„os aureum“ – Златната уста или Златоуст

 Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му. Заедно с него българинът наследява  от професора, след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/, както бил известен в началото.

Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему, ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.

„Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време. Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна,  като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..

Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса  назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията в Ронкалската долина край град Пиаченца , където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква  правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.

Знае се, че д-р Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора

Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби“, които дават на Фридрих I Барбароса  почти неограничена власт в Италия – в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.

Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание. Джовани Фантуцо говори за него в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г.. Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област. До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..

Мраморният саркофаг с  тленните  останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166  може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня. Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.

В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва „Санта Мария деи Булгари”. В тази част е било първото седалище на Университета. В рамките на Алма матер има и други сгради, които са  принадлежели на фамилията му. В продължение на дълги векове  един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел  името „Корте деи Булгари.”  За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена. Няма документи ,удостоверяващи категорично  българския произход на д-р Булгаро, но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а

дома на фамилията му – Къщата на българите.

Споменатият вече  Джовани Фантуцо казва, че „курия булгари“ е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.

Булгаро е роден през 1085 г.  в Болоня, като най-вероятно не принадлежи на благородническо семейство. Поне няма данни за това. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери, умеещ да долавя разлика между право и морал. Като дете учел в бенедиктинския манастир, който се намира на мястото на  църквата, приютила по-късно гроба му. Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки. Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория. Умирайки оставя вдовица на име Имелда.  Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот. Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни, нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто. В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин.  Най-известният юридически труд на д-р Булгаро De regolis juris е запазен в повече от 40 преписа. Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове. И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на   Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг…

Д-р Булгаро оставя  и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него. Най-известен от тях е може би  професор по каноническо право Джовани Басиано, както и  Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.

Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да  се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци.  По скоро е

от българите „кореняци” в Италия

Ако можем така да  наречем онези конници, пристигнали през ранното Средновековие и останали на Апенините, като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им. Става въпрос за прабългарите, които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век. Те никак не са били малко, даже има свидетелство, че са петия по численост народ в Свещената римска империя. В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г., в който се изреждат народите й: „лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ….”

Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините  като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали. Италианският историк Паоло Варнефридо цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин. Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.

       Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек, който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух. Той  се представя на краля на лангобардите Гримуалд, който му разрешава да се засели около град Беневент , в земите на собствения му син Ромуалд, на когото заповядва да му даде територия, където Алцек да живее със своя народ. Приет е с радост и му дават обезлюдени и пустеещи след войниоте области- Зепино, Бояно, Изерния, редица други градове с техните земи. Единственото условие е водачът на българите да промени достойнството си от dux, което може да се преведе и като херцог на gastaldius-управител, губернатор. Неговите хора обаче очевидно са продължавали да го таричат кан. Затова свидетелства историкът Винченцо д’Амико, който смята, че днешното градче Канталупо ди Бояно  се е казвало някога с българскотио име „Кхан-телепед“ т.е. резиденция на кхана “Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да употребяват и собствения си език“, пише Павел Дякон.

Има сведения, че са били отлични земеделци, затова са приети с такава готовност. Според д’Амико те за първи път донесли и започнали да отглеждат ориз в Италия.

Източници:
1. Маджаров Х., Колева Г., Юхма М., Златна България, Варна, Алфиола, 2002
2. Къртунов С., Образование, познание и самосъзнание българско, Габрово, Експрес, 2009, ISBN 978-954-490-058-8, стр. 105

Публикувано в: Faktor.bg

Материалът Българинът д-р Булгаро бил светилото на първия университет в света – в италианския град Болоня е публикуван за пръв път на Опознай България.

Когато филийки лук се поставят върху долната страна на стъпалото те започват да терапевтират тялото ни на принципа на транс-дермалната терапия. Основно като ефект се наблюдава намаляване на микроби и бактерии, защото лукът естествено има силни антибактериални и антивирусни свойства; повишаване на имунната система, побеждаване на настинки.

Фосфорната киселина, която е отговорна за сълзите, навлиза в кръвния поток и помага пречиства кръвта по цялото тяло. От друга страна, вие ставате по-здрави и по-добре подготвени по отношение на способността си да се борите с инфекциите и възпалението, разкриха експертите по Тибетска медицина.

Вижте още:

4 предимства от спането с резени лук върху краката,

според zdraveikrasota.bg.

Сигурно ви се струва странно и алогично, но защо не пробвате следващия път, когато усетите, че се разболявате?

Държали ли сте някога кръгчета лук близо до вас, за да се борите с досадната настинка? Ако не, тогава ще е от полза поне прочетете за това.

Всеки се учудва и дори започва да се смее, след като чуе за първи път този чуден трик. Хората се изненадват, когато разберат, че има неподозиран ефект.

Този лек дължи успеха си на пречистващия ефект на лука върху въздуха, което го прави по-лесен за дишане. Така че, когато страдате от упорита кашлица, този зеленчук действа като магия.

Единственият недостатък е миризмата, която изпълва стаята. За да я неутрализирате, има безброй естествени и химически освежители за въздух, които може да използвате.

Лукът притежават необикновени свойства, което обяснява неговото безспорно място в естествената медицина. Всяка култура има рецепти с него като основна съставка.

Днес бихме искали да се възползваме от възможността да обясним ползите от това да спите с резени лук върху стъпалата.

Защо стъпалата?

Стъпалата до голяма степен са забравени от гледна точка на здравето. Като цяло, им обръщаме внимание, само когато ни болят или изтръпват от проблеми с кръвообращението.

Това ни кара да забравяме, че има огромно количество нервни окончания в стъпалата на краката, които са свързани с жизненоважни органи.

Тези точки на свързване са наречени меридиани и съответстват на акупунктурни точки с огромен електрически потенциал. Когато се стимулира, ни дава достъп до останалата част на тялото.

Ето защо като поставяте резени лук върху стъпалата на краката, ще прехвърлите всички полезни свойства (прочистване, антисептични свойства …) директно към вътрешността, за да бъдете във форма.
Предимствата на спането с резени лук върху краката

Ето някои от многото предимства на този древен илач:

1. Ще кажете сбогом на инфекциите

Лукът е естествен антибиотик. Като го поставяте върху стъпалата на краката, ще пренасяте тази полза до всяка област в тялото, засегнато от инфекция.

Все пак това не означава, че той е заместител на антибиотиците, които са ви предписания от лекаря. Той обаче ще помогне на лечението да бъде по-ефикасно и да подейства по-бързо.

2. Ще подобрят елиминирането на токсини

Токсините са остатъци в кръвта, които увреждат здравето, когато се натрупват. Фосфорната киселина в лука действа като магнит за токсичните вещества, за да помогне на тялото да ги отстрани по-лесно.

Като правите това редовно, ще подобрите дълготрайно здравето си.

3. Ще хидратират тялото

Знаете ли, че лукът се състои от 90% вода? Ако се вгледаме в акупунктурни точки, електрическата енергия на меридианите разпределя цялото количество вода, от която тялото се нуждае, за да достигне оптимални нива.

Поради тази причина силно препоръчваме спането с резени лук върху краката за тези, на които им е трудно да пият достатъчно вода през деня – или по навик, или защото са прекалено заети на работа.

4. Ще подсилят имунната система

Лукът е богат източник на витамини E и C, които са от съществено значение за поддържане на защитните сили на нашите защитни сили „. В допълнение тези витамини са отлични антиоксиданти, което означава, че те забавят процеса на клетъчното стареене.

Така ще направите лечение „анти-стареене“, без операционна зала или химикали.

Как да спите с лук върху краката

Макар че има много различни разновидности на лука, най-добрият вид за този трик е белият или червеният лук. Изберете кой от двата е по-лесен да откриете.
Нарежете на резени и поставете в свода на всяко стъпало, тъй като там се намират меридианите, които искаме да стимулираме.
Покрийте с чифт чорапи, за да не се разместят и може спокойно да си легнете!

Както споменахме по-рано, най-лошата част от процедурата е миризмата, която остава върху кожата. За да я отстраните, препоръчваме да натриете нещо, изработено от неръждаема стомана върху краката.

Въпреки, че може да изглежда невероятно, това е един съвсем прост метод за отстраняване на тази неприятна миризма.

Ако усетите миризмата в спалнята, пригответе инфузия от цитрусови плодове и карамфил. Поставете върху нощното шкафче или в чекмедже. Така малко по малко миризмата ще изчезне.

Съществуват и спрейове за премахване на неприятните миризми. Те ще подействат, но първият вариант е по-устойчив.

Този трик е гаранция за сигурен успех. Може да го използвате веднъж седмично, като начин да възстановите енергията след дълга седмица по време на работа. Въпреки това препоръчваме да го правите всяка вечер.

Няма нежелани ефекти, а само ползи.

Материалът Баба си слагаше лук в чорапите преди лягане. Когато разберете защо, ще го правите всяка вечер. Ползите за здравето на този древен обичай са … е публикуван за пръв път на Опознай България.

Една дузина българи се раздадоха от сърце! Те изиграха прекрасно и красиво един красив мъжки шопски танц на сватба във Враца, с който

грабнаха всички погледи и спечелиха овациите на присъстващите, а гледането на видеото във YouТube достигна близо 4 милиона!

Българският фолклор е неповторим и ненадминат по оригиналност, красота и изящество. Вижте и се насладете на техния страхотен и бърз танц, който ще ви напълни душата!
Наистина невероятно, синхронно и перфектно изпълнение!
Браво българи! Продължавайте в същия дух!

Материалът Тези българи са уникални! Страхотен мъжки шопски танц на сватба във Враца (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

За жалост, обаче по време на жестоката 1913 г., турците изгорили дома им. В размирните времена през Балканската война семейството станало част от похода на тракийските бежанци, подложени на геноцид от страна на турската държава.

Родопите са най-изстрадалият район по време на събитията от 1912-1913 г. Малко е писано за това, но ние ще ви пренесем в това време с една жива свидетелка на онези кървави събития – Баба Матена, която е на 107 години.

При бягството, виждайки, че башибозуците ги наближават, майката на Матена, бягайки с най-големия си син и невръстната си, тогава 3-годишна дъщеричка Матена, хванала дечицата с немощните си ръце и ги притиснала до сърцето си.

Разбрала, че така няма да могат да се отскубнат и, цялата скована от ужас, хвърлила багажа, а момиченцето скрила в хралупа на дърво в гората. Надробила трохички хляб и се молила да се спасят живи от безмилостните преследвачи, да се върне скоро и да си я вземе.

Цели три дни прекарала в хралупата малката Матена, без да издаде никакъв звук. Едва на четвъртия ден родителите й я намерили. Семейството успяло да се спаси по чудо, всички стигнали до родопското село Ламбух, където минал животът на Матена.

До преди няколко години тя дори биела камбаната на църквата в Ламбух. И сега всеки ден не пропуска да благодари на Господ за дългия си живот, с който я е дарил.

През всичките й години духовният храм бил неин втори дом, както и упование в мъките й. Повече от 20 лета тя живее сама. Надживяла е съпруга си Атанас и двамата си сина – Иван и Кольо. Има 2 внучки, 1 внук и двама правнуци.

Всеки в района сочи баба Матена като пример за подражание. Освен с дълголетието си и мъдростта си, тя е прочута с виното си от шипки, което прави по стара рецепта. Еликсирът й е известен още като шипковина. До 2013 г. тя не вдига гръб и от зеленчуковата си градина, поддържа сама дворчето в малката си къщурка, засято предимно с цветя.

От средата на 2014 г. е настанена в Дом за стари хора.

Животът към баба Матена не винаги е бил лек, спокоен и щастлив. Не са малко изпитанията, през които само истински вярващ и духовно богат човек като нея преминава. А чудния дар на това вълнуващо пътуване е опитът и мъдростта, които получава с времето и годините дадени от Господ.

Жестока е съдбата на стотици невръстни деца в онези тежки години. Скрити на южния бряг на река Арда, на 3 октомври 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета – деца на българи, бягащи от Южна Тракия, преследвани от аскера.

Всяка година в началото на юни се отбелязва Деня на тракийското дете. Мемориалът „Илиева нива“ в памет на 40 000 изклани тракийски бежанци, на опожарените им и разграбени селища и на тези невинни деца, убити от турците тук е издигнат през 1996 година.

Издигането му е отдавнашна идея на тракийци и на роденият в Дедеагачкото село Лъджакьой скулптор Стою Тодоров, но е реализирана от други творци едва в края на ХХ век.

Комплексът включва общо три обекта:

Първият обект от мемориалния комплекс на Илиева нива е паметник на загиналите над 200 деца на тракийски бежанци през 1913 година. Паметникът е дело на скулптора Емил Пенчев от Кърджали.

Вторият обект е параклис – символ, посветен на паметта на жертвите на тракийските българи. Параклисът се нарича “Света Петка Българска”, покровителка на Тракия. Този храм напомня на поколенията за онези тракийци, които са напуснали домовете си и са се отправили към Майка България. Параклисът напомня, че в съдбата на хората няма нищо по-трагично от това да си бежанец, да се разделиш с родните места и никога да не можеш да се върнеш. Параклисът е изграден по идея на Съюза на тракийските дружества в България, а изпълнител е “БКС” град Маджарово.

Третият обект е тракийската чешма – символ на живата връзка с родните места – водите на Западна Тракия текат и идват тук, до тази местност. Живата вода – това е живия живот, с една дума безсмъртието на един народ. Чешмата е типов проект от Варна, по идея на СТДБ, а финансирането и изпълнението от ВиК град Кърджали.
В днешни дни е важно да живеем в мир и разбирателство, но в такива дни трябва почетем тези невинни мъченици, тези крехки ангелчета, безмилостно избити от едни жестоки ръце! България помни и никога няма да забрави!

Източник1: Фейсбук страницата „РОДОПИТЕ – Планината с душа“
Източник2: vlastta.com

Материалът Баба Матена – една от малкото живи свидетелки си спомня за зверствата, когато турската войска избива над 200 невръстни…(ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Официалната церемония по откриването на българското председателство на Съвета на ЕС се състоя на 11.01 в Народния театър.

Изявления направиха председателите на ЕК и ЕП Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, президентът на България Румен Радев, председателят на НС Цвета Караянчева, премиерът Бойко Борисов и министър Лиляна Павлова.

Истинска радост и положителни вълнения донесе обаче Доналд Туск, който произнесе цялата си реч на български език, рецитирайки в началото „Отечество любезно“ на Иван Вазов. Цялата зала го аплодира за неговият прекрасен избор, а емоциите достигнаха до сърцата на милиони българи. Социалните мрежи прегряха от споделяния, харесвания и коментари.

„Като поляк аз добре разбирам колко много работа, кураж и решимост ви е струвало на вас, българите, да постигнете тези европейски успехи за вашето Отечество.           Никой не ви е дал нищо даром. Вие самите, на първо място, сте творците на този исторически обрат, на тези „нови, по-нови красоти“.

По-младите поколения навярно свързват театъра, в който се намираме сега, по-скоро с известния актьор Захари Бахаров и ролята му в култовия сериал „Игра на тронове“, отколкото с поезията на Вазов. Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от сценария на „Игра на тронове“, макар в нея да няма дракони.                 Всички ние бихме искали настоящето и бъдещето на Балканите да наподобяват по-малко сценарии на драматични филми.

„Вие винаги сте били решителни и смели, което потвърдихте в последните години.
Стабилност, сигурност, благоденствие – това заслужават хората в целия този регион. Добре, че един от приоритетите на българското председателство е бъдещето на западните Балкани. А Европейският съюз съществува, за да превърне именно този сценарий в реалност“, каза Доналд Туск.

Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, вие, които не сте загубили знаме в битка, кой друг би бил на висотата на тази важна и трудна задача – да се поднови европейската перспектива за целия регион.

Ето защо вярвам, че вашето председателство, ще е толкова резултатно, колкото преди четвърт век беше Христо Стоичков на световното по футбол. С министър-председател, който би могъл да сплаши не един тракийски войн, ще се справите“, е сигурен Туск.

„От 11 години сме член на Съюза, но от 13 века България е югоизточната порта на континента. Това е скъпо платен исторически опит. Ние знаем, че не трябва да има разделения помежду ни“. Това заяви президентът Румен Радев на официалната церемония, на която България застана начело на ЕС. „България притежава изпитан във времето модел на добро съжителство между религиите. Ние сме родината на Кирилицата, която е мост в Европа, каза още президентът. Той наблегна, че България поема председателството в труден момент: „Миграцията и тероризмът изискват диалог с големите съседи на Съюза“. „В едно съм убеден. Когато проблемите засягат всички ни ни трябват разбираема реч, ново самочувствие, доверие и надмогване на егоизма“, каза още президентът.

Целия запис от събитието ще намерите във видеото от стрийминга на Европейската комисия. Речта на Доналд Туск започва от 47:28 минута:

Материалът Речта на Доналд Туск, която разплака българите! ВИДЕОТО събра хиляди реакции в мрежата! е публикуван за пръв път на Опознай България.

То е извършено от османски башибозук (сбирщина от помаци, черкези, цигани и т.н.) от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II.

Клането продължава до 5 май, като са избити пет хиляди деца, жени и мъже.
Убедили са по-голямата част от видните хора на населението да сложат оръжие срещу обещание за мирно решение на конфликта и помилване, а след това го нарушили и подложили населението на сеч.
Какво е положението в турската армия тогава. Болшинството от висшите командири (пашите) са европейци (французи, немци, поляци), приели исляма и турски имена.

Ето как Захари Стоянов описва в своите „Записки по българските въстания“, тези и част от по-нататъшните събития:

„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край.“

Убийството на кмета и духовен водач Трендафил Тошев Керелов е описано в разказ на очевидец – съпругата на сина му Ангел Керелов – Босилка:

„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.“ Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедилка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка: „По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.“

Стотника Петър Керелов е убит жестоко, след като му избождат очите и отрязват езика пред очите на баща му Трендафил Керелов и други батачани.

Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи, докато се криели в него, авторът на „Записки по българските въстания“ – Захари Стоянов описва случките в него така:

„Башибозуците влезли вътре без никакво препятствие и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които така също били измушени и накастрени; в числото на последните били: свещеник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цялото тяло, докато издъхне тоя християнски мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който така също бил насечен по всичкото тяло. Бедният мъченик на просвещението! Той загинал в същото онова здание, дето преди няколко дена проповядвал от скромния учителски стол словото на светлината. В долния кат на училището имало до 200 души скрити, мъже, жени и деца, които кръвниците, от много бързина, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че простият случай ги е запазил от смъртта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото действие на куршума, но изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на училището, защото башибозуците на тръгване запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна мъка били чути след малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка, по невнимание, не в отношение към участта на двестете жертви, но че не могли да ги оберат от по-напред, което обстоятелство съставявало истинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напусто толкова дрехи, а може би и пари — казали те с турско хладнокръвие и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят даже с присъствието си жертвеника на двестете мъченици.“
На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели отново Батак с потурчените от него българи, но те се оказали недостатъчно.

Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България

Ето как сцената е описана от Захари Стоянов:

„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа. От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели.“
След действията си, османците опожаряват църквата, но каменната и конструкция я спасява, единствено иконите и дървените мебели изгарят.

Когато се разбира, че руски комисии ще пристигнат, за да огледат мястото, турските власти се опитват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, заради ужасната смрад, която се носела (телата стояли повече от 3 месеца навън). Стените на църквата са боядисани, за да не си личи попилата кръв, която по-късно избива отново. Дори днес следите от кръв се виждат ясно в храма.
След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оцелели да се съберат пред църквата, с претекст, че ще състави списък на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оцелялото население на Батак се събрало, тъй като неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разделени на мъже и жени. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед – жените да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите около 300 явили се мъже.
Същият ден още около триста други били убити при дървеният мост пред училището, най-напред им се отрязвали ръцете и краката , ушите и носовете, раменете , а после ги доубивали.

БЪЛГАРИЯ ПОМНИ И НЯМА ДА ЗАБРАВИ! НИКОГА!

Ето малка част от спомените на американския журналист Джанюариъс Макгахан.
Между 28 юли и 25 август 1876 г., Макгахан пише своите репортажи с шокиращи и потресаващи описания на целият разрушен и опожарен град и околностите му:

„…Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо.
Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта…“

„Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена (…) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи, Броят на децата убити в тези кланета е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище…“ ”Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е била обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца.
Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени…
Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.
Това което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ – бебета, които са умирали, учудени от яркият блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас…”

Дълбок поклон ! Вечна памет !

Материалът 5 май 1876 г. Баташкото клане през погледите и спомените на съвременниците му – З. Стоянов и Дж. Макгахан с шокиращи и потресаващи описания! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Резерват „Ропотамо“, който се простира по протежението на едноименната река може да послужи за корица на атласа за българска флора и фауна. Неслучайно резерватът е известен като „Българската Амазонка“. Сред гъстите гори, заблатените низини, по скалистите брегове и в самата река Ропотамо растат над 500 вида цъфтяци растения, в това число и изключително редките водни лилии. Резерватът може да се похвали и с няколкостотин различни видове билки и десетки видове дървета.

Сред цялото това зелено великолепие живеят сърни, елени и лисици, летят над 250 вида птици – пеликани, чапли, корморани и мн. др. В реката плуват едри водни костенурки – обикновени, шипобедрени и шипоопашати.

Резерват „Ропотамо“ се намира на 12 км на юг от Созопол, на 6 км на север от град Приморско и на 10 км на север от Китен. Това удивително с красотата си природно кътче предлага изключителната възможност да се срещнете с девствената дива природа на България.

Територията на резервата възлиза на 1000, 7 хектара. Коритото на река Ропотамо е широко и на места е изцяло осеяно с водни лилии – една прекрасна и спираща дъха гледка, която си заслужава да видите поне веднъж в живота. В продължение на няколко километра реката преминава през целия резерват, след което се влива в морето.

На туристите се предлага възможността да плават по реката с лодка и да заснемат уникални и причудливи скали като „Веселата скала“ или „Лъвската глава“, както и да зърнат множество красиви пещери, фиорди и дюни. В дюните, разположени на брега на река Ропотамо, са запазени изключително редки растения – морски пелин, пясъчни лилии, кокичета и див копър.

Територията на днешния резерват „Ропотамо“ била заселена от хора още през XI-X век пр. Христа. През последвалите стотици години тук живеели гърци, римляни, траки и славяни. Именно от тях са останали руините на крепостите „Вълчаново кале“ и „Бурхама“. По устието на реката могат да се видят древни пристани, каменни пещи, жертвени камъни и дори стените на храма „Света Параскева“.

Резерват „Ропотамо“ е знаменит със своята биологична уникалност, поради което през 1940 г. е обявен за защитена територия. Районът е дом на множество видове сладководни риби, различни земноводни, бозайници, птици. Ловът на територията на резервата е разрешен през есента и зимата.

Блатата и наводнените гори, образували се благодарение на речното течение, са се превърнали в прекрасно място за обитание на гнездящи птици, много от които са включени в Червената книга на България.

Мекият климат е идеален за пищната растителност, с която са обвити заливите на река Ропотамо. Много видове растения, които се срещат в резервата също са защитени.

В общата площ на „Ропотамо“ влизат още няколко зони: резерват „Аркутино“; остров „Свети Тома“, известен още като Змийският остров; резерват „Морски пелин“; резерват „Вельов вир“ (с друго име „Водни лилии“); блато Стамопуло. Особено внимание сред тях заслужава Змийският остров, покрай който задължително трябва да минете с лодка. Той е разположен в северната част на устието на река Ропотамо. На самия остров е опасно да се стъпва, тъй като той е получил името си именно поради изключително големия брой змии, които живеят на него. В цяла България единствено на Змийския остров се срещат диви кактуси. Ако имате късмет да видите тези уникални растения, когато цъфтят, ви очаква неповторимо зрелище!

Из блатата на резервата са построени платформи, по които човек може лесно да се придвижва и да наблюдава уникалната природа. Те са разположени по такъв начин, че да не нарушават целостта на природните зони на резервата и да не нанасят вреда на флората и фауната.

Резерватът „Ропотамо“ е разкошно кътче, от което дори и най-капризните туристи ще запазят незабравими впечатления. Едва ли има човек, който да остане безразличен пред красотата на залива Маслен нос и игрите на тюлените и делфините, които го обитават.

Материалът Резерват „Ропотамо“ – българската Амазонка (Снимки и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.