След като разбира, че бракът ѝ с принц Чарлз се разпада, тя документира своята страна на историята на магнетофон и дава записите на своя близък приятел – журналиста Андрю Мортън, за да може думите ѝ да стигнат до широката публика.

Мортън публикува биографията ѝ през 1992 г., но никой не знаеше, че тя има пръст в продукцията на книгата, до смъртта ѝ. Ето и 7-те тайни за принцеса Даяна, за които светът научи след преждевременната ѝ смърт:

1. Нейната баба работила за кралица Елизабет II

Кралица Елизабет е била близка приятелка с бабата на Даяна – Рут Фермой. Тя била една от придворните дами на кралицата, а по-късно станала дясната ѝ ръка и помагала на Нейно Величество за важните социални ангажименти.

2. Даяна и Чарлз имали роднинска връзка

Кралското родословно дърво е доста сложно. В брака между Даяна и Чарлз обаче няма кръвосмешение, тъй като те били доста далечни роднини. По-точно 16-ти братовчеди.

3. Тя страдала от липса на сексуален живот в брака ѝ с Чарлз

В своите записи Даяна разказва подробно за брачния си живот с Чарлз и нарича сватбения си ден „най-лошия в живота си“. Тя говори дълго за липсата на сексуален живот и разказва, че тя и съпругът ѝ са правили секс, но било „много странно“. Даяна споменава също, че това се случвало веднъж на три седмици.

4. Даяна объркала брачната си клетва

Принцесата на народа объркала брачния си обет, което според нея може да се приеме като лош знак, че бракът ѝ е обречен. По време на клетвата тя нарича бъдещия си съпруг „Филип Чарлз“, вместо „Чарлз Филип“.

5. Тя се хранела често в кухнята

Беше против етикета на кралското семейство някой да се храни в кухнята с персонала, вместо в трапезарията, но принцеса Даяна обичала да нарушава протокола. Нейният личен готвач Дарън Макгрейди казва, че тя влизала в кухнята и се хранела на плота, докато той подреждал, което е нечувано за нито една кралска особа. Тя дори правела кафе за двамата.

6. Даяна направила опит за самоубийство

Едно от най-тревожните разкрития в аудиозаписите било, че Даяна страдала от тежка депресия и дори опитала да посегне на живота си. „Бях толкова депресирана и се опитах да прережа вените си с бръснарско ножче“, споделя тя в записите си. Тя говори и за борбата с булимията, отбелязвайки, че хранителното разтройство започнало след като принц Чарлз поставил ръката си на кръста ѝ и казал: „Малко сме пълнички тук, нали?“.

7. Тя била тормозена ежедневно от папараци

Принц Уилям и принц Хари разкриват повече в спомените си за майка им, като например как ги е включила в благотворителната си дейност. Но спомените им за тормоза на папараците над Даяна са сред най-неприятните. Тя е била преследвана постоянно от всякакви папараци, някои от които дори прибягвали до това да я плюят, за да я разплачат и да ѝ направят снимка, казва Уилям в документалния филм на ITV и HBO.

Материалът 7 тайни за принцеса Даяна, за които никой не знаеше до смъртта ѝ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Преди да разчупи хляба, дядо казваше: „Чакайте да седнат всички.“
С господен жест той го разделяше по равно и вечерята беше сладка не само от общия, изтръгнат с мъка от земята залък, но и от присъствието на челядта: синовете, снахите, внуците – непоклатимата домашна вселена.

Той остарява достолепен, сигурен – до него е татко, до татко – ние.
И когато ставаше късно, в очакване на дядо или татко – къде се забавиха, на нивата или по кръчмите? – майка или баба ще рече:
– Хайде, деца, сядайте да вечеряте.

– Да си дойдат всички хора – отвръщах аз.

В кухнята бе топло. Котлето къкреше на огъня. В него нещо все се вареше за утре. Димът се изнизваше през камината, притърчаваха мързеливо мухи, майка и баба разговаряха за свършената или предстоящата работа, за някого от село, какво направил, какво рекъл, или ни разказваха приказки, населени с върколаци, караконджовци, самодиви и вещици, с вълци и мечки, със зли жени и немилостиви мащехи.

…“И тогава детето заплакало: Божичко, помогни ми, божичко! Върни ми моята майчица. А майката го не чува, превърната в камък.“
С брат ми се притискахме един в друг, страхувахме се да погледнем навън, където равно и потискащо се разливаше мракът, толкова плътен, че сякаш ще натисне стъклата, ще ги огъне и ще ги спука. Не смеехме да излезем и се молехме по-скоро да се върнат мъжете. И винаги към края се чуваха стъпки, сигурни, здрави, твърди. Усещахме ги още отдалече, от улицата, през стените и мрака – това е дядо, това е татко, защото човек винаги разпознава стъпките на своите близки.
И те влизаха – леко усмихнати, задържаха се за малко на вратата, прекрачваха.

– Хайде, бе, къде скитате, децата огладняха, доспа им се.

И изведнъж ставаше мирно и тихо, страхът изчезваше, жените шетаха насам-натам, растяха топлината и пламъкът на огнището.
Майка ни отнасяше да спим. Баба оставаше да прибере. На сутринта слънцето не можеше да не изгрее.

автор /неизвестен/

Материалът Да си дойдат всички хора /разказ от едно изгубено време/ е публикуван за пръв път на Опознай България.

Носехме туристически газов котлон, фенерчета с резервни батерии, както и доста кибрити, защото осветление в къмпинга имаше само на рецепцията и край заведението

Когато Царево се казваше Мичурин, повечето туристи стигаха само до преди града, защото в него се влизаше със специален документ за гранична зона. Детството ми е свързано с дълги тегели по Черноморието, които започваха в началото на август от Каварна и свършваха в началото на септември точно пред Царево.

Много исках да видя митичното Резово, където е границата, но това тогава не се случи. Тези пътешествия се осъществяваха с вуйчовия москвич – първо осмак, после дванайсетак. Спеше се в две палатки, оборудвани с надуваеми дюшеци, сенници и сгъваеми масички и столчета, ядене и пиене имаше само по къмпингите и в крайпътните капанчета. Носехме туристически газов котлон, фенерчета с резервни батерии, както и доста кибрити, защото осветление в къмпинга имаше само на рецепцията и край заведението. Случваше се да пристигнем някъде по тъмно и да разпъваме палатките на фарове. За всичките тези години не съм се натъквала на произшествия, катастрофи, пожари, кражби, скандали или някакви стресови ситуации.

Видях обаче от първа линия падащи в морето мълнии. Пясъчните лилии бяха на всяка крачка. Видях делфини. Ядях всеки ден току-що уловена рибка. С огромен интерес зяпах шарената навалица – скандинавските хипита с дълги руси коси и бради, Бог знае как дошли у нас, атлетичните германки, които сами си ремонтираха трабантите – (май) идваха без мъже, прииждащите на автостоп унгарски младежи, питащи все за цигари, патриотичните чешки шофьори, каращи само шкоди, не по-малко патриотичните сърби със застави „Юго“, полските фиатчета с ослепително руси полякини…

Една безкрайна върволица от туристи, обожаващи нашите къмпинги и нашето Черноморие с неговите вълни, водорасли, звезди и светулки. Днес това звучи като измислица. По Черноморието отдавна няма такива пъстри тумби стопаджии, хипари и фамилно пътуващи туристи от Централна Европа.

И помен няма от тях. В бетонните гета покрай брега идват знаем какви и знаем за какво. И на това управниците от 3 десетилетия му викат туризъм.

Повечето днешни активни хора са виждали, макар само из интернет, снимки на българските плажове от онова време, както и на многобройните къмпинги. Е, имам честта да съм ги обитавала всичките в продължение на десетилетие. Какви имена имаха само, някои си стоят и до днес: „Смокиня“, „Веселие“, Градина“, „Юг“, „Каваците“, а ММЦ (Международният младежки център) в Приморско беше направо Шератон – бунгало с баня! Помня ги отлично – и романтиката, и чистия бряг, и звездния кош над главите ни, но и липсата на топла вода през деня, и вонята от общите външни тоалетни, и пушеците от всяка „Скара-бира“. Може да е било малко бедняшко, но по онези къмпинги се чуваха всички европейски езици – английски, немски, чешки, полски, унгарски, сръбски, а най-вече руски, разбира се. Не всички бяха с палатки – имаше и бунгала под наем, някои идваха и с каравани. Тоест, въпреки известните битови неудобства тогавашните ни морски къмпинги са привличали туристи, което значи, че са били и добър бизнес. В днешно време това е не просто добър, а превъзходен бизнес във всяка държава. Инвестициите са сравнително малко – път, ток, ВиК и интернет. Разбира се, и специален статут.

Държавата обаче прави всичко възможно подобни места да няма. Не поощрява нито създаването им, нито поддържането им. И затова заклетите къмпингари правят напук и къмпингуват, където си поискат, което също не е много редно, защото природата не се пази по този начин. Местата за къмпингуване трябва да бъдат фиксирани, но да са на много повече места, за да не се превръща почивката в пребиваване сред навалицата, от която всъщност бягаш. У нас в туризъм инвестират онези, за които бетонът е VIP класа.

От хора, които освен да унищожават природата, умеят да унищожават и усещанията – за свобода, за близост с природата, за уединение сред дюните и под звездите, за мирис на водорасли и прочие неща, които не им носят пари. Но не им носят на тях, защото не знаят как се прави това – да предлагаш усещания, емоции, преживяване. Не разбират, че свръхуморените днешни хора копнеят точно за това – тишина, звезди и светулки. И биха плащали добри пари, за да се насладят на тези простички, но вече недостъпни неща.

Неслучайно къмпингарството се възражда в последното десетилетие. Напрегнатото ежедневие и стресът не се отмиват с ол инклузив почивки. Човек има нужда да е сред природата, да диша спокойно, за да се чувства добре, особено в изтерзано от пандемия и страхове ежедневие. А това е възможно именно в къмпингите. Какво се случва у нас? Къмпингарството е почти забранено. Условия за нормално къмпингуване има на малко места и разликата със соца е само наличието на интернет и по-силната шумотевица.

Кметовете по Черноморието не гледат благосклонно на къмпингите по много причини, но едва ли тяхната воля би била решаваща при наличие на истинска държавна политика. Ако правителството толерира къмпингуването, няма да се шири диващината. Доколкото днес я има, тя се дължи именно на отсъствието на такава политика. Който и да стане министър на туризма след изборите, трябва да подходи към къмпингуването като стопанин. Ето, екоминистерството обяви едномесечно обществено обсъждане на проекта за нова наредба, регулираща къмпингуването.

В новия вариант се позволява палатки, кемпери и каравани да бъдат поставяни по Черноморието и извън категоризираните къмпинги. Любителите на така нареченото диво къмпингуване ще могат да пребивават и в защитени територии и резервати, с което обаче не са съгласни както кметове на черноморски общини, така и природозащитници. Защото свободата е свобода само дотогава, докато не вреди на другите или на природата. По тази причина е наложително институциите да се стиковат, за да има адекватна на търсенето регулация. Да, никъде по света не можеш просто ей-така да си опънеш палатката на брега и да живееш на бивак седмица. Има разрешени и забранени зони. Има и категоризация на тези терени и обекти.

Ако се въведе истинска регулация, включваща поне минимални такси от диво къмпингуващите, ще се отнеме и последният коз на кметовете – разходите за сметопочистване. Защото за депонирането на отпадъци отговарят общините, които плащат от своите бюджети.

Минималната такса би покрила и тези разходи и тогава кметовете няма да имат какво да извадят като аргумент срещу свободата да спиш в хамак между дърветата. У нас дори все още не се знае кой ще проверява и контролира крайморските диви биваци. Там няма концесии, няма бетон, няма разрешителни за какво ли не, съответно комисионата е нулева. Ето затова няма и интерес да се реши този проблем. Ако случайно в държавното управление попаднат смислени хора, които знаят как се правят пари от светулки, всичко това може да се реши за нула време. Още преди следващия сезон. И е един от начините да върнем българите по родното Черноморие. Защото ей къде е Гърция. Не е по-скъпо. Но все още е доста по-добре.

Източник: actualno.com

Материалът Когато Царево се казваше Мичурин или как от светулки се правят пари е публикуван за пръв път на Опознай България.

Босоного момиче крачи бавно и нетрезво по прашния път между хотелите на едно курортно градче на юг. Босите крака тормозят ходилата, пръстите на едната ръка развяват из въздуха обувките с токчета. Приятелят й я подкрепя, за да не падне, пише „24Родопи“.

Прибиране от бара след поредния безпаметен купон. Утрото милва, но и пожелава „Лека нощ“…

Туристите по бреговете ни са толкова, че две „Черни морета“ ще трябват, за да ги поберат.

Плажове, дискотеки, кръчми – всичко е пълно. Сезон на утехата, сезон на забравата, сезон след умората от коронавируса. Рекорди. От всякакъв тип. И все същите тегоби.

Понеже си е по нашенски, кръчмите са с приоритет.

Пълнеж по масите, пълнеж в менюто. Всякакви екзотични заглавия на четири резана домат, два патладжана, една печена чушка, бучка сирене и… цена от 9,50 лева. Всъщност, за салата под осмица забравете. Едни и същи „Балкантурист“ изделия, но в съвременен ценоразпис. На някои места сиренето още се стърже на ренде.

Рибата – безумие в цифри, обслужване-„дай парите и бягай, че чакаме други“. Водата с пари, препеченият хляб също. Наченки на „милосърдие“, но спрямо пълнежа на апаратите за дезинфекция. Всяка площ е застроена или се строи по нея. Хотел до хотела.

Масите на кръчмите са превзели всяка тротоарна площ, а тълпи туристи преминават покрай хранещи се хора. Ресторант със 150 места и една тоалетна. Няма мъжка, няма дамска, една за всички и опашка като при купонна система. Важни са масите, не комфортът.

Иначе усмивки, навсякъде. Дори по паркингите, строени по време на омразния комунизъм. Но сега – „Заповядайте, 8 лева“, посреща напомпан и остриган екземпляр. Пари от въздуха.

Свободна зона край къмпинга, но поне за колата ще платиш. Пък лимонадата в бийч бара наблизо е 13 кинта… Местният „чичак“ обаче всяка вечер смуче мастика. С моряшка фланелка, но пред магазинчето. Патрончето е евтино. Да не е будала като туристите.

Материалът Твърде цветущо описание на случващото се по морето е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Бях на 8 годинки, когато казах: „Вуйчо ще се разведе“. Само дето не ме набиха – вуйчо ми имаше чудесно семейство. След това обаче се разведе и взеха да ме питат: „Ти откъде знаеше?“. Това беше първото, с което впечатлих нашите“, разказва за дарбата си Веска, която припомня, че по онова време за врачуване заключвали или в затвора, или в психиатрия. „Затова за дълго се затворих в себе си. Лъжех познатите, че съм чела в списания какво лекарство трябва да вземат. Който ме е послушал, винаги е оздравявал“, споделя гадателката.

Едва преди 15 години Веска разкрила публично своите способности. Събрали се с комшийки в кварталното кафене и една от тях споделила, че сестра ѝ от две години е изчезнала и няма от нея ни вест ни кост. Веска накарала да направят едно кафе и веднага я успокоила: „Сестра ти е в чужбина, до края на седмицата ще ти се обади. Две коли си е купила, ще ти прати пари. Ще идеш при нея в чужбина, но след две години те виждам в траур. Много близък твой роднина мъж ще почине“. Не ѝ повярвали, но всичко се изпълнило дословно. Само след два дни „изгубената“ сестра се обадила от Италия и се похвалила, че си е купила две коли. А след година и осем месеца починал синът на въпросната комшийка. Тогава мълвата за способностите на Веска плъзнала из махалата: „Извика ме жената от барчето отсреща да ѝ гледам. Казах ѝ, че малкият ѝ син ще си купи до 10 дни апартамент. Тя подскочи: „Как ще си купи, ма! Та той пари за хляба няма, аз го издържам?“. Оказа се, че тъща му, без да каже нищо, продала някакви имоти на село и на десетия ден те си купиха апартамент в нашия квартал“.

Веска използва ясновидската си дарба, за да помага на страдащи от всякакви болести. Нейна приятелка не можела да забременее: „Казах ѝ, че ще зачене и ще роди мъжко. Наистина забременя и роди момченце. Такива като нея ги слагам да спят на катинар. На мен той ми трябва като кристална решетка, която вади по време на сън негативизмите от подсъзнанието. Катинарът се отваря със светена вода, хвърля се в реката, а ключът се носи като муска“. Ясновидката обяснява, че подобни бабешки средства понякога помагат и при най-страшните болести. Спомня си случая на мъж на име Енчо от Белозем. Лекарите му открили рак на тестисите и го отписали.

„Спа върху катинар, восъци ляхме и той оздравя. И магиите си имат научно обяснение. Пет са елементите, които имат памет: вода, пръст, яйце, тъкани от дрехи, метали. Всички те запаметяват информация“, разкри феноменът от Пловдив. Освен че разваля магии и вижда в бъдещето, Веска намира и изчезнали хора, но вече не иска да поема подобни задачи. Спомня си, че в два от случаите ставало въпрос за две мъртви момчета. Не знаела как да го съобщи на близките им. Часове след изчезването им майката на сестрите Белнейски също се обадила да я пита къде са момичетата ѝ: „Поисках рождените им дати и казах, че в понеделник един човек ще ги намери и от полицията ще дойдат да ѝ съобщят. Казах ѝ, че ще ги намерят в селище на 30 км. Не са ме търсили да разкрия кои са убийците, но аз няма и да кажа – това е работа на следствието“, коментира ясновидката.

Източник: Ретро

Материалът Пловдивската Ванга: Спането върху този предмет разваля магии е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Пак да напомня на всички… Не разбирам, защо толкова малко използват този обход, но той се минава за точно 40 минути – толкова, колкото да изминете 5 километра от Стара Загора до Ракитница.

Пътят Димитровград – Стара Загора не е затворен. Има ремонт на главния път в Димитровград, но се заобикаля през кв. „Изток“ – има жълти указателни табели, за които трябва да следите. Навигацията (както и Waze) бърка и препраща през село Брод, но я игнорирайте и си минавайте спокойно от там“.

Част от коментарите под публикацията:

– Пътя го минахме за 45 минути, от слизането от „Тракия“ до качването обратно. Вярно се обикаля, но поне не се виси в задръстване

– Постоянно ползвам този обход и табелите са си съвсем на място… не знам защо се бъркате

– Прави ми впечатление, че все по-масово никой не обръща внимание на указателни табели, а масово се разчита на „актуалната“ информация на GPS-а. Хора, и без мобилна техника може! Че е и по-лесно даже! Грамотни сте, четете!

Материалът Шофьори споделиха по-бърз маршрут до морето! Оставете GPS-а! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Всъщност ползите от маслото за тялото ви са много големи. Но много често безскрупулни производители добавят растителни мазнини към него или дори правят обикновен маргарин вместо него, така че този продукт е придобил лоша известност. Редакторите ни днес ще ви кажат на какво трябва да обърнете внимание при закупуването на масло и каква е неговата полза.

За да може маслото да служи за добро здраве, то трябва да е с високо качество. Днес производителите са се научили да произвеждат продукти от най-нискокачествените суровини, животински мазнини се заменят със зеленчуци и дори маслото не е изключение. Ето защо, преди да говорите за ползите от природен продукт, трябва да знаете как да го изберете.

КАК ДА ИЗБЕРЕМ ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО МАСЛО

Разберете кое е масло във вашата страна и кое е маргарин. Ако видите маргарин в масло, поставете този продукт настрана. Съхранявайте маслото при температура не по-висока от 6 градуса. Срокът на годност не трябва да надвишава 30-35 дни. Ако продуктът се съхранява по-дълго, тогава той ясно съдържа специални добавки.

Предпочитайте маслото във фолийни опаковки, а не хартия. На светлина, маслото става жълто, губи витамин А.

Фолиевите опаковки пречат на този процес.

Когато купувате масло на пазара, не се колебайте да го опитате. То трябва бързо да се стопи в устата ви и да не залепва към зъбите, както прави маргаринът. Също така обърнете внимание на рязането: то трябва да е сухо, плътно, лъскаво и без разслояване.

Маслото трябва да има светло- жълтеникав оттенък, като през зимата естественото масло е по-светло, а през лятото по-тъмно. Това се дължи на качеството на тревата, която животните ядат. Но не трябва да е бяло или жълто.
Естественото масло лесно се намазва върху хляба. Ако то се разпада, тогава има много вода в него.
Вкъщи можете да проверите дали е истинско. Поставете парче масло в гореща вода. Качественият продукт ще се разтвори в еднаква локва, а фалшивата ще се стопи на буци.

Представяме на вашето внимание няколко добри причини за добавянето на масло към менюто ви

ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА НА МАСЛОТО

Маслото – най-лесно абсорбираният източник на витамин А, който е необходим за поддържане на работата на надбъбречните жлези и щитовидната жлеза. Потреблението на масло не води до наднормено тегло. В състава си мастни киселини, които се консумират от тялото само за енергия, а не за телесните мазнини. След консумирането на маслото има усещане за пълнота. Гладът намалява, което означава, че няма да преяждате.
Маслото е чудесен източник на йод, чиято липса може да причини проблеми с щитовидната жлеза.
Маслото подобрява храносмилателния тракт. То намалява честотата на диария при деца и запек при възрастни.

Хората, които консумират масло, са по-малко застрашени от инфаркт.

Мастните киселини на маслото улесняват абсорбирането на такива важни витамини като А, Е, D, К. Дори се препоръчва да се готви с масло, а не на слънчогледово олио. За да не изгори маслото, трябва да добавите малко зехтин.

Маслото е богато на антиоксиданти. Те намаляват възможността за развитие на рак и атеросклероза.

Сега знаете колко полезно е маслото и как да изберете качествен продукт. Намерете място за него във вашата диета – ще бъдете приятно изненадани.
Споделете тази полезна информация с приятелите си в социалните мрежи!

Източник: За жената

Материалът Бялото злато за тялото: След като разбрах колко е полезно, ям от него поне веднъж на ден е публикуван за пръв път на Опознай България.

За да сготвите крехък ориз, не е нужно да бъдете мастършеф. Сега сами да се убедите в това!

Накиснете ориза преди готвене

Ако последвате този съвет, оризът ще набъбне и по време на готвене ще се отдели много по-малко нишесте. Оризът е нужно да се залее със студена вода, така че водата да е 2 пръста над него и да се остави в продължение на един час.

Излейте водата, вземете съд и разтопете 50 грама краве масло. Добавете вряла вода в съотношение 1: 1 спрямо ориза. Добавете във водата 1/2 чаена лъжица сол и разбъркайте добре. Изсипете ориза, покрийте с капак и оставете да се готви 15 минути. Когато цялата вода се изпари – оризът е готов. Покрийте с капак и оставете да престои в продължение на 30 минути.

Запържен ориз

Сварете вода. Изплакнете ориза, прецедете го в гевгир и го оставете да изсъхне.

Изсипете в съд 2 супени лъжици растителна мазнина. Сложете я на огъня, изсипете ориза и запържете в продължение на 5-10 минути. Оризът трябва да се разбърква непрекъснато и да се пържи, докато стане бял.

Изсипете вряла вода в тенджерата, сложете сол и разбъркайте добре. Покрийте с капак и оставете да къкри, докато водата се изпари. Можете да разбъркате ориза, но не повече от 1-2 пъти.

Използвайте повече вода

Излейте в съд 2 литра вода и я поставяте да заври. Паралелно с това сварете вода в кана. Измийте ориза. Когато водата заври, сложете сол и изсипете ориза.

Варете го, докато стане почти готов. Когато видите, че оризът е почти сварен, изсипете го в гевгир, за да махнете водата. Полейте ориза с кипящата вода от каната и го оставете да престои в продължение на 5 минути.

Изсипете ориза в тенджера и добавете малко олио. Вместо олио, можете да използвате краве масло, само че е необходимо предварително да го стопите. Смесете го със сварения ориз и го оставете леко да се запари.

Източник: От баба

Материалът 3 трика за вкусен ориз: Ето как да го приготвим, за да не се слепва ? е публикуван за пръв път на Опознай България.

Загива, стиснала за ръката голямата си любов – пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, ръководител на оркестър „София“. Двамата са седнали на втория ред след пилотската кабина. В пожара загиват пътниците в предната половина на машината.

Фаталната дата е 21 декември 1971 г. Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 цари оживление. Българска културна делегация в състав оркестър „София“, народни изпълнители, фолклорен танцов състав при читалище „Аура“ се готви да излети за Алжир. Паша Христова и Николай Арабаджиев са щастливи, че могат да бъдат заедно, без да ги гложди непрестанно вината за забранената им любов. И двамата имат семейства и деца. Но чувствата са по-силни от дълга и съвестта. Те се допълват взаимно, гледат в една посока и

изливат любовта си в музиката

„Това, че се събра с Фучо – Николай Арабаджиев, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също беше невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно“, казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.

По времето, когато се случва катастрофата, почтената до болка Парашкева Христова Стефанова (както е кръщелното име на певицата) се е изнесла на квартира на ул. „Янтра“ №3, защото моралът не й позволява да лъже съпруга си Васил, от когото има двегодишен син Милен. Тя се разкъсва не само от угризения за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че разваля още едно семейство – това на Фучо.

„Беше влюбена, но и това беше мъка, защото човекът до нея също не беше сам. И тази мъка я накара да се затвори още повече в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов ми е казвал – с него сме випускници от ВИТИЗ, той пръв ми съобщи за катастрофата, че тя е била толкова притихнала, сякаш е искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов“, казва актрисата Латинка Петрова в книгата на Иван Георгиев „Една българска роза – 40 години след катастрофата“.

Във фаталната нощ самолетът, в който са Паша и Николай, не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30, включително и шестчленният екипаж с командир Борис Луканов. Вината не е у пилота, той е толкова добър, че често пъти вози Тодор Живков. Част от пътниците в задната част на Ил-18 успяват да се спасят – с наранявания и изгаряния, скачайки от огнения ад.

Поради бавна реакция и недомислица пожарната и Бърза помощ са държани извън пистата и пристигат катастрофално късно.
Паша Христова сякаш предчувства и преди пътуването споделя, че не й се тръгва в навечерието на Коледа. Предпочитала да бъде с двегодишния си син край елхата.
И същевременно тайничко се радвала на глътката свобода с любимия човек. По онова време сякаш

по иронична гримаса на съдбата

три големи български певици имат връзка с музиканти, които ще допринесат много за развитието на таланта им. Лили Иванова живее със Здравко Радоев, Йорданка Христова – с Кристиан Платов, а Паша се залюбва с шефа на оркестър „София“. Чувствата им са като цунами, което помита всичко след себе си, защото освен любовници са съмишленици, обзети от омаята на хубавата музика. Тя наистина му дължи много за професионалното си израстване – Николай Арабаджиев не само прави аранжименти, при които певицата да изпъкне с уникалния си глас, ами я води при майка си – един от най-добрите вокални педагози, за да шлифова природния й талант.

Той самият е известен композитор, диригент и един от най-талантливите аранжори, които променят звученето на българската популярна музика. Под негово ръководство оркестър „София” става един от най-добрите състави, отлично приети в България и в чужбина. Арабаджиев пише за Паша Христова песента „Остани“, която им донася „Златния Орфей“, и парчето „Ах, този дивен свят“, отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот.

Една от градските легенди разказва, че Паша не посмяла да скочи от самолета, защото носела в утробата си детето на Николай и не искала да навреди на бебето. Че Христова е била бременна, твърди и близката й приятелка Марта Баръмова, позовавайки се на майката на певицата. Историята за скока от самолета е поетична, но недостоверна. Просто седналите по-напред в самолета не са имали време да се спасяват с бяг. Огненото кълбо ги поглъща. Телата им са толкова обгорели, че едва ги разпознават по бижутата.

Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура“ Елена Донкова казва, че Паша, като че предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля „Тогава беше страшно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде.“

Настроението на обреченост

витае над тази любовна история, повлияно от трагичния й край. Както и вечният въпрос „ако“. Ако Паша беше останала обикновена чертожничка в „Балканкар“, щеше ли да остане жива, пеейки само в прояви на художествената самодейност? Ако бе избрала да се върне при мъжа си – конструктор в същото предприятие, с когото се намират „по профсъюзна линия“, и да бъде на Нова година със сина си, нямаше ли да избегне катастрофата? Ако съвестта бе надделяла над любовта, нямаше ли да бъде оцеляла, но нещастна?
За своите шест години на сцената Паша има постижения, за които много професионални певици могат само да мечтаят. Какво остава за родената на 16 юли 1946-а в покрайнините на София девойка, която израства в бедняшка комунална квартира. Влечението й към музиката е толкова голямо, че тя скача от прозореца и бяга от вкъщи, когато баща й – известен в Княжево фотограф, й забранява да става „кръчмарска певица“. В Школата за естрадни певци тя е най-малко ярката до момента, в който застане зад микрофона. Тогава сякаш красотата й, скрита някъде дълбоко, разцъфва, а спотаяваните чувства избликват с песента. Близки до певицата твърдят, че

никога не е влагала толкова сърце

в изпълненията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава сякаш раздавала от любовта си към Фучо на публиката – така силни били чувствата й.
Синът на певицата цял живот търси истината за кончината на майката, която не помни, но и той си отива от живота през декември 2014 г. Милен Иванов няма нищо общо със сцената – работи като автобояджия и живее със семейството си в апартаментчето, което баща му купува с парите от „кръвнината“ за Паша – 18 000 лева. Докато угасва от рак, синът не вярва, че жената, която го е родила, е жертва на трагична случайност.

Версии за самолетната катастрофа

Милен Иванов, синът на Паша Христова, твърди, че „истината за катастрофата не се търси толкова години, понеже свидетелите и оцелелите се страхуваха да не свършат в канавката“. Няколко интересни факта му дават основание за подобно съждение. Първият е, че той притежава оригиналния задграничен паспорт на майка си, без който тя не би могла да излети за Алжир. А ако го е направила, документът би трябвало да е на пепел. Той обаче си е съвсем здрав без никаква виза или печат в него. А паспортът й бил нужен, защото певицата имала подписан 6-месечен договор за ГДР заедно с Борис Гуджунов.

Синът на певицата е озадачен и от смъртния акт на майка си с дата… 23 февруари 1972 г. – точно два месеца след катастрофата. Как са издали разрешение за погребението й без смъртен акт, е третата загадка. В документа е написано: „Починала вследствие на фрактура и на изгаряния трета-четвърта степен.“ Четвърта версия на Милен е, че певицата е била още жива, когато са я закарали в болницата, но там явно не са искали да я спасят.

Естрадната легенда Борис Гуджунов, оцелял заедно с Янка Рупкина и Мария Нейкова, е убеден, че катастрофата е била планирана, колкото и абсурдно да звучи. Той го твръди пред Иван Георгиев, автор на книгата „Една българска роза – 40 години след катастрофата“: „Това го разбрах чак след 6 години от един мой приятел, чийто баща работеше в МВР. Истината е, че е трябвало да умре вторият пилот. А за да не се усъмни никой, си отиват 30 души. Оказва се, че е имало страхотни далавери. Толкова са били назрели вече нещата с черните полети, с пари и кражби в Мека и Африка, че този пилот е поискал среща с Тодор Живков, за да разкаже как стоят нещата“, разкрива Гуджунов. До днес няма нито документално, нито свидетелско потвърждение на думите му.

Друг естраден ветеран – Христо Кидиков, има още по-невероятна гледна точка: „Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от свои източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от Политбюро начело с Тодор Живков (не е ясно защо – б.р.). Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е излязъл от много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан.“

Макар и двамата естрадни певци да застават зад думите си, те звучат неправдоподобно и вероятно истината за катастрофата никога няма да бъде разкрита..

Любимата й песен била „Янтра“

Режисьорът Олег Ковачев, който в продължение на три години снима филм за Паша Христова, твърди, че любимата й песен била „Янтра“, а не „Една българска роза“, която е „поръчкова мелодия“. В интервю пред „Блиц“ Ковачев си спомня какво му е разказвал синът на певицата: „Споделяше, че му е много странно как в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм завършва с песента „Остани“. Тя е писана за Паша от Николай Арабаджиев и съдържа дълбок подтекст. В нея се пее „Остани си там, далече, в сънищата и в мечтите… остани си при звездите…“. Милен много се вълнуваше от тази песен, от текста. Казваше: „Какво нещо е само… точно този текст все едно че е написан за нея.“

Източник: ПРЕСА

Материалът Паша Христова загива влюбена и бременна е публикуван за пръв път на Опознай България.

В петък бях на 470 км от София. Обади ми се жена, която се представи като служител от клона на UniCredit Bulbank на НДК. Каза ми, че картата ми е блокирана, защото е имало неуспешен опит за неоторизирано разплащане. Не можеше да ми каже причината.

Когато я попитах какво да правя, след като вече не мога да тегля на банкомат пари от картата или да плащам на ПОС, дамата ми предложи да отида в най-близкия клон на банката, който се оказа на 20 км и да тегля на гише. Пак там мога да подам заявление за нова карта и да я получа до 5 работни дни.

Обадих се на кол центъра на Уникредит, за да разбера каква е причината за блокиране на картата, не можаха да ми кажат.

В понеделник отидох в клона на Уникредит на НДК, където ми разказаха същата история – че картата ми е блокирана, защото е имало неуспешен опит за неоторизирано разплащане, но пак не можеха да ми кажат причината.

Трябва да чакам 5 работни дни за нова карта, а ако искам да изтегля пари от сметката си дотогава, има 4 лева такса, ако сумата е до 1000 лв, дори и да изтегля 1 лев. Над 1000 лв вече има 0,6% комисионна.

Вече бях започнал да се изнервям. Почувствах се като обикновен гражданин, на който през 90-те години мутрите и мафията са му поискали малък рекет, съобразен с възможностите му.

Междувременно ми стана ясно, че от 1 юли 2020 г. УниКредит взимат 30 стотинки, ако теглиш пари от собствените им банкомати. Преди това беше безплатно, но великодушно забавили въвеждането на таксата заради пандемията.

Освен това се оказа, че дори и да внеса 1 лев по сметката си сам на гише, има 1 лв. такса, ако сумата е до 3000 лв. За повече става повече.

Отделно всеки месец плащам 2,50 лв. такса за това, че имам сметка и дебитна карта в УниКредит.

Реших да си закрия картата и сметката в Уникредит. За да ми изплатят наличните в сметката 1038,22 лв, ми взеха такса от 6,23 лв.

Което е почти едно кило месо. Или 4 литра дизел. Или половин детска книжка с картинки.

За 2019 г. УникредитБулбанк има печалба от „425.1 млн. лв., което е 5 млн. лв. (или 1.15%) по-малко от отчетената за 2018 г., която беше рекордна за банковия сектор и въобще за българската корпоративна история“, както пише „Капитал“.

За сравнение, ако получаваш по сметката си в Уникредит в Словакия всеки месец сума, съизмерима с минималната работна заплата, получаваш безплатна карта, без месечна такса за обслужване на сметката, без такса за теглене от банкомати на банката и на ПОС, и без такса може да изтеглиш до 10 000 евро от сметката си на гише, когато поискаш.

За 2018 г. печалбата на УникредитБанк Чешка република и Словакия е около 9 милиарда чешки крони (около 670 милиона лева).

Накратко, UniCredit Bulbank, Как Не Ви Е Срам!

В момента България ври и кипи, защото гражданите искат оставката на правителството и главния прокурор, защото искат мутрите вън!

След като гражданите победят, ще дойде време да погледнат таксите на банките за щяло и нещяло, нелоялните практики на мобилните оператори да сключват подвеждащи договори и т.н.

Защото сме 2020 г., а не 1992 г. и е време да не се страхуваме от мутрите и мафията.

източник: Петя Терзиева, lentata.com

Материалът Как не ви е срам?! е публикуван за пръв път на Опознай България.