Днес цял ден бях на Росенец. Въстаналите граждани се прегърнахме с мобилизираните членове на ДПС и пяхме химна заедно. Съгласихме се, че сме братя, имаме едно Отечество и един национален флаг.

Слагам точка на отношенията си с Ахмед, заради когото навремето, по комунизма, подписвах отворени писма, когато беше опасно.
Днес Ахмед се опита да запали моето Отечество. Застана с партията си срещу Конституцията, закона и народа. Българския народ, който – както знаем от Левски – включва и българи, и турци, и цигани, и власи, и гагаузи, и евреи, и каракачани и всички, които приемат Конституцията. Но българският народ, Ахмед, отново излезе по-мъдър от провокатори като теб. Българският народ няма нужда от теб.
Гадина. Нямам думи.

Ахмед се опита да стартира война. И той пази мира? Тази гадина не пази мира. Българският народ пази мира. И в турския, и в българския си вариант – народът пази мира. Народът, не Ахмед, пее химна заедно.

Защото днес на Росенец беше народът. Не бяхме умните и красивите. И народът се прегърна с членовете на ДПС, ясно обозначени с бели каскети. И народът, протестиращ и ДеПеСиращ, обяви, че всички сме братя. А в същото време, сега разбирам, ръководството на ДПС, събрани като тарантули във влажна и тъмна дупка, са продължавали да провокират по медиите, Докато ние, навън, на жегата, бяхме заедно, а граждани от Бургас и Айтос раздаваха вода безплатно. Защото чули по радиото, че нещо става и се сетили, че в тази жега на хората ще им трябва вода. И закупили и дошли. И раздаваха. На всички – ДПС, протестиращи и всякакви.

Тази вода винаги ще си я пазя.
Народът, Ахмед! Хората спасиха положението днес. Реалните хора, турски и български.
Ще се разправям с теб лично. Запомни това. Разбери го. Проумей го. Никога няма да ти простя.
30 години те пазих, и жалката ти партия, от екстремистки нападки.
Свърши.
Меди Доганов, заради теб рискувах едно време работата си и семейството си и свободата си. А ти се оказа подла гадина. Изумителен подлец. Презряна твар от тинята.
Не ме заслужаваш и никога не си.
Мръсник и предател. Твой смъртен враг съм. Това е завинаги, знаеш.
Ти избра това.
Всеки избор си има цена, Меди.

Материалът Евгений Дайнов: Народът, Ахмед! Хората пяха химна и запазиха мира днес е публикуван за пръв път на Опознай България.

“Заедно с нашето пристигане аз забележих, че идат по брега на езерото десетина селски деца с торбички през рамо. Попитах какви са тия деца и получих отговор, че това са мънастирските ученици от околните албански села; те дохождат в мънастирското училище да се учат на книга.
– На какъв език им се предава? Попитах.

– На гръцки? ми отговориха.
– Е говорят ли те гръцкия език?
– Не, и дума не разбират.
– Е добре, как се споразумява с тях учителя?

– По български.
По-после се запознах със священника, който служеше и за манастирски учител. Той беше гъркоманин от Охрид. По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български.
Оригинално преподавание, нели?“

Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив, 1893, с. 318.

Материалът По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български е публикуван за пръв път на Опознай България.