Източник: Бачковски Манастир 

Бачковският манастир е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е много удачно на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с.Бачково, на 10км от Асеновград и 30км от Пловдив. Това го прави изключително лесно достъпен и вероятно е най-посещаваният български манастир.

Общи сведения

Манастирският комплекс заема площ от близа 8000кв.м и е разположен на 440м н.в. Включва два двора и четири църкви. Манастирът има и 13 параклиса, 8 в Асеновград и околностите му и 5 край манастира и пътя за Асеновград. В непосредствено съседство е биосферният резерват  Червената стена, обитаван от редки за фауната ни животни. Потокът спускащ се от Клувията, оживява долината, а водите му скачат в два красиви водопада. Близката Чепеларска река, наричана от местните Чая, дълги години е снабдявала манастира са пъстърва. И сега се случва някой от многото рибари да се зарадва на подобен улов. А на нетърпеливите рибата ще бъде сервирана добре приготвена в многото околни ресторанти и ресторантчета. Микроклимата на обградената от върховете на Родопите манастирска котловина е много благоприятен, без крайности, лете прохладен, а през зримата сравнително мек. Това позволява в манастирската градина да се отглеждат всички видове зеленчуци, а от плодовете край него зреят дори смокини.

Бачковски манастир, снимка: Tsvetan Ganev‎

История

Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица”, е основан от Великия доместик на запада и севаст Григорий Бакуриани в 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта, където е основан манастирът, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е и близък приятел на Алексий. За съосновател е приет и брат му, магистърът Абасий, вече починал по време на основаването, но завещал значителни суми и имущество за осъществяването му.

Григорий е добил от императора специален хрисовул, с който е осигурил пълна независимост на манастира, както от светска, така и от църковна власт, освободен е бил от плащането на данъци. За да бъде тази независимост реална, основателят, който вероятно е бил неженен, е оставил основната част от немалкото си имущество на новооснования манастир. Значителен брой земи и селища в околностите на днешния Асеновград и самият град, упоменат като Станимака, в Родопите, а също и Беломорска Тракия – в солунско и гюмюрджинско (сега Комотини), са изброени като собственост предадена на манастира. Към манастира, за нуждите на поклонничеството, Григорий построява три страноприемници – метоси. Прилонгийски, Мармарски и Станимашки. Първите два, в районна на Беломорието, не са запазени, от третия е запазена черквата св.Георги и руините на жилищната част. Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат, Абасий, са пренесени от Григорий и положени в манастирската Костница.

За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.

След падането на старата българска столица в 1393г., Търнов град, Бачковският манастир е мястото, където най-вероятно е заточен последният патриарх на Втората българска държава – Св.Патриарх Евтимий. Тук той е приел и кончината на благословения си живот.

Началото на ХVІІв. е времето, когато на Бачковския манастир е вдъхнат нов живот, обителта е основно обновена при игумените Матей и Партений. Препостроени са из основи съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица”, манастирската изба, трапезария и метохът в Асеновград.

С възстановяването си в седемнадесети век, Бачковският манастир окончателно губи останките от църковна самостоятелност и става ставропигия на Цариградската патриаршия.

Осемнадесети и деветнадесети век са белязани от борбите за надмощие между българи и гърци, нещо характерно впрочем и за околните селища – Пловдив, Асеновград и др. Българските монаси, независимо от затрудненото си положение, не пропускат да подкрепят нововъзникващото възрожденско просветно дело. В тефтерите е отбелязана помощта им за първото градско пловдивско българско училище „Св.св.Кирил и Методий”. Пак по това време – първата половина на ХІХв. – манастирът е разширен с втори двор, за нуждите на нарасналото, след реформите в Османската империя, поклонничество. В 1836г. е построена в него третата манастирска черква – „св.Никола”, изписана малко по-късно от Захари Зограф.

През втората половина на ХІХв. с разрастването на борбите за възстановяване на независима българска църква, нараства и напрежението сред манастирското братство. Гръцките монаси успяват да изнесат и скрият най-старите копия на манастирския Устав, на гръцки и грузински език, и сега те се намират в библиотеката „Кораис” на о.Хиос. Изнесени са и други книги и ценности. В края на века, след учредяването на Българската екзархия, съперничеството е окончателно разрешено с преминаването на Бачковския манастир в юрисдикцията на новата българска църква през 1894 г.

Главна манастирска църква

Съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица” е построен в 1604г. и следва доста точно старата Бакурианова църква. Следва да се отбележи успеха на манастирското братство, добило от османското правителство в началото на ХVІІв. разрешение за построяването на толкова голям храм. Изградена от бели дялани каменни блокчета с интересни надпрозоречни декоративни дъги от редуващи се камъни и тухли и богато украсен куполен барабан. Църквата впечатлява със спокойствието на обемите си. Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България, направен в началото на ХVІІв. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІв. Основният стенопис е от 1850г. от одринския майстор Моско Велев и е изпълнен в художествените традиции на българското възраждане, всъщност това е втори стенопис на църквата, покриващ по-стария от времето на построяването й, който е запазен само в притвора.

Чудотворна икона

Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица.

Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.
Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.

Посещаемост

В почивните дни и на големите църковни празници хиляди вярващи, поклонници и туристи посещават Обителта. Идват да се поклонят на светинята или просто да прекарат няколко часа сред манастирския покой или в красивите му околности.

Желаещите да останат по-дълго, могат да го направят като отседнат в самия манастир, а по-буйните в хотелите и многото къщи за гости в близкото село Бачково.

Наред с туристи от целия свят, Бачковският манастир е посещаван и от много държавни и църковни гости, отдаващи почит на мястото му в църковния живот на българите и наслаждаващи се на запазените образци на църковно изкуство.

Манастирът е обявен за национален паметник на културата.

Постоянно е отворен за посещения.

Материалът Бачковски манастир „Успение Богородично“. Докоснете се до историята на това благословено място! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Защо толкова много хора от България и чужбина посещават Троянския манастир? Вижте отговора. Първостепенно значение за това е, че в тази обител може да се види чудотворната икона “Света Богородица Троеручица Троянска”, подарена от светогорски йеромонах, минал през манастира и дарил на миряните иконата.

През изтеклите столетия на нея се е гледало като на Божи дар – милост за онеправдания, тънещ в робство народ. Нейната слава бързо се разнесла из цялата Отоманска империя, тъй като дарявала изцеление на идващите при нея болни, неми и недъгави, стига те да имали вяра в нейната сила.

Твърди се, че именно чудотворната й сила е помогнала на онези, които потърсили помощта й в манастира за да се спасят от чумата, върлуващата по българските земи през първата половина на 19-и век. Пак по това време манастирската обител и нейната околност са били пощадени от извънредно силното земетресение през 1837г.

Други причини родолюбиви българи да посещават манастира е, за да видят запазеното – като музей – скривалище на Васил Левски, който – под името йеродякон Игнатий – е основал през 1872 г. Троянския таен революционен комитет. За тези от тях, интересуващи се от възрожденската история, е вълнуващо да преклонят глава пред ценните ръкописни книги, датиращи от преди два века, които са били съставяни и преписвани със старание и трудолюбие от местните монаси.

Тук те могат да видят и мястото, където се е помещавало функциониращото още през 19-ти век килийно училище, в което са получили образованието си редица възрожденски будители. Историческо се явява и събитието, когато, по време на Руско-турската освободителна война, манастирският комплекс е превърнат в лазарет и базов лагер за ранените руските войници и за оказване на всякаква помощ на руската войска.

А тези, които са с предпочитание към възрожденската архитектура и българското изобразително изкуство, могат да се насладят на автентичните сгради в целия манастирен комплекс, между които се откроява архитектурния и културен паметник – църквата „Успение Пресвета Богородица”, построена от известния на времето си майстор Константин от Пещера. Тя е изписана с разкошни фрески от Захари Зограф и представляват една внушителна галерия, считана за върха на неговото творчество. Впечатляват редицата от портрети на: св. св. Кирил и Методий, образи на български патриарси и царе, светци и светици, църковни дарители. Великолепен е и неговият автопортрет.

Не на последно място – туристи и посетители – ще се насладят на великолепната природа на Троянския балкан и река Черни Осъм, на брега на което живописно е разположена манастирската обител, отстояща само на 10 км от град Троян.

И както обобщава един от посетителите: „Това е прекрасно място за всеки един християнин дошъл на поклонение“.

За повече информация посетете официалния сайт на манастира: troyanmonastery.com

Материалът Троянската ставропигиална света обител “Успение Богородично”, популярно наричана Троянския манастир (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на Опознай България.