Източник: Russia Beyond

Ще ви заведем в един древен братовчед на нашата родина, за който малцина са чували.

Славянска страна в южната част на Балканите, известна със своите плажове, рози и ски курорти. Това вероятно е първото нещо, за което се сещат чужденците, когато чуят името „България“.

Но коя е другата България – тази в сърцето на Русия?

Всъщност днешна България си има един по-малко известен братовчед, скрит в хинтерландите на Република Татарстан: Болгар. Въпреки че може би е по-малко известен, Болгар има също толкова прословута история, която го превръща в един от най-древните градове в Русия.

Много преди да се появят монголите и хуните евразийската степ се владее от друга голяма тюркска империя – тази на прабългарите, чиято държава се намира около Азовско море (съвременна Русия и Украйна). Умели както в създаването на държави, така и във военното изкуство, те строят масивни каменни крепости където и да стъпят. Под легендарното управление на хан Кубрат Прабългарска империя обхваща голяма част от Черноморското крайбрежие.

След смъртта на Кубрат обаче петимата му синове решават да разделят пътищата си, като всеки от тях тръгва в различна посока, за да създаде своя собствена държава. Най-голям успех имат Аспарух, който основава днешна България, и Котраг, който поема на север по Волга.

Ренесанс по Волга

В крайна сметка българите на Котраг се заселват на брега на река Волга и сформират великия град Болгар, истински евразийски метрополис. След няколко стълкновения със съседите си волжките българи създават огромна империя в сърцето на Русия.

През 922 г. владетелят Айдай хан въвежда исляма и инвестира в изграждането на медреси (ислямски училища) и джамии. Същевременно неговата държава се превръща в главен посредник по Пътя на коприната. Надгробните плочи свидетелстват за голям еврейски и арменски окръг, а пътници като Ибн Фадлан приветстват сериозното отношение на владетеля към образованието. Болгар се превръща в център на ислямската цивилизация в Източна Европа.

Дълго след хуните, монголите и руснаците Болгар продължава да е важен обект в Русия. Сгушени в спокойния завой на река Волга, останките на града включват каменни църкви, джамии и гробници, които свидетелстват за силна държава, опитна в строителството.

Голямото Минаре и руините на Катедралната джамия, XIV век .; в далечината се вижда и църква „Успенская“ , XVIII век

Тези останки от Волжка България са смятани за корена на всички мюсюлмани, живеещи днес около Волга, особено татарите и башкирите. Веднъж годишно те посещават Болгар за религиозно поклонение, известно като „малкия хадж“. И до днес мнозина татари определят произхода си като български.

Национална значимост

Болгар не е просто регионален паметник. Той е официален обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, признат за неразделна част от историята на цялата руска нация. Всъщност Болгар е първият защитен паметник на културното наследство в цяла Русия.

През юли 1722 г. Петър Велики лично заповядва на губернатора на Тартастан да ремонтира обекта:

„Г-н Губернатор! По време на престоя ни в Болгар видяхме, че древните болгарски камбани са разрушени и трябва да бъдат възстановени. Поради тази причина изпратете там дванадесет или петнадесет майстори“.

Ставам дума за това, че Болгар е там преди Зимния дворец, Кремъл или Новгород да съществуват. Той е дом на тайнствена цивилизация, която някога е доминирала Източна Европа.

Така че следващия път, когато посетите Русия, не забравяйте да обиколите Татарстан и да откриете другата България, която е много по-важна, отколкото всички ние си мислим.

Какво да разгледате в Болгар

Бялата джамия в Болгар

Най-добрият начин да стигнете до Болгар е от Казан. Кораби на подводни крила ежедневно пътуват дотам по живописната Волга. Историческият район се намира по протежение на Волга, с малко пристанище и археологически музей.

Повечето от руините, останали в Болгар, са от периода, в който е бил столица на Златната орда. Мястото е обсипано с мавзолеи, дворци, джамии и православни църкви. Не забравяйте да посетите Катедралната джамия, Черната палата и Източния Мавзолей, 700-годишната гробница на болгарското благородничество. Задължително вижте и останките от огромния дворец на хана и кладенеца на Габдракман, чийто води се смятат за лечебни.

По-новите сгради на Болгар са не по-малко впечатляващи. Мемориалният комплекс, храмът на приемането на исляма, пази най-големия печатен Коран в света (книгата тежи 500 килограма!). Масивната бяла джамия е копие на своя древен предшественик, разрушен през XV век. Обширният комплекс е истински диамант на татарската архитектура.

А ако искате да опитате вкусно татарско ястие, обектът разполага с ресторантите „Зулейка“, „Чингис хан“ и татарския McDonalds: „Тубетей“. Наблизо има и няколко хотела.

Материалът Непознатата България: Болгар пази богата история в сърцето на Русия е публикуван за пръв път на Опознай България.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Волжка България е създадена 20 г. преди Дунавска от сина на Кубрат – Котраг, брат на Аспарух. През Х в. тамошните българи приемат исляма от арабите, но не възприемат тяхната култура и бит. Държавата се развива успешно и се разширява териториално. Нейната столица е Казан.
Централната му част е заградена от крепостна стена, а около нея има сателитни селища. През ХV в. градът бележи голям разцвет – изграден е кремълски комплекс, който включва двореца на царя (така се титулува владетелят, а не кан), къщи на висшите сановници, храм и богата библиотека.

През 1539 г. на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод означава „богиня на красотата“, но има и други предположения – че е аналогично на Любов или Люба, защото на местен език „сюю“ е „любов“.
През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, но тя е дала обет за вярност към съпруга си, който спазва дори и след неговата кончина. Тя поема управлението на страната и се отдава в служба на народа си.

Още през 1548 г. в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна вяра. Царица Сююмбике ги приема от любопитство. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се описва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която вече не съществува като държава, изповядват тази религия. В поседвалите дълги разговори с Матей и Лукан тя разбира, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, но вече векове нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази религия.

Въпреки това започва да проявява все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език. Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, затова още докато съпругът й е жив, с негово  съгласие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува образа на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике нарежда да позлатят ореола й.
Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която вече е със столица Москва. Там от 1533 г. властва княз Иван, който иска да разшири владенията си. През юни 1552 г. той нахлува с войската си във Волжка България, превзема селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда.

Българите са свикнали на мирен живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна войска, а княз Иван настъпва с 60 хиляди войници. Само след едномесечна обсада русите превземат Казан и го подлагат на разграбване и унищожение. Кремълският комплекс е разрушен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности,  килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, изработеният от седеф трон с позлата, скиптъра с пет огромни рубина.

Княз Иван сяда на трона, поставя короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се обявява за цар Всерусийски и Български. Един от неговите приближени го съветва да приеме и името Грозни (което на руски означава Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема.
Царица Сююмбике става негова пленница. Той е очарован от неземната й красота и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при условие че ще изгради висока 30 м кула на мястото, където е погребан съпругът й. Но това могат да направят само българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, обещава им по половин килограм злато и по 5 кг сребро, ако я вдигнат за 2 месеца.

Тя е готова само за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват заедно на върха й, царицата се хвърля оттам. Така остава вярна на обета си към своя съпруг и народ – мъртва, но не робиня. Силно разгневен, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, но когато я запалват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие знамение и напуска Казан, но нарежда на мястото на параклиса, построен по заръка на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се изгради голям храм и тя да бъде погребана в неговото подземие.

През 1561 г. едно българско момче открива в руините на все още невъзстановения град иконата на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мюсюлманин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и забелязва на гърба й изписана годината 1541. Когато я поставят в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина.
Момчето, което я е донесло, е глухонямо, но оттогава започва да чува и да говори. Иконата е обявена за чудотворна и по нареждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в пределите на Русия, на Архангеловден я изнасят пред руските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати.

Иконата е поставена в храм „Василий Блажени“ в руската столица. През 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който въпреки че е учил в семинария, се смята за атеист. Но през декември 1941 г. той нарежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран влак и придвижена до фронта. Свещеници, под охраната на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и войник се докосва до нея. Три дни след това съветските войски предприемат контраофанзива и отблъскват немците на 100-120 км от Москва.

След победата Сталин забравя случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае  от средства за възстановяване. По нареждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. долара. Тя е поставена в Сигстинската капела, но не й се обръща особено внимание.

Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите покои. Според спомени на личния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 г., светият отец нарежда всеки ден да го пренасят до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възстановява, казва, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 г. руският олигарх Свечовски сключва сделка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия срещу 200 хил. долара. Тя бива поставена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български произход, плаща 300 хил. долара, за да я откупи.

Така през 2005 г. иконата се връща там, където е създадена, и е поставена в храма „Св. Богородица“ в Казан, в близост до кулата на Сююмбике, от която се е хвърлила последната царица на Волжска България. Сега тази територия се нарича Татарстан, но голяма част от хората, които живеят там, все още имат самосъзнанието, че са българи.
Бележка на редакцията: През 2011 г. Всерусийският патриарх Кирил връчва иконата с думите: „Нека над нашия неспокоен и раздиран от противоречия свят, в който има толкова много скърби и човешка мъка, се простира Покровът на Пречистата Царица небесна…“ на екипажа на космическия кораб „Юрий Гагарин“, който я отнася на Международната космическа станция!

Източник: Десант

Материалът Последната царица на Волжка България е публикуван за пръв път на Опознай България.