„Модна млада дама попита бабичка колко струва кошничка с ягоди… Бабата-продавач и отговори:
– 35 лв.
– Взимам ги за 30лв или си тръгвам – уверено заяви младата дама.
– Купете на цената, която смятате за приемлива, госпожо… Тези пари ми трябват, за да живея – ласкаво отговори бабата.
Момичето купи ягодите на своята си цена и си тръгна с усещане за победа. Тя се качи в скъпата си кола и няколко часа по-късно отиде в изискан ресторант с приятелката си.
Те избраха от менюто всичко което искат. Направиха красиви снимки, хапнаха малко, оставяйки много от поръчаното на масата… Сметката за вечерята им беше 260 лв. Дамите платиха 300 лв и казаха на собственика на луксозния ресторант да запази разликата, като бакшиш.
Тази история може да се окаже напълно нормална за управителя на луксозен ресторант, но много несправедлива за продавача на домашни ягоди, отглеждани на 5 декара крайградски район с трудно пътуване до града, особено в жегата.
Въпросът е: „Защо винаги трябва да показваме, че имаме сила, когато купуваме от нуждаещите се?“ И защо сме щедри към тези, които не се нуждаят от нашата помощ?
Баща ми купуваше стоки от бедните на високи цени, въпреки че не се нуждаеше от тези неща. Понякога им плащаше повече. Веднъж го попитах:
– Защо правиш това, татко?
Баща ми отговори:
– Това е благотворителност, опакована в достойнство, сине мой, винаги трябва да се стремим да бъдем благодарни!“
Винаги може да помогнете на някого.
БЪДЕТЕ ХРИСТИЯНИ И НА ДЕЛА!

Анна Стойкова

Материалът Бабата, която продаваше ягоди – поучителна история за благотворителност, опакована в достойнство е публикуван за пръв път на Опознай България.

Баба ѝ е била мъдра жена, тя на нея прилича. На нея се е метнала и заради ей тия думи, тя обожава зимата. Обожава снега, студа. А тя е толкова топла, толкова искрена, добронамерена, слънчева. Но винаги ми казва: “Не знам защо хората ненавиждат зимата, та ако душата ти е огън, минусувите температури са само навън и са преходни. Пък винаги можеш да се стоплиш пред печката вкъщи. Хубавите дела, благите намерения, те си стоят в добрия човек, те не се осланят на сезона. А лошите, подлите хора, и цял ден слънце да ги грее, няма да стопли душите им”. И беше права. И затова я обичам.

Разбирате ли, повечето жени обичат лятото, а тя се впечатляваше от зимата. А когато валеше сняг, беше най-щастливата, нищо, че е зиморничава, дай ѝ сняг и я гледай как се радва като малко дете. Как да не я обичам, като я е грижа. И подслон за бездомните животни е правела, от кашони, че и мен е мъкнела да и помагам, и ѝ помагах. И на съседите е давала дърва за печките. И никога не го повдигаше на въпрос.

Винаги едно и също повтаряше: “Ние да сме топли, да сме сърцати, а пък колко му е да запалиш една камина, две, три дръвчета и една искра”. Та, колко му трябва на един мъж да е щастлив.
Зимата, ей такава жена и стъпките ни в снега.

автор: Мария Куртева

Материалът Баба ѝ е била мъдра жена, тя на нея прилича. На нея се е метнала и заради ей тия думи, тя обожава зимата. Обожава снега, студа. е публикуван за пръв път на Опознай България.

„От нелюбов се разболева човеко. От нелюбов се пропива, от нелюбов съди, от нелюбов е алчен, от нелюбов наскърбява другийо, от нелюбов убива. ❤️
………………….
Я ти думам за любовта у душата, истинската, тая от Бог. Човеко е малко гламав, он вика любов и кога обича с главата, и кога обича с дюкяно. Тава любов не е. Затова бръже минува. И после се влачат с години омотани един у друг, къщи дигат, деца прават без любов, уж семейството да закрепат, и после ми одат болни. Ми ке одат. И кога им кажа, разделете се веднага, оти любовта требе да дойде начисто и да ви лекува, а вие сите порти сто години сте ѝ затвориле, като се мачите заедно, и они се сърдат, сърдат. И после умрел. Ми ке умре, човек е. Колко нелюбов може един човек да понесе? Дяволо и болестта кога решат у некой да влезнат, през рана влизат, през лъжа. А надуши ли дяволо празното у един човек – тая, дупката у душата, от нелюбов дека е, пръв е там.

Викам ѝ на една: „Ма ти сега семейство ли имаш, или фирма? Заедно работите, дома за работа говорите, детето на работа влачите. Ке се задушите, въздух немате един от друг, свобода немате, любов не вида между вас. Кажи ми семейство ли имаш, или фирма? Оти на фирма ми прилича повеке“.

Леле, кат се разфуча тая ми ти жена! Ма толко работи направила за него, ма толко работи му простила… Ма зорлем ли те накара он да ги правиш, питам те! Искала си – направила си. Он не е длъжен да е с тебе заради това. Ке го умориш така. И тебе си, и детето ке умориш!… Не чуе. У тоя живот никой не е длъжен на никого. Е те тва ората не могат да разберат. Най им е трудно. Ма обещал ѝ бил. Ей, човек може да обещава целийо свет, ма само сега. У днешнийо ден. Не можеш за утре нищо да обещаеш – дали ке го обичаш, дали ке си с него, оти утре не ти принадлежи, утре ке си друг човек, различен от днеска. Ке се промениш и може веке ни да сакаш, ни да можеш да обичаш тоя същийо, ни да си изпълниш обещанието към него. И се за любов говорат ората, Боже, само за любов, па не знаат що е. Сакат я завинаги. Ама не я питат она дали така сака. Она фане и си ойде, а они си играт на семейство и на любов след нея. И клекнат от болест, пропият се за трима, па дойдат при мене. Кажа им истината, па им не изнася. Я що да напраа? Кой има уши, да чуе. Нали така пише у Големата книга? Некои ме разбират, оти уши имат. Тея, дека сърце имат, они и уши имат да чуват и от Божите работи поне малко.“

Материалът Мъдрите думи на баба Настасия от „Живот в скалите“ на Мария Лалева е публикуван за пръв път на Опознай България.

Заклина често споделя свои снимки в Инстаграм профила си, на който вече има хиляди последователи.

Снимки: instagram.com/realfashionist/

Материалът Баба на две внучки, която изглежда просто зашеметяващо е публикуван за пръв път на Опознай България.

Столетница, изкарала испанския грип, се радва на деца, внуци и правнуци, които са се разпилели в 3 държави.

Достолепната жена е запазила чувството си за хумор и радостта от живота.

Мица Тонева от русенското село Кривина е родена малко след края на Първата световна война. Казва, че в селото тогава е върлувала страшна болест. В семейството са били много деца и не всички са оцелели, предава БНТ.

Столетницата от Кривина споделя, че цял живот е работила на полето. Отгледала е две дъщери и син. Около нея са синът ѝ с неговите деца, внуци, правнуци, 4 поколения от рода.

Дневният режим на столетницата е здравословен.

Сега столетницата и цялата ѝ фамилия се надяват пандемията да приключи и през лятото в Кривина да посрещнат роднини от Испания и Германия.

Канят се да отпразнуват повторно рождения ден този път в по-широк кръг.

Материалът Българска столетница, преживяла испанския грип се радва на внуци и правнуци е публикуван за пръв път на Опознай България.

Днес, ще споделим с вас тази вкусна рецепта за кюфтета. Получават се много сочни и бързо ще се впишат във вашето ежедневно меню. Прекрасно се съчетават с всякакви гарнитури и могат да се използват и като лека закуска.

Необходими продукти:
1 кг пилешко месо
300 г лук
6 филийки хляб
500 мл мляко
1 скилидка чесън
30 г масло
2 с. л. майонеза
1 с. л. червен пипер
сол, черен пипер на вкус
зелени подправки
олио

Приготвяне:
Обелете лука и го нарежете на ивици.

Поставете парчето масло и лука в тиган. Пържете до златисто-кафяво.

Накълцайте чесъна и го добавете към лука. Запържете за 30 секунди и прехвърлете в чиния.

Отрежете коричките на филийките и ги сложете в купа.

Залейте ги с мляко и оставете за няколко минути.

Смелете пилешкото месо в месомелачка, смелете и лука и хляба (отцеден от млякото).

Посолете и подправете готовата маса на вкус, добавете нарязаните зелени подправки и майонезата. Разбъркайте всичко добре с ръце.

Оформете кюфтетата. Пържете от двете страни до златисто-кафяво. Прехвърлете в чиния и можете да ги сервирате.

Пожелаваме ви приятен апетит!

Непременно опитайте тази рецепта за сочни домашни кюфтета!

Материалът Цяла тава с домашни кюфтета от тефтерите на баба. Сочна, бърза и вкусна рецепта е публикуван за пръв път на Опознай България.

След като излязоха подробности за данъчните под прикритие, които играха хоро, за да заловят хореографката на местния самодеен състав, че не им дава бележки, става ясно, че те били много старателно подготвени, пише „Телеграф”.

В селото били командировани двама инспектори – мъж и жена. Отишли на репетиция на самодейците в читалище „Алеко Константинов 1907”.

Тайните агенти на приходната агенция имали бележка менте, че живеят заедно и че са новодомци в селото.

Казали, че са любители на българските народни хора и че искат да станат част от състава „Лудория”. Били приети радушно и дори мъжът се е включил в 2-часовата репетиция и тропал ръченица. Когато в края на репетицията самодейците започнали да вадят левчета, мнимите новодомци също броили дребна сума и веднага след това извадили картите си от НАП.

Секретарят на читалището Антония Стоянова отказа коментар и обясни, че хореографката си е наела адвокат. „Принципно при подаден сигнал органите на НАП са длъжни да извършат проверка. Сигналът до тях е, че в читалището се осъществява нерeгламентирана дейност и видите ли се ощетява фискът, като се прибират някакви пари, които не се декларират по никакъв начин”, поясни адвокатът Лидия Димитрова.

Във вечерта на проверката от хороводците са били събрани едва 17 лева. Според НАП-Пловдив сумата, която всеки един от любителите е плащал на репетиция, била 4 лева.

„Да, те са длъжни да проверят, въпреки че няма грам човещина във всичко това. Моята клиентка е изключително притеснена. Тя се чувства все едно е престъпник, който ще бъде осъден на затвор. Заради нея прочетох малко повече практика и попаднах на дело за 72-годишна жена със 75% инвалидност, която продавала праз лук на Четвъртък пазара и на нея й налагат глоба от 500 лева за това, че няма регистрирано фискално устройство”, разказа още адвокат Димитрова. Тя уточни, че клиентката й е вършила услуга на колега и затова на е поела извънредно формацията, но е имала лошия късмет проверката да съвпадне с нейното заместване.

„Чакаме да бъдат представени документи от хореографката. Ако лицето е регистрирано търговско дружество, тогава е изключително необходимо тя да има фискално устройство и да издава касови бележки. Другият вариант е, ако тя упражнява свободна професия. Тогава не е необходимо да има фискално устройство, но трябва да декларира доходите си. третият вариант е, ако е на трудов договор към някое дружество и тогава ще се изисква отговорност от дружеството”, каза говорителят на НАП в Пловдив Елена Манолова. Тя уточни, че проверката на самодейците е била по сигнал и от НАП са задължени да я направят.

„Аз съм изключително притеснен, защото на 17-ти имаме празник на селото и в него трябваше се включи и танцовият състав. Но заради тази проверка хората са притеснени и няма да участват”, споделя кметът на село Марково Пламен Кабаков.

Материалът Данъчни глобиха баба инвалид с 500 лв: Продавала лук без да издава касов бон е публикуван за пръв път на Опознай България.

– Хей, какво ме гледаш със зяпнала уста! Ти нямаш такова и никога няма да имаш! – Дебелото момче започна да дразни приятелчето си, обръщайки новата играчка в ръцете си.

– А ти, ти … ти си дебел! Да! – каза Влади и презрително присви очи.

– Завиждай и си мълчи- отвърна дебелия. – Това е, защото винаги имам вкусотии за ядене. Майка ми ме храни вкусно. Пай, баница, пържоли, а баба ти само ти дава кокали да глозгаш – добавя момчето и се разсмива.

Влади стисна устните си с цяла сила и веднага почервеня. Момчето беше израснало с баба си, не познаваше майка си. Ясно беше, че бедната стара жена едва свързва двата края. Бабата беше много възрастна, едва ходеше, така че Влади трябваше да носи всичко на крехките си рамене.

– И когато баба ти умре, ще те пратят в сиропиталище. Това е мястото, където ще живееш – Дебелакът се опитваше да дразни момчето все повече и повече.

– Откъде знаеш? – Влади беше зашеметен и примигна очи.

– Майка ми каза – сухо измърмори дебелото момче, извади бонбон от джоба си и започна да шумно да мляска.

Влади вече не чуваше какво още му казва момчето, но беше шокиран от новината. Момчето се втурна вкъщи, за да вземе количката, която бе намерил в кофа за боклук. По пътя си мислеше как ще бъде сам, без баба си, ненужен и неразбран от никого.

– Бабо, ти ще живееш още, нали? – Момчето изтича в къщата, размазвайки сълзите от лицето си.

Възрастната жена стана от леглото и седна на ръба:

– Владка, какво става внучето ми? Къде отиваш? – добави бабата и се изкашля силно.

– Таза ми Венко, а на него – майка му.

– Не го слушай, той е лош! Ще си лягам – каза едва чуто старата жена и се върна в леглото.

Влади я погледна и разбра, че на баба му ѝ е много лошо. Тя започна да кашля много, почти не ставаше от леглото. Но за медицински грижи нямаше пари, още повече, че все още дължаха пари в близкия магазин.

Влади спря пред старото огледало в коридора и каза силно:

– Мога!

Няколко минути по-късно той стоеше в аптеката.

– Леличко, дайте да ви измия пода! Баба ми има нужда от лекарство. Тя ще умре без него и ще ме предадат на сиропиталище – сподели Влади, едва задържайки сълзите си.

– Изчезвай оттук просяче такова! Махай се! – Фармацевтката ядосано завъртя с ръка. – Отивай някъде другаде!

– Кой ти позволява да говориш така с детето? – намеси се млада жена, която през цялото време стоеше до витрината.

Аптекарката веднага се смути и започна да се извинява.

– Какво става с баба ти? – попита непознатата.

– Болна е, кашля – отвърна момчето, а устните му се свиха.

– Сега ще купим всичко, от което се нуждае – отвърна жената и започна да изрича непознати за Влади думи към аптекаря.

Възрастната жена продължаваше да боледува, а непознатата много често посещаваше както момчето, така и баба му. Когато бабата си отиде, жената осинови детето, което през това време беше много свикнало с нея. Тази жена бях аз.

Влади вече е на двадесет и пет години. Учи за лекар и се отнася с грижа и внимание към възрастните хора!

Материалът ЗА СЪЛЗИТЕ НА ДЕЦАТА КОЙ ЩЕ ПЛАЩА?! Момче пита аптекарката: Леличко, баба има нужда от лекарство, може ли да измия пода и да ми дадете е публикуван за пръв път на Опознай България.

Изваждат се дръжките и семенната част. Нареждат се в тава и във всяка камба се слага по една малка лъжичка от чаените оцет, олио, 1/2 ч. л.сол, 1/2 ч.л. захар /по желание/ и изчистени и нарязани на ситно скилидки чесън и магданоз (може да ги добавите и след като изпечете камбите).

В предварително затоплена фурна, 220 градуса, се печат до омекване, баба им казваше „докато клюмнат“.
Редят се веднага след изваждането в буркани. (За по-сигурно на предпоследната камба или отгоре сложете по един аспирин на буркан).
Затваря се буркана, обръща се надолу, докато изстине и се прибира на хладно в мазата.

Материалът Печените камби във фурна на баба (Рецепта за зимнина в буркани) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Баба казваше, че в този живот най-важно е за кого ще се ожениш. Всичко друго е „вятър работа“. Защото, според нея, лошия мъж или жена може да обезсмисли целия ти живот. „Каква полза от учене и пари, ако не те уважават в къщи?“

– Като ще се жениш – ми казваше тя – ще гледаш три неща: да е добър, да е работлив и да не пие!

Освен тези три основни изисквания, които бяха задължителни, имаше и някои препоръчителни. Като например: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в семейството /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма болни в рода и най-вече луди и охтичави /болни от туберкулоза/, а и да не е с черен цвят на кожата. Защото, казваше баба, то черното „плуве“. С каквото и да го смесиш, то все най-отгоре изплува. За нея да си черен, беше по-лошо от това да си… простоват /както тя наричаше откровено простите хора/. Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и как живеят. Да не се окажат някакви „диваци“. „Защото накрая всички правят, каквото са видели от майка си и баща си. За това хубаво ги виж какви са!“. Е и да не е грозен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го искало много имотно момиче. Богато, ама грозно. Майка и баща й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.

– А бе, защо не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, каквото като е грозна?
– Не я искам! Ами ако народи 5 грозни момичета, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?
Като се замислиш – има логика.

– И много да избираш файда няма. – продължаваше тя. – Ние тъй избирахме един хубавец за една роднина, от хубав род, богат, баща му авторитетен. Взехме го за хубав, пък той да излезе един простак. Отрови й живота. И да е учен пак нищо не значи. Аз знаех един доктор, дето все викаше за жена си „онази овца“.

– А бе то жененето е деликатна работа. – заключаваше по някое време. – Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.
– Ами ако не се оженя? – питам я аз.

– Абсурд! – вдигаше категорично глава. – Днес се ожени – утре се разведи!
– Не е ли грях развода, бабо?
– Да се караш и крещиш по цял ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си минала по реда си. Разведена е по-добре от стара мома.
– После не ли по-трудно да се ожениш?
– Те хората са го казали: първия път се жениш сам, втория път те жени родата, третият път цялото село. Като стигнеш до селото – внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш, само когато ти „оттърва“!
– В какъв смисъл?

– Ами така. Ако имате да работите нещо двамата, или ще ходите някъде или предстои нещо важно, пък той те ядосва – ще мълчиш! Нека да мине каквото сте подхванали, пък после… той няма къде да избяга. Мене така понякога дядото ми е ядосвал, ама аз като знам каква работа ни чака – мълча, че да не се разсърди и да не я свършим. Като мине всичко, и ако и на мен не ми е минало, му казвам каквото съм искала. Ще гледаш работата да върви и децата да са добре! И вечер да имаш ядене на огъня! Цял ден може да правиш каквото искаш, той като се прибере и има манджа, няма да те пита какво си правила цял ден, а и едно уважение е това!
– Бабо, страшна ми се вижда тази работа с жененето…
– Такава е! От жененето по-страшно няма! Защото не знаеш на какъв ще попаднеш. Вземаш го за хубав, пък…

Баба гледаше на брака, като нещо което е неизбежно и трябва да се справиш с него по най-добрия начин и да ограничиш щетите. Тя беше изпълнила голяма част от инструкциите за женене, в нейния избор за съпруг. Дали е била щастлива с него? Не сме говорили за това, а и едва ли има някой с еднозначен отговор на този въпрос. Но си спомням, колко ме впечатли, когато на погребението на дядо, баба се приближи до ковчега, преди да го спуснат в гроба и дълбоко се поклони. Дали традицията е такава или тя така го е почувствала не знам, но в този момент знаех, че му благодари и се сбогува с него достойно и истински. Без драми и ненужни думи. Просто поклон и край!

Във времената, в които е живяла тя и 100-те си години живот, през които с нейна помощ се ожениха много хора /някои от които не бяха много доволни от избора/, тези правила са били важни и съществени и единствен начин да подчиниш това нелогично нещо – женитбата, на логиката. До колкото това е възможно, разбира се. По повод липсата на логика в отношенията между мъжете и жените, баба ми даваше за пример мъж, който бил влюбен в много грозна жена. Всички му казвали: А бе къде са ти очите? Не виждаш ли колко е грозна? А той отговарял: Да можех да ви дам моите очи, да я видите през тях колко е красива… Божа работа е тази, казваше баба, така го е отредил Господ: за всеки да си има негов човек, дори и за грозните.

Сега времената са различни и дали си стара мома или разведена няма особено значение. Внимание вече се отдава на това, всеки да е щастлив и да прави това, което му носи удоволствие и ако имате късмета да срещнете човек, който да разбира и уважава това ваше желание – сте късметлии, ако ли не – ви предстои битка или примирение.

Времената може и да са различни, но някои неща не се променят – като трите основни правила при избора на съпруг/а. Защото е важно да е добър – с добър човек лесно ще се разбереш, важно е да е работлив – да не ти се търкаля по цял ден вкъщи и да не може да нахрани децата, а за пиенето – мисля всичко е ясно. Там пораженията могат да бъдат катастрофални.

Баба никъде в инструкциите не споменаваше любов, може би защото се беше разделила с нейната голяма любов, преди да бъде изселена със семейството си от Румъния в България или просто смяташе, че любовта е фактор само в началото и после всичко се свежда до това да е добър, работлив и да не пие.

Сега имам дъщеря на почти 17 години и не знам какви инструкции за женене мога да й дам. И тези на баба не са много актуални /или поне не всички/. Единственото, което мога да кажа и на двете си деца е да обичат! Да обичат с цялото си сърце, пък каквото ще да става. Може да са щастливи, може да ги боли, може да се разочароват, но е важно да са обичали!

Надявам се те да имат късмет, а аз да помъдрея докато дойде време да се заженят внуците, че да мога да ги посъветвам нещо…

Материалът “От жененето по-страшно няма!” – съветите на баба за семеен живот е публикуван за пръв път на Опознай България.