Източник: Клуб Z
Човекът, помогнал на Путин да стане президент, споделя мнението си пред украинския журналист Гордон
Сергей Викторович Пугачов е роден на 4 февруари 1963 година в Кострома, СССР, бивш международен инвеститор, общественик, политик, френски гражданин от руски произход.
Доктор на техническите науки, действителен член на Инженерната Академия, автор на три книги и множество научни статии. От 1991 до 1994 година живее в САЩ, а от 1994 година – във Франция. Дълго време е един от петимата най-големи лобисти за Русия. Роднина на Елцин, именно Пугачов му представя Владимир Путин, с когото има приятелски отношения от началото на 90-те години.
През 2009 година изпада в немилост, обявен е за международно издирване с бюлетина от Интерпол. Обвинението е в злоупотреба с обществени средства. Живее в Ница, Франция, след като през 2009 година получава френско гражданство.
Публикуваме втора част на интервюто на украинския журналист Дмитрий ГОРДОН с Пугачов. Превод – Таня Кольовска.
Той ще нанесе ли ядрен удар, кажете?
Сега ще ви кажа нещо много важно, ексклузивно, историческо. Навремето, през 2001 година беше първата среща на Г-8, тогава беше пикът на антиглобализма. Срещата беше в Италия, в Генуа, летях до там с Путин. Имахме множество срещи, с Берлускони, с Ширак, с Буш – старата гвардия. Та значи свършва срещата на върха и аз се виждам с Путин. Той беше с едно такова кафяво костюмче, можете да го видите на снимките – отличаваше се от всички останали ръководители. Беше направо превъзбуден и аз го питам: „Какво става, какво толкова ти казаха?“.
Може и да не си спомням точно, но ми се струва, че срещата беше посветена на глада по света, в Африка, селското стопанство, продоволствието – такива неща. И Путин ми разказва: „Заседанието си върви, а Буш става, хваща ме за ръка и ме води до люка – корабът бе круизен, луксозен, наричаше се „Юропиън вижън“. Аз му казвам, че не е много удобно, а той ми отговаря: „Погледни тези хора – кои са? Какви са? За какво можем ние – аз и ти – да си говорим с тях?“.
Буш е жив и здрав, американските журналисти могат да го попитат. Аз не знам какво е имал предвид, но Буш казва на Путин: „Ти разбираш ли, че само ние двамата с теб можем да изменим архитектурата на света.“ Като си давам сметка какъв е английският на Путин, Буш може да е имал предвид нещо добро, в смисъл не само за глада, но и много други неща. И от този момент, ако не се лъжа юли 2001 година, започна тяхната дружба, после Буш каза: „Видях в очите му …“ и т.н.
А след това Путин, просто като подарък за Буш, закри базата в Куба. А това беше най-силната база, единствената в онази част на света. И Путин я закри, заради Буш. Без каквито и да било договори. Но Буш не оцени това, прие го като нещо нормално. И тогава Путин го хванаха бесовете: „Какво говедо! Аз заради него направих това, а той – нищо!“ Така че допускам – това, което е казал Буш няма нищо общо с това, което е разбрал Путин…
Сергей Викторович, разбирам, но хайде да опитаме – ще ви задавам конкретни въпроси…
…и от този момент той освирепя. Повтаряше като мантра… Вие знаете, че се занимавах с военно-промишления комплекс – имах най-големия в Европа, а може би и в света комплекс за строителство на надводни кораби. Но Путин ми повтаряше: „Тези неща нямат значение. Не са актуални. Само атомните подводници имат смисъл, вече няма да има друга война“.
Сергей Викторович, хайде да опитаме с конкретни въпроси.
Хайде. Аз просто се опитах да ви кажа тези факти, за да е ясно за какво говорим. Кратка екскурзия от 1999 година досега. Готов съм за конкретните въпроси.
Ще започне ли Путин ядрена война?
Не.
Ще бомбардира ли Путин Украйна с тактически ядрени ракети?
Разбирате ли, според мен Путин е готов да започне ядрена война. Когато казвам не, то е не защото Путин ще се опомни, ще се спре. Имам предвид, че технически това е невъзможно.
Преди години, когато трябваше да оперират Елцин и той предаде ядреното куфарче на Черномирдин, та тогава запитаха Жириновски – нямам представа още ли е жив – беше млад, наперен такъв, доста екстравагантен, та го питат: „Какво мислите, Черномирдин ще върне ли куфарчето на Елцин?“. А той казва: „Глупотевини, какво куфарче. Да не си мислите, че нещата могат да станат така?! С някакво копче за натискане. Дори Елцин да каже: „Започнете ядрена война!“ – никой няма да я започне. Помощниците му изобщо няма да го послушат. За какво куфарче говорим?!
Така че, когато казвам – няма, не казвам, че Путин не го иска. Просто хората около него знаят, че ядрената война е край за всички.
Възможно ли е с тактическо ядрено оръжие да бомбардират Украйна?
Знам какво е тактическо ядрено оръжие. Мисля, че няма да стигнат дотам, като имаме предвид през какво мина руската армия в Сирия.
За какво говорите?
Армията воюва така, както може. Руската армия мина през Сирия. Що се отнася до превземането на градове – то не става дума за тактическо ядрено оръжие. За да превземе Украйна, днес на руската армия ѝ липсват първо: умения, техника, възможности, боен дух и много др. Но ако все пак някой има желание за това – да речем руските ръководители, те ще го направят така, както беше в Сирия – разрушаване на градове, да ги изравнят със земята.
Но дори ако Путин е готов за това – армията няма да го направи. Генералите няма да се съгласят.
Сигурен ли сте в това?
Абсолютно, 100%. Разстоянието между генералите и Шойгу е по-голямо от това на масата между Шойгу и Путин.
Добре го казахте. Днес ние виждаме как летят бомби към жилищни сгради, в Киев, Харков, Херсон. В Харков е направо страшно – в сърцето на Европа, на централния площад избухват бомби. Ужас…
Да, видях го.
И вие твърдите, че Путин няма да срине градовете на Украйна?
Да, сигурен съм, да. Ако до края на седмицата… Ние видяхме, че превземането на Украйна се спъна, целият свят го вижда. Подкрепата за Украйна е толкова голяма, а санкциите срещу Русия са толкова сериозни, това променя настроенията в самата Русия, това е много важно, хората в Русия го усещат.
Този тандем е изключително важен: силата на духа на Украйна и силата на натиск срещу Русия, която руснаците усещат. Не става дума за емоции, за кадри от Украйна, където загиват съвсем млади момчета – Русия е свикнала с това, терористични актове в метрото и т.н. Те не искат да знаят какво прави Путин. Свикнали са с това, примирили са се, повечето не се впечатляват. Но всичко, което армията можеше да направи, вече го направи. Няма да има неща като в Сирия, в Алепо.
Техниката, която използват в Украйна – не съм военен експерт, но поназнайвам някои неща – не е като тази в Сирия: за унищожаване на градовете, на мирното население. Това е техника, която се използва срещу противниковата армия. Да, случайни ракети се забиват в жилищни блокове, но при 150 хиляди войници и офицери, по последните сводки – абсолютно разложени след ученията в Беларус, където единственото, което са правили е да продават гориво на населението и да жулят водка, нищо не е останало от тази армия. Някаква сбирщина пристига, но те изобщо не са очаквали, че така ще ги посрещнат. Така че най-страшното, което са могли да направят – вече са го направили, повярвайте ми.
Генералите не са готови за ядрена война. Нали знаете приказката: „Генералите довършват предишната си война“. Това не е войната в Сирия, а тази в Афганистан, в Германия. В училище, в академиите те са изучавали само това и каквото можаха да направят, го направиха. Това може да се позасили, да отслабне, но да се стигне до ядрена война – не.
Путин ще шантажира Запада, ще повтаря: „Утре ще натисна червеното копче в черното си куфарче“, но това е краят на Путин, това е краят на Путинова Русия. Няма да се превърне в севернокорейски лидер, но това е краят му. Благодарение на Украйна.
Сергей Викторович, може ли няколко кратки, бързи въпроси? Путин ще влезе ли в Киев?
Зависи от украинската армия, от опълчението. Не ми се вярва. Като се има предвид духа на украинската армия, ако не се предадат – не, мисля, че няма да влезе.
Западът ще унищожи ли руската икономика?
Вече я унищожи.
Вече?
Да.
Руснаците ще излязат ли по площадите на градовете си, за да протестират срещу политиката на Путин?
Най-много 5000 човека. Не, няма да излязат.
Значи няма да имат какво да ядат, но ще си седят по къщите?
Да, така е.
Според вас какъв ще е краят на Путин?
Въпросът ще се реши „вътрешно“. Както обикновено, както винаги. Историята го показва…
На мястото на Горбачов се предполагаше че ще бъде Григорий Романович, от Ленинград. Къде е той? Няма го. Вътрешни интриги и се появи Горбачов. Горбачов изчезва – появява се Елцин. Ясно е, че Елцин не са го хванали на улицата. След Елцин знаем кой дойде, да не се появи в резултат на народно въстание, на революция? Не, излезе от кремълски кабинет.
Така че и следващата смяна ще стане по същия начин, според руската традиция. Не е казано, че ще го удушат като Павел Първи. Путин е слаб и страхлив човек, никой няма да даде гаранции на Путин. Става въпрос за оцеляването на близкото му обкръжение, така че ми се струва че това ще е отборът на Медведев. Да, Медведев беше сред започналите войната в Грузия, но все пак това са хора, които не са изцапани с кръв, но освен това, когато през 2012 година Медведев беше изхвърлен, а Путин се върна – те загубиха всичко. Това са хора, които бяха в администрацията, но с либерални възгледи. Не са от най-близкото обкръжение на Путин – тези вече са пенсионери.
Сергей Викторович, благодарение на украинската армия и на санкциите срещу Русия, в момент Путин е като притиснат в ъгъла плъх. Според вас, какъв ще е изходът за него – да използва ядрено оръжие, да се застреля, да иска гаранции от Запада?
Мисля, че няма да е само едно нещо. Да се застреля – няма да стане, за това трябва чувство за офицерска чест. Няма и съвест. Това се отхвърля.
Да, смятам че ще се опита да се договори, поотделно, с някого, ще изпраща свои хора. Но не мисля, че той е наясно с това, което става. За 20 години той е дресирал хората около него да говорят едно в чакалнята и друго – вътре в кабинета. Когато казват „да“, това означава „не“.
Той не може да осъзнае степента на трагедията, на собствената си трагедия, изобщо не говоря за Украйна или Русия. Той не разбира, че путинска Русия вече я няма. Когато го разбере – а това ще стане след някакъв разговор с някакви хора, та когато разбере, че армията не е с него, спецслужбите не са с него и че всички тези хора просто искат да се пенсионират и никой да не ги закача – а тях ще ги закачат – ще си помисли за гаранции, но никой няма да му ги даде.
И все пак, това ще си бъде дворцов преврат. Само че такъв преврат може да бъде мек и твърд и ако на власт дойдат най-близките съратници на Путин, те ще трябва да го предадат. За да спасят себе си и страната. Цялото му обкръжение разбира, че сега Путин не струва пукната пара. Цялото му обкръжение го разбира. Аз общувам с много хора – и по телефона, и по други начини. Ако преди месец хората се бояха да кажат лоша дума по адрес на най-близкото обкръжение на Путин, сега те говорят така, както се говори по площадите на Украйна.
Ще ви задам последен въпрос, ще победи ли Украйна?
Да, сигурен съм. Виждам какво се случва, виждам невероятна мотивация за защита на родната земя. Имам роднини в Украйна, които отказват да се евакуират, това са ми хора, близки по кръв, те не искат да напуснат страната си. Убедени са, че Украйна ще победи. Аз също вярвам в това.
Пугачов: Да си спомним за взривените сгради и жертвите в самата Русия – I част
Източник: Клуб Z
Добър вечер, Сергей Викторович, въпреки че вечерта изобщо не е добра… Радвам се, разбира се, да ви видя и чуя, но искам веднага да ви запитам като човек, който дълги години е бил близък приятел с Владимир Путин: моля ви, кажете какво се случва сега с него и докъде е готов да стигне той?
Добър вечер, все пак вярвам, че е добра, защото си мисля, че всичко това ще свърши бързо и добре, независимо от сегашния момент. Няма безкръвни революции нито безкръвни войни, и сега Украйна пролива кръвта си и за нас, руснаците, защото за 20 години ние не можахме нищо да направим. Другото, което искам да кажа е, че аз никога не съм бил близък с Путин, по-скоро бях човекът, който му помогна да стане президент, работили сме заедно, но близки не сме били.
Но все пак вие го познавате добре.
Да, добре го познавам.
Кажете, защо прави това – престъпление, което може да се сравнява с хитлеровските престъпления и докъде е готов да стигне?
Преди да отговоря на този въпрос искам да се върнем 20 години назад, да си спомним как дойде на власт. Днес някои си представят, че Путин е бил добро момченце, а след това нещо се случило – омагьосали са го, превъртял е или нещо друго. Не, не е така, Путин дойде на власт през 1999 година на фона на взривени сгради в Русия, не в Украйна, не някъде другаде, не бяха взривени „бандеровци и нацисти“, а руснаци. За тази история вече са написани книги и са снимани филми. Участвах в „предизборната кампания“ на Путин и искам да кажа нещо много важно: за да бъде избран на Путин не му се наложи да прави нищо, нито плакати, нито митинги, нищо. Достатъчно беше заявлението на Елцин: „Изморих се, тръгвам си“ и на фона на стария, болен Елцин идва един млад човек, говори доста добре, директор на ФСБ.
Да, малко се откъсвам от сегашната ситуация, но това е важно – ако не разберем какво стана по онова време, няма да разберем и какво се случва сега. Тогава Путин не изглеждаше като кагебеец, такъв, какъвто сега го виждат всички: „аха, докарахте на власт човек на КГБ“. Тогава го асоциираха повече с Анатолий Собчак (кметът на Санкт Петербуг), който също не е безгрешен, но все пак бе либерален човек, ярка, демократично настроена личност… Познавах го много добре, всъщност той бе евентуалния бъдещ президент. Тогава всички виждаха Путин като най-близкия съратник на Собчак. И сега, когато представят някого, казват: той бе съратник на Обама, например. Веднага ни става ясно кой е пред нас.
Така Путин бе избран без проблеми, без манипулации. Та тогава ние всички си мислехме, че терористи взривяват сградите, до Рязанския случай, когато Рушайло арестува сътрудници на ФСБ да поставят взривовете, хексоген, който прави къщите на пух и прах. Тогава Рушайло, който беше министър на вътрешните работи, съобщава на колегите си, че са заловили хора на ФСБ, които са подготвяли взривяването на кооперация.
Преди това те бяха взривили сгради в Москва, във Волгодон и …
Да, и се опитват да взривят жилищна сграда в Рязан. Годината е 1999-а, по това време Путин го боготворят, направо песни пеят за него… Аз съм живял в Украйна, доста време и мога да кажа, че Путин изобщо не разбира тази страна, народа ѝ. Така, да се върнем на главното: взривяват се жилищни блокове, умират хора. Днес вече знаем кой е правил това, как го е правил. Това е била спецоперация на ФСБ по внедряването на президент на Руската Федерация. Така че ще повторя – на Путин не му трябваха плакати и митинги и всичко това стана напълно законно, ако не се занимаваме с „дворцовите истории“ за това, как става кандидат за президент.
Второто, което се случва е „Норд-Ост“. Това е все още първия президентски мандат на Путин! Мнозина казват: „Той беше толкова либерален, толкова мил до 2006 година, беше толкова добър човек и нищо страшно не се случи“. Но какво всъщност става? Върви мюзикъл „Норд Ост“ в Театъра на Дубровка в Москва… Абубакар, струва ми се, 23-ма души взимат като заложници около хиляда човека, от които 300 загиват, а 600 са ранени. Това също беше спецоперация, сега вече всички го знаят. Спецоперация, за да се вдигне рейтингът на Путин.
А след това Беслан…
Да, но какво става на Дубровка по време на представлението… Знам много за това, защото съм разговарял с адвокати на жертвите. Направо не можеш да повярваш, но в Русия всичко е различно, живее се на принципа: „Не дърпай дявола за опашката!“ или „Да спи зло под камък“. Та значи уговорена е спецоперация с Абубакар – той влиза там, в театъра, взима заложниците, а после идва Путин и ги освобождава, всички си отиват, Путин е победител и рейтингът му скача до звездите. Но какво всъщност се случва, министър на вътрешните работи вече е Борис Гризлов, а той не знае всички детайли на операцията, на милиционерската честота се чува всичко, Абубакар си говори с някого – както по-късно стана ясно – със сътрудник на ФСБ и тоя му нарежда: „Хайде, убий няколко човека!“ Абубакар му отговаря: „Не сме се разбирали за това“. А от ФСБ му казват: „Действай, после ще ти доплатим!“. Ето как се развиват събитията.
Разбирате ли, Путин убива собствените си граждани. Да не говорим за това, че по думите на самия Сечин, концентрацията на газ е била увеличена десет пъти – за всеки случай. И умират 300 човека. А останалите 600 сигурно са за цял живот инвалиди. По онова време Сечин е началник на президентската администрация, дясната ръка на Путин. После Путин го прави генерал от ФСБ. Та значи няма никаква терористична операция, всичко е инсценировка за вдигане на рейтинга. Подготовка за изборите, които са след две години – през 2004-та. Е, сега също имаме след две години избори.
И после, както вие споменахте – Беслан. Там наистина има терористи и те казват: „Да дойдат Аушев и Масхадов, с тях ще се договорим, нямаме доверие на другите“. Значи Аушев и Масхадов ще си вдигнат рейтинга и за да не стане това, Путин попиля училището. Гледах всичко по CNN. Директно го предаваха.
Това е 2004-та.
Да, 2004-та.
Ясно е, че този човек няма да се спре пред нищо. И все пак докъде е готов да стигне сега, с Украйна?
Това е технически въпрос. Искам да кажа – военен. Това, което той можеше да направи – го направи. Разбира се, ние ще се върнем на темата за ядреното оръжие, защото в момента това е най-тревожното. Разбирате ли, обаче, този човек не познава Украйна, той не познава и собствената си армия, той е откъснат от света. Заобиколен е само с „комфортни, удобни“ хора. Забелязали ли сте, че думата „комфорт“ му е любима, не като дума-паразит. Любима. Той казва: „Важно е Русия да е страна на комфорта“. Виждал ли сте неговия дворец в Геленджик?
Да, да.
Ето, това е неговия комфорт и за да се чувства така, хората около него трябва да му говорят това, което иска да чуе.
Хайде все пак да поговорим за ядреното оръжие.
Не, ние с него ще завършим. За да си изясним ситуацията, трябва да знаем какво е обкръжението на Путин… Около него са хора от службите и военни. А както знаете, между тези две групи има… напрежение. Та значи идва на власт през 2000 година и сменя министъра на отбраната, поставя свой човек, Сергей Иванов.
От ФСБ.
Да, един абсолютно корумпиран, неспособен да ръководи каквото и да било човек. Генерал, маршал, окичен с ордени и медали, какъвто е в момента Шойгу. Човек, когото армията изобщо не може да приеме. Изборът му тогава беше между покойния вече генерал Квашнин, началник на Генералния щаб, който също не е военен, това е първият невоенен, цивилен човек, оглавил Генщаба, но Путин тогава дълго го „ухажваше“, ходеха на лов и Иванов страшно ревнуваше.
А после назначаването на Иванов повдигна много въпроси. Защо Путин толкова прецизно подбираше човек за този пост? Не е защото „утре може да има война“. Просто Путин се страхуваше от преврат. Обърнете внимание на това, че около Путин няма военни. Та той прави Иванов министър, а Квашин го изпраща като пълномощен представител на президента в Сибирския федерален окръг. И напрежението е успокоено. Само че какво става с армията? Пълен провал, разруха.
След „удобния, комфортен“ Сергей Иванов, Путин прави военен министър Анатолий Сердюков, който до тогава е бил директор на мебелен магазин в Ленинград, завършил е Института за търговия. Тоя човек му го „сватосал“ Зубков, много близък сътрудник на Путин, последния го цени безкрайно, защото завеждал селското стопанство в Обкома на Ленинград, „псевдосъветски ръководител от Политбюро“. По онова време Сердюков е началник на данъчната служба, след мебелния магазин. Та значи той става министър на отбраната. Сердюков отказва: „Как ще бъда министър на отбраната, след като в казармата съм служил като шофьор в Молдова?“. Да се мисли в Русия, че цивилен човек или жена ще стане министър на отбраната просто е невъзможно.
Това е от редките случаи, когато им се наложило дълго да го убеждават. Накрая Сердюков се съгласил, а Путин му обяснил така избора си: „Вие разбирате от търговия, от данъци, от цифри“. С други думи: „не ми трябва армия, а да продадем всички ликвидни активи“. А това са сгради, огромни при това, в отлично състояние. И добавя: „Не си прибирай повече от 2%“. Това – за да разберем както техните отношения, така и отношението на Путин към армията. Нищо общо с Хитлер, който след 1933 година започва да налива в армията.
Добре, продължавайте…
Та значи до 2012 година той разрушава армията. А през 2012 година Сердюков е арестуван – явно е взел повече от 2%. И после идва Шойгу, той е майстор в пиара, връща старите униформи от 1945 година, изобщо той е много „комфортен“ за Путин. Докато започна войната. Седи, потропва с токове, позвънва с ордени. Опитва се да се държи като Жуков.
Сергей Викторович, всичко това е ясно, да не се отклоняваме…
Искам да подчертая, че за двадесет години армията е унищожена, окрадена, деградирала. И до този момент Шойгу се е справял блестящо с тази задача. Доколко армията ни е готова за нахлуването в Украйна, ние можем да видим по изоставената техника – още от времето на Афганистан. Там всичко е изтърбушено, дори радиостанциите, за вторични суровини.
