Офицер от разузнаването разказва как ДС участва в преврата срещу Тодор Живков

РЪКОВОДСТВОТО на българското разузнаване е съпричастно към преврата срещу Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Този малко известен факт разкри пред „168 часа“ офицерът от Първо главно управление (ПГУ външното разузнаване – б. а.) на ДС полк. Атанас Кременлиев. По това време той е шеф на отдела, който отговаря за страните от НАТО.

„За подготовката разбрах няколко седмици по-рано. На тържеството по случай 50-ия рождения ден на един от шефовете на ПГУ, дойдоха членове на политбюро на БКП, между които Начо Папазов, Петър Младенов, Йордан Йотов. Големците излизаха няколко пъти навън. Говореха си нещо около сградата. Предполагам, че тогава са уточнявали последните детайли около промените, които се очакваха“, спомня си разузнавачът. Нещата за Кременлиев и колегите му се изясняват сутринта на 10 ноември. Едва дошли на работа всички шефове на отдели са събрани при началника на ПГУ.

Той им казва:
„Другари, днес се решават важни въпроси за съдбините на България. Сигурно ще ви търсят за информация от различни места. Никой няма право да напуска управлението. Информация може да се подава навън, включително и към Политбюро само през мен.“

След кратката оперативка разузнавачите установяват, че сградата на управлението е като в изолация. Никой няма право да излиза навън. Това продължава до края на работния ден

„Бяхме като в карцер. Цял ден пихме кафета по кабинетите и дискутирахме. Към 17 часа началникът отново ни събра и каза: „Заминавайте си вкъщи и гледайте новините.“ За мен това е повече от доказателство, че разузнаването на високо ниво е
било съпричастно към събитията“, връща се назад Кременлиев. Той твърди, че няма информация единствено ДС да е режисирала свалянето на режима на Тодор Живков. Кой още е участвал, не желае да коментира.

„Още преди да станат промените, в Държавна сигурност ги очаквахме. Знаехме, че България не може да остане такава, каквато е на фона на случващото се в Източна Европа.“

Кременлиев е категоричен, че нароилите се изведнъж в България дисиденти след 10 ноември нямат никаква роля за падането на режима

„В България никога не е имало сериозно организирани дисидентски структури – категоричен е разузнавачът. – Дори напротив. Тодор Живков много се е притеснявал, че когато отиде на посещение в чужбина винаги го питали защо у нас няма съпротива срещу власт­та. Споделил пред шефовете на службите: „Абе, момчета, дайте да пуснеме една група да лае, че да мога да се оправдавам пред чужденците.“ От Шесто му отговорили: „Другарю Живков, молим ви, няма сега да разцепваме интелигенцията.“

Въпреки откровенията си Кременлиев категорично отказва да разкрие дали основателите на СДС са били под контрола на службите и дали ДС е създала опозицията в България. „Това беше задача на вътрешните поделения. Моят отдел се занимаваше с идеологическата диверсия отвън“ – казва Кременлиев.

Той продължава шокиращите си разкрития за тайните на прехода
По думите му малко след промените офицери от разузнаването набирали информация за сценарии как да се развият събитията след смяната на Тодор Живков. Отрича те
да са изпълнени

„След промените всички забравиха за нас. Никой не ни търсеше. Ние само обсъждахме от стая в стая ситуацията в държавата, но по инерция продължавахме да произвеждаме информация и да я изпращаме по инстанциите. Отговор никога не се получаваше. Активирахме източниците си от страни като Гърция и Испания, които вече са минали от диктатура към демокрация“, споделя Кременлиев.

Допълва, че високопоставен източник на разузнаването от Западна Европа бил готов да дойде в България и на място да разработи подходящия модел.

„Разработката ни беше изпратена при Андрей Луканов и Желю Желев, но реакция нямаше. Вместо това в България дойдоха американски съветници, като Косьо Мишев и Алекс Алексиев, които само казваха: „Разграждайте! Разграждайте!“. Така се разградихме, че не зная дали ще се съградим някога“, казва Кременлиев. Според него другият огромен проблем, засегнат в сценария за прехода бил какво да се прави с архива на ДС

„Съветът на нашия източник беше да се възприеме испанския или гръцкия модел – да се ликвидира всичко вместо да се разсeкретяват т.нар. досиета“, обяснява Кременлиев. Въпреки че разузнавачът отрича да е използвана концепцията за прехода част от съветите за досиетата са изпълнени. Разузнавачът с неохота признава, че някои от документите за най-важните агенти на службите са унищожени.

„Унищожаването на документи в службите е рутинен процес. Няколко пъти съм подписвал предложения за унищожаване на информация за наши източници“, спомня си Кременлиев. Такъв е случаят с агент на службите ни в НАТО който работи по мобилизационната готовност. „Документите му бяха много ценни и се ползваха от всички страни във Варшавския договор. След като станаха промените, той дойде на летището. Дори не пожела да влезе в страната. Колегата, който го ръководеше, му занесе документите в транзитната зона и се разбраха всичко да се унищожи“, твърди разузнавачът.

$30 000 на агент в чужбина

РАЗУЗНАВАНЕТО ни не беше голям плащач. Предпочитахме да вербуваме хора на идейна основа. Максималната сума, която съм давал на агент е 30 хил. долара. Той беше добър източник, но изпадна в тежка криза – разведе се. Жена му прибра всичко – къщата и парите. Помоли ни за помощ, за да започне нов бизнес. В противен случай нямаше как да продължи да ни помага. Такава огромна сума можеше да разреши само министърът, Димитър Стоянов. Получих резолюция да дам парите. На документа пишеше, че плащането е съгласувано с Тодор Живков“, спомня си Кременлиев. Според него огромната сума си струвало да бъде дадена, защото от закъсалия източник в края на 70-те години разузнаването получило строго секретна стратегия на ЦРУ за ерозиране и ликвидиране на социалистическата система. В концепцията се предвиждало до 2020-2030 г. социализмът да изчезне като теория и практика. Секретният документ бил преведен на руски и изпратен до всички генерални секретари в социалистическите страни.

„Зачакахме нещо да се случи, но то все не ставаше. От обкръжението на Тодор Живков разбрахме, че когато прочел документа, се засмял и казал: „социализъма и Господ не може да го ликвидира“. Тогава може би за първи път се прекърших и осъзнах, че нещата в системата са дълбоко зациклили. Ръководителите бяха прекалено застарели и закостенели, за да предприемат каквато и да е промяна“, връща се назад разузнавачът.

Геншер подкрепил възродителния процес

БИВШИЯТ външен министър на ФРГ Ханс Дитрих Геншер подкрепил възродителния процес в България, спомня си Атанас Кременлиев.
„Външният ни министър Петър Младенов беше близък приятел с Геншер. На една от срещите му казал: „Ханс, подложени сме на сериозно изпитание с възродителния процес. Помогни нещо в подкрепа на българската кауза.“

Отговорът на Геншер бил: „Петер, моите уважения за това, което сте направили, но сте закъснели със сто години и няма как да ви помогна. Спасявайте се сами!“, разказва Кременлиев. Според него този проблем е решен в съседните ни страни много по-рано и затова не се вдигнал голям шум.

„Нас ни включиха едва когато нещата зациклиха и България се оказа изолирана от света. Тогава взеха да ни търсят за помощ. Искаха да отбием по някакъв начин натиска“, уточнява разузнавачът. Решението на проблема било намерено по време на посещение на Петър Младенов в Париж. Пред посолството ни се провежда митинг в подкрепа на българските турци.

„Имахме влияние сред емигрантите от антитурски организации. Подшушнахме на наш човек да направи паралелен митинг. Така от едната страна на улицата демонстрираха срещу възродителния процес, а от другата – турски емигранти, които не са съгласни с положението на кюрдите в Турция и правата на малцинствата там. Паралелните митинги привлякоха вниманието на чуждата преса. Затова при всяко посещение в чужбина Младенов ни питаше дали можем да докараме агитката, където ще ходи. Направихме го. В един момент нашата агитка стана по-мощна. Накрая турците се отказаха от митингите“, обяснява успеха на операцията разузнавачът. Кременлиев разкрива, че за каузата на възродителния процес бил привлечен и английски лорд. Благородникът създал движение, с което да интернационализира подкрепата за тоталитарната кауза.

„Тъкмо нещата потръгнаха, дойдоха промените и всичко се разми“, уточни Кременлиев. Той не разкрива плащани ли са пари за услугите на „активисти“.

Червените куфарчета

АКО е имало „червени куфарчета“ то парите за тях са взети от членския внос, събиран от БКП, предполага Кременлиев.
„През 1989 г. партията имаше 1 200 000 членове. Плащах по 35 лв. членски внос, а при работа зад граница – по 50 долара. Според моя информация тези пари са отивали в специален фонд в БНБ. Там са постъпвали и приходи от други дейности. Партията имаше много силно издателство, което печелеше много. От колеги съм чувал, че тези пари са били раздадени като стартов капитал на определени хора. Споменаваха се имената на Андрей Луканов и обкръжението му, но доказателства за това не съм видял“, пояснява разузнавачът. Според него подобна била съдбата и на задграничните фирми на разузнаването.

„Инко“ най-богатата

„Най-богатата беше „Инко“. По време на промените в сметките имаше десетки млн. долара. След като назначиха наш колега за шеф, парите изчезнаха“, счита Кременлиев.

Кой е той

Атанас Кременлиев е последният шеф на отдела за НАТО в ПГУ на ДС. Преди да заеме поста, е работил в пет отдела, бил е помощник на шефа на външното разузнаване. Това му осигурява неограничен достъп до всички дела и разработки. В разузнаването попада случайно. Докато е комсомолски активист, завършва задочно Философско-историческия факултет на Софийския университет. Планирано е да стане партиен работник, но заради съкращения на щата е пренасочен към МВР с тенденция някой ден да премине на партийна работа. После завършва Школата на МВР в Симеоново като отличник на групата с немски език. Със заповед на тогавашния МВР-министър Ангел Солаков е разпределен в разузнаването през далечната 1966 г. Предстои излизането на книгата му „Из лабиринтите на българското разузнаване“.

Източник: Вестник Утро

Материалът Офицер от разузнаването разкри истината за преврата срещу Тодор Живков, „червените куфарчета“, прехода и още… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Човекът, помогнал на Путин да стане президент, споделя мнението си пред украинския журналист Гордон

Сергей Викторович Пугачов е роден на 4 февруари 1963 година в Кострома, СССР, бивш международен инвеститор, общественик, политик, френски гражданин от руски произход.

Доктор на техническите науки, действителен член на Инженерната Академия, автор на три книги и множество научни статии. От 1991 до 1994 година живее в САЩ, а от 1994 година – във Франция. Дълго време е един от петимата най-големи лобисти за Русия. Роднина на Елцин, именно Пугачов му представя Владимир Путин, с когото има приятелски отношения от началото на 90-те години.

През 2009 година изпада в немилост, обявен е за международно издирване с бюлетина от Интерпол. Обвинението е в злоупотреба с обществени средства. Живее в Ница, Франция, след като през 2009 година получава френско гражданство.

Публикуваме втора част на интервюто на украинския журналист Дмитрий ГОРДОН с Пугачов. Превод – Таня Кольовска.

Той ще нанесе ли ядрен удар, кажете?

Сега ще ви кажа нещо много важно, ексклузивно, историческо. Навремето, през 2001 година беше първата среща на Г-8, тогава беше пикът на антиглобализма. Срещата беше в Италия, в Генуа, летях до там с Путин. Имахме множество срещи, с Берлускони, с Ширак, с Буш – старата гвардия. Та значи свършва срещата на върха и аз се виждам с Путин. Той беше с едно такова кафяво костюмче, можете да го видите на снимките – отличаваше се от всички останали ръководители. Беше направо превъзбуден и аз го питам: „Какво става, какво толкова ти казаха?“.

Може и да не си спомням точно, но ми се струва, че срещата беше посветена на глада по света, в Африка, селското стопанство, продоволствието – такива неща. И Путин ми разказва: „Заседанието си върви, а Буш става, хваща ме за ръка и ме води до люка – корабът бе круизен, луксозен, наричаше се „Юропиън вижън“. Аз му казвам, че не е много удобно, а той ми отговаря: „Погледни тези хора – кои са? Какви са? За какво можем ние – аз и ти – да си говорим с тях?“.

Буш е жив и здрав, американските журналисти могат да го попитат. Аз не знам какво е имал предвид, но Буш казва на Путин: „Ти разбираш ли, че само ние двамата с теб можем да изменим архитектурата на света.“ Като си давам сметка какъв е английският на Путин, Буш може да е имал предвид нещо добро, в смисъл не само за глада, но и много други неща. И от този момент, ако не се лъжа юли 2001 година, започна тяхната дружба, после Буш каза: „Видях в очите му …“ и т.н.

А след това Путин, просто като подарък за Буш, закри базата в Куба. А това беше най-силната база, единствената в онази част на света. И Путин я закри, заради Буш. Без каквито и да било договори. Но Буш не оцени това, прие го като нещо нормално. И тогава Путин го хванаха бесовете: „Какво говедо! Аз заради него направих това, а той – нищо!“ Така че допускам – това, което е казал Буш няма нищо общо с това, което е разбрал Путин…

Сергей Викторович, разбирам, но хайде да опитаме – ще ви задавам конкретни въпроси…

…и от този момент той освирепя. Повтаряше като мантра… Вие знаете, че се занимавах с военно-промишления комплекс – имах най-големия в Европа, а може би и в света комплекс за строителство на надводни кораби. Но Путин ми повтаряше: „Тези неща нямат значение. Не са актуални. Само атомните подводници имат смисъл, вече няма да има друга война“.

Сергей Викторович, хайде да опитаме с конкретни въпроси.

Хайде. Аз просто се опитах да ви кажа тези факти, за да е ясно за какво говорим. Кратка екскурзия от 1999 година досега. Готов съм за конкретните въпроси.

Ще започне ли Путин ядрена война?

Не.

Ще бомбардира ли Путин Украйна с тактически ядрени ракети?

Разбирате ли, според мен Путин е готов да започне ядрена война. Когато казвам не, то е не защото Путин ще се опомни, ще се спре. Имам предвид, че технически това е невъзможно.

Преди години, когато трябваше да оперират Елцин и той предаде ядреното куфарче на Черномирдин, та тогава запитаха Жириновски – нямам представа още ли е жив – беше млад, наперен такъв, доста екстравагантен, та го питат: „Какво мислите, Черномирдин ще върне ли куфарчето на Елцин?“. А той казва: „Глупотевини, какво куфарче. Да не си мислите, че нещата могат да станат така?! С някакво копче за натискане. Дори Елцин да каже: „Започнете ядрена война!“ – никой няма да я започне. Помощниците му изобщо няма да го послушат. За какво куфарче говорим?!

Така че, когато казвам – няма, не казвам, че Путин не го иска. Просто хората около него знаят, че ядрената война е край за всички.

Възможно ли е с тактическо ядрено оръжие да бомбардират Украйна?

Знам какво е тактическо ядрено оръжие. Мисля, че няма да стигнат дотам, като имаме предвид през какво мина руската армия в Сирия.

За какво говорите?

Армията воюва така, както може. Руската армия мина през Сирия. Що се отнася до превземането на градове – то не става дума за тактическо ядрено оръжие. За да превземе Украйна, днес на руската армия ѝ липсват първо: умения, техника, възможности, боен дух и много др. Но ако все пак някой има желание за това – да речем руските ръководители, те ще го направят така, както беше в Сирия – разрушаване на градове, да ги изравнят със земята.

Но дори ако Путин е готов за това – армията няма да го направи. Генералите няма да се съгласят.

Сигурен ли сте в това?

Абсолютно, 100%. Разстоянието между генералите и Шойгу е по-голямо от това на масата между Шойгу и Путин.

Добре го казахте. Днес ние виждаме как летят бомби към жилищни сгради, в Киев, Харков, Херсон. В Харков е направо страшно – в сърцето на Европа, на централния площад избухват бомби. Ужас…

Да, видях го.

И вие твърдите, че Путин няма да срине градовете на Украйна?

Да, сигурен съм, да. Ако до края на седмицата… Ние видяхме, че превземането на Украйна се спъна, целият свят го вижда. Подкрепата за Украйна е толкова голяма, а санкциите срещу Русия са толкова сериозни, това променя настроенията в самата Русия, това е много важно, хората в Русия го усещат.

Този тандем е изключително важен: силата на духа на Украйна и силата на натиск срещу Русия, която руснаците усещат. Не става дума за емоции, за кадри от Украйна, където загиват съвсем млади момчета – Русия е свикнала с това, терористични актове в метрото и т.н. Те не искат да знаят какво прави Путин. Свикнали са с това, примирили са се, повечето не се впечатляват. Но всичко, което армията можеше да направи, вече го направи. Няма да има неща като в Сирия, в Алепо.

Техниката, която използват в Украйна – не съм военен експерт, но поназнайвам някои неща – не е като тази в Сирия: за унищожаване на градовете, на мирното население. Това е техника, която се използва срещу противниковата армия. Да, случайни ракети се забиват в жилищни блокове, но при 150 хиляди войници и офицери, по последните сводки – абсолютно разложени след ученията в Беларус, където единственото, което са правили е да продават гориво на населението и да жулят водка, нищо не е останало от тази армия. Някаква сбирщина пристига, но те изобщо не са очаквали, че така ще ги посрещнат. Така че най-страшното, което са могли да направят – вече са го направили, повярвайте ми.

Генералите не са готови за ядрена война. Нали знаете приказката: „Генералите довършват предишната си война“. Това не е войната в Сирия, а тази в Афганистан, в Германия. В училище, в академиите те са изучавали само това и каквото можаха да направят, го направиха. Това може да се позасили, да отслабне, но да се стигне до ядрена война – не.

Путин ще шантажира Запада, ще повтаря: „Утре ще натисна червеното копче в черното си куфарче“, но това е краят на Путин, това е краят на Путинова Русия. Няма да се превърне в севернокорейски лидер, но това е краят му. Благодарение на Украйна.

Сергей Викторович, може ли няколко кратки, бързи въпроси? Путин ще влезе ли в Киев?

Зависи от украинската армия, от опълчението. Не ми се вярва. Като се има предвид духа на украинската армия, ако не се предадат – не, мисля, че няма да влезе.

Западът ще унищожи ли руската икономика?

Вече я унищожи.

Вече?

Да.

Руснаците ще излязат ли по площадите на градовете си, за да протестират срещу политиката на Путин?

Най-много 5000 човека. Не, няма да излязат.

Значи няма да имат какво да ядат, но ще си седят по къщите?

Да, така е.

Според вас какъв ще е краят на Путин?

Въпросът ще се реши „вътрешно“. Както обикновено, както винаги. Историята го показва…

На мястото на Горбачов се предполагаше че ще бъде Григорий Романович, от Ленинград. Къде е той? Няма го. Вътрешни интриги и се появи Горбачов. Горбачов изчезва – появява се Елцин. Ясно е, че Елцин не са го хванали на улицата. След Елцин знаем кой дойде, да не се появи в резултат на народно въстание, на революция? Не, излезе от кремълски кабинет.

Така че и следващата смяна ще стане по същия начин, според руската традиция. Не е казано, че ще го удушат като Павел Първи. Путин е слаб и страхлив човек, никой няма да даде гаранции на Путин. Става въпрос за оцеляването на близкото му обкръжение, така че ми се струва че това ще е отборът на Медведев. Да, Медведев беше сред започналите войната в Грузия, но все пак това са хора, които не са изцапани с кръв, но освен това, когато през 2012 година Медведев беше изхвърлен, а Путин се върна – те загубиха всичко. Това са хора, които бяха в администрацията, но с либерални възгледи. Не са от най-близкото обкръжение на Путин – тези вече са пенсионери.

Сергей Викторович, благодарение на украинската армия и на санкциите срещу Русия, в момент Путин е като притиснат в ъгъла плъх. Според вас, какъв ще е изходът за него – да използва ядрено оръжие, да се застреля, да иска гаранции от Запада?

Мисля, че няма да е само едно нещо. Да се застреля – няма да стане, за това трябва чувство за офицерска чест. Няма и съвест. Това се отхвърля.

Да, смятам че ще се опита да се договори, поотделно, с някого, ще изпраща свои хора. Но не мисля, че той е наясно с това, което става. За 20 години той е дресирал хората около него да говорят едно в чакалнята и друго – вътре в кабинета. Когато казват „да“, това означава „не“.

Той не може да осъзнае степента на трагедията, на собствената си трагедия, изобщо не говоря за Украйна или Русия. Той не разбира, че путинска Русия вече я няма. Когато го разбере – а това ще стане след някакъв разговор с някакви хора, та когато разбере, че армията не е с него, спецслужбите не са с него и че всички тези хора просто искат да се пенсионират и никой да не ги закача – а тях ще ги закачат – ще си помисли за гаранции, но никой няма да му ги даде.

И все пак, това ще си бъде дворцов преврат. Само че такъв преврат може да бъде мек и твърд и ако на власт дойдат най-близките съратници на Путин, те ще трябва да го предадат. За да спасят себе си и страната. Цялото му обкръжение разбира, че сега Путин не струва пукната пара. Цялото му обкръжение го разбира. Аз общувам с много хора – и по телефона, и по други начини. Ако преди месец хората се бояха да кажат лоша дума по адрес на най-близкото обкръжение на Путин, сега те говорят така, както се говори по площадите на Украйна.

Ще ви задам последен въпрос, ще победи ли Украйна?

Да, сигурен съм. Виждам какво се случва, виждам невероятна мотивация за защита на родната земя. Имам роднини в Украйна, които отказват да се евакуират, това са ми хора, близки по кръв, те не искат да напуснат страната си. Убедени са, че Украйна ще победи. Аз също вярвам в това.

Пугачов: Да си спомним за взривените сгради и жертвите в самата Русия – I част

Източник: Клуб Z

Добър вечер, Сергей Викторович, въпреки че вечерта изобщо не е добра… Радвам се, разбира се, да ви видя и чуя, но искам веднага да ви запитам като човек, който дълги години е бил близък приятел с Владимир Путин: моля ви, кажете какво се случва сега с него и докъде е готов да стигне той?

Добър вечер, все пак вярвам, че е добра, защото си мисля, че всичко това ще свърши бързо и добре, независимо от сегашния момент. Няма безкръвни революции нито безкръвни войни, и сега Украйна пролива кръвта си и за нас, руснаците, защото за 20 години ние не можахме нищо да направим. Другото, което искам да кажа е, че аз никога не съм бил близък с Путин, по-скоро бях човекът, който му помогна да стане президент, работили сме заедно, но близки не сме били.

Но все пак вие го познавате добре.

Да, добре го познавам.

Кажете, защо прави това – престъпление, което може да се сравнява с хитлеровските престъпления и докъде е готов да стигне?

Преди да отговоря на този въпрос искам да се върнем 20 години назад, да си спомним как дойде на власт. Днес някои си представят, че Путин е бил добро момченце, а след това нещо се случило – омагьосали са го, превъртял е или нещо друго. Не, не е така, Путин дойде на власт през 1999 година на фона на взривени сгради в Русия, не в Украйна, не някъде другаде, не бяха взривени „бандеровци и нацисти“, а руснаци. За тази история вече са написани книги и са снимани филми. Участвах в „предизборната кампания“ на Путин и искам да кажа нещо много важно: за да бъде избран на Путин не му се наложи да прави нищо, нито плакати, нито митинги, нищо. Достатъчно беше заявлението на Елцин: „Изморих се, тръгвам си“ и на фона на стария, болен Елцин идва един млад човек, говори доста добре, директор на ФСБ.

Да, малко се откъсвам от сегашната ситуация, но това е важно – ако не разберем какво стана по онова време, няма да разберем и какво се случва сега. Тогава Путин не изглеждаше като кагебеец, такъв, какъвто сега го виждат всички: „аха, докарахте на власт човек на КГБ“. Тогава го асоциираха повече с Анатолий Собчак (кметът на Санкт Петербуг), който също не е безгрешен, но все пак бе либерален човек, ярка, демократично настроена личност… Познавах го много добре, всъщност той бе евентуалния бъдещ президент. Тогава всички виждаха Путин като най-близкия съратник на Собчак. И сега, когато представят някого, казват: той бе съратник на Обама, например. Веднага ни става ясно кой е пред нас.

Така Путин бе избран без проблеми, без манипулации. Та тогава ние всички си мислехме, че терористи взривяват сградите, до Рязанския случай, когато Рушайло арестува сътрудници на ФСБ да поставят взривовете, хексоген, който прави къщите на пух и прах. Тогава Рушайло, който беше министър на вътрешните работи, съобщава на колегите си, че са заловили хора на ФСБ, които са подготвяли взривяването на кооперация.

Преди това те бяха взривили сгради в Москва, във Волгодон и …

Да, и се опитват да взривят жилищна сграда в Рязан. Годината е 1999-а, по това време Путин го боготворят, направо песни пеят за него… Аз съм живял в Украйна, доста време и мога да кажа, че Путин изобщо не разбира тази страна, народа ѝ. Така, да се върнем на главното: взривяват се жилищни блокове, умират хора. Днес вече знаем кой е правил това, как го е правил. Това е била спецоперация на ФСБ по внедряването на президент на Руската Федерация. Така че ще повторя – на Путин не му трябваха плакати и митинги и всичко това стана напълно законно, ако не се занимаваме с „дворцовите истории“ за това, как става кандидат за президент.

Второто, което се случва е „Норд-Ост“. Това е все още първия президентски мандат на Путин! Мнозина казват: „Той беше толкова либерален, толкова мил до 2006 година, беше толкова добър човек и нищо страшно не се случи“. Но какво всъщност става? Върви мюзикъл „Норд Ост“ в Театъра на Дубровка в Москва… Абубакар, струва ми се, 23-ма души взимат като заложници около хиляда човека, от които 300 загиват, а 600 са ранени. Това също беше спецоперация, сега вече всички го знаят. Спецоперация, за да се вдигне рейтингът на Путин.

А след това Беслан…

Да, но какво става на Дубровка по време на представлението… Знам много за това, защото съм разговарял с адвокати на жертвите. Направо не можеш да повярваш, но в Русия всичко е различно, живее се на принципа: „Не дърпай дявола за опашката!“ или „Да спи зло под камък“. Та значи уговорена е спецоперация с Абубакар – той влиза там, в театъра, взима заложниците, а после идва Путин и ги освобождава, всички си отиват, Путин е победител и рейтингът му скача до звездите. Но какво всъщност се случва, министър на вътрешните работи вече е Борис Гризлов, а той не знае всички детайли на операцията, на милиционерската честота се чува всичко, Абубакар си говори с някого – както по-късно стана ясно – със сътрудник на ФСБ и тоя му нарежда: „Хайде, убий няколко човека!“ Абубакар му отговаря: „Не сме се разбирали за това“. А от ФСБ му казват: „Действай, после ще ти доплатим!“. Ето как се развиват събитията.

Разбирате ли, Путин убива собствените си граждани. Да не говорим за това, че по думите на самия Сечин, концентрацията на газ е била увеличена десет пъти – за всеки случай. И умират 300 човека. А останалите 600 сигурно са за цял живот инвалиди. По онова време Сечин е началник на президентската администрация, дясната ръка на Путин. После Путин го прави генерал от ФСБ. Та значи няма никаква терористична операция, всичко е инсценировка за вдигане на рейтинга. Подготовка за изборите, които са след две години – през 2004-та. Е, сега също имаме след две години избори.

И после, както вие споменахте – Беслан. Там наистина има терористи и те казват: „Да дойдат Аушев и Масхадов, с тях ще се договорим, нямаме доверие на другите“. Значи Аушев и Масхадов ще си вдигнат рейтинга и за да не стане това, Путин попиля училището. Гледах всичко по CNN. Директно го предаваха.

Това е 2004-та.

Да, 2004-та.

Ясно е, че този човек няма да се спре пред нищо. И все пак докъде е готов да стигне сега, с Украйна?

Това е технически въпрос. Искам да кажа – военен. Това, което той можеше да направи – го направи. Разбира се, ние ще се върнем на темата за ядреното оръжие, защото в момента това е най-тревожното. Разбирате ли, обаче, този човек не познава Украйна, той не познава и собствената си армия, той е откъснат от света. Заобиколен е само с „комфортни, удобни“ хора. Забелязали ли сте, че думата „комфорт“ му е любима, не като дума-паразит. Любима. Той казва: „Важно е Русия да е страна на комфорта“. Виждал ли сте неговия дворец в Геленджик?

Да, да.

Ето, това е неговия комфорт и за да се чувства така, хората около него трябва да му говорят това, което иска да чуе.

Хайде все пак да поговорим за ядреното оръжие.

Не, ние с него ще завършим. За да си изясним ситуацията, трябва да знаем какво е обкръжението на Путин… Около него са хора от службите и военни. А както знаете, между тези две групи има… напрежение. Та значи идва на власт през 2000 година и сменя министъра на отбраната, поставя свой човек, Сергей Иванов.

От ФСБ.

Да, един абсолютно корумпиран, неспособен да ръководи каквото и да било човек. Генерал, маршал, окичен с ордени и медали, какъвто е в момента Шойгу. Човек, когото армията изобщо не може да приеме. Изборът му тогава беше между покойния вече генерал Квашнин, началник на Генералния щаб, който също не е военен, това е първият невоенен, цивилен човек, оглавил Генщаба, но Путин тогава дълго го „ухажваше“, ходеха на лов и Иванов страшно ревнуваше.

А после назначаването на Иванов повдигна много въпроси. Защо Путин толкова прецизно подбираше човек за този пост? Не е защото „утре може да има война“. Просто Путин се страхуваше от преврат. Обърнете внимание на това, че около Путин няма военни. Та той прави Иванов министър, а Квашин го изпраща като пълномощен представител на президента в Сибирския федерален окръг. И напрежението е успокоено. Само че какво става с армията? Пълен провал, разруха.

След „удобния, комфортен“ Сергей Иванов, Путин прави военен министър Анатолий Сердюков, който до тогава е бил директор на мебелен магазин в Ленинград, завършил е Института за търговия. Тоя човек му го „сватосал“ Зубков, много близък сътрудник на Путин, последния го цени безкрайно, защото завеждал селското стопанство в Обкома на Ленинград, „псевдосъветски ръководител от Политбюро“. По онова време Сердюков е началник на данъчната служба, след мебелния магазин. Та значи той става министър на отбраната. Сердюков отказва: „Как ще бъда министър на отбраната, след като в казармата съм служил като шофьор в Молдова?“. Да се мисли в Русия, че цивилен човек или жена ще стане министър на отбраната просто е невъзможно.

Това е от редките случаи, когато им се наложило дълго да го убеждават. Накрая Сердюков се съгласил, а Путин му обяснил така избора си: „Вие разбирате от търговия, от данъци, от цифри“. С други думи: „не ми трябва армия, а да продадем всички ликвидни активи“. А това са сгради, огромни при това, в отлично състояние. И добавя: „Не си прибирай повече от 2%“. Това – за да разберем както техните отношения, така и отношението на Путин към армията. Нищо общо с Хитлер, който след 1933 година започва да налива в армията.

Добре, продължавайте…

Та значи до 2012 година той разрушава армията. А през 2012 година Сердюков е арестуван – явно е взел повече от 2%. И после идва Шойгу, той е майстор в пиара, връща старите униформи от 1945 година, изобщо той е много „комфортен“ за Путин. Докато започна войната. Седи, потропва с токове, позвънва с ордени. Опитва се да се държи като Жуков.

Сергей Викторович, всичко това е ясно, да не се отклоняваме…

Искам да подчертая, че за двадесет години армията е унищожена, окрадена, деградирала. И до този момент Шойгу се е справял блестящо с тази задача. Доколко армията ни е готова за нахлуването в Украйна, ние можем да видим по изоставената техника – още от времето на Афганистан. Там всичко е изтърбушено, дори радиостанциите, за вторични суровини.

Материалът Олигархът Сергей Пугачов разкри кой и кога ще свали Путин и дали ще натисне ядрения е публикуван за пръв път на Опознай България.

За три минути танкът е оставен без надзор и циганите го разпарчетосват и го отмъкват за метал.

Неделя: Няма да е сега, че много жега пък и е почивен ден!
Понеделник 7:13 – забелязват се първите организационни дейности по готвения цели два дни преврат – четирите танка на армията ни опитват да излязат по улиците в София
7:36 – единият не успява да се включи в трафика, заради тежкото задръстване и ремонтите по улиците
7:42 – медиите предават пряко настаналата вакханлия около опита да изкарат стари танкове от военноисторическия музей на ул. Черковна
7:58 – пазачът на музея разкарва с викове „К‘ви сте вий, бе, вашта мама?!“ военните, които се опитват да избутат танк Сау Т-3 Майбах, модел 1940 година
8:14 – медиите съобщават за пропаднал танк в разкопките за метрото на бул. Черни връх
8:26 – БМВ 3-та серия предрежда танк на светофара на Софийския университет. Водачът на БМВ-то се сбива с танкиста.

9:02 – над София прелитат двата изстребителя на армията, единият обаче бива бързо върнат в базата си, защото няма пари за гориво
9:15 – Бойко Борисов дава изявление от къщата си в Банкя и казва, че преврат няма, но скоро ще бъде овладян
9:27 – Нова Телевизия дава сутрешния блок на Гала, където псевдолекарка обяснява за чудното въздействие на кисненето на крака с гъбички в леген с гореща вода и морска сол. Горе на екрана върви надпис, че скоро ще има пряко включване с информация за преврата.
10:04 – военни затварят летищата и отменят всичките четири полета за деня
10:27 – войници нахлуват в сградата на БНТ на Сан Стефано 29. Не са пуснати на входа от леля Пенка и се насочват към другите телевизии
11:15 – четвъртият танк все пак стига до парламента и войниците около него започват да крещят към сградата – „Предайте се, вече не сте на власт!“. Вътре обаче няма никой.

12:00 – групи цигани започват да се въртят около танка с думите „Т‘ва ще го ползвате ли?“
12:03 – за три минути танкът е оставен без надзор и циганите го разкостват и го отмъкват за метал
12:25 – превратът е потушен, граждански патрули на Динко от Ямбол водят военните, вързани със свински опашки
13:12 – вече няма следи ни от преврат, ни от танкове по улиците. Бойко излиза с изявление: „Демокрацията победи! Вие какво искахте, да върнете БСП на власт ли? Не виждате ли, че аз съм единствената ви алтернатива?“

13:45 – Борисов вече е в Габрово, където реже лентички при откриването на нова детска площадка
13:52 – Валери Симеонов и Ангел Джамбазки казват, че понеже нямаме читава армия, един преврат не можем да направим като хората
14:07 – така и никой не разбира, кой стои за преврата, но това вече няма значение, тъй като други интересни неща се случват. От фондация Америка за България съобщават, че Путин е виновен за всичко това

14:14 – БСП обявяват преврата все пак за успешен
14:26 – Нова Телевизия започват пряко предаване за преврата

Автор: от Nikolay Dacheff
Източник: СВОБОДНО СЛОВО

Материалът Смях от мрежата: Опит за преврат в България по часове и минути е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Авиацията ни е поставена по гръб.
Политиците ще си изпълнят най-безболезнено планът за унищожаването й.
За това заслужават военен преврат. Нито един от нас, в една нормална военна авиация, няма да бъде пуснат във въздуха с този нальот, който ние имаме ”, заяви той три дни, след като колегите му от авиобаза „Граф Игнатиево” отказаха да се качат на машините. Умишлено ще запазим името на пилота, тъй като нямат право на медийни изяви без да са съгласувани с ръководството на МО. Ето какво разкри летецът:

– Някои политици определиха действията на пилотите от авиобаза „Граф Игнатиево” като пълзящ преврат. Други са убедени, че става дума за национално предателство. Като дългогодишен пилот, кажете за какво всъщност става дума?

– Това, което се случи, е естествена реакция на настоящата ситуация, в която се намира бойната авиация. Няма нормален човек, който иска първо да загине и второ-да убива хора поради неспособност да се справи с поставените служебни задължения. Всеки си мисли, че ако екипажът на самолета е само от един човек, това означава, че той рискува единствено собствения си живот. Това е много голяма заблуда. Един самолет, който носи толкова много гориво и понякога боеприпаси и пиропатрони на катапулта, е много по-опасен от една бомба, ако тя падне в населено място. Това ли искат политиците да постигнат?! Военните пилоти не носят отговорност единствено за своя живот. По цял свят има правило-който не е уверен в благополучния изход на полет,а е абсолютно задължен да откаже да лети. Имаме понижена готовност на материалната част-двигатели и самолет, от една страна. А от друга-слаба натренираност. Това са два много съществени фактори, които не само застрашават, но и унищожават безопасността па полетите.

– Президентът Румен Радев призна, че вие летите 4-5 пъти по-малко от колегите си в НАТО. Какво означава това на практика?

– Това означава, че изпълняваме истински тренировъчни полети по време на съвместните учения с нашите съюзници и наши естествени партньори от НАТО. Само тогава се лети. Изненадващо е, че показваме много добри, даже най-добри резултати в изпълнение на тези учебно-тренировъчни полети. Това е готовност за себераздаване и може да се нарече летателна дарба, ако приемем, че е някаква случайност. Момчетата наистина са качествени- да можеш да бъдеш равностоен на партньор, който е далеч по-натрениран от теб. Всичко опира до рефлекторни действия . Умът ти трябва да е напълно освободен, психиката ти трябва да е спокойна и да можеш да реагираш само на ситуациите. Трябва да си слял с този самолет. Това не става от 5 часа летене. Става със 100-200 часа в годината.

– Ако сте в някоя друга страна от НАТО и ли пък в Русия, да речем, с този нальот ще ви пуснат ли да изпълнявате задача във въздуха?

– Нито един от нас, в една нормална военна авиация, няма да бъде пуснат с този нальот. Говорим, че ние сме много по санитарния минимум въобще да летим на самолет, а не да го експлоатираме като бойно средство. За бойно използване се иска да си над санитарния минимум. Едно е въобще да летиш, да кацаш и да пилотираш. Съвсем друго е да изпълняваш патрулиране или „Еър Полисинг”, да речем. При бойната мисия изискванията са много по-високи. С този нальот няма да ни допуснат нито в Турция, нито в Русия, нито в която и да било друга държава с нормална бойна авиация. Изводът се налага: Колко сме нормални!

– Премиерът Бойко Борисов ви каза, че за бойната авиация се дават най-много средства, както и че самият той лети в сложни условия.

– По същата логика лети куфарът с багаж на борда на всеки летателен апарат. Нищо общо няма Спартан или един тренировъчен самолет, който просто е „гълъба на мира” и не носи никакво въоръжение. Тези самолети нямат никакво отношение към суверенитета. Сигурно, в сравнение с флота и пътните войски, авиацията е погълнала много повече от държавният бюджет. Но Спартана не е боен самолет, както Кугърите и Пилатусите. Те са осигуряващ тип авиация-транспортна и вертолетна. Изтребителната авиация е съвсем друго нещо. Точно тя е на колене. И не само – тя е поставена по гръб.

– Защо пилотите отказвате да говорите открито за тези проблеми? Така излиза, че се страхувате.

– Преди всичко ние сме офицери и джентълмени. И като такива имаме естественото разбиране, че държавата, това е Родина. И клетвата, която сме дали означава, че ще бъдем лоялни докрай. Родина и държава за нас е все още едно. Мълчанието ни означава лоялност. Ние изпълняваме естествена процедура-да откажем да летим. Но това е една реакция на настоящата ситуация. Ни не сме предатели, нито превратаджии. На фона на това, което правят управляващите мога да кажа само едно – те заслужават военен преврат. Момчетата се държат като истински офицери. Случващото се сега се вписва в една нормална процедура.

– Политиците спорят основно за това какъв самолет да се избере за изтребителната авиация. Твърдят, че МИГ-29 е несъвместим с натовските самолети. Това така ли е?

– Има различия в детайлите като горива, честотите на които се води радиокомуникацията. Тези различия са преодолими. Тези самолети бяха и си остават част от ВВС на германската армия. Дали някой там ще каже, че са лоши? Едва ли. Много добри летци са тези, които летяха на МИГ-29. Не е въпросът в самолета, а пилотите да бъдат в кабините и във въздуха. Тези самолети трябва да летят. Тогава има смисъл от авиацията. Няма нормален авиационен отряд, който да си държи самолетите на земята без ресурс. Тоест един самолет на земята губи, харчи и проваля материални средства, защото не е във въздуха. Такъв самолет не произвежда сигурност. Той не допринася натренираност. Седи и гние. Така, че дали е „Грипен”, Ф-16 или МИГ-29, няма значение. Идеята е пилотите да сме час по-скоро в кабините и да летим. Ние сме военни пилоти и искаме да летим. Хората се влюбват в машината си като в боен кон. Добрият летец може да се съвмести с всеки самолет-изтребител. Колегите ми ще си застанат на мястото и ще си поемат задълженията, ако ще да ни дадат самолет от Втората световна война. Важното е да сме във въздуха.

– Какъв ще е изходът от тази ситуация, управляващите ще разберат ли от какво имате нужда?

– Не, няма да разберат. Наскоро имах разговор с колеги от гражданска компания. Голяма част от тях са военни пилоти. В момента при тях няма пилоти, а военните летци стоят на земята. Очаквам тези, които търсят работа да я намерят там, където я има. Ето това ще стане. Всички оцелели летци от миналите години вече са в чужбина. Така политиците ще си изпълнят най-безболезнено планът за унищожаването на българската изтребителна авиация.

Интервю на Катя Илиева, Фрог нюз

Материалът Български пилот: Авиацията ни е по гръб, политиците заслужават военен преврат е публикуван за пръв път на Опознай България.

Военните и спец. подразделения при опит за сваляне на Президента, ще се подчинят само на Главнокомандващия Румен Радев, а не на министрите на МВР и МО.

В президентската администрация е получен сигнал за готвен държавен преврат срещу Президента Румен Радев от заговорническа група под кодовото име „прокурорите“!

За да бъде предотвратен бъдещият държавен преврат срещу Президента Румен Радев от средите на военни и полицейски специални сили са уверили предварително подкрепата си в случай, че заговорниците от групировката на „прокурорите“ активират своя план за държавен преврат срещу Президента Румен Радев и неговата администрация.

По конституцията при държавен преврат и война Върховен главнокомандващ е Президент на Република България в случая Румен Радев и всички силови структури на армията и полицията и специалните служби са под негово ръководство.

източник: http://www.podoko.eu/?p=888

Материалът Българските Спец. части: Арестуваме прокурорите, ако посегнат на президента е публикуван за пръв път на Опознай България.