В затруднение да закупят нова, обзаведена къща за себе си и дъщеря си, двойката изгодно купиха парцел със стара къща. Младите хора седнаха и разговаряха за това, какъв трябва да бъде идеалният им дом, направиха план и се заеха за работа. Семейството нямало средства за бърз ремонт, затова работата се извършвала на етапи.

Главната цел беше да се увеличи обема на новото жилище. Премахвайки покрива, нуждаещ се от ремонт, нашите герои решиха да добавят още етаж към къщата. Следващата стъпка беше изграждането на лятна тераса.
Така тази малка сграда се превърна в просторна двуетажна къща. Новите собственици се опитаха да запазят повечето интериорни части и елементи затова спестиха от допълнителни материали.

Младото семейство реставрира остарелите мебели, които са останали от предишните собственици и решиха направи ремонт на пещта от глинена тухла. Тази част от интериора се оказа особено ценна, защото е направена по стара технология. Печката била възстановена тухла по тухла на първоначалното си място.

Ремонтът в тази къща вече е завършен, а в семейството се появи още едно дете.

Нашите герои са щастливи, че решиха да напуснат града и да създадат свой собствен приказен свят със собствените си ръце.

Справиха се със задачата, нали? Остава да им пожелаем здраве, дълголетие и любов!

Материалът Млади родители нямаха средства за купуване на апартамент и решиха да превърнат изоставена къща в своя мечтан дом е публикуван за пръв път на Опознай България.

Скъпи приятели, това не е шега. Всички пенсионери в Унгария наистина бяха зарадвани с помощи в размер на 23 256 000 000! Само че не лева, а форинти; и не българските, а унгарските пенсионери! Всеки от тях получи препоръчано писмо от канцеларията на премиера Виктор Орбан, към което бяха приложени чекове за 9000 форинта (прибл. 30 евро), които да бъдат разходвани за плащане на сметките за ток и газ.

Всички пенсионери получават по равно. Независимо дали трудовият им стаж е 10, 25 или 45 години. Независимо дали пенсиите им са 50 хиляди, 100 хиляди или милион форинта.

Независимо дали са унгарци или чужденци

Всички те са работили в Унгария и правителството смята, че им дължи нужната почит и уважение за техния труд, за приноса им в укрепването на икономическата стабилност на Унгария.

Впрочем, съдържанието на писмото говори само за себе си:

Ето писмото на Орбан до пенсионерите

„Уважаеми сънароднико-пенсионер!

Съобщавам Ви новото правителствено решение, което приехме в интерес на всички унгарски пенсионери. През септември тази година всеки от Вас ще получи бонове на стойност 9 хиляди форинта, които да бъдат изразходвани за заплащане на сметките за газ и ток.

Може да си го позволим, защото през 2019 година унгарската икономика постигна още по-добри показатели. През 2010 г. унгарското правителство пое ангажимент да запази покупателната стойност на пенсиите. През 2013 г. и 2014 г. намалихме режийните разходи на пенсионерите и оттогава продължаваме да намаляваме режийните разходи на домакинствата им.

Всички ние сме една нация. Вярваме, че ако икономиката бележи успех, би следвало възрастното поколение също да се възползва от резултата на този успех! С почит и уважение мислим за хората, които със своя труд са положили основите на нашите постижения днес.

Искаме да ви уверим, че и в бъдеще пенсионерите могат да разчитат на унгарското правителство.

С поздрав и пожелание за добро здраве:

Виктор Орбан,
Министър-председател на Унгария“

Според официалната статистика, през 2018 г. в Унгария е имало 2 милиона и 584 хиляди пенсионери. Умножено с еднократния бон в размер на 9000 форинта, това прави 23,256 милиарда форинта равностойността на 77,5 милиона евро при осреднен курс 300 форинта за евро! Тази сума унгарското правителство заделя за пенсионерите, с което косвено се повишава покупателната стойност на пенсиите им. През последните шест години тази практика се превърна в традиция. Преди всяка Коледа или Великден унгарските пенсионери получават благодарствено писмо от премиера Орбан, към което се прилагат чекове на стойност 10 хиляди форинта.

Всички унгарски пенсионери са доволни от отношението на властта към тях. Затова и Орбан е техен любимец.

Политическите опоненти на Виктор Орбан веднага реагираха с възражението, че със сегашния 9-хиляден бонус правителството отново се опитва да купува гласовете на избирателите пенсионери.

Предстоят избори за общински съветници и кметове, насрочени за 13 октомври 2019 г.; а за 4 ноември – избори за Съвети на националните малцинства. Припомняме, че миналата година, месец преди редовните парламентарни избори, с постановление на правителството на всички унгарски граждани – не само на пенсионерите – бяха отписани по 12 000 форинта (прибл. 40 евро) от сметките им за газ.

Трудно може да се определя като „купуване на гласове“ облагодетелстването на цялата нация, включително критично настроената към политиката на правителството част от унгарското население. А как да квалифицираме стотиците милиони евро, заделяни за материално подпомагане на младите семейства, за стимулиране на раждаемостта, за преодоляване на демографската криза?

Всичките тези разходи за социално развитие стават възможни, защото икономиката на страната е в подем, през 2018 г. отбеляза 5-процентен ръст.

Безработицата е сведена до поносимите 4-5% с тенденция към намаляване.

Стабилизират се работните места. Нарастват заплатите и пенсиите. Според официалната статистика днес средният размер на пенсията е 134 947 форинта (прибл. 450 евро) и ежегодно се актуализира. Това е трайна политика, която правителството води вече девета година. Така че не „подкупите“, а реалните резултати на социално-икономическото развитие и отстояването на националните интереси на страната допринесоха за трето поредно мнозинство с две трети на партията на Виктор Орбан на парламентарните избори през миналата година.

„Съединението прави силата“ не е изпразнен от съдържание „слоган“, а осъзната реалност от мнозинството унгарци заедно да посрещат изпитанията на времето, заедно да се изправят пред света като единна нация и държава. Защото силата е в единството, а слабостта идва от разделението…

Източник: Труд

Материалът Орбан е носен на ръце от пенсионерите: Унгария раздаде 23 милиарда помощи на възрастните за ток и газ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Браковете и раждаемостта в Унгария нараснаха с над 45%, и то стана в резултат от целенасочена политика за укрепване на унгарското семейство.
2018-а е обявена дори за година на унгарското семейство. Той още с идването си на власт през 2012 г. успя да свали цените на тока, на газа, на водата, на консумативите с 25% за домакинствата, с 11% за фирмите.

Успя да се наложи над монополите, успя да принуди банките да отстъпят и предоговорят заробващите кредити в швейцарски франкове, според които промяната на курса ставаше само за сметка на потребителя.

И спаси близо 1 милион семейства от фалит и от конфискация на имотите им, като обяви край на ерата на банките. Отчете, че приватизацията в комуналния сектор на Унгария е била прекомерна и затова изкупи дела на държавата в някои електро- и водни дружества, и насочи изцяло усилията към раждаемостта.

В Унгария за трето дете, ако имаш и се осигуряваш, разбира се – не трябва само да си като кокошка да снасяш, трябва и да работиш, получаваш 33 000 евро подарък от държавата, безвъзмездно, веднага, плюс още 33 000 евро нисколихвен кредит от 2,5% за срок от 25 г.
Даде 6-годишен отпуск за майчинство, като първите 6 месеца майките получават 70% от заплатата си, след това година и половина – 50% от заплатата си, а през следващите 4 г. – по 100 евро, като обаче през това време семействата – и многодетните, и въобще младите семейства, имат изключително големи данъчни облекчения. При реконструкция на жилището или основни ремонти и подобрения ползват специални преференции.

А децата в яслите и градините в Унгария от миналата година се хранят по 4 пъти на ден от държавата безплатно. Предстои това да се въведе и в началните училища.
Възниква естественият въпрос откъде намира Орбан пари за всичко това?
От изключително правилната икономическа политика на Орбан през тези 8 г. Говори се за Орбан икономика.
Имаше много критики в началото, през 2012-а, 2013-а, че той, разбивайки монополите, ще изгони инвеститорите.

6000 са германските фирми в Унгария, начело с Мерцедес в град Кечкемет, където на всеки 2 минути излиза по една чисто нова кола, в град Дьор са големите заводи на Ауди, Опел е в Комарно, по границата със Словакия.

В град Естергом е Сузуки. Тук са големите заводи на Мишелин и на Бриджстоун. Американските фирми са 1750, японските – 150. В град Гьонгьош Индия прави най-големия завод за гуми въобще в Европа.
Орбан успя да изпълни предизборното си обещание от 2010-а да отвори икономиката на Изток, в резултат на което към днешна дата руският пазар е залят буквално с унгарски лекарства, консерви, колбаси, вина, плодове и зеленчуци. Китай годишно внася от Унгария 60 000 – 70 000 т месо и 2 милиона патици.

За сведение годишно Унгария произвежда 25 милиона патици и няколко милиона прасета мангалица – те са екологични, черни и рунтави като овце и минават за най-вкусните. Подобна е ситуацията с Япония, Корея, Тайланд, Турция.
Унгария е залята от туристи, има небивал ръст и на този сектор – 25 милиона са нощувките за м.г. Износът на Унгария за 2017 г. е 105 милиарда евро.
А у нас кога? /senzacia-bg.com

Материалът Виктор Орбан промени Унгария: 6 години майчинство, 33000 евро субсидия и ниски лихви. Ето как: е публикуван за пръв път на Опознай България.

Има много малко магазини за алкохол и цигари само за тази цел. Няма хулигани и мутри. Два дена търсих да си купя цигари и не намерих магазин. Не видях момичета с ботокс. Не видях модерни като нашите плеймейтки. Не видях разрушена сграда и боклуци. Не видях цигански каруци и училища красиви. Никога не са си сменяли валутата, което е трудно за нас да ги смятаме с хилядни.

Никой не ни излъга с пари. На светлинни години е от мръсна и разрушена София. Никой не говори за корупция. Горди са с президента си.

В самолета за връщане към Испания нямаше унгарци. Само екскурзианти като нас. Това означава, че не имигрират.

В България е само кич от глупаци по телевизии и мутри по улиците. Много сме жалки… това казвам и приключвам! Едно се питам. Как можахме да стигнем дотук?!

Снежка Димитрова, Фейсбук

Материалът Унгария и България – две несравними вселени. Как можахме да се докараме дотук? е публикуван за пръв път на Опознай България.

За 6-те години от възникването на идеята през 1984 г. до падането на социализма държавата е вложила 25 млн. лева в строежа и са били осигурени още $800 млн. инвестиции от три чужди фирми. Ако всичко е вървяло по план, той е предвиждал през 1992 г. вече да притежаваме лицензирана писта за Формула 1.

Един от верните сподвижници на Живков го запалва по идеята. Това е бившият ремсист и негов съратник още от времената преди 9 септември 1944 г. генерал Иван Врачев, вече покойник. Хората, които го познават, го описват като противоречива личност, но достатъчно инициативна. През 1973 г. като председател на Комитета за отдих и туризъм ген. Врачев представя в Държавния съвет на НРБ – най-висшия орган в онези времена у нас, проект за превръщане на Рилския манастир в „образцов обект на „Балкантурист“.

Идеята му е там да се изградят снекбарове, валутен магазин и още куп екстри за привличане на платежоспособни гости от Запада.
Живков първоначално застава зад генерала, но после е убеден от Политбюро, че наместо в интересна дестинация, това ще превърне България в кич, и проектът не е одобрен. В началото на 80-те Врачев е вече председател на Съюза на българските автомобилисти (СБА) и се среща с трима италианци, които обикалят Балканите, за да търсят терен за база на Формула 1.

По това време турската писта „Истанбул парк“ все още не съществува, но пък социалистическа Унгария тъкмо прави планове да гради своята „Хунгароринг“. Именно това е основният коз на Врачев. След като Живков е казал „да“, вече няма никакви пречки. Любопитна подробност е, че още през 70-те години от Филип Морис проявяват сериозен интерес да изградят такава писта край София, но от наша страна им е отказано.

Почти десетилетие по-късно, след като Живков вече дава картбланш на проекта изниква въпросът за мястото, където да бъде построена пистата.

Няколко месеца се спори къде е най-подходящият терен. Вариантите са два – край Самоков или в землището на Сливен. През 1985 г. надделява лобито на Георги Йорданов, който е родом от града на стоте войводи и е един от активно ангажираните в инициативата. Сливен побеждава и заради близостта му до морето, но и защото наблизо има летище, което днес е изоставено, но в средата на 80-те е имало капацитет да обслужва както граждански, така и карго самолети. Веднага след взетото решение новината е оповестена и в някои тогавашни медии. Решено е пистата да е в местността Романуша, източно от Сливен, буквално на метри от пътя София-Бургас. Използва се естественият релеф на местността. Теренът там е равнинен, с неплодородна песъчлива почва. Допълнително улеснение е фактът, че земята е изцяло държавна и лесно може да влезе като спортна вноска в бъдещия спортен комплекс.

Парите от българска страна официално минават през СБА. Сега тази организация има твърде скромен бюджет, но в онези години годишната й субсидия от държавата е била няколко десетки милиона лева. Идеята е държавата да влезе в съдружие с три чужди фирми, най-известната сред които е немската „Шнайдер“. Останалите две са от Италия и САЩ, като за американците се е знаело, че имат акции в „Боинг“. Специално за преговорите с тях, както и с ФИА през 1986 е създаден екип, в който влиза все още неизвестният бъдещ активист на СДС Венцислав Димитров, както и тогавашният председател на Окръжния народен съвет в Сливен Кольо Николов.

Проблемът, който възниква обаче е не изграждането на самата писта, а обслужващите съоръжения.

За да се провежда Формула 1, изискванията са наблизо да има съвременен хирургически комплекс с хеликоптерна площадка, готов във всеки момент да приеме ранени пилоти. А също луксозни три- и четиризвездни хотели. Оборудването в болницата е щяло да е изцяло американско. А хотелите – част от световноизвестни вериги. Планирало се още в Романуша да се изградят картинг писта, къмпинг с 320 места, паркинг за 30 000 автомобила, хотел, бунгала, тенис кортове и игрища за волейбол и футбол, технически център, хеликоптерна база. Звучи прекрасно, нали? Колко ли щяха да са работните места…?

Преговорите с чуждите инвеститори са водени основно през 1988 и 1989 г. във Виена и Мюнхен, докато едновременно върви и строежът на трасетата. Общата им дължина е 4 266.95 м. Половината са прави отсечки. Завоите са общо 13, като на всеки километър са по три – 8 десни и 5 леви. Наклоните по тогавашните стандарти не е трябвало да са по-големи от 20% при изкачване и 10% при спускане. При нас те са съответно 4,1% и 5,8%, а разстоянието между най-високата и ниска точка е 56 метра. Стартовата права е с дължина 697,19 м. Първоначалният вариант е предвиждал ширината при стартовата полоса да е 15 м, в останалата част да се свива до 11.

Планът е бил доста многомащабен.

Трасето е било предвидено да отговаря на изискванията за провеждане едновременно като на автомобилни ралита, така и на състезания с камиони. Точно когато проектът е вече готов, ФИА приема нови правила за пистите от Формула 1, което налага преработването му. Тази промяна се оказва и препъникамъкът на почти завършения вече спортен комплекс. Според специалистите, ако тя не е била приета, целият спортен комплекс е можело да бъде завършен преди преломната 1989 г. и политическите промени е нямало как да се отразят.

Самата писта е проектирана от инж. Румил Гърнев от „Пътпроект“ – София, чийто екип е автор и на автомагистралите „Люлин“ и „Тракия“. Първият асфалт, положен между селата Цалапица и Мало Конаре по протежението на „Тракия“, част от който е запазен и до днес, е с грапава настилка. Целта е тя да се тества преди след това с нея да се оборудва и българската писта за Формула 1. Напълно готови и асфалтирани са подходните отсечки към пистата. За обработката на терена са се ползвали скрепери, оборудвани с ножове за рязане на почвата, които толкова бързо са се износвали, че се е налагало всяка седмица да се сменят.

Гърнев и колегите му са командировани до Западна Германия, за да наблюдават строителството на пистата „Нюрбургринг“. В Сливен пък пристигат хирурзи от Хюстън, за да подберат български лекари, които по-късно е трябвало да летят до САЩ на обучение за работа в бъдещата модерна болница. С пълна пара върви строежът и на хирургическия комплекс в Сливен – десететажна сграда, първата болнична постройка у нас с площадка за хеликоптери. Водят се преговори с „Шератон“ и „Хилтън“ да управляват бъдещите 6 хотела около пистата. Единият, макар и неизграден, е кръстен „Тоида“ и дори се сдобива с управител, който почти цяла година получава заплата. Предпоследната среща с инвеститорите е в критичен период за зародиша на проекта. Провежда се между 10 и 20 ноември 1989 г. Ръководи я финансовият министър Белчо Белчев. Последната е във Виена през март 1990 г. Месец по-късно току-що поелият премиерския пост Андрей Луканов прекратява строежа!

Причините за прекратяването на строежа можем да ги търсим на две места. През 1985 г. страната ни започва да строи спортното съоръжение успоредно с братска Унгария. Унгарците обаче първи успяват да завършат своята писта и то в рекордно кратки срокове. Работата по строежа на съоръжението там започва на 1 октомври 1985 година и завършва осем месеца по-късно, с което „Хунгароринг“ става най-бързо построената писта за Формула 1. Трасето, отстоящо на 20 км от Будапеща отваря врати на 24 март 1986 г. и веднага става част от календара на Формула 1. Така 4. 381 километровата отсечка в Могьород става първата писта в Източна Европа, на която се провежда кръг от шампионата, още по-времето на Студената война.

Това развитие на нещата до известна степен обезмисля изграждането на второ трасе за провеждане на високоскоростна надпревара в социалистическия блок и българският проект започва бавно да губи инерция още в самото си начало. Въпреки тези обстоятелства обаче, макар и бавно нещата край Сливен се движат, а краят им идва едва след промените през 1989 г. Затова има основание да се счита, че главната причина за замразяването на мащабното спортното съоражение си е изцяло вътрешна. След 10 ноември в управлението на държавата си остават кадрите на БКП. Местните амбициозни ръководители са заменени с нови партийци, но много от тях вече нямат национално мислене. На държавно ниво Андрей Луканов и правителството му са жив пример за това. Така с решението му за спирането на строежа свършва и приказката, че в България ще се провеждат състезания от Формула 1.

Материалът Как България за малко да се сдобие с писта за Формула 1 е публикуван за пръв път на Опознай България.