“Заедно с нашето пристигане аз забележих, че идат по брега на езерото десетина селски деца с торбички през рамо. Попитах какви са тия деца и получих отговор, че това са мънастирските ученици от околните албански села; те дохождат в мънастирското училище да се учат на книга.
– На какъв език им се предава? Попитах.

– На гръцки? ми отговориха.
– Е говорят ли те гръцкия език?
– Не, и дума не разбират.
– Е добре, как се споразумява с тях учителя?

– По български.
По-после се запознах със священника, който служеше и за манастирски учител. Той беше гъркоманин от Охрид. По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български.
Оригинално преподавание, нели?“

Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив, 1893, с. 318.

Материалът По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български е публикуван за пръв път на Опознай България.

“Биляна платно белеше
на Охридските извори.
йоздола идат винари,
винари белограгяни.“

Така започва една от най-красивите народни песни, събрани от братя Миладинови, превърнала се в емблема за Охрид и македонския край. Зад песента обаче се крие една не по-малко красива легенда, която се разказва от хората в Охрид и до днес.

Предание, възкресено в трилогията на Димитър Талев “Самуил“, описва историята на един достоен български владетел, който се влюбва в обикновено момиче. Но любовта им не е щастлива и девойката плаща с живота си за това. Позовавайки се на реални исторически източници, знаменития български писател възкресява средновековната легенда за Самуил и голямата любов на живота му Биляна.

Дълги години българският цар Самуил живее със съпругата си Агата. Семейството живее в сговор и почит, но гордата гъркиня дори и царица трудно приема, че е омъжена за български монарх. Владетелят е баща на три деца – Гаврил Радомир, Теодора Косара и Мирослава. Но въпреки че привидно има всичко – потомство, знатна съпруга и куп военни победи, владетелят е уморен и нещастен.

Веднъж докато обикаля Охрид, Самуил среща красиво момиче край изворите – Биляна. Тя е дъщеря на богомил и е невероятно красива. Владетелят се влюбва в нея, а тя отвръща на чувствата му. Намерил сродна душа той бързо е погълнат от силните чувства с тази непозната и започва да пренебрегва случващото се в двореца му.

Самуил и Биляна се влюбват все по-силно. Тайните срещи край изворите вече не са достатъчни на българския цар. Владетелят взема решение – ще се разведе с гръцката царица и ще направи красивото македонско девойче своя съпруга. Построява ѝ къща край Охрид, посещава я редовно и подготвя почвата за новата си булка.

Братята на Агата обаче научават за тайната му любов, а ревнивата царица взима решение да отстрани съперницата си, преди да е свалила короната от главата ѝ. Биляна е открита и ранена опасно, но не и смъртоносно. Според легендите девойката не искала любимият й да я вижда в този безпомощен вид и се скрила в една пещера край планината Галичица, където му ражда син – Давид. Детето расте силно и здраво, но майка му от ден на ден гасне заради раната, която така и не се излекува.

Научил, че съпругата му се опитала да убие Биляна, Самуил побеснява. Той започва да търси изгубената си любов, онази, която е направила щастливи късните години от живота му. И я открива в една пещера. Биляна е ужасена от срещата им, но той я уверява, че нито раните, нито изгубената ѝ красота са способни да угасят пламъка на любовта в сърцето му. За нещастие срещата им е последна. Изтощена, умираща от отровата и от тежките условия, в които се крие, Биляна умира в прегръдките на своя любим, оставяйки му само синът им. Легендата, разказва, че пъстървата в езерото край Охрид се сдобила със своите петна от сълзите, които владетелят проливал по мъртвата си любима.

Художникът на тази приказна картина е Васил Горанов

Самуил не забравил Биляна, а изворите, които пълнят езерото нарекъл на нея – “Билянини извори“. Столетия по-късно точно тук се ражда и песента “Биляна платно белеше“. Дали е спомен за онази любов, която двамата споделят, или разказва за друга драматична връзка само историята знае. Но легендите са живи и до днес. А понякога, през есента, когато мъглата падне край изворите на езерото, туристите се кълнат, че в мъглата късно вечер се виждат два силуета – на мъж с меч и плащ, и момиче, които стоят край водата…

Чуйте и се насладете на прекрасната народна песен в изпълнение на незабравимия Костадин Гугов:

https://youtu.be/seHllXyFZ9A

Материалът Легендата за тайната любов на цар Самуил и Биляна и Раждането на песента „Биляна платно Белеше“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

На въпросната и интересна част от надписа, ясно се разчитат думите:

„Цар Самодържец Самуил и българин”,

информираха за „Фокус“ музейни служители, които изрично пожелали анонимност, за да не си загубят работата.

„Целият град знае и говори за каменния надпис, но властите го скриха и не разгласяват за находката в местните медии. Мен не ме е страх, но те молам да не пишеш фамилията ми, защото сега събирам документите за българско гражданство и могат да ми попречат“, потвърди по телефона от Охрид Борис Г.

В началото на миналия месец на хълма Плаошник над Охридското езеро, където някога е бил изграден Климентовия университет и манастира “Свети Панталеймон”, работници извършвали укрепителни дейности, когато намерили и извадили от земята част от камък с надпис от времето на цар Самуил.

Историците смятат, че находката се отнася за дарствен надпис на цар Самуил, който продължава традицията на предшествениците си: българските царе Симеон, Борис I и Петър. Поредното археологическо доказателство – символ на българското Самуилово царство категорично осмива за пореден път изкуствено създадените и измислени твърдения на днешните македонски власти за древния произход на Македония и тезата им, че Самуил е бил македонски цар, който нямал нищо общо с някогашната българска държава.

Истинска гордост е, че българите от Първото българско царство са ни оставили такива надписи и изковавали историята и посланията си на камък – за да се знае, запази и помни до къде е стигала великата българска държава!

Материалът Македонците в ШОК, след като откриха каменен надпис на Цар Самуил в Охрид, на който пише… е публикуван за пръв път на Опознай България.

През октомври същата година в Охрид влязла немска колона, водеща със себе си пленени български войници. Кмет на града по това време е Илия Коцарев – виден деец на ВМРО. Той успява да спаси пленниците и да ги скрие, но когато германският командир разбира заплашва, че ще сравни града със земята, ако не му бъдат върнати.

Жителите на Охрид са категорични, че са готови да посрещнат смъртта си, но няма да предадат освободените вече войници. Виждайки, че не може да сломи коравият български характер германецът казва, че е съгласен пожали града, но ако за всеки изчезнал войник му бъде предоставен половин килограм злато.

Именно затова започва и събирането на всичкото злато в Охрид. Всеки дава всичко, което има и накрая пак не достигали два килограма. Тогава свещеникът в църквата „Свети Климент“ сваля златния кръст и повежда шествие, с което предава светинята на германците. Така Охрид е спасен, спасени са и българските войници.

Материалът ЕДИН НЕЗАБРАВИМ ЖЕСТ! Жителите на Охрид дават всичкото си злато, за да спасят българите в плен на нацистите. Те се прощават дори с… е публикуван за пръв път на Опознай България.