Можете да отседнете във ваканционно селище „Манастира“, изградено от модерни къщи снабдени с всички удобства на съвремието. Ако ви се иска може да отскочите и до комплекс „Острова“, който е в близост до село Орешака.

Да дойдете в селото и да не посетите Троянския манастир няма, как да стане! Църквата „Успение Богородично“ е най-известната в рамките на манастирския комплекс и пази иконата „Света Богородица Труеручица“. Всяка година тук на 15 Август е голям празник и поклонници на иконата от цялата страна се стичат в манастира. Музея към манастира също ще ви очарова с колекцията си от традиционни български занаяти и изкуства.

Последната седмица на Септември е време за качествена сливова ракия, защото е фестивалът на сливата в Орешак.

Любителите на природата могат да посетят Биосферен резерват „ Стенето“, резерват „Козя стена“, Беклемето, минералните извори в Шипково и Чифлик и да се насладят на спиращата дъха красота на родния балкан.

Материалът Орешак – пазител на Троянския манастир. Това малко село ще ви очарова "майсторски" с красота и традиционни български занаяти (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Защо толкова много хора от България и чужбина посещават Троянския манастир? Вижте отговора. Първостепенно значение за това е, че в тази обител може да се види чудотворната икона “Света Богородица Троеручица Троянска”, подарена от светогорски йеромонах, минал през манастира и дарил на миряните иконата.

През изтеклите столетия на нея се е гледало като на Божи дар – милост за онеправдания, тънещ в робство народ. Нейната слава бързо се разнесла из цялата Отоманска империя, тъй като дарявала изцеление на идващите при нея болни, неми и недъгави, стига те да имали вяра в нейната сила.

Твърди се, че именно чудотворната й сила е помогнала на онези, които потърсили помощта й в манастира за да се спасят от чумата, върлуващата по българските земи през първата половина на 19-и век. Пак по това време манастирската обител и нейната околност са били пощадени от извънредно силното земетресение през 1837г.

Други причини родолюбиви българи да посещават манастира е, за да видят запазеното – като музей – скривалище на Васил Левски, който – под името йеродякон Игнатий – е основал през 1872 г. Троянския таен революционен комитет. За тези от тях, интересуващи се от възрожденската история, е вълнуващо да преклонят глава пред ценните ръкописни книги, датиращи от преди два века, които са били съставяни и преписвани със старание и трудолюбие от местните монаси.

Тук те могат да видят и мястото, където се е помещавало функциониращото още през 19-ти век килийно училище, в което са получили образованието си редица възрожденски будители. Историческо се явява и събитието, когато, по време на Руско-турската освободителна война, манастирският комплекс е превърнат в лазарет и базов лагер за ранените руските войници и за оказване на всякаква помощ на руската войска.

А тези, които са с предпочитание към възрожденската архитектура и българското изобразително изкуство, могат да се насладят на автентичните сгради в целия манастирен комплекс, между които се откроява архитектурния и културен паметник – църквата „Успение Пресвета Богородица”, построена от известния на времето си майстор Константин от Пещера. Тя е изписана с разкошни фрески от Захари Зограф и представляват една внушителна галерия, считана за върха на неговото творчество. Впечатляват редицата от портрети на: св. св. Кирил и Методий, образи на български патриарси и царе, светци и светици, църковни дарители. Великолепен е и неговият автопортрет.

Не на последно място – туристи и посетители – ще се насладят на великолепната природа на Троянския балкан и река Черни Осъм, на брега на което живописно е разположена манастирската обител, отстояща само на 10 км от град Троян.

И както обобщава един от посетителите: „Това е прекрасно място за всеки един християнин дошъл на поклонение“.

За повече информация посетете официалния сайт на манастира: troyanmonastery.com

Материалът Троянската ставропигиална света обител “Успение Богородично”, популярно наричана Троянския манастир (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.