– Талант как е?
– Дарба!
– Креативен какво е?
– Ами такъв, който измисля, умен…
– Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
– Е, тук ме разби, информацията си е информация… чакай… знание! – обяви тържествуващо.
– Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш… не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не – да знае.

– Харесва ми това с думите, искам още!
– Комуникация какво е?
– Да си говорят хората…
– Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
– Общуват… нали?
– Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.

– А хармония как е?
– Баланс!
– На български питам как е!
– Равновесие…
– Можело значи.

– А характер как е?
– Характер ли? Че това не е ли българска дума?
– Не.
– Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
– И как е характер на български?
– Нрав.
– Всъщност я знам тази дума. Хубава е…
– Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят.

– Традиция как е?
– Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
– От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове.
– Не знам вече… Криво ми е да те слушам…
– Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи… И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново – фолклор…

– Още да питам ли?
– Питай.
– Енергия как е?
– Сила! – усмихна се Райна.
– Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
– Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
– Шегуваш се!
– Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
– Гонят злите сили… – тихичко рече Райна.
– И къде са тези зли сили?
– Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им…в думите им…
– Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
– Зли сили… не е възможно…
– Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение.

Важни са тези думи – те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи – от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.

Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред.

Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен – онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.

Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме… Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали?

Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш – той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява… Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят… И точно така умира един език…“

Откъс от книгата „Стопанката на Господ“ на Розмари Де Мео
Снимка: Асен Великов

Материалът Старите думи са по-ценни от златото: Я ми кажи на български как се вика „партньор“? – Райна се ококори. е публикуван за пръв път на Опознай България.

Пред Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина в Обрадовския манастир „Св. Мина“ в София хората се молят за изцеление от тежки болести, за рожба или за приятел/ка в живота, пише РОЗАЛИ.

Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина е нарисувана от руския художник Михаил Малецки и е донесена в манастира в началото на 1950 г. Св. Мина се е явил в сън на художника като е пожелал да бъде нарисуван.
Малецки е бил светски художник и не се е занимавал с църковна иконопис, затова от начало не е обърнал внимание на съня, но той се е повторил и потретил. Човекът тогава разбрал, че действително трябва да нарисува светеца. Светията в съня е пожелал да го нарисуват и да отнесе иконата в Обрадовския манастир в София.
Художникът даже не знаел къде се намира манастирът, разпитвал на Женския пазар в София и му казали къде да отиде.

Донасянето на иконата в манастира съвпаднало с деня на честванията на Свети Великомъченик Мина на 11 ноември, без художникът да знае, че това е празникът на Св. Мина. Още с донасянето на иконата в манастира тя проявява дар на чудотворство, сляпо дете е прогледнало още на момента.

„Множество хора се спират пред нея, за да отправят молитвите си. Действително сме свидетели на множество чудеса на изцерение на тежко болни хора. От друга страна бездетни семейства след молитва пред Чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина се сдобиват с желаната от тях рожба.

Млади хора, пък, които не намират подходящия другар/ка в живота си, светията по неговото застъпничество посочва подходящия за венчавка човек.
Множество са чудесата, които върши Свети Великомъченик Мина, разбира се, след усърдна молитва от страна на хората, произлизаща от дълбочината на сърцето, с истинска вяра, а не случайно от никъде и от нищото. Всичко това се случва, благодарение на отправените пред него молитви.

Най-често хората се молят за това, но всеки според нуждата си. Радостното е, че има и много молитви, които се отправят от благодарност. Много хора, когато получат помощта от светията и благодатта на Бога, след това идват бързо да благодарят. Затова и Свети Великомъченик Мина се почита като бърз помощник. Св. Мина е закрилник на семейството, на бездомните и страдащите“, допълни още Борис Петров, протойерей в Обрадовския манастир „Св. Мина“.

Молитва към Св. великомъченик Мùна:

О, пречуден и бърз помощниче, страдалче Христòв и чудотворче, велик сред мъчениците Мùно! Ето, както виждаш, ние със сълзи прибягваме към тебе, горещ ходатаю за нас пред Бога, целуваме иконата ти с вяра и любов, и чрез тебе умоляваме Бога, Който е дивен в Своите светии! Погледни милостиво на нашите въздишки, досточудни, и изпълни всички богоугодни просби на нас, които с любов те почитаме: изцели нашите болести, излекувай недъзите ни; ако е полезно за нас, намери изгубените от нас вещи, та да се утешим и да се усили вярата ни; ето, гледаме на твоя образ като на тебе самия, спомняме си подвига на твоето страдание и вярваме, че в тоя миг се молиш на Бога за нас, многогрешните, стоиш заедно с нас в тоя храм и чуваш всички наши умилени просби, които отправяме към тебе. Затова без съмнение вярваме, с надежда се помазваме с елей от твоята икона, и според вярата си получаваме изобилна благодат от Бога, поради което с веселие ти благодарим и те възхваляваме с тези думи: Радвай се, великомъчениче Мùно, бърз помощниче на тия, които те обичат…Амин.

Честит празник! Здраве, благоденствие и светли дни!
Имен ден празнуват днес Мина, Минчо, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.
С решение на правителството от 2010 г. днешният ден е обявен и за професионален празник на охранителя и частната охранителна дейност.

Материалът Историята на чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина в Обрадовския манастир „Св. Мина“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ако все още не сте срещнали любовта, посетете храма с неговата чудотворна икона.
По-долу сме качили текст, върху който сами да съставите своята молитва към Свети Фанурий.

Свети Фанурий прекарал своя живот в помощ и служене на хората, преди да приеме неговата мъченическа смърт след огромни изтезания и нечовешки мъки.
Свети Фанурий ще ви помогне да откриете щастието в любовта.
Днес Свети Фанурий помага на вярващите да намират своята голяма любов. Човекът, с когото могат да изградят естествено хармонични отношения, които да просъществуват във времето.

В Обрадовския манастир, където се намира голямата чудотворна икона на Свети Мина, има и чудотворна икона на Свети Фанурий.
Вярващите, които са ходили там, са видели около иконата на Свети Фанурий, че има оставени предмети.
Те са от сватбите на щастливо оженените или омъжени, които са получили подкрепа от Светеца.

Вярващи разказват, че са имали сполучлива връзка или брак.

Когато отишли в манастира на поклонение и се помолили пред иконата не само на Свети Мина, но и на Свети Фанурий, след време тяхната връзка или брак се разпадали, защото в живота на хората се появявал истинският и най-подходящ партньор.

Голямата чудотворна икона на Свети Фанурий в храма на Обрадовския манастир

Много хора се оплакват, че макар и да имат приличен брак, все нещо не им достига в отношенията и това ги прави нещастни.

А когато започнат да полагат някакви специални усилия, за да внесат разнообразие или по-голяма хармония в своите отношения, получава се обратният ефект.
По-младите двойки решават, че ако направят още едно дете, то ще скрепи техните отношения, но се оказва, че това не е било уместното решение.
Затова на помощ идва обичаният Свети Фанурий.
Когато изпитвате вътрешни съмнения относно вашето семейно спокойствие, хармония и естествени отношения, търсете младия Светец за помощ и за съвет.

Ето и обещаният текст, върху който ще Ви помогне да съставите своята молитва към свети Фанурий.

За разлика от България, където Свети Фанурий е все още малко познат светец, то почитта към него в Гърция е голяма.
Там го търсят за лечение на онкоболни.
Голяма чудотворна икона на Свети Фанурий има в гръцкия град Волос.
След молитви пред иконата, излекувани са били и болни от рак в последен стадий.

Свети Фанурий останал сирак, след като негодници убили баща му и измамили неговата майка. Той избягал от родното място и се заселил в покрайнините на едно полупустинно селище. Започнал да се труди усърдно, пише chudesa.net.
Изчистил камъните от почвата, оформил градинки, в които засял плодове и зеленчуци. Помагал на изтощените пътници, носел им вода, давал им от произведената храна.

Заради доброто му и щедро сърце, Господ го надарил с дарбата да лекува. Фанурий се молел горещо и после можел успешно да прогони всякакви болести. В същото време Св. Фанурий бил безценен проповедник на правата вяра. Той кръстил много хора в името на Христос.
След като успял със силата на горещата молитва да спаси мъртвата дъщеря на управителя на един град, 5000 души приели Христос в знак на признателност, благоговеейки пред неговата безгранична сила.

Но злото не подминало кроткия и предан Фанурий. Бил набеден, че се занимава с магии и бил екзекутиран около 1500 година.
Благочестиви хора погребали тялото на светеца в една пещера.

Минали години трима овчари видели как свети силен пламък откъм пещерата. Помислили, че там може да има заровено съкровище и решили да проверят.
Не намерили злато или други скъпоценности, но открили нещо още по-ценно, при това свято. В пещерата лежало тялото на Свети Фанурий нетленно. На гърдите на светеца имало свита кожа на руло. На нея били изписани житието и страданията на младия Светец.

Днес Свети Фанурий помага на хората най-вече да намерят подходящия партньор за брак. В Обрадовския манастир около иконата на светеца има оставени безчет дарове от хора, открили любовта с помощта на Св. Фанурий.

Свети Фанурий разделя неподходящите партньори, а после помага да се срещнат подходящите.
Има случаи, в които след посещение на Обрадовския манастир без явна причина двойки, които са съжителствали години се разделят.

Материалът Чудотворната икона на Свети Фанурий в Обрадовския манастир лекува и помага за … е публикуван за пръв път на Опознай България.