<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>злато Архиви - Опознай България</title>
	<atom:link href="https://opoznaybulgaria.com/tag/zlato/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://opoznaybulgaria.com/tag/злато/</link>
	<description>Опознай България, за да я обикнеш!</description>
	<lastBuildDate>Thu, 22 Feb 2024 11:49:55 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/03/cropped-logo-fb-opoznaybulgaria-32x32.jpg</url>
	<title>злато Архиви - Опознай България</title>
	<link>https://opoznaybulgaria.com/tag/злато/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>85-годишният феномен Иван Милев: Учените ме мислят за смахнат, само бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от&#8230;</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/spomeni/85-godishnijat-fenomen-ivan-milev-uchenite/22560/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/spomeni/85-godishnijat-fenomen-ivan-milev-uchenite/22560/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 25 Feb 2021 17:57:43 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Любопитно]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Спомени и кадри от миналото]]></category>
		<category><![CDATA[Бай Тошо]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[златна мина]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[Иван Милев]]></category>
		<category><![CDATA[нефт]]></category>
		<category><![CDATA[планини]]></category>
		<category><![CDATA[реки]]></category>
		<category><![CDATA[Тодор Живков]]></category>
		<category><![CDATA[учени]]></category>
		<category><![CDATA[феномен]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=22560</guid>

					<description><![CDATA[<p>Преди години Иван Милев от бургаското село Димчево изкарва курс по радиестезия при основоположника на тази наука у нас – Стоян Бъчваров. От тогава почти няма ден, в който хора да не потърсят 85-годишния вече бай Иван, за да открива вода и други неща в недрата на родината ни. Ето какво още научи репортер от [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/spomeni/85-godishnijat-fenomen-ivan-milev-uchenite/22560/">85-годишният феномен Иван Милев: Учените ме мислят за смахнат, само бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от&#8230;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/Ivan-Milev-fenomen-e1614275037450.png"><img fetchpriority="high" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-22561" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/Ivan-Milev-fenomen-e1614275037450.png" alt="85-годишният феномен Иван Милев: Учените ме мислят за смахнат, само бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от..." width="921" height="586" /></a>Преди години Иван Милев от бургаското село Димчево изкарва курс по радиестезия при основоположника на тази наука у нас – Стоян Бъчваров.<br />
От тогава почти няма ден, в който хора да не потърсят 85-годишния вече бай Иван, за да открива вода и други неща в недрата на родината ни. Ето какво още научи репортер от самия него.</p>
<p>„Обади ми се бившият дипломат Румен Събев. Той е бил в много страни по света и е приятел с влиятелни хора. Пред чуждестранни дипломати разказал за моите способности и за съвместната ми дейност с руски учени в Саратовска област, след като бе доказано, че имам дарбата да откривам природни изкопаеми и вода”, уточнява феноменът от Димчево. Китайците се впечатлили от уменията му, но решили да го изпитат. За теста използвали картата, на която радиестезистът нанесъл местата с най-богатите залежи на нефт и природен газ. Китайците поискали да провери и дали има богати залежи от нефрит в България и заявили, че са готови да инвестират в страната ни. „Показах им мястото – богатото находище е в Стара планина”, заяви Иван Милев. Той се надява чужденците да сключат концесионен договор с държавата ни и така България да спечели. Нефритът е известен и като „китайски диамант”, защото стои на най-висока позиция в скалата на скъпоценностите им, следван от златото и среброто.</p>
<p>Материалът, който е два пъти по-здрав от стоманата, е наричан и „камък на силата и дълголетието”, защото имал свръхестествени свойства и в Китай го използвали като лекарство срещу много болести. Смята се, че изостря слуха и зрението, прогонва нещастието и неуспехите, дава енергия и има успокояващ ефект.</p>
<p>Дипломатите от Китай били силно впечатлени от документите, издадени на Иван Милев от научнотехнологическия център “Магнитрон” към Федерацията на инженерите в СССР.<br />
Те потвърждават способностите на българския феномен за биоенергоинформационни локации, ориентация в информационно поле и енергоинформационни корекции на обектите.</p>
<p>На 24 октомври 1989 г. бай Иван обиколил със специалисти района на Щелковските подземни газонаходища (Московска област). Те пътували с автомобил ВАЗ със скорост 30 км/ч и на всеки 100 метра учените сверявали данните с радиестезичните уреди на феномена от България. Учените били шокирани, след като Милев точно определил не само дълбочината, но и дебита на природния газ в няколко нефтени находища. „Одобриха ми работата, но започнаха да ме притискат да нанеса находищата на всички републики, за да ги контролират. Уплаших се да им предам всичко. Но ми платиха добри пари. Няма да казвам колко са“, добавя бай Иван и добавя, че парите за него лично не го вълнуват толкова, колкото, че в България не са се намерили прозорливи хора, които да го чуят за богатствата, та да забогатее страната ни. „Под земните ни недра има много нефт, природен газ, злато, полускъпоценни камъни”, убеден е Милев.</p>
<p>„<strong>Планини от злато и реки от нефт има под нас</strong></p>
<p>но ги губим заради бюрократи“, допълва 85-годишният радиестезист. Той е начертал професионални карти на всички находища на петрол, нефт и газ в България. „Мислят ме за смахнат и изветрял, но аз знам точно маршрута на природния газ и на нефта под нас. От всички европейски страни, България е най-богата”, убеден е бай Иван и смята, че дори можем да изнасяме газ. „Черно море е най-богатият на газ район на планетата, твърди откривателят и смята, че ако убеди в това управляващите, всяко българско семейство може да се отоплява за по 5 лева на месец и страната ни ще се превърне в крупен енергоизносител, защото това огромно подземно езеро се захранвало от най-мощната газова артерия, която извирала от Швейцария, минавала под Алпите, през Северна Италия, Словения, Хърватска, Сърбия, закачала малко и Косово, и след това влизала в България. „При Червен бряг има газ, както и в Стражица, а във Велинград също има голямо петно.</p>
<p>След това минава край Варна и влиза в морето”, казва бай Иван. Твърди, че край морската ни столица е най-голямото находище на газ. То било разположено върху огромна площ от 15 000 кв. км между Варна и Констанца, а част от него попадало под Черно море. „От Долни Богров до Етрополе също всичко е газ. Това ще стигне за цяла България за десетилетия напред, но никой не обръща внимание!..”, ядосва се възрастният мъж. Той е убеден, че не го вземат на сериозно, но продължава да настоява, че през страната ни минават две нефтени артерии. Петролната река минавала близо до Свищов, а оттам заминавала през Гърция за Либия. Нефт и газ в огромни количества имало и край Бургас, кълне се бай Иван.</p>
<p>“ <strong>Живеем върху златна мина, а не я използваме</strong></p>
<p>Сега държавата тегли милиарди заем – това са страшно много пари, на които ще плащаме и лихви отгоре, а управниците ни не искат да отделят едни 20 милиона, за да бият две сонди. Толкова ще струват най-много. В Норвегия са пробити 75 сондажа по 15 млн. евро всеки, защото са в морето и са по-скъпи, а при нас става въпрос за минимални инвестиции, които ще се възвърнат хилядократно“, сигурен е чудакът.</p>
<p>Възрастният мъж е категоричен, че на управниците им е трудно да повярват на откритията му, но възможностите му са доказани. „В бившия СССР ми направиха тест само за 48 часа, а у нас не могат да се решат да го направят вече 27 години. Не се сърдя, че не ми вярват. Сърдя се, че отказват да проверят това, от което обществото има интерес. Aко политическият ни елит се възползва от откритията ми, страната ни може да се превърне в най-желания оазис за инвеститори от цял свят!..”, убеден е феноменът.</p>
<p>Повече от 20 г. Иван Милев се бори да превърне България в петролна банка. Дръзнал да изкаже на глас теорията си лично на Тодор Живков. Това се случило през 87-88 г. „Първата ми среща с Тодор Живков беше в резиденцията „Перла“ в Приморско, а после ме повикаха в София в ЦК. Бай Тошо ми даде зелена светлина, но други хора попречиха“, споделя бай Иван. Влиятелни по онова време учени от БАН се опитали да убедят Живков, че Иван Милев е обикновен шарлатанин. Нарочили го, че се опитвал да стане „втора Ванга“ и му подлели вода. Въпреки това Тато наредил цял екип от учени да се заемат и да работят заедно с феномена от Димчево.</p>
<p>Падането на комунистическия режим през 1989 г. спира проекта, още преди да е започнал реално. В първите години на демокрацията Милев се надявал новите властници да му подадат ръка, но и от тях останал разочарован. Иначе е готов да извади на показ и златните съкровища на България. Казва, че по време на Руско-турската война 30-хилядна османска армия напуска Плевен и вече повече от сто години не са открити техните бойни знамена и съкровища. Несметните съкровища, според феномена, били на Шипка, под Царевец, край Стара Загора, Плевен, Плиска и в крепостта Бабини Видини кули.</p>
<p>Източник: Ретро</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/spomeni/85-godishnijat-fenomen-ivan-milev-uchenite/22560/">85-годишният феномен Иван Милев: Учените ме мислят за смахнат, само бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от&#8230;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/spomeni/85-godishnijat-fenomen-ivan-milev-uchenite/22560/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Къде потъна българското злато? И как Брежнев “надари” НРБ</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/kultura/balgarska-istorija/kade-potana-balgarskoto-zlato-i-kak-br/22412/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/kultura/balgarska-istorija/kade-potana-balgarskoto-zlato-i-kak-br/22412/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 06 Feb 2021 13:53:24 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Култура]]></category>
		<category><![CDATA[БКП]]></category>
		<category><![CDATA[Брежнев]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[Живков]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[НРБ]]></category>
		<category><![CDATA[СССР]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=22412</guid>

					<description><![CDATA[<p>Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП. Комунистическата утопия отрича парите и банките. Тя поставя като крайна цел в борбата на пролетариата срещу капитала унищожаването на „враждебните“ класи и построяването на „безкласово“ [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/kultura/balgarska-istorija/kade-potana-balgarskoto-zlato-i-kak-br/22412/">Къде потъна българското злато? И как Брежнев “надари” НРБ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/brejnev-jivkov.png"><img decoding="async" class="alignnone wp-image-22413" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/brejnev-jivkov.png" alt="Къде потъна българското злато? И как Брежнев “надари” НРБ" width="639" height="453" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/brejnev-jivkov.png 597w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/brejnev-jivkov-300x213.png 300w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/brejnev-jivkov-593x420.png 593w" sizes="(max-width: 639px) 100vw, 639px" /></a><strong>Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП.</strong></p>
<p>Комунистическата утопия отрича парите и банките. Тя поставя като крайна цел в борбата на пролетариата срещу капитала унищожаването на „враждебните“ класи и построяването на „безкласово“ общество. В него паричните отношения щели да се превърнат в “буржоазна отживелица“, твърдят проповедниците на „научния“ комунизъм. Въпреки догмите, установилата се с помощта на щиковете на Червената армия диктатура на БКП превръща националната банка на страната в груб инструмент при изграждането на една друга утопия – „плановата“ икономика и финанси.До средата на 50-те години БНБ дословно следва сталинския модел, без ни най-малко да оспорва съветското лидерство. Превърната в послушен изпълнител, тя се включва в контролираните експерименти на стопанското „размразяване“. През 60-те години с активи на НРБ е закупена бейрутската Литексбанк, чиято дейност и досега не е изцяло изяснена. (Има подозрения, че през банката са минавали сделките с българско оръжие и синтетични наркотици с арабски режими и терористични формирования.) През 70-те години банката е важен елемент от хаотичната икономическа безпътица на „зрелия социализъм“, докато през втората половина на 80-те в нея се фокусират редица от най-острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „социалистически“ търговски банки изиграват ролята на фермент, който окончателно разлага системата и в същото време захранва новата, констатира екипът от изследователи от Държавния архив и БНБ, който наскоро обнародва документи за дейността на банковата система от 1947 г. до 1990 г.</p>
<p><strong>Провал след провал</strong></p>
<p>Както първият, така и вторият фалит на НРБ в края на 70-те години на миналия век неизменно е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Основна роля в новото пропадане играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в изградената върху абсурди и дефицити „планова“ икономика. Главоломно нарастващите след 1974 г. отрицателно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с необходимостта постоянно да се запълват множащите се „дупки“ във всевъзможните баланси на централизираната стопанска система. По заповед на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки.</p>
<p>Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „братска помощ“ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с щедро раздаваните и несъбираеми впоследствие финансови и стокови кредити. Катализатор за рязкото влошаване на финансовото състояние на НРБ в средата на 70-те е големият скок в международните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев посочва, че изградените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не подобряват изгледите за изход от кризата. „Ето защо на 11-тия конгрес на БКП се решава страната рязко да свие капиталовите си разходи, без да намалява особено обема на планираното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за пораженията на това решение върху бъдещите поколения е започналото тогава строителство на магистрали, чийто експлоатационен срок е намален на 15 години заради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по изградените през това време участъци оттогава не са спирали“, аргументира се Станчев.</p>
<p>Плачевното състояние на най-верния съюзник на СССР и горещите молби за помощ не трогват особено съветското ръководство, което нарежда да се създаде валутна комисия, начело с вожда Живков. Тя трябва да следи изкъсо валутните разходи на разхайтилия се съюзник. В крайна сметка сълзите пред Москва хващат вяра. Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята. „Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 г. Три месеца пред това диктаторът е дал разрешение на западногермански барети да арестуват много опасни леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът провежда по отношение на отпускането на кредити за НРБ, обвинявана в нарушаване на човешките права и подкрепа за терористични режими и движения.</p>
<p>Същевременно обаче „Големият брат“ отрязва 2 милиона тона нефт и нефтопродукти от износа си за НРБ защото „братската страна“ печелела от реекспорта им срещу конвертируема валута за сметка на Москва. „Трябва да запълваме полските дупки след бунта на „Солидарност” и вече нямаме пари, за да си затваряме очите“ – така може да се резюмира безпардонният коментар на Брежнев по повод на решението на Госплан (Държавния планов комитет на СССР) да спре „авантата“ за верния балкански съюзник.</p>
<p><strong>Вечният мит за добруването на НРБ</strong></p>
<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/zil-119-d.png"><img decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-22414" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/zil-119-d.png" alt="Къде потъна българското злато? И как Брежнев “надари” НРБ" width="609" height="417" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/zil-119-d.png 609w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/02/zil-119-d-300x205.png 300w" sizes="(max-width: 609px) 100vw, 609px" /></a></p>
<p>Разследващият журналист Антон Тодоров с ирония сравнява приказките за всенародното добруване на НРБ под крилото на СССР с ефектен, но скалъпен от сапунени мехури виц. „Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България течали реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на БКП и комунизма описват канските мъки при просенето на всеки по-значим кредит или доставки на съветски стратегически продукти за България.</p>
<p>През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата ? твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли, изтъква Тодоров. Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР. Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.</p>
<p>Източник: bgspomen.com</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/kultura/balgarska-istorija/kade-potana-balgarskoto-zlato-i-kak-br/22412/">Къде потъна българското злато? И как Брежнев “надари” НРБ</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/kultura/balgarska-istorija/kade-potana-balgarskoto-zlato-i-kak-br/22412/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Средната заплата в Крумовград стана 2500 лева</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/srednata-zaplata-v-krumovgrad-stana-2500/22317/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/srednata-zaplata-v-krumovgrad-stana-2500/22317/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 25 Jan 2021 11:47:25 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[Бизнес, пари, работа, предприемачество]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[2500 лева]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[добив]]></category>
		<category><![CDATA[Дънди прешъс металс]]></category>
		<category><![CDATA[заплата]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[Крумовград]]></category>
		<category><![CDATA[фейсбук]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=22317</guid>

					<description><![CDATA[<p>12-те месеца добив на злато на Ада тепе край Крумовград превърнаха „Дънди Прешъс Металс“ (DPM) в лидер в добивната индустрия в България. Освен постижението на DPM като обединен бизнес – в Челопеч и Крумовград, новото дружество „Дънди прешъс металс Крумовград“ също за първи път се нареди в топ 10 в секторната класация на „Капитал“, като [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/srednata-zaplata-v-krumovgrad-stana-2500/22317/">Средната заплата в Крумовград стана 2500 лева</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/krumovgrad-e1611574934865.png"><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-22318" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/krumovgrad-e1611574934865.png" alt="Средната заплата в Крумовград стана 2500 лева" width="725" height="342" /></a>12-те месеца добив на злато на Ада тепе край Крумовград превърнаха „Дънди Прешъс Металс“ (DPM) в лидер в добивната индустрия в България.</p>
<p>Освен постижението на DPM като обединен бизнес – в Челопеч и Крумовград, новото дружество „Дънди прешъс металс Крумовград“ също за първи път се нареди в топ 10 в секторната класация на „Капитал“, като отчете приходи от близо 140 млн. лв. и почти 33 млн. лв. печалба.</p>
<p>Канадската Dundee Precious Metals (DPM) е произвела близо 30% повече злато от дейността си в България през 2020 г. Основната причина за ръста е, че миналата година беше първата, в която рудникът на компанията край Крумовград работи пълни 12 месеца. Увеличение обаче има и в производството на златен концентрат от мината в Челопеч, показват данните на дружеството.</p>
<p>Предварителните резултати сочат, че двете местни дружества на DPM – „Дънди прешъс металс Челопеч“ и „Дънди прешъс металс Крумовград“, са добили малко над 298 хил. тр.у. злато под формата на концентрат.</p>
<p>Общо 118.7 хил. тр.у. са произведени от рудника „Ада тепе“ край Крумовград, което е над два пъти повече от предходната година. Производството там започна в средата на 2019 г., а пълен капацитет беше достигнат в края на август.</p>
<p>Междувременно, благодарение на златната мина, средната заплата в Крумовград достигна 2500 лева бруто, информира Крумовград он-лайн.</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/srednata-zaplata-v-krumovgrad-stana-2500/22317/">Средната заплата в Крумовград стана 2500 лева</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/srednata-zaplata-v-krumovgrad-stana-2500/22317/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Бялото злато за тялото: След като разбрах колко е полезно, ям от него поне веднъж на ден</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/zdrave/bjaloto-zlato-za-tjaloto-sled-kato-razbr/22276/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/zdrave/bjaloto-zlato-za-tjaloto-sled-kato-razbr/22276/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 19 Jan 2021 12:04:02 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Здраве]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[здраве]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[как]]></category>
		<category><![CDATA[качество]]></category>
		<category><![CDATA[масло]]></category>
		<category><![CDATA[ползи]]></category>
		<category><![CDATA[свойства]]></category>
		<category><![CDATA[тест]]></category>
		<category><![CDATA[Тяло]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=22276</guid>

					<description><![CDATA[<p>Маслото напоследък загуби позицията си сред потребителската кошница на българина. Казват, че има много холестерол, вреди на фигурата и т.н. Но заслужава да се отбележи, че този продукт е един от най-уважаваните сред тибетския народ и вероятно знаете за тяхното добро здраве и дълголетие. Всъщност ползите от маслото за тялото ви са много големи. Но [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/zdrave/bjaloto-zlato-za-tjaloto-sled-kato-razbr/22276/">Бялото злато за тялото: След като разбрах колко е полезно, ям от него поне веднъж на ден</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo.png"><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-22277" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo.png" alt="Бялото злато за тялото: След като разбрах колко е полезно, ям от него поне веднъж на ден" width="1200" height="720" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo.png 1200w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo-300x180.png 300w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo-1024x614.png 1024w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo-768x461.png 768w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo-700x420.png 700w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo-640x384.png 640w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2021/01/maslo-681x409.png 681w" sizes="auto, (max-width: 1200px) 100vw, 1200px" /></a> Маслото напоследък загуби позицията си сред потребителската кошница на българина. Казват, че има много холестерол, вреди на фигурата и т.н. Но заслужава да се отбележи, че този продукт е един от най-уважаваните сред тибетския народ и вероятно знаете за тяхното добро здраве и дълголетие.</p>
<p>Всъщност ползите от маслото за тялото ви са много големи. Но много често безскрупулни производители добавят растителни мазнини към него или дори правят обикновен маргарин вместо него, така че този продукт е придобил лоша известност. Редакторите ни днес ще ви кажат на какво трябва да обърнете внимание при закупуването на масло и каква е неговата полза.</p>
<p>За да може маслото да служи за добро здраве, то трябва да е с високо качество. Днес производителите са се научили да произвеждат продукти от най-нискокачествените суровини, животински мазнини се заменят със зеленчуци и дори маслото не е изключение. Ето защо, преди да говорите за ползите от природен продукт, трябва да знаете как да го изберете.</p>
<p><strong>КАК ДА ИЗБЕРЕМ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО МАСЛО</strong></p>
<p>Разберете кое е масло във вашата страна и кое е маргарин. Ако видите маргарин в масло, поставете този продукт настрана. Съхранявайте маслото при температура не по-висока от 6 градуса. Срокът на годност не трябва да надвишава 30-35 дни. Ако продуктът се съхранява по-дълго, тогава той ясно съдържа специални добавки.</p>
<p>Предпочитайте маслото във фолийни опаковки, а не хартия. На светлина, маслото става жълто, губи витамин А.</p>
<p>Фолиевите опаковки пречат на този процес.</p>
<p>Когато купувате масло на пазара, не се колебайте да го опитате. То трябва бързо да се стопи в устата ви и да не залепва към зъбите, както прави маргаринът. Също така обърнете внимание на рязането: то трябва да е сухо, плътно, лъскаво и без разслояване.</p>
<p>Маслото трябва да има светло- жълтеникав оттенък, като през зимата естественото масло е по-светло, а през лятото по-тъмно. Това се дължи на качеството на тревата, която животните ядат. Но не трябва да е бяло или жълто.<br />
Естественото масло лесно се намазва върху хляба. Ако то се разпада, тогава има много вода в него.<br />
Вкъщи можете да проверите дали е истинско. Поставете парче масло в гореща вода. Качественият продукт ще се разтвори в еднаква локва, а фалшивата ще се стопи на буци.</p>
<p>Представяме на вашето внимание няколко добри причини за добавянето на масло към менюто ви</p>
<p><strong>ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА НА МАСЛОТО</strong></p>
<p>Маслото – най-лесно абсорбираният източник на витамин А, който е необходим за поддържане на работата на надбъбречните жлези и щитовидната жлеза. Потреблението на масло не води до наднормено тегло. В състава си мастни киселини, които се консумират от тялото само за енергия, а не за телесните мазнини. След консумирането на маслото има усещане за пълнота. Гладът намалява, което означава, че няма да преяждате.<br />
Маслото е чудесен източник на йод, чиято липса може да причини проблеми с щитовидната жлеза.<br />
Маслото подобрява храносмилателния тракт. То намалява честотата на диария при деца и запек при възрастни.</p>
<p>Хората, които консумират масло, са по-малко застрашени от инфаркт.</p>
<p>Мастните киселини на маслото улесняват абсорбирането на такива важни витамини като А, Е, D, К. Дори се препоръчва да се готви с масло, а не на слънчогледово олио. За да не изгори маслото, трябва да добавите малко зехтин.</p>
<p>Маслото е богато на антиоксиданти. Те намаляват възможността за развитие на рак и атеросклероза.</p>
<p>Сега знаете колко полезно е маслото и как да изберете качествен продукт. Намерете място за него във вашата диета – ще бъдете приятно изненадани.<br />
Споделете тази полезна информация с приятелите си в социалните мрежи!</p>
<p>Източник: <strong>За жената</strong></p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/zdrave/bjaloto-zlato-za-tjaloto-sled-kato-razbr/22276/">Бялото злато за тялото: След като разбрах колко е полезно, ям от него поне веднъж на ден</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/zdrave/bjaloto-zlato-za-tjaloto-sled-kato-razbr/22276/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>България изригва до космоса! Ще сме водеща световна сила през следващите 10 години!</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/zabavlenie/ot-balgarija/balgarija-izrigva-do-kosmosa-shte-sme-vod/19682/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/zabavlenie/ot-balgarija/balgarija-izrigva-do-kosmosa-shte-sme-vod/19682/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 20 Feb 2020 13:17:52 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Забавление]]></category>
		<category><![CDATA[От България]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[водеща световна сила]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[космос]]></category>
		<category><![CDATA[Ново]]></category>
		<category><![CDATA[светли сили]]></category>
		<category><![CDATA[светлина]]></category>
		<category><![CDATA[смях]]></category>
		<category><![CDATA[тунел]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=19682</guid>

					<description><![CDATA[<p>България отвръща на удара 2024г. Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/zabavlenie/ot-balgarija/balgarija-izrigva-do-kosmosa-shte-sme-vod/19682/">България изригва до космоса! Ще сме водеща световна сила през следващите 10 години!</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-13993" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2018/02/Bulgaria-cosmos.jpg" alt="България изригва до космоса! Ще сме водеща световна сила през следващите 10 години!" width="640" height="483" /></p>
<h3>България отвръща на удара</h3>
<p>2024г.<br />
Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.<br />
Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има!</p>
<p><strong>Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона!</strong></p>
<p>Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.<br />
„Румене, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”<br />
Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърждение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.<br />
Така де, толкова злато не се намира всеки ден.</p>
<p>Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.</p>
<p>Редица основни играчи в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.<br />
Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.<br />
А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.</p>
<p>2025 г.<br />
България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики&#8230;. Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.<br />
Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си.<br />
Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.</p>
<p>„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.</p>
<p>2026г.<br />
Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.</p>
<p>България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което&#8230; Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.<br />
Сменен е и химна – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.</p>
<p>Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.</p>
<p>Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.</p>
<p>2027 г.<br />
Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.</p>
<p>Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.</p>
<p>България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите &#8211; да спира увеличаващите се вълни от имигранти.</p>
<p>Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.</p>
<p>Потомците на Балдуин Фландърски ( и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.</p>
<p>2028 г.<br />
Вестник „Капитал” купува &#8222;Файненшъл таймс&#8220;, добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.</p>
<p>Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.</p>
<p>Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”</p>
<p>В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.</p>
<p>2029 г.<br />
„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да представя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.</p>
<p>След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.</p>
<p>Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.<br />
Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”.</p>
<p>На границата са заловени първите американски и японски емигранти.</p>
<p>2030 г.<br />
Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че &#8222;Ако вие не&#8230;.&#8220;, ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.</p>
<p>Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден в Плевен, или само коренът му е български.</p>
<p>Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.</p>
<p>България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.</p>
<p>/С редакции на години и текст/</p>
<p>Автор: Вилислав Георгиев</p>
<p>Източник: <a href="http://timurcommandos.blogspot.bg/2009/09/blog-post_13.html" target="_blank" rel="noopener noreferrer">Тимур и неговите командоси</a></p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/zabavlenie/ot-balgarija/balgarija-izrigva-do-kosmosa-shte-sme-vod/19682/">България изригва до космоса! Ще сме водеща световна сила през следващите 10 години!</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/zabavlenie/ot-balgarija/balgarija-izrigva-do-kosmosa-shte-sme-vod/19682/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Японци намериха златна руда и ще извличат злато за 720 млн. долара на 180 км от София</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/japonci-nameriha-zlatna-ruda-i-shte-izvli/18886/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/japonci-nameriha-zlatna-ruda-i-shte-izvli/18886/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 09 Dec 2019 15:18:58 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[Бизнес, пари, работа, предприемачество]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[180 км]]></category>
		<category><![CDATA[720 млн. долара]]></category>
		<category><![CDATA[Бор]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[руда]]></category>
		<category><![CDATA[София]]></category>
		<category><![CDATA[Сърбия]]></category>
		<category><![CDATA[япония]]></category>
		<category><![CDATA[японци]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=18886</guid>

					<description><![CDATA[<p>Преди пет години на базата на договор, подписан между Сърбия и Япония, започна проект на стойност 5 млн. долара, чиято цел беше изследване на района След 5-годишни проучвания Институтът за рударство и металургия (ИРМ) в сръбския град Бор и японският университет „Акита“ постигнаха невероятни резултати, информира Блиц. На площ от 10 000 квадратни километра, с [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/japonci-nameriha-zlatna-ruda-i-shte-izvli/18886/">Японци намериха златна руда и ще извличат злато за 720 млн. долара на 180 км от София</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/12/rudnik-zlato-med-sr-e1575903912925.jpg"><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-18887" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/12/rudnik-zlato-med-sr-e1575903912925.jpg" alt="Японци намериха златна руда и ще извличат злато за 720 млн. долара на 180 км от София" width="712" height="447" /></a> <em>Преди пет години на базата на договор, подписан между Сърбия и Япония, започна проект на стойност 5 млн. долара, чиято цел беше изследване на района</em></p>
<p><strong>След 5-годишни проучвания Институтът за рударство и металургия (ИРМ) в сръбския град Бор и японският университет „Акита“ постигнаха невероятни резултати, информира<a href="https://blitz.bg/ikonomika/yapontsi-namerikha-zlato-za-720-mln-dolara-na-180-km-ot-sofiya_news713638.html" target="_blank" rel="noopener noreferrer"> Блиц</a>.<br />
</strong></p>
<p>На площ от 10 000 квадратни километра, с помощта на два японски сателита, е открито голямо количество руда между Бор, Майданпек, Дунав и Тимок. Ако се използва най-добрата технология, от там могат да се извлекат около 90 000 тона мед и близо 4 тона злато – струващи над 720 млн. долара.</p>
<p>Преди пет години на базата на договор, подписан между Сърбия и Япония, започна проект на стойност 5 млн. долара, чиято цел беше изследване на района за целите на добива на метали.</p>
<p>С помощта на два сателита беше открито, че над 720 млн. долара са „заровени“ в минните залежи, обяснява д-р Миле Бугарин, цитиран от македонския „Вечер“. Т</p>
<p>Той посочва, че следващата фаза трябва да бъде избор на най-добрата технология, което след укрепване на землището би трябвало да извлече мед, злато и определено количество сребро. Сръбски експерти за изпратени в Япония на обучение, а на института са отпуснати 1,5 млн. долара за участие в проекта.</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/japonci-nameriha-zlatna-ruda-i-shte-izvli/18886/">Японци намериха златна руда и ще извличат злато за 720 млн. долара на 180 км от София</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/biznes-pari-rabota-predpriemachestvo/japonci-nameriha-zlatna-ruda-i-shte-izvli/18886/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Имането на Левски открито край Ловеч. Беден кожар го изравя и предава, без да открадне и една монета</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/kultura/imaneto-na-levski-otkrito-kraj-lovech-b/18279/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/kultura/imaneto-na-levski-otkrito-kraj-lovech-b/18279/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 18 Jul 2019 21:57:03 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Култура]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[имане]]></category>
		<category><![CDATA[Левски]]></category>
		<category><![CDATA[Ловеч]]></category>
		<category><![CDATA[монети]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=18279</guid>

					<description><![CDATA[<p>10 ноември е щастлив ден и за поп Кръстьо. На тази дата, но през 1973 г., в Ловеч е изровена една торба злато, която според местния историк Иван Лалев оневинява попа за предателството на Васил Левски. На този ден един отруден човечец намира 1364 монети с общо тегло 3,95 кг, от които не взема нито [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/kultura/imaneto-na-levski-otkrito-kraj-lovech-b/18279/">Имането на Левски открито край Ловеч. Беден кожар го изравя и предава, без да открадне и една монета</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<h6><em><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane.jpg"><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone size-full wp-image-18282" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane.jpg" alt="Имането на Левски открито край Ловеч. Беден кожар го изравя и предава, без да открадне и една монета" width="1210" height="685" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane.jpg 1210w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane-300x170.jpg 300w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane-768x435.jpg 768w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane-1024x580.jpg 1024w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane-742x420.jpg 742w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane-640x362.jpg 640w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/07/Levski-imane-681x386.jpg 681w" sizes="auto, (max-width: 1210px) 100vw, 1210px" /></a>10 ноември е щастлив ден и за поп Кръстьо. На тази дата, но през 1973 г., в Ловеч е изровена една торба злато, която според местния историк Иван Лалев оневинява попа за предателството на Васил Левски.</em></h6>
<p>На този ден един отруден човечец намира 1364 монети с общо тегло 3,95 кг, от които не взема нито една. Животът му си продължава тихо и през октомври 2011 г. Радой Христов Добрев умира на 81 г. В Ловеч се говори, че отишъл в рая, понеже не се полакомил за златото.</p>
<p>В дъждовното ноемврийско утро 43-годишният Радой, работник в кожарската фабрика &#8222;Велур&#8220;, копае за основи на нова къща. Получил е право на строеж на ул. &#8222;Марин Поплуканов&#8220; 17 точно срещу музея &#8222;Васил Левски&#8220; във възрожденския квартал Вароша и е съборил старата постройка там. Внезапно в лопатата му се заплели полуизгнили кожени дисаги.</p>
<p>Дръпнал рязко и от тях се посипали жълтици</p>
<p>Съседи после разказвали, че чули виковете на Радой, който хукнал при главния архитект на Ловеч Матей Герджиков. Онзи го успокоил, двамата сипали монетите в леген и ги измили на дворната чешма. После Радой се обадил в участъка. Милиционерите, разбира се, иззели монетите и съставили протокол.</p>
<p>Етнографът Миладинка Макавеева излага друга версия за онази дъждовна неделя. Според нея Радка и Радой Добреви дошли по обед в музея и съобщили, че, като копаели основите, намерили 3 ръждиви капсули с жълтици. Тогава Макавеева правела със свои колеги експозиция в Драсовата къща.</p>
<p>&#8222;Ние бяхме първите, които видяхме пръснатите монети</p>
<p>и съобщихме на директора на музея Емил Найденов и на МВР. Находката събрахме в една бакърена тенджера и я пренесохме в канцеларията на музея. Аз ги изчистих и броих до 100, но не можах да продължа пред блясъка на златото&#8220;, пише Макавеева в книгата &#8222;Нови искри от старо огнище&#8220;.</p>
<p>&#8222;Като се разчу за златото, шефът ни извика с фотографа Радослав Димитров и нареди да вървим да търсим Радой&#8220;, разказва ловешкият журналист Кольо Станчевски. Навремето той единствен описва случая с находката в окръжния вестник &#8222;Заря на комунизма&#8220;. Първо отиват във фабриката, където Радой работел от 20 години. На портала им казали: &#8222;А-а-а, Радой Златния ли търсите &#8211; не е тук.&#8220; Тогава Станчевски и фотографът отиват в милицията да снимат жълтиците.</p>
<p>&#8222;За пръв и за последен път в живота си видях злато накуп. Бяха го сложили върху кадифен плат на някакво бюро. Монетите не бяха патинирани, а блестяха чисти и мамещи&#8220;, разказва журналистът. Дежурният офицер разказал, че Радой се помолил да му дадат поне три жълтици &#8211; по една за него, жена му и дъщерята.</p>
<p>&#8222;Ми ти защо не си взе бе, човек&#8220;,</p>
<p>попитал го офицерът и му отказал, защото монетите вече били описани и заведени под номера.</p>
<p>Градът бръмнал като разжужан кошер. Едни викали &#8222;браво&#8220;, но за повечето Радой бил глупак, загубеняк, че и циничен прякор му лепнали.</p>
<p>&#8222;Отидохме на строежа да го снимаме. Викнах и се появи едно огромно женище. Кого търсите бе, сопнато ни попита. Рекох , Радой търсим да го снимаме, че е честен човек. Пък тя ми отвърна: То целият град разбра, че е глупав. Айде сега го снимайте, та да видят, че е и грозен&#8220;, разказва Станчевски, смеейки се. Той описва Радой като нисък, слаб и съсухрен човек. Жена му Рада била негов антипод &#8211;</p>
<p>стърчала две глави над него</p>
<p>и съседи се глумели, че го носи под мишница. От 1364-те златни монети най-много са били турските махмудии. Имало и ценни римски монети от времето на императорите Теодосий и Хонорий от IV век, венециански, фламандски и австрийски монети.</p>
<p>&#8222;Последната емисия обаче е от 1867 г., което ми дава основание да разгърна една теза&#8220;, казва Иван Лалев, директор на музея в Ловеч.</p>
<p>В структурата на Вътрешната революционна организация, изградена от Васил Левски, една от водещите фигури е Марин Поплуканов. А родовата му къща е била близо до мястото, където са открити жълтиците. &#8222;Тези пари са на ВРО. За тях идва Левски и оттогава насетне те се търсят в Ловеч&#8220;, казва Лалев.</p>
<p>Според историка убийството на чирака на чорбаджи Денчо Халачев на 14 август 1872 г. води до обиски на къщи</p>
<p>и някои революционери напускат града. Месец и половина по-късно са арестувани Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. След 14 дни ги пращат в София, а после са заточени в Диарбекир. Според Лалев се знаело от различни документи, че парите от другите комитети са носени в Ловеч. Левски се разпореждал с тях, но съхранението им било поверено на Марин Поплуканов.</p>
<p>Поп Лукан, баща на Марин, е знаел, че има комитетски пари и по всяка вероятност двамата са се разбрали да бъдат скрити, т.е. заровени. При повторното завземане на Ловеч от Реуф паша на 15 юли 1877 г. обаче са изклани около 2000 ловчалии, между които и поп Лукан. И той отнесъл в гроба си тайната къде е скрито златото, смята Лалев.</p>
<p>След Освобождението ловчалии започнали да питат какво е станало с парите им &#8211; притежавали бележки, че са давали за делото. Поп Кръстьо се оправдавал, че у него имало 500 жълтици и ги дал на Левски. Останалото държал Марин Поплуканов. Семейството на поп Лукан пък</p>
<p>обяснявало, че няма никакви пари,</p>
<p>разказва Лалев.</p>
<p>Това хвърлило съмнение върху поп Кръстьо, че като касиер на комитета е присвоил златото, смята Лалев. За да се оневини, попът пратил дописка до влиятелния в. &#8222;Марица&#8220; в Пловдив. Но допуснал грешката заедно с нея да прати и касовата книга, в която били вписвани всички дарения. Те обаче не стигнали до вестника, защото по това време Марин Поплуканов е бил областен управител и разпоредил кореспонденцията на поп Кръстьо да минава през него. Писмото и книгата вероятно са унищожени, предполага Иван Лалев. Така поп Кръстьо изпаднал в невъзможност да докаже правотата си. &#8222;След това нещастно стечение на обстоятелствата и ред недоразумения той става изкупителна жертва&#8220;, убеден е историкът.</p>
<p>Щом Радой вади златото, из Ловеч тръгват слухове. Иманяри плащали на жителите на Вароша само и само да ги пуснат в дворовете да търсят още богатства с металотърсачи. Така и не открили нищо. Според градската мълва след години Радой отишъл при врачката в с. Славщица. С влизането му тя</p>
<p>казала, че се е оттървал от голяма зло</p>
<p>Намерените от него жълтици били прокълнати и ако ги бил задържал, щели да затрият семейството му.</p>
<p>&#8222;Велур&#8220; награждава Радой със 100 лв., а след месец държавата му връчва орден &#8222;За гражданска доблест&#8220;. Общината пък включила строежа на къщата му сред паметниците на културата и на практика я построила. Това били облагите на откривателя на съкровището.</p>
<p>Златните монети се съхраняват в трезора на БНБ в София. Лалев обяснява, че е спокоен &#8211; те са защитени от посегателство. Музеят в Ловеч плаща годишна такса за пазенето им, тъй като в него няма условия за съхранение на 4 килограма злато.</p>
<p><em>Източник: <a href="https://www.168chasa.bg/article/1825252" target="_blank" rel="noopener noreferrer">168 Часа</a></em></p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/kultura/imaneto-na-levski-otkrito-kraj-lovech-b/18279/">Имането на Левски открито край Ловеч. Беден кожар го изравя и предава, без да открадне и една монета</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/kultura/imaneto-na-levski-otkrito-kraj-lovech-b/18279/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>ГОРДОСТ! Катрин Тасева спечели злато в Израел, грациите ни си тръгват с осем медала</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-katrin-taseva-specheli-zlato-v/17952/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-katrin-taseva-specheli-zlato-v/17952/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 30 May 2019 11:43:31 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Спорт]]></category>
		<category><![CDATA[гимнастички]]></category>
		<category><![CDATA[грации]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[Израел]]></category>
		<category><![CDATA[Катрин Тасева]]></category>
		<category><![CDATA[медали]]></category>
		<category><![CDATA[художествена гимнастика]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=17952</guid>

					<description><![CDATA[<p>Българските гимнастички се бребориха и ни зарадваха с осем медала от Гран При и последващия международен турнир по художествена гимнастика в израелския град Холон, пише OFFnews. Катрин Тасева спечели златния медал на бухалки, не оставяйки никакви шансове на съперничките си и с невероятните 22.750 точки заслужи първото място. Другата ни представителка в този финал Невяна [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-katrin-taseva-specheli-zlato-v/17952/">ГОРДОСТ! Катрин Тасева спечели злато в Израел, грациите ни си тръгват с осем медала</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/05/Katrin-Taseva-gracii.jpg"><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone wp-image-17953 size-full" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/05/Katrin-Taseva-gracii.jpg" alt="ГОРДОСТ! Катрин Тасева спечели злато в Израел, грациите ни си тръгват с осем медала" width="933" height="493" /></a> Българските гимнастички се бребориха и ни зарадваха с осем медала от Гран При и последващия международен турнир по художествена гимнастика в израелския град Холон, пише OFFnews.</p>
<p>Катрин Тасева спечели златния медал на бухалки, не оставяйки никакви шансове на съперничките си и с невероятните 22.750 точки заслужи първото място.</p>
<p>Другата ни представителка в този финал Невяна Владинова изпусна бухалка и се нареди на шеста позиция с оценка от 19.850 точки.</p>
<p>Тасева завоюва още един медал, този път във финала на обръч. В него тя отново изигра силно съчетание и оценката от 20.950 ѝ отреди третото място в крайното класиране.</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-katrin-taseva-specheli-zlato-v/17952/">ГОРДОСТ! Катрин Тасева спечели злато в Израел, грациите ни си тръгват с осем медала</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-katrin-taseva-specheli-zlato-v/17952/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>ГОРДОСТ! Биляна Дудова зарадва България със злато от Букурещ!</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-biljana-dudova-zaradva-balgar/17452/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-biljana-dudova-zaradva-balgar/17452/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 11 Apr 2019 21:59:42 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[Спорт]]></category>
		<category><![CDATA[Биляна Дудова]]></category>
		<category><![CDATA[борба]]></category>
		<category><![CDATA[Букурещ]]></category>
		<category><![CDATA[златен медал]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=17452</guid>

					<description><![CDATA[<p>България може да се похвали с първия си златен медал от провеждащото се Европейско първенство по борба за мъже и жени, съобщава boec.bg. В Букурещ, Биляна победи на финала в кат. до 59 кг. представителката на Русия – Светлана Липатова. 21-годишната националка срещна сериозна съпротива от рускинята, но благодарение на страхотната си игра в защита [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-biljana-dudova-zaradva-balgar/17452/">ГОРДОСТ! Биляна Дудова зарадва България със злато от Букурещ!</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-zlato-borba19.jpg"><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone wp-image-17454" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-zlato-borba19.jpg" alt="ГОРДОСТ! Биляна Дудова зарадва България със злато от Букурещ!" width="639" height="469" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-zlato-borba19.jpg 607w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-zlato-borba19-300x220.jpg 300w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-zlato-borba19-573x420.jpg 573w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-zlato-borba19-80x60.jpg 80w" sizes="auto, (max-width: 639px) 100vw, 639px" /></a>България може да се похвали с първия си златен медал от провеждащото се Европейско първенство по борба за мъже и жени, съобщава boec.bg.</p>
<p><strong>В Букурещ, Биляна победи на финала в кат. до 59 кг. представителката на Русия – Светлана Липатова. 21-годишната националка срещна сериозна съпротива от рускинята, но благодарение на страхотната си игра в защита стигна до победата.</strong></p>
<p>Родената във Враца Дудова спечели и двата периода, не позволявайки на противничката си да запише нито една точка за всичките 6 минути.</p>
<p><strong><a href="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-tepih-borba.jpg"><img loading="lazy" decoding="async" class="alignnone wp-image-17453" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-tepih-borba.jpg" alt="ГОРДОСТ! Биляна Дудова зарадва България със злато от Букурещ!" width="640" height="360" srcset="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-tepih-borba.jpg 768w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-tepih-borba-300x169.jpg 300w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-tepih-borba-747x420.jpg 747w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-tepih-borba-640x360.jpg 640w, https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/04/Bilqna-Dudova-tepih-borba-681x383.jpg 681w" sizes="auto, (max-width: 640px) 100vw, 640px" /></a>Малко преди Биляна да стъпи на тепиха, Евелина Николова донесе втори сребърен медал на сметката на България.</strong></p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-biljana-dudova-zaradva-balgar/17452/">ГОРДОСТ! Биляна Дудова зарадва България със злато от Букурещ!</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/sport/gordost-biljana-dudova-zaradva-balgar/17452/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>ШОК! Крумовград: Дънди копае злато за $10 млрд.! За българите – 2%, плюс отровите във въздуха и земята</title>
		<link>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/shok-krumovgrad-dandi-kopae-zlato-za-10-m/17123/</link>
					<comments>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/shok-krumovgrad-dandi-kopae-zlato-za-10-m/17123/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[Опознай България]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 28 Mar 2019 16:14:34 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Featured]]></category>
		<category><![CDATA[Бизнес, пари, работа, предприемачество]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[$10 млрд]]></category>
		<category><![CDATA[2]]></category>
		<category><![CDATA[долара]]></category>
		<category><![CDATA[Дънди]]></category>
		<category><![CDATA[злато]]></category>
		<category><![CDATA[Крумовград]]></category>
		<category><![CDATA[находище]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://opoznaybulgaria.com/?p=17123</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#8222;Злато гази &#8211; беден ходи!&#8220; Първо злато от ново находище доби България! Отново само 2% от него ще е за държавата. Останалото – за концесионера, щедро дарено&#8230;познайте от кой? След години усилена работа и сътрудничество с местните заинтересовани страни, отбелязахме ключово постижение за компанията, а именно, че произведохме първия златен концентрат в Крумовград”. Това заяви [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/shok-krumovgrad-dandi-kopae-zlato-za-10-m/17123/">ШОК! Крумовград: Дънди копае злато за $10 млрд.! За българите – 2%, плюс отровите във въздуха и земята</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<figure id="attachment_17124" aria-describedby="caption-attachment-17124" style="width: 657px" class="wp-caption alignnone"><img loading="lazy" decoding="async" class="wp-image-17124 size-full" src="https://opoznaybulgaria.com/wp-content/uploads/2019/03/Krumovgrad-zlato-e1553789311617.png" alt="ШОК! Крумовград: Дънди копае злато за  млрд.! За българите – 2%, плюс отровите във въздуха и земята" width="657" height="403" /><figcaption id="caption-attachment-17124" class="wp-caption-text">Добиха първото злато от рудника в Крумовград</figcaption></figure>
<p><strong><em>&#8222;Злато гази &#8211; беден ходи!&#8220; Първо злато от ново находище доби България! Отново само 2% от него ще е за държавата. Останалото – за концесионера, щедро дарено&#8230;познайте от кой?</em></strong><br />
<em>След години усилена работа и сътрудничество с местните заинтересовани страни, отбелязахме ключово постижение за компанията, а именно, че произведохме първия златен концентрат в Крумовград”.</em><br />
<em>Това заяви Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс”.</em></p>
<p>По думите му, след приключване на предварителните пускови дейности на обогатителната фабрика, са преработени 650 тона руда през технологичните стъпки на трошене, смилане и основна флотация, с производителност около 100 тона на час. Произведен е и първият концентрат от находище „Ада тепе“.</p>
<p>„През следващите седмици ще насочим усилията си към увеличаване и оптимизиране на производството на обогатителната фабрика, така че да постигнем проектния й капацитет от 105 тона руда на час и планираното извличане на 85% злато”, уточнява Рик Хаус.</p>
<p>От компанията съобщават, че прогнозните нива на капиталовите разходи се запазват на ниво от 164 до 166 милиона щ.д. спрямо първоначалния разчет за 178 милиона щ.д. Към 28 февруари, 2019 г. са постигнати 97% изпълнение на строителните работи за рудника в Крумовград, при 147 милиона щ.д. инвестиционни разходи.</p>
<p>Планираното златно съдържание в концентрата от Крумовград е между 55 000 и 75 000 унции през 2019 г.<br />
<strong>   Това е на стойност около 10 милиарда долара.</strong></p>
<p>Сайтът <strong><em>Eпицентър.бг</em></strong> припомня, че през 2005 г. започват първите разкрития на следите от стария златодобив, откривани по склоновете на върха, с финансовата подкрепа на крумовградското дружество, което е дъщерно на Дънди Прешъс Металс Инк. – Канада. Резултатите от това партньорство показват, че златодобив на върха е имало още в средата на ІІ хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя.<br />
Днес част от находките са изложени в Регионалния исторически музей Кърджали. Откритията през последните десетилетия показват, че Източно-балканското пространство е било значим кръстопът и източник на благородни метали и през бронзовата епоха.</p>
<p>Осигурявайки финансирането на спасителните археологически проучвания на Ада тепе „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация и осигури възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш. Множеството събрани досега данни, над 20 тона керамика, показват колко тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.</p>
<p>Партньорството между „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), показва пътищата, по които минен бизнес и наука могат да вървят заедно и да си сътрудничат.<br />
За България проектът Ада тепе е водещ и новаторски в реализирането на проучвания в областта на минната археология и тяхното социализиране и популяризиране на археологията.</p>
<h6>  Изброени накратко ползите са:</h6>
<p>– Съществен принос за развитието на съвременната българска археологическа наука, вкл. развитие на иновативно за нашата страна направление – минна археология;<br />
– Съществен принос за изграждането в български условия на специалисти, компетентни в модерно, интердисциплинарно научно направление;<br />
– Популяризиране на България с новаторски проекти в сферата на опазването и съхраняването на културно-исторически ценности в хармония с производство;<br />
– Популяризиране работата на българските специалисти и развиване на българската наука и в международен план.<br />
Всички изброени ползи произлизат от зрялото разбиране за диалог, за търсене на възможности за развитие, за намиране и реализиране на партньорство в полза на обществото.<br />
Никой обаче не коментира въпроса със замърсяването. За нас в крайна сметка, остават цианидите да ги пазим стотици години после…</p>
<p>Материалът <a href="https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/shok-krumovgrad-dandi-kopae-zlato-za-10-m/17123/">ШОК! Крумовград: Дънди копае злато за $10 млрд.! За българите – 2%, плюс отровите във въздуха и земята</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://opoznaybulgaria.com">Опознай България</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://opoznaybulgaria.com/obshtestvo/shok-krumovgrad-dandi-kopae-zlato-za-10-m/17123/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
