Учените от университета в Лийдс са направили откритието чрез роботизирана подводница, изпратена да изследва дълбок канал, открит на дъното на морето. В канала се движила вода, подобно на река на сушата, но съдържанието й е много по-солено от тази на околната.

Подводната река, която на места достига дълбочина 35 м, има бързеи и водопади, приличащи на земните им еквиваленти. Тя тече само около 60 км, докато стигне до ръба на морския шелф и се влее в дълбокото море. Широчината на реката е приблизително 970 м, а скоростта на водата около 7,5 км/ч.
Подводната река, открита от д-р Парсънс и неговите колеги, произлиза от солената вода, преминаваща през Босфора от Средиземно в Черно море, където водата има по-ниско съдържание на сол.

Реката се образува в подобен обем именно поради срещата на много по-солената и тежка вода от Средиземно море с тази на Черно, обясняват учените. „Водата в каналите по дъното е по-плътна от околната, тъй като е по-солена и съдържа повече седименти“, обяснява д-р Дан Парсънс, шеф на открилия я екип. „Именно това й дава възможност да тече подобно на истинска река.“

Източник: Telegraph.co.uk

Половината от Водата в Черно Море идва от тайна подземна река. За нея не се шуми много, защото е толкова голяма, че в нея могат да преминават и подводници.
И за разлика от Босфора – над нея няма контрол.
В тази река има феномен – не важи закона на Кореолис и теченията и се завихрят на обратно – за разликата от цялата останала вода на планетата, която се завърта предсказуемо, в зависимост от това в кое кълбо се намира.

Петър Евтимов /фб пост/

Материалът Изумително: Огромна подводна река тече на дъното на Черно море е публикуван за пръв път на Опознай България.

Само на 25 км от Варна се намира едно чудесно място за плаж и почивка сред красива природа. Устието на Камчия – там си дават среща две стихии – реката и морето. Река Камчия е най-голямата българска река, вливаща се директно в Черно море. Устието й е известна природна забележителност заради ширналите се на десетки квадратни километра гъсти лонгозни гори.

Километри плажна ивица, гора стигаща до брега на морето, резерват Лонгоз, къмпинг, вилно селище и нискоетажни хотели, закрит плувен басейн с олимпийски размери. През годините този малък комплекс се превърна в едно тихо и спокойно място, далеч от шумните и скъпи курорти, но със свой собствен чар, любимо място на варненци и гости от страната и чужбина.

Вижте видео от Кирил Желев- Чиро за Камчия:

Материалът Река и море на едно място в курорта Камчия е публикуван за пръв път на Опознай България.

От години съществува в средата на селото, намира се съвсем близо до реката, до един от многото речни мостове в Рибарица. Преди време е донесен тук с военна лодка, казва барманката и аз си представям колосална, надземна, космическа почти лодка, която е била способна да донесе като послушна птица този тежък вагон. Вагонът е взет от Дряново, където е щял да отиде за скрап, доразказва тя. По своеобразен начин значи е бил спасен, мисля си, докато бъркам с пластмасовата лъжичка сервираното кафе и се чувствам уютно като в утробата на кит.

Вратите на входната врата тук се отварят с плъзгане настрани. Това са си автентични врати на влак – плъзгащи се, подобно на врати на съдбата, която като че ли малко е почнала да позаобикаля този вагон, след като веднъж го е стоварила тук. Пред входа на вагона малко кученце се разтреперва от радост, че вижда хора и се търкулва тромаво по стъпалата. „Експрес Рибарица“ е акостирал тук от 12 години, а битието му май оттогава е почти едно и също. Както и това в селото. Тук всичко май е едно и също и не се променя.

„Днес никой не влиза, и аз излязох, нагазих в ливадата“, разказва барманката на втория ден от посещението. Вече е по-разговорлива и гледа с доверие на посещението. Не иска да й казвам името, „за да не говорят хората в селото“.

„Бях отпред един път. И гледам, млади момче и момиче идват, въртят се. „Тука е много убито“, казва момичето, и двамата се врътнаха, тръгнаха си. А аз стоя и се чудя, умувам какво значи това убито, за думата се чудя и защо смятат, че е убито“, разказва сервитьорката, която е и барманка. Стои и бъбри почти като жената от „Антимовския хан“. С тази разлика, че всички знаем, че онзи хан на Йовков е бил пълен. Е, този тук пустее, та дрънка. От селото ли е, от хората ли е, няма кой да разбере.

„Не знам защо не идват. Може би хората обичат да им е по-шик, обичат натруфеното“. „Че тук е много шик“, възразявам аз нетърпеливо и оглеждам перденцата. А те хубави перденца, кокетно пристегнати в средата, като малко поостарели моми, чакащи посетителите си. Преди време в такъв влак, превърнат в ресторант бях в Сърбия, Ниш. Беше пълен с хора и храна. Ясно ми е, че в Рибарица няма как да е пълен. Но има и нещо друго. Той е обезпокоително празен. Все пак само вчера бях в ресторанта на един най-обикновен хотел в Рибарица, мисля си, и имаше хора. А тамошният интериор е от най-обикновените, хотел като хотел, а не влак все пак. Не им ли се иска на хората да отидат ей така, един път, на малко по-различно място, да се озоват в едно по-различно пространство от обикновеното, пак си мисля?

И картините, някои духовити илюстрации, по стените, в стил от 30-те години, говорят за вкус. Заведението рязко се отличава от всички други места за хапване или пийване в Рибарица, а и в София. И въпреки това, като акостирал кораб на времето, този влак мълчи и почти незабележимо тъгува за това, че е едва-едва посещаван. Тук се отбиват от време на време като че ли само няколко души, може би приятели на собственика. Играят карти, пушат отпред, говорят си нещо за реката, за преживелиците си и цъкат с език и карти. Умълчават се, щом ни видят. Затова пък собственикът притичва усмихнат вечерта, в която се озоваваме на една от масите с карирани покривки. Въображението ми почти довършва спомена – тази вечеря в неподвижния във време-пространството влак му сторва да мине път.

Сутрин, съвсем рано в шест часа сутринта няколко души идват да си вземат кафе, преди да отпътуват с други превозни средства за далечната си месторабота, разказва барманката. А тя е далечна, понеже в селото към днешна дата почти не съществува т.нар. поминък. Пълно е с безработни. В околността почти всички заводи са закрити или работят на минимум общности. Някога в Рибарица е имало цехове, сега няма.

„Най-много 20 души да са заети покрай дърводобива тук“, казва барманката, на която имам неблагоразумието да си поръчам капучино. Да, спонтанно ми хрумва да си поръчам поради изискаността на целия интериор. Но тук трудно успяват да осигурят зеленчуци. Оборотът е толкова малък, че едва покрива режийните.

„Нямаме салати, защото никой не идва и се развалят“, казва собственикът и се усмихва, докато си избираме от менюто. Скарата се оказва много вкусна, и картофите със сирене. Прелест. А реката навън шуми. Собственикът си е оттук, от Рибарица. Преди време създава ресторанта заедно със софиянец, двамата са съдружници, но сега е сам, другият се е оттеглил. Но рибаришкият собственик е изненадващо упорит. Не затваря.

В този влак няма капучино, няма интернет, салати няма. Но те пак не му отнемат нищо. Кацнал на реката, той чака да бъде оценен. А междувременно има нужда от ремонт. Но като се развалят дори зеленчуците, защото няма кой да поръча, как ще има пари за ремонт? И кога ще има? Когато се научим да ценим различното, да уважаваме труда, който го е създал, минава ми през ум, докато плъзгам отварящите се врати. Затварям ги с надежда да не остават дълго затворени.

Източник: banitza.net

Материалът Последна спирка: Вагон-ресторантът накрая на вселената е публикуван за пръв път на Опознай България.

В България се злоупотребява с понятието „бяла риба”. Най-често въобще не става дума за речната бяла риба или сулката, която безспорно е един от най-ценните видове в нашите водоеми, а за някакви филета и парчета риба със съмнително качество и още по-съмнителен произход. Някои считат, че, щом месото е бяло, значи е „бяла риба”. Сред видовете, които навлязоха в това определение е и пангасиусът. Наричат го още бял сом и е типичен вид за Азия, особено за басейна на река Меконг. В някои страни в Европа и Америките обаче продажбата му като храна за хора е забранена. Защо ли?

Проблемът е в това, че при анализ в месото на пангасиуса се открива цялата менделеева таблица, плюс още малко. Все още не свети на тъмно, но нищо чудно и това да се случи, като се има предвид, че в пангасиуса има опасно високи стойности на различни химикали, бактерии, тежки метали и хормони.
Причината?! Меконг е една от най-замърсените реки в света. В нея се изливат отпадъците на най-различни промишлени предприятия, включително и кожарски и във водите на реката има арсен, токсични и опасни странични продукти от нарастващата индустрия, полихлорни бифенили, ДДТ и негови метаболити, метални примеси, хлордан (инсектицид от т.нар. „Мръсна дузина”, забранен за употреба от Стокхолмската конвенция от 2001 г.), изомери на хексахлорциклохексан (познат и като препарата линдан), хексахлорбензол и още други подобни съединения с красиви имена. Всичко това попада в месото на пангасиуса. Вкусно ли е още?

Още по-вкусно ще ви стане, като разберете, че при замразяването на филетата се използва вода направо от Меконг. В Китай рибата се развъжда във ферми, където я блъскат с хормони, за да ускорят темповете на растеж до четири пъти. Хормоните се въвеждат в женските риби, но съставът им е строго секретен. Контролните органи в Европа изискват пълна информация, но азиатските вносители си правя оглушки. Пангасиусът стига до нашия пазар, цената му е относително ниска и затова хората го купуват. Установено е обаче, че честата консумация на тази риба може да доведе до заболявания на кръвта, черния дроб и до поражения по органите.

Затова не се чудете защо продажбата на пангасиус е забранена в САЩ, Канада и редица европейски страни. Ако вече сте твърдо решили никога повече да не купите и един грам пангасиус, да знаете че пак не може да сте сигурни, че няма да похапнете от всичките онези хексахлор-изо-бизо-пропен-последния-да-затвори-вратата, тъй като недобросъвестни бизнесмени ползват месото на тази риба за производство на рибни хапки, ролца от раци и тям подобни „кулинарни” изделия.

Един шокиращ факт – във Виетнам изкупната цена на пангасиуса е 1 цент за килограм. По курса за 14 януари това са 1,65 стотинки. Сметнахте ли колко процента е оскъпяването?

Източник: bigfish.bg

Ето и някои отзиви в Мрежата за тази риба:

„Пангасиус – и има много видове. Някои от тях са сладководни с малки размери, а други морски достигащи над тон тегло. Приличат на акули, но се водят от семейството на сомовете. Интересното е че имат абсолютно един и същ външен вид.
Подведох се по промоцията и си купих филе на цена 4 лв. за килограм, вместо за около 20 лв. Останах неприятно изненадан от дъха на тиня, не предполагах че се продава и сладководен. Това обяснява и защо си купувате все пангасиус, но на корено различна цена и всеки държи на неговото.“

„Пангасиуса е виетнамска риба, която развъждат в заградени ферми в река Меконг, която е най-мръсната в света.
И затова е и толкова евтина. В западна Европа в някои страни даже беше и забранена.
Личен избор е какво да консумираш, но много хора просто не знаят какъв боклук дават на децата си.“

Ето и инфо:

Материалът Всички хапваме тази риба с удоволствие, но малцина знаят, че това е една от най-замърсените риби, които… е публикуван за пръв път на Опознай България.

До голяма степен на Т-34 се дължи победата през Втората световна война. Знаменитият модел е познат и по нашите земи, носещ спомени и носталгия на много българи, служили в БА като танкисти.

„Експертите, които извършиха оглед на танка, констатираха, че въпреки десетилетията, прекарани под водата, той е в добро техническо състояние“, се казва в съобщението на военния окръг. Военни специалисти са на мнение, че машината е потънала при опит да премине през реката по понтонен мост. В него е имало много боеприпаси, които ще бъдат предадени за обезвреждане, но не са открити човешки останки, което говори, че екипажът е успял да се спаси. След като бъдат намерени номерата на техническите възли и агрегати с помощта на архивите ще може да се проследи съдбата на танкистите и дори да се открият техни роднини. /bgspomen.com

Вижте това интересно видео, показващо операцията по изваждането на танка и всичко което намериха в него.

Материалът Над 1 000 000 гледания! Легендарен танк Т-34 бе изваден от река, след прекарани десетки години под вода. Това което намериха… (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Резово е на границата ни с Турция и е заобиколено от плажове дълги, чисти и пусти. Плаж Резово е в близост до Синеморец и Ахтопол. Освен него може да посещавате и плаж Силистар, намиращ се в защитената едноименна местност и къмпинг. Ако къмпингуването не ви е страст, то множество уютни семейни хотелчета и къщи за гости ви очакват в селото.

Величествена Странджа спуска сенчестите си гъсти гори в морската шир и прави село Резово едно магично място за почивка и забавление. В местността можете да се възползвате от конна езда по склоновете на планината или по брега на морето, предлагани от конна база „Перегринус“. Около Резово е разположен и Тракийски могилен некропол, който е атрактивен за археолозите и туристите. Крепостта „Кастрацион“ на нос Кастрич, резерват „Узунбоджак“, Маслен нос, Аркутино, резерват Ропотамо и какво ли  още не…

Можете да посетите и най-стария природен резерват в България – „Силкосия“ в близост до село Българи, не далеч от Резово.

Плажът на Резово до границата

Плаж Резово

Посетете това магическо място, там времето е спряло, а природата е недокосната от индустриалната треска и силата на парите.

Материалът Резово – девствена морска природа. Гора, река и море ще ви омагьосат с красотата си! (СНИМКИ и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Става дума за река Ропотамо. Реката е част от резерват Ропотамо и се намира в близост до Бургас и по-точно в община Приморско. Ако сте отседнали в Бургас или околните курортни градчета, то за около един час с автомобил можете да стигнете до Ропотамо.

В случай, че лятната ви отпуска е в района на Приморско, то за вас става още по-лесно достигането до това райско място. Вероятно сте чували за максимата, че България е рая на земята, ако все още имате съмнения за това, то  посещението ви в резерват и река Ропотамо ще ви убеди в това.

Самата река се влива в Черно море, като по пътя си към него тя прекосява пясъчни дюни и гористи местности. По двата бряга на река Ропотамо е разположен резерват Ропотамо с национално и световно значение. Той е дом за много застрашени животински и растителни видове. Там могат да бъдат открити 7 застрашени вида птици, 7 бозайника,  8 безгръбначни, както и 2 вида растения, които няма как да намерите в друга част на света, освен на това райско място.

Около река Ропотамо могат да се забележат и много други животински и растителни видове. Край бреговете й например можете да се насладите на величието на благородния елен. Реката дава подслон на много видове животни, птици, земноводни и риби. Там живеят от диви свине, сърни, чакали, лисици, през множество видове прилепи, чапли и пеликани, до различни видове жаби, костенурки и риби.

Цялото това богатство и изобилие от животински и растителен вид се примесва по уникален начин с природата. Разхождайки се по бреговете на Ропотамо, вие ще се насладите освен на богатите животински видове и на множество естествени пясъчни дюни и плажни ивици, през които реката си проправя път към крайната си точка – Черно море.Тук се намира най-голямата пясъчна дюна на Балканския полуостров. Край Ропотамо има и огромно количество гори, като голяма част от тях е със широколистни дървета, които са със средиземноморски елементи. Природата по уникален начин съчетава морските и горските картини именно там.

Край Ропотамо, се намират уникални скални образования. Там можете да видите скалата „Лъвска глава”, „Веселата скала”, както и много пещери. Причудливите форми,  изваяни от природата в продължение на столетия ви съпровождат по пътя ви из бреговете на Ропотамо. Същата тази природа е направила и остров в реката. Той се нарича остров „ Свети Тома”, но сред местните е известен повече, като Змийския остров.

В случай, че искате разходката ви да бъде по самата река, то това е възможно. По реката плават туристически корабчета. От тях можете да се насладите на нежните водни лилии, с които реката е известна.

Достъп до Ропотамо има от ранна пролет до късна есен. А уединението съчетано с невероятната природа ще ви зареди за дългите студени месеци и е много вероятно да чакате с нетърпение настъпването на топлите дни, за да се върнете отново там, край бреговете на една красива река.

Материалът Романтична разходка по течението на река Ропотамо. С това уникално ВИДЕО ще се понесете по магията на Ропотамо! е публикуван за пръв път на Опознай България.