Ето какво ни написа тя:
„Всеки ден отивах на работа с напрежение, че трябва да свърша куп задачи, свързани с документи, отсъствия, нанасяне на оценки, оформяне на успех, трябваше да провеждам разговори с родители, да обяснявам на директора колко ученици съм вербувала за училището (за да не се закрият или смесват паралелки, а и за да не ме уволнят). Трябваше да остана за извънучилищна дейност, да организирам мероприятия, да чистя след учениците си, да пиша протоколи и обяснения защо съм наказала някой ученик, защо моят клас има купища неизвинени отсъствия и ниски оценки. Разбира се,че за директора аз съм виновна. „Виновна“ съм заради своята обективност – да отчета неприсъствието на ученика и да му пиша оценката, която реално заслужава. Докато моята колежка е нанизала на своя клас шестици (незаслужено), и получава съответно потупване по рамото.
Да преподаваме на учениците ни е последната ни грижа в училище. И не защото не искаме, а защото не ни остават физически и психически сили „да се раздадем“.

А от друга страна съм раздвоена и озадачена. Какво поколение ще възпитаме и ще отгледаме? Деца, които не признават авторитети, деца, които не искат да четат, които си мислят, че ако имаш „кинти“ не е нужно да си грамотен и да търпиш оная сврака учителката, дето ти прави забележка да не играеш карти в час и да не си слагаш краката на чина. Деца, чиито родители вместо да им се карат за лошите им постъпки и мързел, идват и се карат с учителя защо ги е наказал. Деца, които незнайно как и защо се озоваха на по-високо ниво в йерархията от учителя си. Деца, на които всичко им е позволено, защото ако си тръгнат, училището ще обеднее с почти 2000лв. от бюджета си за ученик. Децата-спонсори, на които искаш или не, в разрез със собствения си морал трябва да им напишеш висока оценка, за това което не знаят и никога няма да научат.

И за какво е всичко това? За да съществуват сградите за сметка на духовно обезличеното ни потомство?
За какво са ни всичките тези училища, поглъщащи огромен ресурс за издръжка, след като в тях учат по-малко от 100 ученика? Що за образование е това? Що за „ниво“? Няма ли най-после всички да се обединят в една сграда-хем да вдигнат нивото на обучение, хем да направят нещо повече от това да си покрият разхода? За сметка на кой ги пазите тези местенца, уважаеми директори? За сметка на децата, заради които ви има и заради които ходите по почивки. Достатъчно показателно е когато собствените ви деца не учат в училищата, които управлявате. Нима не може да има пет, вместо петдесет училища, но тези пет да отговарят на европейския стандарт? И да имат разнообразие от паралелки, да няма умиращи специалности.
Нима не може вместо за поддръжка,част от бюджета да отива за училищни автобуси, които да карат децата до едно училище? Учителите пак ще преподават, защото и в голямо училище ще има място за тях. И ще имат стимула и амбицията за това. Защото едно е да говориш пред пет деца, друго пред тридесет например. Но не всички ще сте директори вече, нали?

Делегираните бюджети превърнаха учителя в просяк, който обикаля от врата на врата за да търси деца за училището, в което работи. Вместо да подготви материала, който трябва да преподаде за следващия ден. Разликата между нас и клошарите на практика е никаква. Никой не иска да бъде учител и много скоро може тази професия да изчезне. И на кому е нужна след като децата научават всичко от интернет? Онова място, което е тера инкогнита за болшинството мои колеги. Какво ще им дадем повече от това, на какво ще ги научим, след като те знаят повече от нас? Трябва подход, креативност, трябва да им е хубаво в училище, да идват с желание и да се чувстват полезни.

Децата ни деградират: По вина на родителите си, които не са им дали елементарно възпитание, по вина на учителите си, които не са способни да ги научат и да ги заинтригуват, по вина на директорите, които са охлабили примката на дисциплината и са загърбили елементарни правила и ценности. По вина на обществото ни, което се тресе от битови скандали и няма време да погледне бъдещето. Дори и да стане едва ли не убийство в училище, никой няма да бъде изключен. И това децата много добре го знаят и правят каквото си искат, докъдето им позволява личната съвест.
А колко би било по- добре и за самите родители да знаят, че има едно училище, в което има сигурност и дисциплина и от което детето им или ще излезе обучено или ще бъде изключено. Та нали за това пращаме децата си – да научат нещо, не просто защото така трябва?

Време е всички да се обединим в името на децата си. Време е да искаме не само високи заплати, а и коренни промени в системата. Всички: директори, учители, родители и деца, общество. Защото ние сме длъжници на това поколение, защото искаме те, децата ни, да останат тук и да вдигнат България на крака. Защото трябва всеки за себе си да поеме отговорност. Защото искам да влизам в час и да предам това, което знам и мога, а не да попълвам формуляри и да обикалям като брокер в търсене на нови ученици и в конкуренция с колегите си. Ние сме един отбор, хора и трябва да го осъзнаем. Ние, учителите, сме хората на духа и знанието и точно ние трябва да кажем, че не всичко опира до пари, че да си учител е призвание. И ние трябва да си извоюваме възможността да можем да се почувстваме призвани.
С надежда за по-добро бъдеще: една бивша учителка от Перник

Източник: zapernik

Материалът Учителка от Перник нажежи системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на пиано: Очевидно ние сме музикално семейство.
– Седни, Иванке, отличен. Кажи ти, Марийке.
Марийка започва:
– Мама има раница, татко има палатка, a аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
– Отлично, Марийке, седни си.

Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката със свит стомах му дава думата и той започва:
– Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник „New York Times“. Баба не знае английски, ОЧЕВИДНО е ак*ла! 😀

Материалът Учителката: Ученици, напишете ми съчинение, в което ключовата дума да бъде „очевидно“. Иванчо написал… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Самият автомобил е направен от фибростъкло и алуминий. Новият електромобил дори си има име – “Batkomobil”.

Зад електромобила стоят усилията на учениците от специалност “Промишлена Електроника” Велин Георгиев, Атанас Христов и Антон Стойчев, както и на преподавателя им инж. Красимир Кънчев. Те са работили по създаването на колата на бъдещето над 4 месеца, пише chujdozemec.com.

Материалът Ученици от Бургас сглобиха електромобил (Снимки и Видео) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Българският отбор е завоювал 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика, която се проведе в Китай. Това е най-доброто представяне на нашите ученици до сега на този формат състезание.

Златото спечелиха Георги Александров (12 клас, СМГ) и Стефан Иванов (12 клас, ППМГ Бургас). Среброто завоюваха Владимира Иринчева (12 клас, ПЧМГ София) и Петър Димитров (12 клас, НПМГ). Бронзов медал заслужи Денислав Георгиев (12 клас, СМГ). Техни ръководители са Никола Каравасилев от Физическия факултет на СУ и Захари Дончев от Института по астрономия към БАН.

Никола и Захари са изключително щастливи от силното представяне на българските ученици, които се състезаваха с над 250 състезатели от 50 държави на 12-ата Международна олимпиада по астрономия и астрофизика. Тази година тя се проведе в Пекин, Китай.

За първи път Международната олимпиада по астрономия и астрофизика се провежда през 2007 г. България се включва през 2011-а, когато олимпиадата е в Полша.

Материалът ГОРДОСТ! Златните ни ученици донесоха 5 медала от Международната Олимпиада по Астрономия и Астрофизика е публикуван за пръв път на Опознай България.

Ученици ще украсяват залата за изписване на бебета в УМБАЛ „Медика“ в Русе. Привилегията се пада на възпитаниците на Професионалната гимназия по строителство и архитектура, които участваха в конкурса, обявен от лечебното заведение, Победителят бе обявен на големия празник Благовещение, а творбата му ще бъде готова до два месеца, съобщава rusemedia.com.

Общо 9 ученици от 11 и 12 клас участваха в конкурса на тема „Новият живот в аристократичния град“. „Това е наша отдавнашна мечта, още от създаването на структурата – да имаме уникално място, където да можем да предаваме новородените деца на техните близки и да създадем едни незабравими спомени на фона на една красива картина с препратка към нашия роден град“, сподели началникът на отделението по неонатология д-р Татяна Итова. Мениджърът на болницата Алис Муртезова сподели, че екипът си пожелава всеки ден да може да съобщава блага вест на бъдещите майки.

Победител в конкурса стана дванайсетокласникът Сонер Хакъ, който, макар и далтонист, е направил цветен и стилен проект. „За мен това беше предизвикателство, тъй като работя само графика /тъй като е далтонист – б.а./, исках да пробвам нещо по-цветно, с различни орнаменти. Има много дълбока символика между любовта с майката и детето, исках да включа нашата много хубава архитектура, също исках да свържа и Дунава“, сподели победителят.

Преподавателят Ясен Тодоров обясни концепцията на проекта, чиято цялостна композиция е стилизирано оформена като лодка, плуваща по река Дунав. Лодката е символ на Сексагинта Приста, старото име на града, а акцент са образите на майка и детето й. „Профилите на майката и на детето са изпълнени в архитектурни елементи, като неслучайно на мястото на очите се намират часовници, което всъщност е времето. Малкото време, което имаме на земята, и най-истинското, което е любовта между майка и дете“, каза Ясен Тодоров.

Творбите в конкурса бяха оценявани от жури в състав доц. д-р Кирил Панайотов – управител на Лечебни заведения „Медика“, д-р Татяна Итова – началник на отделение по Неонатология, и доц. д-р Елисавета Вълчева – началник на отделение по Образна диагностика и ценител на изкуството.

Учениците започват работа по стенописа следващата седмица. Той трябва да е готов през до края на май.

Материалът Блага вест! Ученици от Русе украсяват със стенопис болница с мотиви на майчината любов и миналото на града е публикуван за пръв път на Опознай България.

– На мен ми харесва косата ви.
Учителката отговаря.
– Значи ти ще станеш фризьор.
Става Стефчо и казва.
– На мен ми харесват зъбите ви.
– Значи от теб ще излезе зъболекар. – отговаря учителката.
Иванчо вдига ръка и учителката го пита:

– Кажи Иванчо на теб коя част ти харесва.
– Ами не, аз само исках да кажа, че току що открих, че като порасна искам да стана млекар…

Материалът [Този ВИЦ за Иванчо ни скъса от СМЯХ!] Учителката пита учениците: Деца кажете ми коя част от тялото ми ви харесва и аз ще ви кажа… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Официална церемония за награждаване на лауреатите в Националния ученически конкурс „Вазовата България“.
Кметът на Община Сопот връчи наградата на петричките участници от Профилирана гимназия „Пейо Яворов“ – проектът им „Българско време“ е победител в категория „Филми“.

Наградените изказаха благодарности на организаторите: Община Сопот и Къща музей „Иван Вазов“ за високото отличие и голямата награда – екскурзията до Сопот за участие във Вазовите празници!
Наградата е за целия филмов екип – актьори, оператори, фотограф.
Вие сте гордост за България, а училище ПГ „Пейо Яворов“ – гр. Петрич е пример за родолюбие!

Материалът Ученици за ПРИМЕР! Родолюбивият филм „Българско време“ на ПГ „Пейо Яворов“ – гр. Петрич спечели награда в Националния ученически конкурс „Вазовата България“ (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Те не са професионалисти, но са ученици за пример, избрали да отделят от времето си за този проект, избрали да творят и печелят сърца – български сърца!  Те са едни истински момичета и момчета за пример! Това са НОВИТЕ БЪЛГАРИ…или поне силно ни се иска повече от връстниците им да са като тях – носещи България в сърцето си, отдадени на своето образование и култура, отдадени на българските традиции. Избрали да почитат нашата история, а не да са идолопоклонници на чужди нрави и люде!

Нашият екип благодари на прекрасната учителка Здравка Трайкова и изпращаме поздрави на всички участници в тези изяви!
Ученическият филм „Аз съм Лъвский“ получи първа награда в Националния исторически конкурс „180 години от рождението на Васил Левски -180 години безсмъртие“, който се организира от МОН, РУО – Варна и Първа езикова гимназия -Варна.

Проявата се осъществява с подкрепата на Общонароден български комитет „Васил Левски“, Фондация „Българска памет“ и Регионален исторически музей – Варна.
Талантливите ученици пребориха всички участници от страната в раздела за драматизация и рецитация. С помощта още на ФА „Гайтан“ и гостоприемството на село Голешово.

Материалът ЗА ПРИМЕР! Родолюбиви ученици от гр. Петрич с още един впечатляващ филм – „Аз съм Лъвский“, с който спечелиха първо място в … (ВИДЕО) Ексклузивно за Opoznaybulgaria.com! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Такъв един пример са учениците от Профилирана гимназия „Пейо Яворов“ – гр.Петрич, които се заемат с нелеката задача да направят документален филм за плевнята в село Голешово, в която се е укривал Яворов с четата си.

Хубавата новина, материалите и снимките получихме на нашата фейсбук страница. Снимките са направени по време на заснемането на филма. Това място трябва да се види от много хора! Този факт от историята ни е почти неизвестен!

Заслужава си да изгледате 8 – минутния филм, с който талантливите деца достигнаха до международния финал на Младежкия медиен фестивал „Арлекин“.                          Патриотична инициатива на ученици от Профилирана гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич, които дават пример за родолюбие и отговорност за опазването на културните и историческите паметници.

Документалният филм за плевнята в село Голешово, в която се е укривал Яворов с четата си, е част от училищен проект „Живот за едно село и за една патриотична мечта“.
Филмът достигна до международния финал на Младежкия медиен фестивал „Арлекин“.
За реализирането на идеята са помогнали: Екатерина Димитрова – фирма „Еванс“, КТ „БАЦ“ и ФА „Гайтан“.

Благодарим, че има такива родолюбиви и всеотдайни български ученици, с които само можем да се гордеем, както и на техните прекрасни учителки, цялото училищно ръководство и родители!

Материалът ЗА ПРИМЕР! Родолюбиви ученици от гр. Петрич създадоха уникален патриотичен филм, с който достигнаха до финала на… (СНИМКИ и ВИДЕО) Ексклузивно за Opoznaybulgaria.com! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Всяка година обаче, от началото на промените у нас в края на октомври и началото на ноември едно събитие навлязло в календара буди недоволство и възмущение в обществото с нетипичните за културата и бита ни, всяващи страх и ужас костюми, маски и други аксесоари.

Съвпадението на датите на честване на Келтската нова година, известна повече като Хелоуин и  Денят на народните будители внасят допълнителна разграничителна линия в и без това разделената ни нация. Относно въпроса дали трябва да се чества Хелоуни у нас, по-младите българи със сигурност  ше отговорят положително.

За радост не така стои въпроса при  учениците от елитната пазарджишка гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“, които категорично дадоха добър пример и се преобразиха като едни от най-тачените народни будители – Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Христо Ботев, Васил Левски, Константин Величков и Райна Княгиня. По този начин възпитаниците от профилираното училище отпразнували и двата празника, наблягайки на честването на родната памет на предците си.

Родолюбната идея е хрумнала на самите ученици по време на часовете. Бързо тръгнал слуха от уста на уста в училището „Защо да не се преоблечем като българските будители?“

На страхотната инициатива се отзовали да помагат служителите и актьорите от Драматично-кукления театър “Константин Величков“, Ансамбъла за народни песни и танци “Пазарджик“ и Регионалния исторически музей в Пазарджик. Всички те помогнали на учениците не само с прекрасните костюми, но и с ценни съвети за традиционния български празник.

Така пременени, гордите родолюбци направили шествие по централния бул. „България“. Учениците-патриоти стигнали до сградата на общината, където е и паметника на Св.Св. Кирил и Методий. Младите патриоти раздавали по пътя си свитъци със стихове и мисли на най-прочутите възрожденци от българската история – личностите, които със своето дело помогнали за освобождението на България от османско владичество. Шествието преминало под мотото „Памет пазим – завет даряваме”. /delo.bg

Материалът ЗА ПРИМЕР! Български ученици се преоблякоха като ВЪЗРОЖДЕНЦИ за Хелоуин е публикуван за пръв път на Опознай България.