Източник: Russia Beyond

Ще ви заведем в един древен братовчед на нашата родина, за който малцина са чували.

Славянска страна в южната част на Балканите, известна със своите плажове, рози и ски курорти. Това вероятно е първото нещо, за което се сещат чужденците, когато чуят името „България“.

Но коя е другата България – тази в сърцето на Русия?

Всъщност днешна България си има един по-малко известен братовчед, скрит в хинтерландите на Република Татарстан: Болгар. Въпреки че може би е по-малко известен, Болгар има също толкова прословута история, която го превръща в един от най-древните градове в Русия.

Много преди да се появят монголите и хуните евразийската степ се владее от друга голяма тюркска империя – тази на прабългарите, чиято държава се намира около Азовско море (съвременна Русия и Украйна). Умели както в създаването на държави, така и във военното изкуство, те строят масивни каменни крепости където и да стъпят. Под легендарното управление на хан Кубрат Прабългарска империя обхваща голяма част от Черноморското крайбрежие.

След смъртта на Кубрат обаче петимата му синове решават да разделят пътищата си, като всеки от тях тръгва в различна посока, за да създаде своя собствена държава. Най-голям успех имат Аспарух, който основава днешна България, и Котраг, който поема на север по Волга.

Ренесанс по Волга

В крайна сметка българите на Котраг се заселват на брега на река Волга и сформират великия град Болгар, истински евразийски метрополис. След няколко стълкновения със съседите си волжките българи създават огромна империя в сърцето на Русия.

През 922 г. владетелят Айдай хан въвежда исляма и инвестира в изграждането на медреси (ислямски училища) и джамии. Същевременно неговата държава се превръща в главен посредник по Пътя на коприната. Надгробните плочи свидетелстват за голям еврейски и арменски окръг, а пътници като Ибн Фадлан приветстват сериозното отношение на владетеля към образованието. Болгар се превръща в център на ислямската цивилизация в Източна Европа.

Дълго след хуните, монголите и руснаците Болгар продължава да е важен обект в Русия. Сгушени в спокойния завой на река Волга, останките на града включват каменни църкви, джамии и гробници, които свидетелстват за силна държава, опитна в строителството.

Голямото Минаре и руините на Катедралната джамия, XIV век .; в далечината се вижда и църква „Успенская“ , XVIII век

Тези останки от Волжка България са смятани за корена на всички мюсюлмани, живеещи днес около Волга, особено татарите и башкирите. Веднъж годишно те посещават Болгар за религиозно поклонение, известно като „малкия хадж“. И до днес мнозина татари определят произхода си като български.

Национална значимост

Болгар не е просто регионален паметник. Той е официален обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, признат за неразделна част от историята на цялата руска нация. Всъщност Болгар е първият защитен паметник на културното наследство в цяла Русия.

През юли 1722 г. Петър Велики лично заповядва на губернатора на Тартастан да ремонтира обекта:

„Г-н Губернатор! По време на престоя ни в Болгар видяхме, че древните болгарски камбани са разрушени и трябва да бъдат възстановени. Поради тази причина изпратете там дванадесет или петнадесет майстори“.

Ставам дума за това, че Болгар е там преди Зимния дворец, Кремъл или Новгород да съществуват. Той е дом на тайнствена цивилизация, която някога е доминирала Източна Европа.

Така че следващия път, когато посетите Русия, не забравяйте да обиколите Татарстан и да откриете другата България, която е много по-важна, отколкото всички ние си мислим.

Какво да разгледате в Болгар

Бялата джамия в Болгар

Най-добрият начин да стигнете до Болгар е от Казан. Кораби на подводни крила ежедневно пътуват дотам по живописната Волга. Историческият район се намира по протежение на Волга, с малко пристанище и археологически музей.

Повечето от руините, останали в Болгар, са от периода, в който е бил столица на Златната орда. Мястото е обсипано с мавзолеи, дворци, джамии и православни църкви. Не забравяйте да посетите Катедралната джамия, Черната палата и Източния Мавзолей, 700-годишната гробница на болгарското благородничество. Задължително вижте и останките от огромния дворец на хана и кладенеца на Габдракман, чийто води се смятат за лечебни.

По-новите сгради на Болгар са не по-малко впечатляващи. Мемориалният комплекс, храмът на приемането на исляма, пази най-големия печатен Коран в света (книгата тежи 500 килограма!). Масивната бяла джамия е копие на своя древен предшественик, разрушен през XV век. Обширният комплекс е истински диамант на татарската архитектура.

А ако искате да опитате вкусно татарско ястие, обектът разполага с ресторантите „Зулейка“, „Чингис хан“ и татарския McDonalds: „Тубетей“. Наблизо има и няколко хотела.

Материалът Непознатата България: Болгар пази богата история в сърцето на Русия е публикуван за пръв път на Опознай България.

Основан е през Х век от св. Иван Рилски, преживял няколко пожара, набези и опустошавания, уважаван от наши и чужди поклонници, включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник на световното културно наследство.

Рилският манастир един от най-посещаваните в България.
На 19 октомври Българската православна църква чества денят на свети Иван Рилски.

За да се насладите красотата му – трябва да го посетите. Вижте видео за това свято място с автор Кирил Желев-Чиро.

Материалът Най-големият Български манастир. ВИДЕО е публикуван за пръв път на Опознай България.

В германски град Потсдам (35 км от Берлин) си намира истинско руско село Александровка (Russische Kolonie Alexandrowka). То е построено през 1826 г. за последните солисти на руския военен хор, които остават да живеят там след войната с Наполеон. И това е прелюбопитна история. Ето каква е тя.

В началото на XIX в. Потсдам е кралската резиденция на Прусия (държава, която на практика престава да съществува след Първата световна война): центърът ѝ е дворецът Сан Суси, а в околностите ѝ са разположени военни казарми.

Колаж на портрет на Вилхелм III с двореца Сан Суси

През 1802 г. крал Фридрих Вилхелм III се запознава с руския император Александър I на военни учения, а това запознанство прераства впоследствие в приятелство. Докато двамата управляват страните си, те провеждат над 30 официални срещи и на практика стават роднини (дъщерята на Фридрих, Шарлот, се омъжва за Николай I), а в чест на Александър е кръстен един от централните площади на Берлин, Алехандерплац, на който сега се намира телевизионната кула. През 1805 г. Александър пристига в Потсдам, за да посети гробницата на Фридрих Велики, и там монарсите се заклеват да бъдат рамо до рамо в борбата за мир в Европа.

По това време във Франция на власт идва Наполеон и през 1806 г. неговите войски завземат Потсдам и Берлин. Александър I праща на помощ на Прусия своя армия, но тя претърпява поражение в битката при Фридланд (съвременната Калининградска област) и Руската империя е принудена да подпише с Наполеон Тилзитския мирен договор, според който Прусия губи почти половината от земите си.

част от картина на Николай Хосе

По-нататъшните планове на Наполеон обхващат и руските територии и през 1812 г. той започва настъплението. За целта решава да подсили армията си с пруски корпус от 20 хил. войници. Още при първите военни действия в плен на прусаците попадат руснаци, от които е сформиран военен хор за подкрепа на бойния дух на армията.

Не минава и година и Русия и Прусия сключват военен съюз. През 1813 г. пруският корпус на Наполеон минава на страната на Русия, а руските войници от пленници стават съюзници. Заедно те стигат до Париж, а през 1815-а, след окончателната победа над Наполеон се връщат в Потсдам и минават под командването на пруския гарнизон. В хора участват 21 души, а много от тях в края на войната вече са се сдобили със семейства. В Потсдам те получават заплата и продължават да изнасят концерти на празници и в кралския двор.

През 1825 г. Александър I умира и в Потсдам е обявен тридневен държавен траур. В памет на руския си приятел пруският крал заповядва в града да бъде построено руско село за руските хористи и то да бъде наречено в чест на императора Александровка. По това време само 12 от хористите са живи.

Така през 1826-1827 г. в Потсдам се появява руска колония. В нея има 12 едноетажни и двуетажни къщи с участъци край тях, двуетажна къща за отговорника на селото, дом към църквата (където живее императорският лакей Кондратий Тарновски (той отговаря за подредбата на руската чайна при кралски визити), православен храм „Александър Невски“, а край селото има овощни градини. Семействата се заселват в нови, напълно обзаведени домове, а всеки новоселец получава и крава. Едноетажните къщи са за редовите военнослужещи, а двуетажните – за офицерите. Къщите и земята се предават само по наследство, забранено е да се продават.

По замисъла на архитекта Петер Йозеф Ленне, ако селото се гледа от високо, двете главни улици трябва да образуват Андреевския кръст, напомняйки за покровителя на Русия Андрей Първозванни.

Дори по време на Втората световна война в Александровка продължават да действат правилата, установени от Фридрих. Вече след края ѝ – от 1945 до 1949-а – в тези къщи е настанен съветският военен гарнизон. Едва след обединението на Германия през 1990 г. е дадено разрешение земите на Александровка да бъдат регистрирани като частна собственост.

Живеещите в тези старинни дървени къщи невинаги се замислят за запазването на първоначалната архитектура и ги престрояват по свой вкус. В много домове е направено ново планиране, сложени са нови подове, а отвън се появяват самоделни пристройки: тераси и навеси.

През 1999 г. Александровка е включена в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО заедно с дворцово-парковия комплекс на Потсдам. При все това в селото продължават да живеят потомци на първите заселници. Последните жители напускат селото едва в края на 2001 г. и след това историческият облик на всички къщи е възстановен. Днес руското село е музеен комплекс, който е отворен за туристи от цял свят.

Материалът Като в приказка: Как край Берлин се появява истинско руско село? (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Резерват „Ропотамо“, който се простира по протежението на едноименната река може да послужи за корица на атласа за българска флора и фауна. Неслучайно резерватът е известен като „Българската Амазонка“. Сред гъстите гори, заблатените низини, по скалистите брегове и в самата река Ропотамо растат над 500 вида цъфтяци растения, в това число и изключително редките водни лилии. Резерватът може да се похвали и с няколкостотин различни видове билки и десетки видове дървета.

Сред цялото това зелено великолепие живеят сърни, елени и лисици, летят над 250 вида птици – пеликани, чапли, корморани и мн. др. В реката плуват едри водни костенурки – обикновени, шипобедрени и шипоопашати.

Резерват „Ропотамо“ се намира на 12 км на юг от Созопол, на 6 км на север от град Приморско и на 10 км на север от Китен. Това удивително с красотата си природно кътче предлага изключителната възможност да се срещнете с девствената дива природа на България.

Територията на резервата възлиза на 1000, 7 хектара. Коритото на река Ропотамо е широко и на места е изцяло осеяно с водни лилии – една прекрасна и спираща дъха гледка, която си заслужава да видите поне веднъж в живота. В продължение на няколко километра реката преминава през целия резерват, след което се влива в морето.

На туристите се предлага възможността да плават по реката с лодка и да заснемат уникални и причудливи скали като „Веселата скала“ или „Лъвската глава“, както и да зърнат множество красиви пещери, фиорди и дюни. В дюните, разположени на брега на река Ропотамо, са запазени изключително редки растения – морски пелин, пясъчни лилии, кокичета и див копър.

Територията на днешния резерват „Ропотамо“ била заселена от хора още през XI-X век пр. Христа. През последвалите стотици години тук живеели гърци, римляни, траки и славяни. Именно от тях са останали руините на крепостите „Вълчаново кале“ и „Бурхама“. По устието на реката могат да се видят древни пристани, каменни пещи, жертвени камъни и дори стените на храма „Света Параскева“.

Резерват „Ропотамо“ е знаменит със своята биологична уникалност, поради което през 1940 г. е обявен за защитена територия. Районът е дом на множество видове сладководни риби, различни земноводни, бозайници, птици. Ловът на територията на резервата е разрешен през есента и зимата.

Блатата и наводнените гори, образували се благодарение на речното течение, са се превърнали в прекрасно място за обитание на гнездящи птици, много от които са включени в Червената книга на България.

Мекият климат е идеален за пищната растителност, с която са обвити заливите на река Ропотамо. Много видове растения, които се срещат в резервата също са защитени.

В общата площ на „Ропотамо“ влизат още няколко зони: резерват „Аркутино“; остров „Свети Тома“, известен още като Змийският остров; резерват „Морски пелин“; резерват „Вельов вир“ (с друго име „Водни лилии“); блато Стамопуло. Особено внимание сред тях заслужава Змийският остров, покрай който задължително трябва да минете с лодка. Той е разположен в северната част на устието на река Ропотамо. На самия остров е опасно да се стъпва, тъй като той е получил името си именно поради изключително големия брой змии, които живеят на него. В цяла България единствено на Змийския остров се срещат диви кактуси. Ако имате късмет да видите тези уникални растения, когато цъфтят, ви очаква неповторимо зрелище!

Из блатата на резервата са построени платформи, по които човек може лесно да се придвижва и да наблюдава уникалната природа. Те са разположени по такъв начин, че да не нарушават целостта на природните зони на резервата и да не нанасят вреда на флората и фауната.

Резерватът „Ропотамо“ е разкошно кътче, от което дори и най-капризните туристи ще запазят незабравими впечатления. Едва ли има човек, който да остане безразличен пред красотата на залива Маслен нос и игрите на тюлените и делфините, които го обитават.

Материалът Резерват „Ропотамо“ – българската Амазонка (Снимки и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Списанието, известно в цял свят с уникалните си кадри публикува своя статия по повод провелия се в Перник Международен фестивал на маскарадните игри.

Култовото научно-популярно списание „Нешънъл джиографик“ украси страниците си с 11 снимки от Международния фестивал на маскарадните игри Сурва, който се проведе наскоро в Перник.

Статията разказва за историята на пищния фестивал, фолклорната традиция и целта на кукерския празник – да гони злото от българските земи. Описват се страшните маски, грандиозните костюми, чановете на тях и други атрибути на всички участници в парада, както и че обичаят някога е повелявал да се обличат в кожи само мъже, но в наши дни все повече жени взимат участие като сурвакари и кукери.

Авторите също са посочили и били впечатлени, че тази година в пъстрото и звучно събитие се включиха рекорден брой участници, както и че уникалният български обичай Сурва е вписан като световно нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

Материалът Гордост! Кадри от „Сурва“ украсиха „Нешънъл джиографик“ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Село Арбанаси е датирано още от периода на Втората Българска държава. Много легенди сочат, че царете от Търново са секли монети тук през периода. По улиците на селото отвсякъде ви заобикалят уникални старинни къщи с неописуемо красива дърворезба и стенна живопис.

В момента в Арбанаси са запазени над 140 къщи с историческо значение, наред с няколко манастира и църкви в района. Затова и това богатство на българщината е обявено за културно наследство в списъка на ЮНЕСКО. Най-посещаваните места в селището са църквите „ Св. Архангел Михаил и Гавраил“ и „ Свето Рождество Христово“, както и къщата музей „ Констанцалиевата къща“.

Село Арбанаси е богато на събития особено през летния сезон. В него се провежда „Насред Мегдана“ – национален фолклорен фестивал, фестивал на класическата камерна музика, фестивалите на Овцевъдите и Петропавловския, в района на едноименния манастир, както и много други събития.

Навътре и назад във времето – с. Арбанаси, фото: Stefka Ivanova‎

фото: Марияна Желева‎

В началото на селото се намира манастира „ Света Богородица“. Той е девически и един уикенд в Арбанаси може да се оползотвори и с неговото посещение. В другия край на селцето пък е разположен манастира „Св. Никола“, датиран още при управлението на Асеновци (от 1240г).Манастир „Св.Николай Чудотворец“, фото: Mladen Marinov

Храмът „Рождество Христово“ – Най-старата църква в Източна Европа, строена през XVI век

Църквата “Св. Aрхангели Михаил и Гавраил” – най-голямата в архитектурния резерват Арбанаси, фото: Грета Костова- Бабулкова

                                                           Чудотворната икона от Арбанаси (плачещата)

Местна атракция е Калояновата крепост, съчетаваща история и модернизъм. Всеки родолюбец и любопитен турист е добре дошли в Арбанаси.

Снимка: veliko-tarnovo.net

В околността можете да посетите и Царевец, Старопрестолно Търново, Хотнишкото съкровище и еко пътека, пещерата Бачо Киро и природен парк „Българка“.

Поглед от Арбанаси към планински масив „Триглав“
Venelin Georgiev Photography

Материалът Село Арбанаси и културното ни наследство в ЮНЕСКО. Вижте защо да посетите този аристократичен стожер на българщината (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Несебър е архитектурен и исторически резерват, който се намира на полуостров дълъг около 850 метра и широк 350 метра.
Несебър е един от най – старите градове в България, основан повече от преди 3200 години.  Старото антично име на града е Месамбрия, средновековното – Месамврия.

За историята на града, датираща от векове,  свидетелстват много исторически и архитектурни находки.  В началото на полуострова е разположен Археологическия музей на Несебър, където тези находки могат да бъдат разгледани. В отделни зали е представено съществуването на града през времето на траките, Византийската империя,  Римската империя и Българската държава.

През времето на съществуването си, градът винаги е бил обграден със стени. Първите стани датират от 8 век преди Христа и са построени от траките. Два века по – късно гърците колонизират града и доизграждат крепости стени. Времето през, което градът е бил под Византийската империя, е време на архитектурен разцвет.  От този период е и най – старата градска порта.

С преместването на римската столица в Константинопол, християнството става официална религия. Това довежда до строежа на много храмове.

Несебър – Църквата „Христос Пантократор“,  снимка: Антон Анастасов‎

Освен църквите в Несебър може да видите останки от ранонвизантийски бани.  До 7 век баните са били използвани по обичайното си предназначение, след това биват престроявани в жилища.

В Несебър може да посетите и Етнографския музей, който е разположен във възрожденската къща Москояни. Тя е построена през 1804 година и типичен представил на възрожденското строителство в града. Смята се,че е била собственост на богат търговец.  В музея са представени експонати от бита и живота на занаятчиите през това време.  Можете да видите също и традиционните носии.

В  Несебър също така можете да се докоснете до бита на добиването на сол, датиращ още от древността. Местните с удоволствие ще Ви покажат как се добивало сол в древността и каква е разликата между тогава и сега. Ще Ви дадат възможност и Вие също да опитате.

Материалът НЕСЕБЪР – архитектурен и исторически резерват. Потопете се в благословената атмосфера на този ДРЕВЕН и ВЕЧЕН град! (Снимки и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Рилският манастир е един от многото символи на България и известна туристическа дестинация.  Намира се на 120 километра от София и е разположен между реките Рилска и Друшлявица в Рила планина.

Манастирът е основан през 10 век. Историята му е пряко свързана с един от първите отшелници – Св. Йоан Рилски. Според легендата  Йоан Рилски се бил отдал на пост и молитва в една от пещерите в региона.  Първоначално манастирът бил построен в близост до пещерата. След смъртта си Йоан Рилски бил погребан в пещерата.

По време на управлението на Цар Петър мощите били пренесени в София, където бил канонизиран за светец. След това отново били върнати на светата обител.
През различните епохи Рилският манастир бил духовно и просветно средище. Изградени са били множество метоха  в много големи български селища. В тях служели едни от най – образованите монаси, които изграждали селища и довеждали нови поклонници.

Най – старата част на манастира е Хрельовата кула, която била защитна кула и жилище на монасите през трудни времена.
От края на 19 век е построен музей, където могат да се видят различни предмети от историята на манастира. В музея също могат да се видят множество художествени експонати.
Могат да се видят традиционни облекла и тъкани в Етнографския музей в различни гостни стаи.  Също могат да се видят и даровете, които различни посетители оставяли в манастира.  В музея се влиза след като се заплати такса.

На 4 километра от манастира се намира и пещерата, която  Йоан Рилски използвал за свое убежище. Според предание, всеки, който мине през тесния вход се счита за праведен. Онези, които не успеят да минат, иман неизповядани грехове.

Св. Йоан Рилски Чудотворец

Рилският манастир е все още действащ мъжки манастир. Има обособени паркинги за автомобили и автобуси. В манастира може да нощувате. Около манастира и Хрельовата кула има много магазинчета и книжарница от където можете да си закупите различни книги, икони, изделия и други сувенири.

Из Завета на Св. Иван Рилски:

„Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“ Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение.

Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние.“ И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни.“ Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, моя мир ви давам.“ А какъв е този Христов мир, чедца? – Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз.“ Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел“ (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и святост – с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога.“ Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.“

Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.

Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.

Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.“

(Цитатът е по книгата на проф. Иван Дуйчев „Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи“, гл. III, част Б. Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 г.)

Материалът Рилският манастир. Най-големият манастир и един от символите на България. Уникални СНИМКИ и ВИДЕО! е публикуван за пръв път на Опознай България.

И тази година десетки хиляди души от цял свят ще се стекат в Казанлък за празника на розата. Според запознати тази година дори се очакват повече туристи от предходните. Фестивалът през 2017 г. ще започне на 12-ти май, а една от първите атракции, на които ще се насладим, е изборът на Царица на розата. Празненствата ще продължат до първата неделя на юни.

Целият месец ще изобилства от събития, като едни от най-впечатляващите ще са ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“. Те са свързани с поминъка на долината. Ще се организират и много изложби, фото-пленер, улица на занаятите, концерти и танци на открито. Освен български традиции и обичаи, ще могат да се видят и тези на много други страни от цял свят. Казанлък е един от малкото български градове под егидата на ЮНЕСКО, който целогодишно привлича туристи от различни възрастови, социални и икономически групи. Основните чужди гости са от Балканите и Европа, Русия, Източна и Централна Азия.

Вижте пълната програма тук:

www.kazanlak.com/празник-на-розата

Материалът Празникът на РОЗАТА отново събира десетки хиляди души. Ето какво ще видят те в КАЗАНЛЪК е публикуван за пръв път на Опознай България.

Биосферен резерват Сребърна е добре познат резерват у нас, като често той се среща и под неформалното име царството на птиците или Птичето царство.

Самият резерват се намира край село Сребърна, в района на град Силистра, Северна България, а посетители в него се приемат почти през цялата година, което е напълно логично и нормално, имайки предвид огромния интерес към резервата.

В близост до резервата е и град Силистра, а самата местност заема площ от над 600 хектара. В района на резервата влиза и езерото Сребърна, а освен това близките наоколо поляни и ливади превръщат мястото в още по-вълшебно и вълнуващо.

Според официалните данни на управниците на Биосферен резерват Сребърна, тук могат да се срещнат изчезващи и редки видове като къдроглавия пеликан, голямата бяла чапла, малкия корморан, немия лебед и малка белочела гъска, а също така и много видове диви патици и разбира се, черешката на тортата в Птичето царство край Силистра, мустакатият синигер.

В случай, че в момента нямате време да посетите резервата, можете да изгледате нашето кратко, но интересно и завладяващо от първата си секунда видео. В него ще се разкажат интересни факти от света на Биосферен резерват Сребърна – село Сребърна – а освен това и ще видите част от територията му, включително и птиците му!

Материалът ВИЖТЕ природното съкровище резерват Сребърна! Такава красота не може да се ОПИШЕ с ДУМИ! (СНИМКИ и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.