– Тате, какво ще ми вземеш за Нова година?
– Парите от сурвакането, сине.

***

„Една тук написала, че всички мъже сме били „под чехъл“. Само да доизмия чиниите и хубаво ще и кажа аз на тая …“

ДЯДО КОЛЕДА мина…НИЩО !!!
СЕГА чакам ДЯДО МРАЗ…ДАНО МИ подари НЕЩО…

***

Мъж се хвали пред непозната:
-Аз съм майстор на спорта по с*кс!
-По ръкопашен ли?

Материалът Най-смешните постове в социалните мрежи от празничните дни е публикуван за пръв път на Опознай България.

Скъпи дядо Коледа, следващата година, дай на всички депутати като нашите заплати.

– Девойче, да те изпратя?
– Аааа, аз не съм девойче, вече са ме изпращали.

🙂    🙂    🙂

Този, който е отраснал с Ламбада и Макарена, с Деспасито не можеш да го уплаши.

С наближаване на Коледните и Новогодишните празници, статусите: „Мъжете са боклуци“… рязко намаляват!

Интервю за работа:
– Имате ли препоръки от предишното място?
– Да! Препоръчаха ми да си търся нова работа.

– Колко струва тази прахосмукачка?
– 3500 лева.
– Тя да не чисти и грехове бе…

Най-тежката форма на склероза е, когато си съблякъл една жена, и се чудиш да я почваш ли… или вече си свършил.

🙂   🙂   🙂

Съдията:
– Къде бяхте между четири и пет?
Обвиняемият:
– Ходех на детска градина!

Модата сега е такава, че не мога да позная клошар ли е или гъзар.

С*ксът в днешно време е като кредита! На добре осигурените дават, на другите – Не…

Ако видите лекар сам да си купува уиски, не ходете при него! Некадърен ще да е…

– Скъпа, в твоите еротични фантазии, аз отгоре ли съм или отдолу?
– Ти си на работа!

Материалът Най-смешните картинки и вицове от социалните мрежи тази седмица! е публикуван за пръв път на Опознай България.

– От къде си?
– От София.
– Къде ще караш празниците?
– На село…

Бъдете предпазливи по пътищата сега по празниците. Пълно е с пияни мъже, които дават колите си на жените им, да ги карат!

– Здравей, Атанас.
– Добро утро, шефе.
– Отговори ми на една загадка: Без алкохол, без цигари. Що е то? Нова година на работа!

Бай Кольо, рибарят от Шабла казваше:
– Нос Шабла е най-източната точка на България и тук посрещаме Новата година с 14 минути по рано от София. Докато президента си чете речта, аз вече съм с две ракии напред.

Въздухът в София е замърсен от фините частици, отделени след търкането на билети от националната лотария.

Запомнете след празниците всички връщаме кантарите 5 кила назад!

И, моля да не забравяме, че сме народ, който за Нова година изпраща децата си да бият роднините с пръчка…

🙂 🙂 🙂

Нека първо да си кажем „За много години!“. После да си кажем „живи и здрави“! А след това: Радваме се, че оцеляхме и тези празници, надяваме се и ти да си жив.

Не изкарах Нова година никак зле. Прибрах се вкъщи с чужди обувки и дистанционно от телевизор вместо мобилния…

🙂 🙂 🙂

Мъж и жена се запознават в купе на влак.
Мъжът:
– Жена ми навярно в момента ми изневерява!
Жената:
– Моят мъж също!
Мъжът:
– Хайде да им отмъстим!
Жената:
– Хайде!
Мъжът:
– Да им отмъстим и още веднъж!
Жената:
– О, даааа!
Жената:
– А сега да им отмъщаваме, отмъщаваме, отмъщаваме….
Мъжът:
– Аааа, не! Аз не съм чак толкова отмъстителен…

🙂 🙂 🙂

🙂 🙂 🙂

Януари месец. Люта зима. Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с 300 румънски бройлера. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Качвайте се, но трябва да ми пуснете! – казва тираджията.
– Разкарай се бе, простак!
– Ми като не щеш да ми пуснеш, ходи пеш, ма!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Качвайте се, госпожо, но трябва да ми пуснете!
– Абее нещастник, да ти приличам на такава?!?
– Ми като не искаш да ми пуснеш, ще ходиш пък пеш!
На 100 км преди Бургас пак жена маха на стоп, но с голям шарен папагал на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но първо ще ми пуснеш и тогава ще те возя!
– Добре, съгласна съм! Не мога да седя на този студ, а имам и папагал.
– Няма проблем, аз возя 300 румънски бройлера в камиона, ще го сложим при тях.
Стигнали Бургас, отива нашият човек да даде папагала на жената , отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи облегнат нагло на стената и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?!
– Е как къде, като не щат да ми пуснат, ще ходят пеш!

🙂 🙂 🙂

Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
– Стой!
Тя спира.
– Лягай!
Тя ляга.
– Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си угрижен глас:
– Госпожо, да не ви е зле? Аз тука обучавам куче и ви гледам, пълзите…

🙂 🙂 🙂

Днеска почнах на чисто. Само че сега реших и лед да си сложа.

Някои от приятелите ми изобщо не носят на пиене. Снощи три пъти ме изтърваха докато ме приберат в къщи.

🙂 🙂 🙂

Бабите на село бяха сигурни, че в кулинарните телевизии работят вещици. От туй що ръгат в казана, само олио и сол знаеха…

– Няма да я ям тая пържола!
– И що?
– Ти каза, че е отврат!
– От врат, ма…

🙂 🙂 🙂

В един по-добър свят жените, които казват „ОХ, НАСТРЪХНАХ!“, биха си показвали гърдите, вместо космите на ръката…

Свободата свършва тогава, когато в „Приятели“ добавиш съпругата…

Материалът Най-смешното от социалните мрежи от празниците до днес! Смехотерапия със Снимки и ВИЦОВЕ! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Тя описва България, в която не иска да живее, и се аргументира защо я напуска. В края на текста ви предлагаме и кратка визитка на авторката, носителка на множество награди, включително и международни.

Ако сте прочели текста – направете го още веднъж. Има какво да научим от Яна.

Представяме ви текста й без съкращения:

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.

Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“
Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.

Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България.
Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

*Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – „Пясъчен пъзел“ в Театър 199 и „Да поиграем на чилик“ в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – „Боже! Крокодили!“, се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия. На 14 септември Яна, съпругът й и 10-годишният им син Вихър заминаха за Канадa.

Източник: milleart

Материалът Защо НАПУСКАМ България?! Откровеното писмо, което взриви социалните мрежи е публикуван за пръв път на Опознай България.