След 5-годишни проучвания Институтът за рударство и металургия (ИРМ) в сръбския град Бор и японският университет „Акита“ постигнаха невероятни резултати, информира Блиц.

На площ от 10 000 квадратни километра, с помощта на два японски сателита, е открито голямо количество руда между Бор, Майданпек, Дунав и Тимок. Ако се използва най-добрата технология, от там могат да се извлекат около 90 000 тона мед и близо 4 тона злато – струващи над 720 млн. долара.

Преди пет години на базата на договор, подписан между Сърбия и Япония, започна проект на стойност 5 млн. долара, чиято цел беше изследване на района за целите на добива на метали.

С помощта на два сателита беше открито, че над 720 млн. долара са „заровени“ в минните залежи, обяснява д-р Миле Бугарин, цитиран от македонския „Вечер“. Т

Той посочва, че следващата фаза трябва да бъде избор на най-добрата технология, което след укрепване на землището би трябвало да извлече мед, злато и определено количество сребро. Сръбски експерти за изпратени в Япония на обучение, а на института са отпуснати 1,5 млн. долара за участие в проекта.

Материалът Японци намериха златна руда и ще извличат злато за 720 млн. долара на 180 км от София е публикуван за пръв път на Опознай България.

Отивате на гости на друго място – скромен дом, който не блести от чистота, но чувствате комфорт, топлина и уют.

Защо се случва така?

В пространството се натрупва енергия.

Ако някой е бил болен в къщата, имало е скандали, кавги, силни емоции и болезнени преживявания, тогава всичко това ще остане в пространството на жилището. Такава къща изисква почистване на всички енергийни отпадъци и предотвратяване на появата им в бъдеще. От древни времена се смята, че най-доброто вещество, което може да защити и почисти къщата е обикновената сол.

Лоши очи

Завистливите гости и недоброжелателите замърсяват енергийно къщата. Обзема ви тревога, сънят ви се нарушава, появяват се болести и конфликти. Но солта е способна да абсорбира негативните вибрации и да изчисти жилището.

В съвременна Япония солта е незаменим компонент на всички почистващи ритуали.

Ако отидете в обикновена японска къща, със сигурност ще видите чинийки със сол на входните врати и вътре в помещенията. За да бъде всичко наред, никой да не боледува, да няма конфликти, солта трябва да се постави на места, от които могат да проникнат различни енергийни боклуци.

Първото такова място японците смятат вход на къщата. На вратата се поставя чиния със сол, така че гостите да не внесат нещастието с тях и атмосферата в къщата да не бъде засегната от негативната енергия отвън. Вътре в къщата, те слагат чинийки със сол във всички ъгли на стаите, задължително в тоалетната, банята и кухнята. Японците са естети по рождение и украсяват къщата със сол под формата на пирамидки.

Много често в ресторанти, магазини и хотели можете да намерите чинийки със солни пирамиди на входа.

Тази традиция е на повече от 1500 години. Струва си да се помисли, защото поверията не възникват без причина. Съгласно ритуала “моришио”, в стаята, в която ще почиствате, трябва да определите източния ъгъл и да застанете на това място, като държите чинийка със сол в ръцете си. Кажете която и да е молитва. След това сложете сол във всички краища на стаята, като се движите по посока на часовниковата стрелка. Не е необходимо да използвате чинийка, можете просто да поръсите сол. В края на ритуала, застанете в центъра на стаята и наум изречете специални думи.

Думи за почистване на къщата

Майко Земя под краката ни
Чуй ме и отговори на молитвите ми
Влез в тази къща, това свещено място
Излекувай всички, които живеят в него.

Сменяйте солта веднъж или два пъти месечно. Измивайте чинията под течаща вода, молейки висшите сили да измият мръсотията и греховете. Може и да не вярвате в лечебната сила на солта – това е ваше право. Дръжте дома си чист, подреден и спретнат, така че да бъде приятно място за отмора и възстановяване на духа и тялото.

Японците имат по-добро качеството на живот, не само защото уважават и спазват традициите на своите предци. Но и благодарение на доброто отношение към всички живи и неживи предмети, култа към грижата за здравето, придържането към принципите на живот в хармония с природата, пише Skandalni.

Материалът Една от тайните на японците е разкрита. Ето защо поставят купички със сол в домовете си е публикуван за пръв път на Опознай България.

Последният самурай и обсадата на Плевен

Източник: Площад Славейков

Сейго Ямадзава е истинският последен самурай. Изпратен е като японски наблюдател в руския щаб, но воинската закалка не му позволява да се задоволи с отредената пасивна роля. Измолва от своя суверен правото да се включи в бойните действия и получава командването на взвод в обсадата на Плевен.

„Тенно хейкa банзай! Десет хиляди години живот на Императора!”

Независимо от оценката ни за Освободителната война от 1877-78, тя е имала огромно значение не само за България, Русия и Турция, а и за цяла Европа. Всъщност – за целия свят. Това е последната галантна война на просветения, прогресивен и романтичен ХІХ в. Не бива да прикачаме към нея тъмната слава на по-късни събития. Освен всичко друго, тя е и полето за изява на истинския последен самурай в историята. Част от събитията през тази епоха са познати на публиката чрез филма с Том Круз и през играта Total War: Shogun II, но ми се иска да ги погледнем с очите на Куросава.

Плевен, краят на лятото на 1877 г. Западният отряд на руската Действаща армия подготвя поредния щурм на страховитата Плевенска крепост, защитавана от френския възпитаник Осман паша, който по-късно ще опише спомените си в книга – едновременно извинение за провала на отбраната, обяснение за действията си и израз на възхищение пред качествата на противника. Генерал барон Николай Криденер, чийто немски е по-добър от руския му, заповядва настъпление. Подчинените му офицери приемат заповедта с добре трениран, подходящо уморен, дори ироничен, но все пак несъмнен възторг. Всеки дължи една смърт на Бога.

Тези неща се удават на определен тип хора. Един от мъжете, приемащи заповедта, е младият майор Ямадзава Сейго, роден през втората година на епохата Кока (1846, годината на възцаряване на император Комеи, приживе наричан Осахито). Барон Ямадзава е от старо воинско семейство на тъкмо модернизиращата се Японска империя. Баща му е Ямадзава Джудайю, самурай на служба при клана Шимадзу в южната провинция Сацума. В духа на безпрекословна вярност към господаря, проповядвана от стария мислител Цунетомо Ямамото, семейството е заело страната на реформистки настроения император Мейджи, наричан приживе Муцухито, и на осъвременяването на Страната на изгряващото слънце. Няколко години по-рано майорът вече си е създал име в гражданските войни, съпроводили падането от власт на последния сей-и дай-шогун или тайкун Токугава Йошинобу. Всъщност Ямадзава е истинският последен самурай. Заради верността и военната си доблест, младият офицер се ползва с благосклонността на своя владетел. Изпратен е като японски наблюдател в руския щаб, но воинската закалка не му позволява да се задоволи с отредената пасивна роля. Измолва от своя суверен правото да се включи в бойните действия и получава командването на взвод в обсадата на Плевен. Той е само един от многото чуждестранни офицери, които взимат участие от двете страни в последната старомодна война на деветнадесети век. Един от тях е и бъдещият български княз Александер-Йозеф фон Батенберг.

Разбира се, романтичното въображение изисква нашият японски освободител да се е сражавал срещу османците с наследствената си японска сабя, т. нар. катана или дори с огромния но-дачи. А защо не и с двойката от къс и дълъг меч, вакидзаши и катана, нещо като източноазиатската версия на гибелната испанска комбинация от дага и шпага. Двойка оръжия, любима на легендарния фехтовач Мусаши Миямото.

За съжаление, това най-вероятно са напразни усилия на фантазията. Барон Ямадзава безспорно е темпераментен мъж, но единствената проява на самурайския му произход е самото му желание да се включи в боя. В крайна сметка титлите и привилегиите на семейства като неговото са забранени няколко години преди пътешествието му до Балканите – и той е един от мъжете, спомогнали за тази забрана. Ямадзава носи модерна за епохата си униформа, пистолет и обикновена сабя от европейски тип – дошла вероятно от германските, американските или френските заводи, произвеждали тогава оръжия за новите японски въоръжени сили. За храбростта му, а може би и за значението на неговото присъствие свидетелстват получените медали: руския „Св. Владимир” и румънския „Дунавски кръст”.

Самият факт на участието му е достоен за роман като „Турски гамбит” на очарования от ХІХ век, от тогавашна Русия и тогавашна Япония Борис Акунин. Нали знаете – „акунин” всъщност е японска дума. Означава „измамник”. Съвсем подходящо, особено ако си представим ролята на един воин в сражение далеч от родината му като действие в екзотична японска пиеса. Например в „Канджинчо”, традиционната кабуки драма, разказваща точно за воинските качества в неочаквани обстоятелства.

Всъщност барон Ямадзава не е нито единственият косоок азиатец, нито дори единственият нехристиянин в руските сили. Сражават се две многонационални империи и от изхода на войната зависи не само създаването на една нова европейска държава, но и бъдещето на огромния Източен въпрос, прерастващ в Голямата игра за бъдещето на необозримите пространства на Ориента, разигравана между Великобритания и Русия. Някои индийски мюсюлмани под британска власт се молят за победата на благочестивото оръжие на ислямския халиф, Повелителя на правоверните, султан Гази Абдул Хамид ІІ хан. Други – за оръжието на Александър ІІ, с Божията милост цар Московски и Всерусийски император. Погледнато от по-различна перспектива, на страната на истанбулския падишах са и немалко християни: дори новосъздадената българска Екзархия е принудена от обстоятелствата да провежда молебени за победата на османските войски.

Руският цар знае, че не бива да повтаря грешката от Кримската война: той не може да воюва с османците, ако първо не е съгласувал действията си с европейския концерт – най-вече с Австро-Унгария и Великобритания. Към 1877-а унизена Франция не е точно силен фактор, а новата мощна Германия на железния канцлер Бисмарк е готова услужливо да посредничи между всички заинтересовани страни. В случай на почти несъмнената руска победа бъдещето е ясно за всички: Русия ще създаде на Балканите още едно неголямо християнско княжество и ще репетира в него собствената си евентуална либерализация чрез въвеждането на такъв конституционен ред, какъвто би бил по-подходящ за западна страна. Войната се води колкото за освобождението на българите, толкова и за бъдещето на самата руска империя. Единствено ентусиазираните българи не подозират, че щастието им не е цел на никоя от замесените Велики сили. Засега те сляпо вярват в руския монарх, когото приемат за баща, просветения Цар Освободител, който десет години по-рано е дал права на собствените си крепостни селяни. Впрочем, същата наивна вяра се споделя и от руското офицерство, влюбено в шампанското и в рицарските илюзии. Особен интерес заслужава генерал Гурко, един от основните участници в Освобождението на България, който обаче по-късно ще се прочуе със смразяващата си политика срещу полските патриоти като губернатор на Варшава.

Майор Ямадзава се сражава смело при Плевен, остава жив и продължава пътя си с победоносната императорска армия из Тракия, а сетне се връща успешно в далечната си родина, където продължава да расте в кариерата до кончината си през 1897-а. Така и не доживява Руско-японската война.

Дали българите, посрещащи руските войски по пътищата, са знаели, че един от храбреците, на които подаряват цветя, идва от страната на воини и държавници като Хидейоши Тойотоми и Ода? Най-вероятно не, при все че по онова време японската традиционна култура тъкмо е идвала на мода в Западна Европа. Само десет години след Руско-турската война Ван Гог е щял да копира изисканите рисунки на прекрасния японски майстор Утагава Хирошиге.

Десет години след Руско-турската война Европа е залята от японска мода. Винсент ван Гог (вдясно) се вдъхновява от Хирошиге (вляво).

Присъствието на младия Ямадзава в тази война показва онова лице на оптимистичното и романтично деветнадесето столетие, което никакви по-късни събития не могат да заличат. Светът е бил друг. Русия е била друга, макар че това звучи почти невъзможно. Колкото и да не ни се вярва – дори Османската империя се е опитвала да бъде по-различна от мрачния облик на източна деспотия, въпреки все още неизстиналите пепелища на Априлското въстание.

Много вода е изтекла оттогава. И още много, много кръв. Трети март, денят на нашето Освобождение през 1878-а, днес далеч не е онази безспорна дата, каквато изглеждаше през деветдесетте години на ХХ в. Сега ние не знаем какво да мислим нито за Турция, нито за Русия, които сами правят всичко възможно да гледаме към тях с безпокойство. Останали са ни само опълченците на Вазов. Може би точно на тяхната памет можем да се доверим. Но нищо не ни пречи да се усмихнем на спомена поне за героичната, макар и неочаквана роля на един необичаен плевенски герой.

Домо аригато, Ямадзава-сан.

Материалът Последният японски самурай се бие за свободата на България при обсадата на… е публикуван за пръв път на Опознай България.

magnifisonz.com / 

Страната на Изгряващото слънце е символ на мъдрост, търпение и житейска философия, която се води, слуша и прекланя пред величието и силата на природата. Винаги има от какво да се поучим от този непресъхващ извор на познание…Дори в най-тежките моменти от живота си тези цитати ще са ви от полза.

1. Който купува това, от което не се нуждае, един ден продава това, което му трябва.

2. Понякога най-голямото предателство прилича на преданост.

3. По-добре да бъдеш враг на добър човек, отколкото приятел на лош човек.

4. Децата на знаменитостите рядко стават известни.

5. Доброто направено тайно, се възнаграждава наяве.

6. Без обикновени хора, няма и велики хора.

7. Богатство и известност, получени по нечестен път, изчезват като облак.

8. Големият късмет причинява много дребни неприятности.

9. Когато е в излишък и лекарството е отрова.

10. Възпитанието е по-важно от произхода.

11. По-лесно е да откриеш десет хиляди войници, отколкото един генерал.

12. Ако нямаш илюзии, нямаш и разочарования.

13. Не презирай врага, дори да ти се струва слаб, не се страхувай от врага, дори да ти се струва силен.

14. Парите растат по дървото на упоритостта.

15. Дръж си очите отворени за този, който мълчи.

16. Направи всичко, което е по силите ти, другото остави на съдбата.

17. Съвършена ваза никога не може да излезе от ръцете на лош майстор.

18. И с най-опасната змия могат да се справят хиляди мравки.

19. Трудно е да се каже какво е в душата на постоянно смеещият се човек.

20. Студен чай и студен ориз се понасят, но студен поглед и студена дума – са непоносими.

21. Най-добрите плувци най-често се давят.

22. Добрият търговец не разпродава цялата си стока наведнъж.

23. Даже и котката, ако я храниш три години, не забравя доброто.

24. Пиронът, който стърчи над останалите, получава удар с чук.

25. Зад излишната скромност се крие горделивост.

26. Понякога да отстъпиш значи да победиш.

27. Истинското търпение е това, което не е под натиск.

28. Маймуната и с корона на главата си е маймуна.

29. По-добре да пътуваш с надежда, отколкото да си пристигнал, но да си разочарован.

30. Бог се смее, само когато хората го молят за пари.

31. Да започнеш е лесно — да продължиш е трудно.

32. Когато характерът на някой не ти е ясен, погледни приятелите му.

33. Не се радвай, ако началникът те кани на обяд. Не е за хубаво.

34. Ако поиска, жената и през скала ще мине.

35. Криеш ли се, гледай да е под голямо дърво.

36. Което искаш да кажеш днес, кажи го утре.

Материалът „Морето затова е велико – защото не обръща гръб и на малките рекички“ – 70 японски мъдрости е публикуван за пръв път на Опознай България.

16-годишното момиче зае 20-о място в кратката програма при дебюта си при жените на най-големия форум на планетата.

Преди 2 месеца Фейгин записа историческо класиране на Европейското първенство по фигурно пързаляне. Тя постигна най-добрия резултат за страната при жените, като завърши 11-а.

На леда в Сайтама Александра изигра страхотно композицията си на фона на музика от „Списъка на Шиндлер“ и получи оценка от 56.69 точки (33.01 точки за технически елементи и 23.68 точки за компоненти на програмата).

Фейгин изпълни комбинация от два тройни тулупа, последваха троен флип и двоен аксел.

16-годишната ни състезателка има шанс за най-добро класиране на българска фигуристка на Световно първенство за последните 26 години. До момента най-призовото място на българка е през 1993 година, когато Виктория Димитрова завършва 17-а. За съжаление година по-късно Виктория почина по време на тренировка в НСА.

Олимпийската шампионка от Пьончан 2018 Алина Загитова (Русия) поведе убедително след кратката програма. Тя представи страхотно съчетание и получи оценка от 82.08 точки и има аванс от повече от 5 точки пред втората Каори Сакамото (Япония).

Трета е Елизабет Турсинбаева от Казахстан със 75.96 точки, следвана от двукратната световна и двукратна европейска шампионка Евгения Медведева от Русия със 74.23 точки.

Общо 40 фигуристки участваха в кратката програма, а първите 24 от тях продължават във волната, която е на 22 март.

Материалът ГОРДОСТ! 16-годишна българска фигуристка е на път да превземе и Световното е публикуван за пръв път на Опознай България.

На българското парче в Japan версия се натъкнал българинът Ивайло Петков, който от десетина години живее в Япония, пише „Монитор“.

Мъжът бил на дискотека с колеги японци и изпаднал в истински шок, когато изведнъж от тонколоните гръмнали ритмите на една от най-известните български народни песни. Самите японци и хабер си нямали какво е по произход парчето и когато Ивайло попитал диджея, той му отговорил, че сигурно е на испански, тъй като изпълнителите пеели предимно испанска музика. Когато нашенецът му обяснил, че песента е българска, дисководещият поклатил глава: “България, тя в Америка ли е?”

Ивайло обяснил на диджея, че България е в Европа, а на следващата вечер отново дошъл в дискотеката с подарък, картичка с изглед от Царевец и сувенир значка с българския трикольор. За благодарност диджеят през цялата вечер на всеки кръгъл час пускал българската песен за своя нов “френд”.

Групата, превърнала “Брала мома къпини” в хит в Страната на изгряващото слънце, се казва “Пира­мидос бенд” и по собственото им определение свири турбо фолк. Клипът на родния хит обаче е заснет в Македония през есента на 2014 г., когато групата била там на турне.

Вокалът Родехихи Цучислава завидно добре се справя с трудния български език. А акцентът придава на песента особена екзотика. В клипа се вижда, че Родехихи и колегите му Йоичи Огидо – кларинет, Тору Хаяши – бас китара и Такаяки Курашима – ударни, искрено се забавляват по време на изпълнението. /по м-али от bgpravda

Материалът Невероятно! „Брала мома къпини“, изпълнена от японци в Македония! (ХИТ в японските заведения, ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Но го провят изключително майсторски и музиката им звучи автентична! Ще чуете „Македонско девойче“ на перфектен български, изпълнено от японците и ще ви стане драго, че сте българи и нашата музика е прославена и харесвана дори в далечна Япония.

Благодарение на световния гигант Интернет вече можете да разберете, че българската песен е актуална не само в България и Европа, а и в цял свят.               Всички, които са българи ще останат изненадани от тях. Вижте тяхното великолепно чувствено изпълнение и бъдете горди, че сте българи!

Материалът Японци пеят и танцуват български фолклорни песни в Токио! Заслужават да ги аплодираме, нали? (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.