Начало Общество Бизнес, пари, работа, предприемачество ШОК! Крумовград: Дънди копае злато за $10 млрд.! За българите – 2%,...

ШОК! Крумовград: Дънди копае злато за $10 млрд.! За българите – 2%, плюс отровите във въздуха и земята

ШОК! Крумовград: Дънди копае злато за  млрд.! За българите – 2%, плюс отровите във въздуха и земята
Добиха първото злато от рудника в Крумовград

„Злато гази – беден ходи!“ Първо злато от ново находище доби България! Отново само 2% от него ще е за държавата. Останалото – за концесионера, щедро дарено…познайте от кой?
След години усилена работа и сътрудничество с местните заинтересовани страни, отбелязахме ключово постижение за компанията, а именно, че произведохме първия златен концентрат в Крумовград”.
Това заяви Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс”.

По думите му, след приключване на предварителните пускови дейности на обогатителната фабрика, са преработени 650 тона руда през технологичните стъпки на трошене, смилане и основна флотация, с производителност около 100 тона на час. Произведен е и първият концентрат от находище „Ада тепе“.

„През следващите седмици ще насочим усилията си към увеличаване и оптимизиране на производството на обогатителната фабрика, така че да постигнем проектния й капацитет от 105 тона руда на час и планираното извличане на 85% злато”, уточнява Рик Хаус.

От компанията съобщават, че прогнозните нива на капиталовите разходи се запазват на ниво от 164 до 166 милиона щ.д. спрямо първоначалния разчет за 178 милиона щ.д. Към 28 февруари, 2019 г. са постигнати 97% изпълнение на строителните работи за рудника в Крумовград, при 147 милиона щ.д. инвестиционни разходи.

Планираното златно съдържание в концентрата от Крумовград е между 55 000 и 75 000 унции през 2019 г.
   Това е на стойност около 10 милиарда долара.

Сайтът Eпицентър.бг припомня, че през 2005 г. започват първите разкрития на следите от стария златодобив, откривани по склоновете на върха, с финансовата подкрепа на крумовградското дружество, което е дъщерно на Дънди Прешъс Металс Инк. – Канада. Резултатите от това партньорство показват, че златодобив на върха е имало още в средата на ІІ хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя.
Днес част от находките са изложени в Регионалния исторически музей Кърджали. Откритията през последните десетилетия показват, че Източно-балканското пространство е било значим кръстопът и източник на благородни метали и през бронзовата епоха.

Осигурявайки финансирането на спасителните археологически проучвания на Ада тепе „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация и осигури възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш. Множеството събрани досега данни, над 20 тона керамика, показват колко тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.

Партньорството между „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), показва пътищата, по които минен бизнес и наука могат да вървят заедно и да си сътрудничат.
За България проектът Ада тепе е водещ и новаторски в реализирането на проучвания в областта на минната археология и тяхното социализиране и популяризиране на археологията.

  Изброени накратко ползите са:

– Съществен принос за развитието на съвременната българска археологическа наука, вкл. развитие на иновативно за нашата страна направление – минна археология;
– Съществен принос за изграждането в български условия на специалисти, компетентни в модерно, интердисциплинарно научно направление;
– Популяризиране на България с новаторски проекти в сферата на опазването и съхраняването на културно-исторически ценности в хармония с производство;
– Популяризиране работата на българските специалисти и развиване на българската наука и в международен план.
Всички изброени ползи произлизат от зрялото разбиране за диалог, за търсене на възможности за развитие, за намиране и реализиране на партньорство в полза на обществото.
Никой обаче не коментира въпроса със замърсяването. За нас в крайна сметка, остават цианидите да ги пазим стотици години после…

ПУБЛИКУВАЙ ОТГОВОР