Изял си чорбата мъжът и казал:
– Донесете ми една вилица, ако обичате.
Келнерът донесъл и вилица и зачакал с интерес.
– Имате риба, но не е прясна. Имате свинско, но е от това, дето има свински грип. А, имате хубаво печено пиленце. Донесете ми от него.
Келнерът съвсем се шашнал и хукнал да изпълни поръчката. ?
– А ще искате ли десерт, г-не? – попитал учтиво той. 😀
– Да, но първо ми донесете една малка лъжичка.
Келнерът тръгнал за малка лъжичка и като влязъл в кухнята всичките му колеги го очаквали с интерес да чуят какъв е пък тоя клиент.
Главният готвач му казал:

– А бе, къв е тоя?! Дай да му направим един номер. Я дай тая лъжичка на сервитьорката Ваня да си я пъхне между краката, та да видим какво ще познае тогава?
Занесъл келнерът въпросната лъжичка на мъжа, ония я помирисал и учудено попитал:
– Яааа… Ванчето тук ли работи? ? ? ? ? ?

Материалът РАЗБИВАЩ ВИЦ! Мъж влиза в заведение и сяда на една маса. Идва келнерът и пита: – Какво желаете, г-не? – Донесете ми една… е публикуван за пръв път на Опознай България.

Докато сервитьорът поднасяше поръчката, която направихме, на развален английски попита дали ще му дадем бакшиш. Така, директно. Аз се засмях и отговорих, че ще преценим, когато дойде време да си оправяме сметката. Тогава той нацупено отвърна, че сега трябва да кажа, защото той нямал намерение „да бие 100 метра път“ до нашата маса, за да разбере ще има ли кяр или не от нас като клиенти.

Случката беше много странна, направо не знаех как да възприема станалото. На следващия ден обаче се сблъсках с подобно отношение, този път от продавач-консултантите в магазините, които решихме да обиколим със съпругата и дъщерята. Не само, че в България цените на всички стоки са поне двойни, в сравнение с тези, които плащаме в Полша, а и качеството, което се предлага е доста по-ниско в нашите магазини. Виждам, че хората не могат да си позволят много, а и самите служители в магазините изглеждат доста нервни. В повечето случаи като клиент или се чувстваш като натрапник, че си нарушил спокойствието на продавачката, или пък ако се загледаш в нещо, но нищо не купиш, те изпращат с такъв остър поглед, сякаш са опрели дулото на пистолет в гърба ти.

Разбира се, моята домакиня, при която отседнахме, обясни къде е корена на подобно отношение. Тя ми сподели: „Разбери, тези хора работят свръх усилията си, често без почивка, срещу заплата, която уж я получават, но реално не я виждат, защото стига да вържеш месеца и толкоз“. И като се върна към цените, които виждам по стоките, и заплатите, които хората получават, бързо се уверявам в обяснението на домакинята си.

Въпросът е защо хората не се надигнат, защо не се събудят, защо все още стискат зъби и мълчат. И в Полша беше така допреди няколко години. Но у нас трудовото законодателство е изцяло в защита на работника, така че щом на хората им дотегна, започнаха по-често да се възползват от правата си. Разбира се, в малките фирми все още съществува експлоатацията на работниците, затова и никой не предпочита да си търси работа в такива фирми. Всеки се стреми или да отиде в голяма фирма, където трудовите права са по-добре гарантирани, или цели семейства се местят да живеят в райони с нулева безработица. Там работодателите са притиснати от липсата на кадри и не могат да си позволят никакво своеволие.

Жалко, наистина жалко. Толкова красива страна, хубави, сърцати хора, а така смачкани от битието.

Изтоюник: Блиц

Материалът Разказът на един поляк в България. Дойдох тук на почивка и онемях! е публикуван за пръв път на Опознай България.