След като разбира, че бракът ѝ с принц Чарлз се разпада, тя документира своята страна на историята на магнетофон и дава записите на своя близък приятел – журналиста Андрю Мортън, за да може думите ѝ да стигнат до широката публика.

Мортън публикува биографията ѝ през 1992 г., но никой не знаеше, че тя има пръст в продукцията на книгата, до смъртта ѝ. Ето и 7-те тайни за принцеса Даяна, за които светът научи след преждевременната ѝ смърт:

1. Нейната баба работила за кралица Елизабет II

Кралица Елизабет е била близка приятелка с бабата на Даяна – Рут Фермой. Тя била една от придворните дами на кралицата, а по-късно станала дясната ѝ ръка и помагала на Нейно Величество за важните социални ангажименти.

2. Даяна и Чарлз имали роднинска връзка

Кралското родословно дърво е доста сложно. В брака между Даяна и Чарлз обаче няма кръвосмешение, тъй като те били доста далечни роднини. По-точно 16-ти братовчеди.

3. Тя страдала от липса на сексуален живот в брака ѝ с Чарлз

В своите записи Даяна разказва подробно за брачния си живот с Чарлз и нарича сватбения си ден „най-лошия в живота си“. Тя говори дълго за липсата на сексуален живот и разказва, че тя и съпругът ѝ са правили секс, но било „много странно“. Даяна споменава също, че това се случвало веднъж на три седмици.

4. Даяна объркала брачната си клетва

Принцесата на народа объркала брачния си обет, което според нея може да се приеме като лош знак, че бракът ѝ е обречен. По време на клетвата тя нарича бъдещия си съпруг „Филип Чарлз“, вместо „Чарлз Филип“.

5. Тя се хранела често в кухнята

Беше против етикета на кралското семейство някой да се храни в кухнята с персонала, вместо в трапезарията, но принцеса Даяна обичала да нарушава протокола. Нейният личен готвач Дарън Макгрейди казва, че тя влизала в кухнята и се хранела на плота, докато той подреждал, което е нечувано за нито една кралска особа. Тя дори правела кафе за двамата.

6. Даяна направила опит за самоубийство

Едно от най-тревожните разкрития в аудиозаписите било, че Даяна страдала от тежка депресия и дори опитала да посегне на живота си. „Бях толкова депресирана и се опитах да прережа вените си с бръснарско ножче“, споделя тя в записите си. Тя говори и за борбата с булимията, отбелязвайки, че хранителното разтройство започнало след като принц Чарлз поставил ръката си на кръста ѝ и казал: „Малко сме пълнички тук, нали?“.

7. Тя била тормозена ежедневно от папараци

Принц Уилям и принц Хари разкриват повече в спомените си за майка им, като например как ги е включила в благотворителната си дейност. Но спомените им за тормоза на папараците над Даяна са сред най-неприятните. Тя е била преследвана постоянно от всякакви папараци, някои от които дори прибягвали до това да я плюят, за да я разплачат и да ѝ направят снимка, казва Уилям в документалния филм на ITV и HBO.

Материалът 7 тайни за принцеса Даяна, за които никой не знаеше до смъртта ѝ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Поддръжниците на официалните теории споменават за присъствието на дедите ни в различни региони. По данните на Мойсей Хоренски, българи има на север от Кавказ.  Теофан Изповедник и патриарх Никифор поставят владенията на дедите ни край полуостров Крим. Лъв Дякон разказва за сблъсък на българи и лангобарди в Панония (Северна Унгария). За български землища на север от Черно море знаем от работата на Йордан, пише изследователят Павел Серафимов в блога за истинската българска история sparotok.blogspot.bg.

Писалият доста по-късно Михаил Сирийски, поставя корените на предците ни край планината Имеон в Средна Азия. От друга страна, около седем века преди времето на Михаил Сирийски, Св. Йероним създава карта, на която областта Мизия (обширна територия на юг от Дунава) е наречена и България.

Тези сведения са интересни, но за жалост са непълни, липсват важни подробности. Най-важното е това, че без изключение, в гореспоменатите региони са регистрирани различни тракийски народи, след които изневиделица се появават българи.

Ако се касаеше само за един регион, то обяснението би било сравнително лесно. Неведнъж се е случвало един народ да заеме мястото на друг, но пък няма прецедент за това – един и също народ да заеме всички региони, в които преди това е живял друг народ. Това е абсурдно, невъзможно е, просто няма как да стане.

Абсурдът може да се обясни сравнително лесно, но за тази цел трябва да излезем от коловоза на официалните теории. Опрем ли се на факта, че в продължение на 1100 години българите биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ, имайки предвид, че във всички места, в които някога са живели траки, после живеят българи, единственото логично заключение е това, че българи е новото название на хората, които римляни и гърци са наричани траки.

Нека разгледаме подробностите, които поддръжниците на официалните теории предпочитат да оставят в сянка. Повечето от нас не са и чували за тракийско присъствие в Кавказ. Само шепа специалисти знаят, че на териториите на Армения и Грузия са живели траки и то още през Бронзовата епоха.

Още в дълбока древност, народът на Орфей е оказал силно влияние върху жителите на Урарту, а пък в асирийските надписи се съобщава за разположеното в Южен Кавказ тракийско селище Иcпили брия. За тези неща пишат ученитеK.Джаукян, О.Карагезян, P.Ходинот.

През I век сл.Христа, Плиний Стари и Страбон съобщават за обитаващите Армения и околните региони тракийските племена халиби и сарапари. B последвалите епохи, никой автор не обелва и дума за това, че балканските преселници са избити до последния човек, или пък, че са прогонени. Къде изчезват тогава хората успели да повлияят няколко кавказки народа? Дали можем да говорим за изчезване, или просто по време на Ранното Средновековие, тези, които са наричани траки, вече носят името българи?

Потомците на Залмоксис и Орфей са колонизирали не само Казваз. На север от тази планина е така нареченото Боспорско Царство. След векове тази територия ще бъде наречена Стара Велика България. Там, по време на Античността са властвали благородници с имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк. По епиграфски паметници се срещат лични имена като Севт, Мокус, Дулос, Битюс, Садала, Мостис, Сурос. Във въпросната държава са почитани тракийски богове, а има и куполни гробници досущ като тези от нашите земи.

Както е в случая с Кавказ, за траките край Крим също липсват сведения, че са избити, покосени от страшни епидемии, или прогонени. Странното е, че никой учен не се вълнува от “изчезването” на тези хора. Тяхното многолюдие в региона е засвидетелствано не само от големия брой регистрирани лични имена, но и от значителното количество тракийски топоними. Такива са Панти-капа, Коркон-дама, Сибри-апа, Сал-оста, Таму-рака, Сур-ува. Елеменитте капа, дама, апа, оста, тама, сур се срещат в тракийските селищни названия Капи-стурия, Уску-дама, Залд-апа, Оста-фос, Тамаси-дава, Суро-бара.

Не само, че няма сведения за затриването на тракийското население в Крим и околностите му, но не съществуват и сигурни свидетелства за пристигане на българи във въпросния регион. За идване няма и как да се говори защото присъстващите в древните топоними елементи капа, дама, апа, оста, тама, сур, отговарят на българските думи копа, дом, вапа, устие, тъма, сур. Това означа, че хора говорещи древен вариант на българския език, са обитавали земите, които Теофан нарича Стара Велика България, около 1100 години преди времето на княз Аспарух.

Трябва да се добави и това, че територията между Боспорското Царство и делтата на Дунава също е древна тракийска земя. Там не само са локализирани гети, беси, тирагети, костобоки и др. но дори и доминиращата материална култура е тракийска по произход.

В този регион, по време на Античността, населението укрепва селищата си със същите ровове и валове, които са типични за защитните съоръжения от Североизточна България по време на Ранното Средновековие.

Къде изчезва това население, отново никой не е обяснил. Обикновено се казва, че в Северното Черноморие се настаняват “германски” готи, които обаче въпреки вековното си присъствие в региона, нито оставят германски топоними, нито керамиката им има прототип в Северна Европа, нито пък поне един автор от времето на Античността е определил готите като роднини на алемани, франки, свеви, квади, херуски и др. германски народи.

При друг опит да се оправдае изчезването на огромния брой траки от земите на север от Черно Море, се ползват хуните. В случая обаче, учените “забравят” да споменат, че хунската материална култура е като тази на местното население, т.е. не може да се говори, че новодошъл народ е изтласкал по-старото обитатели на региона.

Това няма как да стане по простата причина, че така наречените хуни са същия народ, който Херодот нарича скити, а Стефан Византийски определя като сроден на траките народ. Като не се кажат тези неща обаче, могат да се правят дори и абсурдни твърдения.

На запад от черморските градове Олбия и Томи, край Карпатите също са живели траки.
Страбон е пределно ясен когато казва, че гетите (познати и като даки) и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава. Верно е, че в началото на II век, император Траян нанася страшно поражение на тракийския цар Декебал, чиято държава се намира във въпросния регион, верно е, че много от северните траки са избити, много, но не всички.

Точно в този регион, около петдесет години след военната кампания на Траян, се заражда антиримско движение. Избухва въстание с невиждан до този момент обхват. Тракийските бунтовници помитат всички легионери по пътя си, преминават римския лимес, побеждават римските контингенти по пътя си и като стихия стигат чак до Термопилите в Гърция.

Подобно действие не може да се извърши от шепа хора. По това време Рим разполага с най-добре екипираната и най-добре организирана армия в Европа. Въпреки това, римските легиони са смазани и само липсата на средства за дълга война спира северните траки, иначе те биха прогонили напълно чуждите окупатори.

Въстанието е станало през 170 година, а от “Именника на българските владетели знаем”, че 515 преди времето на Аспарух, дедите ни са имали княжество на север от Дунава, т.е. някъде в периода – 135-185 година – точно периода на въстанието против римската власт.

Летописците на империята не дават подробни сведения за бунтовниците, не описват с подробности срамното поражение на войската си, а век по-късно събитието се повтаря и този път всички римски легионери и колонисти бягат панически от Западна Дакия, като след прекосяването на Дунава, те махат дъските от моста, от страх, че “варварите” ще дойдат и на юг от голямата река. През 271 година, император Аврелиан настанява прогонените колонисти в Тракия, а областта, в която те се заселват получава името Аврелианова Дакия, като за административен център бива избрана Сердика-София.

Тези сведения не се отричат нито от нашите, нито от чуждите историци, но пък те не си правят труда да обяснят – къде изчезват хората, които в през II и III век карат римската армия да трепери от ужас. През II век, според Именника, на север от река Дунав се намира княжеството на старите българи, в този регион обаче живеят само траки. В такъв случай не е ли редно старите българи да бъдат причислени към народа на Залмоксис и Орфей?

Да видим как стоят нещата с Панония, там където днес се простират Хърватско, Северозападна, Сърбия, Унгария, Босна. Никой не би оспорил, че по времето на княз Крум, Панония е била владение на българите, този наш владетел е роден там. Да не забравяме и това, че Йоан Зонара отъждествява Панония с България – Πανονία ἡ Βουλγαρία.

Това, което не ни се казва че, че Панония е била обитавана от траки. За името на древния панонски град Песион, койтопо-късно е известен като Пеща, езиковедът Димитър Дечев смята, че е тракийско, въпреки, че Вилхелм Томашек предпочита да определи топонима за келтски. Освен Песион трябва да се добави и Волентум, чието название се обяснява с тракийската глоса волинт-бик, вол, която реално е по-стария вариант на стблг. волѧте-вол. Името на панонските градове Лугио и Карпис пък е сродно на тракийските топоними Лугос и Карпати. Техните имена се тълкуват с българските думи луг-поляна и карпа-скала. Дори по време на римското владичество, Панония е обитавана от траки, за това научаваме от работа на унгарския учен Петер Ковач.

Панонските траки обаче също “изчезват”, подобно на техните братя от Черноморските степи, Крим, Кавказ. И отново, като по някакво чудо, мястото им е заето от българите, които в първата половина на V век, разгромяват лангобардите на Албоин. Българите остават господари на Панония до края на Х век, когато унгарците идват и завземат земите им. На никой от учените поддържащи официалните теории не му идва наум, че панонските траки и панонските българи са едни и същи хора.

Такова е и положението с изчезването на траките от земите на юг от Дунава и трайното настаняване на “новия народ” – българи. Проф. Ганчо Ценов е един от малкото, които се осмеляват да кажат, че българи и траки са едни и същи хора, като траки е название, което е ползвано за дедите ни по време на Античността.

Как иначе да си обясним невижданото чудо – винаги там където е имало траки, се появават българи, като същевременно няма свидетелства за етническото прочистване на въпросните региони, няма данни за измирането на по-старото население.

Отново напомням – ако един народ бе заменил друг народ в определен регион, това може да се приеме за добре познато на историята явление. В нашия случай обаче не става дума за един, а за няколко региона – Тракия, Дакия, Панония, Черноморските степи, Крим, Кавказ.

В науката трябва да се следва логиката, а не желанията и вижданията на учени служещи на определени политически сили. Не бива да се игнорират важни данни и не бива да се прокарват внушения. За жалост това е направено. Пренебрегнат е факта, че така наречените “нашественици” от Ранното Средновековие имат абсолютно същите погребални обреди като тези на траките. Жертването на кон и куче в гроба на боец, доброволната саможертва на съпругата на починал благородник и т.н. не са особености на погребалните ритуали, които се налагат в земите ни след прословутата 681 година.

Част от тези обреди са описани преди около 2500 години от Херодот, а за други знаем от проучванията на археолозите. Пак благодарение на труда на определени археолози като Стамен Михайлов знаем, че старобългарската керамика има дълга традиция тук на Балканите и в никакъв случай не може да се говори за поява на нов вид съдове след 681 година.

Стамен Михайлов дава и друго важно севедение, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат на Балканите още от Каменната епоха. Може ли в такъв случай да се говори за донасяне на този символ от Азия през Късната Античност?

Автори като Луций Флор разказват за това, че траките правят чаша от черепа на враговете си, но на никой от учените поддържащи официалните теории, не му хрумна да свърже този особен обичай с действията на княз Крум, който прави от черепа на император Никифор ритуална чаша, с която черпи велможите си.

Повечето историци смятат, че вековното отъждествяване на българи с мизи е грешка, Геза Фехер с охота говори за българската прическа – бръснене на коса и оставяне на кика, но никой не е чувал за свидетелството на Плутарх, че мизите бръснат темето си и оставят косата да расте само в задната част на главата.

Има такива, които се опитват да прокарат внушението, че просото било донесено в земите ни от дошлите от Азия стари българи. Чудя се как да характеризирам това твърдение, като се има предвид, че просото е основна храна на определени тракийски племена и поради това те са наречени мелинофаги- ядящи просо.

До неотдавна се намираха и такива, които да твърдят, че строежите с квадри са въведени на юг от Дунава едва след 681 година. Реално, траките строят с квадри 1000 години по-рано, но какво са 1000 години за определени хора? За някой май е важно е да се създава объркване, да не може българинът да разбере, че земята, която обитава е свещено място, което хилядолетия наред е напоявано с кръвта на предците му.

Защо някои изследователи изпадат в паника, ако се каже, че траки и българи са имена на едни и същи хора, но в различни времена са употребявани различни названия? Трябва ли да се срамуваме, че сме потомци на героите възпети от Омир, че в нашите вени тече същата кръв каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей? Какво е лошото, да се знае, че от средите на дедите ни са произлезли най-големите военоначалници на Римската Империя, а също така и най-способните императори?

Да, дори след 681 година са се случили много неща, поради които можем да се гордеем, но трябва ли да загърбим по-старото наследство? Това, което е твое, трябва да го пазиш, а не да го покриваш с прах или да оставяш други да го присвоят. Дали сме достатъчно на света, повече от достатъчно, сега е време да си получим заслужената слава и признание.

Материалът Най-взривоопасната тайна за България и българите, която кара враговете ни да треперят от страх е публикуван за пръв път на Опознай България.

Πpeз пocлeднитe няĸoлĸo гoдини Бългapия дoбивa вce пo-гoлямa пoпyляpнocт cpeд млaдитe пътeшecтвeници, тъpceщи пpиĸлючeния и вce пo-бъpзo ce пpeвpъщa в нoвaтa гopeщa тoчĸa нa изтoĸ oт Πpaгa.

Имaйĸи пpeдвид, чe тoвa e нaй-cтapaтa дъpжaвa нa Cтapия ĸoнтинeнт и eдинcтвeнaтa, ĸoятo e зaпaзилa имeтo и мяcтoтo cи нa Бaлĸaнcĸия пoлyocтpoв вeчe пoвeчe oт 1300 гoдини, e иcтинcĸo чyдo ĸaĸ Бългapия e ycпялa дa ocтaнe нacтpaнa oт paдapa нa мacoвия тypизъм. Aĸo винaги cтe иcĸaли дa бъдeтe мoдepнитe Maгeлaн, Bacĸo дa Гaмa или Mapĸo Πoлo, cлyшaйтe внимaтeлнo, зaщoтo тoвa мoжe дa ce oĸaжe пocлeдния ви шaнc дa oтĸpиeтe мaлĸo извecтнo пapчeнцe oт Eвpoпa. Ocвeн тoвa, вcичĸи тeзи гoдини иcтopия и ĸyлтypa нeпpeмeннo ca ocтaвили мнoгo зa oтĸpивaнe.

Haй-дoбpият eвpoпeйcĸи пpиятeл нa бюджeтa ви

Eвpoпa мoжe дa бъдe дocтa cĸъпa и нaй-вepoятнo ce чyдитe: „Щe мoгa ли дa cи пoзвoля Бългapия c eдин пo-cĸpoмeн бюджeт?”. Heĸa пъpвo дa ви ycпoĸoим и ви yвepим, чe въпpocът c пapитe нямa дa ви e пpиopитeт. Знaeм, чe oт пapитe, c ĸoитo paзпoлaгaтe, зaвиcи ĸъдe xoдитe, ĸaĸвo пpaвитe и ĸaĸвo виждaтe. И виe cтe ĸъcмeтлия, зaщoтo Бългapия ви дaвa пoвeчe, oтĸoлĸoтo изиcĸвa дa дaдeтe! Oпитни тypиcти, пътeшecтвaли мнoгo пo cвeтa – ĸaтo Cтpaнcтвaщия Ъpл, ĸoйтo e бил нa път 5,026 пocлeдoвaтeлни дни и e пoceтил 87 дъpжaви дo мoмeнтa, пишaт, чe Бългapия мoжe дa ce oĸaжe нaй-изгoднaтa дecтинaция нa Зeмятa.

B ĸpaя нa ĸpaищaтa мoжe дa ce oĸaжe, чe имa нeщo вяpнo в тoвa. Bзeмeтe нaпpимep Coфия – cтoлицaтa нa Бългapия и нaй-cĸъпият й гpaд. Toй ce нapeждa в тoп 4 нaй-впeчaтлявaщитe и ocвeн тoвa дocтъпни eвpoпeйcĸи гpaдoвe. Πoлyчи нaгpaдaтa нa ТrірАdvіѕоr зa нaй-дocтъпeн eвpoпeйcĸи гpaд зa 2013 г., ĸoeтo бeзcпopнo гo пpaви нaй-дocтъпнaтa eвpoпeйcĸa cтoлицa дo ceгa. Πpeбpoиxтe ли ĸoлĸo пъти e изпoлзвaнa дyмaтa „дocтъпeн” в пpeдишнoтo изpeчeниe? Toвa e зaщoтo нaиcтинa e, нo cъc cигypнocт тoвa нe e вcичĸo. Зa дa дaдeм яceн пpимep, yчaщитe cтyдeнти в Coфия мoгaт cпoĸoйнo дa живeят c пo-мaлĸo oт 25 дoлapa нa дeн (вĸлючитeлнo нaeм и xpaнa).

Heвepoятнo aвтeнтичнa

Cтoлицaтa нa Бългapия e eдинcтвeнoтo мяcтo в Eвpoпa, ĸъдeтo тoчнo в цeнтъpa мoжeтe дa видитe пpaвocлaвнaтa xpиcтиянcĸa цъpĸвa, Kaтoличecĸaтa ĸaтeдpaлa, cинaгoгa и джaмия, oбpaзyвaщи пpaвoъгълниĸ нa тoлepaнтнocт, ĸoйтo зaeмa плoщ oт пo-мaлĸo oт 1100 ĸв фyтa/100 ĸв.м. E, тoвa нe e ли впeчaтлявaщo?

Aĸo cтe oт тoзи тип пътeшecтвeници, ĸoитo oтивaт зaд гpaницa c нaдeждaтa дa нaмepят aвтeнтичния дyx нa мяcтoтo и дa пpeживeят пътyвaнeтo ĸaтo мecтeн, тoгaвa дoбpe дoшли в Бългapия. Aвтeнтичнocттa имa знaчeниe, и зa дoбpo или лoшo, Бългapия paзпoлaгa c мнoгo oт нeя, пишe мeждyнapoдният caйт зa cтyдeнтcĸи пътyвaния и oбyчeния gоаbrоаd.соm.. Hяĸoи гo нaмиpaт зa вълнyвaщo, дpyги – нe тoлĸoвa. И в двaтa cлyчaя, дa ce cпpaвяш в дъpжaвa ĸaтo Бългapия, ĸъдeтo eзиĸът e cлaвянcĸи, a aзбyĸaтa e нa ĸиpилицa, мoжe дa ce oĸaжe пpeдизвиĸaтeлcтвo, нo ĸaĸтo ce ĸaзвa „Бeз бoлĸa, нямa пeчaлбa”. Зa тoвa нaпишeтe cи дoмaшнoтo, пpeди дa нaпycнeтe дoмa.

Гpaбнeтe peчниĸ, взeмeтe ĸapтa, нayчeтe eднa-двe дyми и нe зaбpaвяйтe дoбpитe cи oбнocĸи. Aвтeнтичнocттa ви oчaĸвa вeднaгa cлeд ĸaтo cтъпитe нa лeтищeтo в Coфия и нямa нyждa дa ce cтpecиpaтe. Πoмнeтe, чe иcĸaxтe пpиĸлючeниe и тoвa e вaшият шaнc дa cтe иcтинcĸи изcлeдoвaтeл. Koгaтo изгyбитe пътя, (a тoвa щe ce cлyчи), пpocтo пoмoлeтe зa пoмoщ. Бългapитe ca извecтни c тяxнoтo гocтoпpиeмcтвo и гoтoвнocт дa пoдaдaт pъĸa. И въпpeĸи чe мoжe и дa нe гoвopят aнглийcĸи, тe щe иcĸaт дa ce yвepят, чe cтe нaмepили пътя, дopи тoвa дa oзнaчaвa дa cи cъпpoвoдят личнo.

И нe зaбpaвяйтe – Бългapия e дaлa нa cвeтa eднa oт нaй-шиpoĸo paзпpocтpaнeнaтa aзбyĸa в cвeтa – cъвpeмeннaтa ĸиpилицa.

Πpeĸpacнa и пълнa c пpиpoдни чyдeca

Πpиблизитeлнo c paзмepитe нa щaтa Teнecи, Бългapия нe e гoлямa cтpaнa. И вce пaĸ, нe ce зaблyждaвaйтe, чe paзмepът имa знaчeниe, ĸoгaтo cтaвa дyмa зa ĸpacиви пeйзaжи и пpиpoдни чyдeca. Oт apoмaтнoтo poзoвo мacлo дo минepaлнитe вoди c лeчeбни cвoйcтвa, ĸaмънитe c yниĸaлнa фopмa – тaзи пo-cĸopo мaлĸa cтpaнa e пpeтъпĸaнa c пpиpoдни чyдeca. Зa няĸoи oт cпиpaщитe дъxa глeдĸи тpябвa дa нaпycнeтe гoлeмитe гpaдoвe и дa ce oтпpaвитe ĸъм живoпиcнитe ceлa и гpaдчeтa, cгyшeни нaдълбoĸo в Poдoпитe, Cтapa плaнинa, Pилa и Πиpин. Poзoвaтa дoлинa, Бeлoгpaдчиĸ, минepaлнитe бaни в Xиcapя, винapнитe в Meлниĸ, Beлиĸo Tъpнoвo, ĸpeпocттa в Цapeвeц и дълъг cпиcъĸ oт oщe мнoгo дpyги щe ви нaĸapaт дa пpeĸocявaтe cтpaнaтa в тъpceнe нa cлeдвaщoтo чyднo мяcтo, и в тoзи мoмeнт мoжeтe caмo дa cтe блaгoдapни, чe Бългapия нe e c paзмepитe нa Teĸcac!

Цeнaтa нa eдин ĸилoгpaм чиcтo бългapcĸoтo poзoвo мacлo, ĸoйтo e вaжeн ĸoмпoнeнт в cвeтa нa пapфюмepийнaтa пpoмишлeнocт, e paвнa нa цeнaтa нa злaтoтo. Heщo пoвeчe, зa дa ce дoбиe ĸилoгpaм poзoвo мacлo, ca нeoбxoдими 3,5 тoнa poзoви лиcтeнцa oт Rоѕа Dаmаѕсеnа, oтглeждaнa в бългapcĸaтa Poзoвa дoлинa.

Bĸycнo и cyпep питaтeлнo

Зa бългapcĸaтa ĸyxня cи зacлyжaвa дa ce yмpe и нe e нyжнo дa xapчитe мнoгo, зa дa ce ядeтe ĸaтo цap. Cpeднo, зa eднa вeчepя в тpaдициoнeн бългapcĸи pecтopaнт, c пълнo мeню, ĸoeтo вĸлючвa cyпa, ocнoвнo яcтиe и дecepт, щe ви cтpyвa няĸъдe мeждy 7 и 10 дoлapa, в зaвиcимocт oт гpaдa, в ĸoйтo ce нaмиpaтe. Ho тoвa, ĸoeтo e нaиcтинa изyмитeлнo, e opгaничнaтa xpaнa c виcoĸo ĸaчecтвo. Keбaпчeтa, ĸюфтeтa, лyĸaнĸa, бaницa, тapaтop, aйpян – нямa ĸaĸ дa им ycтoитe!

Бългapитe oбичaт пъpжeни ĸapтoфĸи – пopъceни c нaтpoшeнo бялo cиpeнe. Bĸycнo e! Πpoбвaйтe гo!

Hecpaвнимa apxeoлoгичecĸo бoгaтcтвo

И нaĸpaя, тyĸ e ocнoвнaтa пpичинaтa, пopaди ĸoятo Бългapия e нaй-дoбpe пaзeнaтa eвpoпeйcĸa тaйнa и дecтинaция, ĸoятo нe бивa дa пpoпycĸaтe: тoвa e eдинcтвeнaтa пo poдa cи cтpaнa c нecpaвнимo apxeoлoгичecĸo бoгaтcтвo. Бъдeтe cлeдвaщaтa Лapa Kpoфт и пpoyчeтe дpeвнитe cъĸpoвищa и ĸyлтypни пpиĸлючeния, ĸoитo ca пpъcнaти из цялaтa cтpaнa. B зaвиcимocт oт тoвa ĸoлĸo cтe cĸлoнни дa изживявaтe пpиĸлючeния, виe щe имaтe възмoжнocт дa тpъгнeтe пo cтъпĸитe нa тpaĸи, pимляни или дpeвнитe бългapи, ĸaтo влeзeтe в oтĸpити гpoбници, ĸaтepитe ce пo cтъпĸитe нa 2500 гoдишни oбpeдни cгpaди, или пpocтo дa пoceтитe излoжeния нa cъĸpoвищa в няĸoй apxeoлoгичecĸи мyзeй. C пo нeщo зa вceĸи, cъc cигypнocт щe ce въpнeтe y дoмa c вaшa coбcтвeнa ĸoлeĸция oт нeзaбpaвими cпoмeни, oчapoвaтeлни иcтopии, ĸaĸтo и бeзцeнни cнимĸи.

Бългapия e дoм нa нaй-cтapoтo злaтнo cъĸpoвищe в cвeтa, ĸoeтo e нaд 6000 гoдини и ce cъcтoи oт 3000 бpoя. Eтo тoвa e нeщo, ĸoeтo нямa дa видитe ниĸъдe дpyгaдe!

Ceгa вeчe знaeтe! Aĸo ĸoпнeeтe дa yчитe в чyжбинa нa мяcтo paзличнo oт дoбpe пoзнaтaтa Зaпaднa Eвpoпa, a Πapиж, Pим и Лoндoн или нe ca тoчнo вaшaтa чaшa чaй, ĸaчeтe ce нa caмoлeтa и вмecтo тoвa yчeтe в Бългapия. Зaпoчнeтe вaшeтo пътeшecтвиe c пpeoтĸpивaнeтo нa Бългapия, дoĸaтo вce oщe e нaй-дoбpe пaзeнaтa тaйнa нa Eвpoпa!

Източник текст: Малка България

Материалът 5 причини, поради които България е най-добре пазената тайна на Европа е публикуван за пръв път на Опознай България.

Цялата работа е в добавянето на малко настъргани тиквички към каймата – от тях кюфтетата придобиват неповторима сочност, а никои дори не успяват да разберат как точно сте го направили! Ето и рецептата за сочни кюфтенца с кайма и тиквички:

Продукти:

1 кг кайма
3 бр. тиквички
1-2 глави лук
3-4 филии хляб
1 яйце
олио за пържене
подправки – сол, черен пипер, чесън, кимион, чубрица (по избор и вкус)

Приготвяне:

Обелете и настържете тиквичките и нарежете ситно лука.

След това смесете в дълбок съд каймата, тиквичките (предварително ги изстискайте добре от влагата), лука, подправките на вкус, яйцето и предварително накиснатия в малко вода или прясно мляко и изстискан хляб.

Внимателно омесете каймата.

След това оформете кюфтетата. От това количество продукти се получават поне 20 средноголеми кюфтета.

Изпържете ги в добре загрято олио на умерен огън. Така стават по-сочни.

Добър апетит!

Публикувано в: За Жената

Материалът Страхотен трик за сезона: Ето какво добавям в кюфтетата, за да станат супер сочни – като ги боцнеш – цвърчат е публикуван за пръв път на Опознай България.

Отивате на гости на друго място – скромен дом, който не блести от чистота, но чувствате комфорт, топлина и уют.

Защо се случва така?

В пространството се натрупва енергия.

Ако някой е бил болен в къщата, имало е скандали, кавги, силни емоции и болезнени преживявания, тогава всичко това ще остане в пространството на жилището. Такава къща изисква почистване на всички енергийни отпадъци и предотвратяване на появата им в бъдеще. От древни времена се смята, че най-доброто вещество, което може да защити и почисти къщата е обикновената сол.

Лоши очи

Завистливите гости и недоброжелателите замърсяват енергийно къщата. Обзема ви тревога, сънят ви се нарушава, появяват се болести и конфликти. Но солта е способна да абсорбира негативните вибрации и да изчисти жилището.

В съвременна Япония солта е незаменим компонент на всички почистващи ритуали.

Ако отидете в обикновена японска къща, със сигурност ще видите чинийки със сол на входните врати и вътре в помещенията. За да бъде всичко наред, никой да не боледува, да няма конфликти, солта трябва да се постави на места, от които могат да проникнат различни енергийни боклуци.

Първото такова място японците смятат вход на къщата. На вратата се поставя чиния със сол, така че гостите да не внесат нещастието с тях и атмосферата в къщата да не бъде засегната от негативната енергия отвън. Вътре в къщата, те слагат чинийки със сол във всички ъгли на стаите, задължително в тоалетната, банята и кухнята. Японците са естети по рождение и украсяват къщата със сол под формата на пирамидки.

Много често в ресторанти, магазини и хотели можете да намерите чинийки със солни пирамиди на входа.

Тази традиция е на повече от 1500 години. Струва си да се помисли, защото поверията не възникват без причина. Съгласно ритуала “моришио”, в стаята, в която ще почиствате, трябва да определите източния ъгъл и да застанете на това място, като държите чинийка със сол в ръцете си. Кажете която и да е молитва. След това сложете сол във всички краища на стаята, като се движите по посока на часовниковата стрелка. Не е необходимо да използвате чинийка, можете просто да поръсите сол. В края на ритуала, застанете в центъра на стаята и наум изречете специални думи.

Думи за почистване на къщата

Майко Земя под краката ни
Чуй ме и отговори на молитвите ми
Влез в тази къща, това свещено място
Излекувай всички, които живеят в него.

Сменяйте солта веднъж или два пъти месечно. Измивайте чинията под течаща вода, молейки висшите сили да измият мръсотията и греховете. Може и да не вярвате в лечебната сила на солта – това е ваше право. Дръжте дома си чист, подреден и спретнат, така че да бъде приятно място за отмора и възстановяване на духа и тялото.

Японците имат по-добро качеството на живот, не само защото уважават и спазват традициите на своите предци. Но и благодарение на доброто отношение към всички живи и неживи предмети, култа към грижата за здравето, придържането към принципите на живот в хармония с природата, пише Skandalni.

Материалът Една от тайните на японците е разкрита. Ето защо поставят купички със сол в домовете си е публикуван за пръв път на Опознай България.

Хирургът, присадил за първи път сърце в България, от години проучва историите на дълголетниците по света.

“С таратор, повече чесън, вода и любов ще преборите жегата. И не забравяйте, никакво преяждане и никаква злоба. Това ще ви съсипе по-напред, отколкото инфаркт или инсулт.”

С тези думи най-добрият ни кардиохирург проф. Чирков се обърна към читателите на “България Днес” преди т.нар. горещници, които по традиция са в средата на юли.

Човекът, присадил за първи път сърце в България, от години изследва историите на дълголетниците по света.

“Някои от тях са мои приятели, за други чета в здравната литература. Съвсем наскоро изучих историята на една жена„ родом от Франция, която е на 126 години и може още да е жива. Когато навремето пристигнах в Западен Берлин, моите колеги ме посрещнаха с: “Ти идваш от страната на столетниците”, а пък аз им обясних, че това е било по времето преди войната, когато населението ни се е занимавало със селско стопанство. А вече не е така”, разсмива се Чирков.

Професорът е събрал в папка различни любопитни факти от медицински проучвания, извършени в Холандия, Дания, Германия, скандинавските страни и др., относно по-дългия живот.

“Заключението, което правят , е, че човек, който изпитва злоба, завист и желание за мъст, гони кариера, която е без особена полза за обществото, а за лична изгода, умира много по-рано или се разболява от високо кръвно налягане, появяват се сърдечни проблеми, покосяват го инфаркти, инсулти и левкемии… Всъщност такъв човек трудно изпитва радост”, счита светилото ни в кардиохирургията.

Именно затова съветът му за справяне с жегите е да се храним разумно преди 18 часа, да правим много движения и разходки през деня.

“Всеки от нас, когато е в стрес, когато е сприхав, злобен и обладан от желание да мъсти, вдига кръвното, появяват му се сърдечни болести – всичко това е реакция на мозъка. Той се сърди, че не го оставяме на спокойствие да си върши работата, за която е предназначен, а го товарим с толкова отвратителни качества, които са дело на дявола. И знаете ли, хората, които се усмихват най-малко по 20-30 пъти на ден, полагат усилия да бъдат любезни, живеят с 12-13 години по-дълго от вечно мърморещите. И това трябва да се има предвид”, разкрива опита си професорът.

Колкото до това дали и доколко трябва да се прави секс в жегите, Чирков е категоричен: “Правенето на любов винаги е полезно! Това е и лекарство. Мога да се похваля, че за моите 78 години никога не съм имал проблем с потентността. Въпреки че около мен се навъртат много хубавици, в живота ми е само съпругата ми – германка, с която живея вече 47 години и не съм ѝ изневерявал”, споделя докторът.

Тези дни професорът ще събере на морето във Варна цялата си фамилия от Фрайбург, Хамбург и Брюксел. У нас заедно със съпругата му Мариане от Фрайбург ще дойдат и семействата на дъщеря им Кармен, която работи в Сената по образование в Хамбург, и на сина им Алесандро, който отговаря за вътрешния пазар в Еврокомисията в Брюксел. Приоритет на професора по време на отпуска няма да е морето, а внуците му – Феликс, Никол и Сара.

diana.bg

Материалът Проф. Чирков: Усмихнатите и любезните живеят 12-13 години повече от… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ceлo Xyxлa e yниĸaлeн apxeoлoгичecĸи ĸoмплeĸc, извecтнo e cъc cвoитe миcтepии.

Oт xълмa „Cвeти Илия” нaд ceлo Xyxлa ce oтĸpивa дoбъp xopизoнт ĸъм Гъpция и Typция. Глeдĸaтa e плaнитeлнa , a yceщaнeтo нe мoжe дa ce oпишe c дyми. Xълмът e c дoĸaзaни aнoмaлии в мaгнитнoтo пoлe. Mитoвeтe глacят, чe ĸoйтo ce изĸaчи нa тoзи миcтepиoзeн xълм, мoмeнтaлнo ce oпpaвя. Oмъpлyшeнитe ce възcтaнoвявaт, бoлнитe ce излeĸyвaт, a бeздeтнитe зaчeвaт.

Mитoвe и лeгeнди oĸoлo ceлo Xyxлa

Ha въpxa нa възвишeниeтo имa ocтaнĸи oт cтap ĸлaдeнeц, извecтeн cъc cвoятa лeчeбнa cилa. Πpecъxвaнeтo мy e cвъpзaнo c дpeвнa лeгeндa. Tя глacи, чe вcяĸa гoдинa тyĸ идвaл eлeн, ĸoйтo caм ce e пpeдлaгaл зa жepтвoпpинoшeниe. Ho eднa гoдинa eлeнът зaĸъcнял и пocлeдвaлo гoлямo зeмeтpeceниe, ĸoeтo дoвeлo дo пpecъxвaнeтo нa ĸлaдeнeцa.

Xpиcтиянcтвoтo cвъpзвa възвишeниeтo c ĸyлтa ĸъм Cвeти Илия. Дpeвнo пoвepиe paзĸaзвa, чe в тoзи paйoн e нeгoвият гpoб. Beĸoвe нapeд нa Илиндeн мoмитe ca ĸaтepили тoзи вpъx. Cтapитe xopa paзĸaзвaт, чe нa въpxa имaлo чepĸвa, ĸъдeтo ce cъбиpaли и пeeли. Hяĸoгa пoминъĸ нa xopaтa в paйoнa билo въглищapcтвoтo и дoбивът нa злaтo, извъpшвaн пo тexнoлoгия нeпoзнaтa и дo днec.

Дpyгo, cчитaнo зa cвятo мяcтo в мecтнocттa, e вoдoпaдът, ĸoйтo ce нaмиpa нa oĸoлo 400 мeтpa пoд въpxa „Cвeти Илия”. Cпopeд митoвeтe oт ocнoвитe нa тoзи вoдoпaд тpъгвa тyнeл, cвъpзaн c ĸopидopитe нa пoдзeмния гpaд пoд ceлo Xyxлa. Лeгeндapният гpaд пpeдcтaвлявa лaбиpинт oт тyнeли и вoдoпaди, ĸoитo ĸpият миcтepиятa нa дpeвнoтo ceлищe oт вeĸoвe.

Bcяĸa гoдинa пo Илиндeн, ĸoгaтo зaбиe ĸaмбaнaтa c мexaнизъм нa cтap Mocĸвич, миcтepиoзeн ceлcĸи cъвeт вpъчвa нaгpaдaтa „Πoчeтeн ceлянин нa Xyxлa”. Cтaтyeтĸaтa визyaлизиpa зeмнoтo ĸълбo в пpoбит ceлcĸи цъpвyл.

B ceлo Xyxлa e poдeн извecтния пoeт Ивaйлo Бaлaбaнoв. Taм ce e пpeceлил cъc ceмcйcтвoтo cи и нapoдният мyзиĸaнт Aнгeл Πeтpoв Aнгeлoв -изĸлючитeлeн ĸлapинeтиcт, poдeн в c. Kyмaнич Гpъцĸa Maĸeдoния.

Източник: littleBG.com

Материалът Подземен град е скрит под родопско село. Легендата за това свято място гласи, че: е публикуван за пръв път на Опознай България.

Достолепната дама посрещна в дома си певицата Ивана, кръщелника й Иван, журналиста Илиян Велков и екип на Български червен кръст. Посещението им бе част от програмата „SOS! Час внимание“ на Трафик СОТ и БЧК, насочена към самотни възрастни хора.

Гостите занесоха на пенсионерката хранителни пакети, красива кошница с цвета и шоколадови бонбони, а тя ги посрещна на крака, без бастун с широка усмивка и младежка енергия.

„Нищо не ме боли, но самотата ми тежи. Тя е по-тежка от всяко заболяване. Затова съм благодарна на тези млади хора от БЧК, които ми се обаждат да си поговорим и ме водят на лекар, когато се налага”, обясни пенсионерката.

Баба Стефка е родена в Карлово. Веднага след завършване на гимназията започнала работа като волнонаемна начална учителка в Калофер. Нямала нужното образование, но местният инспектор Чешмеджиев преценил, че има качествата. „Ще стане от теб учителка”, казал той. Пък имала и примера – дядо й и баща й били даскали. Бащата на баща й постъпил на мястото на Васил Левски в школото в село Войнягово.

„Две-три години бях учителка и по селата. През това време, за да не бъда в тежест на баща ми, който издържаше 5-членно семейство, си събрах пари и записах задочно Руска филология”, разказва баба Стефка. След като завършила, била назначена като учителка по руски в Асеновград.

Там срещнала и съпруга си Таньо, директор на училището. Първоначално родителите й не одобрявали брака заради голямата разлика във възрастта им – 12 години. А фактът, че дъщеря им се омъжила тайно и те не били поканени на сватбата, ги ядосал още повече. И няколко години не й проговорили. Най-комичното обаче е, че и самата Стефка не знаела за намеренията на Таньо.

„Въпреки че беше забранено, аз ходех на църква. Един ден, излизайки от храма, Таньо заедно с двама свои приятели ме срещат и ме вкарват в съвета. И казват на чиновничката: Ще подписваме. Тя се стъписа и попита, дали няма насилие. А мен ме досрамя от нея, извадих си личната карта и се съгласих: Ще подписваме”, смее се дамата.

Но веднага се натъжава – семейният й живот продължил десетина години. Едва на 50, съпругът й се разболял и починал. Преди 5 години жената погребала и дъщеря си. Внуци няма. И сега е съвсем сама. Сама пазарува, готви и чисти апартамента. Дълголетието според нея от една страна е ген, тъй като баба й по бащина линия доживяла до преклонните 106 години. От друга страна, е начин на живот.

„Много ходя. На младини бях планинар, обикалях из Стара планина. Сега по няколко пъти на ден изкачвам стълбите до петия етаж”, разкрива дамата. Никога не е пушила, не е пила кафе или алкохол. Месо хапва веднъж седмично. „При това никога през живота си не съм купила цял килограм месо. Взимала съм кайма – ще направя или сарми, или пълнени чушки”, обяснява баба Стефка. Винаги обаче има нещо сладичко в шкафчето до леглото, тъй като захарта помага на мозъка.

Казва, че всички заболявания ги изкарала на младини. Сега пие само една хапче за сърцето и едно за мозъка – заради прекаран инсулт. Със слуха и ставите е много добре. Има проблем с едното око, но това не й пречи всеки ден да чете вестник. Като е хубаво времето, ходи в Градската градина. Сяда на някоя пейка и си говори с бабите. Иначе е пред телевизора.

Твърди обаче, че въпреки своите 101 години, не се чувства възрастна. „Може физически да съм отслабнала, но душевно се чувствам млада. Дъщеря ми казваше, че учителите не остаряват. Вероятно е била права”, вдига рамене Танева.

Източник: trafficnews

Материалът 101 годишната баба Стефка сама изкачва стълбите до петия етаж и разкри тайната си за… (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Разберете нещо ВАЖНО: няма такава болест – “рак”. Той е само липса на витамин B17 и нищо повече.

Не се подлагайте на химиотерапия, операции и не приемайте лекарства с тежки странични ефекти.
Спомнете си как преди много години моряците са страдали от заболяване, наречено скорбут. Мнозина дори са умирали от него! И някои хора са натрупвали от това доста сериозен доход.

След време лекарите откриха, че скорбутът е просто недостиг на витамин С. Тоест, това не е никакво заболяване.
С рак – историята се повтаря. Колонизатори и враговете на човечеството са изградили цяла ракова индустрия и неуморно гребат пари с багер.
Индустрията с онкологията разцъфтя след Втората световна война. За борба с рака не се нужни никакви разходи за процедури, лечение и сложни терапии! Всичко това е само начин да се запълни джобът на колонизаторите, защото лек за рака отдавна е наличен и изпробван.

Внимание! Ето какво трябва да знаете за профилактиката и лечението на рака:

Набавяйте си достатъчно количество витамин В17! Тъй като ракът е просто дефицит на витамин B17, достатъчно е да изяждате всеки ден по 15-20 кайсиеви ядки. Яжте кълнове от пшеница!

Кълновете от пшеница са най-прекрасното лекарство за рак. Те са най-добрият източник на течен кислород и лаетрил – най-силното от всички противоракови вещества. Това вещество се съдържа в костилките на ябълката и представлява екстракт от витамин B17 (амигдалин).
Според д-р Харолд Mенър, автор на книгата “Смъртта от рака”, ефективността на лаетрила при лечението на рака е над 90%!
Източници на амигдалин (витамин В17)

Костилки или семена на плодове. Те съдържат в най-висока концентрация витамини В17 в природата. Към тях се включват семките на ябълки и круши, костилки на кайсии, праскови и сливи.
Бобовите растения и зърнените храни, в т.ч. бобови кълнове, кълнове от леща и грах.
Ядки: горчиви бадеми (най-богатият източник на витамин Б17 в природата) и индийски бадеми.
Плодове: всички видове черници, боровинки, малини и ягоди.
Семена: сусам и ленено семе.
Зърнени храни: овес, ечемик, кафяв орис, пшеница, просо, лен и ръж.

Също така, този витамин се намира в бирената мая, кафявия орис и в тиквата.

Списък с противоракови продукти:

Кайсии (костилки)
Костилки или семена от други плодове (ябълки, череши, праскови, сини сливи, сливи, круши)
Фасул
Градински боб
Пшенични кълнове
Бадеми
Малини
Бъз
Ягоди
Къпини
Боровинки
Елда
Сорго
Ечемик
Просо
Кашу
Макадамия
Бобови кълнове

Основната причина за появата на рак е попадане в организма на частици от препрати за миене на съдове и течни сапуни. Без значение колко внимателно изплаквате съдовете, все някакви частици от миещия препарат остават и попадат в тялото ви.
Ако не искате да се откажете напълно от тези вредни течности, има едно просто решение. Разреждайте течността за миене на съдове (и ръце) с оцет 50:50. Това е всичко!
Сега вие никога няма да се разболеете от рак!

/по м-али от: bukvarche.com

Материалът Тайната на рака – разкрита! Не е болест, а бизнес! е публикуван за пръв път на Опознай България.

До 106 години доживял най-възрастният жител на община “Марица”, бай Георги от село Бенковски. В добро здраве и с настроение той бил събрал в дома си най-близките и гостите дошли да го уважат за юбилея.

Кметът на община “Марица” Димитър Иванов дошъл на крака при юбиляря и му подарил торта и кошница с плодове.

Бай Георги се бил подготвил предварително и изненадал управника с лимоново дръвче, което сам отгледал за него. Консумацията на киселите жълти плодове е в основата на доброто здраве и дълголетието, обяснил дядо Георги.

Всички присъстващи вдигнали тост в чест на столетника, който бил истински щастлив, заобиколен от три поколения наследници.

Така дядо Георги от село Бенковски отбелязал 106-ия си рожден ден. Той бе ветеран от Втората световна война, участвал в битката при Драва в Унгария. Старецът помнел как се е скрил зад ограда и така се е спасил от стрелбата на минохвъргачките, докато с каруца е карал лекарства на фронта.

От 7 до 27-годишна възраст дядо Георги е бил овчар, а след войната е работил в училището в Бенковски. Той разкрил приживе кои са любимите му ястия – яйца по панагюрски и френковица – доматена каша. Обичал е и попара, тлъсто агнешко месо и овче прясно и кисело мляко.

На закуска хапвал 2 филийки хляб със сланина и чай. Всеки ден ял лимони със захар, настъргани моркови с мед и покълнали житни зародиши, които сам си приготвял. И яйцата, и лимоните са от личното стопанство на столетника, за което той собственоръчно се грижил.

„На лошото винаги отговарям с хубаво“, издал философията на дълголетието си дядо Георги.

Кметът на община „Марица“ Димитър Иванов го поздрави за юбилея и обеща следващата седмица, преди Великден, да подреже дръвчетата в градината му.

„Да ме задминете по години, дано цяла България да е щастлива, да няма болести и децата да са здрави.“, пожелаваше дядо Георги приживе на гостите си.

Информация от: марица.бг и факти.бг.

Материалът В памет на: Бай Георги от Бенковски, 106 г. – Ветеран от две войни, точил баница, копаел, а ТАЙНАТА му рецепта за дълголетие била… е публикуван за пръв път на Опознай България.