На Петровден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Меси се обреден хляб, наречен колак. Овчарската торта или наричана още Бял мъж е сред традиционните десерти, които нашите баби са приготвяли в миналото специално за Петровден. Тортата се приготвя от мляко, сирене и брашно и се сервира с мед, сладко или петмез. Сиренето трябва да бъде прясно, меко и безсолно. Задължително е и сиренето, и млякото да са овчи. Десертът е бял на цвят и в някои краища се нарича сиромашка торта. Тъй като от Петровден започва жътвата, белият десерт се приготвя, за да има бяло брашно след жътвата.

Печено цяло пиле с пресни картофи

Продукти:

1 цяло пиле (1,5 – 2 кг)

25 г масло

2 с.л. едра морска сол /или друга/

1 ч.л. черен пипер

1 лимон

2 скилидки чесън

1 стръкче розмарин

1,5 кг пресни картофи

4-5 средни моркова

2-3 с.л. зехтин или олио (за зеленчуците)

Приготвяне:

Подсушете добре кожата на пилето с кухненска хартия, за да се получи хрупкава и златиста коричка. Посолете и поръсете с черен пипер вътрешността на пилето. Изцедете лимона (оставете сока за по-късно). Заедно с целите скилидки чесън, розмарина и кората на лимоните напълнете вътрешността на пилето. Завържете краката на пилето, като направите примка и минете покрай крилата, за да ги притиснете добре към тялото. Намажете кожата на пилето с маслото, поръсете го обилно със солта и черния пипер. Изберете голяма и дълбока тава за печенето.

Обелете всички зеленчуци, нарежете ги на големи парчета, ако картофите ви са малки, ги оставете цели. Поръсете със сол и черен пипер и разбъркайте всички зеленчуци с малко мазнина (олио или зехтин по избор). Сложете вече овкусените зеленчуци в тавата около пилето.

Печете на 190 градуса С в предварително загрята фурна. Оставете пилето на едната му страна (ако имате малка скаричка е добра идея да я поставите под пилето, за да не залепва по тавата и да можете по-лесно да го обръщате). На всеки половин час обръщайте пилето. Започнете като сложите птицата първо на едната й страна (легнала върху едното крило), после на другата, а накрая по гръб, за да получите приятно препечени гърдички. Може да пропуснете обръщането на пилето, като просто го оставите с гърдите нагоре и намалите градусите на 170 С, само трябва да имате предвид, че така може да са нужни 20-30 допълнителни минути.

Когато пилето е готово, го оставете да почине 10-ина минути, за да могат соковете отново да се разпределят в цялото месо, а не да изтекат при разрязване. Може да прецедите сока от пилето, останал в тавата, и с него да залеете нарязаните парчета. А ако обичате кисело, може да смесите соковете на пилето с изцедения лимонов сок и малко сол.

Бял мъж/Кутмач

Продукти:

600 г прясно безсолно сирене (по възможност овче)

150 мл прясно мляко (пълномаслено)

6 с. л. брашно

сол на вкус

2-3 с. л. захар

1 к. ч. мед или сладко

Приготвяне:

Първата стъпка е изборът на продуктите. Преди във всяка българска къща е имало домашно свежо прясно сирене, както и истинско прясно мляко. Днес обаче е трудно да се намерят хубаво сирене и мляко. Ако имате домашни под ръка, е най-добре. Ако не, то може да замените прясното сирене с моцарела, а когато избирате прясно мляко да вземете хубаво пълномаслено прясно мляко, към което да добавите и 1 супена лъжица краве масло.

Настъргвате или натрошавате сиренето, а брашното разбивате в студеното прясно мляко, след което го смесвате със сиренето и добавяте солта и захарта.

Изсипвате сместа в тиган, най-добре с незалепващо покритие и поставяте на котлона. Бъркате енергично с дървена лъжица за 4-5 минути, докато се сгъсти. Сервирате Бял мъж с мед или сладко като десерт на празничната трапеза за Петровден.

Бряг

Материалът Вкусни традиционни рецепти за Младо пиле и Бял мъж е публикуван за пръв път на Опознай България.

 ЛАЗАРОВДЕН!

Пролетта е в разгара си. Наоколо всичко се раззеленява за нов живот, цветята показват пъстрите си и радостни цветове, а в съботата и неделята преди Великден църквата отбелязва два важни празника – Лазаровден и Цветница, тясно свързани в същността и в смисъла помежду си.

С Лазаровден се почита едно от последните чудеса, извършени от Христос – Възкресението на неговия близък приятел Лазар, който бил мъртъв от четири дни и лежал погребан в пещера. Исус накарал близките на покойника да го заведат до мястото и след като махнали камъка от входа, той се помолил на небесния си отец и казал: “Лазаре, стани!” Мъртвият възкръснал, а присъстващите се убедили, че Христос наистина е Божият син.

Трапезата на този ден е изобилства с най-разнообразни празнични ястия, кое от кое по-вкусни и сладки. Такива са баницата с лапад, лазарските „плитки“, рибата, зелените салати, сладки фурми и вареното жито, което се раздава в памет на покойниците.

Скъпи приятели, предлагаме ви няколко чудно-вкусни рецепти, взаимствани от традиционната народна софра на Лазаровден и Цветница.

   ЛАЗАРСКИ ПЛИТКИ

Необходими продукти: 400 г брашно, 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар, 20 гр. мая за хляб, 1 с.л. олио

Начин на приготвяне:

• Маята се размива с малко хладка вода в купичка, след което се ставя да втаса.
• В по-голяма купа се изсипва брашното. Прави се дупка по средата, където се поръсва солта и захарта. Изсипва се и втасалата мая и съставките се размесват.
• Добавя се вода, за да се получи средно меко тесто. Оставя се да втаса, докато увеличи обема си два пъти, след което отново се размесва.
• За направата на лазарските плитки се оформят топки с големината на среден картоф. Размачкват се във формата на продълговати пръчки. Тестените пръчки се хващат в средата и двата висящи края се увиват във формата на спирала. Лазарската плитка е готова!
• Поставят се в намаслена тава, намазват се с олио и се пекат 170 градуса около 40 минути.

   КРЕМ-СУПА ОТ КОПРИВА

Необходими продукти: 100 гр. Коприва, 400 гр. картофи, 2 бр. моркови, 30 гр. джинджифил, 10 листа спанак, 2-3 бр. пресен лук, 6 стръкчета магданоз, 1 щипка индийско орехче, 200 мл.м прясно мляко, сол – на вкус, смлян черен пипер – на вкус

Начин на приготвяне:
• Нарязваме картофите и морковите на едро.
• В тенджера с гореща вода изсипваме нарязаните зеленчуци.
• След като зеленчуците са сварени, изхвърляме водата.
• Поставяме тенджерата отново на котлона, добавяме 600 мл. вода и 200 мл. прясно мляко.
• Прибавяме копривата, спанака, нарязания преснен лук, магданоза и настъргания джинджифил.
• Овкусяваме на вкус със сол и черен пипер. Добавяме и индийското орехче. Може да се добави и малко краве масло. Вари се още няколко минути.
• След това сваляме супата от котлона и я пасираме.
• Сервира се с крутони и стръкче пресен магданоз.

И като сме на тема коприва, ето едно изкушение за великолепен СОЛЕН КЕКС С КОПРИВА. Рецептата не е от най-традиционните за Лазаровден, тъй като при приготвянето му са необходими сирене и яйца, но тези, които не постят или са изключили от менюто си единствено месните продукти, спокойно могат да му се насладят.
Необходими продукти: 200 гр. сирене, 200 гр заквасена сметана, 5 бр.яйца, 300 гр. брашно, 1 ч.л. бакпулвер и 450 гр коприва

Начин на приготвяне:
• Яйцата се разбиват с миксер и към тях се добавят натрошеното сирене и сметаната.
• Разбива се отново и се добавят пресятото с бакпулвера брашно и нарязаната коприва.
• Разбърква се до получаването на кексово тесто. При необходимост се добавя още малко брашно.
• В правоъгълна форма за кекс се поставя хартия за печене и върху нея се изсипва полученото тесто.
• Поставя се в предварително загрята на 180 градуса и се пече около 45-50 минути.

   САЛАТА ОТ СПАНАК С КЕСТЕНИ

Необходими продукти: 220 г спанак, 45 г кестени, 1 ябълка сол, 2 с.л. зехтин, 30 мл сок от лимон, 25 г стафиди, 80 г крутони

Начин на приготвяне:
• Спанака се почиства и измива.
• Ябълката се почиства и нарязва.
• Кестените също се нарязват.
• Спанака се поставя в купа или подходяща чиния, добавят се крутоните и стафидите.
• Отстрани се нареждат ябълката и кестените.
• Добавят се зехтинът, лимоновият сок и сол на вкус.
• Сервира се веднага.

   ШАРАН С ОРЕХОВ СОС

Необходими продукти: 1 шаран, 1 глава лук, парче целина, 2-3 корена от магданоз, 3-4 с.л. олио, 1 с.л. брашно, 1 дафинов лист, черен пипер на зърна, 1 с. л. оцет, 100 г орехови ядки, лимон.

Начин на приготвяне:
• Изчистеният шаран се нарязва на парчета, посолява се, поръсва се с черен пипер и лимонов сок и се оставя да престои около половин час.
• След това се овалва в брашно и се изпържва.
• Ситно нарязаните лук целина и корени от магданоз се задушават в мазнина. Прибавя се брашното и се пържи до златисто.
• Сосът се раз¬режда с малко топла во¬да, посолява се, пасира се и се вари на слаб огън де¬сетина минути.
• Приба¬вят се дафиновият лист, черен пипер, оцетът и орехите и се оставя да къкри на слаб огън още няколко минути.
• Рибата се подрежда в плато и се полива със соса, от кой¬то е махнат дафиновият лист.

   ЛАЗАРОВ КЕКС

Необходими продукти: 1 бурканче конфитюр, 1/2 ч.ч. захар, 1 ч.ч. топла вода, 1/2 ч.ч. олио, 3 ч.ч. брашно, 1 бакпулвер, настъргана кора от лимон, ромова есенция, 1/2 ч.ч. едро начупени ядки

Начин на приготвяне:
• В голяма купа се смесват наведнъж всички продукти, объркват се добре и сместта се изсипва в намазана с олио форма.
• Пече се 1 час във фурна на 180 градуса.

Весел празник на всички именици, които черпят на Лазаровден: Лазар, Лазарка, Лъчо, Лъчезар Лазарин и Лазаринка.

Източник: Wir Helfen 24.bg

Материалът Традиционни ястия за Лазаровден (с Рецепти) е публикуван за пръв път на Опознай България.

На 20 декември Българската православна църква почита Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Свети Игнатий е ръкоположен за втори архиепископ в град Антиохия. Заради непоколебимата си вяра е хвърлен на лъвовете и загива мъченически, пише факти.бг.

Българите наричат този празник “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Инатя” (Родопите), “Полаз”, “Полязовден” (Котленско и Добричко) или “Млада година”. Празничната литургия на Игнажден разкрива предхристиянския мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Народът вярва, че на Игнажден се слага началото на новата година, затова го наричат и “Нов ден”.Според християнските вярвания от този ден започват родилните мъки на Богородица, които продължават до Коледа, затова тези дни наричат “Мъчници”.Младите невести и бременните жени не трябва да работят нищо, за да зачеват и раждат по-леко. Игнажден поставя началото на “мръсните”, „погани“, „караконджовски” дни, които продължават до Богоявление и са свързани с представата за “нечистия” следродилен период на Богородица.

Народът ги нарича още „некръстени“ дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. Това е преходът между старата и новата година, който се смята за особено опасен – явяват се караконджоли, бродят вампири и върколаци. За да се предпазят от тях, хората носят в дрехите си чесън, а по врати и прозорци закачат черен глог. Не трябва да се замръква по улиците, свещта се оставя да гори.

През тези дни съпрузите спазват сексуално въздържание, защото, ако тогава се зачене дете, то ще се роди върколак.

Най-характерен за Игнажден е обичаят “полязване” или “булезене” – стопаните следят какъв човек пръв ще влезе в къщата им. Ако той е добър стопанин, то и годината ще е добра, ако първите гости са момиченца, това е знак, че много женски животни ще се раждат. Желанието на всеки е да бъде посетен от богат и късметлия гост.

Всеки човек с личността си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните, а може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек посети дадена къща, такава ще бъде и цялата година. Така, когато някой знае, че не е „късметлия“, на този ден не ходи на гости по съседите.

По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение „На Св. Игнат по госте се не иде!“. Онези обаче, които имат „добър полаз“, т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове.

Полазникът (полезник, полязник, споходник) носи трески и съчки, поставя ги пред огнището и сяда над тях, като разравя огъня така, че да изхвръкнат искри.

Той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, яренца, теленца, прасенца в къщата!” Стопаните обсипват полазника с пшеница и сушени плодове – за плодородие. След това го даряват с “игнатски кравай” и баница. Според традицията на Игнажден нищо не трябва да се изнася от къщата, за да “не излезе и берекетът”. Рано сутринта жените приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един, който оставят за Бъдни вечер. Изпичат и малки гевречета – „подкови“, поръсени със сусам.

С Игнажден започват коледните и новогодишни празници, започва и събирането на коледарските дружини.

В тракийските земи тогава е и първата кадена вечеря, изцяло постна – с ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, пита с мая, кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният кади с тамян и въглен. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Игнажденската обредност включва гадания за реколтата и приплода по добитъка.

Имен ден празнуват носещите името Игнат и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни. Честит празник!

Материалът Игнажден е! Вижте всички традиции и поверия, свързани с празника (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Великден – какви храни да сложим на трапезата си?

Великден е един от най-тачените и празнувани християнски празници по света. На него и Източноправославни и Западно православни християни прославят Христовото възкресение. По традиция великденската трапеза е пъстра и основна нейна част са великденските курабии, козунака и разбира се вапцваните великденски яйца. Какво обаче още да сложим на празничната си трапеза и как да я подредим?

Празничната маса за  Великден по български обичай

Едва ли има българско семейство, което да не се погрижи за богато наредената си и украсена великденска трапеза. По стара традиция в християнския свят великденските яйца са символ на кръвта Исусова, затова и първото яйце се боядисва в червено. Тялото на разпнатия Исус са козунаците или наричани още обредни великденски хлябове. Затова и тези два елемента са неотменна част от празничната маса за светлия празник. По света нашенските козунаци са поднесени под формата на Пасха в Русия например, но в съседна Гърция слагат на трапезата си за Великден – плетен козунак, като у нас. Яйцата са пъстро и старателно изписани на Велики Четвъртък, а курабии печем по традиция в Петъка от страстната седмица.

Друга неизменна част от празничната трапеза за светлия неделен ден е агнешкото месо. Агнето не случайно е традиционно за празника месо. Именно в деня на Възкресението на Исус, жертвеното животно е било агнето. У нас по стара традиция агнето се намята в пещите вечерта преди неделната утрин. Традиционно то се приготвя пълнено с разнообразни плънки, като ориз или кромид лук и праз по северните части на страната. Разбира се днес много семейства го приготвят и печено вкъщи с разнообразни подправки и гарнитури. За зелената салата, няма как да не кажем, че е предпочитана за празника. Тя символизира настъпващото свежо изобилие от зелено листни зеленчуци за пролетта. В нея смесваме традиционната маруля, краставица и червени репички за разкош. С тази салата варените и боядисани яйца си пасват идеално.

Събота вечерта срещу неделя се пекат у нас и традиционните великденски хлябове с обредно значение. Няма, как всяко семейство да няма поне един от тях на трапезата си за  Великден. Формата им може да е кръгла, елипсовидна или пък продълговата, но винаги са украсени с кръстове, поставят се боядисани яйца за украса по тях, както и се наричат за здраве.

В заключение можем да кажем, че трапезата на българина за Великден включва задължително: агнешко месо, козунаци, боядисани яйца, зелена салата и традиционните дребни сладки – курабии. Светъл празник и много усмивки на всички българи по света! Отпразнувайте празника с най-близките и красиво оформена софра с традиционни български ястия.

Материалът Великден – какви храни да сложим на трапезата си? е публикуван за пръв път на Опознай България.

Вижте основните постни ястия и тяхното приготвяне по традиционни български обичаи, предавани от поколения до наши дни. Тези колоритни баби с помощта на техните снахи и внучки ще ви пресъздадат подготовката за празничната трапеза, която трябва да знае всяка една домакиня.

Започва се с питката – подготовка на продуктите и нейното омесване. Следват постните сърми, чушки, пълнени с боб. Ще видите рецептата на една уникална баница с предварително подготвени и изпечени кори, по стар български обичай. Накрая всички гозби се слагат на трапезата и в очакване на коледарите се пеят песни. Така нашите предци са посрещали този прекрасен празник.

Вижте и споделете това автентично българско посрещане на Бъдни вечер! Споделяйте и вашите мнения, идеи и предложения към рецептите.

Материалът Подгответе трапезата за Бъдни вечер с тези неповторими баби, които ще ви покажат как се приготвя всяко ястие (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.