За много години, българи! Напразнувахте ли се? Беше кратко и недостатъчно, нали? Предлагаме ви подбрани смешки след празниците, а за да не ви хване следпразничната депресия – ще я победим със смехотерапия!
– От къде си?
– От София.
– Къде ще караш празниците?
– На село…
Бъдете предпазливи по пътищата сега по празниците. Пълно е с пияни мъже, които дават колите си на жените им, да ги карат!
– Здравей, Атанас.
– Добро утро, шефе.
– Отговори ми на една загадка: Без алкохол, без цигари. Що е то? Нова година на работа!
Бай Кольо, рибарят от Шабла казваше:
– Нос Шабла е най-източната точка на България и тук посрещаме Новата година с 14 минути по рано от София. Докато президента си чете речта, аз вече съм с две ракии напред.
Въздухът в София е замърсен от фините частици, отделени след търкането на билети от националната лотария.
Запомнете след празниците всички връщаме кантарите 5 кила назад!
И, моля да не забравяме, че сме народ, който за Нова година изпраща децата си да бият роднините с пръчка…
🙂 🙂 🙂
Нека първо да си кажем „За много години!“. После да си кажем „живи и здрави“! А след това: Радваме се, че оцеляхме и тези празници, надяваме се и ти да си жив.
Не изкарах Нова година никак зле. Прибрах се вкъщи с чужди обувки и дистанционно от телевизор вместо мобилния…
🙂 🙂 🙂
Мъж и жена се запознават в купе на влак.
Мъжът:
– Жена ми навярно в момента ми изневерява!
Жената:
– Моят мъж също!
Мъжът:
– Хайде да им отмъстим!
Жената:
– Хайде!
Мъжът:
– Да им отмъстим и още веднъж!
Жената:
– О, даааа!
Жената:
– А сега да им отмъщаваме, отмъщаваме, отмъщаваме….
Мъжът:
– Аааа, не! Аз не съм чак толкова отмъстителен…
🙂 🙂 🙂
🙂 🙂 🙂
Януари месец. Люта зима. Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с 300 румънски бройлера. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Качвайте се, но трябва да ми пуснете! – казва тираджията.
– Разкарай се бе, простак!
– Ми като не щеш да ми пуснеш, ходи пеш, ма!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Качвайте се, госпожо, но трябва да ми пуснете!
– Абее нещастник, да ти приличам на такава?!?
– Ми като не искаш да ми пуснеш, ще ходиш пък пеш!
На 100 км преди Бургас пак жена маха на стоп, но с голям шарен папагал на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но първо ще ми пуснеш и тогава ще те возя!
– Добре, съгласна съм! Не мога да седя на този студ, а имам и папагал.
– Няма проблем, аз возя 300 румънски бройлера в камиона, ще го сложим при тях.
Стигнали Бургас, отива нашият човек да даде папагала на жената , отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи облегнат нагло на стената и го гледа умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?!
– Е как къде, като не щат да ми пуснат, ще ходят пеш!
🙂 🙂 🙂
Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
– Стой!
Тя спира.
– Лягай!
Тя ляга.
– Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си угрижен глас:
– Госпожо, да не ви е зле? Аз тука обучавам куче и ви гледам, пълзите…
🙂 🙂 🙂
Днеска почнах на чисто. Само че сега реших и лед да си сложа.
Някои от приятелите ми изобщо не носят на пиене. Снощи три пъти ме изтърваха докато ме приберат в къщи.
🙂 🙂 🙂
Бабите на село бяха сигурни, че в кулинарните телевизии работят вещици. От туй що ръгат в казана, само олио и сол знаеха…
– Няма да я ям тая пържола!
– И що?
– Ти каза, че е отврат!
– От врат, ма…
🙂 🙂 🙂
В един по-добър свят жените, които казват „ОХ, НАСТРЪХНАХ!“, биха си показвали гърдите, вместо космите на ръката…
Свободата свършва тогава, когато в „Приятели“ добавиш съпругата…
