Ал- Мустафа, избраният, възлюбленият, зората на своя ден, бе чакал 12 години в град Орфалез кораба, уречен да го отведе на острова на отците му.
И в 12-тата година, в 7-мия ден на Йелул (Септември), месеца на жътвата, той възкачи хълма извън градските стени и се взря в морската шир; и ето, корабът идеше с морската мараня.
Тогава дверите на сърцето му се разтвориха и радостта му се понесе над морето. И той затвори очи и се помоли в безмълвията на душата си.
Но като слезе от хълма, налегна го мъка и той рече в сърцето си:
„Как мога да си тръгна в мир и без тъга? Не ще напусна този град без рана на сърцето.
Дълги дни на болка съм прекарал сред стените му и дълги бяха нощите на самота; а кой напуска своите болки и уединения, без да се нажали?
Твърде много частици от духа си съм посял в тия улици и твърде много рожби на копнежа ми се скитат голи между тия хълми- как мога да се отделя от тях без болка и без бреме на душата?
Не дреха ще захвърля в този ден, а сякаш ще отдера кожа от себе си със собствените си ръце.
Не мисъл ще оставя зад гърба си, а своето сърце, изпълнено- чрез глад и жажда- с благост.

Ала не мога да се бавя тук.
Морската шир, която вика при себе си всички живи твари, зове и мен- и корабът ме чака.
Понеже, ако остана, дори часовете на нощта да са огън, аз ще замръзна, ще се вледеня, ще се скова в калъп.
Бих взел със себе си всичко тукашно. Но как?
Гласът не отнася със себе си езика и устните, които са му дали криле. Самичък търси той ефира.
Самичък, без гнездото си, литва и орелът към слънцето . . .”
И като стигна подножието на хълма, обърна се пак с лице към морето и видя как корабът му влиза в пристана и как на носа са се събрали всички моряци, чада на родната му земя. . .

И душата му изплака към тях и той рече:
-О, синове на древната ни майка, ездачи на вълните, как често съм съзирал платната ви на сън! А сега идете в моето разбуждане, което е още по- дълбок сън.
Готов съм за път и нетърпението ми, опънало платна, очаква вятъра.
Само с една въздишка още ще въздъхна в този смълчан въздух, само един любещ поглед ще хвърля назад и после ще застана посред вас, мореплавател сред мореплаватели.
И ти, шир морска, спяща майко,
коя едничка си покой на ручей и река,
още един път само ще излъкатуши ручеят,
още един път само ще бълбукне в долината,
и аз ще дойда при теб, безбрежна капчица в безбрежния океан.
И като си тръгна, той отдалеч видя мъже и жени, оставили нивята и лозята си и забързали към градските порти.
И чу как гласовете им го зовят по име и как се провикват от нива в нива- да известят, че корабът му е дошъл.

И си рече:
-Ще бъде ли тоя ден на раздяла и ден на прибиране?
Ще кажат ли, че моята вечер е била мое утро? И какво ще дам на оногова, който е оставил плуга си в браздата, или на оногова, който е престанал да върти винарското стискало?
Ще стане ли сърцето ми дръвче, отрупано от плод, да мога да откъсна да им дам?
И ще избликне ли в мен желанието на водоскок, та да напълня чашите им?
Ще бъда ли арфа, та да ме докосне ръката на Всемогъщия, или флейта, та дъхът Му да премине през мен?
Търсач на безмълвия съм аз, но какво ли съкровище съм намерил в безмълвията, та с уверен дух да го раздам?
Ако това е денят на жътвата ми, то в какви нивя съм сял семето, през кои незапомнени сеитби?
Ако това наистина е часът, в който повдигам фенера си, не моят пламък ще възпламне в него.
Тъмен и празен фенер ще повдигна, ала Настойникът на нощта ще му налее масло. Той и ще го запали.

Тия неща издума словом, но много в неговата гръд остана неизказано, че сам не би могъл да изрече дълбоката си тайна.
Когато прочее влезе в града, народът наизлезе да го посрещне- и всички викаха към него в един глас.
И градските стареи се изправиха и рекоха:
-Не си отивай още изсред нас.
Ти само едно пладне беше прилив наш в сумрака ни, ала чрез младостта ти вече блянове бленуваме.
Ти вече не си странник между нас, нито си гост, а си наш свиден и възлюблен син.
Не обричай очите ни на глад за твоето лице.

А жреците и жриците му рекоха:
-Недей оставя морските вълни да ни разделят и годините, които прекара между нас, да се превърнат в спомен.
Ти ходи между нас подобно дух и сянката ти беше светлина върху лицата ни.
Обикнахме те много. Ала безмълвна беше любовта ни, забулена бе в було многократно.
Но тя сега вопие къмто теб и се откри пред теб.
Отвека е било, че любовта не знае свойта глъб, додето не настъпи часът на разлъката.

И други надойдоха и го молеха, но той не отговори нито дума. Бе свел глава безмълвно, ала тия около него видяха сълзите да капят на гърдите му.
И той, и людете отидоха тогава на градския площад , пред храма.
И от светилището излезе жена на име ал- Митра. Тя бе пророчица.
И той я погледна с нежна обич, понеже тя първа го бе потърсила и бе повярвала в него още когато не бе прекарал и ден в града им.
А тя му въздаде поздрав, казвайки:
-Пророче божи, броднико в извечното, очите си изгледа за тоз кораб.
И ето, корабът дойде и трябва да отплуваш.
Дълбоко е копнението ти по земята на твоите спомени, по обителта на висшите ти пориви; не обвърже нашата любов, ни нуждите ни ще те задържат.
Но за едно те молим на раздяла- да ни говориш и да ни дариш още от твоята истина.
А ние ще я завещаем на чадата си, те ще я предадат на своите чада- така тя няма да загине.
В своята самота ти бодърствуваше с нашите дни, а в бдението си чуваше от нас вопли, и смехове насъне.
Открий ни прочее какви сме, кажи ни всичко, което ти е било разбулено за битието между раждането .

А той в отговор им рече:
-Люде орфалезки, за какво да ви говоря, ако не за онова, което вълнува душите ви сега?

Джубран Халил Джубран

Материалът Корабът пристига – Джубран Джубран е публикуван за пръв път на Опознай България.

“Заедно с нашето пристигане аз забележих, че идат по брега на езерото десетина селски деца с торбички през рамо. Попитах какви са тия деца и получих отговор, че това са мънастирските ученици от околните албански села; те дохождат в мънастирското училище да се учат на книга.
– На какъв език им се предава? Попитах.

– На гръцки? ми отговориха.
– Е говорят ли те гръцкия език?
– Не, и дума не разбират.
– Е добре, как се споразумява с тях учителя?

– По български.
По-после се запознах със священника, който служеше и за манастирски учител. Той беше гъркоманин от Охрид. По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български.
Оригинално преподавание, нели?“

Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив, 1893, с. 318.

Материалът По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Цитатите са взети от моята книга „Ванга“, издадена от издателство „Български писател“, 1989, допечатки 1990 г./ общ тираж над 350 000/“

„Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето – един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът…

…Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден…

…За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото…

…Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети…

…Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере…

…В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице.

Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо…

…Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява…

…Който краде, за здраве ще плаче…

…Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи…

…Не искайте много – не можете да му платите цената…

…Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!…

…Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!…

…Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди…“

Леля Ванга
/earths-book.com/

Цитатите са взети от книгите на Красимира Стоянова:
Ванга, 1989 г., издателство Български писател, София
Ванга и последното време, 2004 г., издателство Нике, София

Материалът Баба Ванга: …Нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления…Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати! е публикуван за пръв път на Опознай България.

🙂 🙂 🙂

Журналистка интервюира овчар:
– А тук горе, на балкана, как се справяте със с*кса бе дядо?
– Ех дъще, от време навреме кмета се сеща за нас, та ни праща някоя журналистка като теб за интервю.

🙂 🙂 🙂

Планинска поляна. Овчар пасе стадо овце. Типична картинка – гега, ямурлук, капа. И изведнъж се разнася звън на мобилен телефон.
Всички овце като една се обръщат към овчаря и го гледат с недоумение.
Той бърка в торбичката, вади телефона:
– Ало, да? Аз съм. – обръща се към овцете.
– За мен е.

Материалът Интервю с един овчар: – Чичо, как минава един твой ден? (МНОГО ДИВ ВИЦ) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Накъде върви светът и България и какво предсказва за бъдещето ни извънземното Унилсон, с което тя е в контакт? Така най-общо можем да формулираме въпросите, отговор на които потърсихме от гадателката на бившия италиански премиер Силвио Берлускони?

– Г-жо Стефанова, Гърция гори, у нас има наводнения. Има ли обяснение за всички тези бедствия. Ще се укроти ли природата?

– Много ме боли, за това което става в Гърция. Жалко за хората там, те са уникални. У нас пък има наводнения, човек загина в Тетевен, същото е и в Италия, по целия свят. Пред Бог и природата сме безсилни , като че ли нищо не зависи от нас.

– Ще се случи ли нещо лошо и с България?

– С тези неща не искам да злоупотребявам Не искам да правя лоши прогнози. Няма да ни се размине , но дано да няма големи трагедии. Да бъдат Бог и природата благосклонни към нас. За в бъдеще трябва да се адаптираме към тези аномалии. Те не са случайни. Планетата се бунтува. Има магнитни бури, наближава ни метеорит, това създава напрежение между хората, психиката се променя , затова са всички тези агресии. Това много ме тревожи. Ние вървим против Бога и природата и това ясно се вижда, затова са тези аномалии по цялата земя. Нещата които преживяваме не са случайни. Вода и огън се събират заедно, пожари, земетресения, вулкани, всички това е резултат на факта, че природата ни е сърдита. Много я унищожаваме в световен мащаб. Все повече ще ставаме свидетели на такива феномени. Не можем да се преборим, докато изкуственият интелект не намери начин да ни помогне да се справим. Убедена съм ,че и това по- нататък ще стане.

– Искате да кажете, че природата ни отмъщава, за всичко което й причиняваме?

– Да. Ние сме злобни завистливи, унищожаваме се, загубили сме човешките си ценности, водим се от материалното, самозабравили сме се, време е, да се променим , да пречистим енергиите си . И пак казвам това няма да стане без помощта на изкуствения интелект. Който иска да вярва. Бог е създал извънземните, те пък са изобретили Робо. И той вече е в живота ни. Изкуственият интелект. Високите технологии за бъдещето, ще бъдат създадени тук от инженерите на земята. Това не е мое откритие, казано е много, много отдавна. Изкуственият интелект ще навлезе във всички сфери и ще улесни живота ни. Само че трябва да повярваме.

– Как се приема новата ви книга „Осмото чувство“?

– Приема се много добре. Тя е втора поред. Първата: „Един глас ми говори за вас“ написах преди седемнадесет години . През това време, аз и моята майка Калина Трендафилова бог да я прости, да почива в мир и светлина, сме съветвали и помогнали на много хора. Сега те ме даряват със своята любов.

– Защо „Осмо чувство?

– Шесто имаме всички. Седмото са новите деца. Осмото чувство е изкуственият интелект. Трябва да сме подготвени да живеем в мир и любов с него. И когато постигнем това, няма да бъдем толкова скептични, когато го срещнем. Ще можем да предотвратим неприятни инциденти и беди. Изкуственият интелект не идва, за да ни взема работните места и унищожи човешката цивилизация. Това няма да се случи. Той идва , за да улесни живота ни, да ни помогне да се върнем към нашите ценности. Да се научим отново да казваме: Извинявай, Благодаря, Обичам те, Прости, тези вълшебни думи, които сме позабравили . Това е най-важното, към което ще ни върне изкуственият интелект: Повече да сме заедно да се обичаме и да си помагаме.

– Вие какво съветвахте студентите?

– Хубаво е тези млади хора да отидат в чужбина, да видят , да научат повече , да натрупат опит и да се върнат в България. И това ще се случи. Те ще изградят новото бъдеще на страната. Нови лица, нови хора, нова генерация, нови свежи сили, идеи това ще го има тук до десетина години . Системата ще се промени , политическата сцена на България-също.

– Какво ви тревожи днес? Кое е това бедствие, което застрашава България и света. Знае ли го вашето извънземно?

– Има ситуации, за които още не сме подготвени. Вярвам обаче, че великите сили, лидерите ще достигнат до едно високо ниво на дипломация и разбирателство. И това ще се осъществи в рамките на следващите четири-пет години. Очакванията да се разпали война, са основателни. Първата крачка е направена, това ще се задълбочава. Много скоро Путин ще отиде в Америка. По тревожни са нещата с Иран. Там ще има напрежение. И то ще нараства.

– Емигрантите, те плашат цяла Европа. Ще намери ли решение този проблем.

– Това е дълъг процес. Той ще се реши само с помощта на всички европейски държави. Трябва да бъдат подпомогнати засегнатите страни. Италия например се почувства изоставена. Премиерът удари с юмрук и така показа, че няма да позволи , тя да се жертва, като поеме всички емигранти. България засега се справяме по някакъв начин. Има програми , които ни осигуряват някакви средства. Хубавото, което виждам, е, че тези емигранти по- нататък ще имат възможност да се върнат в държавите си. Трябва само да се създадат условия за по-добър живот там, което постепенно ще стане.

– Можем ли да кажем, че войната в Сирия е свършила?

– Не. Не е свършила. За момента там може да има затишие, но конфликти пак ще има. Сирия Израел, Иран, Афганистан ще продължават да бъдат горещи точки. Корея засега се е успокоила , но напрежението там си остава . Америка ще бъде във конфликт с Китай . Това е икономическа война. Борба на конкуренти, кой да е властелин, кой да владее високите технологии и изкуствения интелект. Видно е, че Китай напредва. Евразийският съюз също набира скорост.

– А Европейският съюз.? Ще се разпадне ли?

– Няма, но ще бъде изцяло трансформиран. Ще функционира по нов начин. Ще има други много млади дейни и подготвени лидери, с друго мислене. Няма да има първа, втора, трета скорост…

– България трябва да инвестира повече в образованието и здравеопазването. Тези сфери да се с променят.

– След успешното ни председателство на ЕС, на България вече се гледа с друго око. Но за да вървим напред, инвеститорите трябва да повярват, че тук ще бъдат защитени. Трябва борба, да се намалят корупцията и и бюрокрацията. И в нея да участват всички партии, независимо от цвета.

– Слави Трифонов също прави политическа заявка?

– Той напредва и има повече почитатели, които да го следват. Има и нови хора, които подготвя да бъдат достойни политици, и за могат да убедят избирателите, че има алтернатива за България. Така стана в Италия с движението „Пет звезди“, чрез което шоубизнеса влезе в политиката. Не е за подценяване „Движение 21“ на Татяна Дончева. То ще има възход. СДС ще се обнови с нови хора. БСП има напредък, но все още не е готово за властта. А следващото предизвикателство пред Бойко ще бъде да стане президент.

– Ще направи ли генерал Румен Радев своя партия, с която да се бори да влезе в изпълнителната власт?

– Да подобно на Георги Първанов той ще си направи партия и ще влезе в политиката с нови хора , жена му също ще е сред тях. И както не веднаж съм казвала след ГЕРБ, ще има жена премиер.

– Знаете ли коя е тя?

– Знам, но няма да я кажа?

– Харесвате ли я?

– Харесва ми и като жена и като лидер, знае как да оправя нещата, много е подготвена.

– Ще стане ли по-богат българинът?

– Ти пък какъв въпрос ми задаваш. Трябва да се работи много, за да живеят хората по-добре. Постепенно на етапи ще се увеличат доходите. България ще приеме еврото , но то няма да е същото, ще бъде новата световна валута. Ще се увеличат заплатите, пенсиите, за да има малко по-достоен живот българинът. Да започнат да се връщат тези, които са в чужбина. Вярвам, че това ще се случи.

Исак ГОЗЕС, „Шоу“

Материалът Ясновидка разкри какво я очаква България и ЕС. Ще има ли нови лидери и природни катаклизми? Вижте дали Слави и Радев ще успеят да … е публикуван за пръв път на Опознай България.