември 2013, в сравнение с 9000 през изминалата година. Близо 70 % от хората са търсили работни места, а 30 % – образование”.
„Над 3 милиона българи и румънци вече са напуснали родината си в посока на части на Европа с по-добра перспектива – но те не са дошли във Великобритания”, гласи статия от 1 януари на сравнително обективния по въпросите на емиграцията „Индипендънт”.
Според Елена „много хора, които преди са искали да отидат в Англия, имаха възможност да го направят и преди отмяната на ограниченията”.
„Може би сега ситуацията се промени за хората с по-ниска квалификация. Преди те имаха нужда от сериозен капитал, за да изчакат в Англия издаване на виза.  Сега това не е пречка, по-лесно е от бюрократична гледна точка. Все пак си мисля, че Великобритания е просто още една страна, до която българите имат пълен достъп сега. Българи е имало и ще има в Германия, Испания и др.”. Имаме достъп и до други държави-членки на ЕС, така че тенденциите не са се променили изведнъж”.
Според CELSI, институт за изследване на трудовите пазари 20 % от българите са били податливи на идеята за емиграция към страни с  по-стабилна икономика през 2009 г. Института посочва в генералната част от изследване, че има много причини, поради които потенциални емигранти решават да се завърнат в страната си или да не я напускат изобщо – семейство, имущество, емоционална привързаност. И че тези тенденции могат да бъдат стимулирани от политиките на съответните страни.
Според Българския национален статистически институт и последното преброяване на населението, броят на българите, решили да се завърнат в България от чужбина, се е увеличил в последните години. Нараства обаче и броят на българите, решили или планиращи да емигрират.

Лични или емоционални причини

„Кариера в България” бива основана от млади хора, които избират да се върнат или да останат в България, вместо да преследват кариера в чужбина. Форумът провежда кампании, инициативи, годишен кариерен форум и сайт, събиращ работодатели и потенциални служители от чужбина. Основна цел е „да се помага на хората, направили избора си или двоумящи се дали да се върнат”, казва Елена.
Организацията оказва и консултации по различни бюрократични и административни процедури и закони, свързани със завръщане, живот и кариера в България. Дават и информация за типичните заплати за определен сектор, икономически тенденции и др.
„Виждали сме толкова много съдби, които са се променили, много хора, избрали да се върнат. Това решение невинаги е направено заради професионално предложение, в много случаи има лични причини”, казва Теменужка, която е на 25 години и казва за себе си, че е преодоляла изкушението да живее в чужбина.
„Кариера в България” твърди, че нарастващ брой хора установяват контакт с организацията, заявявайки желанието или намерението си да се върнат в страната.
След четири години и половина, на Елена „просто й омръзва да е чужденец, да бъде екзотична”.
„Изморих се да деля квартира с още петима души, да убеждавам хората, че не съм „източноевропейски боклук”. И в крайна сметка, не съм завършила университет, за да работя някъде като сервитьорка например. Докато бях в Англия, се запитах защо се блъскам, след като може би винаги ще си остана чужденец, докато мога да се върна и да работя у нас”.

Перспективата обратно в България

„Всеки ден, когато се събуждам, се усещам убедена, че съм направила правилен избор”, смята Елена.
„В България също не е лесно. Някои от хората, които познавам и които са се завърнали, все още търсят работа. Моя приятелка реши да се върне, не си намери работа, но получи предложение от английски работодател, така че накрая отново отиде в Англия. Предполагам, че може да си дойде отново в бъдеще”.
„Когато се върна в Българя, бих искала да срещам хора със същия опит, който имам, които са заинтересовани от различията между нашата страна и другите. Също така искам да работя в сфера, свързана с квалификацията ми в международните отношения. И наистина бих искала да работя, за да променя отношението на самите българи към нашата държава”, казва Нели.
„Има го постсоциалистическото мислене, че някой трябва да направи нещо за теб, ти само трябва да чакаш. Но ако някой не намира възможности някъде, трябва да ги търси и дори – създава. Ако чакаме някой да направи нещо за нас, изобщо няма да има възможности”.

Източник: bulgariasega

Материалът Емиграция от Лондон към дома е публикуван за пръв път на Опознай България.

Осемнадесетгодишната българка, която тази година завършва средно образование в Лондон, беше сред елитната група ученици, която беше отличена за изключителен академичен успех.
В двете си години на обучение Глория се съсредоточила в изучаването на английски език, литература, политически науки и история. Директор на колежа Рейчъл Борланд каза за българката, че е развила много впечатляващи знания по история.

Материалът НЕКА СЕ ГОРДЕЕМ С БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА! Ученичка грабна престижна награда в Лондон за… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Но дали самите се запитват как точно живее българинът там? Дали е щастлив, дали може да прави това, което тук прави, дали е свободен? Вижте едно интересно видео, което ще ви покаже къде и как живее българинът във Великобритания в нейната столица.

Бай Даньо разказва от първо лице за неговите преживелици в Лондон. Вижте през неговата карта миг от живота му в Лондон и коментирайте дали е щастлив или не. Ще видите как превръща монетите, които е пестил няколко месеца в банкноти – лесно и бързо с помощта на една умна машинка.

Материалът Къде и как живеят българите в чужбина? Дали са щастливи? Вижте деня на един българин в Лондон (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.